Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 601              14.02.2019 година                                   град Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                        ХІІІ граждански състав

            На двайсет и девети януари                    две хиляди и двайсета година

            в публично заседание, в следния състав:

 

Председател: Райна Кирякова

            Секретар: Станка Добрева

            Прокурор:

            като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело номер 284 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1407, …, представлявано винаги еднолично от члена на съвета на директорите Л.. К.. Д., чрез юрисконсулт К.. Н.. П.., срещу К.Б.А., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, с която моли съдът да постанови решение, за приемане за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 6339/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 3239 от 31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/, за сумата от 451.42 лева-главница по договор за кредит от 19.09.2014 г.,  сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и К.Б.А., вземанията по който са цедирани на „Фронтекс интърнешънъл“ ЕАД, с договор за цесия от 09.12.2016 г., сумата от 107.25 лева-договорна лихва, за периода от 07.05.2015 г. до 19.09.2016 г., сумата от 148.68 лева-лихва за забава, за периода от 08.05.2015 г. до 23.08.2018 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението-30.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Обективно съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответницата К.А., своевременно с отговора на исковата молба, чрез особения представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани. Навежда доводи, че не е уведомена за процесната цесия, с допълващи възражения, че: договорът за кредит няма клауза, с която да е предвидила възможността за цедиране на вземането; не е доказано реалното получаване на сумата в заем от 1769.00 лева, респективно, липсват документи за превод на сумата на търговеца „Технополис България“ ЕАД; липсват приложенията с номера 3 и 4 към договора, които са част от него; няма доказателства по делото за действително дължимата сума по договора за кредит, при съобразяване на направените частични плащания; нищожност на договора, поради противоречие със закона, произтичащо от размера на договорната лихва, която надхвърля възприетия от съдебната практика максимум от трикратния размер на законната лихва за парични задължения; нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради по-високия от предвидения в закона годишен процент на разходите по кредита. Не ангажира доказателства.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че исковете по делото са неоснователни, поради следното:

Вземането по процесната заповед № 3239 от 31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК се основава на неизпълнен договор за стоков кредит № 52127 от 19.09.2014 г. и общите условия към него, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 1769.00 лева, платим на 24 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, по погасителен план, с падеж на първата непогасена вносна на 07.05.2015 г., поради което неизпълнение вземанията по договора са цедирани на ищеца по делото „Фронтекс Интърнешънъл“ ЕАД, с договор за цесия от 09.12.2016 г. По тези факти и обстоятелства няма спор между страните по делото/чл. 153 от ГПК/.

Посочените общи условия не са представени по делото и  действително, както твърди пасивно легитимираната страна по делото, няма доказателства от които съдът да установи, че е спазено изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, която норма е приложима в правоотношението и предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Приетият като доказателство по делото договор за стоков кредит няма такова предвиждане. На второ место, основателно е възражение на ответната страна по делото за нередовното съобщение на цесията, по предвиждането на чл. 99 от ЗЗД. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния/стария/ кредитор. При разпределението на доказателствената тежест по делото, съдът е възложил на ищцовата страна да докаже главно и пълно валидното възникване, съществуването на задълженията и техният размер, включително годността на цесията, каквото доказване няма проведено по делото/чл. 154, ал. 1 от ГПК/. На ответната страна й е достатъчно непълното доказване, с което да разколебае доказването на ищеца „Фронтекс Интърнешънъл“ ЕАД, проведено успешно. Твърди се в заповедното производство, че цесията е била съобщена на длъжника, по реда на чл. 99 ЗЗД, но в исковата молба се признава фактът, че уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания(цесия) от „Фронтекс Интърнешънъл“ ЕАД не е достигнало до длъжницата А.-направен е опит за връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се е върнала в цялост. Следователно, от фактическа страна е налице незавършен материален фактически състав на цесията/чл. 99 от ЗЗД/, защото длъжникът не е уведомен за нея, поради което исковете по делото са преждевременно предявени. Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземанията по процесния  договор, но въпреки това материалният състав остава незавършен, защото връчването на първоначалните съдебни книжа по делото е по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначения особен представител. Нормата на чл. 47 от ГПК е по съществото си процесуална фикция за връчване/т. нар. фингирано връчване/, която няма действие върху материалното правоотношение на страните, дори действително кредиторът да е бил добросъвестен, както твърди по делото. Няма законово и/или договорно основание да се вмени във вина на ответницата А. обстоятелството, че е сменила своя адрес и с тази вина да се замести незавършеният фактически състав на цесията.

Предвид изложеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че ищецът по делото не е правоимащ да получи вземанията по сключения от „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит № 52127 от 19.09.2014 г., вземането по който му е цедирано. Ето защо, без да бъдат разглеждани другите възражения на ответната страна по делото, обективно съединените установителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.   

Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1407, …., срещу К.Б.А., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за да приемете за установено, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 6339/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 3239 от 31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 451.42 лева-главница по договор за кредит от 19.09.2014 г.,  сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и К.Б.А., вземанията по който са цедирани на „Фронтекс интърнешънъл“ ЕАД, с договор за цесия от 09.12.2016 г., сумата от 107.25 лева-договорна лихва, за периода от 07.05.2015 г. до 19.09.2016 г., сумата от 148.68 лева-лихва за забава, за периода от 08.05.2015 г. до 23.08.2018 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението-30.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

 

                                                                      Районен съдия :/п./

Вярно с оригинала: ЕХ