ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 568
гр. С.З., 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500271 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „И.С.К."/с предишно
наименование „Б.К." ООД/ ЕИК: **********
със седалище и адрес на управление: гр. С., жк."********* представлявано от
Д.В.Д. чрез адв. Б.В.С., Адвокатска колегия - К., с адрес: гр. П., ул.
„********, против определение № 521/25.02.2022г. постановено по гр.д. №
5304/2021г. по описа на Районен Съд - С.З., с което се допуска обезпечение
на предявения осъдителен иск в полза на Р. Д. ИВ. против „И.С.К." ООД, /с
предишна фирма /„Б.К."/, с ЕИК **********, със седалище в гр. С.
представлявано от управителя Д.В.Д., чрез налагане на обезпечителна мярка
„СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по и.д. № 2017******/2017 г. по описа на
ЧСИ Н.М., с район на действие Софийски градски съд.
Жалбоподателят обжалва определението като счита същото за
неправилно. Излага подробни съображения. Твърди, че не са налице
предпоставки за допускане на обезпечението, както и че предявеният иск за
чието обезпечаване е издадена процесната заповед е изцяло недопустми и
неоснователен. Изводите на съда за наличие на предпоставки за допускане на
обезпечението били абсолютно необосновани и неправилни. Моли да бъде
отменено определение № 521/25.02.2022г. постановено по гр.д. № 5304/2021
г. по описа на Районен съд С.З.. Молят да им бъдат присъдени направените
разноски в настоящото производство.
Постъпил е писмен отговор от Р. Д. ИВ. чрез пълномощника й адв.
Д.М., в който заявява, че следва частната жалба да бъде оставена без
уважение и моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и
законосъобразно. Излага подробни съображения.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
1
писмения отговор, материалите от първоинстанционното дело, намери за
установено от фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт
подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ГПК и
са изпълнени останалите процесуални предпоставки за допустимост. Ето
защо, същата подлежи на разглеждане по същество.
Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и съобрази
наведените в жалбата оплаквания и закона, настоящият състав намира
следното:
Постъпила е искова молба от Р. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С.З., кв. „************ против „И.С.К.“ ООД, /с предишна фирма
/„Б.К."/ с ЕИК ********** със седалище в гр. С. и адрес на управление жк.
„********** представлявано от управителя Д.В.Д., в която моли съда да й
заплати на сумата в размер на 50 лева, представляваща частичен иск от общо
9960 /девет хиляди деветстотин и шестдесет/ лв. недължимо платена по
договор за паричен заем № СТ - 231/22.07.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на иска до датата на окончателното и изплащане.
Моли съда да признае за установено, че Р. Д. ИВ., с ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лв., представляваща задължение
по и.д. № 2017******/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М., образувано въз основа на
и.л., издаден по ч.гр.д. № 715/2017 на PC С.З. по депозирано от „И.С.К.“
ООД, /с предишна фирма /„Б.К."/, с ЕИК ********** Заявление за издаване на
заповед за изпълнение за заплащане на сума по Договор за заем № СТ -
231/22.07.2016 г.
С исковата молба ищецът е направил искане за спиране на и.д. №
2017******/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Заявява, че по делото са събрани
над 10 000 лв., многократно над получената от ищцата главница по договор за
паричен заем, като и към настоящият момент съдебният изпълнител
продължавал принудителното изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че искането е допустимо и
основателно, поради което с обжалваното определение е допуснал исканото
обезпечение на предявения иск.
Въззивният съд намира за установено следното:
Съгласно чл. 389 от ГПК във връзка с чл. 391, ал.1 от ГПК обезпечение
може да се иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното
дирене във въззивното производство, по всички видове искове и се допуска,
когато без него за ищците ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата от решението. За да се уважи молбата за
обезпечение освен предпоставките по чл. 391 ГПК е необходимо да се
установят допустимостта на иска, вероятната му основателност (от гледна
точка на твърденията в исковата молба), наличието на обезпечителна нужда и
адекватността на обезпечителната мярка.
В конкретния казус и с оглед наличните доказателства съдът намира, че
предявеният осъдителен иск е допустим.
Предвид ограничения предмет на обезпечително производство не може
да се прави анализ по същество на събраните доказателства, както и правни
2
изводи във връзка с доводите на ищеца, тъй като компетентен да даде
становище относно крайния резултат по материално правния спор е само
съдът, който е сезиран с иска.
В случая към молбата молителят е представил писмени доказателства,
които съдът приема, че водят до извода за вероятна основателност на
предявения иск.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че не следва да
обсъжда подробните съображения, изложени в частната жалба, тъй като
същите касаят съществото на спора и не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно
молбата е уважена, като основателна от първоинстанционният съд.
Обстоятелствата, които се навеждат в частната жалба, не може да бъдат
предмет на обсъждане в настоящото производство.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй
като съгласно чл.396 ал.2 предл. 2 ГПК произнасянето на въззивния съд в
производство по молби за допускане на обезпечение на иск, подлежи на
обжалване пред ВКС, само когато въззивния съд допуска обезпечение, но не и
в останалите възможни хипотези.
Водим от горните съображения, Старозагорският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 521 от 25.02.2022г., постановено по
гр.д. № 5304/2021г. по описа на РС-С.З..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3