РЕШЕНИЕ
№ 1469
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20225300100883 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.288, ал.12 КЗ /отм./ вр. §22 ПЗР КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф Игнатиев"
№ 2, етаж 4, моли съда да осъди Д. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „********“ № **, да заплати сумата от 59 488,94 лв.,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210387/ 17.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените по делото разноски.
Исковата претенция се основава на твърденията, че с влязла в сила присъда ответницата е призната за виновна в това, че на
*******г. в гр. *******, при управление на л.а. „БМВ 330", с peг. № ******, е нарушила правилата за движение по пътищата, при
което е причинила телесна повреда на И. Д. Б. Ищецът твърди, че към датата на ПТП за управлявания от ответницата автомобил не е
имало сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" към датата на инцидента. Твърди, че пострадалото лице е
предявило претенции към ищеца за изплащане на обезщетение и е предявил иск, за което е било образувано гр. дело № 6146/ 2016г.
по описа на СГС. С решение от 14.12.2017г., постановено по цитираното дело, ищецът е осъден да заплати на пострадалото лице
следните суми: 125 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, 384 272 лв., обезщетение за имуществени вреди (стойността на
изработване на протеза и компонентите по нея от датата на постановяване на решението до пенсионирането на пострадалото лице,
включващо седем протези с конфигурация по тях, както и изработването на първата протеза), ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 18.03.2016г. до пълното изплащане на задължението, както и разноски по делото. Твърди, че решението е
постановено при участието на ответницата, в качеството й на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд. Твърди, че
решението на СГС е било обжалвано пред САС и е било образувано в.гр.д. № 2227/ 2018г. по описа на САС, като с влязло в сила
решение, постановено по въззивното дело, първоинстанционното решение е отменено в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да
заплати на пострадалото лице И. Б. сумата от 384 272 лв. и е осъдил Гаранционен фонд да заплаща на И. Д. Б. сумата от 54896 лв. за
изработване на миоелектрична протеза на лявата ръка на всеки 4 години, считано от 14.12.2017г. до 07.10.2046г., както и разноски за
въззивото производство. Твърди, че към 03.12.2020г. общият размер на извършените от ищеца плащания по процесната щета са в
размер на 347 414,97 лв., за което ищецът е предявил регресен иск и е образувано търг. дело № 782/ 2020г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, което към момента не е приключило с влязло в сила решение. Твърди, че И. Б. се е снабдил с изпълнителен лист и е
образувал изпълнително дело № 3986/ 2021г. по описа на ЧСИ Б. против Гаранционен фонд, във връзка с което на 23.12.2021г. ищецът
е заплатил по сметка на съдебния изпълнител сумата от 59 488,94 лв., от която 54 896 лв., представляваща главница, 152,49 лв.,
представляваща лихва и 4440,45 лв., представляващи разноски по изпълнителното дело. Твърди, че настоящата регресна претенция се
основава на новонастъпили обстоятелства – извършено ново плащане по посоченото изпълнително дело, което основание е
възникнало след предявяване на предходната претенция и не е включено в предходните извършени от Гаранционен фонд плащания,
предмет на регресния иск, по който е образувано търг. дело № 782/ 2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като недопустима и
неоснователна, с искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца, като твърди, че ищецът не
е имал основание да изплати процесното обезщетение, тъй като за управлявания от ищцата автомобил е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Ответницата твърди, че към датата на процесното ПТП за управлявания от нея автомобил е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс“ АД и в тази връзка твърди, че претенцията за обезщетение следва
да бъде насочена към застрахователното дружество. Твърди, че в съдебното производство, в което е определен размерът на
претърпените от пострадалото лице вреди, не е изследван правопораждащият юридически факт, водещ до ангажиране отговорността
на Гаранционен фонд, като в частност не са събрани доказателства за наличието на валидно сключена застраховка със ЗК „Лев Инс“
АД. Твърди, че макар и да е била конституирана като трето лице помагач в производството, тя е била във влошено здравословно
съС.ие, вследствие на процесното ПТП, поради което не е разбирала в достатъчна степен свойството и значението на извършеното и
не е могла да ръководи постъпките си, не е била в съС.ие да разбере какво се твърди и какво се иска, респективно не е могла да
ангажира адекватно защитата си, с оглед на сключения договор за застраховка със ЗК „Лев Инс“ АД. Ответницата оспорва
включването на разноските по принудителното изпълнение, като развива аргументи, че разходите на Гаранционен фонд по
принудителното изпълнение срещу него, изразяващи се в разноски по изпълнителното производство, не попадат в предметния обхват
на чл.288, ал. 8 от КЗ /отм./.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните
намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
1
Предявеният иск е допустим, поради което следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
От събраните по делото писмени доказателства- преписи от протокол от о.с.з. от 29.10.2015г., по НОХД 5952/ 2015г. по
описа на ПдРС, /л.6-л.19/, претенция до Гаранционен фонд за изплащане на застрахователно обезщетение от И. Д. Б. и отговор на
Гаранционен фонд с предложение за размера на обезщетението /л.12- л.16/, протокол № 46/ 29.12.2015г. на УС на Гаранционен фонд
/л.17/, Решение от 14.12.2017г., постановено по гр. д. № 6146/ 2016г. по описа на СГС /л.47-л.55/, Решение № 3010/ 20.12.2018г.,
постановено по в.гр. дело № 2227/ 2018г. по описа на САС /л.58.л.63/, покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
2021838043986/ 2021г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** с район на действие Софийски градски съд, ведно с приложен изпълнителен
лист /л.84- л.85/, преводно нареждане от 23.12.2021г. /л.86/, справка за изплатени суми по щета и изпълнителни дела /л.87/, регресна
покана от 13.01.2022г., ведно с обратна разписка /л.88- л-89/ се установяват следните обстоятелства:
По силата на одобрено от съда споразумение по НОХД № 5952/ 2015г. по описа на Районен съд – Пловдив ответницата е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б „б“, предл.1 вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на ******г. в гр.
******, при управление на л.а. „БМВ 330И“ с рег. № ***** е нарушила правилата за движение, като по непредпазливост е причинила
тежка телесна повреда на И. Д. Б., изразяваща се в загуба на крайник – ампутиране на ****** ръка на ниво мишница.
Във връзка с ПТП от ******г., предвид че за управлявания от Д. П. лек автомобил не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, при ищеца е образувана е преписка щета № 210387/ 17.12.2015г.
С Решение от 14.12.2017г., постановено по гр. д. № 6146/ 2016г. по описа на СГС /л.47-л.55/, Решение № 3010/ 20.12.2018г.,
постановено по в.гр. дело № 2227/ 2018г. по описа на САС, ищецът е осъден да заплати на пострадалото лице И. Д. Б. следните суми:
125 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и да заплаща сумата от 54896 лв. за изработване на миоелектрична протеза
на лявата ръка на всеки 4 години, считано от 14.12.2017г. до 07.10.2046г., ведно със законната лихва върху първото задължение от 54
896 лв., считано от 14.12.2017г. а за следващите плащания, считано от датата на изискуемостта – 14.12., през всеки четири години,
както и да заплати разноски за първоинстанционното и въззивото производство. Решенията са постановени при участието на трето
лице помагач на страната на Гаранционен фонд- Д. М. П..
Пострадалото лице И. Д. Б. се е снабдил с изпълнителен лист от 16.01.2019г., като въз основа на него е образувал
изпълнително дело № 13986/ 2021г., като от представената покана за доброволно изпълнение се установява, че задълженията на ищеца
са 54896,00 лв. главница и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 4440,45 лв.
Видно от представеното платежно нареждане от дата 23.12.2021г. ищецът е заплатил по банков път на същата дата сума в
размер на 59488,94 лв. по изпълнително дело № 2021838043986/ 2021г. по описа на ЧСИ М. Б., като сумата включва главница 54
896,00 лв., лихва 152.49 лв. и разноски по изпълнението 4440.45 лв. /видно от представената справка по щета № 21-0387/ 17.12.2015г./.
От представената по делото регресна покана и приложена към нея обратна разписка се установява, че ищецът е изпратил до
ответницата покана от 13.01.2022г. за възстановяване на сумата от 59 488,94 лв., на посочена в поканата банкова сметка, в
едноседмичен срок от получаването й, като не се установи да е изплатена каквато и да е била част от сумата. По делото не са
ангажирани доказателства от ответницата, като няма и твърдения за това, за извършено плащане от страна на последната на ищеца .
При така установените по делото факти, относими към процесния спор, съдът приема следното от правна страна:
Ищецът е изплатил на пострадалото лице И. Д. Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 54 896 лв. за изработване
на миоелектрична протеза на ****** ръка, за съответния период от четири години /14.12.2021г. – 14.12.2025г./, ведно със законната
лихва върху съответното задължение /в случая второто задължение, определено на всеки четири години/, считано от дата на
изискуемостта- 14.12., както и е заплатил сумата от 4440,45 лв., разноски по изпълнителното дело. Изплатеното обезщетение за
имуществени вреди е във връзка с произшествието, което е станало на *****г., в гр. *******, по вина на ответницата Д. П., с лек
автомобил „БМВ 330И“ с рег. № ******, за който автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към момента на причиняване на ПТП, и в резултат на което ПТП на пострадалото лице И. Д. Б. е
причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на крайник – ампутиране на лява ръка на ниво мишница.
Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение, имащо, съгласно чл.383, ал.1 НПК, характер на присъда,
постановена по наказателното дело, на основание чл.300 от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на
процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено от Д. М. П. и вината на последната.
Неоснователно е възражението на ответницата, че няма основание за ангажиране на регресната отговорност на Гаранционен
фонд, тъй като за управлявания от ответницата лек автомобил е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност“ със
застрахователно дружество – в случая „Лев Инс“ АД. Въпросът дали следва да бъде ангажирана отговорността на Гаранционен фонд
за изплащане на обезщетение за претърпени вреди (имуществени и неимуществени) от ПТП, настъпило на ******г., и в частност дали
към датата на процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
управлявания от ответницата автомобил, е решен със сила на присъдено нещо. С влезли в сила решения, постановени по гр.д. № 6146/
2016г. по описа на СГС и в.гр.д. № 2227/ 2018г. по описа на САС, е прието, че Гаранционен фонд е материалноправно отговорен да
обезщети пострадалото лице при процесното ПТП И. Д. Б., поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, за управлявания от ответницата автомобил. Ответницата е била конституирана като трето лице помагач на
страната на Гаранционен фонд в това производство, решенията са постановени при нейно участие. Съгласно разпоредбата на чл.223,
ал.1 от ГПК установеното от съда в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е
2
привлякла в процеса като подпомагаща страна. При това положение въпросът дали е налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за управлявания от ответницата автомобил, към датата на процесното ПТП стои извън
предмета на доказване по настоящото дело. Ответницата е оспорила предявените срещу Гаранционен фонд от пострадалото лице
искове, като в това производство същата е имала процесуалната възможност да релевира съответните възражения и ангажира
доказателства за установяване на твърдените от нея факти и обстоятелства, след което възможността за това е преклудирана.
Възражение, че по отношение на управлявания от ответницата автомобил е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със застраховател не било направено, поради което и това възражение е преклудирано. Аргументите, изложени в
отговора на исковата молба, че същата поради претърпяното ПТП е била във влошено здравословно съС.ие, поради което не е могла
да организира адекватно защита си, както и че поради това не е могла в достатъчна степен да разбира извършеното и да ръководи
постъпките си, са ирелевантни и същите не могат да преодолеят СПН на постановеното решение, както и това, че мотивите на
постановите решения са задължителни за ответницата в отношенията й с ищеца. Недопустимо е в настоящото производство да се
пререшава въпросът дали Гаранционен фонд е материалноправно отговорен да обезщети пострадалото лице при процесното ПТП И.
Д. Б., поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за управлявания от ответницата
автомобил. Съдът в производството пред СГС е приел, че за управлявания от ответницата лек автомобил не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като е налице влязло в сила съдебно решение, по силата на което е ангажирана
отговорността на Гаранционен фонд. Дори и в производството пред СГС да не е било направено възражение, че по отношение на
управлявания от ответницата автомобил е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател,
то възможността за такова възражение в настоящото производство е преклудирана.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че извършеното от ищеца плащане на обезщетение попада в една
от хипотезите на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането (отм.), приложима спрямо настоящия случай, съгласно която
хипотеза Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република ******* и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република ******, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Според чл. 288, ал. 12, изр. първо от Кодекса за застраховането (отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8, т. е. разходите за определяне и изплащане на
обезщетението, които законът разпорежда, че са за сметка на виновния водач.
В конкретния случай ищецът е изплатил на пострадалото лице И. Д. Б., обезщетение по чл.288, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ /отм./ в
общ размер 55 048,49 лв., от която сума 54 896 лв. главница и 152,49 лв. закона лихва.
Ответницата е оспорила размера на регресното вземане, в частност включените разноски по принудително изпълнение.
Ответницата не е оспорила заплащането на законна лихва върху главницата – нито по основание, нито по размер. Такава е дължима
съгласно присъденото с Решение № 3010/ 20.12.2018г., постановено по в.гр. дело № 2227/ 2018г. по описа на САС (с решението
Гаранционен фонд е осъден, че дължи законна лихва върху всяко плащане, считано от датата на изискуемостта – 14.12., през всеки
четири години), като по размера страните не спорят.
Основателно е възражението на ответницата, че разноските по принудителното събиране на вземането не се включват в
регресната претенция. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.8 от КЗ /отм./ разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за
сметка на виновния водач. Такива са разходите за определяне и изплащане на обезщетение, в които се включват обичайните разноски,
направени в хода на исковото производство, свързани с предмета на спора /държавни такси, разноски за възнаграждения за вещи лица
и свидетели, заплатено адвокатско възнаграждение на ищцовата страна/, т.е. направените съдебни разноски, в хода на производството
до постановяване на окончателно съдебно решение. По силата на това решение със сила на присъдено нещо се установяват размера на
дължимите обезщетения за установените вреди – имуществени и неуществени, както и съдебните разноски, присъдени в тежест на
Гаранционен фонд. В тази връзка разноските направени в изпълнителното производство, включващо такси и разноски по ТТРЧСИ не
представляват необходими разходи за определяне на обезщетението. Те са направени след влизане в сила на съдебното решение и в
този случай са извън предметния обхват на регресното право на Гаранционен фонд. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, така
Решение № 127/ 18.10.2019г. , т.д. № 2835/ 2018г., І т.о.; Решение № 8/ 22.06.2022г., т.д. № 2144/ 2020г., І т.о
При това положение съдът приема, че разноските по изпълнението следва да се изключат от размера на регресното вземане,
следователно от заплатената от Гаранционен фонд сума в размер на 59 488,94 лв. следва да се приспаднат разноските по
изпълнителното дело в размер на 4440,45 лв.
Въз основа на горното следва да се приеме, че на основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът встъпва в правата на
увреденото лице спрямо прекия причинител на увреждането до размера на платеното от него обезщетение /ведно с лихви върху него/.
Сумарно платеното от ищеца на пострадалото лице И. Б. обезщетение за имуществени вреди вследствие процесното ПТП, причинено
от ответницата при участието на лек автомобил без сключена застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху
същото обезщетение се равняват на сумата от 55 048,49 лв. Именно до този размер ищецът има право на регресен иск по смисъла на
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./
Така, всички релевантни факти, изискуеми от разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, за да се суброгира ищецът в
правата на пострадалото лице И. Б. по отношение на деликвента Д. П. са налице, с оглед на което искът му, като основателен и
доказан по размер следва да се уважи за сумата от 55 048,49 лв., като за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
3
Върху исковата главница от 55 048,49 лв. следва да се начисли и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска-
29.03.2022г. до окончателното й изплащане.
В частта за разноските.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като съгласно представения списък по чл.80 ГПК /л.217/, разноските,
които претендира, възлизат на сумата от 2379,56 лв., заплатена държавна такса. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат
на ответницата съразмерно с уважената част от исковата претенция, с оглед на което ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноски в размер на 2212,99 лв. /2379,56 лв. х 0,93/.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответницата и адвокатско дружество
„*******“ , от който се установява, че е договорена безплатна правна помощ, оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Направено
е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Размерът на възнаграждението, определено на основание чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 2314,67 лв. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, в размер на 162,03
лв. /2314,67 лв. х 0,07/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „*****“ № **, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф Игнатиев" № 2, етаж 4, сумата от 55 048,49 лв. /петдесет и
пет хиляди четиридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща изплатено от Гаранционен фонд
обезщетение за имуществени вреди на пострадало при ПТП лице - И. Д. Б., по щета № 210387/ 17.12.2015г. и на основание Решение №
3010/ 20.12.2018г., постановено по в.гр. дело № 2227/ 2018г. по описа на САС, за изработване на миоелектрична протеза на **** ръка,
за съответния период от четири години /14.12.2021г. – 14.12.2025г./ и законна лихва, които имуществени вреди са причинени на
пострадалото лице, вследствие на произшествието, станало на ******г., по вина на ответника Д. М. П., с лек автомобил „БМВ 330И“ с
рег. № *****, за който автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на причиняване на ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба- 29.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
59488,94 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „***“ № ***, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф Игнатиев" № 2, етаж 4, разноски в размер на 2212,99 лв.
/две хиляди двеста и дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ за производството по гр. дело № 883/ 2022г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф
Игнатиев" № 2, етаж 4, да заплати на Адвокатско дружество „******“, БУЛСТАТ *****, с адрес на управление, гр. *****, бул. „***“
№ *, ет.*- надпартерен, ап.*, сумата 162,03 лв. /сто шестдесет и два лева и три стотинки/ , адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ, оказана на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, за производството по гр. дело № 883/ 2022г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Д. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „*****“ № *****, по следната банкова
сметка: ***************, BIC: *********, „************“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4