О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
София, 14.11.2019г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV състав, в закрито
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2. ПЕТЯ КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Иванов въззивно наказателно частно дело номер 576/19г. по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270
ал.4 НПК.
Образувано
е по въззивна частна жалба
на подсъдимия В.К.Н. срещу протоколно определение на Специализирания
наказателен съд от 04.11.2019г. по НОХД №1144/2018г., 3-ти състав, в частта, с която
е оставена без уважение молбата му за изменение на прилаганата мярка за процесуална
принуда от „Задържане под стража“ в по – лека.
Спазен е срока за обжалване по реда
на Глава 22 НПК от седем дни, предвиден в нормата на 342 ал.1 НПК, доколкото
атакуваното определение е произнесено в заседание на съда от 04.11.2019г. , а
жалбата е постъпила на 11.11.2019г., от процесуално легитимирана страна подсъдимия и защитника
му, срещу подлежащ на обжалване акт.
Във въззивната жалба на подсъдимия В.Н.
се оспорва законосъобразността на определението на първостепенния съд от
04.11.2019г., с твърдения за несправедливост и несъразмерна на риска от
укриване и извършване на престъпление. Защитата се позовава на обстоятелството,
че подсъдимия, след като е имал мярка за неотклонение „Подписка“ е предприел
пътуване на 14.12.2018г., с цел извършване на същото по вид престъпление
каквото му е инкриминирано с внесения обвинителен акт, но в друга държава, в
случая Индонезия, като е изал намерение да се върне веднага след извършването
на това престъпление, за да не затруднява настоящото производство. Същевременно
обаче, поради задържането и осъждането му за извършеното в Индонезия, е
освободен едва през месец август 2019г. и веднага се явил след завръщането си в
България, уважавайки българската правосъдна система и правилата и, за разлика
от тези в Индонезия.
Защитата твърди, че целите предвидени
в чл.57 НПК, могат да бъдат обезпечени, без ненужно строго да се засягат основни
права на задържаното лице, свързани със свободното му придвижване, доколкото
има постоянен адрес и съжителства с любима жена, не е осъждан в България. Не се
оспорва, факта на осъждането му в Индонезия, като се изтъква това обстоятелство
като извинително такова, което му попречило да се завърне навреме в Р.България
Според защитата, фактическите
обстоятелства, заради които е внесен срещу него обвинителен акт, не са
достатъчни за да се прецени, че е налице дори обосновано предположение за
съпричастност на Н. към инкриминираното му деяние или поне го поставят под
такова съмнение, което налага и промяната на мярката му за неотклонение в по-лека.
В заключителните искания защитата пледира за проява на хуманност и
снизхождение, за лице което според защитните твърдения не е с висока степен на
обществена опасност, че липсва риск от извършване на престъпление и укриване,
поради което се иска да бъде отменен акта на първостепенния съд, с който е оставена
без уважение молбата на Н. за изменение на изпълняваната по отношение на него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Въззивният съд, като се запозна с
доказателствата и с доводите изложени от защитата, както пред първия съд, така
и във въззивната жалба, със становището на държавното обвинение и мотгивите на
съда в атакувания акт, прецени, че жалбата е неоснователна и атакуваното
определение е правилно и законосъобразно.
Подсъдимия
В.К.Н. е обвинен и предаден на съд на 19.04.2018г. за две тежки умишлени престъпления - по чл.321, ал.
3, пр.2 и пр.6 т.2 вр. ал.2 НК, с още единадесет
лица, за участие в периода от декември 2013г. до 30.09.2014г. на територията на
Р.България с користна цел в престъпно сдружение което си е поставило престъпни
цели по чл.чл.243,246,249 НК, както и за вторично престъпление по чл.246 ал.3 НК извършено на 30.09.2014г. С внасянето на обвинителният акт, по материали от
ДП №30/2014г. на СО на СП е образувано
НОХД №1144/2018г. на СНС пред 3 ти състав.
Подсъдимия
е получил обвинителният акт и се явявал по делото включително на 23.05.2018г., след
това на проведеното разпоредително заседание по делото по реда на чл.248 НПК на
04.07.2018г., когато му е назначен служебен защитник – адв.Б., след това в
открито заседание на съда на 05.11.2018г., на 10.12.2018г. На заседанието на
съда на 17.01.2019г., за датата на което, е бил уведомен лично в съдебната зала
не се явил, като адв.Д., преупълномощена от адв.Б. за конкретното заседание е
направила изявление, че по непотвърдени данни В.Н. е бил задържан в Индонезия.
Чрез справки, които съдът е изискал от МВР Д“МОС“ се потвърждава това
обстоятелство, приложен са преведени официални документи от кореспонденция на
Министерството на външните работи на Р.България Дирекция „Консулски отношения“
със Република Индонезия. (т.1 л.262-267). Посочва се, че лицето е задържано на
21.12.2018г. на остров Бали, по подозрения за притежаване на скимиращи
устройства.
Мярката
му за неотклонение на подсъдимия В.Н. е била изменена от решаващия съд, от
„Подписка“ в „Задържане под стража“ по
реда и на основание чл.66 ал.1 НПК в с.з. на 15.05.2019г., като Н. е бил обявен
за издирване с телеграма №…../….. г. на ГДНП
бюл.№…../….. на СДВР МВР
В
т.2 л.353 е приложено писмо от МВР СДВР с изх.№…../…..
г.,
в което се уведомява съда, че след изтърпяване на присъдите наложени от
властите в Р.Индонезия на Н. и В.Ч.(друг от подсъдимите), от по 8 месеца
лишаване от свобода, ще бъдат освободени от пенитенциарното заведение в
гр.Джакарта през м.август на 2019г.
В
съдебно заседание на 27.09.2019г. подсъдимия Н. се явил лично и е бил задържан
в изпълнение на взетата от съда мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В
заседание по реда на чл.270 ал.1 НПК първостепенният съд е отказал да измени
прилаганата мярка за процесуална принуда, като е съобразил, че са налице както
опасност от укриване, така и от извършване на престъпление по смисъла на чл.63
ал.1 НПК.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на
първоинстанционният за наличието и на двата риска предвидени в процесуалния
закон, наред с положителния извод за наличието на обосновано подозрение за
съпричастност към повдигнатото с обвинителния акт обвинение.
Защитата
не оспорва и са налице достатъчно писмени доказателства, че подсъдимия Н. е
нарушил мярката му за неотклонение „Подписка“, доколкото всяка една мярка за
неотклонение, дори и „Подписка“ се взема с целите предвидени в чл.57 НПК, а
именно: с цел да попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши престъпление или
да осуети изпълнение на влязла в сила присъда. В случая очевидно са нарушени
първите две цели на чл.57 НПК.
В
чл.66 ал.1 НПК се посочва, че ако лицето (обвиняем/подсъдим) промени местоживеенето си, без да уведоми
съответния орган пред който е висящо наказателното производство, или наруши взета мярка за неотклонение,
което имплицитно съдържа нарушаване на всяка една от целите заради които е
взета мярка за неотклонение, без значение от вида и, то му се взема такава или
взетата се изменя в по – тежка.
В
случая, подсъдимия Н. е променил местоживеенето си, като е предприел пътуване
извън страната и обективно е пребивавал на неустановен и неизвестен за съда
адрес, без значение от намеренията му да се явява на съдебните заседания, с
което е нарушил мярката за неотклонение по отношение на тази визирана в закона
хипотеза на чл.66 ал.1 НПК. Налице е нарушение и на мярката му за неотклонение,
чрез пренебрегване на една от целите за която се налага всяка една мярка за
неотклонение, доколкото са налице достатъчно данни, че е извършил умишлено
престъпление от същия вид, какъвто е инкриминиран с внесения обвинителен акт по
настоящото производство, макар и това да е в чужбина.
В
чл.4 ал.1 НК е посочено, че наказателния кодекс на Р.България се прилага към
български граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина, на основание
принципа на екстериториалност. В случая съдът не обсъжда наличните данни за чужди
съдебни решения, с оглед
принципа на правилото „ne bis in idem“, въведено включително
чрез реципиране разпоредбата на чл.53 ЕКМПП, която Р.България е ратифицирала със закон Европейската конвенция
за международно признаване на присъди (ЕКМПП) приет от
ХХХIХ Народно събрание на 28 януари 2004г. (ДВ, бр.11 от 2004г.) и която е в сила за Р. България от 01.07.2004 г., с оглед
измененията в чл.8 ал.2 вр. ал.1 НК, което има значение за наказателното
преследване на Н. за извършеното в Р.Индонезия, а с оглед оценката на
поведението му и изводите за степента му на обществена опасност, за мотивите
които определят поведението му, което в случая е положителен аргумент за
липсата на изградени вътрешни поведенчески задръжки срещу противоправно
поведение, независимо от проявлението му зад граница, в условията на висящ
наказателен процес по обвинение за същото по вид престъпно деяние.
В
този смисъл, преценката на първостепенният съд, че подсъдимия е лице с висока
степен на обществена опасност, която налага продължаване прилагането на най-тежката
мярка за процесуална принуда, с оглед изпълнение на целите на мерките за
неотклонение по смисъла на чл.57 НПК е изцяло правилна и законосъобразна, а в
този смисъл молбата на подсъдимия Н. е неоснователна.
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр.
чл.270 ал.4 и чл.345 от НПК, IV въззивен състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение на Специализирания наказателен съд от 04.11.2019г. по НОХД №1144/2019г.,
на 3-ти състав, в частта с която е оставена без уважение молбата на подсъдимия В.К.Н.
за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по – лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.