Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………….., 26.09.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 116 по описа за 2019 г.,:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане в размер на: 477.97
лв. – главница; 271.18
лв. – договорна възнаградителна лихва; 124.84
лв. – лихва за забава; 149.83
лв. – такси, и законни лихви върху главницата.
В исковата молба, се сочи, че на
16.02.2016 г., между „Сити Кеш” ООД – заемодател и ответника Н.Т.Н. – заемател,
е сключен Договор за паричен заем № 64222, по силата на който заемодателя е
отпуснал на заемателя – ответник, паричен заем в размер на 500 лв. Твърди се,
че ответникът се е задължил да върне заема на 21 седмични погасителни вноски,
съгласно Общите условия по договора за заем и погасителния план. Ищецът излага,
че длъжникът е преустановил обслужването на заема, като падежа на първата
непогасена вноска е настъпил на 01.03.2016 г., а на 12.07.2016 г. е настъпил
падежа на цялото вземане. В исковата молба се излага, че съгласно ОУ от
Договора, в случай на забава, се дължи и обезщетение за забава, в размер на
действащата законна лихва. Твърди се, че на 07.02.2017 г. е сключен Договор за
покупко – продажба на вземания /цесия/, между „Сити Кеш” ООД и ищеца, по силата
на който задължението спрямо ответника, произтичащо от Договора за
потребителски заем, е прехвърлено на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, за
която цесия на ответника е изпратено съобщение, но същото се е върнало в
цялост.
Поради
неплащане на дължимите суми от ответника, ищеца – цесионер е подал заявление по
реда на чл. 410 ГПК срещу заемателя, по което заявление е образувано ч. гр.д. №
663/ 2018 г. на РС – Белоградчик, и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Тъй като заповедта е връчена на длъжника в усл. на чл. 47, ал. 5 ГПК, е указано на заявителя и същия е предявил настоящия иск за установяване
съществуване на вземането им.
Предвид
гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането им по Договор за заем № 64222 от 16.02.2016 г.,
съществува за сумите: 477.97 лв. – главница, 271.18 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода 01.03.2016 г. – 12.07.2016 г., 124.84 лв. –
лихва за периода 02.03.2016 г. до 11.10.2018 г., 149.83 лв. – такси за периода
01.03.2016 г. – 12.07.2016 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2018 г., до окончателното й
изплащане. Претендират се от ищеца и присъждане на направените в хода на
настоящото производство и на заповедното производство, разноски.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Тъй
като ответника не е намерен за връчване на съдебните книжа по делото и след
проведена процедура по призоваване чрез залепване на уведомление, на същия е
назначен особен представител – адв. В. К. от ВАК.
В срока
по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от страна на особения
представител на ответника, в който изразява становище, че не оспорва така
предявения иск.
Към делото е приложено ч. гр. д.
№ 663/ 2018 г. по описа на РС – Белоградчик.
Съдът не
уважи искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска и
алтернативното искане за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счете,
че не са налице всички комулативни предпоставки за това, като подробни мотиви
съдът е изложил в определение от о.с.з. на 25.09.2019 г.
Съдът, предвид събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна :
Съдът приема, че от страна на ищеца,
съобразно разпределената му с доклада доказателствена тежест, са доказани
всички обстоятелства, поради което са налице основания за постановяване на
положителен за ищеца съдебен акт. Съдът приема за безспорно доказано по делото възникването
и съществуването на валидно облигационно правоотношение между „Сити Кеш” ООД –
заемодател и ответника – заемополучател. С исковата молба е представен Договор
за паричен заем № 64222 от 16.02.2016 г., по силата на който заемодателя е
отпуснал на заемополучателя заемна сума в размер на 500 лв. От обективираното в
чл. 4, ал. 1 от Договора, се установява, че ответника е получил заетата му
сума. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който ответника – заемател,
е следвало да върне заетата сума на 21 седмични погасителни вноски, в срок до
12.07.2016 г. Ответникът заемател обаче е преустановил плащанията си по
договора. На 01.03.2016 г., е настъпил падежа на първата погасителна вноска, а
на 12.07.2016 г., падежа на цялото вземане, но плащане не е извършено. Видно от
приложените по делото писмени доказателства, на 07.02.2017 г., е
сключен Договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, между „Сити Кеш” ООД
и ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, по силата на който задължението на
ответника, произтичащо от Договора за потребителски заем, е прехвърлено на
ищеца, за която цесия, на ответника е изпратено съобщение, но същото се е
върнало в цялост.
Поради
това, че ответника е преустановил плащанията си по кредита, на 29.10.2018 г. от
кредитора е подадено заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д.
№ 663/ 2018 г. по описа на РС – Белоградчик. Предвид горното, съдът намира за
доказано, че е налице
е доказано неизпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД от страна
на ответника. Същият не е изпълнил задълженията си, произтичащи от Договор за
паричен заем № 64222 от 16.02.2016 г. и не е върнал заетата от него сума на
падежа. Освен това, иска не се оспорва и от страна на особения представител на
ответницата.
Видно от представеният по делото
Договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от 07.02.2017
г., вземането спрямо ответника е прехвърлено на ищеца. Макар, че е направен
опит, ответника да бъде уведомен за извършената цесия, но не е намерен, съдът
приема, че е налице редовно уведомяване на длъжника за извършената цесия, съгл.
чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От
определящо значение за изхода на делото е, че за извършената цесия на вземането
срещу ответника, същия е бил уведомен от цедента по договора за цесия /от
стария кредитор/ или надлежно упълномощен от него представител/. В случая, съдът приема, че е налице надлежно
уведомяване на ответника за цедиране на вземането му. За да стигне до този
правен извод, съдът се съобрази с установената по този въпрос съдебна практика.
По смисъла на Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013 г., I т. уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
С Исковата молба е представен Договор
за цесия от 07.02.2017 г., Пълномощно рег. № 1121/ 09.02.2017 г., Уведомление
за извършено прехвърляне на вземането, Приложение № 1 към Договора и
Потвърждение за сключения договор за цесия. Всички тези писмени доказателства, са
надлежно връчени с исковата молба на особения представител на ответника. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването за цесията, то получаване на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане, следва да бъде
зачетено съгл. чл. 235, ал. 3 ГПК. Представено е пълномощно рег. № 1121/ 09.02.2017 г., по
силата на което цедента „Сити Кеш” ООД, е упълномощил ищеца –
цесионер да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземането. Поради това, съдът
приема, че е налице надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. В този смисъл е и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/ 2009 г., ТК.
При
горните мотиви, съдът приема за доказано, че е налице съществуващо вземане на
ищеца спрямо ответника, произтичащо от Договор за паричен заем № 64222 от 16.02.2016
г.
Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то
основателни се явяват и акцесорните такива – за мораторните лихви за забава
върху главницата и такси. Доказа се, че ответника е изпаднал в забава в
плащанията, поради което и дължи обезщетение за неосвоевременното изпълнение на
задължението си, изразяващо се в мораторни и възнаградителни лихви.
Съдът приема, че съществува и вземане на ищеца спрямо
ответника и за законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на Заявлението по реда на чл. 410 ГПК – на 29.10.2018 г., по което е
образувано ч.гр.д. № 663/ 2018 г. на РС – Белоградчик. С депозирането му, от
страна на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на главницата,
поради което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до
окончателното й изплащане.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявените искове, то ответника е страната в процеса, която
следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното
производство и в настоящия процес, а именно: 25.00 лв. – държавна такса по
заповедното производство, 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – по
заповедното производство, 25.00 лв. – държавна такса по настоящото исково
производство, 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, както и 301.68 лв. – възнаграждение за особен представител на
ответника, внесени от ищцовата страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по предявения от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД – гр. София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Хенрих
Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от Александер Викторов Грихилес –
Изпълнителен Директор, чрез пълномощника им К.П. – юрисконсулт, против Н.Т.Н., ЕГН **********,***, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО им СЪЩЕСТВУВА за сумите: 477.97 лв. –
главница, 271.18 лв. – договорна възнаградителна
лихва за периода 01.03.2016 г. – 12.07.2016 г., 124.84 лв. – лихва за периода 02.03.2016 г. до 11.10.2018 г., 149.83 лв. – такси за периода
01.03.2016 г. – 12.07.2016 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 г. (датата на подаване на заявлението по ч. гр.д. № 663/ 2018 г.), до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.
„Хенрих Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от Александер Викторов Грихилес –
Изпълнителен Директор, чрез пълномощника им К.П. – юрисконсулт, направените
разноски по заповедното и исковото производства, а именно: 50.00 лв. –
държавна такса (25.00 лв. –
по заповедното производство ч. гр.д. № 663/ 2018 г. на РС – Белоградчик и 25.00
лв. по настоящото исково производство), 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение (50.00 лв. – по заповедното и 150.00 лв.
по настоящото производства) и 301.68 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Видински Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :