№ 3149
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100503187 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Р. Л. и Н. Р. Л., малолетни, действащи чрез
своя баща и законен представител Р. А. Л., срещу Решение № 4775 от 15.12.2021 г.,
-ви
постановено по гр.д. № 26258/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91
състав, с което е оставена без уважение молба, вх. № 2862/13.05.2021г. по описа на
Софийски районен съд, по чл. 8 ЗЗДН на Р. А. Л., в качеството му на баща и законен
представител на А. Р. Л. и Н. Р. Л., срещу въззиваемата страна В. В. М.-Л., като
неоснователна, осъден е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. Л. да заплати на В. М. сумата
1200 лв. разноски, а на СРС държавна такса 50 лв. Подробно в жалбата са изложени
съображенията. Въззивниците молят да се отмени решението и да се постанови друго, с
което да се уважи молбата им за защита по ЗЗДН.
Въззиваемата страна В. В. М.-Л. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство – Р. А. Л., в качеството му на баща и законен
представител на децата А. Р. Л. и Н. Р. Л., имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт,
1
който е валиден като цяло и допустим.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А. Р. Л. и Н. Р. Л.,
действащи чрез техния баща и законен представител Р. А. Л., срещу майката В. В. М.-Л. – за
защита от домашно насилие, извършено на 11.05.2021 г., подробно описано в молбата от
13.05.2021 г., а именно на 11.05.2021г. около 17,30 часа, майката отишла в училището да
вземе децата А. и Н.. Детето А. било там с баща им, майката му казала да тръгне с нея, но
той отказал, тя започнала да му крещи, ударила му шамар, в който момент се появило и
детето Н., което също отказало да тръгне с майка си. Разправията продължила и извън
училището, А. имал опашка на косата, майката го хванала за нея и му ударила шамар. Двете
деца отишли при баща си разстроени в колата и не тръгнали с майка си.
Ответницата е оспорила молбата, като е изложила аргументи за неоснователност на
същата. В своя защита е посочила, че предупредила предходния ден бащата на децата и все
още неин съпруг, че иска да отиде в училището, за да види децата и да ги вземе. Въпреки
това бащата Р. Л. бил там по-рано и причаквал децата, а след като А. отказал да отиде с
майка си, я напсувал и обидил, на което бащата не реагирал, тя действително му
ударила шамар.
С Решение № 4775 от 15.12.2021 г., постановено по гр.д. № 26258/2021 г. по описа на
-ви
Софийски районен съд, III ГО, 91 състав, е оставена без уважение молба, вх. №
2862/13.05.2021г. по описа на СРС, по чл. 8 ЗЗДН на Р. А. Л., в качеството му на баща и
законен представител на А. Р. Л. и Н. Р. Л. срещу въззиваемата страна В. В. М.-Л., като
неоснователна, осъден е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. Л. да заплати на В. М. сумата
1200 лв. разноски, а на СРС държавна такса 50 лв..
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите
на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Правилен е изводът на Софийския районен съд, че по повод конфронтацията и
неразбирателството между родителите (към датата на твърдения акт на насилие в
бракоразводен процес, със значително влошени отношения, видно от приложените
материали към първоинстанционното дело – жалби и частни тъжби, съдебни актове), децата
са въвлечени по недопустим начин в конфликта на възрастните.
Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че декларациите от 21.05.2021
г., изходящи от Р. А. Л., като баща и законен представител на молителите А. Р. Л. и Н. Р. Л.,
са недопустими доказателствени средства (т.е. такива, които не са предвидени в закона) –
2
съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя
за извършеното насилие, но в настоящия случай молителите А. Р. Л. и Н. Р. Л. са малолетни,
т.е. не са навършили 14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност техният
законен представител да декларира извършено насилие. Представеното съдебномедицинско
удостоверение № 156/2021 г. относно преглед на детето А. Р. Л., макар и да констатира
травматични увреждания - оток и кръвонасядане на лявата скулно-бузна област на лицето,
не представлява доказателство относно авторството на действията, довели до тези
травматични увреждания. Следва да се обоснове, че домашно насилие може да бъде
установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място
– осъществен от съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и
умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен
спрямо друго лице – молителят, респективно молителите в производството по ЗЗДН, и
установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие
между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
Соченият с молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно)
– по време, място, начин на извършване и авторство. В процесния случай, между страните
не е спорна единствено процесуалната легитимация, очертана от чл. 3 ЗЗДН. Други
доказателства за твърдените актове на насилие не са ангажирани. Т.е. налага се извод, че не
се установява въззиваемата страна да е извършила твърдяното насилие над малолетните А.
Р. Л. и Н. Р. Л..
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани
доказателства. Малолетните въззивници не са доказали по безспорен начин твърденията си
за извършени актове на домашно насилие от страна на въззиваемата страна, тяхна майка, на
процесната дата. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към
спора доказателства.
Предвид горното, решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва
да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивниците А. Р. Л. и Н. Р. Л. не дължат на
СГС държавна такса за въззивната си жалба, нито разноски на въззиваемата страна –
въззивниците не са навърлиши 18-годишна възраст, поради което държавната такса за
жалбата им трябва да остане в тежест на бюджета на съда, а разноските на въззиваемата
страна за защита срещу въззивната жалба на децата – в тежест на въззиваемата страна (арг.
от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4775 от 15.12.2021 г., постановено по гр.дело №
-ви
26258/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. В. М.-Л., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4