№ 121
гр. Дупница, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101448 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковa молбa на Е. Й. Д. и Ц. В. Д. срещу М. Й. Д..
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект, представляващ втори
жилищен етаж в сграда с идентификатор 04220.55.77.4 по КККР на ***, одобрена със
заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата:
***, а ответницата е собственик на самостоятелен обект, представляващ първи жилищен
етаж в същата сграда. Поддържат, че ищците са придобили правата си по силата на
наследяване от Л. И. Д. и въз основа нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 157, том II, рег. № 3745, дело № 297 от 15.07.2015г. на нотариус Л. С.. Заявявят, че
ответницата е придобила правата си по силата на договор за покупко-продажба, сключен
между М. Д. като купувач и Й. и Л. Д.и като продавачи, обективиран в нотариален акт № 66,
том I, рег. №1187, дело № 55 от 29.04.2011г. на нотариус Е. К.. Сочат, че в този договор
било посочено, че ответницата придобива освен първия жилищен етаж и трите мазета,
разположени под етажа, но смятат, че тези мазета са единствените сервизни помещения в
сградата и представляват обща част по предназначение. Освен това мазетата не били
самостоятелен обект, който може да бъде прехвърлен чрез сделка, а служели за обслужване
на етажите. По тази причина считат, че са собственици на ½ ид.ч. от трите мазета, по
отношение на които не могат да разпределят ползването им с ответницата. Молят да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което да бъде разпределено ползването на
процесните три мазета, разположени под първи жилищен етаж.
Ответницата М. Й. Д. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Отрича да е налице
1
съсобственост по отношение на процесните мазета, като счита, че е техен единствен
собственик. Възразява процесните мазета да са единствените сервизни помещения в
сградата. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства (нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 126, том I, дело № 292 от 07.04.1986г., нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство /констативен/ № 5, том II, дело № 1519 от
19.09.1991г.) е видно, че С. Н. Д. е прехвърлил в полза на Й. С.ов Д. собствеността си върху
дворно място без построената в него жилищна сграда, образуващо парцел XII-562 в квартал
10 по плана на с. Бистрица, а впоследствие е признат и за собственик на изградената в този
имот едноетажна масивна жилищна сграда.
От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том I,
рег. № 1187, дело № 55 от 29.04.2011г. е видно, че Й. С.ов Д. и Л. И. Д. са прехвърлили в
полза на М. Й. Д. правото си на собственост върху следния недвижим имот, придобит по
време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност: ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 04220.55.77 по КККР на ***, одобрена със заповед № 300-5-60/05.08.2004г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***, ведно с първия жилищен етаж в
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, който етаж представлява
самостоятелен обект с идентификатор 04220.55.77.4.1, като прилежаща и неразделна част
на обекта са трите мазета от сградата, разположени под етажа, ведно с ½ ид.ч. от
всички други общи части на сграда с идентификатор 04220.55.77.4.
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че Л. И. Д. е починала на
22.12.2013г. и е оставила за свои законни наследници съпруга си Й. С.ов Д. и двете си деца –
Е. Й. Д. и М. Й. Д..
От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157, том II,
рег. № 3745, дело № 297 от 15.07.2015г. на нотариус Л. С. е видно, че Й. С.ов Д. и М. Й. Д.
са прехвърлили в полза на Е. Й. Д. 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор
04220.55.77.4.2 по КККР на ***, одобрена със заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ***, ет. 2, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, ведно със съответния процент идеални части от сграда
04220.55.77.4 и 5/12 ид.ч. от поземления имот, в който е разположена сградата и който имот
е с идентификатор 04220.55.77, ведно с 5/6 ид.ч. от построената в имота сграда с
идентификатор 04220.55.77.3. Със същия нотариален акт е констатирано, че Е. Й. Д. е
собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор
04220.55.77.4.2, 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04220.55.77 и 1/6 ид.ч. от
сграда с идентификатор 04220.55.77.3.
От приетите експертизи на инж. Й.. А. и инж. Е. Л. се установява, че за да бъде
2
разпределено реалното ползване на процесните складови помещения в сутеренен етаж е
необходимо изграждането на допълнителни преградни стени, с които да се оформи коридор
и да се създадат 4 самостоятелни сервизни помещения. Според вещите лица няма
възможност за разпределение на ползването на процесните помещения без извършване на
преустройство. Съгласно разясненията на в.л. Л., дадени при изслушването й пред ОС-
Кюстендил, технически е възможно отделните части да се нарисуват с блажна боя, с други
знаци или да се постави оградна мрежа, но това няма да доведе до самостоятелни
помещения, тъй като достъпът до тях ще е възможен от всяка от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Целта на производството по чл.
32, ал. 2 ЗС е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за
общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в
най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта.
За да е основателен иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е в тежест на ищеца да докаже наличието
на съсобственост; невъзможност на съсобствениците да образуват мнозинство относно
ползването на съсобствената вещ, респ. че решението на мнозинството е вредно за общата
вещ; съществуването на начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на всички
съсобственици.
В настоящия случай, от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че
ответницата М. Й. Д. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 04220.55.77.4.1,
представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 04220.55.77.4, а ищците са собственици на самостоятелен обект с
идентификатор 04220.55.77.4.2, представляващ втори жилищен етаж от същата двуетажна
масивна жилищна сграда.
Основните спорове между страните се съсредоточават до въпросите 1/ дали е налице
съсобственост по отношение на процесните три мазета, разположени под първи жилищен
етаж и 2/ дали съществува начин за разпределение на ползването, отчитащ правата на
всички съсобственици, по които въпроси съдът намира следното:
По първия въпрос следва изрично да се посочи, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са
квотите им в съсобствеността (т. 2 ТР № 13 от 10.04.2013г. по тълк.д. № 13/2012г. на ОСГК,
ВКС). В съдебната практика е прието разбирането, че съсобственост възниква в момента, в
който отделните обекти в сградата са придобити от различни лица, като обемът на общите
части се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в
чл. 40 ЗС. При разпределянето в собственост на самостоятелните обекти в сградата на
различни лица, меродавно за разпореждането с общите части е единствено решението на
3
едноличния собственик на сградата (Решение № 117 от 31.05.2016г. на ВКС по гр.д. №
5673/2015г., III г.о., Решение № 280 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1718/2013г., I г.о. и
др.).
В настоящия случай, от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че до 2011г.
изключителни собственици на процесната жилищна сграда са били Й. С.ов Д. и Л. И. Д.
(придобита в режим на СИО, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 66, том I, рег. № 1187, дело № 55 от 29.04.2011г. и нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство /констативен/ № 5, том II, дело № 1519 от
19.09.1991г.). Разпределянето на самостоятелните обекти в сградата е извършено през
2011г., когато в полза на ответницата М. Й. Д. е прехвърлена собствеността върху първия
жилищен етаж (самостоятелен обект с идентификатор 04220.55.77.4.1), а ответниците са
придобили права върху втория жилищен етаж през 2013г. (по наследяване от Л. И. Д.) и
през 2015г. (по договор за покупко-продажба, сключен с Й. С.ов Д. и М. Й. Д.). При
осъществяване на посочените придобивни основания, първоначалните собственици изрично
са предвидили, че процесните три мазета съставляват прилежаща и неразделна част от
първия етаж. Отчитайки изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че след като
до 2011г. други лица не са притежавали права върху процесната сграда или части от нея (т.е.
не е съществувала обикновена съсобственост), то процесните мазета са имали характера на
принадлежност към цялата сграда. Същите нямат характера на общи части по естеството си,
а биха могли да бъдат такива само по предназначение, поради което меродавна за статута им
е волята на едноличния собственик на сградата, който в случая е предвидил същите да
служат като принадлежност на първия етаж.
Настоящият състав на съда не споделя доводите, свързани с приложението на чл. 40
ЗУТ. Освен че процесната сграда представлява търпим строеж, изграден без одобрен
инвестиционен проект, тезата на ищците поставя под съмнение възможността в сградата
въобще да съществуват два самостоятелни жилищни обекта, тъй като според цитираната
разпоредба всяко жилище следва да има складово помещение. Иначе казано, поддържаното
становище, че за етажа на ищците не оставало складово помещение би могла да е от
значение единствено за характера на този самостоятелен обект като „жилище“, но
последното не води до частична нищожност на придобивната сделка на ответницата, с която
за пръв път изключителните собственици са се разпоредили с процесните мазета.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице съсобственост, а
последното обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Единствено за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че дори и да
беше доказано, че страните са съсобственици на процесните мазета, то неангажирането на
доказателства за начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на
съсобствениците, също обуславя отхвърляне на иска (Решение № 165 от 06.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 932/2014 г., II г.о.).
В съдебната практика многократно е имало повод да се подчертае, че съдебната
администрация по чл. 32, ал.2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото
4
състояние и с предназначението на вещта, като съдът няма право да предписва или взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за
ползване. Изхожда се само от фактическото положение и не могат да се разпореждат
или взимат предвид никакви промени в имота. (Решение № 71 от 19.04.2011г. на ВКС по
гр.д. № 727/2010г., II г.о., Решение № 164 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I
г.о., Решение № 188 от 11.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 2762/2013г., I г.о. и мн. др.).
В случая от всички приети по делото експертизи, неоспорени от страните, се
установява по несъмнен начин, че не съществува техническа възможност за разпределение
на ползването, без да се извършват промени или преустройства. За да бъде възможно
разпределение на самостоятелни реални части от процесните мазета, е необходимо
извършването на преграждане, представляващо преустройство, каквото съдът не може да
разпорежда. Предлаганата от ищците възможност за очертаване на отделните мазета с
блажна боя, мрежа и пр. също представлява фактическа промяна в имота, която не може да
бъде взета предвид при осъществяването на съдебна администрация. Отделно от това, при
изслушването на в.л. инж. Л. пред ОС-Кюстендил и пред настоящия състав на съда е
разяснено, че подобна промяна в имота няма да доведе до обособяването на отделни
помещения за самостоятелно ползване, а до разчертаване на територия, която ще е
достъпна за всяка от страните. Със съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС частите за реално
ползване следва да са определени по начин, който да не създава предпоставки за бъдещи
спорове между съсобствениците (Решение № 159 от 03.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1205/2011 г., II г.о.), докато в поддържания от ищците вариант фактически би се стигнало до
съвместно/общо ползване, каквото не е допустимо при липсата на изрично съгласие на
съсобствениците (Решение № 91 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 932/2014 г., II г.о.).
Както бе посочено по-горе, липсата на възможност за разпределение на ползването чрез
предоставяне на реален дял от общата вещ на всеки от съсобствениците води до
неоснователност на предявения иск.
В обобщение, следва да се приеме, че предявеният иск се явява недоказан, тъй като не е
доказано, че процесните мазета са съсобствени на страните, евентуално, че съществува
начин за разпределение на ползването, поради което същият подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на делото, в полза на ответницата следва да се присъдят сторените разноски,
включени в представения списък по чл. 80 ГПК, за сумата от 550 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Й. Д., ЕГН: ********** и Ц. В. Д., ЕГН: **********
против М. Й. Д., ЕГН: ********** иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на
5
трите мазета, разположени под първи жилищен етаж на сграда с идентификатор
04220.55.77.4 по КККР на ***, одобрена със Заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: ***, със застроена площ от 89 кв.м.,
брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: 2, предназначение жилищна сграда-
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 04220.55.77 по КККР на ***
одобрена със Заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на ИД на АГКК, с площ от 692 кв.м.
ОСЪЖДА Е. Й. Д., ЕГН: ********** и Ц. В. Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
М. Й. Д., ЕГН: ********** сумата от 550 ЛЕВА, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6