Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 27.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Петър Балков
Членове: Александър И.
Ралица
Герасимова
с участието на секретар Тодорка
Недева, в присъствието на прокурора Добромира Кожухарова, след като разгледа
докладваното от съдия И. ВНОХД№ № 821/ 2019г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство
по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г.Д.Б. (чрез защитника й адв.В.В. ***) против присъда № 126/17.09.2019год. постановена по НОХД№ 64/19г. по описа на Районен съд – Русе, с която Б. е призната
за:
-
Виновна в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК – за това, че че в периода месец април 2009 г. – октомври 2018 г. (включително), в гр.
Русе, след като била осъдена с Решение № 166 / 05.01.2009г.
по гр.д.№ 2335 / 2008 г., по описа на РсРС, в сила от
21.01.2009 г., да издържа свои низходящи – децата си Б.И.И.,
роден на ***г. и Ж.И.И., родена на *** г., съзнателно
не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски,
както следва – за Б.И. 101 месечни вноски по 50 лв., общо 5050 лв. и за Ж.И.
115 месечни вноски по 50 лв., общо 5750 лв., всичко на обща стойност
10 800 лева, поради което с приложение на чл.54 вр.
с чл.36 от НК й е наложено наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
-
Невинна в това, че в периода месец януари 2009 г. – март 2009 г.
(включително) в гр. Русе, след като била осъдена с Решение № 166 / 05.01.2009г. по гр.д.№ 2335 / 2008 г., по описа на РсРС, в сила от 21.01.2009 г., да издържа свои низходящи –
децата си Б.И.И., роден на ***г. и Ж.И.И., родена на 05.06.2005 г., съзнателно да не е изпълнила
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, както следва –
за Б.И. три месечни вноски по 50 лв. и за Ж.И. три месечни вноски по 50 лв.,
поради което на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото срещу нея
обвинение по чл.183, ал.1 от НК, в тази му част.
Изтърпяването на наказанието девет месеца
лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 от НК, било отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С
присъдата подс.Б. била осъдена и да заплати разноски
в съответен размер, направени в съдебната фаза на производството.
С жалбата, допълнението към нея, поддържано и в
съдебно заседание пред въззивната инстанция, се твърди, че първоинстанционната
присъда е неправилна, като се акцентира на материална незаконосъобразност, след
като е приета съставомерност и за периоди от време, попадащи в общия, въведен с
обвинението, през които от доказателствената съвкупност се установява изпълнение
на задължението за издръжка. Съответно
въз основа на това, а и предвид допълнително наведеното в заседание пред
въззивната инстанция твърдение за обективна невъзможност за заплащане на
издръжка през останалия времеви период в рамките на обвинението (водеща до несъставомерност от субективна страна) се прави искане за отмяна на присъдата в
осъдителната част и постановяване на нова, оправдателна от въззивната
инстанция.
Подсъдимата Б. поддържа доводите срещу жалбата и
идентично на защитника пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и
пледира за потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, констатира следното:
Предмета на въззивна проверка се явява ограничен
до осъдителната част на присъдата (предвид
липсата на протест срещу оправдателната такава). В тези рамки, окръжният съд констатира неоснователност на въззивната
жалба, едновременно с което проверявайки сружебно
изцяло правилността на присъдата в тази й част, констатира основание за
изменението й, в санкционната част на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК, по
съображения, изложени по-долу.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото
са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства.
Фактическата обстановка било изведена от първата инстанция съответно на тях, по
нея не е налице и спорност, виззивната инстанция я
възприема изцяло за правилна и не намира за необходимо само да я повтаря отново
и тук. Въз основа на установеното по фактите правилно, съобразно спецификите на
продълженото престъпление, въведено с обвинителния акт, достигнал до правния извод
за съставомерно престъпно бездействие от подс.Б. за част
от периода въведен с обвинението (периода месец Април 2009год. до месец Откомври 2018год. включително) с конкретизираните с присъдата
дължими за всяко дете и реално платени суми, изразяващо се в съзнателно неизпълнение
на задължение за издръжка.
Претенцията по жалбата да се приеме
несъставомерност на деянието, касателно конкретно установените периоди от
време, съставляващи част от целия период, въведен с рамките на обвинението, не
е основателна, тъй като не е съобразена със спецификата на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК. То е продължено – реализира се с повтарящи се във времето
еднотипни прояви (всяка от които в рамките на две неплащания в
поредни месеци, поначало обуславящи съставомерност) на бездействие – неизпълнение на задължението в размер на поне 2
месечни вноски. Или, както правилно е приел, районния съд, отделно извършваните
междувременни плащания (на стойност, обективираща изпълнение на задължението за всяка от двете
деца за конкретен помесечен период от време), не обуславят отпадане на съставомерната
деятелност в периода на обвинението, така както е въведена, след като между
тези периоди на няколкомесечно съблюдаване на
задължението, винаги последвал период, в който отново се обективирало
съставомерно неизпъление, в разрез с изискването то
да е последователно, ежемесечно и в пълен обем съобразно дължимата
стойност по лица, за които издръжката е
дължима. Тезата на защитата теоретично единствено би предпоставила
реализиране на продължавано престъпление, с елементите на такова съгласно чл.26
от НК – състоящо се от отделни деяния следващи от всяко поредно неплащане на
издръжка за два или повече месеца (а не
и отпадане на съставмомерност), каквато конструкция на деятелността е недопустима с оглед характера на
проявите, представляващи при наличие и на останалите, субективни предпоставки
типично продължено престъпление. Във връзка с последното, в случая липсва
съмнение за наличие на изискваното психологично отношение и в частност прекият
умисъл, обективирано ясно от самото знание за дължимост, и потвърдено и посредством частичните,
непоследователни плащания в процесния период. Освен това, в противовес на
противно твърдяното по въззивната жалба, липсва основание да се приема
наличието на обективна невъзможност за задълженото лице да изпълнява този си ангажимент,
след като е било работоспособно, съответно следва да носи наказателна отговорност,
тъй като не е било в обективна невъзможност ежемесечно да изплаща издръжката на
децата си (по делото липсват и минимални данни за противното – напр. тежко
заболяване, препятстващо реализиране на доходи, грижа за друго близко лице със
спешна нужда, изискваща финансова помощ, което би могло да се приеме за
приоритет, крайно ограничена възможност за реализиране на доходи и други
подобни дадености), което да изключва като негово психологично отношение
изискваният за съставомерността пряк умисъл, така че, бездействието му да се
оцени като безвиновно. (В този смисъл учебник на Проф.д-р
И. Ненов по Наказателно право на НРБ – Особена част, том първи – & 34, част,
б”г” - стр.415; Решение № 88 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 6/2011 г., III н.
о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева - в частта му, визираща възможна хипотеза за отпадане
на наказателната отговорност; Решение № 449 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. №
390/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева
- относно това, че крайно ограничените възможности за трудова реализация на лице, което
дължи издръжка, изключват умишлено противоправно поведение по реализиране на прест. по чл.183 от НК/; Решение № 82/26.09.02г. по ВНОХД№ 612/2001год. на Окръжен съд – Русе - с което по същият довод е отменена частично,
присъдата постановена по НОХД№ 195/01г. на РРС).
Както бе посочено, въззивната инстанция служебно
констатира основание за приложение на изменителната
хипотеза на чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК. Отчитайки, че съобразените от
първата инстанция смекчаващи вината обстоятелства са действително налични, въвзивната отдава по-високата степен на относимост
(съответно значимост) на едно от тях. Визира факта, че в периода на продълженото престъпление,
подсъдимата изпълнила частично немалка част от задължението, с периодични,
макар и неритмични плащания за целта, ползвайки различни подходи. Това
поведение, предвид същностното му за защитаваните обществени отношения
значение, следва да се адмирира, и да се отрази с по-голямо влияниеа
в сравнение с подхода на първата инстанция, в дейността при индивидуализацията
наказанието, като въззивната намира за достатъчно с оглед превъзпитателно
въздействие върху подсъдимата за неизвършване противоправни
прояви занапред, по размер то да е малко над възможния съобразно чл.39, ал.1 от НК минимум, а именно - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в който смисъл следва
атакуваната присъда да бъде изменена. В останалата част, при липса на основание
за отмяна или изменение, същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр. с чл.337, ал.1, т.1 и
чл.338 от НПК, съдът
р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 126/17.09.2019год. постановена по НОХД№
64/19г. по описа на Районен съд – Русе, в санкционната част, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода на Г.Д.Б. – на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.