Номер 82813.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти наказателен
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601234 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С Определение от 15.10.2020г. по ЧНД №3181/2020г. по описа на СГС, НО, 4-ти
състав, съдът е оставил без уважение молбата на осъдения А. Б. С. , род. на *** год. в гр.
***, с ЕГН:**********, българин, български гражданин, неженен – живущ на семейни
начала, осъждан, с начално образование, безработен, жител и живущ в гр. ***, ул.“***“ №1,
кв.“***“ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното
спрямо него наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 години, определено му като
общо наказание по ЧНД №171/2020год. по описа на СРС, НО, 18 състав, който остатък се
равнява на 8 месеца и 7 дни.
Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена
частна жалба както от осъденото лице С., така и от служебния му защитник – адв. М. Н. от
АК София. В частната жалба на осъденото лице се иска да бъде насрочено заседание пред
САС, за което да бъде призован и да се преразгледа решението на СГС. В частната жалба на
защитника се развиват доводи, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като след като е прието от съда че е налице изтърпяване на 2/3 от
определеното наказание „Лишаване от свобода“, съдът не е преценил правилно наличието
на данни за поправяне - честното отношение към труда, промяна на начина на живот,
приемане на приемливи модели на поведение, дистанциране от предишното обкръжения,
включително спирането на употреба на алкохол и други забранени вещества. Изтъква се,
че приетата висока степен на обществена опасност на осъдения не е достатъчна, за да се
обоснова отказ от УПО, на фона на останалите установени фактически положения във
връзка с поведението на осъденото лице. Въз основа на всичко изложено в жалбата, се прави
се искане атакуваното определение да бъде отменено, като въззивната инстанция постанови
друго такова, с което да бъде уважена молбата за предсрочно условно освобождаване на
подзащитния му.
1
Против така постъпилите частни жалби не са направени възражения от страна на
СГП и Началника на затвора – София.
Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбите и провери изцяло
правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК,
констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са
следните:
Производството по делото е било образувано пред СГС с искане от осъденото лице А.
Б. С. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” в размер на 3 години, което му е определено като общо наказание по ЧНД
№171/2020год. по описа на СГС, при определен първоначален „строг” режим.
Определението, постановено по реда на чл.25 от НК, е влязло в законна сила на
09.03.2020год., като с него е било зачетено на осн. чл.59, ал.1 от НК времето през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест“ по
НОХД №4178/2018год. на СГС, съответно за периодите от 26.02.2018год. до 19.06.2018год.
и от 20.06.2018год. до 19.03.2019год. /една година и 21 дни/ и периода през който е бил с
МНО по НОХД №5246/2019год. по писа на СГС в периода от 20.03.2019год. до 21.06.2019
год. /три месеца/ и е било приспаднато на осн. чл.25, ал.2 от НК изтърпения срок от
наказанието по присъдите.
Към датата на произнасяне от СГС – 15.10.2020год., осъденият С. е изтърпял
фактически 2 години, 3 месеца и 3 дни, от работа 20 дни, или всичко изтърпяно от
наказанието е в размер на 2 години, 3 месеца и 23 дни. Неизтърпеният остатък към
15.10.2020год. е в размер на 8 месеца и 7 дни. При така посоченото, СГС правилно и
законосъобразно е приел, че е налице първата предпоставка за прилагане на разпоредбата
на чл.70, ал.1, т.2 от НК за наличие на изтърпяване на 2/3 от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“, в предвид на обстоятелството, че се касае за осъждане във връзка и
квалифициращия признак „опасен рецидив“. Наличието на тази предпоставка не е била
оспорвана от страните пред първата инстанция, както и не е предмет на постъпилите жалби
срещу определението.
По отношение на втората законова предпоставка, предвидена в чл.70 от НК във вр.
чл.439а от НПК, за да бъде приложен института па УПО, СГС е изложил мотиви, които се
споделят и от САС. Действително е констатирана една положителна промяна в
поведението на осъдения С., което е отразено и в приложения по делото Доклад на ИСДВР
от 20.08.2020год. – проявената самоинициатива за почистване на кухненския блок, което е
послужило и като основание за назначаването му на работа като чистач със Заповед
№452/18.08.2020год. , спазване на трудовата дисциплина. Последното е изискващо се
поведение, за да продължи да работи и да се възползва в последствие от разпоредбата на чл.
41, ал.3 от НК, поради което не може да бъде ценено за обективно и постоянно поведение и
2
с оглед сравнително краткия срок.
При постъпване в затворническото заведение е бил определен риск от рецидив и вреди
към настоящия момент по система AOS в границите на средния - 78т. и който не е
редуциран към настоящия момент. Рискът за обществото е определен като висок.
По време на изтърпяване на наказанието в затвора, с начало 04.05.2019год., осъденият
С. не е бил награждаван и наказван. Видно от изготвените по делото становище и текущ
доклад, по отношение на осъдения С. като проблемни зони са отчетени умението му за
мислене – разпознаване на проблемите и последствията от поведението си, налице е и
слабо целеполагане, не приема отговорността за деянията си.
Неоснователни са възраженията в жалбата на служебния защитник на осъдения С., че
СГС е приел, без да осъди доказателствата в тяхната им цялост, че не е изпълнена целта на
наказанието, не е завършен корекционният процес. За да постанови определението си, СГС е
обсъдил цялостното поведение на осъдения С. от момента на постъпването му в затвора до
момента на образуване на настоящото производство, въз основа на съдържащите се в
затворническото досие доказателства. При постановяването на определението си, СГС е
взел в предвид всички относими доказателства по смисъла на чл.439а от НПК и то към
момента на подаване на молбата на осъденото лице. Неоснователни в тази връзка са и
възраженията, че е налице осъзната промяна на начина на живот, като е възприел приемливи
модели на поведение и е показал готовност за законосъобразен начин на живот – спиране
на употреба на алкохол и други забранени вещества. Както бе отбелязано вече по повод
изпълнението на трудовите задължения, спазването на реда и дисциплината, спирането на
употреба на алкохол и забранени вещества от осъдения, е едно дължимо поведение в
затворническите заведения, поради което по никакъв начин, при липса на други
доказателства за поведението на осъденото лице, не могат да се бъдат част от
обстоятелствата, въз основа на които да се изведе позитивна промяна в поведението.
Напротив, в представения доклад на ИСДВР, е отчетена необходимостта от корекционна
работа по отношение на констатираните дефицитни зони - неприемането на присъдата за
справедлива, непоемането на отговорността за извършеното и осъзнаване на мотивите за
тези деяния, т.с. налице са самооправдатилни нагласи у осъдения за случилото се.
По отношение на направеното искане в частната жалба за назначаване на психологична
експертиза, която да установи поведението на осъдения и отношението му към труда при
престоя в затвора, САС приема, че за целящото установяване на тези обстоятелства не са
необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, нито пък е
налице съмнение по смисъла на чл.144, ал.2 от НПК. Налице са събрани по реда на чл.439а
от НПК доказателства във връзка с цялостното поведение на подсъдимия в периода на
пребиваването му в затворническите помещения, въз основа на които е и направения извод
от съда.
3
В предвид на изложеното, направените в този смисъл доводи във депозираната жалба
относно наличието и на втората предпоставка на чл.70 от НК за УПО, са неоснователни, с
оглед на липсата на обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му, а
определението на СГС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3, във вр.
ал.2 от НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 15.10.2020г. по ЧНД №3181/2020г. по описа на
СГС, НО, 4-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения А. Б. С. , род.
на *** год. в гр. ***, с ЕГН: **********, българин, български гражданин, неженен – живущ
на семейни начала, осъждан, с начално образование, безработен, жител и живущ в гр. ***,
ул.“***“ №1, кв.“***“ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 години, определено
му като общо наказание по ЧНД №171/2020год. по описа на СРС, НО, 18 състав, който
остатък се равнява на 8 месеца и 7 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на осъденото лице за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4