Р Е Ш Е Н И Е
№ 2317/08.12.2022 г.
гр. Пловдив,
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на десети ноември, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при
секретаря Теодора Цанова и с участието на прокурора Борис Михов, разгледа
докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 2378, по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на Р.М.Ч., управител на „Империя Груп Агро“
ЕООД,
срещу Решение № 83/24.07.2022г., постановено по АНД № 37/2022 г. по описа на
Районен съд Асеновград, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) № серия К №
5422996, съгласно който на касатора е наложена „глоба“ в размер на 100 лв. за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Оспорват
се констатациите на РС Асеновград в обжалвания съдебен акт като неправилни.
Иска отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него ЕФ.
Ответникът
по касационната жалба - ОДМВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, ангажира
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай на присъждане на такова в полза на жалбоподателя.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата
и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
След като обсъди законосъобразността на
решението по наведените касационни оплаквания и доказателствата по делото, в
рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК,
Административен съд Пловдив установи:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет
на обжалване пред първоинстанционния съд е ЕФ серия К № 5422996, с който на Р.М.Ч.,
управител на „Империя Груп Агро“ ЕООД, е наложена „глоба“ в размер на 100 лв.
за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 09.11.2021г. в 13:01 часа
в гр. Асеновград, на ул. „***“ № 138, посока на движението от запад на изток, с
МПС МЕРЦЕДЕС С 350, вид: лек автомобил, регистрационен номер ***, собственост
на „Империя Груп Агро“ ЕООД, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 566, като при разрешена
стойност на скоростта за движение в населено място, при отчетен приспаднат
толеранс минус 3% в полза на водача, е установена стойност на скоростта 72 км/ч
или превишена стойност на скоростта 22 км/ч.
За
да потвърди ЕФ, Районен съд Асеновград е приел, че са налице безсъмнени
доказателства за извършено от страна на санкционираното лице административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд правилно
е установил, че описаното в ЕФ административно нарушение – управление на МПС
със скорост над разрешената в населено място, се потвърждава от писмените
доказателства по делото. Обоснован е изводът, че извършеното нарушение е
установено с одобрен тип техническо средство с оглед наличното по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. По отношение
на срока на валидност на техническото средство е приложима разпоредбата на чл.
30, ал. 5 от Закона за измерванията, която сочи, че когато срокът на валидност
на одобрения тип средство е изтекъл,
намиращите се в употреба средства, отговарящи на одобрения тип, се считат от
одобрен тип. Изрично е
посочено, че е съставен Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, Дневник за отчитане скоростните режими, заснети с
техническото средство, касаещи въпросния заснет пътен участък, ограничението на
скоростта, дата и час на констатираното нарушение.
Местоположението на заснетия лек автомобил е ясно и основано на данните от
преписката, като мотивите на районния съд в тази насока са обосновани.
Възражението на касатора, че служебният автомобил не е бил на видимо място и
това води до незаконосъобразност на административното наказание, е
неоснователно, не разколебава и не опровергава доказателствената сила както на
протокола, така и на снимковия материал.
Настоящата
инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд за законосъобразност на
процесния електронен фиш. В случая безспорно се касае за осъществен състав на
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При
постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на процесуалните
правила. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички
събрани по делото доказателства. Правилно е приложен материалният закон.
Отговорено е на възраженията в жалбата.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 83/24.07.2022, постановено по АНД № 37/2022 г. по описа на
Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА Р.М.Ч., с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на
МВР-град Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.