№ 1749
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300501844 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Компани франсез д“ асюранс пур льо комерс
екстериор СА“, регистрирано в Търговския съд на Нантер, Франция, под
№*********, чрез адв. Д.Д., против разпореждане №24279/29.11.2021г. по ч.гр.д.
№20215330118293 по описа на Районен съд- Пловдив, ІІ гр.с., с което е било
отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжниците
„МЛ- куриер логистик“ ЕООД и М-Л.Ж.К... В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и
уважаване на подаденото пред първоинстанционния съд заявление.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
подадено от „Компани франсез д“ асюранс пур льо комерс екстериор СА“
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК срещу „МЛ- куриер логистик“ ЕООД и М-
Л.Ж.К. за сумата от 15120 лв., дължими съгласно чл.6 от споразумение от
22.03.2021г. с нотариална заверка на подписите на страните. Като документ, от
който произтича вземането, заявителят е представил споразумение от 22.03.2021г.
1
с нотариална заверка на подписите на страните, сключено между „МЛ- куриер
логистик“ ЕООД, М-Л.Ж.К.. и „АС 24 България“ ЕООД, по силата на което „МЛ-
куриер логистик“ ЕООД се е задължило да заплати на „АС 24 България“ ЕООД
сумата от общо 18665,10 лв. в срок до 25.04.2022г. на погасителни вноски с
размери и падежи, посочени в споразумението, а М-Л.Ж.К.. е встъпила като
солидарен длъжник в задължението. Съгласно чл.6 от споразумението длъжникът
се задължава да заплаща сумите и на всяко трето лице, което е придобило или
встъпило в правата на кредитора. Представено е и суброгационно писмо, издадено
от „АС 24 България“ ЕООД, с което дружеството, като застраховано лице от
застрахователя „Компани франсез д“ асюранс пур льо комерс екстериор СА“
потвърждава, че на 27.07.2021г. е получило застрахователно обезщетение в размер
на 15120 лв. и се съгласява застрахователят да встъпи в правата му до размера на
изплатеното обезщетение срещу причинителя на щетата „МЛ- куриер логистик“
ЕООД. За да отхвърли подаденото заявление, Пловдивският районен съд е приел,
че заявителят не се легитимира като кредитор на длъжниците с документ по
чл.417, т.3 от ГПК, тъй като не е страна по представеното споразумение.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.417, т.3 от ГПК заявителят може да поиска
издаването на заповед за изпълнение когато вземането се основава на спогодба или
друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях
задължения за заплащане на парични суми. В случая с представеното споразумение
длъжниците са поели задължението за заплащане на парични суми на кредитора
„АС 24 България“ ЕООД, а не на заявителя „Компани франсез д“ асюранс пур
льо комерс екстериор СА“. Действително в чл.6 от споразумението длъжникът се е
задължил да заплаща сумите и на всяко трето лице, придобило или встъпило в
правата на кредитора, но доколкото в споразумението не е посочено такова лице,
нито е представен друг документ по чл.417 от ГПК, установяващ
правоприемството, то в полза на заявителя- правоприемник на първоначалния
кредитор, не може да се издаде заповед за изпълнение. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.4Г от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК
на ВКС по т.д.№4/2013г. в хипотезата на настъпило частно правоприемство на
страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в
полза на правоприемника на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, но
настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде
установено с документ по чл. 417 ГПК /например нотариално заверен договор за
цесия/, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се
удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по
правоотношението. В настоящия случай към заявлението не е представен
документ по чл.417 от ГПК, установяващ настъпилото частно правоприемство
2
между първоначалния кредитор „АС 24 България“ ЕООД и заявителя „Компани
франсез д“ асюранс пур льо комерс екстериор СА“. Представеното по делото
суброгационно писмо не е с нотариална заверка на подписа на издателя му, а и
от съдържанието му не може да бъде направен извод, че получената сума в
размер на 15120 лв. се отнася именно до задълженията- предмет на
споразумението по 22.03.2021г.
Предвид горното не са налице предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на заявителя, поради което обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №24279/29.11.2021г. по ч.гр.д.
№20215330118293 по описа на Районен съд- Пловдив, ІІ гр.с., с което е било
отхвърлено заявлението на „Компани франсез д“ асюранс пур льо комерс екстериор
СА“, регистрирано в Търговския съд на Нантер, Франция, под №*********, за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист против длъжниците „МЛ- куриер логистик“ ЕООД и М-Л.Ж.К...
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3