Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Ловеч, 11.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
– Ловеч, наказателна колегия, в открито
заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ АНАСТАСОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл. съдия
при
участието на секретар Христина Христова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Гюрчев ВЧНД № 115
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 341 във вр. с чл. 318 от НПК.
Образувано е по частна жалба на Х.И. срещу Разпореждане
№ 46 от 30.01.2019 г., постановено по НЧХД № 159/2019 г. по описа на РС-Ловеч,
с което съдът е прекратил наказателното производство по делото, поради неговата
неправилност и незаконосъобразно. Сочи, че съдът
не е съобразил задължителните указания, дадени с
Определение от 18.11.2019 г., постановено по ВЧНД № 418/2019 г. по описа на
ОС-Ловеч, а именно, че тъжбата е редовна по смисъла на чл. 81, ал. 1 от НПК и
следва да се разгледа по същество. Моли обжалваното разпореждане да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят твърди, че поддържа
изложеното в жалбата и моли същата да се уважи, като обжалваният съдебен акт се
отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените дейстия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 319 от НПК, от лице,
имащо право на жалба, като не са налице
условия за прекратяване или спиране на производството.
Въззивната
инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба и събраната по делото
доказателствена съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Наказателното производство е образувано във връзка с
тъжба, подадена от Х.И. против Л.Д. за това, че със сигнал с вх. № 940000-230
от 22.10.2017 г. до началника на РПУ П. И. е бил набеден и наклеветен в
извършването на престъпление, а именно, че се опитал да изнуди Д. да плати сума
в размер на 550 лева за потулване на настъпило ПТП, като във всичките си
писания Д. твърдял, че И. настоявал да му плати тази сума, тъй като ако не го
направел е щял да приложи цялата сила на работното си място и да ангажира
всичките си колеги да го наказват ежедневно. С тъжбата е предявен и граждански
иск за обезщетение в размер на 7000 лева, като от тях 1000 лева обезщетение за нанесанета му обида и 6000 лева за клеветата.
Тъжбата е заведена с вх.№ 24260 от 27.09.2018 г. по
описа на Районен съд – Плевен, като е образувано НЧХД №
С Протоколно определение от 05.04.2019 г. съдията-докладчик
не е дал ход на делото, тъй като е констатирал, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, а именно липсва яснота относно броя на
повдигнатите обвинения и обстоятелствата, при които са извършени
инкриминираните деяния. В тази насока съдът е дал подробни указания, които
тъжителят е следвало да изпълни в 10-дневен срок.
На 11.04.2019 г. по настоящето дело е била депозирана
молба от Х. И., в която е посочено, че
недостатъците на тъжбата са отстранени. Към молбата е приложена нова тъжба, в
която се сочи, че в писмено възражение до началника на РУ П., по повод съставен
му АУАН, заведено под вх. № 940 000 – 3399/27.11.2017 г., Л.Д. е написал:
„…на 21.11.2017 г. сутринта дойдох да дам обяснение пред Х.И., след което ми
бяха поискани 550 лева за огледалото или ще ми бъде съставен акт.” Тъжителят И.
изтъква, че с така написаното в писменото възражение Д. го е набедил и наклеветил
в извършване на престъпление. На следващо място в тъжбата се сочи, че след
случилото се на 21.11.2017 г. Д. е започнал да разгласява сред жителите на с. Б.,
че Х.И. е бил корумпиран и му е искал въпросната сума пари, за да не му бъде
съставен АУАН. И. излага твърдения, че във връзка с посоченото е сезирал
РП-Плевен, която от своя страна сезирала ОП-Плевен, като на 28.03.2018 г.
получил уведомление, че ОП Плевен отказва да образува досъдебно производство за
извършено престъпление от общ характер. В коригираната тъжба е отбелязано, че в
жалба до РС Плевен по повод обжалване на издадено наказателно постановление и в
жалба с вх. № 812102 – 665/13.03.2018 г. до директора на ОДМВР-Плевен Д. е
отразил, че младши полицейски инспектор Х.И. му е поискал сумата от 550 лева,
за да не му бъде съставен АУАН. С тъжбата И. коригирал и гражданската си
претенция, като е посочил, че претендира сума в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени щети.
С протоколно определение от 22.05.2019 г. първоначално
определеният съдия-докладчик по НЧХД № 159/2019 г. не е дал ход на делото, тъй
като е констатирал, че дадените указания за изправяне недостатъците на тъжбата
не са били отстранени, като отново е дал възможност на тъжителя в 10-дневен
срок да ги отстрани.
С представена по делото тъжба /л.32-33/ освен
изложените в предходната корекция на тъжбата обстоятелства, И. е формулирал и следното
обвинение срещу Л.Д.: за това, че в периода от 21.11.2017 г. до 13.03.2018 г.,
в гр. П., гр. Плевен и с. Б., област Плевен е приписал на тъжителя И.
престъпление по смисъла на чл. 302, ал. 1 във връзка с чл. 301, ал. 1 от НК, а
именно, че на дата 21.11.2017 г. в сградата на РУ - П. към ОДМВР Плевен, в
качеството му на длъжностно лице – младши полицейски инспектор в група
„Охранителна полиция”, му е поискал сумата от 550 лева, за да не извършва
действия по служба, в негово присъствие, в качеството му на длъжностно лице при
и по повод изпълнение на службата му - младши полицейски инспектор в група
„Охранителна полиция” в РУ гр.П. към ОДМВР Плевен, като е нанесена и публично
пред жители на с. Б., област Плевен, което деяние съставлява престъпление по
чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
С Протоколно определение № 598 от 13.09.2019 г.
съставът на съда е прекратил на основание чл. 289, ал. 1 във връзка с чл. 24,
ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство по делото поради непривеждане на
тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, а именно в
първоначалната и в коригираната тъжба не се сочи ясно за колко и за какви
престъпления се повдига обвинение, както и обстоятелствата, при които те са
извършени, а във втората коригирана тъжба се съдържат противоречиви твърдения
за времето и мястото на извършване на отделните деяния, липсва яснота за кои от
тях се повдига обвинение и липсва разграничение по размер на свързаните с тях
претенции за обезщетение за неимуществени вреди.
Така постановеното определение за прекратяване на
наказателното производство е обжалвано пред Окръжен съд-Ловеч, като с Определение
№ 580 от 18.11.2019 г., постановено по ВЧНД № 418/2019 г. по описа на съда, съдебният
състав на въззивната инстанция го е отменил и върнал делото за разглеждане по
същество от същия състав на РС Ловеч, приемайки, че е налице редовна тъжба по
смисъла на чл. 81, ал. 1 от НПК и производството следва да продължи по същество.
След отвод на съдията-докладчик, на принципа за
случайно разпределение на делата, за докладчик по делото е бил определен друг
съдебен състав на РС-Ловеч. С Разпореждане № 46 съдът прекратил наказателното
производство, мотивирайки се, че коригираните тъжби са подадени след шест
месечния преклузивен срок, предвиден в чл. 81, ал. 3
от НПК.
При така
установената фактическа обстановка, въззивната инстанция приема следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от
деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня,
в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на
основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. Срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК е преклузивен, тоест депозирането на тъжбата след неговото
изтичане е пречка за образуване на наказателно производство, а образуваното
такова следва да се прекрати, доколкото с настъпването на преклузията се
погасява правото на субекта да осъществява наказателно преследване по
съответното обвинение. Видно от дадените разяснения в посочената от
първоинстанционния съд съдебна практика, която и настоящата инстанция споделя, а
именно Тълкувателно решение № 34/90 г. на ОСНК на ВКС, Определение № 127/26.09.2013
г. по ч.н.д. № 1724/2013 г., ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 29/13.02.2017 г. по
н.д. № 1325/2016 г., І н.о. на ВКС; Решение № 93/23.03.2010 г. по н.д. №
751/2009 г., ІІІ н.о. на ВКС, за тъжителят няма ограничение за броя пъти, в
които може да поправи непълнотите в съдържанието на тъжбата относно дата, място
и елементи от фактическото изпълнение на престъплението, стига това да е
осъществено преди изтичане на срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК.
В процесния случай се установи, че И. е надлежно
уведомен на 28.03.2018 г. за постановения отказ на ОП-Плевен да се образува
досъдебно производство. Частната тъжба е подадена 27.09.2018 г., като
впоследствие на два пъти е оставяна без движение за отстраняване на непълноти.
В тази връзка тъжителят Илев е депозирал поправените тъжби на 11.04.2019 г. и
28.05.2019 г., тоест след изтичане на предвидения в закона преклузивен
срок (същият е изтекъл на 28.09.2018 г.). Съдебният състав акцентира, че
изтичането на срока е обективен факт, чието настъпване не зависи от волята на страните
и на съда.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с
оглед на постановения съдебен акт на Окръжен съд – Ловеч и направената в него констатация,
че тъжбата отговаря на изискванията на закона, районният съд е бил длъжен да я
разгледа по същество. В посоченото определение на въззивния съд въобще не е
изследван въпросът дали е спазен предвиденият в чл. 81, ал. 3 от НПК преклузивен срок. Следва да се отбележи, че съдът следи
служебно във всеки един момент от развитието на производството дали не е
възникнала абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото и при
съответната констатация е длъжен да прекрати производството. В тази насока са
верни разсъжденията на проверяваната инстанция, че фактът, че съдебен състав на
ОС-Ловеч е приел, че е налице годен диспозитив на обвинение, удовлетворяващ
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, не изключва задължението на съда да извърши проверка
дали тъжбата е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и при съответната
констатация да прекрати производството.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция
приема, че жалбата следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане
да се потвърди като правилно и законосъобразно, доколкото се установи, че тъжителят
не е подал редовна тъжба в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 345 във вр. с
чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 46 от 30.01.2020 г., постановено по НЧХД
№ 159/2019 г. по описа на Районен съд – Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………… ЧЛЕНОВЕ :
1…………………………….
2…………………………….