Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
20.09.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №478 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.124, във вр. с чл.121, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на А.В.И. ***, против Заповед №8 от 23.04.2021 г. на Кмета на Община Ивайловград.
Жалбоподателката считала обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че работела по служебно правоотношение в Община Ивайловград, на длъжност „Главен счетоводител“ с ранг IV младши, въз основа на Заповед за назначаване №5/10.03.2014 г. На 10.07.2017 г. й била връчена Заповед №3/03.07.2017 г. на Кмет на Община Ивайловград, с която на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл било прекратено служебното й правоотношение. Тази заповед била обжалвана и отменена с Решение №832/04.12.2017 г., постановено по адм.дело №840/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение №2356/19.02.2019 г. по КАД №1529/2018 г. по описа на Върховен административен съд.
Със Заповед №8/01.03.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград жалбоподателката била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен счетоводител“ в дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, Община Ивайловград. Със Заповед №9 от 01.03.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград било прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл. Тази заповед също била обжалвана от оспорващата и отменена с Решение №603/06.08.2019 г., постановено по адм.дело №366/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение №1047/29.07.2020 г. по КАД №11762/2019 г. по описа на Върховен административен съд.
Със Заповед №7/11.08.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград жалбоподателката била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен счетоводител“ в дирекция „Административноправно обслужване и финансово-стопански дейности“, Община Ивайловград, считано от 11.08.2020 г. Със Заповед №8/11.08.2020 г., връчена й на същата дата и считано от тази дата, на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл било прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката. Тази заповед също била обжалвана от оспорващата и отменена с Решение №803/07.12.2020 г., постановено по адм.дело №804/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение №4646/13.04.2021 г. по КАД №1447/2021 г. по описа на Върховен административен съд.
В законоустановения двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, оспорващата се явила в сградата на Общинска администрация – гр.Ивайловград. Органът по назначаването следвало да я възстанови на предишната длъжностна съгласно чл.122, ал.1 от ЗДСл. Със Заповед №7/23.04.2021 г. работодателят възстановил жалбоподателката на предишната длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административно правно обслужване и финансово-стопански дейности“, Община Ивайловград, считано от 23.04.2021 г., но с променено работно време – вместо предишното 7,5 часа, сега вече на 6 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В следващите 5 минути на жалбоподателката била връчена Заповед №8/23.04.2021 г. на Кмета на Община Ивайловград, с която било прекратено служебното й правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл, считано от 23.04.2021 г.
В жалбата се излагат твърдения, че посочването в оспорения акт на Заповед №7/23.04.2021 г. като заповед за назначаване било неправилно, тъй като таз заповед била за възстановяване на служебното правоотношение на жалбоподателката въз основа на влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че в оспорената заповед имало вътрешно противоречие, както и че в стремежа си да уволни жалбоподателката, работодателят не бил изпълнил произтичащото от закона задължение да я възстанови на предишната заемана от нея длъжност. Според оспорващата, при едновременното издаване на двете заповеди – за възстановяване и за прекратяване на служебното й правоотношение, не можело да се приеме изпълнение на условията на чл.106, ал.1, т.10 от ЗДСл, тъй като или възстановяването на заеманата длъжност било формално, или не били налице основанията на чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл. Постоянна била практиката на ВАС, че утвърдените промени в длъжностното разписание на органа, преди влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение, са ирелевантни към задължението на органа по назначаването да изпълни задълженията си по чл.122, ал.1 от ЗДСл във връзка със съответното влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че като е прекратил служебното правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл, без да е налице основната предпоставка за това, а именно длъжността, която е определена за заемана на пълно работно време да е такава по чл.16а, ал.1 от ЗДСл, административният орган постановил материално незаконосъобразен акт, който подлежал на отмяна. Прекратявайки служебното правоотношение при липса на забрана същото да бъде трансформирано в такова на пълно работно време, Кметът на Община Ивайловград бил упражнил оперативната си самостоятелност недобросъвестно и несправедливо, засягайки права и законни интереси на служителя в степен, несъответстваща на необходимото за целта, за която е издадена оспорената заповед, и игнорирайки наличието на по-благоприятен вариант, с прилагането на който тази цел би била постигната. Едновременното издаване на двете заповеди – за възстановяване на предишната длъжност и за прекратяване на служебното правоотношение индикирало недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаване, което било в противоречие с целта на закона. Претендира се отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът, Кмет на Община Ивайловград, в писмено становище и чрез процесуален представител в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №5/10.03.2014 г. на Кмета на Община Ивайловград, считано от 10.03.2014 г. жалбоподателката А.В.И. е назначена на основание чл.16а от ЗДСл за държавен служител на длъжност Главен счетоводител в дирекция „Административно правно обслужване и финансово-стопански дейности“, Община Ивайловград, с ранг IV младши, с дневно работно време 7,5 часа и 37,5 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Със Заповед №3/03.07.2017 г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с А.В.И., работеща на длъжност Главен счетоводител в Община Ивайловград, с ранг IV младши, считано от 04.07.2017 г. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено, че длъжността, заемана по чл.16а, ал.1 от ЗДСл е определена за заемане при пълно работно време, считано от 01.01.2016 г., в резултат на влизане в сила на ново длъжностно разписание, съгласно Решение №113/26.11.2015 г. на Общински съвет Ивайловград за одобряване на обща численост и структура на Общинска администрация Ивайловград.
С Решение №832/04.12.2017 г. по адм.дело №840/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, влязло в сила на 19.02.2019 г., Заповед №3/03.07.2017 г. на Кмета на Община Ивайловград е отменена.
Със Заповед №8/01.03.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.16а от ЗДСл и Решение на Върховен административен съд №2356/19.02.2019 г., потвърждаващо Решение №840/2017 г. на Административен съд – Хасково, А.В.И. е възстановена на длъжността Главен счетоводител в дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, Община Ивайловград, считано от 01.03.2019 г. с дневно работно време 8 часа и 40 часа седмично при петдневна работна седмица.
Със Заповед №9/01.03.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с А.В.И., считано от 01.03.2019 г. Като причини за прекратяването е посочено, че „държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително.“
Със Заповед №7/11.08.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, във връзка с чл.16а от ЗДСл и влязло в сила на 29.07.2020 г. Решение №603 от 06.08.2019 г. на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение №10471 от 29.07.2020 г. на Върховен административен съд, А.В.И. е възстановена на длъжността Главен счетоводител в дирекция „Административноправно обслужване и финансово-стопански дейности“, Община Ивайловград, считано от 11.08.2020 г. с дневно работно време 7,5 часа и 37,5 часа седмично при петдневна работна седмица.
Със Заповед №8/11.08.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с А.В.И., считано от 11.08.2020 г. Като причини за прекратяването е посочено, че „Длъжността, заемана по чл.16а, ал.1 от ЗДСл е определена за заемане при пълно работно време. Друга длъжност на непълно работно време по служебно правоотношение по действащото длъжностно разписание не съществува“.
С Решение №803/07.12.2020 г. по адм.дело №804/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково, влязло в сила на 13.04.2021 г., Заповед №8/11.08.2020 г. на Кмета на Община Ивайловград е отменена.
Под вх.№94-00-931/22.04.2021 г. в Община Ивайловград е регистрирано подаденото от А.В.И. до Кмета на общината Уведомление, с което го уведомява, че във връзка с влезлите в сила цитирани съдебни решения, на 23.04.2021 г. от 08.00 часа ще се яви на работа за заемане на длъжността, на която е възстановена.
Със Заповед №7/23.04.2021 г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, във връзка с чл.16а, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, и влязло в сила на 13.04.2021 г. Решение №803 от 07.12.2020 г. на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение №4646 от 13.04.2021 г. на Върховен административен съд, А.В.И., с ранг IV младши, е възстановена за държавен служител на длъжността Главен счетоводител в дирекция „Административноправно обслужване и финансово-стопански дейности“, Община Ивайловград, считано от 23.04.2021 г. с дневно работно време 6,00 часа и 30,00 часа седмично при петдневна работна седмица.
Съгласно отбелязването по текста й, тази заповед е получена от служителя на 23.04.2021 г.
С обжалваната в настоящото производство Заповед №8 от 23.04.2021 г. на Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с А.В.И., на длъжността Главен счетоводител в дирекция „Административноправно обслужване и финансово-стопански дейности“, Община Ивайловград, въз основа на Заповед за назначаване №7/23.04.2021 г. на Кмета на Община Ивайловград, издадена на основание чл.16а, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, с ранг IV младши, считано от 23.04.2021 г. Като причини за прекратяването е посочено, че „Длъжността, заемана по чл.16а, ал.1 и ал.2 от ЗДСл е определена за заемане при пълно работно време. Друга длъжност на непълно работно време по служебно правоотношение по действащото длъжностно разписание не съществува“.
Видно от отбелязването в нея, заповедта е получена от служителя срещу подпис на 23.04.2021 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 29.04.2021 г.
По делото са представени утвърдени с подписа на Кмета на Община Ивайловград: Длъжностно разписание на Общинска администрация – Ивайловград в сила от 10.03.2014 г. Длъжностно разписание на Общинска администрация – Ивайловград към 02.03.2020 г. и Длъжностно разписание на Общинска администрация – Ивайловград към 01.04.2021 г., както и Длъжностна характеристика за длъжността „Главен счетоводител” в Дирекция „Административно правно обслужване и финансово-стопански дейности“, администрация Община Ивайловград, утвърдена на 10.03.2014 г. от Секретар на Община Ивайловград, с която А.В.И. е запозната срещу подпис на 10.03.2014 г.
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. В случаите по чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването, какъвто за жалбоподателката няма спор, а и е видно от заповедта за назначаването на държавна служба, се явява Кметът на Община Ивайловград.
Обжалваната заповед е издадена в изискуемата от чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма и съдържа предписаните от същата норма реквизити, включително правното основание за прекратяване на правоотношението и придобития от жалбоподателката ранг на държавна служба.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неспазване изискването за мотивиране на всеки индивидуален административен акт, доколкото изложените в нея фактически основания за издаването й не кореспондират на правните такива.
От правна страна е приложена нормата на чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл, според която органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато: длъжността по чл.16а, ал.1 бъде определена за заемане при пълно работно време. От фактическа страна обаче заповедта е мотивирана с това, че длъжността, заемана по чл.16а, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, е определена за заемане при пълно работно време, а друга длъжност на непълно работно време по служебно правоотношение по действащото длъжностно разписание на съществува. Така изложените факти не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл, изискваща при едно действащо служебно правоотношение, длъжността по чл.16а, ал.1 от ЗДСл (т.е. длъжност в администрацията по служебно правоотношение при непълно работно време), впоследствие да бъде определена за заемане при пълно работно време. В конкретния случай такива факти не се излагат в обжалваната заповед. От съдържанието на същата не може да се направи извод, че служителят заема длъжност при непълно работно време и по някакви причини на един по-късен етап тази длъжност е определена за заемане при пълно работно време. От изпратената по делото административна преписка също е видно, че към датата на възстановяване на жалбоподателката на длъжността, която е и датата на процесното прекратяване на служебното правоотношение, действащо е Длъжностно разписание на Общинска администрация – Ивайловград към 01.04.2021 г., в което за длъжността Главен счетоводител е посочено, че същата е предвидена за заемане на пълно работно време от 8 часа.
Споделя се от настоящия съдебен състав изложеното в жалбата твърдение за вътрешно противоречие в мотивите на акта, доколкото на една и съща дата – 23.04.2021 г., служителката е възстановена на длъжност, а след това служебното й правоотношение се прекратява с мотива, че заеманата от нея длъжност е определена за заемане при пълно работно време. Основателно е и възражението, че цитираната в обжалвания акт Заповед №7/23.04.2021 г. на Кмета на Община Ивайловград не представлява заповед за назначаване. Видно от гореописаната фактическа обстановка, жалбоподателката е назначена на длъжността Главен счетоводител със Заповед №5/10.03.2014 г. на Кмета на Община Ивайловград, считано от 10.03.2014 г., с дневно работно време от 7,5 часа и 37,5 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Всички останали издавани впоследствие заповеди на Кмета на Община Ивайловград, включително тази с №7/23.04.2021 г., са били за възстановяване на жалбоподателката на същата длъжност, на основание разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗДСл, след отмяна по съдебен ред като незаконосъобразни на заповедите за прекратяване на служебното й правоотношение именно на тази длъжност. Законът си служи с понятието „на предишната длъжност“ и служебното правоотношение се счита за възникнало от датата на назначаването, а не от тази на възстановяване на длъжността.
Прави впечатление, че органът по назначаване своеволно променя дневното и седмичното работно време при възстановяване на служителя на длъжността Главен счетоводител, като веднъж я възстановява при дневно работно време от 8 часа, веднъж от 7,5 часа, а със Заповед №7/23.04.2021 г. – при дневно работно време от 6 часа. Това е очевиден опит да бъдат преодолени изразените в цитираните по-горе съдебни решения мотиви, че възникналото със заповедта за назначаване, считано от 10.03.2014 г., служебно правоотношение на А.В.И. не представлява такова по смисъла на чл.16а, ал.1 от ЗДСл. Възстановявайки служителя на длъжността Главен счетоводител с дневно работно време 6,00 часа и 30,00 часа седмично при 5-дневна работна седмица, органът по назначаването явно цели постигането на резултат, различен от предвидения в закона, а именно да представи служебното правоотношение с жалбоподателката за такова, възникнало по чл.16а, ал.1 от ЗДСл, каквото същото не е.
Тъй като настоящият съдебен състав е излагал подробно становище в мотивите на Решение №832/04.12.2017 г., постановено по адм.дело №840/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение №2356/19.02.2019 г. по адм.дело №1529/2018 г. по описа на ВАС, то не намира за нужно да ги възпроизвежда изцяло и в настоящото решение.
За яснота на органа по назначаване, тук следва да се повтори следното:
Към 10.03.2014 г. – момента на назначаването на жалбоподателката на държавна служба, е действала разпоредбата на чл.16а от ЗДСл, в редакцията, обн.ДВ бр.24 от 2006 г., според която „Държавният служител може да бъде назначаван на длъжност в администрацията по служебно правоотношение при непълно работно време.“
Спрямо възникналото на тази дата служебно правоотношение не са приложими приетите по-късно изменения в чл.16а от ЗДСл (изм.ДВ бр.57 от 2016 г.), след които чл.16а има вече пет алинеи. При новата редакция на чл.16а, ал.1 предвижда, че държавният служител може да бъде назначен при непълно работно време само на експертна длъжност; според ал.2 – длъжностите, които могат да се заемат при непълно работно време, се определят в длъжностното разписание на съответната администрация, като дневната продължителност на непълното работно време не може да е по-кратка от 4 часа и по-дълга от 6 часа, а ал.3 регламентира, че в случаите на ал.1 не се допуска преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и на същата длъжност, ако тя бъде определена за заемане на пълно работно време.
Двукратно с влезли в сила съдебни решения по идентичните случаи на жалбоподателката е възприето, че макар при старата редакция на чл.16а от ЗДСл същата да е назначена на непълно работно време (от 7,5 часа дневно), то тя не заема длъжност по чл.16а, ал.1 от този закон, която алинея не е съществувала към момента на назначаването й. Възприето е също, че само за длъжност, попадаща в случаите на чл.16, ал.1 от ЗДСл не се допуска преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, и преназначаване на същата длъжност, ако тя бъде определена за заемане на пълно работно време. Това означава, че за заеманата от А.В.И. длъжност не е приложима забраната за преназначаване на длъжността, определена за заемане на пълно работно време – 8 часа според Длъжностното разписание към 01.04.2021 г., а оспорената в настоящото производство заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл, без да е налице основната предпоставка за това, а именно длъжността, която е определена за заемане на пълно работно време, да е такава по чл.16а, ал.1 от ЗДСл, е материално незаконосъобразна.
Съдът приема, че освен издадена при неправилно прилагане на материалния закон, заповедта е и в несъответствие с целта на закона. Прегледът на последователните действия на административния орган води на несъмнен извод, че поредното прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката е извършено от органа по назначаването не за постигане на целта, установена в закона за подобен вид актове, а чрез превратно упражняване на правомощия.
При наличие на основанията по чл.146, т.2, т.4 и т.5 от АПК, обжалваната заповед следва да бъде отменена.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени поисканите и действително извършени разноски по производството – внесена (въз основа на разпореждане на съда) държавна такса в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, платими от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №8 от 23.04.2021 г. на Кмета на Община Ивайловград.
ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на А.В.И., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: