РЕШЕНИЕ
№ 403
гр.Враца, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, VI-ти състав, в публично заседание на
09.11.2023г. / девети ноември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева и с участието на прокурора Веселени Вътов, като разгледа докладваното от съдията исково
адм. дело №526 по описа на АдмС- Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС) вр. чл.203 АПК.
Образувано по жалба
с характер на искова молба от * Г.Н.Г.,***
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София с искане за присъждане
на сумата от 9 000 (девет хиляди) лева за неимуществени вреди. Твърди се,
че килията, в която е преместен и
настанен с останали л/св. няма необходимата квадратура, която се полага на
л/св., нарушено лично пространство, психически стрес от началника на затвора,
за това, че е задължаван да се запише като ученик, за да може да работи. Периодът за който се претендира
обезщетението е от 02.03.2023 г. до датата на исковата молба - 03.09.2023 г. Навеждат
се факти във вр. с предявения иск, че няма да работи, ако не се
запише на училище, психически му е оказан натиск от началника на затвора,
прехвърлян е в различни килии, които нямат
полагащата се квадратура от 6 кв.м., както и за дискриминация по
отношение на него.
В съдебно заседание * Г.Г. се явява
лично. Поддържа жалбата. Твърди, че в момента
килията, в която се намира са четирима души и няма определената
квадратура на същата, която е определена за всеки един от тях. Началника на
затвора не иска да разговаря с лишените от свобода, а когато го питат за работа
отговаря, че той не е човека. На 4.09.2023 г. след като пуснал жалбата четири
дни по-късно му е предложена работа, която е приел и изпълнява до днес. Насила ги
карат да ходят на училище въпреки, че имат големи присъди, които с училище няма
как да ги намалят. Желае съда да му присъди обезщетение в размер на 9 000 лв.
с оглед изложеното в днешното съдебно заседание и в жалбата, която е депозирал.
По делото на 15.11.2023г. ищецът е депозирал и жалба-отговор.
Ответникът - Главна Дирекция
”Изпълнение на наказанията”- София в с.з. чрез процесуалния си представител **
Г.Х. оспорва искът, като неоснователен и недоказан. Подробни аргументи са
изложени в представен писмен отговор, който подържа и в хода по същество.
Участващия по делото прокурор от
Окръжна прокуратура-Враца, прокурор В.Вътов дава заключение, че предявеният иск
е неоснователен и исковата претенция
следва да се отхвърли. По делото не са събрани доказателства за неизпълнение
или действия с които могат да бъдат причинени вреди, включително и никакви
доказателства по отношение на причинно-следствената връзка, която не може да
бъде извлечена от никъде. По отношение на представените данни за дискриминация,
същите са предмет на друго производство.
Съдът,
след като прецени представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът Г.Г. към жалбата не е
представил писмени доказателства, както и не са направени доказателствения
искания от същия.
От ответника е приложена по делото на
7.11.2023г. справка, изготвена от
Затвора-***, в която е посочено че * Г.Г. към момента търпи наказание в размер
на ***, с влязла в сила присъда. Постъпил е в Затвора-*** , настанен по чл.248,ал.1,т.1 ЗИНЗС със заповед № 367/10.02.2021г. в **, като след получена присъда на
разпределителна комисия на 09.03.2023г. е разпределен в ** и настанен в спално
помещение №413 /20,53 кв.м./ с двама лишени. По негово желание на 27.07.2023г.
е преместен в **, където е и до момента. За този период е преместван в различни
спални помещения, поради възникнала несъвместимост и конфликти с други л/св.,
както следва: 1/ 27.07.- 03.08.2023г. в спално помещение №404/1 помещение с
квадратура 20,53 кв.м./ с още трима души; 2/ 03.08.-14.08.2023г. в спално
помещение №400 /4 помещения, всяко с квадратура 7,60 кв.м./ с още трима души;
3/ 14.08.-28.08.2023г. в спално помещение №410 /1 помещение с квадратура 20,53
кв.м./ с още трима души и от 14.09.2023г.
до момента в спално помещение №408/1 помещение с квадратура 20,53 кв.м./
с още трима души. Посочва се, че с оглед размера на присъдата на л/св. и
завършено от него ** са водени многократни разговори за мотивиране и включване
в учебния процес, като същия към момента категорично отказва. По време на
престоя си в затвора Г. е депозирал множество молби за работа.По-голяма част не
са уважени, тъй като не е отговарял напълно на критериите за заемане на
длъжността. В затвора *** са утвърдени критерии за назначаване на работа, като
подадените молби се разглеждат от комисия за подбор, определена със заповед на
началника на затвора. Последните две молби подадени от него са одобрени и същия
е започнал работа, считано от 11.09.2023г. По отношение на претенцията му за
настаняване с друг л/св. в спално помещение №404, С.М./изтърпяващ наказание **/,
същия с решение на комисията по чл.73 ЗИНЗС, на 27.11.2013г. е настанен в общи
спални помещения с др. л/св. През последната година е провел три свиждания и е
получавал финансови средства четири пъти.
Представено е и писмо на ГДИН от
21.08.2023г. до началника на Затвора –***, с което * Г.Г. да бъде уведомен във
вр. с подадена от него жалба вх.№ Ж-651/09.08.2023г. В същото е посочено, че по
време на престоя си * Г. е депозирал шест молби по обявени вакантни работни
места, като същите са посочени. Молбите не са били уважени, тъй като не е
отговарял напълно на критериите за заемане на съответна длъжност и поради
наличие на по-подходящи кандидати. Водени са с него разговори за мотивиране и
включване в учебния процес, но същия
категорично е отказал.
При
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по
делото, съдът прави следните правни изводи:
По делото няма спор, че ищецът изтърпява наказание ”**” в Затвора-***.
Безспорно е също така, че за посочения период е бил настаняван в различни
помещения с други лишени от свобода, което е видно от представената по делото
от ответника справка. Същата не е оспорена от ищеца.
Предмет на разглежданата
искова претенция е обезщетяване на претърпени от Г. неимуществени вреди, в
резултат на това, че килията, в която е преместен и настанен с
останали л/св. няма необходимата квадратура, която се полага на л/св., нарушено
лично пространство, психически стрес от началника на затвора, за това, че е
задължаван да се запише като ученик, за
да може да
работи.
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което се намира в
Затвора-*** и срещу надлежен ответник по
чл.205 АПК във вр. чл.285,
ал.1 ЗИНЗС – Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – юридическо лице, осъществяващо прякото
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с
териториални служби, каквито са затворите.
Според чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС, съгласно който осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, като в ал. 2 на същия член е посочено, че
за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение се смятат и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284,
ал.5 ЗИНЗС, оборима презумпция.
В част
втора на ЗИНЗС и част
четвърта от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на наказанието
"**". Съгласно разпоредбата чл.43,
ал.4 ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. От представената по делото справка от
ответника е видно, че * Г.Г. за претендирания период е бил настаняван в различни спални помещения с
други лишени от свобода. В справката са посочени периодите през които е бил
настаняван, спалните помещения в които е настаняван, броя на настанените лица и квадратурата на съответното
помещение. Тоест от отразеното в справката е видно, че по отношение на Г. му е
било осигурено минималната жилищна площ в помещението в което е бил настанен от
4 кв.м. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е предвидена квадратура на всеки л/св. От 6 кв.м.
в каквато насока са твърденията на л/св. Съгласно представената справка твърденията
на ищеца са недоказани – осигурена е необходимата минимална жилищна квадратура за претендирания период на същия в
съответните помещения, в които е бил настаняван, макар и настанен с други л/св.
Изложеното налага извода за неоснователност на
претенцията за обезщетение поради твърдяното нарушение.
От данните по
делото/справка/ не се доказва, че от
страна на началника на Затвора-*** спрямо ищеца е осъществен психически стрес, за това, че е задължаван да се
запише като ученик, за да може
да работи. В същата е посочено че
са водени разговори да учи, но е отказал категорично. Също така е видно, че
последните му две молби за работа са уважени и Г. е започнал работа в затвора от 11.09.2023г.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, вкл. и гласни във вр. с тези
твърдения, като представената по делото справка опровергава тези
твърдения.
Твърденията на ищеца относно
отношението на началника на затвора по отношение на него за разлика от други л/св.,
т.е. относно дискриминация не могат да
бъдат разгледани в това производство, тъй като е предвиден различен ред за
тяхното разглеждане и следва да бъде осъществено по друг ред.
Фактическият състав на ангажирането на
отговорността на държавата за вреди освен незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, извършени при или по
повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния
ред изисква също настъпването на вреда, както наличието на пряка и
непосредствена причинно - следствена връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
От доказателствата по делото не се
установяват извършени незаконосъобразни действия и бездействия, които да са в
причина връзка с преживени от ищеца отрицателни емоции и които да водят до
ангажиране на отговорността на ответника по чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС/чл.203 АПК/, с оглед на
което искът за вреди се явява
неоснователен. Не се доказа, че за претендирания с исковата молба период
от 02.03.2023г. – 03.09.2023г. ищецът
е претърпял неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетение в
настоящото производство, видно от данните по делото.
При липса на законоустановените
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предвидения ред, съдът
намира, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и като такава следва
да се отхвърли.
От страните не са претендирани
разноски по делото, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 АПК вр. чл.285 ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от * Г.Н.Г.,*** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“-София за присъждане на сумата от 9 000 (девет
хиляди) лева за неимуществени вреди, за
периода от 02.03.2023г. - 03.09.2023г., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на АдмС-Враца в 14-дневен срок от уведомяване на страните,
на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: