РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Пловдив , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300500960 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на В. Ж. ИВ., ЕГН
**********, от *********, чрез пълномощника си по делото адвокат В.К.,
против Решение № 260489 от 17.02.2021 г. постановено по гр.д.№ 12305 по
описа за 2019 г. на ПРС, XII гр.с., с което се отхвърля предявения от В. Ж.
ИВ., ЕГН ********** от гр.******* против Г. К. К., ЕГН ********** от
***********, иск за осъждането му да й заплати сума от 2000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на дата 01.08.2018г
непозволено увреждане, както и В. Ж. ИВ. се осъжда да заплати на Г. К. К.
сумата от 370 лева разноски по делото. Във въззивната жалба се излагат
оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
както и е постановено при непълнота на доказателствата. Излагат се доводи за
наличието на причинно следствена връзка между поведението на ответника и
претърпените от ищцата неимуществени вреди с позоваването на събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Възразява се, че неправилно не са
1
били кредитирани показанията на свидетеля Н. Ч. с искане за тяхното ценене
при разрешаването на спора по делото, както и на показанията на разпитания
полицай от *********** на приетото по делото заключение на съдебно-
медицинската експертиза, СМУ и амбулаторен лист. Моли се за отмяната на
обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се уважи
предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Моли се за присъждането на
разноските в двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Г. К. К., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Р.Д. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се
становище по конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат
съображения за правилността и законосъобразността на
първоинстанционното решение. Поддържат се, че правилно не са
кредитирани показанията на св. Ч. на осн.чл.172 ГПК, както и се намира, че
поведението на ответника не е самодостатъчно за настъпването на твърдените
вреди. Излагат се доводи, че от събраните писменни и гласни доказателства,
така от показанията на полицейския служител / с изключение на показанията
на св. Ч. като партньор на ищцата/, се характеризира ищцовата теза като
неоснователна и безпочвена. Моли се да се остави без уважение въззивната
жалба и да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждането на разноските по делото за
въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с
2
правно основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД от В. Ж. ИВ., ЕГН
********** против Г. К. К., ЕГН ********** за заплащането на сумата от
2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на деянието - 01.08.2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението. Ищцата твърди, че живее заедно с партньора си
Н. Ч. на адрес: гр.*************, а ответникът в същия вход на ет.*. Излага
твърдения, че ответникът нахлул в жилището й на 01.08.2018 г. по повод
рязане на насажденията в градинката от южната страна на блока от ОП
’’Паркове и градини”, извършван от последните въз основа на сигнал от
ищцата и от партньора й. Твърди, че жилището й има две врати - една
метална, отваряща се навън и дървена, отваряема навътре. Металната врата не
била заключена. Ищцата чула, че металната /първата/ врата се отваря, а
втората - дървена се избива с ритник навътре, при което дръжката на бравата
се разхвърчала на парчета по пода, а вътре в жилището нахлул ответникът
Г.К. и след него съседът Е. Ч., който живеел на *-тия етаж.
Според твърденията на ищцата, с които изрично е конкретизирала
извършените спрямо нея противоправни действия от ответника с молба от
31.07.2019 г., ответникът влезнал навътре в коридора на 2-3 метра чак до
вратата на тоалетната, насочил се заплашително към ищцата като крещял «ей,
сега ще те пребия», «*******». При което ищцата отстъпила назад, викайки и
крещейки, а в това време пред нея застанал партньора й Н. Ч., който поел
ударите. Тя се уплашила за живота си и изпаднала в стрес като започнала
цялата да трепери от страх и ужас. Партньорът й успял да изтика ответника
извън жилището, по време на това бил ударен с металната врата от ответника.
Посочва се, че като последица от действията на ответника партньорът на
ищцата получил наранявания, за които му е издадено съдебно - медицинско
удостоверение. № 852/01.08.2019 г., ведно с Допълнение от 02.08.2019 г. от
УМБАЛ «Свети Георги»ЕАД - гр.Посочва, че на мястото на инцидента е
пристигнала полиция. Когато полицаите поскали обяснения от ответника,
ответникът продължил да вика и заплашва ищцата. След инцидента на два
пъти я срещал във вход и продължавал да я заплашва.
Твърденията на ищцата са, че именно поради факта, че чужд мъж
нахлува в апартамента и като кърти вратата, заплашва и бие, ищцата
започнала да сънува кошмари и да се буди крещейки от страх. Именно
3
поради тези действия на ответника, ищцата не можела да преодолее стреса и
психологическата травма от преживените от нея събития на 01.08.2018 г. С
тези действия на ответника, ищцата обосновава претърпените неимуществени
вреди, които се изразяват в страх, душевни страдания, психологически
дискомфорт за тревожност, чувство на тревога, безпомощност и притеснения,
силно безпокойство и страх да напуска дома си, усещане за несигурност и
недоверие към хората, които оценява в размер на 2 000 лева, претендирани с
предявения иск.
С отговора на исковата молба ответникът Г. К. К. е оспорил иска като
неоснователен. Поддържа, че изложената от ищцата твърдения по
фактическа обстановка са абсолютно неверни, не е имало отправянето на
обидни думи, нито на заплахи под каквато и да е форма. Посочва, че бидейки
домоуправител, заедно със съседа Ч. са отишли да поискат обяснения от
партньора на ищцата във връзка с извършваното премахване на насаждения
от ОП ’’Паркове и градини”. Металната врата на жилището била открехната.
При опит от страна на К. да почука на вътрешната входна врата на жилището
на И., същата била незабавно отворена от партньора й Ч., който нападнал
ответника и придружаващия го съсед Ч. При опит на съседа Ч. да отблъсне
нападението от страна на Ч., извършващо се по отношение на К., същият
също получил удар, в следствие на което получил нараняване. Дошлите на
мястото на инцидента полицейски служители не установили следи от
разбиване на врата, така както са описани от ищцата, а че най-пострадал
изглеждал съседът Ч. Ответникът посочва, че е неосъждан, семеен, трудово
зает и се ползва с добро име от страна на съседите, за разлика от партньора на
ищцата, който е осъждан за престъпление по чл.129 НК и има няколко
криминални регистрации.
За да отхвърли предявения иск районният съд е приел, че отсъства
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и евентуално
претърпените от ищцата вреди, тъй като отсъства пряко насочено против И.
поведение – действие или бездействие на К.. РС е приел, че потивоправно
поведение от ответната страна се обективира само по отношение на
пострадалия Ч., но не и по отношение на ищцата. Този си извод районният
съд е мотивирал с довода си, че твърденията за псувни по адрес на ищцата
почиват единствено на свидетелските показания на пострадалия Ч., а
4
последните не следва да се кредитират за напълно достоверни като
изолирани в частта си, в която се твърди ищцата да е напсувана от К., както и
оглед воденото от свидетеля сходно производство и обстоятелството, че той
живее на съпружески начала с ищцата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е
било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението, съобразно оплакванията във
въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор
между страните.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато
ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника,
той носи доказателствената тежест да установи, че ответникът е осъществил
противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната
връзка между поведението им и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал. 2
ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а
ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да
установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка
между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе
еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът
следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти, в
противен случая съдът следва да приеме недоказаното за неосъществено.
След самостоятелна преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съдът намира, че ищцата не е провела пълно и главно
доказване на твърдените факти за противоправни действия от страна на
ответника, с които обосновава претърпените от нея неимуществени вреди.
Твърденията на ищцата, изрично изложени в уточняващата й молба, се
заключават в това, че ответникът е разбил вратата на жилището й, нахлул в
5
него, влезнал в навътре в коридора на 2-3 метра чак до вратата на тоалетната,
насочил се заплашително към ищцата като й крещял «ей, сега ще те пребия»,
«********», при което ищцата отстъпила назад, викайки и крещейки.
Тоест твърденията на ищцата са за пряко насочени срещу нея действия
от страна на ответника, с които той я е заплашил и тя се е почувствала
застрашена. За доказване на тези си твърдения ищцата е ангажирала гласни
доказателства чрез показанията на св.Н. Ч./ съжителят на ищцата/. В
показанията си св.Ч. сочи, че докато бил в хола и уговарял служителите от
Общината, чул два шута от вратата и че ответникът влиза вътре и думите
„*******“. Посочва, че той се е намирал на пет, шест метра от коридора.
Докато отишъл видял ищцата да пищи и реве, а Г. С. гол до кръсти, заел
бойна стойка. Започнало се едно бутане, удряне, блъскане като според
показанията, съжителят на ищцата се е опитал да изблъска от вратата си
ответника.
От друга страна, по почин на ответника, за установяване същите
обстоятелства, е разпитан свидетелят Е. Ч., който е съсед на страните.
Свидетелят е присъствал по време на случилото се и сочи, че е имало
желязна врата и дървена врата, която била отворена. Дървената врата се
отворила, бутнала се желязната и Н.Ч. посегнал да удари ответника,
ответникът паднал на земята, сборичка ли се. Н. хванал Г. за крака, за да го
вкара в коридора, в този момент се намесил св.Ч., стоя ли на първото стъпало
към втория етаж, опитал се да ги разтърве. Н. ударил лявото ухо на св.Ч. и му
текнало кръв. Свидетелят посочва, че в коридорчето на жилището на ищцата
не са влизали, всичко се е развило на площадката. Ищцата се появила по-
късно.
В производството не са събрани други доказателства касателно
действията на ответника по време на процесния инцидент. Така твърденията
на ищцата намират опора единствено в показанията на св. Н. Ч., които следва
да бъдат преценявани при приложението на процесуалното правило на чл.172
ГПК. В тази връзка съдът взема предвид, че свидетелят Ч. е съжител на
ищцата, пострадал е от същия инцидент и води паралелно производство
срещу ответника на осн.чл.45 във вр.чл.52 ЗЗД /служебно установено в.гр.д.
№590/2021 г. на VIII гр.с. на ПОС/, в което поддържа твърдените от ищцата
6
обстоятелства. Същевременно, показанията на св.Ч. са изолирани и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото, видно от показанията на
св.Ч.
Съмнение в тезата за насилствено влизане в жилището на ищцата се
внася от показанията на св.В., **********, който е посетил мястото на
инцидента в посоченото качество. Св.В. удостоверява впечатленията си при
посещението на място, че бравата на вратата на ищцата е била на земята.
Според свидетеля обаче не може да каже дали е бравата е била изкъртена или
свалена. Също така, по думите на свидетеля на мястото на инцидента не им е
било казано, че е разбита вратата, тъй като както сочи свидетеля - ако е било
казано, че е разбивана вратата са щели да направят оглед, защото се касае за
нещо друго. Изхождайки от показанията на св.В., съдът намира, че
непосредствено след настъпването на инцидента не е имало видими белези за
насилствено разбиване на вратата на жилището на ищцата, нито оплаквания
за това от същата към служителите на реда. С оглед на това и не са били
извършени съответните процесуално-следствени действия за установяване на
подобно нарушение. Така и се поставя под съмнение достоверността на
показанията на св.Ч. за насилствено влизане от ответника в жилището на
ищцата, съответно и истинността на тези твърдения на ищцата.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че показанията на св.Ч. не
следва да бъдат кредитирани при изграждането на решаващите изводи на
съда, тъй като са заинтересовани в полза на ищеца, налице е основателно
съмнение в тяхната достоверност и обективност. Доколкото други
доказателства не са събрани за доказване твърденията на ищцата за
насилствено влизане в жилището й от ответника, както и за осъществените
вследствие на това противоправни действия от ответника, следва да се
приеме, че така твърдените факти не са доказани по несъмнен и убедителен
начин.
Следователно се налага извод, че ищцата не е провела пълно и главно
доказване на твърдените факти за противоправни действия на ответника,
които навежда в причинно - следствена връзка с твърдените неимуществени
вреди. При недоказаност на елемент от провопораждащия фактически състав
на ищцовото вземане, съдът намира, че не е необходимо разглеждането на
7
останалите елементи от разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Крайният извод на
въззивния съд е, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да
бъда отхвърлен. Районният съд е достигнал до същия извод, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноски: На основание чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемия се следват разноските по делото пред въззивната инстанция,
които претендира в размер на 370 лева според представения списък и договор
за правна защита и съдействие, удостоверяващ направата им, поради което
същите ще бъдат присъдени с решението.
Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260489 от 17.02.2021 г. постановено по
гр.д.№ 12305 по описа за 2019 г. на ПРС, XII гр.с.
ОСЪЖДА В. Ж. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, да
заплати на Г. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, сумата в
размер на 370 лева /триста и седемдесет лева/ - разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8