Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260086
гр.
Русе, 07.12.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
БОЯН ВОЙКОВ –мл.с.
при секретаря Недялка Неделчева като
разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д. № 420 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Креди Йес“ ООД гр. Хасково, ЕИК *********, представлявано от
управителя В. М. И. чрез адв. П.П.
- АК Кърджали против Решение № 745/17.06.2020
г., постановено по гр.д. № 3761 по описа за 2019 г. на Районен съд Русе, с което
е прогласена нищожността на Договор за паричен
заем № 168244/04.12.2018 г., сключен между „Креди Йес“
ООД, ЕИК ********* и Г.В.Т., ЕГН **********,
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 10
ЗПК, поради противоречие със закона. Развива подробни съображения за неправилност
на решението. Счита същото за постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост на формираните изводи относно
правно релевантните факти по
спора. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с
което да бъде отхвърлена претенцията на ищеца. Претендира разноски.
Въззиваемата страна
по жалбата Г.В.Т. чрез адв. Д. *** счита
същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли
да бъде потвърдено. Развива подробни
съображения.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е
неоснователна.
Не е налице несъответствие между
установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е
мотивирал своето решение. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и
доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил
своите изводи за основателността на заявената главна претенция.
За да уважи ищцовите
претенции първоинстанционният съд е приел, че кредитополучателят се ползва от
общата потребителска закрила по чл. 146, ал.1 ЗЗП във вр.
с чл. 24 ЗПК, предвиждаща нищожност на неравноправните клаузи в договорите
между потребители и търговци, както и наличието на такива клаузи в сключения
между страните договор за потребителски кредит, воден от което е прогласил
сключения между страните договор за кредит за нищожен на основание чл. 21 ЗПК.
Както правилно е констатирал
първоинстанционният съд на лице са допуснати груби нарушения на принципите
на добросъвестност от страна на кредитодателя,
наличие на множество неравноправни клаузи и такива в противоречие на закона, и договорът за кредит следва да се счита за нищожен, като съгласно чл.26 ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени
по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. Приел е, че
предвид констатираната нищожност на договора, поради противоречие със закона,
съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по контракта.
Първоинстанционният съд е обсъдил
представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от него и относими
към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е
приложил относимите материалноправни норми.
Към решението на
първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви,
съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и
възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата
инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени
обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до
правилни правни изводи.
Съдът
правилно е установил, че не става ясно как е формиран ГПР от 49.080 %, т.е.
какво друго е включено в ГПР извън фиксирания месечен лихвен процент от 3,340
%, формиращо годишен такъв от 40,08 %, който освен всичко друго надвишава
трикратния размер на законната лихва. Не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а
това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/. Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Съобразно Решение
С-453/10 на СЕС използването на заблуждаващи търговски практики и по-конкретно
заблуждаването на потребителя чрез посочването в договора на годишен процент на
разходите, който не е действително прилагания в отношенията между кредитора и заемателя, представлява един от елементите, на които може
да се основе преценката за неравноправния характер на договорените клаузи по
смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Както
правилно е посочил първоинстанционният съд, освен горопосоченото,
клаузата по чл.8 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в
размер на 820.49 лв. при неизпълнение на задължението по чл.6 за осигуряване на
обезпечения от страна на заемодателя, в тридневен срок от датата на усвояване
на заемната сума се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива
2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване
на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като
ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост
се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването
на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от
проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
Не
на последно място така уговорена неустойка
е за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди,
и се явява извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, целяща
единствено постигането на неоснователно обогатяване, което я прави нищожна поради накърняване на добрите
нрави съобразно т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на
ВКС. С така уговорената неустойка на практика неправомерно се заобикаля и законът – чл.33, ал.1 ЗПК,
който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение
– недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди и чийто размер
надвишава размера на кредита.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че процесния Договор за паричен заем № 168244/04.12.2018 г., сключен между „Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* и Г.В.Т., ЕГН **********не отговаря на изискванията
на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед което същият е
недействителен.
Като е достигнал до същия извод,
първонистанционният съде е
постановил едно правилно и законосъобразно решение, което като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора в тежест на въззивния жалбоподател са
направените в настоящото производство разноски. Възнаграждението за адвокатска
защита на въззиваемата страна следва да се присъди на основание чл. 38,
ал.2 ЗА, изчислено по реда на чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.06.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за което е представена и справка по чл.
80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 745/17.06.2020 г., постановено по гр.д. № 3761 по описа за 2019 г. на Районен
съд Русе.
ОСЪЖДА „Креди
Йес“ ООД гр. Хасково, ЕИК *********, представлявано
от управителя В. М. М. да заплати на адв. Д. *** сумата 353,41 лв
възнаграждение за адвокат в производството пред РОС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: