О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
град Шумен, 12.03.2020 г.
Шуменския окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен
съдия: Константин Моллов
като разгледа докладваното от съдия
Константин Моллов търг. дело № 27 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството
е образувано по депозирана искова молба на “Агромеис“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. Шуменска
комуна № 6а, представлявано от управителя П.И.П., действащо чрез пълномощника
си адв. Сн. И. от ШАК, против “Агротоник” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, ул. Кирил и Методий № 98а, ет.2, ап.3, представлявано
от управителя Р.С.М., с която е заявена претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, да се установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането на ищеца от ответника в размер на 49143 лв.
главница и мораторна лихва в общ размер на 5995,27лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 12.08.2019 г. до окончателното
изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2385/2019 г. на ШРС.
Исковата
молба е изпратена на ШОС, по правилата за родовата подсъдност с опр. №
82/08.01.2020 г.по гр.д.№ 3352/2019 г. на ШРС.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения, че
издадената заповед по чл.410 ГПК е порочна - издадена в нарушение на чл.410,
ал.1 т.1 ГПК – за сума над 25000лв., но тъй като същата не подлежи на обжалване
длъжникът е упражнил само правото си на възражение срещу нея по чл.414 ГПК. По
същество счита иска за неоснователен.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото намира, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради
което производството по делото следва да бъде прекратено, поради следните
съображения:
Въз основа на подадено от
“Агромеис“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Шумен заявление за издаване на заповед за
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2385/2019 г., ШРС е издал Заповед
№ 1195/14.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника
Агротоник” ООД, ЕИК *********, гр. Шумен, за сумата от 49143лв. представляваща главница
по договор за продажба на семена царевица 2 вида, семена слънчоглед 4 вида и
семена сурго, договор за продажба на листен тор три вида, иноколант, ризобиум и
прилепител и три бр.фактури; както и за сумата 3037,44 лв. мораторна лихва за
периода 12.05.2018 г.; 2482,83лв. мораторна лихва за периода 29.05.2018 г. –
12.08.2019 г. ; и 475лв. мораторна лихва за периода 05.09.2018 г.- 12.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до изплащане на вземането и разноски по заповедното производство в
размер на 3702,77лв. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което ищецът е предявил настоящия иск.
Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В случая
районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
за главница в размер на 49 143 лв., а съгласно чл.410, ал.1 т.1 ГПК за вземания
за парични суми или заместими вещи заповед може да бъде издадена само когато
искът е подсъден на районен съд, т.е. при цената на иска до 25000лв. Издадената
заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 ГПК за парично вземане над 25000 лева е недопустима. Независимо, че
заповедта поражда правни последици, заведеният въз основа на нея установителен
иск по чл. 422 ГПК
се явява недопустим, тъй като предмет на този иск, предвид обусловеността му от
заповедното производство, могат да бъдат само тези вземания, за които може да
бъде издадена заповед за изпълнение, поради което при възражение по чл. 414, ал.1 ГПК
срещу такава заповед защитата на спорното материално право не може да се
осъществи посредством специалния установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
а чрез осъдителен иск за паричното вземане.
Ето защо в случая на спорно вземане
от 49143 лв. главница, заповедно производство по чл.410 ГПК е недопустимо, а от
това следва, че и искът за признаване за установено съществуването на това
вземане предявен въз основа на такава заповед е също недопустим. Още повече,
срещу подобен порок на заповедта длъжникът не може да се защити доколкото същата
не подлежи на обжалване /арг. от чл.413, ал.1 ГПК/. За пълнота следва да се
посочи още, че заповедта е един цял и неделим акт и порокът засяга всички
вземания претендирани със заявлението, по което се издава. /В този см. и
съдебната практика - решение № 81/20.07.2015 г. по т.д.№ 1823/2014 г. І т.о. ТК
на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК; опр. 680/17.07.2012 г. по ч.т.д.№
290/2012 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС; опр. № 57/05.02.2020 г. по т.д.№ 1094/2019 г.
ІІ т.о. ТК на ВКС и др./
С оглед изложеното и на основание чл.130
от ГПК, настоящото производство следва да бъде прекратено поради недопустимост
на иска, а искова молба следва да бъде върната на ищеца.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява производството по т.д. № 27/2020
г. по описа на ШОС, по
предявения от “Агромеис“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. Шуменска
комуна № 6а, представлявано от
управителя П.И.П., против “Агротоник” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, ул. Кирил и Методий № 98а, ет.2, ап.3, представлявано
от управителя Р.С.М., иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, да се признае за установено съществуването на вземането на ищеца от
ответника в размер на 49143 лв. главница, и мораторна лихва в общ размер на
5995,27лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
12.08.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2385/2019 г. на ШРС,
като недопустимо и връща исковата молба на ищеца.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – гр.
Варна.
Окръжен съдия: