№ 417
гр. Разград, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500324 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземанияя“ЕАД, представлявано
от изп.директор Юлия Юргакиева, подадена чрез пълномощник юк.Магдалена Гълъбова
разпореждане №3312/27.10.2021г., постановено по ч.гр.д. №2217/2021г. на РС Разград в
частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника К. П. Ж. за главница над размера
8000лв. до размера 8243.88лв., преценена от заповедния съд като частично недължима, тъй
като размерът на кредита,посочен в договора е 8000лв.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и
противоречащо на процесуалния закон. Излага подробни аргументи във връзка с изразено
несъгласие с изводите на заповедния съд, като твърди, че дължимата главница,представлява
сбор от три компонента:чиста сума за получаване в размер на 8000лв., такса за разглеждане
на кредита /комисионна/ от 240лв. и 449.71лв. еднократна застраховка.Според заявителя-
жалбоподател заповедното производство цели единствено да се провери дали вземането е
спорно, като въпросът за доказване действителността на договора за кредит не е в пределите
на изследване от съда в заповедното производство.Моли въззивния съд да отмени
разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочената главница
от 243.88лв.
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №2217/2021 г. на Районен съд Разград е образувано по заявление
на „Агенция за събиране на вменания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
1
ГПК срещу длъжника К. П. Ж. за главница в размер 8243.88лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане; договорно
възнаграждение в размер 608.22лв. за периода 14.01.2019г. – 07.08.2019г.; обезщетение за
забава от 1673.27лв. за периода 15.01.2019г. – до датата на подаване на заявлението в съда.
Заявителят е изложил твърдение за сключен с длъжника договор за потребителски паричен
кредит № 3370930 с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД (представен със заявлението),
по който в размер на 8000лв.,която сума е превел по сметка на кредитополучателя на
20.09.2018г. Жалбоподателят твърди, че с длъжника са постигнали съгласие,че главницата
или общия размер на кредита е 8689.71лв., и включва 8000лв. чиста стойност на кредита от
8000лв.,такса за разглеждане от 240лв. и застрахователна премия 449.71лв. Върху общия
размер на кредита заявителят е начислил и дължимата договорна лихва и ГПР. Длъжникът
се е съгласила да върне обща сума по договора за кредит 10994.88лв. Тъй като крайният
срок за издължаване на всички задължения по договора за кредит е 14.09.2022г., кредиторът
е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен на 01.03.2021г.
Районният съд е приел, че главницата по договора за кредит е 8000лв. и е присъдил тази
сума,като е приел, че предоставената в заем сума е 8000лв. и тя се явява главница по
договора за кредит,те. Предоставената от кредитора на длъжника заемна сума е 8000лв. В
случая заявителят е приравнил по значение понятията „главница“ и „общ размер на
кредита“.
Отказът на заповедния съд за претендираната като главница суми относно таксата за
разглеждане на кредита и застрахователна премия за издаване на заповед за изпълнение се
явява правилен по смисъла на чл.410 ал.3 ГПК във връзка със служебна проверка на
съдържанието на договора при условията на чл.411 ал. 2 т.3 ГПК. Видно от представения
договор за потребителски паричен кредит №3370930 и изложените в т.12 от заявлението
факти, процесният кредит освен целево финансово кредитиране на потребител, включва и
комисионна такса и застрахователна премия, посочени като общ размер на отпуснатата
главница. Въпросното съдържание на договора за кредит съответства на изискванията по
чл.11 ал.1 т.7 и т.8 ЗПК, но само формално, доколкото този начин на обявяване на
задължението на потребителя, поражда голяма вероятност той да не е в състояние да
възприеме последиците от множеството изявления, които е направил в хода на
кредитирането. При сделка между дефинитивно неравнопоставени субекти, каквито са
потребителите и доставчиците на кредитни и застрахователни услуги, добросъвестността
изисква в случая от доставчика, специализиран в кредитирането и като посредник на
конкретен застраховател, да разясни и предложи съдържание на клаузи разбираеми за
потребителят, встъпващ в договора без предварителна подготовка за сделка, различна от
текущата му нужда от получаване на конкретна сума. Затова при добавянето към заема на
допълнителни суми, които не са предвидени като цена на допълнителни услуги, респ.такси,
а като част от усвоената главница по кредита, законосъобразното договаряне изисква и
промяна на целта на кредита, отпуснат вече не само за общо ползване, но и за финансиране
на допълнителни застрахователни услуги. Само в този случай клиентът ще е в състояние да
2
възприеме, че "незадължителните" застраховки, които финансовата институция му е
предложила, без да изисква от него пряко плащане, не са му предоставени безвъзмездно, а
срещу определена цена, която завишава с размера на кредитирането, ведно с последващото
от това оскъпяване със стойността на възнаградителната лихва върху финансираните от
кредитора застрахователни премии, и недопустимо начислява такава върху таксата за
разглеждане на кредита.
Освен горното следва да се има предвид, че в процеса на предлагане на основната услуга-
кредитиране, специализираният търговец, е действал и като агент на застраховател, с който
вече е бил обвързан с рамково съглашение за покритие на финансов риск като обезпечение в
полза на банката, за сметка на застраховани нейни клиенти. При такова договаряне, се
поражда съмнение, че съвпадението в личността на предлагащият двете услуги, позволява
на потребителя да разграничи ясно различните по предмет договори, с които се обвързва и
действително да възприеме застраховането като допълнение, което макар и да не е било
непосредствено търсено, е съответно на осъзнат конкретен друг индивидуален негов
имуществен интерес, извън изначално търсеното набавяне на финансови средства.
Въпросното съмнение, се подхранва и от вида на застрахователното покритие, съставляващо
обезпечение в полза на кредитора и от предлагането му в пакет от същия, който действа и
като застраховащ и като посредник на застрахователя, в процеса на уреждане на плащания
на застрахователни суми с отпуснат кредит на застрахован потребител пряко на
застрахователя.
Следва се отчете, че макар отношенията между кредитора, действащ и като застрахователен
агент, и длъжника, да са представени като регламентирани от два отделни договора-за
потребителски кредит и за застраховане на риска от неплатежоспособност, при анализа на
последните става ясно, че между тях съществува функционална връзка. В случая е налице
дълг по кредитно правоотношение, по което е уговорено и акцесорно плащане на
застрахователна премия и те следва да се разглеждат като едно цяло. Това е така защото
процесния договор за застраховка има за цел да обезщети вредите от неизправност на
длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на
обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. В тази връзка следва да се има предвид, че свързването на възможността за
отпускане на кредит с възмезден договор за застраховане с избрано от кредитора лице, на
практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а ал.1 и ал.2 ЗПК.
С оглед горното настоящият състав на съдът, намира, че в разглежданият казус е налице
обоснована вероятност клаузата на договора, предвиждаща застрахователно покритие, да се
намира в колизия със закона или с добрите нрави, поради което разпореждането на
3
районният съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на претендираната
главница, съставляваща застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита, е
законосъобразно и правилно, и като такова, следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3312 от 27.10.2021г. постановено по ч. гр. д.
№2217/2021г. по описа на РС Разград, с което е оставено без уважение заявлението на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника К. П. Ж., относно сумата от 243.88лв.,
представляваща част от претендирана главница по Договор за потребителски паричен
кредит № 3370930 от 19.09.2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4