Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 250 от 25.10.2019 год.,
гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито
съдебно заседание на двадесети и седми септември хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря И. С., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 284 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Делото е образувано по жалба от К. А. Я., в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „К. Я. – К. Х.”, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат В.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №0346603/21.03.2019 г., издадена от А. Г. – изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности” в главна дирекция (ГД) „Фискален контрол” при централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и б. „д” и чл. 187 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – къща за гости, находящ се на адрес: гр. С. б., ул. „М.” №.*, стопанисван от едноличния търговец, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед поради липсата на фактическо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС за налагане на мярката (доколкото К. Д., която не е издала фискална касова бележка при проверката, е назначена на длъжност „камериер” и не е упълномощена да сключва сделки и да приема плащания от името на търговеца), несъответствие на наложената ПАМ с целта на закона и липса на мотиви относно срока на действие на мярката. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Ответникът – началникът на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по пълномощие оспорва жалбата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.03.2019 г. в 18:30 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС – къща за гости, находящ се на адрес: гр. С., ул. “М.” №.*, стопанисван от едноличния търговец, и е констатирано, че последният, като задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18/13.12.2006 г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ) и не съхранява документи на фискалното устройство – свидетелство за регистрация и паспорт на фискалното устройство. Установено е, че търговският обект е къща за гости с 10 стаи с общо 20 легла, в която се помещава и ресторант с 20 места. В обекта е инсталирано ФУ модел „TREMOL” с ИН на ФУ ZK130715 и ИН на ФП 50167504, и същото е в работен режим към момента на проверката. Констатирано е и че едноличният търговец стопанисва и къща за гости на адрес: гр. С, ул. „М” № 12, със 7 стаи с общо 14 легла, като двете къщи за гости са с обща рецепция и продажбите от тях и от ресторанта се отчитат от едно фискално устройство. Цените за нощувка в проверявания обект са, както следва: апартамент – 120,00 лева, кинг студио – 80,00 лева и стая – 60,00 лева. При извършена контролна покупка от органите по приходите на услуга (1 бр. нощувка) на обща стойност 60,00 лева не е издаден фискален бон за същата от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Плащането е прието от К. С. Д. – на длъжност „камериер” при едноличния търговец. Продажбата е извършена преди легитимацията на проверяващите. От фискалното устройство са отпечатани дневен финансов отчет с №005376/13.03.2019 г., съгласно който дневният оборот е в размер на нула лева, и КЛЕН с № 005377/13.03.2019 г. за периода от 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г., видно от който сумата от 60,00 лева не е отразена на контролната лента. В хода на проверката са изискани свидетелство за регистрация на фискалното устройство и паспорта на устройството, но същите не са представени от едноличния търговец до приключването й. Констатациите от проверката са отразени в Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0346603/13.03.2019 г. На едноличния търговец е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F477822/18.03.2019 г.
С оглед резултатите от проверката на 21.03.2019 г. А. Г. – изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП (оправомощен със Заповед № ЗЦУ-398/18.03.2019 г. на главния секретар на НАП) е издал процесната заповед. В мотивите на заповедта е посочено, че ЕТ „К. Я. – К.Х.” не е спазил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и б. „д” и чл. 187 от ЗДДС е постановено запечатване на търговския обект и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни. Заповедта е връчена на едноличния търговец на 16.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е определено директорите на дирекции „Контрол” в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Със Заповед № ЗЦУ-398/18.03.2019 г. на главния секретар на НАП е определено при отсъствие на държавния служител Л. Й. Д., заемащ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности” – София в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от Александър Лепоев Георгиев, заемащ длъжността началник на сектор „Мобилни групи” – София в отдел “Оперативни дейности” – София. Видно от представената от административния орган справка, Л. Д. е ползвал платен годишен отпуск от 20.03.2019 г. до 27.03.2019 г. При издаването на процесната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити.
В случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. С разпоредбите на чл. 186, ал. 1, б. „а” и б. „д” във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. законодателят е предвидил налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба (б. „а”), както и за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител (б. „д”). В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По силата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата. В чл. 25, ал. 3, изр. 1 и 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД (т. 1) и паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 (т. 2). Нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, както и на задължението за съхраняване в стационарния търговски обект на свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и паспорта на ФУ административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне продължителността на срока същият действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни”.
Процесната заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Приложимият материален закон в конкретния случай са посочените по-горе разпоредби, на които се е позовал и административният орган.
Съгласно §1,
т. 41 от ДР на ЗДДС процесният обект – къща за гости, находящ се на адрес:
гр. С, ул. „М” № *, стопанисван от едноличния търговец, е търговски обект, тъй
като е място, от което се извършват продажби на услуги. Описанието на
търговския обект в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава
възможност на едноличния търговец да разбере за неиздаване на фискална касова
бележка от ФУ и за несъхраняване на документи на фискалното устройство (свидетелство за регистрация
и паспорт на същото)
относно кой обект е наложена процесната ПАМ.
В случая органите по приходите, чрез съставения по време на проверката ПИП № 0346603/13.03.2019 г., са установили нарушения по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. и по чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Протоколът е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и се ползва с материална доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за извършените от органа по приходите действия и за установените по време на проверката факти и обстоятелства, и съставлява годно доказателство за наличие на обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и б. „д”от ЗДДС. Установяването на нарушенията е достатъчно условие за налагането на ПАМ. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите в ПИП №0346603/13.03.2019 г.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е извършено поради това, че К.Д., която не е издала фискална касова бележка по време на проверката, е назначена на длъжност „камериер” и в длъжностната характеристика, одобрена от работодателя, не е предвидено такова задължение. Задължението за регистриране и отчитане на продажбите е на търговеца, а не на лицата, работещи по трудово правоотношение с него (вж. в т. см. Решение № 14323/21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018 г., VIII о.). В конкретния случай по време на осъществяване на проверката едноличният търговец е осъществявал търговска дейност, която е основание за издаване на касова бележка за извършената продажба. К. Д.е назначена на горепосочената длъжност въз основа на трудов с едноличния търговец (същият не оспорва това обстоятелство), което предполага, че е осъществявала дейност, респ. е приела паричните средства, без да е издала фискална касова бележка, при осъществената контролна покупка от името и за сметка на търговеца. Няма представени по делото доказателства Д. да е осъществявала дейност в свой интерес.
Срокът на принудителната административна мярка се определя от административния орган при условията на оперативна самостоятелност и съдът не е компетентен да измени определената от органа продължителност на приложената ПАМ, а проверява законосъобразно ли е определен този срок с оглед изложените в акта мотиви. В процесната заповед са изложени мотиви по отношение продължителността на срока на принудителната административна мярка, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с последната. Посочено е, че 14-дневният срок за запечатване на търговския обект се обосновава от значимостта на охраняваното общественото отношение, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от същото, големината на търговския обект (къща за гости с 10 стаи с общо 20 легла, в която се помещава и ресторант с 20 места), местоположението му (в курортен град – гр. Сапарева баня, със значителна посещаемост от хора), обстоятелството, че наред с проверявания търговски обект едноличния търговец стопанисва и къща за гости на адрес: гр. С, ул. „М” № **, със 7 стаи с общо 14 легла, като двете къщи за гости са с обща рецепция и продажбите от тях и от ресторанта се отчитат от едно фискално устройство, и реализирания към момента на проверката оборот в размер на 0,00 лева, и е съобразен принципът на съразмерност. Изложените от административния орган мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената ПАМ и се споделят от съда. Съгласно нормата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания принудителните административни мерки се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Влияние върху продължителността на наложената ПАМ в случая има както преустановителната, така и превантивната й функция с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата против същата следва да бъде отхвърлена на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК и с оглед нормата на чл. 144 от АПК същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100,00 до 200,00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100,00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от ЕТ „К.Я. – К. Х.”, с ЕИК ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №0346603/21.03.2019 г., издадена от А. Г – изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и б. „д” и чл. 187 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – къща за гости, находящ се на адрес: гр. С, ул. „М” № *, стопанисван от едноличния търговец, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА ЕТ „К. Я – К Х”, с ЕИК *****, да заплати на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: