Р Е Ш Е Н И Е № 12
гр.
Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на петнадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Росица Стоицова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 393
по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по въззивна жалба
от „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***" № **, бл.***, вх.**, чрез процесуалния си представител по пълномощие
К. К.А., редовно упълномощен с пълномощно рег. № 662 от
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт КнРС е уважил частично предявения по реда на чл. 422 от ГПК и
признал за установено между въззивното ТД и С.К.И. с адрес гр. ****, ж. к. „***",
бл. ***,, ет. ***, ап. *** , че ответницата дължи на ищцовото ТД сумата от 618,
20 лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит № **********/
Решението на районния съд се обжалва в частта, в която искът е отхвърлен като неоснователен, с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск за посочената разлика. Претендират се разноски, включително и за юрискоисултско възнаграждение. Оспорва се извода на районния съд, за наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, като се твърди, че те не се отнасят за небанковите финансови институции, като каквато се определя въззивното дружество. Сочи се, че стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на Закона за кредитните институции и съответно неговият чл.60, ал.2 се явява неприложим. Въззивникът счита, че за настъпване на предсрочната изискуемост по процесния договор е достатъчно настъпваме на предвидените в ОУ предпоставки, без да е необходимо предварително уведомяване на длъжника. Във въззивната жалба се съдържа пространно изложение на решавани от съдилищата казуси по договори за потребителски кредит с небанкова финансова институция, с обобщението, че практиката не е еднозначна. Застъпва се становище, че за процесния договор изискването за предварително уведомяване на длъжника не е необходимо, за настъпване на предсрочната изискуемост. Същевременно са изложени и доводи, че съдът е следвало да уважи предявеният иск по чл. 422 от ГПК за всички вноски с настъпил падеж до приключване на устните състезания. Липсва конкретика кои вноски не са взети предвид в обжалваното решение, т.е. в каква част искът касае неуважаване на иска за главничното задължение формирано от вноски с настъпил падеж. Изложени са доводи за неправилност на решението касаещо претенциите за недължимост на акцесорното вземане за лихви и възнаграждение за ползване на допълнителен пакет услуги. Изводите на съда са наречени от въззивника твърдения. Изложението във въззивната жалба съдържа изясняване на понятието добри нрави, като е застъпено становище, че клаузите уреждащи и двете горепосочени задължения са в резултат на свободно договаряне между страните, същите са действителни и не са нищожни. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна - въззиваемата С.К.И..
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства/ нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269, ал. 1 от ГПК, приема решението на ДнРС за правилно в частта, в която искът е отхвърлен и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно, въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства и по нея страните не спорят, а доколкото във въззивното производство не са установени нови факти и обстоятелства, не се налага и преповтарянето й.
Не се спори, че правоотношението
между страните е възникнало по повод сключен на
- 2 -
Съгласно договореното, ответницата
сее задължила да върне заетата сума на равни
месечни /анюитетни/ вноски в размер на 30.91 лева всяка, съдържаща в
себе си част от главницата и договорената лихва. Допълнителният пакет услуги е
уговорено да бъде заплатен от ответницата отново на равни месечни вноски всяка
в размер на 25.01 лева, при което общият размер на вноската е 55.92 лева.
Крайния срок за връщане на заетата сума е уговорен да бъде
Не се спори, че претендираната от ищеца като дължима сума от общо 1342.08 лева не е заплатена от ответника.
По подаденото от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК за сумата от 1342.08 лева е образувано ч. гр. д. № 904/2018 г. на КнРС, по което е издадена заповед аз изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочената сума. По повод постъпило в законоустановения срок по реда на чл. 414 от ГПК възражение от длъжника е предявен и искът по чл. 422 от ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство.
С обжалваното решение искът е уважен частично до размер от 618.20 лева, включваща част от главница и начислени договорни лихви по договора за кредит, а за разликата до пълния предявен размер от 1342.08 лева искът е отхвърлен като неоснователен, т.е за сумата от 723.88 лева. Решението е обжалвано от ищеца в частта, в която искът е отхвърлен.
Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел
предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за
сумата от 723.88 лева за неоснователен и е отхвърлил същия като неоснователен.
Прието е, че в полза на ищеца не съществува вземане в този размер спрямо
ответника, тъй като 600.24 споразумението за закупуване на пакет от
допълнителни услуги имащо характер на самостоятелна сделка е нищожно по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречащо на добрите нрави, а за сумата
от 123.64 е прието, че не е настъпила изискуемостта на вноските, доколкото
предсрочната изискуемост на кредита не е била надлежно обявена на длъжницата,
съгласно т.18 от ТР №“/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразявайки се с ТР №8 от
Изложените от първоинстанционният съд изводи относно ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция по правомощията й по чл.272 от ГПК.
Съгласно чл.12.3 от ОУ за
предоставяне на потребителски паричен кредит в случай, че длъжникът просрочи
една месечна вноска с повече от 30 /тридесет/ календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на договорът и обявяване на енговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление,
покана, предизвестие и други. При действието на т.18 от ТР №4/
Изложените от първоинстанционния съд съображения относно наличието на порок при сключване на Споразумението за предоставяне на допълнителен пакет услуги, с което са накърнени добрите нрави и извода за нищожност на същото се споделят изцяло от настоящата инстанция предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК.
Поради това, че във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност относно твърдението на съда за нищожност на клаузите от процесния договор и споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги, следва да се посочи изрично, че съдът не излага твърдения. В мотивите на съдебния акт се излагат мотиви, които не са твърдения. Твърдения съдържащи факти и обстоятелства, на които основават претенциите си излагат страните в исковия процес и съобразно разпределението на доказателствената тежест следва да докажат същите.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд сключеното между страните споразумение за закупуване на пакет от допълнителни услуги представлява самостоятелна сделка. Същото има за предмет закупуване на пакет от допълнителни услуги и по-точно възможност за ползване на такива услуги. За кредитополучателя при сключване на това споразумение е възникнало задължение да заплати възнаграждение в размер на 600.24 лева, чийто размер надвишава размера на предоставения кредит. Срещу заплащането на тази сума се гарантира възможността му да ползва включени в пакета услуги, в случая, че възникне необходимост от тази услуга.
По делото не се доказва ответницата да е ползвала допълнителен пакет услуги. В случая процесният договор за кредит е сключен в деня, следващ този, в който ответницата е заявила искане да й бъде отпуснат кредит. По делото липсват доказателства за това с каква поредност и в какъв срок се разглеждат заявени искания от лица, които не са заявили искане за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Едва при изясняване на този въпрос може да се направи категоричен извод за това, че ответницата се е възползвала от тази допълнителна услуга. Ответницата не ползвал и другите допълнителни услуги,
- 3 -
доколкото същата след получаване на заемната сума не е извършвала плащания по договора за кредит.
Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации по договора за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Срещу гарантиране на възможност за ползване на изброените в пакета допълнителни услуги ответникът дължи заплащане на горепосочената сума. Насрещната престация е до такава степен нееквивалентна на дължимото възнаграждение, че практически може да се приеме, че престация липсва.
Законът не дефинира понятието "накърняване на добрите нрави" по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че противоречие с добрите нрави е налице тогава, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на договора, но тази свобода на договарянето не е безгранична – повелителните норми на закона и добрите нрави са определени като нейна граница. Нарушението на добрите нрави обаче следва да се разглежда с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само с оглед индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
„Накърняване на добрите нрави" е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът се явяват несъвместими с тях. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Напр. един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти - противоречието с този принцип може да доведе до нищожност на сделка при която са договорени насрещни престации в явна нееквивалетност една спрямо друга.
Нееквивалентността на насрещните престации по оспорения договор за закупуване на пакет от допълнителни услуги е в степен, която според съда нарушава изискването за справедливост и респективно - накърнява добрите нрави. Всяка от допълнителните услуги касае сключването или изпълнението на договора за потребителски кредит, предвид което, както правилно е приел и първоинстанционният съд, следва да се отчете, че се касае до договор, при който има икономически по-слаба страна и заплащането на бъдещи възможности е оценено на сума двойно надхвърляща максимално допустимата сума за възнаграждение на кредитора и предвид разпоредбата на чл. 19, ал. от ЗПК.
Нищожната сделка не е правопораждащ конкретно правоотношение ЮФ, поради което и от процесния договор за закупуване на допълнителни услуги не е възникнало задължение за ответницата да заплати претендираната сума от 600.24 лева.
Изложеното обуславя извод, че ответницата не дължи сума в посочения размер на ищеца, респективно последният няма вземане в този размер, поради което искът по чл. 422 от ГПК правилно е отхвърлен за разликата над уважения размер от 618.20 лева до предявения размер от 1342.08 лева. Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски за въззивното производство. Въззиваемият е представляван от особен представител, на който са заплатени разноски.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 423 от
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:.