Мотиви към присъда
по НОХД № 240/2019 год. по описа на РС – Лом
Подсъдимият Д.Р.С. *** е
предаден на съд с обвинение по чл. 129, ал. 1 от НК – за това, че на 15.12.2014
год., в с. Долни Цибър, обл. Монтана, умишлено причинил на Ш.А.М. ***, обл. Монтана средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на горна /проксимална/ трета на лакътната
кост, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за повече от
1 месец.
Производството е по реда на Гл. ХХIV от НПК.
Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено,
като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира да се
наложи наказание: „Лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години.
Подсъдимият Д.Р.С. се явява лично и с адв. Н.А. от МАК, който намира
обвинението за недоказано. Моли за постановяване на оправдателна присъда, както
и за отхвърляне на предявения граждански иск, като неоснователен.
Подсъдимият С. поддържа казаното от адвокат А..
Частният обвинител и граждански ищец Ш.А.М., представляван от адв. Н.Л. от МАК, намира обвинението за доказано и предлага
на съда да постанови осъдителна присъда, като по отношение на наказанието
поддържа становището на прокурора. Моли да бъде уважен предявения граждански
иск в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и да му бъдат
присъдени разноските за платено адвокатско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
При тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Р.С. е роден на ***
***, български гражданин, със средно специално образование, женен, адрес: с.
Долни Цибър, ул. „Двадесета“ №
2, обл. Монтана, реабилитиран, ЕГН: **********.
На 14.12.2014 год. св. А.А.А.
(племенник на пострадалия Ш.М.) и св. В.Ш.А. (син на пострадалия) били в
барчето на подс. С. ***. Възникнал конфликт между тях и дъщерята на подсъдимия
във връзка с пускането на музика в заведението. С. се намесил, като набързо
„опляскал“ (набил) двамата младежи и те си тръгнали.
На следващия ден – 15.12.2014 г. пострадалият Ш. се
намирал с брат си А.А.М., сина си и племенника си
пред дома си в селото. Покрай тях преминал подс.
С. с управляван от него лекотоварен автомобил. Св. А.А.М.
му махнал да спре, след което заедно с пострадалия Ш. отишли към буса. Ш.М.
посегнал през стъклото да удари подсъдимия С., но не успял. С. слязъл от
автомобила, а в ръцете си носел дървена бухалка. От автомобила слезли и
пътуващите с подсъдимия - Р.Е., Л.С., и В.И.. Видимо агресивни, започнали да
нанасят удари на Ш.М. и роднините му. В заформилия се
бой С. замахнал с бухалката към свид. Ш.М., който, за да се предпази, поставил
ръцете си над главата, като дървената бухалка ударила лявата му ръка. От удара Ш.М.
усетил силна болка в ръката си, а племенникът му А.А.
успял да вземе дървената бухалка от ръцете на подс. С. и побоя бил
преустановен. Подсъдимия и роднините му се качили в автомобила и потеглили,
а пострадалия и роднините му потеглили към МБАЛ гр. Лом. След като узнали, че
роднините на подс. С. се намирали в болничното заведение, се насочили към МБАЛ
„Д-р. Стамен Илиев“ - гр. Монтана. При извършения преглед на Ш.М. било
установено наличие на фрактура на лява ръка и два дни по-късно същият постъпил
на лечение в Ортопедично отделение на МБАЛ гр. Монтана. За случая били
сигнализирани и органите на РУ гр. Лом.
В хода на разследването по образуваното досъдебно
производство е и изготвена съдебномедицинска експертиза, от която е видно, че
на Ш.М. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява
горна /проксимална/ трета на лакътната кост, довело до трайно затруднение
движението на ляв горен крайник за не по-малко от месец и половина - два
месеца.
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени
доказателства: показания на свидетелите, справка за съдимост, съдебно-медицинска
експертиза, протоколи, епикризи, медицинска документация.
По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които проверени по
отделно и в съвкупност не оставят съмнение за фактите от предмета на доказване:
причиняването на средна телесна повреда, както и съзнаването на тези
обстоятелства от подсъдимия към момента на извършване на деянието.
В проведените съдебни заседания са разпитани множество свидетели,
извършени са и очни ставки. Като цяло по делото се формират две групи
свидетелски показания:
първата - на свидетелите Ш.М., А.А.М., А.А.А., В.Ш.А.;
втората – на свидетелите Л.М.С., В.И., Л.Т.Л., С.К.К.,
В.Н..
Съдът дава вяра на показанията първата група свидетели. Те си
кореспондират както помежду си, така и със събраните писмени доказателства. Свидетелите
потвърждават, че именно подсъдимият С. е ударил с бухалка пострадалия Ш.М. в
лявата ръка, което е довело до счупваненето ѝ.
Това е бил и началния момент на последвалия масов бой. Съдът не намира
основание да не кредитира показанията на тези свидетели. Показанията им при
разпита на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса са едни и
същи. Липсата на противоречия води до извода за достоверност на показанията на
тази група свидетели.
По-различно стоят нещата обаче с показанията на втората група свидетели.
Те са объркани и нелогични, в противоречие с останалите доказателства по
делото. Въпреки това при тези показания има един момент, който се повтаря:
застъпва се тезата, че пострадалият е бил ударен не от подсъдимия, а от неговия
племенник Руслан (който известно време след въпросната случка е починал).
Показанията на този свидетел са прочетени по реда на чл. 281 НПК и действително
при разпита на досъдебното производство заявява, че той е ударил Ш.М.. Това
сведение обаче, преценено в съвкупност с останалите събрани доказателства, не
води до основателно съмнение за вината на подсъдимия. Твърдението, че ударът с
бухалка, довел до счупване на лявата ръка на пострадалия, е извършен от
починалия Руслан, е защитна линия на свидетелите от страна на подсъдимия, която
цели единствено неговото оневиняване. Такава е и защитната позиция на
подсъдимия. Първоначално същият заявява, че в по-късен момент ще даде
обяснения, но впоследствие не е пожелал да го стори. Между него и А.А.А. обаче е проведена очна ставка (стр. 6-7 от протокола от 25.08.2020 г.),
при която противоречията в твърденията на двамата частично са отстранени. Все
пак личи ясно позицията на подсъдимия – вината да бъде прехвърлена върху
лицето, което е починало.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля В.Н.. Същият
твърди, че е отишъл на мястото на боя едва впоследствие, видял, че подсъдимият
е в кръв на земята и едва тогава излязъл племенникът, който бил ударил
пострадалия. Нелогични, объркани и в противоречие с останалите събрани по
делото доказателства, тези показания не следва да се кредитират.
Показанията на св. В.И. също са противоречиви и объркани. Няма
припокриване между казаното от нея пред съда и казаното на досъдебното
производство. В съдебно заседание тази свидетелка веднъж посочва, че починалият
Руслан е ударил пострадалия, а след това – че не е видяла никой да го удря.
Първоначално подробно разказва събития около побоя, а след това – че е видяла
само едно събитие – Руслан да удря Ш.М.. Разпитана на досъдебното производство
(на 15.05.2019 г.), свидетелката заявила, че „всички скочили да се бият“, тя се
уплашила, избягала и не е видяла нищо. Тази непоследователност в показанията
води до категоричния извод, че същите не следва да се кредитират.
Както беше посочено, като цяло показанията на втората група
свидетели са нелогични и противоречиви. Доколкото се приема, че са очевидци на
определени събития, то те са отишли на място едва впоследствие, в разгара на
разразилия се бой, а не веднага. Остава неясно
защо тези свидетели не са видели кой е започнал пръв боя, но когато отишли
подсъдимият вече „бил в кръв“ и ясно видели, че именно починалият Руслан удря
пострадалия Ш., вследствие на което му била счупена ръката. Тази защитна линия
не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, поради което и
съдът не я приема за достоверна.
Преценени в съвкупност показанията на свидетелите водят до извода за причинена
телесна повреда от подсъдимия С. на пострадалия М.. По делото е приета като
доказателство съдебно-медицинска експертиза, изготвена на ДП (л. 90-92), която
не е оспорена от страните. В нея се посочва, че „счупването на горна
(проксимална) трета на лакътната кост е много вероятно да се получи в условията
на битов скандал, за какъвто има данни…силен директен удар от тъп
предмет…(възможно и описаната дървена бухалка) върху вдигната ръка над главата
при опит за защита на главата“. От изготвената експертиза също може да се
направи извод за умишлено причинена средна телесна повреда. Всъщност
конкретното нараняване и механизмът на неговото получаване не се подлагат на
съмнение. Спорно по делото е дали тази телесна повреда е причинена от
подсъдимия, или не. А както беше посочено, безспорно се установява, че именно
подсъдимия С. е причинил описаната в обвинителния акт телесна повреда.
От правна страна:
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 129,
ал. 1 от НК. От обективна страна Д.С. е причинил на Ш.М. средна телесна повреда
– трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за повече от един месец.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По наказанието и гражданския
иск:
За престъплението по 129, ал. 1 от НК се предвижда наказание: „лишаване
от свобода до шест години“.
При така приетата правна квалификация и предвид целите визирани в чл. 36
от НК, наказанието се определи при приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като съдът съобрази подбудите за извършване на деянието, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства в случая не се констатират. Налице са отегчаващи
такива: некритичност към извършеното деяние и във връзка с това - опит да бъде
установено, че извършител на престъплението е лице, което е починало. Квалификацията
на престъплението е по чл. 129 (1) НК, то е с висока степен на обществена
опасност, тъй като се засяга неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Ето защо съдът намира, че следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година и шест месеца, изпълнението на което на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Така
наложеното наказание би постигнало в най-голяма степен всички цели на
наказанието, уредени в чл. 36 от НК - както индивидуалната, така и генералната
превенция.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен, следва да бъде частично
уважена предявената от гражданския ищец претенция за обезщетение.
Престъплението, предмет на настоящото дело, е средна телесна повреда, като на
пострадалия е причинено затруднение движението на ляв горен крайник за повече
от един месец. За претърпените неимуществени вреди следва да му бъде заплатено
обезщетение по справедливост, като настоящият съдебен състав намира, че то
следва да е в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждане - 15.12.2014 г. до окончателното ѝ
изплащане. В останалата си част, до размера от 5000 лв. предявеният граждански
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските, таксите и веществените
доказателства:
На основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на РУ – гр. Лом направените в хода на досъдебното
производство разноски за изплащане възнаграждение на вещо лице, в размер на общо
80,00 лв. /осемдесет лева/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС - гр. Лом.
На основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати на частния обвинител и граждански ищец разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв.
На осн. чл. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС - Лом сумата от 100.00
лева държавна такса върху уважения размер на
гражданският иск и по 5 лева държавна такса при всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
На осн. чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК вещта,
послужила за извършване на престъплението - дървена бухалка, следва да бъде
отнета в полза на държавата, а след влизане в сила на просъдата – да бъде
унищожена.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата и изготви мотивите си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: