РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 22.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7921/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от Д.Д.Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Д.З.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
твърди, че на 12.02.2012 г., на главен път І-6, км. 413, в отсечката между гр. Сливен и пътен възел
"Петолъчката", Н.С.К., с ЕГН: **********, при управление на лек
автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по
пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Форд
Галакси“, с рег. № *******, в което Д.Д.Д. бил пътник.
По
случая било образувано НОХД № 532/2012 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, по
което дело присъда № 52/12.12.2012 г., Н.С.К. бил признат за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
342, ал. 1 НК.
В
резултат на описаното ПТП, ищецът получил следните увреждания: фрактура на
външния кондил на десен голям пищял, което
довело до трайно затруднение на движението на крайника за около 6 месец,
както и фрактура на две ребра, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Ищецът твърди, че вследствие на получените увреждания е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, както и имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Ищецът твърди, че към датата на
увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******,
включително и на водача Н.С.К., по силата на застрахователна полица № 08112000127604,
валидна до 31.12.2012 г.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът „Д.З.“
АД да бъде осъден да му заплати: сумата от 37
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
както и сумата от 516.10 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Д.З.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на ПТП е застраховал гражданската отговорност на Н.С.К. при управление на лек
автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че са неоснователни. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между всички твърдени вреди и механизма на ПТП. Евентуално, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
тъй като е пътувал в МПС без поставен обезопасителен колан, с което е
допринесъл в изключителна степен за негативните последици от ПТП. Ответникът
оспорва иска за неимуществени вреди и по размер, като счита, че претендираното
обезщетение е силно завишено и несъответстващо на действително претърпените от ищеца
болки и страдания, на съдебна практика и на социално-икономическата обстановка
в страната. Посочва се, че направените разходи от ищеца не са били необходими
за лечението му и не се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Евентуално,
ответникът прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца, поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на
ответника.
В
допълнителния отговор на искова молба ответникът заявява, че поддържа
възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 12.02.2012 г. (датата на процесното ПТП), по силата на
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 24.12.2011
г. във формата на застрахователна полица № 08112000127604, валидна от 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г., „Д.З.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******,
включително и на водача Н.С.К.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ
се в отношенията между страните по делото (с определението от 12.07.2017 г.), а
и се установява от представената застрахователна полица (л. 31 от делото на
ОС-Сливен).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
12.02.2012 г., на главен път І-6, км. 413, в отсечката между гр. Сливен и пътен възел
"Петолъчката", Н.С.К., с ЕГН: **********, при управление на лек
автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по
пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Форд
Галакси“, с рег. № *******, и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда (счупване на външния кондил на десен голям пищял) на Д.Д.Д., който бил
пътник в лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № *******.
Тези факти се установяват от Присъда № 52/12.12.2012 г. по НОХД №
532/2012 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с която Н.С.К. е признат за виновен
в това, че на 12.02.2012 г. на главен
път I-6, км. 413, в отсечката между гр. Сливен и пътен
възел "Петолъчката", при управление на лек автомобил „Нисан Съни“, с
рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
разпоредбите на чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като с деянието си е причинил по непредпазливост смъртта на едно лице,
както и средни телесни повреди на три лица, едно от които е ищецът Д.Д.Д., на
когото е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник.
Видно от извършеното отбелязване, присъдата на ОС-Сливен е
влязла в сила на 27.12.2012 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената
от ОС-Сливен присъда, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Н.С.К. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че на ищеца е причинена вреда,
изразяваща се в описаното в присъдата увреждане
– счупване на външния кондил на десен голям пищял. Доколкото това увреждане е елемент от
престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено
нещо на постановената присъда обхваща и установяването на техния вид и
характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 12.02.2012 г., на ищеца е причинено
описаното в травматично увреждане.
В
исковата молба са описани още увреждания, настъпили в резултат на процесното
ПТП, а именно – фрактура на две ребра.
Наличието
на тези увреждания (фрактура на VІ и VІІ ребра вляво) се установява от
представената Епикриза № 3641, издадена от „МБАЛ-Бургас“ АД, Отделение по
ортопедия и травматология, където ищецът е бил приет на лечение за периода от
12.02.2012 г. до 20.02.2012 г.
На
22.02.2012 г., ищецът е бил прегледен от лекар от Отделението по съдебна
медицина при „МБАЛ-Бургас“ АД. Въз основа на снетата анамнеза, представените
документи и личен преглед, е дадено заключение, че установените увреждания,
включително и фрактурите на две ребра в ляво, отговарят да са получени по време
и при обстоятелства, които се съобщават – ПТП на 12.02.2012 г., при което Д.Д.Д.
е бил пътник на предна дясна седалка – видно от съдебномедицинско удостоверение
№ 72/2012 г. Видно от същото, при прегледа е установено: „по лява странична
повърхност на гръдния кош – дифузно, петнисто жълтеникаво кръвонасядане на площ
с размери около 7х5 см.
В
приетото по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р В.С. са посочени факти, който са установени по делото с
присъдата на ОС-Сливен и представената медицинска документация, а именно, че в резултат на процесното ПТП, Д.Д.Д. е
получил следните увреждания: счупване на външния кондил на десен голям пищял.
Фрактура на 6-то и 7-мо ребра вляво. Контузия на гръдния кош. Хемартроза. ВЛ е
посочило, че установените увреждания са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. В заключението по СМЕ е
посочено, че е било проведено оперативно лечение: кръвна репозиция (наместване)
на фрагментите с последваща метална фиксация. Видно от представените болнични
листове и заключението на СМЕ, на ищеца е било предписано домашно-амбулаторно
лечение около 6 месеца - до 09.08.2012 г. Ищецът е ходил с патерици около 3 месеца, без
да натоварва десния крак. Провеждал рехабилитация на дясното коляно. Претърпял
е болки и страдания около 6 месеца, като през първите 30 дни болките са били с
по-интензивен характер. Видно от СМЕ, ищецът за в бъдеще ще има болки в
коляното и лявата половина на гръдния кош при промяна на времето и при
по-голямо натоварване, които болки са от ревматоиден характер и ще продължат за
цял живот.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.В.П..
Свидетелят сочи, че е приятел на ищеца, с когото се познават 40 години. След
процесното ПТП, свидетелят посетил ищеца в болницата. И.П. сочи, че състоянието
на ищеца било много лошо, кракът и ребрата му били счупени, по корема целия бил
син, претърпял операция, която продължила няколко часа. В болница ищецът бил 10
дни. След това на ищеца било предписано пълно обездвижване за 3 месеца. През
първите 10 дни, свидетелят помагал на съпругата на ищеца, тъй като Д.Д. бил
тежък и трябвало някой да го повдига. След
това, съпругата на ищеца се върнала на работа и свидетелят ходел да помага на
ищеца, почти всеки ден, за по няколко часа, в продължение на 3 месеца. След
тези месеци, на ищеца помагал и терапевт, тъй като коляното на ищеца се
„вдървило“ и следвало да бъде раздвижвано. Свидетелят сочи, че ищецът изпитвал
болки в крака и лявата страна, притеснявал се и да не му е увредено сърцето.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.
45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергавана. Събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" „Д.З.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Д.Д.Д. (чл.
265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 56/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 60160/2016 г. на ВКС, I ГО,
решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение № 78/13.11.2017 г. по
гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, определение № 682/05.12.2017 г. по т. д.
№ 1886/2017 г. на ВКС, II ТО, и др.) и
отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе при установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от
чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в
периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
ограниченията които е търпял пострадалия,
възрастта на ищеца към датата на ПТП – 40 години, отражението, което е дало
процесното ПТП върху живота на ищеца, както и че при промяна на времето и по-голямо натоварване,
ищецът ще продължи да изпитва болки, както и социално-икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали върху начина на живот на Д.Д.Д., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 32 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди:
По
делото е представена фактура № **********/20.02.2012 г., издадена от „ЕКОС
МЕДИКА“ ООД, като доставчик на описаната
стока „самонарязващ кан. спонгиозен винт – 3 бр.“, с получател Д.Д.Д., за
сумата от 405 лева (с ДДС). Видно
от фискален бон от същата дата и касова бележка от същата дата, сумата по
фактурата е била заплатена. Видно от СМЕ, извършена от д-р В.С., този разход е
в причинна-връзка с процесното ПТП.
След
процесното ПТП, ищецът е бил приет за лечение в „МБАЛ-Бургас“ АД, за периода от
12.02.2012 г. до 20.02.2012 г. , за което е заплатил потребителска такса в
размер на 43.20 лева – видно от направление и фискален бон (л. 53 от
делото на ОС-Сливен), който разход е в причинна-връзка с процесното ПТП.
По
делото са представени фискален бон от 14.06.2012 г. за сумата от 2.90 лева,
фискален бон от 09.08.2012 г. за сумата от 15.00 лева и фискален бон от
25.02.2013 г. за сумата от 50.00 лева, но от същите не става ясно какви
медицински услуги са били заплатени, свързани ли са били те с лечението на
ищеца, респ. не е възможно да се установи причинната им връзка с процесното
ПТП.
Поради
изложеното, искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
основателен за сумата от 448.20 лева (405 лв. + 43.20 лв.).
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За
да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите,
т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за
настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между
неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай съдът приема, че ответникът не доказа възражението си за
съпричиняване.
Ответникът
твърди, че ищецът е допринесъл в изключителна степен за негативните последици
от ПТП, тъй като е пътувал в МПС без поставен обезопасителен колан.
При
настъпване на процесното ПТП, Д.Д.Д. е бил пътник (пътувал е на предната дясна
седалка) в лек автомобил „Форд Галакси“, с рег. № *******, в който се е ударил
лек автомобил „Нисан Съни“, с рег. № *******, управляван от Н.С.К..
В
прието по делото заключение по извършената автотехническа експертиза е
посочено, че при правилно поставен предпазен колан тялото на ищеца като пътник
на предната седалка не би трябвало да се удари в арматурното табло.
Свидетелят
П. сочи, че към процесното ПТП, Д.Д. е бил тежък. В съдебномедицинското
удостоверение № 72/2012 г., издадено от
Отделението по съдебна медицина при „МБАЛ-Бургас“ АД, е посочено, че при
прегледа на ищеца на 22.02.2012 г. е установено „по лява странична повърхност
на гръдния кош – дифузно, петнисто жълтеникаво кръвонасядане на площ с размери
около 7х5 см.
Видно
от заключението по СМЕ, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира, като обективно и компетентно, характерът на травмите, получени от
ищеца при процесното ПТП напълно съответстват по вид и местоположение и отговарят на травми с използване на
обезопасителен колан. В заключението
е посочено още, че получените травми напълно отговарят на пътник на
предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан, тъй като е установено
счупване на две ребра ( 6-то и 7-мо) в лявата половина на гръдния кош, заедно с
жълтеникаво кръвонасядане с размери около 7х5 см. в лявата половина на гръдния
кош. Тези наранявания са от използван обезопасителен колан. Налице са следи и
травми с кръвонасядания в лявата гръдна половина в областта на 6-то и 7-мо
ребро, което е около средната част на лява гръдна половина, с размери 7/5 см.,
които отговарят на травми от обезопасителен колан.
От
така установеното съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия е недоказано. С оглед на това, съдът намира, че с
поведението си ищецът не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради
което и определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Относно
възражението на ответника за погасяване на вземанията за обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, поради изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 197 КЗ (отм.), при
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1, се
погасяват с петгодишна давност от
датата на настъпване на събитието ( в този смисъл е и решение № 67/ 24.06.2011 г. по т. д. № 323/2010 г. на ВКС, I ТО и много
др.). Предявяването на иска спира
течението на давността.
В случая, застрахователното
събитие е настъпило на 12.02.2012 г.
Исковата молба, въз основа на
която е образувано производството по настоящото дело е подадена
чрез куриерска услуга и е заведена в Регистратурата на 14.02.2017 г. Съгласно
чл. 35, ал. 2 от действащия към този момент Правилник за администрацията
в съдилищата (изд. от ВСС, обн. 2014 г., отм. с решение на ВАС на РБ от
13.07.2016 г., в сила от 13.06.2017 г.), при обработването на постъпили по
пощата или чрез куриерска услуга книжа по съдебни дела се запазва пликът. Върху
първата страница на постъпилите книжа се записва номерът на обратната разписка
или датата на пощенското клеймо с означение, че са получени. В случая плик по
делото не е приложен, нито върху първата страница на исковата молба е записана
датата на пощенското клеймо. От приложената разписка от „Л.Е.“ ЕООД, обаче,
съдът приема, че исковата молба, въз основа на която е образувано
производството е подадена „чрез куриерска услуга“ на 10.02.2017
г., към която дата петгодишният давностен срок не е изтекъл. Поради
това, възражението е неоснователно.
Следователно,
исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са
основателни и следва да бъдат уважени съответно
за сумата от 32 000 лева и за сумата от 448.20 лева. За разликата
до пълните предявени размери, исковете
следва да се отхвърлят, като неоснователни. Посочените суми се претендират
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното им изплащане. С оглед установеното подаване на исковата молба
на 10.02.2017 г., сумите са дължими ведно със
законната лихва от тази дата.
Относно разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 1376 лева (1600 лв. х 0.86), представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2017 г.,
приложен на лист 17 от делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
42.00 лева от общо направените
разноски в размер на 300 лева (300 лв. х 0.14), депозит за АТЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 28.00 лева (200
х 0.14) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1339.93 лева, които
включват: 1297.93 лева – държавна такса, от внасянето на която ищецът е бил
освободен и 42 лева (300 лв. х 0.14) – депозит за АТЕ, от
внасянето на които ищцата е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на
Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, както следва:
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 32 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 12.02.2012 г., на главен път І-6, км. 413, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2017
г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 448.20
лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди – разходи за „самонарязващ кан. спонгиозен винт – 3 бр.“, за което е
издадена фактура № **********/20.02.2012 г., и потребителска такса, ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2017 г.
до окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 1376
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни: иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 32 000 лева до пълния
предявен размер от 37 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 448.20 лева до пълния предявен размер от 516.10
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Д.З.“ АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 42.00 лева – разноски по делото и на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, и сумата от 28.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1339.93 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: