РЕШЕНИЕ
№ 2916
гр. В., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20243110100448 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „А.К.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, с която против ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
след изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4476,79 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца л.а.
„*****, вследствие ПТП настъпило в гр. В., на 10.09.2023 г., по вина на водача
на л.а. *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, при ответника, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.01.2024 г. до окончателното
изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. „*****. На 10.09.2023 г. автомобилът е
паркиран в гр. В., м-ст „А.п.“, до ЦСПП 2 В.. На същата дата, при управление
с несъобразена с пътните условия скорост, водачът на л.а. ***** губи
управление над превозното средство и удря паркирания л.а. „*****, който
вследствие на удара се измества и се удря в автомобила на ищеца, а
последният се удря в друго превозно средство. Мястото на произшествието е
посетено от служители на СПП – ОДМВР – В., които съставят констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 10.09.2023 г. На виновния водач на л.а.
***** е съставен АУАН №*/*. По отношение на последния автомобил, при
ответника е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № BG/**/** г.
На 11.09.2023 г. ищецът уведомява застрахователя на виновния водач за
1
настъпилото събитие като отправя искане за определяне и изплащане на
обезщетение. Образувана е преписка по щета №**/** г. и е оглед на
превозното средство. На 03.10.2023 г. е извършен допълнителен оглед.
В исковата молба се сочи, че на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 780,26 лева. Според ищеца обезщетението е в много
нисък размер, като същото не е в състояние да покрие щетите. Намира, че за
възстановяване на превозното средство е необходима сума в размер на 5550
лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва сочения от
ищеца механизъм на ПТП, както и да е изпълнен фактическият състав на
непозволеното увреждане, намира, че не е налице сочената от ищеца
причинно-следствена връзка между произшествието и вредоносния резултат.
Оспорва размера на предявения иск като завишен.
Твърди, че претенцията на ищеца е удовлетворена извънсъдебно, като на
същия е изплатена парична сума в размер на действителния размер на вредите
– 780 лева. Намира, че определеното и изплатено обезщетение репарира
вредите изцяло. Сочи, че ищецът не представя доказателства, които да
определят заплащане на сума в претендирания размер. При горните доводи
настоява за отхвърляне на предявения иск.
В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
От представен по делото препис от СРМПС част I
№*********/31.08.2021 г., издадено от МВР, се установява, че ищецът е
собственик на л.а. „*****.
От приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 31 от 10.09.2023 г., съставен от полицейски служител при ОДМВР – В., се
установява, че на 10.09.2023 г., около 13,30 ч., в гр. В., м-ст „А.п.“, до ЦСПП 2
В., настъпва ПТП между четири автомобила. Съгласно отразеното в
протокола, поради несъобразена с пътните условия, скорост, участник 1 (л.а.
*****) губи контрол и блъска паркираното превозно средство – участник 2
(л.а. „*****“ рег. №*******), което вследствие на удара се отклонява и блъска
паркираното вдясно, МПС – участник 3 (л.а. „*****), което също вследствие
на удара се отклонява и блъска паркирания до него вдясно л.а. „******. В КП
е отразено, че процесният автомобил е увреден в дясната и лявата си
странични части.
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване, следните обстоятелства: между собственика на л.а. „Ф.“, рег. №
***** и ответника е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна
към 10.09.2023 г., на която дата, по вина на водача на това превозно средство,
възниква ПТП със собствения на ищеца л.а. „*****; при ответника е
образувана преписка по щета №**/** г. за обезщетяване вредите от пътния
инцидент, по която, на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 780 лева.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/, от приетото заключение на която се установява механизмът на
настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила на ищеца, както и
стойността на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на
автомобила до състоянието му преди произшествието. Експертното
2
заключение сочи механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от
ищеца, а именно – на 10.09.2023г., в гр.В., м-ст ,,А.п.“, до ЦСПП 2 В., настъпва
ПТП между два автомобила. Лек автомобил ,,Ф.П.“ с рег. № *****,
управляван от Иван Станиславов Иванов, ЕГН **********, който губи
контрол над автомобила и причинява удар в предна дясна част на паркирания
л.а.,,*****“, с рег.№ ***** който вследствие на придобитата от удара
кинетична енергия се премества с предна лява част и предно ляво колело до
сблъсък с дясна странична част на л.а.,,*****“ с рег.№ ******, собственост на
,,А.К.“ ООД, ЕИК******, който от своя страна се премества от удара до
сближение със задна лява част спрямо паркирания от лявата му страна л.а.
,,А.**“. За настъпилото ПТП е съставен АУАН №*/*. Образувана е преписка
по щета № ***** от дата 11.09.2023 г., с оглед на автомобила и допълнителен
оглед на 03.10.2023 г. Според експерта, основна причина за настъпилото ПТП
е поведението на водача на л.а. „Ф.“, който напуска частта от заеманата пътна
лента и реализира сблъсък с паркираните автомобили.
Вследствие на произшествието, увредени са следните детайли от
процесния автомобил: предна врата дясна; панел зад. ляв пета врата - рем.2;
праг десен; облицовка задна броня; задна дясна врата; джанта лява задна;
лайстна пр.врата; лайстна задна врата; колона средна дясна. Конкретните
увреждания се намират във връзка с настъпилия пътен инцидент. При
установения механизъм на ПТП, вещото лице е намерило, че между
настъпилото застрахователно събитие и всички вреди по порцесния автомобил
е налице причинно-следствена връзка. Вещото лице изчислява стойността на
щетите по процесния автомобил по средни пазарни цени, като намира, че
същата възлиза на сумата от 5257,05 лева, при автомобили над 5 г. и извън
гаранция и 8751,11 лева, ако гаранционният срок за автомобила не е изтекъл.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.429 КЗ вр. чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
3
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП,
механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между
ПТП. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В
тежест на ответника е да установи възраженията си въведени с отговора на
исковата молба.
Страните не спорят, че между ответното дружество и собственика на
,,Ф.П.“ с рег. № ***** е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
По делото се установи, че на 10.09.2023 г., в гр. В., м-ст „А.п.“, до ЦСПП
2 В., по вина на деликвента – водач на л.а. ,,Ф.П.“ с рег. № ***** е настъпило
ПТП, при което на собствения на ищеца лек автомобил са нанесени
имуществени вреди. Съставеният констативен протокол за ПТП с пострадали
лица е официален свидетелстващ документ, съставен е от длъжностно лице в
кръга на службата му, по предвидения за това ред и в установената форма,
поради което се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти, в т.ч. и касателно частта „Обстоятелства, и
причини за ПТП”. Протоколът за ПТП е съставен от младши автоконтрольор
М.И.В. - служител на СПП при ОДМВР - В.. Доколкото е съставен от
длъжностно лице в рамките на предоставени му компетенции и по
предвидения за това ред, той е доказателство за удостоверените с него факти и
обстоятелства.
Механизмът на настъпване на произшествието, наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на деликвента и
нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца, са установени по
безспорен начин. Съдът намира, че вината на водача на л.а. ,,Ф.П.“ с рег. №
***** е установена по безспорен начин, както от приобщените по делото
писмени доказателства, така и от заключението на проведената съдебна
експертиза. Делинквентът е допуснал нарушение на правилата на движение,
като единствено и само поведението на водача на лекия автомобил ,,Ф.П.“ с
рег. № ***** е причина за настъпване на пътния инцидент. Отделно, с
изплащане на обезщетение в размер на 780 лв., още преди образуване на
настоящото производство, ответникът признава неизгодни за страната и
релевантни за предмета на спора, факти, по смисъла на чл.175 ГПК, а именно,
че на 10.09.2023 г., по вина на водача на л.а. ,,Ф.П.“ с рег. № *****,
застрахован при ответника, настъпва застрахователно събитие – ПТП,
вследствие, на което, на процесния автомобил са нанесени увреждания, които
следва да бъдат обезщетени.
Не се установяват доказателства за наличие на правопогасяващи или
правоизключващи отговорността на застрахователя обстоятелства. С оглед
горното, съдът намира предявения иск за доказан по основание.
Спорът се свежда до размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Заключението на съдебната експертиза сочи, че стойността за
4
възстановяване на автомобила, в случай, че същият е до 5 г. и извън
гранционен срок, възлиза на сумата от 5257,05 лв. При данни, че процесният
автомобил е с дата на първа регистрация през 2009 г., то следва именно този
да бъде размерът на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, доколкото нормата на чл.400, ал.2 КЗ определя, че
възстановителната застрахователна стойност е тази за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество.
Ответникът е длъжен да заплати на ищеца обезщетение за претърпените
вреди, вследствие настъпилото застрахователно събитие, като това
обезщетение следва да бъде в размера необходим за възстановяване на
автомобила в състояние годно за неговата употреба.
Възражението на ответника, че дължимото обезщетение следва да се
определи при съобразяване на Методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН,
е неоснователно. Съгласно нормата на чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. При определяне размера на застрахователното
обезщетение, застрахователят е длъжен да съобрази императивната
разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, а не минималните размери, определени с
Методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН.
При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото
обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената вещ
до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че в полза
на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в размера, посочен от вещото
лице като необходим за отремонтиране на автомобила. При данни, че
ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 780 лева, то до достигане на
пълния размер за възстановяване на автомобила, на доплащане подлежи
сумата от 4477,05 лева, Доколкото ищецът претендира заплащане на сумата от
4476,79 лева, ответникът следва да бъде осъден да му заплати обезщетение в
този размер. Предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло. Законната лихва се претендира с
начална дата, датата на подаване на исковата молба – 15.01.2024 г., поради
което лихвата следва да се присъди считано от тази дата.
По отношение заявеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, съдът намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите
когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане
на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА.
При съобразяване нормите на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва извод, че
ищецът претендира адвокатско възнаграждение, чийто размер е близък до
минималния, поради което съдът намира възражението на ответника, за
неговата прекомерност, за неоснователно. Отделно, макар да твърди
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
ответникът претендира адвокатско възнаграждение в същия размер (960 лв. с
ДДС).
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
5
ищеца се следват претендираните разноски от 1229,50 лева, съгласно приет по
делото списък по чл.80 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: IBAN **********, с титуляр „А.К.“ ООД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ на „А.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: ******, сумата от 4476,79 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца л.а.
„*****, вследствие ПТП настъпило в гр. В., на 10.09.2023 г., по вина на водача
на л.а. *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, при ответника, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.01.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ на „А.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: ******, сумата от 1229,50 лева, представляваща
сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред В. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6