№ 16
гр. Габрово, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело
№ 20214210101566 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД,
ЕИК131001375със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова
Долина, ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4- 6, представлявано от Райна Иванова
Миткова - Тодорова с ЕГН**********, в качеството си на управител , чрез пълномощника
адв. Д.П.- АК Стара Загора, преупълномощена от „ИВАНОВ И ДЕНЕВ- АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО"; Адрес за призоваване: гр.Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 115 ет.
2, тел.: 042/ 65 18 78; Електронна поща: *******@***********.*** , като на осн. чл. 127, ал.
1, т. 2 от ГПК заявявям, че не желая връчване на посочения електронен адрес; ПРОТИВ М.
Д. К., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул."**********" № 21;
ЦЕНА НА ИСКА: 3279.72лв, от които:
-1086,33лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж
-1913.06лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж
- 280,33лв. - Лихва за забава
ОТВЕТНАТА СТРАНА е представила писмен отговор в срок.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че: На 29.09.2011 г. в гр.Габрово е
сключен Договор за потребителски кредит № FL608172 от 29.09.2011г.между „Юробанк И
Еф Джи България "АД; ЕИК000694749 в качеството на Кредитор и М. Д. К.,
ЕГН**********, в качеството на Кредитополучател, по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 19 310 лв. (деветнадесет хиляди
триста и десет лева) за пълно предсрочно погасяване на задължения по три договора
сключени между него и Банката. Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на
името на Кредитополучателя. Същият се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.З ал.1 е
1
договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първите девет
месеца от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва, формирана от сбора
на Базовия лихвен процент И Еф Джи България"АД за потрибителски кредити в лева ( БЛП)
за съответния период на олихвяване плюс договорна надбавка в размер на -8,20 (минус осем
цяло двадесет стотни) пункта. За периода след първите девет месеца до крайния срок на
издължаване на кредита, Кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва,
формирана от сбора на БЛП на „Юробанк И Еф Джи България "АД за потребителски
кредити, за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер
на 0,80 пункта. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по
договора. Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 14,93% процента.
Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 29-то число на месеца, като крайния
срок на погасяване на кредита е до 29.09.2021 г. Общата сума, която Кредитополучателят се
задължава да върне в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като
ответникът се задължава да погася задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от
които първите 9 вноски по 80,46лв., останалите по 311,15лв. и една изравнителна в размер
на 308,83лв. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си
вноски, след което е преустановил плащанията си. Междувременно, на основание сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към
него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „Българска пощенска
банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс"
ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на М. Д. К.. ЕГН **********,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL608172 от 29.09.2011 г.. беше
изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99
от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че считано от датата на
получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни. Цесионера - „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД и „Иванов и Денев - Адвокатско дружество" са упълномощени от -
Цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на
Цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.З ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез
пълномощник, било той и цесионер, не опорочава изпълнението. Уведомлението за цесия е
изпратено на постоянния му адрес, който съвпада с този, посочен в Договора за кредит, като
писмото се връща с отбелязване „непотърсено". Уведомлението се счита получено съгласно
чл. 20 от договора. Моля, на основание чл. 235 ал.3 от ГПК да приемете, че длъжникът е
надлежно уведомен втори път и с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея по делото, ответникът получава уведомлението изходящо от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като
става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпи към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Габрово за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 11.06.2021 г. Претендирна е сумата от 3279.72лв.(три
хиляди двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки), от които:
главница- 1086,33лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 29.07.2016г. до 29.01,2017г. включително.
договорна лихва- 1913.06лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 29.07.2018г. до 29.04.2020г. включително.
лихва за забава- 280,33лв. /за претендираната главница/
Образувано е частно гражданско дело № 996/2021г. по описа на Районен съд
2
Габрово, по което и ездадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу
издадената заповед ответникът подава възражение, за което сме уведомени със съобщение,
надлежно връчено ни на 18.08.2021 г. Във възражението се твърди, че ответникът не дължи
изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не ми е известно и основание, на
което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.
Горното поражда правния интерес на представляваното от мен дружество да предяви иск за
установяване на вземането ни по произтичащо от Договор за потребителски кредит №
FL608172 от 29.09.2011г.,
ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. К., ЕГН **********, с
адрес гр.Габрово, ул."**********" № 21 дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София
сумата сумата сумата от 3279.72лв.(три хиляди двеста седемдесет и девет лева и седемдесет
и две стотинки), от които:
главница- 1086,33лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 29.07.2016 г. до 29.01.2017г. включително.
договорна лихва- 1913.06 лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 29.07.2018г. до 29.04.2020г. включително.
лихва за забава- 280,33 лв. /за претендираната главница/ за периода от 29.07.2018г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, представляващи неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № FL608172 от 29.09.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-11.06.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Моля, да ни бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско
дело.
Предоставяме банкова сметка, по която ответникът може да заплати исковата
сума:
IBAN Code: BG22 BPBI 7942 **********
BIC: BPBIBGSF;
По сметка на: „ЕОС Матрикс" ЕООД
ОТВЕТНАТА СТРАНА- М. Д. К. от град Габрово, ул. ********** №21; чрез
адв. Р.Н.; взема становище в писмен отговор, че: Оспорвам оспорвам от името на
доверителя ми предявените искове по основание и размер. Възразявам срещу
обстоятелствата, изложени в исковата, молба на която се основава иска. Считам, че спрямо
доверителят ми не съществуват вземанията на ищеца и претендираните размери. Оспорвам
исковите претенции - предмет на настоящите искове по основание и размер, че същия
дължи на ищеца посочените в исковата молба суми по Договор за потребителски кредит от
29.09.2011 г . с Юробанк АД . Релевирам възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията на ищеца по цитираният договор за потребителски кредит, които са погасили
правото му на вземане към доверителят ми.Съответно предвид недължимостта на
претендираните суми главница поради погасяването им по давност, недължими се явяват и
суми те за претенеидирапи лихви в размер па 1913.06 лв., върху вноски по същият договор
3
за потребителски кредит, поради което и иска за изтекли лихви се явява неоснователен и
следва да бъде oтвърлен като такъв. На следващо място считам, че процесният договор за
цесия няма действие но отношение на доверителят ми и претендираните права на ищеца в
качеството му на цесионер, са му непротивопоставими. По делото не е установено
цесноиерът да е придобил ликвидно и изискуемо вземане, което цедентът да е имал спрямо
ответника. Възразявам вземане спрямо доверителят ми да е прехвърлено с приложения към
исковата молба договор за цесия, възразявам, че същият е била уведомен по надлежния ред
за цесията. В приложеното от ищеца уведомление е видно, че същото не е получено от
адресата до когото е отправено и е върнато обратно от Български пощи АД. Не е приложено
друго доказателство, доказващо, че доверителят ми е уведомен надлежно за сключването на
договора за цесия, приложен към исковата молба. До знанието на ответника никога не е
достигнало уведомление за извършена цесия. Освен това макар цесията да е двустранен
договор между предишния и новия кредитор, разпоредбата па чл.99 ал.З от ЗЗД
установявала задължението предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне, за да се породи действие на договора спрямо длъжника чл. 99 ал.4 от ЗЗД. До
валидното уведомяване на длъжника от предишния кредитор, извършенага цесия няма
действие, в случая спрямо доверителят ми ответник. Изцяло ирелевантно е дали цесионера е
предприел някакви действия по уведомяване или не, тъй като той не може да замести
цедента при изпълнение на това задължение. Затова процесния договор за цесия няма
действие по отношение на М.К. и евентуалните права на ищеца в качеството му на цесиоиер
са му непротивопоставими. Само на това основание предявения иск се явява изцяло
неоснователен. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до момента па
получаване на исковата молба, съшият не е изобщо уведомяван за каквото и да е
прехвърляне на вземания. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за представителство по делото е неоснователно и бланкетно, тьй
като същото заплатено от ответника е съобразено с размера, установен в Наредбата за
минималниге размери на адв. възнаграждения и съответно не се явява прекомерно като
размер. Претендирам съдебни разноски с оглед изхода на спора.
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявените иск е
за УСТАНОВЯВАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НЕПОГАСЕНО ВЗЕМАНЕ НА ИЩЕЦА
КАТО ЦЕСИОНЕР НА ЗАЕМОДАТЕЛЯ за връщане заем по чл. 240 от ЗЗД в размер на:
главница- 1086,33лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 29.07.2016 г. до 29.01.2017г. включително.
договорна лихва- 1913.06 лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 29.07.2018г. до 29.04.2020г. включително.
лихва за забава- 280,33 лв. /за претендираната главница/ за периода от 29.07.2018г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, представляващи неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № FL608172 от 29.09.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 11.06.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
за което е издадена заповед за изпълнение № 538 от 28-6-2021 г. по ч. гр. д. 996/2021 г. на
ГРС, на основание чл.422 от ГПК.
4
Обстоятелствата, имащи значение за делото са:
Възникването и съществуването на непогасено на задължение на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ да върне получените от заемодателя пари на цесионера
/ищец/–
главница- 1086,33лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 29.07.2016 г. до 29.01.2017г. включително.
договорна лихва- 1913.06 лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 29.07.2018г. до 29.04.2020г. включително.
лихва за забава- 280,33 лв. /за претендираната главница/ за периода от
29.07.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит
№ FL608172 от 29.09.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 11.06.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата.
настъпването на падежа;
липсата на плащане на падежа;
Тъй като съдът следи СЛУЖЕБНО и СЛЕДВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ НЕЗАВИСИМО
ДАЛИ СТРАНИТЕ СА НАВЕЛИ ТАКИВА ВЪЗРАЖЕНИЯ ИЛИ НЕ, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни -
т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, от значение е дали сключеният между страните договор, който по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, е
валиден и дали клаузите му са съобразени с изискванията на специалния закон- ЗПК,
какъв е уговорения ГЛП и ГПР, дали посочените клаузи от процесния договор
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника, дали е налице явна нееквивалентност и нищожност на
договора, дали уговорената неустойка и разходи за събиране на вземането не са
нищожни, поради накърняване на добрите нрави, изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: размера на иска.
Конкретни Оспорвания и Възражения на ответника:
1. Релевирам възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца по
цитираният договор за потребителски кредит, които са погасили правото му на
вземане към доверителят ми. Съответно предвид недължимостта на претендираните
суми главница поради погасяването им по давност, недължими се явяват и суми те за
претенеидирапи лихви в размер па 1913.06 лв., върху вноски по същият договор за
потребителски кредит, поради което и иска за изтекли лихви се явява неоснователен и
следва да бъде oтвърлен като такъв.
2. На следващо място считам, че процесният договор за цесия няма действие но
5
отношение на доверителят ми и претендираните права на ищеца в качеството му на
цесионер, са му непротивопоставими. По делото не е установено цесноиерът да е
придобил ликвидно и изискуемо вземане, което цедентът да е имал спрямо ответника.
Възразявам вземане спрямо доверителят ми да е прехвърлено с приложения към
исковата молба договор за цесия, възразявам, че същият е била уведомен по
надлежния ред за цесията. В приложеното от ищеца уведомление е видно, че същото
не е получено от адресата до когото е отправено и е върнато обратно от Български
пощи АД. Не е приложено друго доказателство, доказващо, че доверителят ми е
уведомен надлежно за сключването на договора за цесия, приложен към исковата
молба. До знанието на ответника никога не е достигнало уведомление за извършена
цесия. Освен това макар цесията да е двустранен договор между предишния и новия
кредитор, разпоредбата па чл.99 ал.З от ЗЗД установявала задължението предишния
кредитор да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне, за да се породи действие
на договора спрямо длъжника чл.99 ал.4 от ЗЗД. До валидното уведомяване на
длъжника от предишния кредитор, извършенага цесия няма действие, в случая спрямо
доверителят ми ответник. Изцяло ирелевантно е дали цесионера е предприел някакви
действия по уведомяване или не, тъй като той не може да замести цедента при
изпълнение на това задължение. Затова процесния договор за цесия няма действие по
отношение на М.К. и евентуалните права на ищеца в качеството му на цесиоиер са му
непротивопоставими. Само на това основание предявения иск се явява изцяло
неоснователен. Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и до
момента па получаване на исковата молба, съшият не е изобщо уведомяван за каквото
и да е прехвърляне на вземания.
От събраните по делото писмени доказателства- Пълномощни; Договор за
потребителски кредит № FL608172 от 29.09.2011г. ведно с погасителен план, банкови
бордера; Извлечение от Търговски регистър за актуално състояние на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на „Иванов и Денев - Адвокатско
дружество"; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 18.01.2016г. и
Приложение, Потвърждение за извършената цесия; Уведомление за цесия по чл.99 от ЗЗД;
Обратна разписка и приложеното частно гражданско дело № 996/2021 г. по описа на
Районен съд Габрово, се установява следното:
На 29.09.2011 г. в гр.Габрово е сключен Договор за потребителски кредит №
FL608172 от 29.09.2011г.между „Юробанк И Еф Джи България "АД; ЕИК000694749 в
качеството на Кредитор и М. Д. К., ЕГН**********, в качеството на Кредитополучател, по
силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 19 310 лв.
(деветнадесет хиляди триста и десет лева) за пълно предсрочно погасяване на задължения по
три договора сключени между него и Банката.
Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на
Кредитополучателя.
Същият се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора.
6
В чл.3 ал.1 е договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита променлива годишна
лихва, формирана от сбора на Базовия лихвен процент И Еф Джи България"АД за
потрибителски кредити в лева ( БЛП) за съответния период на олихвяване плюс договорна
надбавка в размер на "-8,20" (минус осем цяло двадесет стотни) пункта.
За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на
кредита, Кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва, формирана от
сбора на БЛП на „Юробанк И Еф Джи България "АД за потребителски кредити, за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0,80
пункта.
Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора.
Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 14,93% процента.
Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 29-то число на месеца, като крайния
срок на погасяване на кредита е до 29.09.2021 г.
Общата сума, която Кредитополучателят се задължава да върне в уговорения
срок, е в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължава да погася
задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които
първите 9 вноски по 80,46лв.,
останалите по 311,15лв. и
една изравнителна в размер на 308,83лв.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си
вноски, след което е преустановил плащанията си.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и
приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование
„Българска пощенска банка" АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), ЕИК000694749 и
„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК131001375, по силата на който задължението на М. Д. К.,
ЕГН**********, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL608172 от
29.09.2011 г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Цесионерът - „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и „Иванов и Денев - Адвокатско
дружество" са упълномощени от Цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, да извършват
уведомяване от името и за сметка на Цедента съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД чрез пълномощника-
цесионер.
Уведомлението за цесия е изпратено на постоянния му адрес, който съвпада с
този, посочен в Договора за кредит, като писмото се връща с отбелязване „непотърсено".
С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на 20-11-2021г.,
ответникът получава уведомлението изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно
уведомен за извършената цесия.
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД е поискало събиране на вземанията си по договора,
чрез подаване на Заявление до Районен съд Габрово за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на 11.06.2021 г.
Претендирана е сумата от 3279.72лв.(три хиляди двеста седемдесет и девет лева и
седемдесет и две стотинки), от които:
главница- 1086,33лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 29.07.2016г. до 29.01,2017 г. включително.
договорна лихва- 1913.06лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил
7
падеж за периода от 29.07.2018г. до 29.04.2020г. включително.
лихва за забава- 280,33лв. /за претендираната главница/
От правна страна съдът намира следното:
Цесията на ДПК отговаря на закона и е действителна, а същата е съобщена на
ответната страна, с връчване на настоящата искова молба. Ответникът е уведомени
надлежно и по допустим от закона и съдебната практика начин за станалата цесия от
цесионера, за което цедентът нарочно го е упълномощил, включително чрез уведомлението,
приложено към исковата молба. /вж. Решение 78/9-07-2014 г.на ВКС, по т. д. 2352/2013 г. по
чл.290 от ГПК/ .
Тъй като договорното правоотношение по процесния договор за потребителски
кредит е възникнало преди 14-10-2013 г., то за него е приложим чл.10 и чл. 22 от ЗПК, в
редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.35 от 2014 г., съгласно параграф 13 от
ПЗР на ЗПК, като законът в новата му редакция, в сила от 23.07.2014 г. и не се прилага за
договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение
на такси, обезщетения или неустойки.
Нормата на чл. 22 от ЗПК, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.18 от 2010 г.,
предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са спазени
изискванията на чл.10, ал. 1– да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител.
Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /.р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело
№ 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи СЛУЖЕБНО и СЛЕДВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ
НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СТРАНИТЕ СА НАВЕЛИ ТАКИВА ВЪЗРАЖЕНИЯ ИЛИ НЕ, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20 и чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9. За процесния е
неприложим чл. 12 от ЗПК, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
По отношение на него следва да се установи дали са спазени изискванията на
чл.11.
Установено е изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на
ищеца, ведно със договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР и ГЛП.
8
По процесния ДПК ГПР е 14,93% процента, а базовия лихвен процент е "-
13,20%".
При преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени
критериите на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като те са въведени след сключване на процесния
договор.
Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако
то не противоречи на добрите нрави.
Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни
договорите, които накърняват добрите нрави.
Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1
пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат
да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и
уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице
явна нееквивалентност между двете престации.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищеца е
предоставена в заем сума от 19 310 лв. (деветнадесет хиляди триста и десет лева), при
Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита 14,93 % процента.
Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума.
Към датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени
условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на
законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за
договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя
не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др).
Съотнесени тези критерии към клаузата с уговорения ГПР от 14,93 %, не
обосновават нейната нищожност. Посочената клауза от процесния договор не нарушава
принципа на справедливост и не създава условия за неоснователно обогатяване на
ответника.
9
Исковете за:
главница- 1086,33лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 29.07.2016г. до 29.01,2017 г. включително.
договорна лихва- 1913.06лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 29.07.2018г. до 29.04.2020г. включително.
лихва за забава- 280,33лв. /за претендираната главница/
не са като погасени по давност.
Изискуемоста на процесните вземания е настъпила на 29-7-2016 г. за
пртендираната част от главницата и на 29-7-2018 г. за възнаградителната лихва. Заповедното
производство за вземанията е образувано на 11-6-2021 г. и към тази дата 5- годишната
давност за главницата не е изтекла, а 3- годишната давност за лихвата също не е изтекла /ще
изтече на 29-7-2021 г./.
Ответната страна дължи на ищеца- цесионер претендираните вземания в
заповедното производство.
РАЗНОСКИ
Разноски на ищеца няма да се присъдят поради непредставяне на списък по чл.80
от ГПК до приключване на устните състезания.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М. Д. К., ЕГН**********, с адрес:
гр.Габрово, ул."**********" № 21; дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375;
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж. к. Малинова Долина,
ул."Рачо Петков-Казанджията" № 4- 6, представлявано от Райна Иванова Миткова -
Тодорова с ЕГН**********, в качеството си на управител, чрез пълномощника адв. Д.П.-
АК Стара Загора, преупълномощена от „ИВАНОВ И ДЕНЕВ- АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО"; Адрес за призоваване: гр.Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 115 ет.
2, тел.: 042/ 65 18 78;
главница- 1086,33лв., частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за
периода от 29.07.2016 г. до 29.01.2017г. включително.
договорна лихва- 1913.06 лв., частично претендирана лихва за вноски с настъпил
падеж за периода от 29.07.2018г. до 29.04.2020г. включително.
лихва за забава- 280,33 лв. /за претендираната главница/ за периода от 29.07.2018г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, представляващи неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № FL608172 от 29.09.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 11.06.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
10
за което е издадена заповед за изпълнение № 538от 28-6-2021 г. по ч. гр. д. 996/2021 г. на
ГРС, на основание чл.422 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ГОС.
СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
11