Р Е Ш
Е Н И Е
№ 154
гр.Габрово, 9.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на шести
юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:ИВА ДИМОВА
С.МИЛАНЕЗИ
при секретаря.В.Килифарева ...., като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 129 по описа за 2019 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.Б.П., Б.П.Т. и Г.И.Т.
против решение № 73/6.12.2018 г., постановено по гр.д. № 188/2018 г. по описа
на Районен съд Трявна.
Твърди се, че неправилно било прието от съда, че
следствие на престъплението пострадалият получил няколко вида увреждания, тъй
като била доказана само загуба на съзнание, което траело няколко минути. За
външните увреждания ясно било посочено, че са довели до временно разстройство
на здравето неопасно за живота. Оплакванията на пострадалия от главоболие,
световъртеж, затруднена концентрация, продължили повече от месец след инцидента
и консултацията му с невролог не било доказано да са лекувани нито в болнично
заведение нито чрез медикаменти и щадящ режим. В заключението на вещото лице
д-р К.било посочено, че няма обективен критерий за преценка дали има пълно
възстановяване от някои симптоми. Жалбоподателите намират за доста неубедителна
проведената психологична експертиза, тъй като след тригодишен период от време
не било възможно доказване на твърдяните симптоми на тревожност и депресивност.
Нямало и доказателства относно причинната връзка между инцидента и твърдяното
от пострадалия състояние. Освен това според жалбоподателите обезщетението било
прекомерно високо по размер.
Иска се да бъде отменено решението и предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Писмен отговор от ответника по жалбата не е постъпил.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и
доказателствата по делото, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, проверява законосъобразността на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци.
Решението е
валидно и допустимо, а по същество правилно.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът В.С. е
предявил иск против П.Б.П. и родителите му Б.П. и Г.Т.. Твърди се, че
ищецът пострадал от престъпление, за
което ответникът П.П. и Д.Ц.са признати за виновни и осъдени в извършване на
престъпление по чл.129 ал.2 пр.13 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 във
вр. с чл.20 ал.2 от НК. Към датата на деянието – 27.12.2015г. двамата подсъдими
били непълнолетни, като родителските права спрямо П.П. се упражнявали от
ответниците Б.П. и Г.Т.. В резултат на престъплението ищецът получил контузия
на главата със силен оток, кръвонасядане на клепачите на дясното око и на
дясното слепоочие, охлузвания в дясната слепоочна област, разкъсно-контузни
рани на дясната вежда и в лявата теменна област на главата, кръвонасядане и
охлузване на дясната ушна мида, кръвонасядане с охлузване на лявото слепоочие,
охлузвания по задната повърхност на дясното рамо и вдясно долу на гърба.
Травмите били съпроводени и с мозъчно сътресение и състояние на пълна загуба на
съзнание, продължило около 5-10 минути, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Останалите увреждания довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Дълго време след инцидента ищецът
бил в стрес, имал болки от травмите и общо неразположение.
Иска се да
бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно обезщетение в размер на
8000,00 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на деликта 27.12.2015г. до окончателното й погасяване, както и
направените по делото разноски.
С протоколно
определение от 06.11.2018г. е допуснато намаляване размера на предявения иск, като същият се
счита предявен за сумата от 5000,00 лв.
Безспорно е установено, че с влязла
в сила присъда №53/05.07.2017г. по НОХД №45/2017г. по описа на Районен съд –
Трявна, ответникът П.Б.П. е осъден на четири месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание е отложено при условията на чл.69 от НК, за
престъпление по чл.129 ал.2 пр.13 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 27.12.2015г. в гр. Трявна, като непълнолетен, но разбиращ
свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с непълнолетния Д.К.Ц.от гр. Плачковци, чрез
нанасяне на удари с юмрук и ритници в областта на главата, причинил на В.Х.С. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в травми на главата с мозъчно сътресение,
протекло с пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Пред първоинстанционния съд е допусната
и приета съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице
дава зключение, че в резултат на деянието на 27.12.2015г. пострадалият В.С. е
получил следните увреждания от нанесените му в областта на главата удари:
контузия на главата с мозъчно сътресение, силен оток и кръвонасядане на
клепачите на дясното око и на дясното слепоочие, охлузвания в дясната слепоочна
област, разкъсно-контузни рани на дясната вежда и в лявата теменна област на
главата, кръвонасядане и охлузване на дясната ушна мида, кръвонасядане с
охлузване и оток на лявото слепоочие, охлузвания по задната повърхност на
дясното рамо и линейно вдясно долу на гърба. Установените травми на главата със
симптоми на мозъчно сътресение и състоянието на кратковременна загуба на
съзнание след травмата, са довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Останалите увреждания са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът на
възстановяване е около 1 месец, при обичайно протичане на оздравителния период.
Според експерта е възможно е да има посткомоционни промени с оплаквания над
един месец след травмата на главата, но няма медицинска документация за
проследяване на състоянието му след травмата и за евентуално предписано и
провеждано лечение. В заключението на вещото лице е посочено също, че
експертизата не може да установи дали има пълно възстановяване по отношение на
някои симптоми, които са със субективен индивидуален характер - периодично
главоболие, дразнене от шум, тъй като няма обективен критерий за
потвърждаването или отхвърлянето им. Вещото лице д-р К.заключава, че обичайният
срок на възстановяване от травмата на главата е до 1 месец, но ако оплакванията
продължат за по-дълъг срок, се приема, че са свързани с настъпило усложнение, каквото
е травматичната церебрастения. При нея оплакванията са от субективен характер.
Пред първоинстанционния съд са
разпитани свидетелите П.В.С. и С.Ц.И., колеги на пострадалия В.С., които
установяват, че в началото на 2016 г. С. отишъл на работа и се опитал да
изпълнява трудовите си задължения, но бил разсеян, депресиран, не му се
говорело, оплаквал се от световъртеж и гадене. Това продължило около 1 месец,
но и до настоящия момент той споделял, че вече не е същият човек. Преди
инцидента бил изключително активен - и в работата си и извън нея, а след
инцидента станал по-бавен и слабо активен, забравял много и бил разсеян. Много
често трябвало да му се повтаря да направи нещо. Такова било състоянието му и към
настоящия момент.
Предвид заключението на съдебно
медицинската експертиза и показанията на свидетелите, първоинстанционният съд е
допуснал извършването на съдебно-психологическа експертиза от експерт по
клинична психология. Според заключението, при В.С. се установяват наличие на
симптоми на травмена церебрастения във времето след инцидента. Заболяването
често е с голяма продължителност – от няколко месеца до 2-3 години или повече,
без да бъде в пряка връзка с тежестта на мозъчното сътресение. Ответникът не е
консултиран с психиатър или клиничен психолог, не е лекуван със съответни
медикаменти. Оплакванията са от преживяната травма и се констатират. В
конкретния случай водещо и определящо състоянието на пострадалия са промените в
личностовата сфера след травмата: повишена тревожност и депресивност, занижена
самооценка, усещане за безпомощност, изолация, затруднен контакт, нарушения на
съня, промяна на основния фон на настроението, понижени възможности за социално
функциониране.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая, с влязлата в сила присъда е признато, че
ответникът П.П. е извършил виновно противоправно деяние – причинена на ищеца В.Х.С.
средна телесна повреда, изразяваща се в травми на главата с мозъчно сътресение,
протекло с пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Установени са всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – противоправно деяние, виновността на ответника, претърпените вреди и
причинно-следствената връзка между тях.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва
да вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение за справедливото
му определяне.
Въззивинят съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния
съд, изложени по повод определяне размера на дължимото обезщетение. Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя и
останалите фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата
на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд Трявна, като по този начин те
стават част от фактическите и правни констатации на настоящото решение.
Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,
а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че доказаното
увреждане било само загуба на съзнание в продължение на няколко минути. От заключението на съдебно медицинската
експертиза безспорно е установено, че на пострадалия са причинени множество
външни увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето. Това,
че те не са включени с състава на престъплението, за което има влязла в сила
присъда, не означава, че не следва да бъдат отчетени при разглеждане на гражданските
последици от деянието. Причиненият силен
оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око и на дясното слепоочие,
охлузвания в дясната слепоочна област, разкъсно-контузни рани на дясната вежда
и в лявата теменна област на главата, кръвонасядане и охлузване на дясната ушна
мида, кръвонасядане с охлузване и оток на лявото слепоочие, охлузвания по
задната повърхност на дясното рамо и линейно вдясно долу на гърба, безспорно са причинили на ищеца болки и
страдания, които следва да бъдат обезщетени.
Неоснователно е и оплакването за неубедителност на
допуснатата психологическа експертиза, изготвила заключението три години след
инцидента. Вещото лице изрично посочва, че към датата на освидетелстването на
ищеца за изготвяне на експертизата симптомите на травмена церебрастения, водеща
до промяна в личностовата сфера у пострадалия продължават да са налице, което
означава, че са съществували през изминалите почти три години от инцидента на
27.12.2015г.
Неоснователно е и оплакването за липса на причинна връзка
между претъпените вреди и извършеното деяние. По отношение на травмата на
главата с мозъчно сътресение и загуба на съзнание причинната връзка е безспорно
установена, предвид влязлата в сила присъда. Съдът намира, че доказателствата
по делото категорично сочат за наличие на причиннна връзка и с останалите
увреждания – външните, подробно описани по- горе, както и последващо развитата
травмена церебрастения. Това се доказва по категоричен и несъмнен начин, както
от заключенията на вещите лица, така и от показанията на разпитаните свидетели.
С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 800 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
73/6.12.2018 г., постановено по гр.д. № 188/2018 г. по описа на Районен съд
Трявна.
ОСЪЖДА П.Б.П.,
с ЕГН **********, Б.П.Т., ЕГН **********, Г.И.Т., ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на В.Х.С.,
с ЕГН **********,***, сумата от 800 лв. /осемстотин/, направени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: