Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 04.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в закрито съдебно
заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия Анастасова ч. гр. дело № 1342 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по частна
жалба на "Т.С." ЕАД, като длъжник по изп. д. № 20207850400259 срещу
постановление от 08.12.2020 г. на ЧСИ Л.М.с рег. № 785 от КЧСИ, с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение присъдени в полза на
взискателя по изпълнителното дело от 400.00 лв. на 200.00 лв.
Счита, че претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е прекомерно и не
съответства на извършената правна работа по делото и следва да бъде редуцирана
до предвидения в чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са
извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Поддържа, че е заплатил дължимата сума в срока за доброволно
изпълнение. Моли да бъде отменено обжалваното постановление. Претендира
разноски.
Взискателят В.Н.Д.,
редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК излага становище за неоснователност на частната
жалба.
ЧСИ Л.М.с
рег. № 785 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е
неоснователна.
След преценка доводите
на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено
следното:
Депозираната частна
жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на
съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като
такава е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20207850400259
е образувано въз основа на молба от В.Н.Д., чрез адвокатско дружество "Б.Л.",
към която е представен оригинал на Изпълнителен лист от 20.08.2019 г., издаден
от Софийски районен съд, въз основа на Решение № 35574 от 02.04.2019 г.
постановено по гр. дело № 10003/2017 г. по описа на СРС.
По силата на така посочения изпълнителен лист
длъжникът е осъден да заплати на В.Н.Д. сума в размер на 52,40 лв.,
представляваща заплатена държавна такса.
С молбата за образуване
е направено искане за налагане на запор на движимите вещи на длъжника, възбрана
на недвижими имоти и запор на дружествените дялове.
Представен е и договор
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
До длъжника по
изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 25.11.2020
г. В същата, като задължение, са вписани 400 лв. разноски по изпълнителното.
С молба от 19.11.2020 г.
взискателя е заявил, че оттегля посочените в молбата за образуване на
изпълнителното дело способи за събиране на вземането /запор върху движими вещи,
вземания и дялове и възбрана на недвижими имоти/, като е заявил, че сочи друг
способ – запор на вземания на длъжника по банковите сметки на длъжника в
конкретно посочена банка.
На 02.12.2020 г. дружеството-длъжник
е депозирало възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, с искане същите да бъдат
редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.-200 лв. за
образуване на производството.
С обжалваното
постановление съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200 лева,
тъй като по изпълнителното дело е наложен и изпълнен запор на вземания на
длъжника в ЦКБ АД /26.11.2020 г./ за удовлетворяване вземането на взискателя по
издадения изпълнителен лист.
Въз основа на горното,
съдът прави следните изводи:
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на
постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на
ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този
смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал. 2, предл. последно ГПК.
Съобразно разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално
представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200
лева, а съобразно т. 2 от същия член действаща към датата на образуване на
изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв. - 200 лв.
При анализ на
материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
се касае за присъждане на възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата, тъй като
се установи че не са извършвани други процесуални действия освен депозирането
на молба за образуване на изпълнително производство, доколкото извършените по
изпълнителното дело – налагане на запор на вземания по банкова сметка ***ние. Ето защо определянето на адвокатско
възнаграждение по чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е неоснователно. Процесуалният представител не е
извършвал дейностите, посочени в чл. 10 т. 2 от Наредбата, поради което и възнаграждение
за това не му се дължи.
С оглед това, описаните
в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер надвишаващ сумата 200.00 лв. или 400.00 лв. са
недължими. В този смисъл липсва основание за начисляването на тези разноски, а
заплащането им от длъжника е изцяло недължимо. Изпълнението на задължението на
длъжника в изпълнителното производство е направено в рамките на определения от
ЧСИ срок за доброволно изпълнение.
В конкретния случай от
страна на процесуалния представител на взискателя е била подадена молба за
образуване на делото и е отправено искане за налагане на запор по сметки на
длъжника в ЦКБ АД, който е бил изпълнен на 26.11.2020 г. /на следващия ден след
връчване на поканата за доброволно изпълнение/ за удовлетворяване вземането на
взискателя по издадения изпълнителен лист.
Ето защо основателни в
тази връзка се явяват доводите на жалбоподателя, че от страна на процесуалния
представител на взискателя не са извършени други действия освен депозирането на
молба за образуване на изпълнителното дело, съдържаща и способа на принудително
изпълнение – налагане на запор.
С оглед изложеното и
съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение
относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на
процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на
тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа,
на който производството по делото се намира и процесуалното развитие по същото,
съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от
Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на
изпълнително дело.
По разноските за
настоящото производство:
Предмет на съдебен
контрол в настоящето производство е наличието на потестативното право на
жалбоподателя да се постанови отмяна на действията на ЧСИ, а за решаването му
съдът следва да прецени законосъобразността на тези действия, което се явява
преюдициален въпрос. Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от
тези действия вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК),
е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане
на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на
такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител, които биха били предмет на доказване в
производството по общия исков ред. Поради това, съдът намира, че в настоящето
производство разноски не следва да бъдат присъждани на страните.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 1988/18.12.2020
г. подадена от "Т.С." ЕАД, като длъжник по изп. д. № 20207850400259
срещу Постановление от 08.12.2020 г. на ЧСИ Л.М.с рег. № 785 от КЧСИ, с район
на действие СГС, с което е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение присъдени
в полза на взискателя по изпълнителното дело от 400.00 лв. на 200.00 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното
възнаграждение за адвокат в полза на взискателя В.Н.Д. по изп. д. № 20207850400259
срещу Постановление от 08.12.2020 г. на ЧСИ Л.М.с рег. № 785 от КЧСИ, с район
на действие СГС от 400.00 лв. на 200.00 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.