О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Габрово, 16.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в закрито
съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от
съдията Миланези в. ч. гр. д. № 448 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274, ал. 1, т.
2 вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е въз основа на частна
жалба на „Ай Тръст” ЕООД, подадена чрез процесуалния
представител юрисконсулт В.Г. срещу разпореждане на Севлиевски районен съд по
ч. гр. д. № 1088/2020 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 129, 59 лв. възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, 32, 58 лв.- административни разноски и 21,34 лв. лихва за
забава по договора за поръчителство.
В жалбата се излагат подробни
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Претенцията
за административни разноски е формирана от извършените разходи от „Кредисимо“ ЕАД за извънсъдебно събиране
на просроченото вземане спрямо длъжника. Сумата от 32, 58 лв. е разход за
събиране на вземането, който е следствие от
неизпълнение на задълженията за погасяване. Жалбоподателят твърди, че
съдът неправилно приел, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство цели заобикаляне на чл. 33 от ЗПК. Сключеният между длъжника и „Ай Тръст” ЕООД договор за
поръчителство, не представлявал договор за поръчителство по смисъла на чл. 138
от ЗЗД, а договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД, в който се съдържала цялата
необходима информация за правата и задълженията на страните и възнаграждението,
което ще се дължи на дружеството. Възнаграждението за поръчителство е насрещна
престация и била дължима на основание поетият от поръчителя ангажимент за
обезпечаване задължението на длъжника по договора за кредит и е дължимо само в
периода, в който се ползвала услугата, т.е. било поставено в зависимост изцяло
от поведението на длъжника. Претендира се обжалваното разпореждане да бъде отменено
и искането им да бъде изцяло уважено и да им се присъдят разноските за
заповедното производство в пълен размер.
Частната жалба е подаден в
срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане от 09.10.2020 г., инкорпорирано в
заповед за изпълнение на парично задължение № 260081 от 09.10.2020 г. по ч. гр.
д. № 1088/2020 г. на Севлиевски районен съд, с което е отхвърлено заявлението
на „Ай Тръст” ЕООД срещу С.Т.Т., в частта му, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сума за
административни разноски - претендирани
в размер от 32, 58 лв., сумата от 129, 59 лв. възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство.
Първоинстанционният съд е приел, че
са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за отказ да
се издаде заповед за изпълнение за
процесните вземания. По отношение на сключения договор за поръчителство и по
претенцията за административни услуги е приел, че със същите се цели заобикаляне
на ограничението по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и се въвеждат допълнителни
плащания, чиято дължимост е свързана изцяло с хипотезата на забава на длъжника.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за
неоснователна.
В подаденото по ч. гр. д. № 1088/2020 г. по описа на
Севлиевски районен съд заявление по чл. 410 от ГПК от „Ай Тръст” ЕООД срещу С.Т.Т.,
в т. 9 е посочено като претендирано
парично вземане сумата за главница 440, 74 лв., 32, 38 административни
разноски, 129, 59 възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
62, 63 лв. възнаградителна лихва по договор за кредит, 37, 08 лв. законна лихва
за забава по договор за кредит и 21, 34 лв. лихва за забава по договор за
поръчителство.
Към заявлението е приложен договор за потребителски
кредит № 1145103 от 06.10.2018 г., сключен
между „Кредисимо” АД и С.Т.Т. като кредитополучател, за
предоставяне на кредит от 600 лв., със срок на кредита десет месеца.
Представени са и Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо” АД, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, договор
за предоставяне на поръчителство от 06.10.2018 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД
и С.Т.Т..
Производството по ч. гр. д. № 1088/2020 г. по описа
на Севлиевски районен съд по подаденото заявление по чл. 410 ГПК от „Ай Тръст” ЕООД,
е образувано след приетите изменения в чл. 411 от ГПК, обнародвани в бр.
100/2019 г. ДВ, съгласно които
заповедният съд следва служебно да следи освен за наличието на
визираното в ал. 2, т. 2 основание -
искането да не противоречи на закона и на добрите нрави, и за това съгласно чл. 411, ал. 2 и т. 3 от ГПК
искането да не се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребител или да е налице обоснована вероятност за това.
В случая
процесната сума от 32, 38 лв. е претендирана като административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно
погасяване на задължението, дължими по силата на Общите условия. Това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна
на заемателя. Клаузата, която предвижда разноски за събиране на вземането,
влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С
процесното вземане се заобикаля забраната в чл. 33 от ЗПК, според който при
забава потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля
законната лихва, а в случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана със забавата на длъжника.
Сумата от 129, 59 лв. се
претендира като възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство. Сключеният
договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от
кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е
предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне, т.е.
въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца. В случая
договора за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена
за ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. Предвид
изложеното, претендираното вземане се основава на неравноправна за потребителя
клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. След като
вземането се основава на неравноправна клауза, която се явява нищожна не се
дължи и претендираната лихва за забава върху възнаграждението по договора за
поръчителство.
На основание изложеното
въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното разпореждане на Севлиевския районен съд да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на
Севлиевски районен съд по ч. гр. д. № 1088/2020 г., с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите за
административни разходи (32, 58 лв.) и възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство (129, 59 лв.), както и лихва за забава върху последното
(21,34 лв.).
Определението не подлежи на обжалване и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.