Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 13268 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.Т.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу А.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на
Заповед № 3310/16.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6907/2018г. по описа на ВРС за сумата от 3280
лева, представляваща дължима неустойка по договор от 06.02.2017г. за
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 14.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 06.02.2017г. между страните е сключен
договор за посредническа дейност по
наемане на работа в чужбина и анекс към него. По силата на договора ищцовото
дружество заплатило всички разходи на ответника за придобиване на свидетелство
за управление категория „С“, медицински прегледи и обучение по немски език на
обща стойност 1640 лева. След успешно завършване на курсовете ответникът
подписал трудов договор с немски работодател и бил изпратен на работа в
Германия. По силата на договора за посредничество ответникът бил длъжен да
положи всички необходими грижи и усилия да работи за осигурения работодател не
по-малко от 6 месеца. Ответникът неоснователно отказал да полага труд за
осигурения работодател, като не отпътувал за Германия и не е започнал да полага
труд. По този начин нарушил задълженията си по договора и следвало да търпи
санкцията, фиксирана в анекса към договора, а именно да върне платените от
ищцовото дружество суми, възлизащи общо на 1640 лева, в двоен размер.
В законоустановения срок от назначения от съда особен
представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
се оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се качеството на ищеца на
посредник по смисъла на Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа. Сочи се, че липсват доказателства,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора. Твърди се също, че
ищецът не е изправна страна по договора, тъй като не е изпълнил в цялост поетите с него задължения
и не е представил релевантните за това доказателства. Оспорва се клаузата за
неустойка като нищожна поради
противоречие със закона, както и с добрите нрави. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на неустойката.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Особеният представител на
ответника оспорва иска и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
представения договор, че между тях е сключен договор за посредническа дейност
по наемане на работа в чужбина от 06.02.2017г., по силата на който ответникът в
качеството си на възложител и е възложил на ищцовото дружество в качеството му
на изпълнител и то е приело да извърши посредничество по информиране и/или
консултиране на търсещите работа лица и на работодателите и насочване и
подпомагане за започване на работа и по сключване на договор за наемане на
работа в Германия. Договорът е сключен за срок от една година, считано от
датата на подписването му. Уговорено е в чл.3.1, че разходите за курсове за
придобиване на свидетелство за управление на МПС категория „C”, в случай че възложителят не разполага с такова,
както и за двумесечно обучение по немски език и настаняване в хотел по избор на
посредника в гр. Варна, в случай, че възложителят е от друго населено място, са
за сметка на посредника. В чл.4 е предвидено задължение на възложителя да
отпътува за Германия не по-късно от 10 дни от приключване на всички необходими
курсове, на свои разноски, а съгласно чл.4.1 в случай, че възложителят не
отпътува за Германия в указания срок и неоснователно откаже да сключи договор,
за който посредникът е посредничил, възложителят дължи двойния размер на
платените за него суми по т.3.1 от договора. Съгласно Анекс от 06.02.2017г. към
процесния договор в случай, че възложителят преустанови работата си в Германия
преди изтичане на изпитателния срок от шест месеца дължи на посредника двойния
размер на платените за него суми по т.3.1 от договора.
Представено от ищеца е потвърждение за назначаване на А.в.П.
на работа в Германия за работодателя “Translogistik Langenselbold – Montage GmbH& Co.KG” на длъжност „монтьор на мебели“, като е посочено, че
назначаването ще стане след завършване на курсовете, вероятно към юни 2017г.
Представени от ищеца са фактури, както следва: 2 бр.
фактури от 02.05.2017г., издадени от „Автошкола Кали“ ООД с получател „Т.Т.“
ООД за стойността на курсове за категория “C” на няколко лице едно от които е А.П. с единична цена
от 670 лева с ДДС и за стойността на курсове начална компетентност, включително
за А.П. с единична цена от 300 лева; фактура от 01.03.2017г. за медицински
услуги на стойност 50 лева с доставчик АСМП Медицински център „Медичи“ ООД гр.
Варна; фактура от 24.04.2017г. за извършено психологическо изследване на на 5
лица, едно от които е А. П. с единична цена от 50 лева; фактури, издадени от
У.Ц. „Маяк“ ЕООД гр. Варна за обучение на стойност 760 лева за едно лице.
От ищеца е представена разпечатка от сайта на Агенция
по заетостта, в която са изброени регистрираните фирми за извършване на
посредническа дейност в чужбина, една от които е „Т.Т.“ ООД.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – **. Съгласно
показанията на свидетеля същият е карал заедно с отвтеника шофьорски курс и
трябвало заедно да заминат за Германия със съдействието на „Т.Т.“ ООД.
Посредникът осигурил обучение по немски език, което продължило около 4 месеца и
1 месец шофьорски курс за категория „С“. Личните им разходи били свързани само
с подмяна на шофьорската книжка. Самият курс и таксата за явяване на изпит били
покрити от посредника, като единствено тези, които не са взели изпита, са
плащали такса. Свидетелят започнал работа, но ответникът – не. На 29.07.2017г.
групата заминала за Германия, но ответникът не заминал с тях. Още преди това
спрял да посещава курса, защото взел на заем пари от всички курсисти и
изчезнал. Съдът кредитира показанията на свидетеля като дадени от
безпристрастно лице, несъдържащи вътрешни противоречия и непротиворечащи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявения иск с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК е процесуално допустим.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Фактическият състав,
който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на
неустойка поради неизпълнение
на договорно задължение, е наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение
на задължението и валидно уговорена неустойка.
Когато в съдържанието на
договора е уговорена неустойка, настъпилите вреди, както и размерът на вредите не подлежат на доказване.
В
настоящия случай доколкото процесната клауза за неустойка не сочи конкретен
размер на вземането, а същото е индивидуализирано като „двойния размер на
платените за него суми по т.3.1 от договора“, съдът е разпределил на ищеца
доказателствена тежест за установяване размера на заплатените суми за обучение
на ответника.
Безспорно се установи сключването на
договора за посредничество между страните, както и инкорпорирането в същия на
клаузата за неустойка по чл.4.1.
От ответника е оспорено качеството на ищеца на
посредник по наемане на работа в чужбина. На официалната интернет страница на
Агенцията по заетостта е публикуван списък на регистрираните фирми за извършване на посредническа дейност в чужбина,
една от които е „Т.Т.“ ООД, с оглед на което съдът намира възражението за
неоснователно.
На следващо място, ответникът е оспорил
валидността на уговорената клауза за неустойка като нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави.
Ответникът счита, че клаузата противоречи на чл.48, ал.1 и ал.3 от Конституцията
на Република България, съгласно които „Гражданите имат право на труд. Държавата
се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право“ (ал.1) и „Всеки
гражданин свободно избира своята професия и място на работа“ (ал.3). Съдът
намира, че клаузата на чл.4.1 от договора не противоречи на сочените текстове
от КРБ. Със същата не се нарушава правото на страната на труд или да избира
свободно своята професия и място на работа. В настоящия случай ответникът е
избрал да упражнява професия в Германия, както и да ползва услугите на
посредник, за да си намери работодател. Същият не е посочил конкретни
преференции. Предвид, че необходимо условие на работодателя е работникът да
притежава шофьорска книжка поне за категория „С“ и да завърши курс по немски
език (посочени в потвърждението за назначаване на л.8 от делото) страните по
процесния договор са уговорили посредникът да съдейства на работника, като
покрие изцяло разходите му във връзка с курсовете за придобиване на
свидетелство за управление и обучение по немски език. Очевидно общата идея е
свързване на работник и работодател (вероятен търговски съконтрагент на
посредника). Клаузата за неустойка е предвидена, за да обезщети ищцовото
дружество за неблагоприятните последици от нереализиране на уговорения резултат
– работа в полза на третото лице. Доколкото в чл.8 изрично е уговорено, че
възложителят не дължи на посредника възнаграждение, очевидно очакваният от
посредника, който е търговско дружество, дивидент е от страна на третото лице
работодател. Възложителят получава съдействие по намирането на работодател и
финансова подкрепа, като единственото му реципрочно задължение е да полага труд
за осигурения работодател за определен период от време – в случая шест месеца
съобразно Анекса към договора. Това задължение не нарушава конституционното му
право да избира своята професия и място на работа, защото той вече е избрал и се
е възползвал от благоприятните условия, предоставени му от посредника.
Работникът е имал пълната свобода да намери сам своя работодател в Германия и
да сключи договор с него, но вместо това е предпочел услугата на посредника,
която за работника се явява и напълно безвъзмездна. В настоящия случай дори не
се касае за неустойката предвидена в Анекса в случай, че не работи за период от
шест месеца при уговорения работодател, а за неустойката по чл.4.1., която е
предвидена в случай че не отпътува за Германия, т.е. когато възложителят не
положи дори минималното усилие да отпътува и да се запознае на място с
работодателя, условията и характера на работата. Цитираната от ответника в
отговора на исковата молба съдебна практика на ВКС касае абсолютно различна
хипотеза, а именно клауза за неустойка, предвидена в самия трудов договор за
неизпълнение на задължение на служителя при прекратяване на трудовия договор с
работодателя да не постъпва на работа по трудови или граждански правоотношения
в конкурентна фирма за определен срок. В този случай отнапред още при
сключването на договор с един работодател се ограничава правото на служителя
след неизвестен период от време и при неизвестни условия да сключи договор с
друг работодател.
Съдът намира и че уговорена клауза за неустойка по
чл.4.1 от договора не противоречи на добрите нрави, като съображенията за това
се почти изцяло се покриват с вече изложените по-горе. Работникът-възложител по
договора за посредничество получава безвъзмездна подкрепа и финансова помощ по
изпълнение на собственото му желание за намиране на работодател в чужбина, в
замяна на което следва само да отпътува за Германия и да сключи предложения му
трудов договор. В случай, че не изпълни задължението си работникът се обогатява
с сумите, вложени за обучението му. Плащането на двойния размер на същите пък е
свързано с обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Макар и по
отношение на работника, посредникът да действа безвъзмездно, същият е търговец
и очевидно очаква някаква печалба, която вероятно ще бъде реализирана след
сключване на трудовия договор между работника и работодателя. При несключването
му освен, че търговецът-посредник ще загуби вложените средства в обучението на
работника, ще пропусне да реализира и
печалба. В този смисъл неустойката обезщетява евентуалните вреди, които ще
настъпят за посредника, както и санкционира поведението на възложителя по
договора (работника, търсещ работа в чужбина). Клаузата на Анекса за полагане
на труд при определения работодателя за период от шест месеца не е предмет на
настоящото производство и няма да бъде обсъждано дали същата противоречи на
добрите нрави.
По гореизложените съображения съдът намира, че
клаузата на чл.4.1 от процесния договор е валидна и че при осъществяване на
фактическия й състав се поражда задължение за възложителя да заплати предвидена
неустойка.
Съдът намира за безспорно установено обстоятелството,
че ответникът не е заминал за Германия за сключване на договора и започване на
работа при определения му работодател. Това обстоятелство се установи от
показанията на св. **, който е категоричен че след приключване на курсовете,
които ответникът дори не е завършил, същият не се е явил, когато сформираната
група е следвало да замине за Германия и не е заминал с тях. От ответника не са
ангажирани доказателства същият да е изпълнил това свое задължение. В този
смисъл безспорно се е реализирал и фактическия състав на чл.4.1 от договора,
при което за ответника е възникнало задължението да плати неустойка на
посредника в размер на разходите за обучение по чл.3.1 от договора.
Следващият спорен между страните въпрос е за размера
на неустойката. Действително размерът на неустойката по чл.4.1 не е определен,
но е определяем, а именно двойният размер на разходите на посредника по чл.3.1
от договора. Както е посочено по-горе, в този случай посредникът следва да
докаже конкретния размер на разходите по чл.3.1, които е направил за ответника.
Ангажираните от ищеца доказателства в тази насока са предимно фактури, като
всички са опредени от ответника. Фактурите, които не носят неговия подпис, са
частни документи и нямат материална доказателствена сила, с оглед на което
следва да бъдат ценени в съвкупност с целия събран по делото доказателствен
материал. Единствената фактура, носеща подпис на ответника е фактура № ********** от 01.03.2017г. за медицински услуги на
стойност 50 лева (л.12 от делото), като за същата е представено и доказателство
за плащане - преводно нареждане от
ищцовото дружество към АСМП Медицински център Медици ООД от 01.04.2017г. (л.14
от делото). Въпреки това неясно остава за каква точно медицинска услуга става
въпрос и дали по някакъв начин е свързана с разходите по чл.3.1. от договора, в
който изрично е посочено, че от посредника се поемата разходи за курсове и
езиково обучение, но не и медицински разходи. Останалите фактури освен, че не
са подписани от ответника, не са придружени и с доказателства за извършени
плащания по тях, предвид което не може да се направи извод, че разходите действително
са направени от ищеца – в този смисъл е константната съдебна практика. Отделно
от това, от фактурите от учебен център „Маяк“ не става ясно нито за какво
обучение е начислена сумата, нито за кои лица, нито конкретната цена на курса
за 1 лице. Действително св. Георгиев е посочил, че посредникът е покрил
разходите на лицата от сформираната група за шофьорски курсове и обучение по
немски език, но съдът намира, че не следва да съобразява показанията му в тази
насока по три съображения. На първо място, свидетелят не е допуснат за
установяване на обстоятелствата какви разходи е извършил ищеца, а за това дали
ответникът е заминал за Германия. Второ, свидетелски показания за изпълнение на
задължението на посредника по чл.11 във вр. с чл.3.1 от договора да поеме
разноските по курсовете и обучението на ответника са недопустими на основание
чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като изпълнението на това задължение, макар само
по себе си да не е за парична престация спрямо насрещната страна по договора,
касае престация към трето лице в полза на съконтрагента. Трето, показанията на
свидетеля са общи, без да касаят конкретно ответника, както и са абсолютно
неинформативни досежно размера на направените от посредника разходи.
С оглед горното съдът намира, че ищецът не е доказал,
че направил разходи за обучението на ответника. В този смисъл недоказано се
явява и обстоятелството, че за ответника е възникнало основание за заплащане на
неустойка по чл.4.1 от договора, макар и да не е изпълнил задължението си по
същия член да замине за Германия. Тази специфика се дължи на начина на
индивидуализиране на неустойката, а именно като двойния размер на разходите по
чл.3.1 от договора. Предвид, че не се установи да са направени разходи, не се
дължи и неустойка.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Т.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу А.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** иск
за признаване за установено, че А.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Т.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3280 лева, представляваща дължима
неустойка по договор от 06.02.2017г. за посредническа дейност по наемане на
работа в чужбина, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.05.2018 г. до окончателното изплащане., за която сума е
издадена Заповед № 3310/16.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6907/2018г.. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: