Присъда по дело №370/2021 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ : Срещу подсъдимия Б. О.А. от **********, е предявено обвинение за
това, че на 15.03.2021г. в гр. Хасково, е дал дар – парична сума в размер на 50
(петдесет) лева на длъжностни лица, имащи качеството ,,полицейски орган‘‘, а именно
: на П.Г.Н., ,,****** на ********‘‘ в група ,,****** на ******* *****‘‘ на сектор
,,******* *******‘‘ към РУ-Хасково при ОД на МВР – Хасково, със специфично
наименование на длъжността ,,**** ******‘‘, за да не извърши действия по служба –
да не състави акт за установяване на административно нарушение за извършено от него
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на В. И. Д. на длъжност ,,**** *****‘ в група
,,********* ******* ********‘‘ на сектор ,,******* *******‘‘ към ** – *****при ***на
*****– Хасково, със специфично наименование на длъжността ,,**** *****‘, за да не
изпълни задълженията си по чл.59 ал.1 т.1 от Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. за
патрулно-постова дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.
102/2014г., а именно - да не докладва в ОДЧ на МВР-Хасково за извършеното
правонарушение и прилагане на полицейско правомощие по ЗДвП – престъпление по
чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. В хода на
проведеното предварително изслушване той изрично заявява, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не бъдат
разпитвани свидетелите, в чиито показания се съдържат гласните доказателства. Тези
изявления на подсъдимия в съчетание с установената от съда подкрепа на
самопризнанието от доказателствата, събрани в досъдебната фаза, съдът прие за
запълващи хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и удовлетворяващи изискванията за
провеждане на съдебното следствие при условията на този диференциран ред.

След преценка на доказателствата, събрани в досъдебната фаза на
производството в аспекта на приетите в обвинителния акт фактически положения, се
прие за установено следното:
Подсъдимият Б. О.А. живее в **********. Той бил правоспособен водач на
моторни превозни средства за категории ,,А‘‘, ,,АМ‘‘, ,,ТКТ‘‘. Водел се на отчет в
ОДМВР гр. Хасково, като от 01.01.2000г. не е бил санкциониран в Република България
за нарушение на правилата за движение по пътищата. Поради изтичане срока на
валидност на притежаваното от него свидетелство, на 01.03.2021г. бил подал
документи за подмяната му. Към 15.03.2021г. свидетелството му още не било
изготвено. През месец февруари 2021г. бил закупил от Австрия, мотопед ,,Априлия‘‘
(Aprilia) модел СР 50 (SR 50) с рама ************. На 08.03.2021г. подал документи за
регистрация на мотопеда в сектор ,,Пътна полиция‘‘ Хасково, но процедурата не я е
довършил. На 15.03.2021г. около 08:00 часа, Б. О.А. управлявал нерегистрирания
мотопед без свидетелство за управление на МПС по бул. ,,Илинден‘‘ на гр. Хасково, в
посока бул. ,,Васил Левски‘‘. Имал намерение управлявайки мотопеда да го представи
за регистрация в сектор ,,Пътна полиция‘‘ на ОДМВР - Хасково. Липсата на
регистрационна табела била забелязана от свидетелите П.Г.Н. и В. И. Д., двамата *****
в сектор ,,******* *******‘‘ към ** - **** при *****– *****. Те изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул със служебен полицейски автомобил
,,Грейт Уол‘‘ с ДК №*******с водач П.Г.Н. и ***** ****** - В. И. Д.. По силата на
Заповед №272з-2796/09.09.2020г. свидетелят П.Г.Н. бил назначен на длъжност ,,*****
1

на ******‘‘ в група ,,***** на ****** ****‘‘ на Сектор ,,******* *******‘‘ към **-
****** при ****-******със специфично наименование на длъжността ,,**** ******‘‘,
а със Заповед №272з-3091/12.11.2019г. на Директора на ОДМВР – Хасково свидетелят
В. И. Д. бил назначен на длъжността ,,**** *****‘ в група ,,**** на ******* ***‘‘ в
същия сектор към **-*****със специфично наименование на длъжността ,,**** *****‘.
Посочените длъжности двамата свидетели заемали и към 15.03.2021г.
Съгласно Заповед №12533-423/09.10.2020г., заемащите длъжност ,,*****
******‘‘, в частност и П.Г.Н., имали право да осъществяват контролна и санкционна
дейност по Закона за движение по пътищата и Кодекс за застраховането.
Автопатрулът съгласно чл.59 ал.1 т.1 от Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. за
патрулно-постова дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи обн. ДВ бр.
102/2014г., бил длъжен своевременно да докладча в ОДЧ при РУ на МВР-Хасково при
констатиране на извършено правонарушение, в това число и при нарушение на ЗДвП.
Като ,,**** *****‘ на автопатрула, В. Д. е имал задължение да докладва в ОДЧ на МВР
- Хасково за извършеното от подсъдимия правонарушение и прилагане на полицейско
правомощие по ЗДвП.
Така свидетелите Н. и Д., виждайки нередовния мотопед /без регистрационни
табели/, го последвали, включили светлинен и звуков сигнал, при което водачът на
мотопеда отбил вдясно и спрял. Полицаите спрели пред мотопеда. Слезнали и се
отправили към водача Б.А.. Двамата полицаи били с униформено облекло с ясни
надписи ,,полиция‘‘. Легитимирали се, като П.Г.Н. поискал документите на водача и
мотопеда. В. Д. установил самоличността на подсъдимия, но последният не представил
свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият посочил, че свидетелството е в
процес на издаване, а сега отива да регистрира мотопеда. В. Д. извършил проверка по
служебния таблет за проверка достоверността на така заявеното. След като Б. О.А.
заявил, че мотопедът не е регистриран, П.Г.Н. му казал, че управлението на
нерегистрирано моторно превозно средство е престъпление или административно
нарушение, и за това ще му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение. В. И. Д. пояснил още, че ще бъде уведомена дежурната част и на място ще
дойде екип на ,,Пътна полиция‘‘, който ще го провери за употреба на алкохол.
Тогава подсъдимият Б. О.А. решил да даде подкуп (дар) на полицейските
служители, за да не изпълнят служебните си задължения, и така той да не бъде
санкциониран. В изпълнение на взетото решение подсъдимият се обърнал към двамата
свидетели с думите ,,Момчета, да Ви почерпя да ме пуснете да отида да си регистрирам
мотопеда!‘‘, след което се приближил към полицейския автомобил и под гумената
стелка пред дясната седалка поставил 50 лева – 2 банкноти от по 20 лева и една от 10
лева. След това се върнал до мотопеда и полицаите. Полицаите го попитали какво е
оставил, като Б.А. посочил, че е оставил 50 лева да се почерпят, за да го пуснат, както и
че никой не е видял това.
Полицейските служители отказали да се възползват от дадения им от
подсъдимия А. дар с цел да не извършат действия, следващи се по служба, като
незабавно уведомили за случая дежурния в оперативната дежурна част /ОДЧ/ при РУ-
Хасково. Запазили местопроизшествието до пристигането на разследващ полицай.
Свидетелят П.Г.Н. съставил против Б. О.А. АУАН с №888355, за нарушение на
чл.140, ал.1 ЗДвП – за това, че по път отворен за обществено ползване управлява
мотопед ,,Априлия‘‘ (Aprilia) модел СР 50 (SR 50), който не е регистриран по
надлежния ред.
2

Бил извършен оглед на местопроизшествието, при който били иззети 50лв. –
1бр. банкнота с номинал от 20 лева, емисия 2007 с №*********, 1бр. банкнота с
номинал от 20 лева, емисия 2007 с №***********, 1бр. банкнота с номинал от 10 лева,
емисия 2008 с №***********.
Със Заповед №1970зз-136/15.03.2021г., Б. О.А. бил задържан за срок от 24ч.
Подсъдимият представил копия на наличните документи за мотопеда и сл., от
които се потвърждавало, че действително е отивал да регистрира мотопеда.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приложените по делото
писмени доказателствени средства /включително протокол за оглед на
местопроизшествието/ и приобщените веществени доказателства. Информацията,
съдържаща се в тези доказателствени източници, напълно кореспондира с направените
от подсъдимия А. самопризнания и с приетите за установени от обвинението
фактически положения. В този смисъл, признанието на фактите не може да се счита за
изолирано от цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло
консолидирано с изложените по-горе фактически положения. Показанията на
свидетелите П.Г.Н. и В. И. Д. са конкретни и ясни относно времето, мястото и начина,
при които те са изпълнявали вменените им функции, като несъмнено именно във
връзка с произтичащите от службата им задължения е бил проверен водачът на
мотопед ,,Априлия‘‘ (Aprilia) модел СР 50 (SR 50) – подсъдимият Б.А.. Точен е
разказът на свидетелите и относно механизма, по който подсъдимият се е опитал да
даде дар, поставяйки 50 лева – 2 банкноти от по 20 лева и една от 10 лева, под гумената
стелка пред дясната седалка на служебния автомобил и съпътстващите това действие
реплики. Казаното от подсъдимия в съчетание с предоставянето на парите, е възприето
от двамата свидетели Н. и Д., като покана да получат облагата, което по несъмнен
начин обосновава и преследваната от подсъдимия цел – полицейските служители да
пропуснат да извършат това, което изпълняваната от тях длъжност налага, т.е.
свидетелят Н. да не състави акт за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а свидетелят
Д. да не изпълни задълженията си по чл.59 ал.1 т.1 от Инструкция №8121з-
929/02.12.2014г. за патрулно-постова дейност, издадена от Министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ бр. 102/2014г., а именно да не докладва в ОДЧ на МВР-Хасково за
извършеното правонарушение и прилагане на полицейско правомощие по ЗДвП.

Потвърждение на така преследваната от подсъдимия цел са не само отправените
към полицаите думи, но и обстоятелството, че действията му /поставянето на
банкнотите/ са били предприети, след като св. Н. е пояснил, че управлението на
нерегистрирано моторно превозно средство е престъпление или административно
нарушение и че ще му бъде съставен акт за това. Фактът, че въпросните банкноти са
били оставени под стелката на полицейската колана, а не лично предоставени на
свидетеля Н. или свидетеля Д., не опровергава резултата, към който подсъдимият се е
стремял, доколкото нито се установявят причини за облагодетелстване на ********,
извън изпълняваната от тях служба, нито вербалната комуникация между тях и
подсъдимия поставя въпроси относно адресата на паричния дар. В този смисъл е
налице и необходимата съгласно наказателноправната норма връзка между служебната
компетентност на адресата на подкупа и неизпълнението на задълженията на същия,
което подсъдимият е целял.
Безспорно е също, че свидетелите Н. и Д., на които подсъдимият е предоставил
3

паричната сума, са „длъжностни лица” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, тъй като
те са изпълнявали служба в държавно учреждение - в *****„******* *******” към **–
**** при****– ******, като първият от тях е назначен на длъжността „***** ******“, а
вторият на длъжността „****** *****“.
Казаното дотук обуславя извода, че обективните признаци на престъплението по
чл. 304, ал. 1 от НК следва да се приемат за установени. Същото се отнася и за
квалифициращия деянието белег по чл. 304а от НК, а именно – подкупът да е даден на
„полицейски орган”. Свидетелите Н. и Д. са имали това качество и то също
произтичаща от работата, която им е била възложена по силата на служебното
назначение и която са изпълнявали към инкриминирания момент. Както вече се
посочи, първият от тях е бил назначен на длъжността „***** ******“, а вторият на
длъжността „*****“ в сектор на РУ-Хасково. От друга страна, към процесната дата и
двамата са били на работа, като са осъществявали патрулно-постова дейност по
смисъла на издадената Инструкция № 8121з-929/02.12.1014 г., а по силата на
специалния закон /ЗМВР/ и одобрената длъжностна характеристика свидетелят П. Н. е
извършвал охранителна и контролна дейност. Тези две функции според разпоредбите
на чл. 14, ал. 1 и 2, както и чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 от ЗМВР се извършват само от
полицейски органи. Дефиниция на понятието „полицейски орган” се съдържа в
разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, в която чрез метода на изброяването законодателят е
идентифицирал лимитативно кръга от лицата, имащи това качество, както чрез
конкретно посочване, така и с оглед вида и обема на служебната компетентност, като
препратката е към разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1-3, т. 7 и т. 8 от същия закон,
включващи охранителната и контролната функция, с каквато е бил натоварен и
свидетелят Н.. Макар да е нямал правомощия по контрол по ЗДвП, В. И. Д. е имал
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б. ,,а‘‘ НК, както и е бил
полицейски орган по смисъла на ЗМВР., отново заради характера на възложената му и
извършвана дейност - охранителна. Той е имал задължение да докладва в ОДЧ на МВР
Хасково за извършеното от подсъдимия правонарушение, на осн. чл.59 ал.1 т.1 от
Инструкция №8121з-929/02.12.2014г. за патрулно-постова дейност, издадена от
Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 102/2014г. Така към момента на
деянието и двамата служители са изпълнявали полицейска работа, която заради
носеното облекло с характерни обозначителни знаци, а и с оглед съдържанието на
предприетата проверка, несъмнено е станала достояние на подсъдимия.
Последното, като кореспондиращо и обуславящо субективната страна на
престъплението, е показател за формираното отношение на подсъдимия към
обективните параметри на поведението му, т.е. същият е имал представа както за
длъжностното качество на лицата, към които е насочил имотния дар, така и за
естеството на изпълняваните от тях служебни функции. Освен това, подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
противоправните му последици и е искал тяхното настъпване. Ето защо, съдът прие, че
престъплението е извършено в условията на пряк умисъл като форма на вината, а в
допълнение на казаното по-горе, следва да се има предвид, че направеното от
подсъдимия вербално заявление на намерението му в контекста на извършваната
полицейска проверка илюстрира осъзната връзка между даваната сума и преследваното
неизпълнение на служебните ангажименти от страна на полицейските служители.
Установените фактически положения по делото безспорно сочат, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
304а, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК. В случая деянието е довършено с осъществяване на
действието - поставянето от подсъдимия на банкнотите под гумената стелка пред
4

дясната седалка на полицейския автомобил, предоставяйки ги по този начин на
разположение на полицаите - да ги приемат или да откажат да ги вземат, което
разрешение напълно съответства на приетото за довършеността на активния подкуп в
ТР № 1 от 12.03.2021 г. на ОСНК на ВКС.
При определяне на наказанието съдът отчете обществената опасност на
извършеното и сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства. Подсъдимият А. е с чисто съдебно минало
/реабилитиран е/ и не полага грижи за непълнолетни деца. За достоверни следва да
бъдат приети и останалите сведения за имотния му и социален статус, които той
съобщава в дадените пред съда обяснения. Съгласно последните А. няма имущество,
към момента работи в строителни обекти в с. П.. Той заявява, че през лятото работи в
Х., а през зимата в България или в Турция, където живеят неговите деца. Обществената
опасност на самото деяние следва да се приеме за попадаща в обхвата на обичайната за
този род прояви, а дори и за по-ниска в сравнение с типичните случаи на подкуп на
******* ********, не само защото даденият дар е с невисока стойност, а и защото
административно-наказателните последици, които А. е целял да избегне, не са били
свързани с проява, която сериозно да засяга обществения ред. Към смекчаващите
отговорността обстоятелства следва да бъде добавено и процесуалното поведение на
подсъдимия, като в тази връзка съдът отчете оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина още в хода на досъдебното производство и направеното
самопризнание в този стадий на наказателния процес, разкриващо своевременно
проявената самокритичност към извършеното, която се поддържа и в хода на
съдебното следствие. Изброените смекчаващи вината фактори не са нито
изключителни, нито многобройни, нито формиращи извод за неадекватност на най-
ниското предвидено в закона наказание. Превесът им спрямо отекчаващите
обстоятелства, каквито всъщност не се установиха, обаче е значителен и именно на
тази основа следва да бъде определено наказанието, което подсъдимият ще понесе. Ето
защо, съдът прие, че наказание „лишаване от свобода за срок от шест месеца“ е
подходящо за постигането на преследваните от закона индивидуални и превантивни
цели. След редукция на така определеното наказание по правилата на чл. 58а, ал. 1 от
НК, съдът определи срок от четири месеца „лишаване от свобода”. При налагане на
кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“ съдът отчете сведенията за
имотното състояние на подсъдимия – тези, отразени в приложената по делото
декларация и тези, които самият той съобщи. При тези данни беше преценено, че
подходящата имуществена санкция следва да бъде в размер на 150 лв. – размер,
съобразен с доходите на подсъдимия, но и с това, че те нямат постоянен характер, а и
част от тях се реализират извън пределите на страната. Като се отчете, че в случая са
налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, включително липсата на необходимост от
ефективно изтърпяване на наложеното наказание за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, съдът отложи изтърпяването на наказанието "лишаване от
свобода" за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно: 1бр. банкнота с номинал от 20 лева, емисия 2007 с № *****
1бр. банкнота с номинал от 20 лева, емисия 2007 с № *****, 1бр. банкнота с номинал
от 10 лева, емисия 2008 с № *****.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5

Председател:

6

Номер на акта:	10
Дата:	17 септември 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия:	Милена Димитрова Петева-Георгиева

Дело:	20215600200370
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 юни 2021 г.

Присъда по дело №370/2021 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите