Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 140       Дата  12.05.2020   година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав

                                       

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на  12.02. 2020 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №   803  / 2019 г. на ПАС

 

         Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

Образувано е по въззивна жалба  на З.д. „Е. „АД ЕИК..,представлявано от   упълномощения  процесуален представител  юрисконсулт С.К.  против  Решение № 570 / 16.10.2019 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търговско дело № 754/2018 г.

          По силата на обжалваното   решение  съдът е  осъдил  „З.  д.Е.“АД ЕИК .. да  заплати  на  ищеца  П.  Д.  Н.  с ЕГН: ********** сумата от 20 000 лева,  представляваща  дължим  остатък от  застрахователно  обезщетение над вече платената от застрахователя сума от 20 000 лева или  застрахователно  обезщетение в  общ  размер на 40 000 лева по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № .. за  претърпени по вина на водача  на лек автомобил марка „Л.Р.“,модел „Ф. „  с  рег.№ ..- К. Н.К.,предприел  маневрата изпреварване на лек  автомобил марка „Д.“, модел „Р.“,с рег.№ . .,управляван от Д.Х. Р.,без да

 остави  достатъчно  странично разстояние,в резултат на което се ударил в лекия автомобил  марка „ Д.“, модел „Р.“, който е променил  траекторията си на движение и е блъснал  намиращия се на  тротоара  ищец П.  Д.  Н..

       Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е постановено, без съда  да е обсъдил  задълбочено механизма на увреждане при който е настъпило  процесното ПТП,  респективно: неизяснено е останало   кой от двамата водачи на леките автомобили   има вина   за настъпилия пътен инцидент.

       Наред   с това се   поддържа  оплакването ,че   в нарушение на чл.52  от ЗЗД съдът е  присъдил   застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лева, който според жалбоподателя  е прекомерен и не  съответства на причинените на ищеца неимуществени вреди. Претендира се отмяната  на обжалваното решение в осъдителната му част,  с която съдът  е осъдил  ответното застрахователно дружество да заплати застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди  в размер на 20 000 лева, при отчитане на извършено извънсъдебно плащане в размер на 20 000 лева.

       Ответника  по  въззивната  жалба П.  Д.Н., представляван от процесуалния си представител адвокат Р.М.   поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба  е неоснователна.  Счита, че  размера  на застрахователното обезщетение за причинените неимуществени вреди  е определен  в съответствие с принципа на справедливото обезщетение по чл.52 от  ЗЗД.

         Пловдивският  апелативен съд след  преценка на изложените във въззивната  жалба  оплаквания и доводи, приема за  установено  следното:

         Предявени са обективно   кумулативно  съединени  искове, от които главният иск е по  чл.432,ал.1 от КЗ и акцесорен иск по  чл.86  ЗЗД.

        Първото  оплакване, изложено във  въззивната жалба е, че механизма  по който е настъпило процесното  ПТП  е   останал неизяснен.

 

 

 По  тази  причина  по делото  не  е установено кой от двамата водачи  на  леки  автомобили има вина за  настъпилия пътен   инцидент.            

       Оплакването  е   неоснователно.

       Механизма по  който  е   настъпило   процесното   ПТП е  посочен в съставения АУАН № 677/ 20.05.2016 г.  В  акта  е отразено, че на  20.05. 2016 г. около  08.10 часа в село П., Община –П. в близост до кафе-аператив „К.  к.“водачът  на  лекия  автомобил марка „Л.Р.“,модел „Ф.“,който автомобил се е движел в посока юг- север е предприел маневрата   изпреварване на лек автомобил марка „Д.“,модел „Р.“,без да  остави  достатъчно странично разстояние, в резултат на което се удря в него  като от удара лекия автомобил  „Д.“ променя   траекторията си на движение и блъска намиращия  се пред кафе-аператива пешеходец.

Актът  е предявен  на  виновния водач, който го е подписал без възражения,като по този начин  е признал факта, че  предприемайки  маневрата изпреварване  не е спазил достатъчно  странично  разстояние, поради което е последвал  удара.

         Първоинстанционият съд правилно е   констатирал, че въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление  № 16-0325-000677 от 29.07.2016 г.,по силата на което виновният за нарушението водач на лекия автомобил  „Л.Р.“ е наказан и му е наложена глоба в размер на 100 лева.  Следва  да се  отчете  и  факта ,че  наказателното  постановление е влязло в сила без да бъде обжалвано,а глобата е заплатена  незабавно в деня на  връчване на постановлението.

       Всички тези  факти в своята  съвкупност и най-вече факта, че водачът, предприел  маневрата  изпреварване е подписал акта за установяване на административно  нарушение без възражение е  доказателство, че  механизма  на настъпване на ПТП е този, който е  описан в АУАН.

         Ответното застрахователно дружество  не ангажира  доказателства, че  механизма на   процесното  ПТП е различен от този, който е отразен в акта.  Правилно   първоинстанционният съд  не  е кредитирал заключението на вещото лице –автоексперт инж. С.   М..  Изводите, до  които достига експерта се основават  на показанията на  свидетелите, разпитани в  досъдебното производство.

 

 

 Това не са доказателства,събрани по предвидения в ГПК ред, поради което и не могат да бъдат  ценени като  годни доказателствени  средства..

         В съдебно заседание вещото лице  инж. М. е обяснило, че  е изготвило  заключението си  изцяло  въз основа на на показанията на свидетелите,дадени в досъдебното производство  тъй като   обективни данни по делото липсват.

      Няма яснота относно това къде   точно са се намирали двата  автомобила  непосредствено след  удара - тяхното разположение не е било   запазено.  По – конкретно  запазено  е единствено  разположението на лекия автомобил „Д.“, който след удара  се е качил на тротоара.  Къде обаче  се е намирал  другият автомобил  марка  „Л.Р.“ спрямо другия лек автомобил – този съществен според експерта  факт  не може  да бъде установен.

           Причината  затова е свързана изцяло с поведението на водача  К.,който е  управлявал лекия автомобил „Л.Р.“. Последният  е бил задължен да остане на мястото на произшествието и да  дочака  пристигането на компетентните органи – това е негово задължение по чл.123,ал.2 б.“б“ от ЗДвП. Вместо това той е качил  пострадалия Н. и е тръгнал в  посока към град П.,за да  откара  пострадалия в болнично заведение. При положение че  св.Ф.  се е обадил по телефона на Полицията и на Бърза медицинска помощ  нищо не е налагало водачът К. да потегли  с „Л.Р.а“ в посока към П..  По този начин водачът  е възпрепятствал  органите на   МВР,които са пристигнали много бързо след повикването да установят точното местонахождение на джипа „Л.Р.“.    

        В  този смисъл  правилен е  извода на  първоинстанционния съд, че  водачът  К. със собственото си противоправно поведение  е  станал причина за липсата на обективни данни.  Това  обаче  не е основание експерта да  изгради  заключението си на база на  свидетелските показания, при това събрани в рамките на досъдебното  производство.

        Предявеният  иск  е  доказан като основание, което  се потвърждава и от ответното дружество, което  е  изплатило застрахователно  обезщетение  в размер на  20 000 лева.

          Основното оплакване, изложено във въззивната жалба  е за  неправилно  приложение на  чл.52 от ЗЗД.

         По делото е  допусната  комплексна  съдебно- медицинска  и токсикологична експертиза, от заключението на която  се установява, че ищецът П.  Н.  е получил травматични увреждания, изразяващи се в  изкълчване, навяхване и разтягане на елементи от лявата колянна става.

         Тези травматични  увреждания са наложили    имобилизация на крайника и по  същество  представляват увреждане на  костната  структура и на  сухожилията на  лявата колянна  става.

        Това  е  довело  до  съчетания на  болка, нестабилност при  опит за  придвижване  и  затруднено придвижване.  За лечебно- възстановителния период са  представени документи за  временна нетрудоспособност  от 127 дни. Следва  да се  отчете,че  процеса на възстановяване при  пострадалия  е бил по-продължителен   като времетраене,тъй като пострадалият е имал наднормено тегло,което води до  допълнително натоварване на  ставния  апарат.

        От  показанията на свидетелката  С.  Н. -  съпруга на ищеца  се установява, че  пострадалият бил  много  уплашен, изпитал е силен  нервен срив, поради което се е наложила помощта на психиатър.  Изпитвал е и физически болки –кракът му е бил подут и обездвижен, като при най-малкото  натоварване на крака болката се е усилвала. Не е могъл да спи,вземал е  успокоителни лекарства,но  без да бъде постигнат желания  ефект.

     Първоинстанцинният съд  е отчел  факта ,че  пострадалият е имал  предходни  заболявания като  хипертонична болест, захарен  диабет и паркинсонова болест. Правилно  е съобразил, че тези  заболявания  нямат пряка връзка с  травматичното увреждане,но безсъмнено оказват  влияние върху  качеството на живот  на пострадалия.  Това обаче  не трябва да рефлектира върху  размера на обезщетението   за неимуществени вреди ,претърпени от пострадалия само в резултат  от травматичното увреждане.   Присъденото обезщетение в размер  на 40 000 лева е завишено и следва да се намали  на 30 000 лева,който размер  според вижданията на въззивната инстанция съответства на принципа на  справедливото  обезщетение по чл.52 ЗЗД.

         Следва да се отмени  решението в осъдителната му част за разликата над 10 000 лева до  20 000 лева ,представляваща  дължим остатък от застрахователно обезщетение над изплатената сума  от 20 000 лева.

 

По този начин общият размер на обезщетението за неимуществени вреди  ще бъде в размер на 30 000 лева, от които застрахователят е изплатил сумата от 20 000 лева.

          При този  резултат от  въззивното  решение  в полза на  ищеца  следва да се  присъдят съдебни разноски , съразмерно  уважената част от  иска. Ищеца  е бил  представляван   от   пълномощник  при  условията на   чл.38,ал.2 от ЗА  като му е предоставено безплатно  процесуално  представителство  пред въззивната инстанция от адвокат  Р.  М.  от САК.

      Искът  е уважен до размер  на  10 000 лева върху която сума  се дължи  адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева в полза на адвокат Р.М..

          В  полза на  жалбоподателя  следва  да  се присъдят съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на 200 лева, представляваща ДТ, както и юрисконсултско възнаграждение в  размер на 275 лева. Общият  размер на съдебните разноски, направени от жалбоподателя пред въззивната инстанция  е 475 лева,,съобразно  уважения  размер на претенцията.

      По  изложените съображения  Пловдивският  апелативен съд

 

                                   Р    Е   Ш   И :

 

             ОТМЕНЯ  Решение  № 570  от  16.10.2019 г., постановено от Пловдивският  Окръжен съд по  търг.дело № 754/2018 г, в  осъдителната му  част за разликата над  10 000 лева до 20 000 лева,като  вместо  това  ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ  предявеният  от  П.  Д.  Н. ЕГН: ********** против „З.  д. „Е. „ АД  ЕИК .. иск по   чл.432,ал.1 КЗ за  сумата от 10 000 лева, представляваща  разлика между присъденото обезщетение в размер на  20 000 лева  и сумата  от 10 000 лева, до който размер се уважава иска.

          ПОТВЪРЖДАВА  решението в  осъдителната му  част, с която  „З.д.Е. „АД ЕИК ..  е осъдено да заплати на П.Д.Н., ЕГН: ********** сумата от 10 000 лева ,представляваща дължим остатък от  застрахователно обезщетение над платената от застрахователя  сума от 20 000 лева или  сума в общ размер на

 

 

30 000 лева,дължима по застраховка „Гражданска  отговорност“, обективирана в  полица № …,представляваща обезщетение за  претърпените от П.Д.Н., ЕГН:********** неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и  страдания,причинени  в резултат на настъпилото на  20.05.2016 г. ПТП,вина за  което има водача на лекия   автомобил марка „Л. Р.“,модел  „Ф.“  К. Н. К., която сума се присъжда ведно със законна лихва, считано от 04.08.2018 г. до окончателното й  заплащане.

       ОСЪЖДА    П.  Д.Н.  с ЕГН:********** да заплати на  „З.  д.Е. „АД ЕИК .. сумата от 475 лева,в която се включва и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 275 лева, представляваща съдебни разноски  пред въззивната инстанция.

          ОСЪЖДА  „З.  д.Е. „АД ЕИК .. да заплати на адвокат Р.М. ***  адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно  процесуално представителство на ищеца  в размер на 996 лева,дължимо на основание чл.38,ал.2 ЗА, съобразно уважения размер на иска.

           Решението  подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ:1.             2.