Н.ч.х.д.№
1186/2015 год. на ХРС
МОТИВИ:
Частното
обвинение срещу подсъдимата А.К.Х. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 03.12.2015г., в гр.Хасково,
причинила на Е.Р.С. ЕГН ********** ***, болка и страдание, без разстройство на
здравето – а именно – кръвонасядания по дясната мишница и лявата половина на
гърдите – представляващи лека телесна повреда - престъпление по чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Срещу А.К.Х. е предявен и граждански иск за сумата в размер на 1 500 лв.,
представляващи обезщетение по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и
страдания претърпени в резултат на причинената на 03.12.2015г. лека телесна
повреда по чл.130 ал.2 от НК.
Частният тъжител Е.С., чрез повереника си пледира за
осъждане на подсъдимата. От разпита на св.Д.М.
се установявало, че подсъдимата ударила пострадалата. Тези гласни доказателства
били последователни логични и праволинейни и следвало да се кредитират.
Приобщената прекратена прокурорска преписка също потвърждавала частното
обвинение. Действително между страните имало конфликт на посочената дата, на
посоченото място. Св.Д.М. давала подробни обяснения какви били действията на
подсъдимата този ден – удара в гърдите на пострадалата, които показания
кореспондирали на изложеното от съдебно медицинската експертиза. Другите
разпитани по делото свидетели не следвало да се кредитират, тъй като не възприели
целия инцидент от начало до край, а само отделни времеви интервали от него. Моли
съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й частно обвинение, като
се уважи и предявения граждански иск и се присъди сумата от 1 500 лв.
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат
на причинената лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. Претендират се и
направените разноски.
Подсъдимата А.К.Х. не се
признава за виновна.
Дава обяснения. Твърди, че не била удряла пострадалата Е.С.. Както винаги
Х. спряла колата на ъгъла до детската градина. Когато слезнала от колата,
подсъдимата видяла Е.С. на тротоара и отишла при нея, като я попитала защо
пуска жалби срещу нея. Нямало предходни лоши отношения между подсъдимата и
пострадалата. Преди седмица обаче, С. била пуснала жалба срещу А.Х.. Два пъти
Икономическа полиция ходила да претърсва жилището на подсъдимата по сигнал на С..
По тази причина подсъдимата отишла при пострадалата и й поискала обяснение.
Детето на Е.С. било до нея и стояло спокойно. Двете разменили реплики за
жалбите, но А.Х. твърди, че нито била посягала, нито била удряла Е.С..
Изобщо нямало никакъв физически контакт между двете.
Подсъдимата иска от съда да бъде призната за невинна.
Защитникът на подсъдимата в пледоарията си прави анализ на събраните
гласни доказателства. Сочи, че трима свидетели-очевидци не видели никакъв удар.
Само св.Д.М. твърдяла, че видяла удар, но тя се намирала на повече от 50 метра от входа на
детската градина, с детето си, което люшкала на люлка в малкия парк.
Възприятията на тази свидетелка били съмнителни, още повече, че подсъдимата
била с гръб към нея и св.М., нямало как да види удар от това разстояние и в
тази позиция. Прави се анализ на едното нараняване – кръвонасядането в областта
на гърдите и съд.медицинската експертиза. Освен това времето било зимно.
Пострадалата била облечена с зимно яке, което е дебело. Колкото по-дебела била
дрехата, толкова по-силен трябвало да бъде удара или стискането, за да причини
кръвонасядане в меките тъкани на тялото – в случая по дясната мишница с
отпечатък от пръстите на ръката. Защитникът пледира, че частното обвинение не
било доказано безсъмнено. То почивало на показанията на само един
свидетел-очевидец, който възприемал ситуацията от далеч и нямал точни
възприятия. Присъдата не можела да почива на предположения и при наличните
доказателства съдът нямал друга възможност, освен да постанови един акт –
оправдателна присъда.
Моли съда за акт в този смисъл.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата А.Х. и пострадалата Е.С. се познавали от по-рано. Децата на
двете посещавали Детска градина „И.“ в гр.Х. на ул.“*****“ №****, до реката.
Първоначално нямало никакви предходни лоши взаимоотношения между двете.
През м.ноември 2015г., пострадалата Е.С. *** против А.Х. във връзка с
работата на фирмата й. Тази жалба довела до извършване на проверка от
Икономическа полиция.
Подсъдимата Х. не била доволна от това.
На 03.12.2015г. следобяд , подсъдимата А.Х., заедно със снаха си П.,
отишли с лекия автомобил на Х. до детска градина „И.“, за да вземат децата си.
Лекият автомобил бил спрян до ъгъла на детската градина и подсъдимата слезнала
от него.
По това време пострадалата Е.С. вече била взела детето си Р. и стояла на
тротоара пред детската градина. По същото време св.Д.М. била на 50 метра от детската
градина, до люлките, до магазин „Е.“ заедно с детето си, което люшкала.
А.Х. се приближила до Е.С. и я попитала защо пуска жалби срещу нея. И
двете били облечени според сезона – с дебели зимни якета. Пострадалата
отговорила. Подсъдимата се подразнила. Емоционалният градус на разговора се
повишил – и двете говорели на висок глас и жестикулирали /ръкомахали/.
По това време покрай тях минала св.П.Б., която в показанията си
потвърждава тази фактическа обстановка. Тази свидетелка-очевидец твърди, че
макар и тона на разговора между подсъдимата и пострадалата да бил остър и рязък
не видяла никой да удря никой. След това св.Б. се качила на колата си с детето
си и потеглила към дома си.
Докато течал разговора между Х. и С. покрай тях минала и св.И. И.-Ч..
Тази свидетелка-очевидец също твърди, че двете си говорели „с по-висок тон“. Също
твърди, че не е видяла „никой да удря никой“. Макар и разговорът да се водел „с
по-висок тон“, нито пострадалата, нито подсъдимата посегнали или ударили една
друга. Тази свидетелка не е видяла нанасяне на удар от подсъдимата на
пострадалата. Не е чула и плач от страна на детето на пострадалата С. – Р..
И тя обаче, като св.Б. е възприела само част от времевия отрязък, през
който е продължил разговора между Х. и С. и си е тръгнала преди двете да се
разделят. След като ги подминала, св.Илиева-Чукарова продължила с детето си към
дома си, без да се обръща повече назад.
Но докато ги е виждала, физическо съприкосновение между подсъдимата и
пострадалата не е имало.
По това време, връщайки се от Градската градина в гр.Хасково, покрай ЦДГ
„Иглика“ минал св.Б. К.. Същият познавал подсъдимата А.Х. и намиращата се в
лекия автомобил П., която била „кумица на сестра му“. Св.К. се спрял до колата
и поздравил и поговорил с П.. После видял как А.Х. и жената, с която
разговаряла се разделили. Този свидетел твърди, че не бил видял А.Х. да посяга
или да удря другата жена, нито да я стиска за ръката. Другата жена държала за
ръка дете. Това дете не плачело, било спокойно.
На другия полюс стоят показанията на св.Д.М., която се намирала на 50 метра от входа на
детската градина, до люлките до магазин „Ерато“ заедно с детето си, което
люшкала. Тази свидетелка твърди, че от там, където се намирала видяла, как А.Х.
замахнала с ръка и ударила Е.С. в областта на гърдите. Тази свидетелка не
отрича, че не е гледала през цялото време към входа на ЦДГ, защото е люшкала
детето си на люлката. Според св.М. детето на С. започнало да плаче и тя го
чула. Тази свидетелка не отрича, че и двете – подсъдимата и пострадалата са
били облечени според сезона – със зимни якета.
Св.М.Я. не е очевидец на случилото се. Той е съпруг на пострадалата и
разказва за болките и страданията, които последната е изтърпяла и времето, през
което се е възстановила.
Съдът не даде вяра на показанията на св.Д.М. и прие, въз основа на
показанията на останалите свидетели-очевидци, че между подсъдимата А.Х. и
пострадалата Е.С. ***, пред ЦДГ „Иглика“ е имало разговор на висок тон, може би
и размяна на реплики, при които и двете са жестикулирали /ръкомахали/
по-емоционално, но подсъдимата не е удряла в гърдите и не стискала за рамото
пострадалата С..
Съдът не повярва на показанията на св.Д.М., защото същата се е намирала
доволно далече от входа на ЦДГ – на около 50 метра, не е гледала
през цялото време от началото – докато подсъдимата и пострадалата са се
разделили, тъй като е била с детето си, което е люлеела на люлка и периодично е
отклонявала вниманието си от входа на ЦДГ „Иглика“.
Вероятно някоя от по-емоционалните жестикулации/ ръкомахания/, при
разговора между Х. и С. е била възприета като замахване към другия от
разговарящите. Останалото е довършила т.нар. “колективна памет“, при която
липсващите фрагменти от възприятия се запълват от съзнанието, с онова, което е
обичайно или най-често случващо се в такава хипотеза. Свидетелят „си спомня“
фрагмент, който всъщност не е възприел непосредствено, защото колективната
памет е запълнила празнотата между два възприети, но разделени по между си хронологически
момента.
Също така срещу нея стоят показанията на трима свидетели-очевидци, които
ясно и еднопосочно твърдят, че макар и да се е водил разговор на „по-висок тон“
между подсъдимата и пострадалата, не са видели физическо съприкосновение между
двете. И докато за св.Б. и св.Илиева-Чукарова може да се мисли, че не са
присъствали на целия разговор, а са тръгнали по-рано – т.е не са видели всичко,
то св.Б. К. твърди, че е стоял и е видял Х. и С. да се разделят – т.е е стоял
до край и удар е нямало.
Testis
unus testis nullus.
Съдът назначи и изслуша и съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице
сочи, че едното телесно увреждане – кръвонасяданията по дясната мишница на С. били
получени при стискане с ръка и представлявали негативен отпечатък от пръстите
на човешка ръка. Кръвонасядането в областта на гърдите било в резултат на удар
с твърд или тъп предмет и можели да се получат от удар с юмрук. Било причинено страдание,
като срокът за пълно възстановяване бил 15 дни.
Подсъдимата не е осъждана. Има добри характеристични данни.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счете, въз основа на всички събрани по делото доказателства, че
частното обвинение не бе доказано безсъмнено. То почива на показанията на един
единствен свидетел - Д.М., на които съдът не даде вяра, защото същата се е
намирала доволно далече от входа на ЦДГ – на около 50 метра, не е гледала
през цялото време от началото – докато подсъдимата и пострадалата са се
разделили, тъй като е била с детето си, което е люлеела на люлка и периодично е
отклонявала вниманието си от входа на ЦДГ.
Срещу нея стоят показанията на трима свидетели-очевидци, единият от които -
св.Калинов е присъствал до край – докато Х. и С. са се разделили и не е видял
нанасяне на удар от подсъдимата на пострадалата.
Сериозна индиция за недоказаността на частното обвинение са и самите
телесни увреждания – те са 2 различни, с различен механизъм на причиняване - Едното
телесно увреждане – кръвонасяданията по дясната мишница на С. били получени при
стискане с ръка и представлявали негативен отпечатък от пръстите на човешка
ръка. Кръвонасядането в областта на гърдите било в резултат на удар с твърд или
тъп предмет и можели да се получат от удар с юмрук. Това означава две
въздействия от страна на подсъдимата – удар с ръка в гърдите и стискане с ръка
в областта на мишницата. Дори св.Д.М. не твърди, че е видяла подсъдимата да
стиска с ръка пострадалата по мишницата. Само твърди, че имало удари..Което е
допълнителна индиция за недостоверността на нейните показания.
Тук следва да се посочи още, че сезонът е бил зима – 03.12.2015г., било е
студено и облеклото е било зимно – дебели зимни якета, с каквито са били
облечени и подсъдимата и пострадалата С..
Колкото по-дебела е една дреха, толкова стискане на ръка или удар по гърди,
трябва да бъдат по-силни, за да оставят кръвонасядане по меките тъкани на тялото.
Това означава две неща – по-голяма сила на извършителя или стискането и удара
да са причинени в друг момент, при по-малко облекло върху пострадалата. Тези
обстоятелства според съда са индиции, които допълнително подкрепят извода, че
най-вероятно тези увреждания по пострадалата, които са обективен факт и не
могат да бъдат отречени, са били причинени малко по-рано или малко по-късно
същия ден, но не и от подсъдимата А.Х..
Ето защо съдът призна подсъдимата за невинна по повдигнатото й частно
обвинение. Присъдата не може да почива на предположения.
Нито вътрешното убеждение на съда.
Съдът отхвърли и предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД.
Елементите на генералния деликт са недоказани.
С оглед чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди тъжителката да заплати на подсъдимата
направените по делото разноски.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:/п/не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П