РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5204 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Ш.Ю.И., ЕГН: **********,*** срещу Прокуратурата на Република България с ***,
представлявана от Гл. прокурор на РБ съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, съставляващи са пряка и непосредствена последица от
незаконните действия на Прокуратурата на РБ, изразяващи се в неоснователно
повдигане на обвинение против ищеца в извършване на престъпление от общ
характер по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр.
с ал. 1 от НК, за което е било образувано НОХД № 184/2019г. по описа на РС- гр.
Плевен, по което същият е признат за невинен с влязла в сила в сила Присъда №
4/22.01.2020г., потвърдена с Решение № 109/03.08.2020г. ОС-Плевен по ВНОХД№
215/2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2020 до окончателното
й изплащане.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че с постановление от 18.12.2018г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. е чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. е ал. 1 от НК по досъдебно производство № 1784/2018г. по описа на
РП-Плевен, затова, че на 10.09.2018г., в ***, в съучастие като съизвършител със
*** от ***, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил е
неустановени марка и модел, отнели чужди движими вещи - 1 бр. електрически
бойлер 80 литра на стойност 20 лева, 1 брой хладилник на стойност 15.00 лева и
1 бр. полуавтоматична перална машина на стойност 45 лева, всичко вещи на обща
стойност 80.00лв. от владението на собственика *** от ***, без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. Излага се, че на ищеца е
взета мярка за неотклонение „Подписка“, след което е бил разпитан в качеството
на обвиняем. Сочи се, че на 24.01.2019 г. РП-Плевен депозирала в РС-Плевен
обвинителен акт, във връзка с който е образувано НОХД № 184/2019г. по описа на
РС-Плевен. Твърди се, че на 03.04.2019г. с определение в о.с.з. на ищеца е изменена взетата мярка за
неотклонение и взета мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на 500 лева.
Излага се, че следствие на депозирана жалба е намален размерът на МНО
"парична гаранция” на сумата от двеста лева. Сочи се, че по делото са
проведени няколко съдебни заседания, като съдебното производство приключило на
22.1.2020г. с Присъда № 4/22.01.2020 г. постановена по НОХД № 184/2019г. на
Районен съд-гр.Плевен, с която ищецът, е
признат за невинен по така повдигнатото му обвинение. Твърди се, че във връзка
с постановената присъда бил депозиран протест и образувано ВНОХД№ 215/2020г. по
описа на ОС-Плевен, по което дело въззивната инстанция е постановила решение, с
което е потвърдил оправдателна присъда на РС- Плевен. Излага се, че
неоправданата и необоснована наказателна репресия срещу ищеца е продължила
повече от една година, време през което спрямо него са били предприети
множество процесуално-следствени действия, част от тях направени и достояние на
роднините. Сочи се, че същите са предизвикали силен отзвук в обществеността
предвид обвинението за тежко престъпление, множеството процесуално следствени
действие, извършвани с голяма интензивност по отношение на ищеца. Твърди се, че
неоправданото наказателно преследване се отразило и в изключителна степен на
здравословното състояние на ищеца, който е инвалид от 04.06.2007г. с водеща
диагноза "мозъчен инфаркт", причинен от тромбоза на церебрални
артерии. Излага се, че повдигнатото незаконосъобразно обвинение от страна на
РП-Плевен срещу ищеца предизвикало неописуеми неблагоприятни последици за него
във всеки един аспект от неговия живот. Сочи се, че след привличането му за обвиняем той започнал
да не може да спи нощем, развил тревожност, която му пречела да бъде
концентриран и да се справя адекватно с нормалните си семейни задължения,
избягвал срещите и събиранията с близките си и приятелите си и се затворил в
себе си, избягвал излизанията, защото знаел и чувал хората да си шушукат по
улиците по негов адрес, че е крадец. Твърди се, че ищецът се е чувствал
несигурен и притеснен, станал изключително затворен, ограничил социалните и
работните си контакти, започнал да вдига високо кръвно налягане, бил потиснат,
изгубил общителността си. Излага се, че поради това и лежал на лечение в
Неврологична клиника УМБАЛ гр. Плевен. Сочи се, че в обществото и заобикалящата
среда всичко започнали да гледат на ищеца с презрение, укор, тъй като за тях
бил крадец, който няма място сред обществото. Твърди се, че ищецът е бил жертва
на интензивна, незаконосъобразна и незаслужена прокурорско - съдебна репресия и
тормоз. Излага се, че през процесния
период на ищеца са му налагани мерки за неотклонение, бил е ограничаван
многократно с процесуална принуда налагаща му разпити, многократно е бил
призоваван в съд за явяване в съдебни заседания, обявяване на присъди и т.н.
Сочи се, всичко това обуславя и високия интензитет на дълбоките, емоционални и
психически терзания болки и страдания от унижението на личността, накърняването
на нравствените ценности като чест и достойнство, които той е изпитвал. Твърди
се и, че към настоящия момент ищецът не може да се възстанови напълно и да си
възвърне обичайния начин на живот. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. В
нарочна писмена защита сочи, че предявения иск е основателен и доказан. Излага,
че по делото безспорно се е установило, че ищецът е бил жертва на интензивна,
незаконосъобразна и незаслужена прокурорско- съдебна репресия и тормоз. Твърди,
че това е довело до отрицателна промяна в живота на ищеца, тъй като същият е
бил отхвърлен от обществото, след като се е разчуло, че е „крадец“. Излага, че
вследствие на това ищецът не е могъл да изкарва средства за своята прехрана.
Сочи, че вследствие на обвинението трудно заспивал вечер. Претендира присъждане
на разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.Твърди
се, че искът е допустим, но недоказан по основание и размер. Излага се, че
изложените в исковата молба твърдения са общи и не са подкрепени с конкретни
доказателства. Сочи се, че от представените медицински документи не следва
изводът, че именно въпросното наказателно производство е довело до влошаване на
здравословното състояние на ищеца, тъй като водещата му диагноза „Мозъчен
инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“ е поставена през 2007г.
като от представените два медицински документа не става ясно дали състоянието
му се е влошило, още повече-причина за това да е воденият срещу него
наказателен процес. Твърди се, че липсват медицински документи, доказващи
настъпилото при ищеца състояние на тревожност и несигурност. Излага се, че
по делото не са представени доказателства относно трудовата ангажираност
на ищеца, нито е посочено по какъв начин обвинението срещу него е довело до
„ограничаване на работните му контакти“. Сочи се и, че по делото не са
представени доказателства за семейното му положение, нито е посочено по какъв
начин въпросното обвинение му е попречило „да се справя адекватно с нормалните
си семейни задължения“. Твърди се и, че липсват доказателства, че семейството
му е разчитало финансово на неговата издръжка, както и, че името на ищеца е
злепоставено като цяло в обществото. Излага се, че Прокуратурата на Република
България не е разпространявала информация за разследването, поради което и
счита, че не следва да носи отговорност за разгласяването на обстоятелството,
че ищецът е обвиняем и впоследствие подсъдим. Сочи и, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв. е завишено по размер и
не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България по
времето, през което се твърди, че са претърпени вредите, на съдебната практика
по аналогични казуси и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл.52
от ЗЗД. Твърди се и, че следва да се
вземе под внимание и:, че спрямо ищецът не е била взета най- тежката мярка за
неотклонение; досъдебното производство е приключило в разумен срок; съдебното
производство имайки предвид че се е развило в два процеса, също е приключило в
разумен срок.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В нарочни писмени бележки излага,
че изложените в ИМ твърдения не са подкрепени с убедителни доказателства.
Твърди, че прокуратурата не е разпространявала информация за воденето НП срещу
ищеца. Напротив сочи, че съпругата на ищеца е разбрала от него самия за
воденето НП. Излага, че са неоснователни твърденията на ищеца, че хората от
селото са спрели да го наемат, тъй като се разчуло, че е обвиняем. Сочи, че
ищецът е бил обвиняем много пъти, вкл. за кражби и грабежи. Твърди, че по
делото не са посочени свидетели, които да са безпристрастни от неговия изход и,
които да потвърдят твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на воденето срещу него наказателно производство. Излага, че по делото
не са представени и медицински документи, удостоверяващи извършен медицински
преглед на ищеца във връзка с твърденията за влошено физическо и психическо
състояние. Сочи и, че размерът на претендираните вреди е завишен и прекомерен.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представеното по
делото НОХД №184/2019 г. на ПлРС, че: 1. с постановление от 18.12.2018г.
ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. е чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. е ал. 1 от НК по
досъдебно производство № 1784/2018г. по описа на РП-Плевен, затова, че на
10.09.2018г., в ***, в съучастие като съизвършител със *** от ***, чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил е неустановени марка и
модел, отнели чужди движими вещи - 1 бр. електрически бойлер 80 литра на
стойност 20 лева, 1 брой хладилник на стойност 15.00 лева и 1 бр.
полуавтоматична перална машина на стойност 45 лева, всичко вещи на обща
стойност 80.00лв. от владението на собственика *** от ***, без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят; че в о.с.з. на 03.04.2019
г. взетата мярка за неотклонение по отношение на ищеца от „подписка“ е изменена
в „парична гаранция“; 3. че с Присъда № 4/22.01.2020 г. ищецът, е признат за
невинен по така повдигнатото му обвинение.
Установява се от приобщеното
ВНОХД№ 215/2020г. по описа на ОС-Плевен, че постановената от първоинстанционния
съд присъда е потвърдена с решение №109/03.08.2020 г.
От приложеното по делото *** се
установява, че ищецът е преосвидетелстван с 66 % трайно намалена
работоспособност, с водеща диагноза :“ мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии“.
Приобщена като доказателство по
делото е и Служебна бележка от ***, от която се установява, че ищецът е бил
хоспитализиран на 15.04.2019 г. с диагноза „ органи атрофия на главния мозък“.
Видно е от представената по
делото справка от ОП Плевен, че за периода от 10.09.2018 г. до 03.08.2020 г.
ищецът Ш.Ю.И. не е бил привличан като обвиняем.
Установява се от представената по
делото справка от РП Плевен, че за периода от 10.09.2018 г. до 03.08.2020 г.
ищецът Ш.Ю.И. е бил привлечен като обвиняем само по НОХД 184/2019 г. по описа
на ПлРС.
От приложената по делото справка
за съдимост на Ш.Ю.И. се установява, че същият е осъждан включително и за
престъпления по чл.195 НК.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелката ***, съпруга на ищеца. Същата не отрича факта, че преди много години
съпругът й е бил съден, но не знае да е съден за кражби. Сочи, че наказателното
дело за кражбата, в която са го обвинили продължило две години, като за
обвинението разбрала от съпруга си. Твърди, че преди да бъде обвинен съпругът й ходел
да работи на хора от селото, като им цепел дърва. Сочи, че след като се
разбрало, че е обвинен за кражба хората вече не били настроени добре към него и
не го викали да помага. Твърди, че през този период от време не са се
събирали и с близки. Сочи, че съпругът й получил инсулт, след като го обвинили,
че е откраднал вещите и бил на лечение в болницата за около месец. Разказва, че
по времето когато е бил обвинен в семейството си се е държал по обичаен начин и
е помагал. Излага, че по време на делото е страдал от безсъние, разхождал се е
нощем. Твърди, че е вземал и лекарства както за инсулта, така и за безсънието,
но не знае какви.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
С разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на държавата за причинени на
гражданите вреди от незаконни действия на правозащитните органи и по-конкретно
- вреди, причинени от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата,
задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат от
незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно
следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат
на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените
обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и
главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен
правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за
обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като повдигнато
срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление,
което е приключило с оправдателна присъда; претърпените
неимуществени вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на
правозащитните органи. Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и
ищецът не трябва да доказва вината при вредоносните действия на правозащитните
органи.
В настоящото производство
безспорно е между страните, че с Присъда № 4/22.01.2020 г. по НОХД №184/2019 г
ищецът, е признат за невинен по повдигнатото му обвинение престъпления по чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. е чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. е ал. 1 от НК. Не е спорно и, че наказателното производство е продължило една година и
десет месеца. С оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата. Съдът приема, че претендираната от ищеца
сума от 10 000 лева е за
репариране на претърпени от него неимуществени
вреди от повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление.
Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по
предявените искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни
актове и действия са причинени вредите, като с оглед установеното, именно
Прокуратурата на Република България е материалноправно легитимирана да отговаря
по исковете, доколкото действията на органите на дознанието се извършват под
ръководството на съответната прокуратура.
Спорни по делото са въпросите дали ищецът е претърпял неимуществени вреди от обвинението в
извършване на престъпление, по
което същият е оправдан, налице ли е причинна връзка между незаконното обвинение срещу ищеца и претендираните
от него неимуществени, в какъв размер следва да се определи тяхното
обезщетяване по справедливост.
От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ може да се направи извод, че
в резултат на повдигнатото обвинение, ищецът е претърпял неимуществени
вреди. Същите са свързани негативни психични
изживявания, каквито всеки един нормален
човек, обвинен в извършване на престъпление би изпитал, изразяващи се в: потиснатост безсъние, злепоставяне в обществото, душевни мъки и
страдания.
Съгласно т.11 на Тълкувателно
решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се
дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и причинените вреди. В случая тази причинна връзка произлиза от самите
факти по делото.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за
всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, което Законът предвижда да се определи по справедливост.Съгласно
чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението
за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
От събраните по делото гласни доказателства, се
установява по безспорен начин, както вече беше отбелязано, че вредите,
претърпени от ищеца са свързани с негативни психични
изживявания. От свидетелските показания се
установи, че след повдигане на обвинението, ищецът е търпял
морални страдания –изпитвал е неудобство от повдигнатото обвинение, страдал е от безсъние.
Установи се и, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило
негативно върху възможността му да помага финансово на семейството си, тъй като
същият вече не е бил търсен да помага срещу заплащане на съселяните си. За да
определи размера на справедливото обезщетение съдът съобрази и факта, че наказателното
съдебно производство срещу ищеца е започнало на 09.10.2018 г. и е приключило на 03.08.2020 г., когато е
постановено необжалваемото решение на ОС Плевен по ВНОХД №215/2020 г. Съдът при
определяне размера на обезщетението взе предвид и съдебното минало на ищеца, и
най –вече фактът, че същият е бил
подсъдим и по други наказателни производства, вкл. и за кражби, поради
което и воденето срещу него наказателно производство не би могло да се отрази
върху психиката му в сочените от него размери. За недоказано съдът приема
твърдението на ищеца, че вследствие на повдигнатото обвинение е претърпял инсулт.
По делото не са представени доказателства в тази насока. Напротив видно от ЕР
на ТЕЛК заболяването му датира от 2007 г. много преди започване на
наказателното производство.
С оглед на
изложеното и на събраните по делото доказателства съдът приема, че неминуемо воденото наказателно производство се е
отразило негативно на цялостното състояние на обвиняемото лице, поради което и
претърпените от него вреди следва да се репарират. На основание чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че справедливо обезщетение за неимуществени вредите е в размер на сумата от 2 000 лв. и същото обезщетява
претърпените вреди, изразяващи се в
причинен психически дискомфорт До соченият размер искът е основателен и
следва да бъде уважен, като за разликата над 2000 лв. до предявения иск от 10 000
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху сумата се дължи законна
лихва от 03.08.2020 г. до окончателното й изплащане – влизане в сила на решението по ВНОХД №215/2020 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗА и за
внесена държавна такса в размер на 10,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ***, представлявана от Гл. прокурор
на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Ю.И.,
ЕГН: **********,*** сумата от 2000лв / две
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на неоснователно повдигане на обвинение против
ищеца в извършване на престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което е било
образувано НОХД № 184/2019г. по описа на РС- гр. Плевен, по което същият е
признат за невинен с влязла в сила в сила Присъда № 4/22.01.2020г., потвърдена
с Решение № 109/03.08.2020г. ОС-Плевен по ВНОХД№ 215/2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2020 до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за разликата над 2000лв до предявения размер от 10 000лв., като
неоснователен и недоказан, на основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с ***, представлявана от Гл. прокурор
на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Ю.И.,
ЕГН: **********,*** сумата от 380,00 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: