Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1171
В ИМЕТО НА НАРОДА
17.06.2019 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 3938 по
описа за 2018 година
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-003516
от 15.05.2018 г. на Началник Група към
ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на П.М.П., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.180, ал.1, т.1,
пр.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 18-1030-003516 от 15.05.2018 г. на
Началник Група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на П.М.П., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.180, ал.1, т.1,
пр.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.
Жалбоподателят П.М.П., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. За него се явява процесуалния му представител адв.Х.Д..
Административнонаказващия орган – ОД на МВР, Сектор ПП Пловдив,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената
жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
На 23.04.2018 г. от актосъставителя А.Н.Н. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против П.М.П., с ЕГН ********** за това, че на
23.04.2018 г. около 01:55 часа на ГПІ-8 236км
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Ню Бийтъл“ с рег.№ ***,
собственост на Х.Д. като 1. Управлява МПС със спукано предно обзорно стъкло –
отдясно – пасажерска страна - от горната
до долната страна, като създава опасност за движението. Актосъставителят
квалифицирал поведението на П. като нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А.Н.Н. заявява, че поддържа съставения от него акт,
като сочи, че има бегли спомени за случая. Уточнява, че Главен път І-8 206
км бил пътят Пловдив-Хасково. Излага становище, че спуканото стъкло създава
опасност за движението и при нарушена цялост не се знае кога стъклото ще се
пръсне. Свидетелят не си спомня дали актът е бил предявен на нарушителя. Копие
било връчено на нарушителя. Свидетелят се поправя и сочи, че нарушителят
отказал изцяло да подпише акта, но последният му бил предявен. Отказът на
нарушителя да подпише АУАН бил удостоверен с подписа на един свидетел – И.А. - водач
на първия автомобил, който се движел по пътя и бил спрян. Свидетелят
собственоръчно написал своето име. Актосъставителят твърди, че нямало изготвена
докладна записка за случая. Мястото на проверката било установено УП по график
и почасово, като служебните автомобили били с джипиеси и нямало как да бъдат
другаде. Нарушителят не желаел изобщо да отиде до полицейския автомобил, за
което полицаите нямало как да го накарат. Свидетелят на отказа бил спрян, без
да е извършил нарушение и му било обяснено, че жалбоподателят, който бил
нарушител, не желаел да отиде до полицейския автомобил. Тогава актосъставителят
отишъл при нарушителя и му връчил акта.
По делото беше разпитан и свидетелят по акта Д.Б.П., който
поддържа акта, но има бегъл спомен за случая. Спомня си патрулиране с колегата
му извън града /236 км/ в тъмната част на денонощието в неделя. Свидетелят
категорично заявява, че не си спомня да са спирали лек автомобил „Фолксваген Ню
Бийтъл“ с пукнато предно стъкло и съответно да са имали пререкания с водача. Свидетелят
отново потвърждава липсата на спомен за случая, като уточнява, че нарушителят
има право да не подпише акта.
С жалбата санкционираното лице прави
искане за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание
чрез адв.Д. излага конкретни доводи за отмяна на атакувания административен акт.
С оглед така установената фактическа
обстановка и въз основа на събрания доказателствен материал, съдът намира, че
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява техническа
неизправност на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, изразяваща се в нарушената
цялост на предното обзорно стъкло, спукано отдясно на пасажерската страна,
което съставлява нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба
изисква движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически
изправни, а според чл. 10, ал.1, т.6, б."в" от ППЗДвП, моторно превозно
средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има счупени
или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните
изисквания на стандартизационните документи. В конкретният случай е налице
повреда по външното стъкло на лекия автомобил, създаваща непосредствена
опасност за движението, за което жалбоподателят правилно е санкциониран на
основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.4 от ЗДвП
/относима в редакцията й към датата на нарушението/, която предвижда наказание
глоба от 20 до 150 лв. за водач, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, извън случаите по чл.179, т.4, когато в резултат на
нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.
Въпреки установеното нарушение, съдът
намира, че процесният случай следва да се квалифицира като „маловажен“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на НК на ВКС преценката на
административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28
от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В случая се
установяват обстоятелства, които обосновават по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
процесния вид. По делото липсват данни посочената разпоредба вече да е
прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при
повторно извършване на административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено
административно наказание. Не се установяват и настъпили вредни последици. Същевременно
се констатира, че жалбоподателят е предприел
незабавни постъпки за отстраняване на нарушението и отстраняване на
техническата неизправност на лекия автомобил. Очевидно
е, че в конкретния случай целта на закона е била постигната с факта на извършената
проверка и съставяне на АУАН, и жалбоподателят е предприел необходимите
действия да приведе осъществяваната от него дейност в съответствие с
изискванията на нормативната уредба. Предвид на това е следвало
административнонаказващият орган да извърши проверка на основание чл.53, ал.1
от ЗАНН и да прецени дали са налице условията за приемане на случая като
маловажен, което в случая не е сторено. Не
е следвало жалбоподателят да бъде санкциониран, а е трябвало да бъде
предупреден писмено или устно, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложена глоба
Изложените факти обуславят маловажността
на случая и са предпоставки за освобождаване от административнонаказателна
отговорност. Неприлагането на чл.28 ЗАНН при така установеното представлява нарушение
на материалния закон и по своето естество е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ