МОТИВИ към НОХД №2375/2016 г.:

Обвинението е против подсъдимата МАРИЯНА Я.А. *** за престъпления по чл.211 във връзка с чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ и “б“ от НК.

Подсъдимата се обвинява в това, че в периода от месец октомври 2012 г. до 07.03.2016 г. в гр.Пловдив и в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в общ размер на 99 364 лева е възбудила и поддържала заблуждение у З.Т. ***; Н.А.Б. ***; И.Г.Я. ***; М.М.Р. ***; Ш.А.М. ***; Е.И. ***, С.Т.Б. *** и М.И.С. *** и с това е причинила имотна вреда в големи размери, общо 99 364 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, както следва:

1.В периода от месец октомври 2012 г. до месец август 2013 г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 4 557 лева /четири хиляди петстотин петдесет и седем лева/ е възбудила и поддържала заблуждение у З.Т. ***, че ще уреди увеличение на пенсията й, както и отпускане на пенсия по болест по европейска програма, и с това й е причинила имотна вреда в размер на 4 557 лева;

2.В периода от месец ноември 2012 г. до месец март 2013 г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ е възбудила и поддържала заблуждение у Н.А.Б. ***, че ще уреди пенсиониране по болест по европейска програма, и с това й е причинила имотна вреда в размер на 20 000 лева;

3.В периода от месец ноември 2012 г. до месец март 2013 г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 10 135 лева /десет хиляди сто тридесет и пет лева/ е възбудила и поддържала заблуждение у И.Г.Я. ***, че чрез д-р Гълъбова от НОЙ ще уреди увеличение на пенсията и и с това й е причинила имотна вреда в размер на 10 135 лева;

4.В периода от месец февруари 2014 г. до месец февруари 2016 г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 14 222 лева /четиринадесет хиляди двеста двадесет и два лева/ е възбудила и поддържала заблуждение у М.М.Р. ***, че ще съдейства за издаване на епикриза и отпускане на пенсия по европейска програма на съпругата му, и с това му е причинила имотна вреда в размер на 14 222 лева;

5.В периода от месец март 2015 г. до месец юни 2015 г. в гр.Пловдив и гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 4540 лева /четири хиляди петстотин и четиридесет лева/ е възбудила и поддържала заблуждение у Ш.А.М. ***, че ще уреди отпускане на пенсия за прослужено време и пенсия по болест по европейска програма, и с това й е причинила имотна вреда в размер на 4 540 лева;

6. В периода от месец ноември 2015 г. до месец януари 2016 г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 5 200 лева /пет хиляди и двеста лева/ е възбудила и поддържала заблуждение у С.Т.Б. ***, че ще уреди пенсиониране по болест чрез НЕЛК-Пловдив и получаване на пенсия по европейска програма, и с това й е причинила имотна вреда в размер на 5 200 лева;

7. В периода от месец декември 2015 г. до месец януари 2016 г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 2 210 лева /две хиляди двеста и десет лева/ е възбудила и поддържала заблуждение у М.И.С. ***, че ще и съдейства за отпускане на пенсия по болест по  европейска програма, и с това й е причинила имотна вреда в размер на 2 210 лева,

8.В периода от месец август 2015 г. до 07.03.2016 г. в гр.Пазарджик с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в размер на 38 500 лева /тридесет и осем хиляди лева/ е възбудила и поддържала заблуждение у Е.И. ***, че ще и съдейства за отпускане на пенсия по европейска програма, и с това й е причинила имотна вреда в размер на 38 500 лева.

На основание чл.84 от НПК пострадалите З.Т. КОЕВА, Н.А.Б., И.Г.Я., М.М.Р., Е.И.Р. и М.И.С. са конституирани в качеството на частни обвинители.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимата М.А. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

До 11.06.2003 г. подсъдимата М.Я.А. работела като санитарка в ТЕЛК гр.Пазарджик, след което била дисциплинарно уволнена от изпълнителния директор на „МБАЛ Пазарджик“ АД. По време на работата си в „ТЕЛК“ подсъдимата разполагала с известен достъп до документи на лицата, подали молби за пенсиониране по болест и имала представа относно процедурата по подаването и одобрението им.

Пункт І. Свидетелката З.Т. Коева познавала подсъдимата М.А. от около 20 години, още от времето когато двете работили в „МБАЛ Пазарджик“ АД гр.Пазарджик.

 През месец октомври 2012 г. свидетелката З. Коева се намирала в сладкарница „Радост„ в гр.Пазарджик, в близост до Читалище „Виделина“. Тогава случайно срещнала подсъдимата А. и двете започнали да разговарят. В процеса на разговор подсъдимата А. обяснила, че работи в „ТЕЛК“ Пловдив. Когато разбрала, че свидетелката Коева получава пенсия по болест и в момента е в процедура по набавяне на документи за увеличение размера на пенсията, подсъдимата заявила, че може да уреди увеличение на пенсията и да „ускори нещата“. Подсъдимата казала на свидетелката Коева, че ако разполага в момента със сумата от 250 лева, която да предаде на лекар,  „работата ще се задвижи веднага“. В момента свидетелката Коева не разполагала с исканата сума, затова дала на подсъдимата телефонния си номер с уговорката да се чуят по-късно.

След няколко дни подсъдимата А. отново потърсила свидетелката Коева по телефона и двете се срещнали в гр.Пазарджик. Понеже подсъдимата била достатъчно убедителна от самото начало, отправяйки предложението си за съдействие, свидетелката Коева и се доверила, смятайки, че ако заплати исканата сума действително ще бъде увеличен размера на пенията, която получавала в момента. Това убеждение мотивирало свидетелката Коева да предаде на подсъдимата сумата от 250 лева, като подсъдимата А. я уверила, че веднага ще задвижи нещата по телковото решение. На тази среща подсъдимата заявила, че св.Коева трябва да и даде още пари, тъй като трябвало да се дават „рушвети“. Освен това подсъдимата А.  убедила свидетелката Коева, че има вариант до шест месеца да си върне парите, които е дала, като гарантирала  да „уреди“ св.Коева да получава допълнителна пенсия по болест по европейска програма. С размера на тази пенсия, според убедителните думи на подсъдимата, свидетелката Коева щяла да погаси всичките си кредити.

След около месец подсъдимата А. отново потърсила свидетелката Коева  и поискала сумата от 420 лв., като и заявила, че трябва да се дават пари на лекари, уверявайки я, че като получи пенсията от европейската програма, ще черпи. На тази среща свидетелката Коева предала на подсъдимата искана сума от 420 лв. Така всеки месец, подсъдимата се обаждала на свидетелката Коева и под различен предтекст искала пари, които според думите и били необходими за ускоряване на процедурата по увеличаване размера на пенсията и по отпускане на пенсия по европейска програма. Мотивирана от създадената невярна представа, свидетелката Коева предавала на подсъдимата А. различни парични суми  - по 250 лв., 300л в., 400 лв., 175 лв., като всеки път пострадалата записвала в тефтерче размера на дадените суми. Част от саморъчно записаните от свидетелката Коева суми били удостоверявани с подписа на самата подсъдима.

Свидетелката Коева продължила да дава пари на подсъдимата А. до месец август 2013 г. когато у нея възникнало съмнение, че е била излъгана. Съмнението се затвърдило окончателно когато от своя приятелка свидетелката Коева разбрала, че подсъдимата А. е изтърпявала наказание лишаване от свобода в Затвора в Сливен за подобни измами. Подсъдимата не изпълнила обещанието си към свидетелката Коева да и уреди увеличение на пенсията и да и бъде отпусната пенсия по болест по европейска програма. След м.август 2013 г. свидетелката Коева преустановила даването на парични суми, като общия размер на сумата, която подсъдимата получила от свидетелката Коева от месец октомври 2012 г. до месец август 2013г. била в размер на 4 557 лева.

След като разбрала, че е измамена и, че подсъдимата изобщо не е имала намерение да изпълни обещанието си, свидетелката Коева провела разговор с нея и поискала да и върне дадените до момента суми. Подсъдимата А. заявила, че съвсем скоро ще започнат да превеждат на свидетелката Коева парите от пенсията отпусната по европейска програма. Дори по настояване на подсъдимата, свидетелката Коева се снабдила с дебитна карта от „Пощенска банка“, в която по думите на подсъдимата А. трябвало да превеждат сумите от европейската и пенсия. След месец август 2013 г. свидетелката Коева няколко пъти ходила до  „Пощенска банка“ в гр.Пазарджик, от където на части изтеглила сумата от 1 115 лв. Независимо от твърденията на подсъдимата, че сумите по картата били превод на част от пенсията, отпусната по европейска програма, свидетелката Коева била убедена, че самата подсъдима е внесла посочената сума по сметката, защото разбрала, че пострадалата вече не и вярва.

ПУНКТ ІІ. През месец ноември 2012 г. свидетелката Н.А.Б. се намирала в Болница „Здраве” в гр.Пазарджик, където била настанена за лечение. Тогава по телефона и се обадила подсъдимата А., която до момента била непозната на свидетелката Б.. По време на разговора  им подсъдимата А. започнала да я агитира да се пенсионира по болест, като обещала да и съдейства за това. След като се информирала къде точно се намира свидетелката Б., подсъдимата поискала среща с нея и я посетила в Болница „Здраве” в гр.Пазарджик. При срещата им подсъдимата уверила свидетелката Б., че може да и уреди пенсиониране по болест по европейска програма.

След около 3-4 дни, подсъдимата отново потърсила свидетелката Б. по телефона, като в разговора настоятелно искала да се видят и задействат процедурата по уреждане пенсионирането и по болест. Свидетелката Б. се съгласила и двете провели среща в сладкарница до църквата „Света Петка“ в Пазарджик. На срещата подсъдимата А. довела възрастна жена, непозната за свидетелката Б.. това била свидетелката И.Я. ***. В процеса на разговор подсъдимата заявила, че може да уреди свидетелката Б. да получава пенсия по болест по европейска програма и непрекъснато демонстрирала информираност, относно процедурата, през която следвало да се премине. За да бъде по-убедителна подсъдимата А. показала на свидетелката Б. документ, приличащ на фактура с печати и имена на лекари. Според думите на подсъдимата, документа удостоверявал факта, че лицето придружаващо подсъдимата е получило  сумата от 60 000 лева, благодарение на съдействието, което подсъдимата А. й оказала. Подсъдимата уверила свидетелката Б., че и тя може да получи такава голяма парична сума ако и се довери и кандидатства по европейската програма. Така подсъдимата изградила у свидетелката Б. чувство на доверие и затвърдила у нея впечатлението, че подсъдимата е човек, на който може да се вярва. Подсъдимата обяснила, че първоначално ще снабди свидетелката Б. с документ удостоверяващ  първа група инвалидност с придружител, като пояснила, че цялата процедура ще изисква  плащането на определена парична сума.

 На следващия ден подсъдимата А. и свидетелката Б. провели среща в близост до църквата „Света Петка“ в гр.Пазарджик,  на която подсъдимата поискала сумата от 500 лева. В резултат на изградените в съзнанието на свидетелката Б. неверни представи, същата взела решение да даде на подсъдимата исканата сума, която според твърденията на подсъдимата била предназначена за издаване на документ за инвалидност.

 След това подсъдимата А. започнала да се обажда през 2-3 дни на свидетелката Б. и да иска различни суми – от 330 лв., 500 лв., 1 000 лв. под предлог, че същите са необходими за издаване на документи, без които не може да се извърши процедурата по пенсиониране по европейска програма. За да поддържа създаденото заблуждение подсъдимата А. казала на свидетелката Б. да си извади банкова карта в Пощенска банка, по която ще превеждат сумите от европейската пенсия. Така до месец март 2013 г., мотивирана от създадената от обвиняемата невярна представа, че ще  уреди пенсиониране по болест по европейска програма свидетелката Б. предала на части на подсъдимата А. обща сума  в размер на 20 000 лева.

През месец март 2013 г. свидетелката Б. се усъмнила в намеренията на подсъдимата, което съмнение се затвърдило окончателно когато разбрала, че свидетелката Я. също е измамена от  подсъдимата по аналогичен начин. Свидетелката Б. изобщо не получила възможност да се пенсионира по болест по европейска програма.

След март 2013 г. свидетелката Б. започнала да провежда телефонни разговори с подсъдимата и да иска връщане на дадените от нея суми. Подсъдимата продължила да я уверява, че документите за пенсионира са готови и освен сумата от 65 000 лева която ще получи наведнъж, ще получава и месечно по 200 лева от европейска пенсия.  По настояване на подсъдимата А., свидетелката Б. няколко пъти ходила до „Пощенска банка“ в гр.Пазарджик, от където на части изтеглила обща сума в размер на  2 000 лева. Тази сума подсъдимата внесла по сметка на свидетелката Б., защото разбрала, че пострадалата вече не и вярва.

ПУНК ІІІ. Свидетелката И.Г.Я. *** познавала подсъдимата А. още от 198 8г.  когато работили заедно в „МБАЛ АД Пазарджик“ гр.Пазарджик, но двете не поддържали близки отношения.

През месец ноември 2012 г.  свидетелката Я. и подсъдимата се видели случайно в магазин „Кауфланд“ в Пазарджик. В разговора им подсъдимата А.  споделила, че имала приятелка в „НОИ“ на име д-р Гълъбова, след което попитала свидетелката Я. дали  искам да и се увеличи пенсията, за чиито размер  - 150 лева, подсъдимата се информирала от самата пострадала. Подсъдимата заявила, че може, чрез д-р Гълъбова да уреди размера на пенсията на свидетелката Я. да се увеличи на 600 лева, но трябва да се плати определена парична сума. 

След няколко дни подсъдимата А. отново потърсила свидетелката Я. и  поискала среща. На тази среща, която се състояла в заведение близо до Автогара – Пазарджик, мотивирана от създадената от подсъдимата невярна представа, че действително ще уреди увеличение на пенсията и особено чрез демонстрираното пред нея познанство с д-р Гълъбова от НОИ, свидетелката Я. предала  исканата от подсъдимата сума в размер на 250 лв.. Подсъдимата уверила свидетелката Я., че ще „придвижи нещата“, след което периодично в продължение на няколко месеца започнала да и иска различни по размер суми, като поддържала заблуждението, че същите са необходими за обещаното увеличение на пенсията й. Тъй като подсъдимата била много убедителна, свидетелката Я. непрекъснато и давала посочените суми, като в периода от месец ноември 2012 г. до месец март 2013 г. свидетелката Я. предала на подсъдимата сума от 10 135 лева, като записвала в тетрадка размера на всяка дадена сума.

Междувременно  подсъдимата А. заявила на свидетелката Я., че  трябва да си извади банкова карта, чрез която да тегли сумите от увеличената пенсия. Свидетелката Я. набавила такава карта от банка, която подсъдимата й посочила, а именно – „Пощенска банка“. По тази карта не бил извършен никакъв превод на суми, след което свидетелката Я. я закрила.

 След месец март 2013 г. свидетелката Я. разбрала, че е измамена от подсъдимата, защото не получила обещаното увеличение на пенсията. Подсъдимата продължила да търси свидетелката Я. и да иска пари, но свидетелката Я. преустановила даването на суми.

ПУНК ІV. През месец февруари 2014 г. свидетелят М.М.Р. *** и съпругата му се намирали в „МБАЛ АД Пазарджик“ гр.Пазарджик за преглед. След приключване на прегледа, подсъдимата А. заговорила свидетеля Р. и съпругата му, като предпочела да води разговора в автомобила им, за да не ги чуе някой.

 В процеса на разговор подсъдимата се информирала, че съпругата на свидетеля Р. има белодробно заболяване. Тогава подсъдимата А.  предложила на свидетеля Р. съдействие за по-бързо издаване на епикризата, като пояснила, че познава всички лекари, но за целта свидетеля Р. трябвало да и даде сумата от 500 лева. В момента свидетелят Р. не разполагал с посочената сума, затова разменил с подсъдимата телефонния си номер и няколко дни по-късно двамата отново се срещнали в района на „МБАЛ АД Пазарджик“ в гр.Пазарджик. На тази среща свидетелят Р. предал на подсъдимата сумата от 500 лв., а подсъдимата А. го уверила, че с тези пари ще бъде отпочната процедура по издаване епикриза на съпругата му. Подсъдимата уверила свидетеля Р., че когато документа бъде готов ще му се обади за да го получи.

Няколко дни по – късно подсъдимата А. отново потърсила по телефона свидетеля Р. и му обяснила, че ще може да съдейства на съпругата му да бъде отпусната пенсия по европейска програма, но за целта в епикризата трябвало да фигурира не белодробно, а онкологично заболяване. Подсъдимата убедително обяснявала на свидетеля Р., че парите по тези европейски програми нямат нищо общо с НОИ и пенсионната система на България, а идвали директно от чужбина -  Хелзинки и като сума били изключително много. В разговора подсъдимата демонстрирала информираност с процедурата за пенсиониране и убедителните и думи създали доверие и затвърдили у свидетеля Р. впечатлението, че действително може изпълни обещанието си. За да затвърди създаденото у свидетеля Р. впечатление, че може да му съдейства, подсъдимата му казала да открие банкова сметка *** „Пощенска банка“ по която да се превеждат парите от европейската пенсия.

След тази среща подсъдимата А. започна да иска от свидетеля Р. различни по размер суми под предлог, че същите са необходими  или за оформяне на документите, или за издаване на някаква карта или да се продължи процедурата по отпускане на европейската пенсия. В резултат на формираната у свидетеля Р. невярна представа, за периода от месец февруари 2014 г. до месец февруари 2016 г. той предал на подсъдимата А. обща сума в размера на 14 222 лева. Част от парите той изпращал чрез фирма за бързи преводи „Уестърн Юнион“, тъй като нямал възможност всеки път да пътува от с.Драгиново до гр.Пазарджик, но останалата част предал парите лично на подсъдимата в гр.Пазарджик. В случаите когато подсъдимата искала поредната сума и свидетелят Р. й казвал, че няма повече пари, А. му обяснявала, че процедурата ще „пропадне“ и той ще загуби всички пари, които е дал до момента, като продължавала да поддържа заблуждението, че ще съдейства  за издаване на епикриза и отпускане на пенсия по европейска програма на съпругата му.

През месец февруари 2016 г. свидетелят Р. разбрал от подсъдимата, че документите все още не са пристигнали от чужбина, което го накарало да се усъмни. Съмнението се потвърдило, когато подсъдимата А. започнала да не отговаря на телефонните обаждания, да се укрива и избягва срещи. Впоследствие подсъдимата изключила телефона си. Съпругата на свидетеля Р. не получила, нито епикризата, нито пенсия по европейска програма.

За нуждите на разследването свидетелят Р. е предал доброволно 13 броя ксерокопия на разписки за превод на парични суми на подсъдимата, чрез „Уестърн Юнион“.

След месец февруари 2016 г. подсъдимата възстановила на свидетеля Р. само сумата от 600 лева.

ПУНКТ V. През месец март подсъдимата А. се намирала в магазин за осветителни тела в гр.Пловдив. По същото време в магазина работила свидетелката Ш.А.М. ***. Подсъдимата заговорила свидетелката М. и се представила с името си. Попитала свидетелката М., дали получава пенсия, при което последната отговорила, че не получава. Тогава подсъдимата предложила на свидетелката М. да и уреди отпускане на пенсия за прослужено време. Пред свидетелката М. подсъдимата заявила, че има познати в пенсионния отдел и в София в онкологията и можела да и уреди такава пенсия, но за целта свидетелката М. трябвало да плати сумата от 1 000 лева, за започване на процедурата. За да бъде по-убедителна, подсъдимата записала трите имена на свидетелката М. и пред нея се обадила на лице, което наричала д-р Гълъбова. В разговора подсъдимата продиктувала имената на свидетелката М. и казала, че трябва да и се уреди пенсия. След приключване на разговора подсъдимата А. обяснила, че процедурата започва. Тези действия на подсъдимата изградили у свидетелката М. чувство на доверие и затвърдили у нея убеждението, че подсъдимата действително ще и уреди отпускане на пенсия за прослужено време.  Това мотивирало свидетелката М. да предаде на обвиняемата сумата от 1 000 лева.

След около 5 дни на свидетелката М. се обадила жена,  която се представила под името д-р Гълъбова от Пенсионния отдел и казала, че документите и за пенсия са готови, като първия превод ще бъде за сумата от 7 000 лева. За да получи тези пари, обаче свидетелката М. трябвало да заплати данък в размер на 1 200 лева. Лицето заявило също, че  тези 1 200 лева трябва да се предадат на подсъдимата А., която ще и се обади допълнително. Веднага след този  разговор, свидетелката М. получила телефонно обаждане от подсъдимата, която отлично информирана за съдържанието на разговора, който свидетелката М. била провела минути по-рано и казала, че трябва да се видят и да и предаде сумата от 1 200 лв..

Още същият ден свидетелката М. и подсъдимата се срещнали пред болница в гр.Пловдив, като свидетелката М. дала лично на подсъдимата сумата от 1200 лева. Подсъдимата показала на свидетелката М. някакви документи и заявила, че същите се отнасят за други хора, на които е помогнала да се пенсионират. Тези действия на подсъдимата поддържали убеждението у свидетелката М., че същата действително може да изпълни обещанието си относно пенсионирането и.

След няколко дни подсъдимата А. провела телефонен разговор със свидетелката М., в който й казала, че пенсията и щяла да бъде европейска, по-висока като размер, по европейска програма, но понеже този вид пенсии били предназначени за болни хора, трябвало да и даде още 890 лева, тъй като следвали нови процедури.

На 01.05.2015 г. чрез системата за плащания „Уестърн Юнион“ свидетелката М. превела по сметка на подсъдимата А. сумата от 400 лева, а на 02.05.2015 г. още 490 лева.

Междувременно  подсъдимата А. казала на свидетелката М. да извади на свое име банкова карта, чрез която впоследствие да тегли преведените суми от пенсията. Свидетелката М. се снабдила с така карта.

В следващите месеци подсъдимата продължила да се обажда периодично на свидетелката М. и да иска от нея да превежда суми на нейно име,  под предлог, че същите са необходими за процедурата по отпускане на обещаната пенсия. Подсъдимата продължавала да поддържа у свидетелката М. заблуждението, че документите са готови и съвсем скоро – до седмица или месец ще започне да получава сумите от пенсия. Мотивираната от създадената невярна представа в периода от месец март 2015 г. до месец юни 2015 г. свидетелката М. дала на подсъдимата обща сума в размер на  4 540 лева. Подсъдимата подържала заблуждението до месец юни 2015 г., след което  свидетелката М.  разбрала, че в действителност подсъдимата изобщо не е предприела действия, относно отпускане на пенсия за прослужено време и пенсия по болест по европейска програма, като от самото начало не е имала намерение да стори това. Тогава свидетелката М. преустановила даване на всякакви суми на подсъдимата. Започнала да я търси с настояване на и върне дадените до момента суми. При една от срещите, осъществена в гр.Пазарджик, свидетелката М. казала на подсъдимата А. да и върне парите, защото разбрала, че е измамена. Тогава подсъдимата й казала, че е започнал превод на пенсията и по банковата карта. След месец юни 2015 г. свидетелката М. успяла да изтегли, чрез банковата си карта сумата от 1 800 лева която сума, всъщност подсъдимата внесла по сметка на свидетелката М..

ПУНКТ VІ. Свидетелката С.Т.Б. *** трябвало да се яви в „НЕЛК“-София. След като споделила този факт със своя братовчедка последната и казала, че познава подсъдимата А., за която знаела, че работи в НЕЛК Пловдив и самата подсъдима искала да осъществи контакт със свидетелката Б..

През месец ноември 2015 г. подсъдимата А. действително се обадила на свидетелката Б. и поискала среща с нея. Срещата се осъществила още на следващия ден в центъра на гр.Пазарджик. При разговора им подсъдимата обяснила, че има възможност да уреди на свидетелката Б. пенсиониране по болест, чрез НЕЛК Пловдив и получаване на пенсия по европейска програма.  Още на първата им среща подсъдимата показала на свидетелката Б. медицинска документация, в която според думите на подсъдимата А. фигурирали различни лица с отпуснати пенсии, като наблегнала на факта, че пенсиите по тези европейски програми са високи и ако свидетелката Б. се съгласи ще получава по 720 евро месечно докато е жива.  Подсъдимата заявила, че може да включи и дъщерята на свидетелката Б., като придружител, но за да се уреди пенсионирането е необходимо свидетелката Б. за заплати определена сума. Първоначално подсъдимита поискала сумата от 750 лв. за епикриза, но свидетелката Б. в момента не разполагала с парите. Още същата вечер подсъдимата отново се обадила на свидетелката Б. и казала, че е взела от „ТЕЛК“ Пазарджик досието и останалите и данни. Поискала и копие от личната и карта.

Няколко дни по-късно свидетелката Б. предала на подсъдимата сумата от 750 лв., тъй като повярвала, че подсъдимата действително ще изпълни поетия ангажимент да уреди пенсиониране.

До месец  януари 201 6г. последвали многократни обаждания от страна на подсъдимата А. към свидетелката Б., при които подсъдимата искала пари под предлог, че същите са необходими за уреждане на пенсионирането и по болест и получаване на пенсия по европейска програма.  Понякога се обаждала подсъдимата, като се представяла за лекар от НЕЛК  София и искала от свидетелката Б. да включи още един човек, който да получава пенсия по същия начин. Подсъдимата била достатъчно убедителна и свидетелката Б. вярвала, че ако заплати определената от подсъдимата парична сума ще получи пенсия по болест и по европейска програма, затова тя предавала на подсъдимата всеки път исканите суми, чийто размер бил различен. За периода от месец ноември 2015 г. до месец януари 2016 г. свидетелката Б. дала на подсъдимата парична сума в общ размер от 5 200 лева., след което разбрала, че подсъдимата А. се занимава с измами и по същия начин е измамила и други хора, което я накарало да преустанови даването на суми. В действителност подсъдимата А. не предприела никакви действия свързани с пенсионирането на свидетелката Б., а и обективно не разполагала с възможност да реализира такива действия.

До приключване на разследването причинената на свидетелката Б. имотна вреда не е възстановена.

ПУНКТ VІІ. Свидетелките М.И.С. *** и Севда Б. поддържали приятелски отношения. При една от срещите им през месец декември 2015 г. свидетелката Б. споделила, че се е включила в европейска програма за пенсиониране, чрез която ще получава висока пенсия,  като пояснила, че и съдейства жена с позиции в НЕЛК. Свидетелката С. проявила интерес и на следващия ден, заедно със свидетелката Б. ***, за да се срещнат с жената, която съдействала за тази програма. На срещата се появила подсъдимата А., която започнала да разяснява на свидетелката С., че може и на нея да съдейства да и бъде отпусната  пенсия по болест по  европейска програма,  чиито размер според думите на подсъдимата щял да бъде значително по-висок от размера на пенсията, която получавала до момента. За да бъде по-убедителна подсъдимата показала на свидетелката Б.  медицински документи, прочела имена на хора, които според думите и уредила да получават високи пенсии. Показала и решения на ТЕЛК, които в представите на свидетелката С. изглеждали автентични и така, чрез убедителните си думи и действия успяла да въздейства върху съзнанието на свидетелката С. и да формира у нея неверни представи, че действително ще окаже необходимото съдействие, за да преминат през процедурата за отпускане и получаване на пенсия по европейска програма. Още на първата среща подсъдимата поискала от свидетелката С. 750 лева за епикриза, за да може да я включи към програмата. Свидетелката С., мотивирана от създадената невярна представа,  предала сумата от 750 лева на подсъдимата, а последната я предупредила да не казва на никого, защото по тази програма не всеки можел да се „уреди“.

След около два - три дни подсъдимата поискала още 500 лева като обяснила, че с тази сума ще се плати експертно решение от ТЕЛК. Свидетелката С. дала и тази сума, като била убедена, че подсъдимата ще изпълни поетия ангажимент. Последвали многократни срещи между свидетелката С. и подсъдимата А., при които свидетелката С. предала на подсъдимата различни по размер суми под изтъкнат от последната предлог, че трябва да се плати ДДС върху размера на пенсионната сума или за други документи във връзка с пенсионирането. При всяка среща подсъдимата А. била добре облечена, говорила  убедително и така поддържала у свидетелката С. заблуждение, че наистина документите за пенсиониране се уреждат. Подсъдимата дори  заявила, че парите трябва да се преведат преди края на годината, защото в противен случай свидетелката С. може да ги загуби. Пояснила, че свидетелката С. трябва да се снабди с банкова карта от „Пощенска банка“ по която да получава новата си пенсия. Мотивираната от създадената невярна представа в периода от месец декември 2015 г. до месец януари 2016 г. свидетелката С. дала на подсъдимата обща сума в размер на 2 210 лева, но не получила обещаното съдействие за отпускане на пенсия по болест по  европейска програма.

След този период свидетелката С. разбрала, че е измамена и подала жалба до полицията.

До приключване на разследването по настоящото производство причинената на свидетелката С. имотна вреда не е възстановена.

ПУНКТ VІІІ. Свидетелката Е.И. *** познавала подсъдимата А. от около 10 години, тъй като последната била редовен клиент във фризьорското и ателие, намиращо се в центъра на гр.Пазарджик.

През месец август 2015 г. при едно от посещенията си във фризьорското ателие подсъдимата на споделила свидетелката Р., че съществува европейска програма, при която пенсионерите с ниски пенсии имат право да кандидатстват и да получат по-висока пенсия. Свидетелката Р. казала, че пенсия и е в размер на 190 лева, при което подсъдимата и обяснила, че ако и отпуснат европейска пенсия, то тогава нейната пенсия ще стане 650 лева. Тогава подсъдимата заявила, че познава лекар, който подготвя всички документи по отпускането на такава европейска пенсия и изразила готовност да и съдейства. Подсъдимата А. пояснила, че е необходимо първоначално да се внесат  пари  за изготвяне на някакви епикризи, които били част от документите за пенсионирането, като посочила, че първите две вноски са в общ размер от 560 лева. Подсъдимата казала, че преди отпускането на европейската пенсия, свидетелката Р. трябва да мине през комисия и в случай, че не бъде одобрена за европейската пенсия, парите, които е дала до момента ще и бъдат върнати. Понеже подсъдимата била достатъчно убедителна от самото начало, отправяйки предложението си за съдействие, свидетелката Р. й се доверила, смятайки, че ако заплати исканата сума действително ще получи такава пенсия по европейска програма. Това убеждение мотивирало свидетелката Р. още на следващия ден да предаде на подсъдимата сумата от 560 лева.

В следващите месеци подсъдимата А. периодично посещавала фризьорското ателие на свидетелката Р., като искала от нея различни суми - 380 лева, 540 лева, под предлог, че трябва да се плащат вноските по отпускане на пенсията, които суми св.Р. и предоставяла.

В края на месец ноември 2015 г. подсъдимата поискала сумата от 9 000 лева, като заявила, че същата е вноска по отпускането на европейската пенсия, като уточнила, че  след смъртта на свидетелката Р., децата и ще имат право да получават нейната пенсия.

След около две седмици свидетелката Р. предала на подсъдимата посочената сума, след което А. продължила да иска още пари за поредните вноски, като умело поддържала у свидетелката Р. заблуждението, че нещата се уреждат и до края на месец март ще си получи първата пенсия, а освен нея ще получи и пари от Холандия  в размер на 900 000 лева.

Заблуждението което подсъдимата поддържала у свидетелката Р. продължило до 07 март 2016 г., когато пострадалата дала последната парична сума, след което подсъдимата А. спряла да отговаря на обажданията. Мотивирана от създадената невярна представа, в периода от  месец август 2015 г. до 07.03.2016 г. свидетелката Р. дала на подсъдимата общо 38 500 лева, но реално не и било оказано никакво съдействие за отпускане на пенсия по европейска програма, каквото намерение изначало подсъдимата не е имала.

След 07.03.2016 г. свидетелката Р. била информирана от полицията, че подсъдимата А. се занимава с измами и тя преустанови контактите си с нея. До приключване на разследването причинената на свидетелката Р. имотна вреда не е възстановена.

На 14.01.2016 г. свидетелката С.Б. уведомила органите на полицията за действията на подсъдимата А., след което било образувано настоящото производство.

В хода на разследването от страна на полицейските органи били предприети процесуално следствени действия, с цел документиране престъпната дейност на подсъдимата А.. В тази връзка свидетелката Б. набавила свои собствени средства, които предала на органите на МВР. Банкнотите били общо пет на брой в кюпюри от по 20 лева, като общата предадена сума била в размер на 100 лева, описани подробно по серийни номера, за което бил съставен протокол /том 1, л.45/ с приложен към него фотоалбум.

На 16.03.2016 г. около 14,00 часа, след предварителна уговорка, подсъдимата и свидетелката и св.Б. се срещнали на автобусната спирка пред магазин „Била“, намиращ се на бул.“Георги Бенковски“ в гр.Пазарджик. Тогава свидетелката Б.  предала на подсъдимата А. исканата от нея сума в размер на 100 лева, предварително описани и фотографирани в протокол /том 1, л.45/, като преди това подала знак до органите на МВР, че парите са предадени. При проведена на 16.03.2016 г. акция от органите на ОД на МВР Пазарджик, подсъдимата А. била задържана с получената от свидетелката Б. сума от 100 лв..

С протокол за доброволно предаване от 16.03.2016 г. подсъдимата А. предала на разследващия орган инкриминираната сума от 100 лева, получена от свидетелката Б., която сума впоследствие била върната на пострадалата. Освен посочената сума подсъдимата предала намиращите се у нея вещи - един брой листче малък формат с ръкописно изписан текст и телефонни номера; Един брой тефтерче с кожени корици, тъмнокафяви на цвят, с изписани имена и  телефонни номера, малък формат; един брой тефтер, без корици, малък формат с изписани телефонни номера, ЕГН-та и имена; Един брой мобилен телефон марка „Алкател” с IMEI 865194022250653; Един брой СИМ-карта на оператор „Глобул” със сериен №89359050000704435299, които са приложени като веществени доказателства по делото.

На 16.03.2016 г. било извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимата в гр.Пазарджик, ул.“Пловдивска“№73, ет.4, ап.14. При претърсването на горепосочения адрес били открити и иззети следните вещи, приобщени като веществени доказателства по делото:  Договор за капаро от 15.03.2016 г. между „Пирани” ЕООД и Й.Й.А. за сумата от 4700 лева; Касова операция от 15.03.2016 г. от Райфайзен банк №00026; Платежно нареждане от Мonneygram Payment от 15.03.2016 г. за сумата от  2450 евро; Формуляр за получаване с референтен №92918997 от 15.03.2016 г.; Пет броя разпореждания , издадени от ТП на НОИ гр.София за отпускане на пенсия по инвалидност на лицата: Фатим М.Р., Селвет Асанова Демирова, О.В.М., Хасан Кадриев Демирев, Ш.А.М., шест броя служебни бележки издадени на лицата: Хасан Кадриев Демирев, Селвет Асанова Демирова, Ш.А.М., Десислава Илиянова Маджарова, Хасан Кадриев Демирев, Нурсен Кадриева М., един брой портмоне с цип с основно черен цвят с надпис „manoy”, съдържащо: Девет броя заложни билети със заемател Марияна Я.А.; Двадесет и девет броя вносни бележки към Пощенска банка с вносител Марияна Я.А.; Един брой портмоне от плат с три ципа, черно на цвят, съдържащо: Два броя документи с надпис „Изпращане на пари” чрез Уестърн Юнион с изпращач М.А.; Множество бележки с ръкописни текстове и телефонни номера; Един брой кожено дамско портмоне, кафяво на цвят с копче, съдържащо: Два броя разпореждания , издадени от ТП на НОИ гр.София за отпускане на лична пенсия по инвалидност на лицата:Нурсен Кадриева М., Айсен Кадриева Стефанова; Един брой служебна бележка, издадена на името на Фатиме М. Радкова от с.Драгиново с прикрепено към нея ксерокопие на лична карта на Фатиме М. Радкова; Един брой протокол на медицинска комисия №000013/22.01.2014 г. на лицето Мехрема Мустафова Радкова, Два броя амбулаторни листове с №000011/03.01.2011 г. и №000080/07.01.2014 г., издадени на лицето Мехрема Мустафова Радкова, ЕГН ********** от с.Драгиново; Резултат от очно изследване от очен кабинет  към ДКЦ І гр.Велинград от 22.01.2014 г. на Мехрема Мустафова Радкова. Посоченото процесуално действие било обективирано в протокол и одобрено от РС Пазарджик с определение от 17.03.2016 г. по ЧНД№592/2016 г.

С протокол от 17.03.2016 г. подсъдимата А. предала доброволно ксерокопие от личната карта на свидетелката С.Б.; заложен билет на името на подсъдимата за сумата от 2 600 лв. и част от тетрадка с 14 листа с изписани имена и адреси на 6 от листата в тетрадката.

От приложеното към делото писмо на „МБАЛ Пловдив“АД /л.40, том І от ДП/ е видно, че подсъдимата А. не е била служител на посоченото здравно заведение.

От информацията, съдържаща се в писмо на „НОИ“ ТП Пазарджик е видно, че в периода 2012-2013 г. не е работило лице по професия лекар с фамилно име д-р Гълъбова.

Към делото е приложена справка от „ФК КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС“ гр.София /л.110-л.144, т.І от ДП/, съдържаща подробна информация за всички направени от свидетеля Р. парични преводи на името на подсъдимата А. за инкриминирания период от време.

Заверени ксерокопия от квитанции за извършени парични преводи чрез „ФК КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС“ на името на подсъдимата /л.151-л.152, т.І от ДП/ е приложила и свидетелката Ш.М..

За нуждите на разследването свидетелите Н.Б., И.Я. и З. Коева са предали с протоколи за доброволно предаване ксерокопия от листа, съдържащи саморъчно направени записи на дадените на подсъдимата суми.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимата и доказателствата събрани на досъдебното производство прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите С.Б., М.С., Д.С., Недялка П., Н.Б., М.И., З. Коева, М.Р., М.Р., Ш.М., И.Я., Е.Р., О.М., заключение на финансова експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

За да е осъществен състава на престъплението измама е необходимо деецът да е действал с цел да набави за себе си имотна облага и то като възбуди или поддържа заблуждение у някого да го мотивира да се разпореди със имуществото си и с това да му причини имотна вреда. 

От показанията на всички свидетели и в по-голяма степен на пострадалите и писмените доказателства, събрани по делото /платежни нареждания, собственоръчно изписани платени на подсъдимата суми/ се установи, че подсъдимата е действала по идентичен начин, представяйки се за служител в ТЕЛК Пловдив на свидетелите С.Б., З. Коева, М.Р. или познанство с лекар,работещ в НЕЛК София на свидетелите Иван Я., Ш.М., Е.Р., предлагайки услугите си и уверявайки, че ще уреди издаването на необходимите документи за с възможност за получаване на по-висока „европейска“ пенсия. За целта подсъдимата е искала пари, които, според нея е щяла да даде за издаване на съответните епикризи и уреждане на документи за получаване на висока пенсия.  

По този начин, блазнени от мисълта за по-високи доходи, макар и на нямат законово право, което поради незнание на закона не са съзнавали и уверявани от подсъдимата А. с представяне на различни медицински документи и уреждане на телефонни разговори с „доктор Гълъбова или Гълъбинова”, пострадалите свидетели С.Б., М.С., Н.Б., З. Коева, М.Р., Ш.М., И.Я. и Е.Р. са били мотивирани от подсъдимата да й предоставят парични суми. В различни периоди и на части свидетелите С.Б., З. Коева, Н.Б., И.Я., М.Р., Е.Р., Ш.М. и М.С. са дали съответно общо по 5 200 лева, 4 557 лв., 20 000 лв., 10 135 лв., 14 222 лв., 38 500 лв., 4 500 лв.  и 2 210 лв. на подсъдимата, за да извърши тази „услуга” и така паричните средства са излезли от техния патримониум. В последствие, нито един от заинтересованите не е получил обещаното валидно решение за получаване на висока „европейска“ пенсия, като обещаните суми за пенсии не били получени, а дадените от пострадалите суми не били върнати. В резултата на това на свидетелите е нанесена имуществена вреда, изразяваща се в стойността на дадените парични средства.

Тези обстоятелства, установени от показанията на свидетелите и подкрепящи се от самопризнанието на подсъдимата, водят до извода, че деянието е осъществено от обективна страна.

От субективна страна престъплението измама се характеризира с пряк умисъл и специална цел.

Умисълът се изразява в представите на дееца за конкретни обстоятелства и факти, чрез които възбужда или поддържа заблуждение у друго лице, като съзнава, че това е основанието измаменото лице да вземе решение и да осъществи акт на имуществено разпореждане. Освен това по начало деецът, в случая подсъдимата, използвайки заблуждението на свидетелите с измамлива цел е нямала намерение да изпълнява задълженията си. Умисълът на дееца е обективиран с конкретните й действия. Подсъдимата дори не е могла обективно да осъществи обещаното, тъй като дори не е работела в ТЕЛК и макар да е познавала специалните изискванията за получаване на подобна пенсия, не е разяснила същите на пострадалите, които по никакъв начин не са отговаряли на тези изисквания. Но като бивш служител в ТЕЛК Пазарджик, като хигиенист, от където е била освободена с дисциплинарно уволнена е разполагала с медицински документи, които е използвала и представяла на пострадалите с цел да затвърди заблуждението им, че е в състояние да уреди изплащането на висока пенсия.

Не на последно място следва да се отбележат и действията на подсъдимата за поддържане на заблуждението на част от пострадалите за постигане на целта за получаване на парична облага, изразяващи се в мотивиране да си открият сметки в ТБ „Юробанк България“ АД, както и превеждане от самата подсъдима А. по сметките на свидетелите З. Коева, Н.Б., М.Р. и Ш.М. на незначителни суми. Тези суми са били внасяни по съответните сметки от самата подсъдима А., придавайки им вид, че се изплащат като пенсия от съответната институция.

Последното е видно от извлеченията от сметките на посочените свидетели и заключението на финансовата експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата МАРИЯНА Я.А. е осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.211 във връзка с чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ и “б“ от НК, като в периода от месец октомври 2012 г. до 07.03.2016 г. в гр.Пловдив и в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага – парична сума в общ размер на 99 364 лева е възбудила и поддържала заблуждение у З.Т. ***; Н.А.Б. ***; И.Г.Я. ***; М.М.Р. ***; Ш.А.М. ***; Е.И. ***, С.Т.Б. *** и М.И.С. *** и с това е причинила имотна вреда в големи размери, общо 99 364 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,

Подсъдимата е действала умишлено, като е съзнавала всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението и е искала настъпването на общественоопасните последици на същото.

Налице е користна цел, а именно подсъдимата да набави за себе си на имотна облага.

Деянията на подсъдимата осъществяват поотделно един и същи състав на престъплението “измама”, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В тази връзка подсъдимата е извършила едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че подсъдимата М.А. е осъждана по НОХД №1317/2006 г., НОХД №423/2007 г., НОХД №446/2007 г. и НОХД №607/2008 г., всички по описа на Пазарджишкия районен съд за тежки умишлени престъпления по чл.210 и чл.209 от НК, за които й е налагано наказание ЛОС повече от една година, която е изтърпяла ефективно на 08.01.2010 г.

В този смисъл подсъдимата е извършила настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, тъй като не са изтекли сроковете по чл.30 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата М.А. за извършените от нея деяниея съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на измамата, която е висока. С престъплението се засягат обществените отношения, свързани с опазването на личната собственост. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като много висока, като се има предвид користната цел, продължителния период от време за осъществяване и общата значителна стойност на предмета на деянията.

Подбудите за извършване на деянията се коренят в незачитането частната собственост и на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимата А., съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са отрицателни.

Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимата, съдът съдействието за установяване на обективната обстановка с направеното изразеното формално самопризнание и частичното възстановяване на суми. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид, обремененото съдебно минало на подсъдимата  /същата е осъждана общо с шест влезли в сила присъди, все за измами/, лошите характеристични данни, показващи установена трайна нагласа за незаконно набавяне на парични средства, продължителният период на осъществяване на деянието, изключително високата стойност на предмета на престъплението, въпреки квалификацията „големи размери.

Като даде превес на отегчаващите вината обстоятелства, съдът за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, наложи на подсъдимата МАРИЯНА Я.А. наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ШЕСТ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА И ПОЛОВИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След намаляване на така определеното наказание с 1/3 съгласно изискването на чл.58а, ал.1 от НК съдът определи наказанието на подсъдимия МАРИЯНА Я.А. от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимата, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието й е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Отчитайки, че деянието е извършено при опасен рецидив и на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи режим на изтърпяване на наложеното наказание "СТРОГ" в затвор от закрит тип.

Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което подсъдимата М.А. е била задържана с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 18.03.2016 г.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимата М.А. бе осъдена да заплати направени разноски по делото за в размер на 192 лева, както и 5 лв. ДТ, при служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на Държавата.

Съдът постанови веществените доказателства - Договор за капаро от 15.03.2016 г. между „Пирани” ЕООД и Й.Й.А. за сумата от 4700 лева; Касова операция от 15.03.2016 г. от Райфайзен банк №00026; Платежно нареждане от Мonneygram Payment от 15.03.2016 г. за сумата от  2450 евро; Формуляр за получаване с референтен №92918997 от 15.03.2016 г.; Пет броя разпореждания , издадени от ТП на НОИ гр.София за отпускане на пенсия по инвалидност на лицата: Фатим М.Р., Селвет Асанова Демирова, О.В.М., Хасан Кадриев Демирев, Ш.А.М., Шест броя служебни бележки издадени на лицата:Хасан Кадриев Демирев, Селвет Асанова Демирова, Ш.А.М., Десислава Илиянова Маджарова, Хасан Кадриев Демирев, Нурсен Кадриева М., Един брой портмоне с цип с основно черен цвят с надпис „manoy”, съдържащо:Девет броя заложни билети със заемател Марияна Я.А.; Двадесет и девет броя вносни бележки към Пощенска банка с вносител Марияна Я.А.; Един брой портмоне от плат с три ципа, черно на цвят, съдържащо: Два броя документи с надпис „Изпращане на пари” чрез Уестърн Юнион с изпращач М.А.; Множество бележки с ръкописни текстове и телефонни номера; Един брой кожено дамско портмоне, кафяво на цвят с копче, съдържащо: Два броя разпореждания , издадени от ТП на НОИ гр.София за отпускане на лична пенсия по инвалидност на лицата: Нурсен Кадриева М., Айсен Кадриева Стефанова, Един брой служебна бележка, издадена на името на Фатиме М. Радкова от с.Драгиново с прикрепено към нея ксерокопие на лична карта на Фатиме М. Радкова; Един брой протокол на медицинска комисия №000013/22.01.2014 г. на лицето Мехрема Мустафова Радкова, Два броя амбулаторни листове с №000011/03.01.2011 г. и №000080/07.01.2014 г., издадени на лицето Мехрема Мустафова Радкова, ЕГН ********** от с.Драгиново, Резултат от очно изследване от очен кабинет  към ДКЦ І гр.Велинград от 22.01.2014 г. на Мехрема Мустафова Радкова.Един брой листче малък формат с ръкописно изписан текст и телефонни номера; Един брой тефтерче с кожени корици, тъмнокафяви на цвят, с изписани имена и  телефонни номера, малък формат; Един брой тефтер, без корици, малък формат с изписани телефонни номера, ЕГН-та и имена да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени.

Веществените доказателства - Един брой мобилен телефон марка „Алкател” с IMEI 865194022250653 и Един брой СИМ-карта на оператор „Глобул” със сериен №89359050000704435299, съдът постанови да бъдат отнети в полза на държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

                                           

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: