№ 8618
гр. София, 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110138504 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на „**************” ЕАД-
гр.София против К. Г. Г..
Ищецът „****************“ ЕАД твърди, че на 05.03.2021 г. е депозрал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу К. Г. Г. за следните суми, както следва: 2518,22
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.03.2021 г. до окончателното
плащане на задължението, 235,16 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 47,29 лева –
главница за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 05.03.2021 г. до окончателното плащане на задължението, и 7,55 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до
18.02.2021 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка било образувано ч. гр. дело №13293/2021 г. по описа на СРС,
170 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414
ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано
да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на
настоящата искова молба.
Ищецът твърди, че ответницата консумирала топлинна енергия за процесния период от
1
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. в качеството си на потребител на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. *************, с абонатен номер
**************. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Ищецът сочи
също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна
енергия „**************” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с
Решение от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г. Съгласно ОУ от 2016 г. ищцовото дружество
начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. Ответницата е използвала доставената топлинна енергия
през процесния период. До момента обаче не била погасила задълженията си. Ищецът също
така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на
ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с
„Техем Сървисис“ ЕООД. Според чл. 155, ал.1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение
на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис“ ЕООД, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16- 334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването. За имота на ответницата били издавани такива изравнителни
сметки.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответницата му дължи процесните суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирал отговор на исковата молба. С
молба от 03.12.2021 г. сочи, че е сключила споразумение с ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Относно установяване на качеството потребител на топлинна енергия по делото са
събрани писмени доказателства. От представения н.а. № 122/ 07.08.2002г., т. I, рег. № 1425,
дело № 112/ 2002г. се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху
2
процесния недвижим имот чрез правна сделка- дарение.
Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска.
Между страните не е спорно, че за периода 01.05.2017г.- 30.04.2020г. ищецът е доставил
в процесния имот топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена. С оглед
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставена топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „**************” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
По делото не е спорно и, че ответницата е платила сумата 2156,98 лева, като дължима е
останала сумата 1139,79 лева- главница, до която сума предявеният иск за установяване
вземането на ищеца за цена на топлинна енергия е основателен. Предявените искове за
установяване вземането за цена на топлинна енергия, доставена в обект, представляващ
апартамент № 70, намиращ се в ***************, с абонатен номер **************, за
периода 01.05.2017г.- 30.04.2020г. в частта над сумата 1139,79 лева над сумата 2518,22 лева,
за сумата 235,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2018г.- 18.02.2021г., сумата 47,29 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018г.- 30.04.2020г., сумата 7,55
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.08.2018г.- 18.02.2021г. следва да бъдат отхвърлени.
В случая погасяването на задължението е направено след предявяване на исковете,
което обуславя извод, че ответницата са станала повод за образуване на настоящото дело и в
тежест на същата следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. Г., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “**************” ЕАД, с ЕИК ***********, за сумата
1139,79 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, представляващ
апартамент № 70, намиращ се в ***************, с абонатен номер **************, за
периода 01.05.2017г.- 30.04.2020г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.03.2021г. по ч.гр.д. № 13293/ 2021г. на Софийския районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “**************” ЕАД, с ЕИК ***********, против К. Г.
Г., с ЕГН **********, за установяване на вземането на “**************” ЕАД, за цена на
топлинна енергия, доставена в обект, представляващ апартамент № 70, намиращ се в
***************, с абонатен номер **************, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2020г.
над сумата 1139,79 лева над сумата 2518,22 лева, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 235,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018г.- 18.02.2021г., на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 47,29 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.07.2018г.- 30.04.2020г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 7,55
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.08.2018г.- 18.02.2021г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Г. Г., с ЕГН **********, да плати на “**************” ЕАД, с ЕИК
***********, сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред първоинстанционното производство, на основание чл.
78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4