Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 14.08.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10889/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Т. В. К., действаща чрез законен представител В.К.И. – майка, с която е предявен срещу ЗАД ОЗК З. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 350000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 06.11.2015 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 06.11.2015 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника.

            Ответникът оспорва иска, позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 11.07.2017 г. по НОХД №240/2016 г. на РС – Белоградчик Г.М.Б.е признат за виновен в това, че на 06.11.2015 г. на Главен път Е-79 в с. Медовница, обл. Видин, при управление на товарен автомобил „Ситроен” с рег. № ********нарушил правилата за движение – при управление с несъобразена скорост, блъснал пешеходеца Т.В.К. и й причинил по непредпазливост тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване, довело до загуба на слезката, коремна травма с вътрешен кръвоизлив, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по механизма, прието от наказателния съд, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от одобреното споразумение.

От приетото от наказателния съд и изслушаната в настоящото производство медицинска експертиза се установява, че от произшествието ищцата е получила: травматичен шок със съчетана травма, контузия и охлузване на челото, контузия и подкожен кръвоизлив на главата, хеморагична контузия на мозъка, счупване на лява теменна кост на черепа, контузия на белите дробове, излив в гръдната кухина, множество охлузни рани на главата и шията, разкъсване на далака и отстраняване на далака, контузия на левия бъбрек. След злополуката ищцата е получила спешна медицинска помощ и е приета за болнично в болницата в гр. Видин, а впоследствие – в болница „Пирогов“ в гр. София. Общо болничното лечение е продължило 13 дни, като е направена операция за отстраняване на разкъсания далак. В последствие лечението е продължило в домашни условия за около 3 месеца. Болките са били с голям интензитет непосредствено след произшествието за 10-12 дни, след което интензитетът е намалявал до около 2-3 месеца, след което са се явявали с непериодичен характер и малък интензитет. Травматичното разкъсване на далака и хеморагичната контузия на мозъка на детето са създали реална опасност за живота му. Последиците от отстраняването на далака са: склонност към пневмонии, тежки възпалителни и гнойни процеси, които протичат бурно и често с развитие на сепсиси, по-честа заболяваемост и увеличена продължителност на лечението. Всичко това се дължи на факта, че една от основните функции на далака е кръвотворна – да произвежда лимфоцити и да действа като филтър за бактерии и умрели кръвни клетки. ЕТо защо отстраняването на далака води до по-слаби защитни сили и по-нисък имунитет. Функцията на далака се поема след отстраняването му от костния мозък, черния дроб, лимфния апарат и други органи – в по-малка степен. Отстраняването на далака не се оценява като причина за инвалидност. Към момента здравето на ищцата е възстановено – при личния преглед вещото лице не е установило последици, с изключение на белега от операцията на корема – около 13 см.

От показанията на свидетеля В.В.– дядо на ищцата, се установява, че в продължителен период от време ищцата е била обездвижена на легло, сега се движи, но често се оплаква от главоболия. Плаши се от автомобили и камиони.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което е противоправно – съставлява престъпление. От присъдата на наказателния съд и съдебно-медицинската експертиза се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Г.М.Б.при управление на лек автомобил „Ситроен” с рег. № ********.

Безспорно е между страните обстоятелството, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Ситроен” с рег. № ********е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането (множество счупвания на черепа, контузии на органи, довели до опасност за живота и загуба на орган – на далака), протекло с оперативно лечение и двуседмичен болничен престой, затруднения в движенията и възстановяване на легло продължител период (3 месеца), интензитет и продължителност на болката, наличието на трайни последици за здравето на пострадалия (загубата на далак, което води до повишен риск от инфекционни заболявания и по-тежкото им лечение в бъдеще), както и наличието на пълно възстановяване от останалите травматични увреждания и как уврежданията са се отразили на пострадалата, която е била 4-годишно дете към момента на произшествието. При така установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите вследствие на това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 120000 лв. Размерът на обезщетението е съобразен със съдебната практика (напр. Определение № 208/08.04.2014 г. по т. д. № 3209/2013на ВКС, ТК, II ТО, Определение № 904/25.11.2014 г. по т.д.№ 50/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), при отчитане на спецификите на конкретния казус.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото се установява от авто-техническата експертиза, че виновният водач се е движил със скорост около 38 км/ч в колона от автомобили, което ограничавало видимостта му, а до произшествието се стигнало след внезапно излизане на пешеходката на платното за движение. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Велков в тази им част – същият е очевидец на инцидента, но съдът преценява показанията му като крайно съмнителни и недостоверни поради вътрешната им противоречивост и несъответствието им на останалия доказателствен материал и на присъдата на наказателния съд. Свидетелят сочи от една страна, че на мястото на произшествието няма тротоар, а от друга твърди, че детето не се е движило по шосето, а колата го е ударила докато се е намирало на тротоара. Това противоречи на приетата по делото авто-техническа експертиза (писменото заключение) относно мястото на настъпване на удара и на приетото от наказателния съд, че произшествието е настъпило на главния път Е-79, а не на тротоар, банкет или друг прилежащ участък извън пътя. Това става ясно като от диспозитива, така и от мотивите на наказателния съд. Следва да се отбележи, че съгласно чл.305 НПК присъдата се състои от уводна част, мотиви и диспозитив и съставлява единство между трите (за разлика от решенията на гражданския съд, при които се формира сила на пресъдено нещо по въпросите в диспозитива на акта). Поради това информацията относно обстоятелствата по чл.300 ГПК, за които присъдата е задължителна за граждански съд, следва да се извлича както от диспозитива, така и от мотивите. Ето защо съдът възприема присъдата и заключението на експертизата и приема, че за настъпване на произшествието е допринесло внезапното излизане на детето на платното за движение по главния път Е-79. Доколкото мястото не е било обозначено с пешеходна пътека, преминаването през платното за движение следва да се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото се установи, че пешеходката е предприела пресичането си рязко, изненадващо за автомобилистите, изкачайки неочаквано на пътното платно, с което е допринесла за настъпване на произшествието – налице са предпоставките определеното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено поради съпричиняване. При преценка в каква степен понесените от ищцата вредни последици са настъпили от нейните противоправни действия и бездействия, съответно – с колко да бъде намалено обезщетението, съдът приема, че приносът на ищцата не е малозначителен и застрахователното обезщетение следва да се намали с 1/3 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до сумата от 80000 лв.

Искът следва да се уважи до сумата от 80000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 350000 лв.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1949,71 лв.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за експертизи и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 5862,86 лв.

Ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за производството в размер на 3200 лв. и за разноски за експертизи в размер на 400 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК:********, да заплати на Т. В. К., ЕГН:**********, представляваща от законен представител – майка – В.К.И., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 06.11.2015 г., заедно със законната лихва от 06.11.2015 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 350000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК:********, да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, Булстат:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1949,71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН:**********, представляваща от законен представител – майка – В.К.И., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 5862,86 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3200 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща дължими разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: