№ 260134 / 10.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.М., 10.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., Първи граждански състав, в публичното заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1549 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Н.Г., постоянен и настоящ адрес xxx срещу А.Х., по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че сключили граждански брак с ответника на 21.02.2019г. в гр.М., за което е съставен акт за граждански брак № 0028 от същата дата От брака нямат деца.
Поддържа, че сключения брак е фиктивен – само на документ. Целта на брака е била ответникът А.Х. да може легално да пребивава в България и в страните от Европейския съюз.
Към настоящия момент твърди, че са във фактическа раздяла от края на м.февруари 2019г. и същата е непрекъсната.
Заявява, че нямат никакви брачни отношения и не са имали, с ответника са разделени окончателно.
Ищцата твърди, че бракът им е окончателно разрушен, съществува само формално и е лишен от всякакво съдържание.
Ищцата поддържа, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според нея съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала, същият е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
Семейно жилище по см. на СК не притежават, поради което отпада въпроса за неговото ползване след прекратяването на брака.
След прекратяване на брака ищцата заявява искане да не се произнася съда за фамилното й име Г., тъй като няма промяна в същото.
Към ИМ са приложени писмени доказателства. Заявява искания за допускане на гласни доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът А.Х., чрез пълномощника си адв.С.П. представя отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск за прекратяване на брака чрез развод, като твърди, че е допустим, а по същество и основателен. Поддържа, че бракът им е само формален и никога не е консумиран и брачна връзка помежду им не съществува като съдържание вменено от закона.
Моли да бъде допуснат развод и прекратен брака, като по заявените искания съдът се произнесе съобразно доказателствата по делото и изискванията на закона.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 21.02.2019г. в гр.М., за което е съставен е акт за граждански брак № 0028/ 21.02.2019г. на Община М.. От брака си съпрузите нямат родени деца.
Сключеният между тях граждански брак е фиктивен – само на документ. Целта на брака била ответникът А.Х. да може легално да пребивава в България и в страните от Европейския съюз. Съпрузите живели заедно около 2 седмици, докато станат готови документите, необходими за сключването на брака.
Към настоящия момент съпрузите са във фактическа раздяла, която датира от края на м.февруари 2019г. и същата е непрекъсната.
Страните нямат никакви брачни отношения и не са имали, разделени са окончателно. Ищцата живее в с.Л., а ответника извън страната, в А..
Между страните липсва взаимно уважение и доверие, не са правили опити да се съберат в периода на фактическата раздяла, а и не желаят това. Помежду им липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията и заздравяване на брака.
Бракът между съпрузите съществува само формално.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства по делото, твърденията на ищеца, така и от показанията на разпитания свидетел С. Р. С., познат и съселянин на ищцата, чийто показания съдът кредитира. Свидетелят има преки наблюдения от съвместния живот на страните, разпитан същия поддържа, че съпрузите не живеят заедно от м.март 2019г., всъщност ответника живял в с.Л. с ищцата около 2-3 седмици, след което си заминал. Ответникът живее и работи в чужбина, а ищцата си живее в с.Л..
Заявява, че не е възможно бракът между страните да продължи да съществува, както и да бъде заздравен.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С., тъй като същия има преки впечатления от живота на страните и твърденията му кореспондират с твърденията в исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49, ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от събраните по делото доказателства, и двамата съпрузи не са положили необходимите усилия за заздравяване на брака. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство, доверие и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в семейството. Фактическата раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия и от грижите за благополучието на семейството.
Съдът не се произнася по въпроса за вината, тъй като никоя от страните не е поискала това.
Семейно жилище страните не притежават, поради което съдът не дължи произнасяне.
След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка един на друг.
Ищцата не е променяла фамилното си име при сключването на брака, поради което съдът не се произнася и по този въпрос.
Съобразно горния изход на делото и на основание чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, ищецът следва да внесе по сметка на Районен съд-М. допълнителна ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., както и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях, съгл. чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД между А.Х., роден на xxxг. и Г.Н.Г. ЕГН xxxxxxxxxx и адрес xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 21.02.2019г. в гр.М., за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0028/21.02.2019г. на Община М., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА А.Х., роден на xxxг. да заплати по сметка на МРС допълнителна държавна такса в размер на 20 лв. за допускане на развода, както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд М. ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд М., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: