Р Е Ш
Е Н И Е №185
гр. Сливен, 17.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Соня В.а,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д.
№502 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против Решение №969/10.09.2019г. по
гр.д.№3927/2019г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено,
че В.А.К. е осъществил на 15.07.2019г. домашно насилие спрямо М.Г.С. и двете им
малолетни деца А.К. и Д. К., изразяващо се в скубане, заплюване, удряне на
молителката, счупване на телефона и златната й гривна и отправяне на обиди към
нея в присъствието на малолетните деца, като са наложени следните мерки за
защита срещу домашно насилие: задължен е В.К. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо М.С. и двете деца А. и Д.; забранено е на В.К. да
доближава М.С. на разстояние по-малко от 100 метра, както и нейното жилище в *********,
местоработата, местата й за социални контакти и отдих в гр.Шивачево, за срок от
12 месеца. С Решенето е наложена глоба на В.К. в размер на 600лв. и същият е
осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лева и разноски на молителката
в размер на 300лв.
Решението е обжалвано от
двете страни в първоинстанционното производство.
Първата въззивна жалба е подадена от молителката в
първоинстанционното производство М.Г.С. чрез
пълномощника адв.М. относно наложените на ответника мерки за защита от домашно насилие.
Въззивницата намира решението в частта относно
мерките за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при
неспазване на съдопроизводствените правила и
несъобразяване със събраните по делото доказателства. Счита, че неправилно
съдът не е наложил ограничителни мерки спрямо децата. Счита, че е в изключителен
интерес на децата да бъдат ограничени контактите им с бащата, тъй като били
подложени непрекъснато на насилие от подобен характер, което им се отразява
негативно. Целта на производството не е санкциониране на извършителя, а защита
на пострадалото лице. Като не е наложил ограничителна мярка спрямо ответника,
изразяваща се в забрана да приближава децата, жилището и местата им за социални
контакти и отдих, както и училището, в което учат, съдът на практика им е
отказал защита. Моли въззивния съд да измени
решението, като наложи на ответника и мярка за защита от домашно насилие,
изразяваща се в забрана да приближава децата, жилището им и местата им за
социални контакти и отдих и училището, в което учат в гр.Шивачево. Претендира
присъждане на разноски.
На тази въззивна
жалба отговор не е подаден.
Втората въззивна жалба е
подадена от ответника в първоинстанционното
производство В.А.К.
чрез пълномощника адв. Ч. и с нея се обжалва първоинстанцинното решение изцяло. Въззивникът намира решението на
районния съд за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
закона. Съдът не е извършил анализ и съпоставяне на събраните по делото
доказателства, като без мотивиране е приел, че показанията на някои свидетели
са достоверни и ги е кредитирал, а показанията на друга част, като недостоверни
не са кредитирани. Поради това съдът е достигнал до неправилни правни изводи.
Сигнал до тел. 112 е подаден от двете страни в производството. Съдът не
изследвал причините за конфликта и кое лице и по какъв начин го е предизвикал.
Съдът не взел предвид, че свид. Г. е майка на
молителката и показанията й са предубедени, а ги е кредитирал. Съдът не
анализирал показанията на полицейския служител, който бил пряк очевидец на
случилото се. От неговите показания се установявало, че именно молителката е
предизвикала конфликта, тя е била агресивната страна, а ответникът, макар и да
я е блъскал, не я е обиждал, скубал или чупил вещите й. Неправилно и
необосновано съдът е приел, че спрямо молителката и спрямо двете деца били
осъществени действия, представляващи домашно насилие. Въззивникът
К. посочва, че необосновано е наложена и мярката за закрила спрямо молителката,
тъй като по този начин той като баща няма да може да осъществява лични контакти
с децата, тъй като как ще ги взема от дома й и как ще му бъдат предавани от
нея. Не той е нахлул в дома на молителката, за да я нападне, а напротив, тя е
нахлула в неговия дом и е създала скандал и напрежение, не само пред децата, а
и пред полицейските служители. Поради това наложената мярка е неадекватна.
Неправилно е наложена и глобата в размер от 600лв., като не е съобразено
имотното му състояние и другите обстоятелства, имащи значение за определяне на
размера й. Поради това, въззивникът К. моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което отхвърли молбата
за защита. Евентуално, в случай, че съдът прецени, че има осъществен акт на
домашно насилие, то моли решението да бъде изменено относно мерките за закрила, като се отменят същите спрямо
молителката и намали размера на наложената глоба. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
С отговора
на тази въззивна жалба, подаден от молителката в
първоинстанционното производство чрез пълномощника адв.
М., се оспорва
жалбата като неоснователна. Решението в обжалваната от К. част било обосновано,
като съдът аргументирано е приел извършването на домашно насилие спрямо
молителката и децата. Съдът е аргументирал защо не кредитира показанията на свид. К., като противоречащи на останалия доказателствен материал. Моли съда да остави жалбата без
уважение.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за
събиране на доказателства във въззивната фаза на
производството.
В с.з., въззивницата
М.Г.С., редовно призована, не се явява, представлява се
от процесуален представител по пълномощие адв. М., която
поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Оспорва въззивната
жалба на насрещната страна. Счита, че наложените от първоинстанционния
съд мерки не са достатъчни, за да осъществят закрила спрямо малолетните деца.
Моли съда да измени решението и да наложи забрана бащата да доближава децата.
Въззивникът В.А.К., редовно призован, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв.Ч., който поддържа подадената въззивна
жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Оспорва въззивната жалба на другата страна. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими,
отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в
законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването,
чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, което, с оглед двете подадени въззивни
жалби, е обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ
ИЗВОДИ на районния съд, които изводи са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации
и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин
е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивните жалби оплаквания са неоснователни.
І. По отношение на акта на домашно насилие -
осъществен ли е такъв.
В тази насока, съдът ще се спре на въззивната
жалба, подадена от ответника в първоинстанционното
производство В.А.К.,
който оспорва решението изцяло с твърдение за липса на осъществен акт на
домашно насилие спрямо молителката С. и двете малолетни деца.
Районният съд е бил сезиран
с молба за защита от домашно насилие, подадена от М.Г.С. с изложени твърдения за
осъществено на 15.07.2019г. около 23,00 часа домашно насилие спрямо нея и
спрямо двете малолетни деца А. и Д., родени на ***г. от страна на ответника В.А.К. – баща на децата и
бивш съпруг на молителката.
Искането за защита е насочено спрямо лице, измежду
тези, посочени в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН – спрямо бивш съпруг.
Разгледана по същество молбата за защита е
основателна.
От събраните пред районния
съд писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, се установява
по безспорен начин твърдения от молителката факт на осъществено на 15.07.2019г.
около 23,00 часа домашно насилие по
отношение лично на молителката М.С. от страна на нейния бивш съпруг,
явяващ се акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващо се във физическо и психическо насилие – нанасяне на удари в
областта на гръдния кош и корема /арг.
съдебномедицинското удостоверение/, скубане, дърпане, заплюване и отправяне на
обиди, счупване на телефона и гривната й.
От приетите и кредитирани
от районния и от въззивния съд писмени доказателства
се установява по безспорен начин наличието на категорични следи от нанесени
удари в гръдния кош и корема, безспорни следи от скубане и дърпане /охлузвания
в задната повърхност на дясната лакътна става и в
областта на дясната предмишница. Безспорни белези от
тези физически увреждания, в резултат на действията удряне, дърпане, скубане,
са безспорно отразени в съдебно-медицинското удостоверение от
16.07.2019г., сочещо наличие на болки в областта на гърдите, корема, дясна предмишница и охлузвания, кръвонасядания
и зачервявания в областта на гръден кош, лакътна
става, предмишница и тилната област на главата,
където има участъци от скалпа без косми и зачервена и болезнена кожа на скалпа.
Съдът не констатира
противоречия между описаните в медицинската документация травматични увреждания
и посоченото от самата молителка, потвърдени от показанията на свид. Г. и свид. С.В., който
категорично потвърждава, че двамата /молителката и ответника/ са се скарали,
започнали да се дърпат, скубят и обиждат. Както правилно е посочил районният
съд и след като е анализирал събраните гласни доказателства, показанията на
тези двама свидетели са безпротиворечиви, те се допълват
/като естествено следва да се отчете факта, че свид. Г.
не е присъствала на инцидента, на който очевидец е бил свид.В.,
категорично посочващ, че е имало дърпане, удряне, скубане и обиди, а Г. е
възприела външния вид на молителката и състоянието й малко след инцидента/.
Техните показания се подкрепят от констатациите на съдебния медик, извършил
освидетелстване на молителката на следващия ден, както и от описаното от самата
нея в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Напълно правилно и
обосновано районният съд не е кредитирал показанията на свид.
К. – майка на ответника, тъй като те не се подкрепят от никое от останалите доказателствени средства, в т.ч. и от показанията на свид. В., присъствал на инцидента и категоричен относно
безспорното дърпане, скубане и взаимната размяна на обидни реплики между
страните.
По отношение на счупения
телефон и гривна са налице показанията на свид. Г.,
възприела тяхното физическо състояние непосредствено след инцидента, веднага
след прибирането на молителката в къщи и те подкрепят отразеното в
декларацията. Факта, че другият свидетел – свид. В.
не е възприел късането на гривната и счупването на телефона, не изключват
извършването на тези действия, тъй като те
са резултат имено и вследствие нанесените удари и дърпане, евентуално
при скубането и опита на молителката да се защити и отскубне, още повече, че свид. В. посочва, че всичко е станало много бързо.
Във връзка с възраженията
на въззивника К., че инцидента е предизвикан от
молителката, която е отишла късно вечерта в дома му, а не от него, следва да се
посочи, че действително тя е отишла вечерта да прибере децата, извикала ги е,
но веднага при излизането им са започнали разправиите между нея и ответника и
съответните, установени по-горе действия от негова страна спрямо нея,
представляващи акт на домашно насилие. Макар и късното пристигане на
молителката не оправдава извършването на действия, насочени спрямо нейния
физически и психически интегритет, не оправдава действията му, причиняващи
насилие – физическо, психическо и емоционално. Още повече, че тези действия са
извършени в присъствието на децата и безспорно влияят отрицателно на
родителския авторитет и примера, който родителите следва да дават на своите
деца. Следва да се посочи, че всички различия и недоразумения между родителите
/макар и разделени и въпреки това/ следва да се решават между тях по възможност
коректно, с взаимни отстъпки и разбиране, а не пред децата и да ескалират в
подобни физически и вербални конфликти, което категорично влияе отрицателно
върху психиката и емоционалното съзряване на децата. Споровете, касаещи именно
децата, страните следва да решават помежду си и на тях да не стават свидетели
самите деца.
Както вече бе посочено,
действията, явяващи се упражнено физическо и психическо насилие спрямо майката
– молителката, е осъществено в присъствието на двете деца А. и Д.. По този
начин категорично, по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН е налице психическо и
емоционално насилие върху децата. Това се установява по безспорен начин и от
социалния доклад, като децата при разговора си със социални работник са
посочили, че при конкретната случка баща им бил майка им, както и постоянно той
и баба им /неговата майка/ обиждали майка им.
Отново следва да се обърне
внимание на страните, че обтегнатите отношения между тях се отразява
изключително негативно върху децата, които се нуждаят от спокойна среда,
пълноценно общуване и с двамата си родители и техните близки.
С оглед на изложеното, въззивният състав споделя категорично извода на първоинстанционния съд за осъществено домашно насилие
спрямо молителката и опосредствано и спрямо двете деца, присъствали на акта на
насилие спрямо майка им. Поради това, въззивната
жалба на В.К. в
тази насока е неоснователна.
ІІ. По отношение на мерките
за закрила и оплакванията, изложени и от двете страни в двете въззивни жалби по отношение на тях:
Мерките за защита, които могат да се наложат са
изброени изчерпателно в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът, след като прецени осъщественото
от ответника домашно насилие, заплахата, която той представлява за молителката и
необходимостта от осигуряване на защита за нея, преценява кои от мерките да
наложи. Съдът не е обвързан от исканите от молителката мерки за защита.
Настоящата инстанция намира за напълно подходящи и правилно определени наложените
от районния съд с обжалваното решение мерки. Безспорно е задължаването извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие, както спрямо молителката, така
и спрямо двете деца, вкл. да не извършва действия на насилие в тяхно
присъствие. Съдът намира за правилни и наложените спрямо молителката мерки за
защита, свързани със забрана за доближаване самата нея, жилището й,
местоработата й и местата й за социални контакти и отдих. Тези мерки целят
именно оказване на защита спрямо пострадалата С..
В тази връзка следва да се отбележи по повод
възраженията на въззивника К., че при тези мерки той
не може да осъществява контакти с децата, че контакта с децата не е ограничен и
следва да се намери подходящия начин за предаване, респ. вземане на децата за
осъществяване на контакта, в т.ч. и чрез помощта на други близки на него и
молителката лица. Това не може и не следва да служи като оправдание за
неналагане, респ. за нарушаване на заповедта за защита. Страните следва да
намерят подходящия начин, тъй като в противен случай пък би си стигнало до
неизпълнение на съдебно решение от страна на майката.
По отношение на въззивната
жалба на М.Г.С.
във връзка с неналагане на мерки за защита спрямо децата, следва да се посочи,
че съдът я намира за неоснователна.
Действително, домашно
насилие по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН има осъществено спрямо децата,
присъствали на осъщественото такова спрямо тяхната майка, но съдът е съобразил
и преценил техния изключителен интерес и права, свързани с поддържане на
контакти с двамата си родители и факта, че бащата не представлява
непосредствена опасност за децата. Бащата никога не е упражнявал насилие спрямо
децата. Същите се чувстват емоционално и психически добре, въпреки инцидента,
на който са били свидетели. Негативно върху децата се отразява, както бе
посочено самият конфликт между родителите, който обаче се поддържа и от двете
страни. И двамата родители следва да преосмислят своето поведение и да положат
грижите, от които децата се нуждаят, гарантиращи цялостното и пълноценно
развитие. Децата имат безспорно нужда и от двамата си родители. В изключителен
интерес за тях е поддържането на контакти и с двамата. Поради тази причина и
защитавайки правата на децата и техния изключителен интерес, районният съд не е
наложил мерки, ограничаващи контактите на бащата с децата, от които те
безспорно се нуждаят.
Въззивният съд счита, че първоинстанционният
съд е определил правилно и балансирано наложените мерки за закрила, като се е
ръководил, както от принципа за защита на пострадалия от домашно насилие, така
и от изключителния интерес на двете деца, които не следва да се лишават от
правото си на лични контакти с бащата.
По отношение на срока, за който мерките за защита са
наложени - 12 месеца, въззивният състав счита, че
същият е правилно определен, съответен на извършеното и съобразен с характера
на отношенията между страните, опасността, която извършителят представлява за
молителката и необходимата й адекватна защита.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдьт
е наложил на ответника глоба, която е определена в размер от 600 лева, който е
средния такъв и въззивният съд го намира за подходящ.
Възраженията на въззивника
К. в тази насока са неоснователни.
Тъй като правните изводи на
двете инстанции съвпадат изцяло, то въззивната жалба
е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
Правилно и законосъобразно, с оглед изхода на спора, е
определена дължимата държавна такса и са присъдени в полза на молителката
направените по делото пред първа инстанция разноски.
С оглед неоснователността и на двете въззивни жалби, подадени от двете страни в производството,
всяка една от тях следва да понесе разноските си пред въззивната
инстанция, така както ги е направила, като съдът не следва да присъжда разноски
на никоя от двете страни.
Въззивникът – ответник по молбата за
защита от домашно насилие В.А.К. не
е заплатил дължимата за въззивното обжалване държавна
такса в размер на 12,50лв., поради което следва да бъде осъден да я заплати по
сметка на СлОС.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно
Решение №969 от
10.09.2019г. постановено по гр.д.№3927/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт
по сметка на СлОС държавна такса за въззивното обжалване в размер на 12,50лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.