О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 03.10.2019 година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1424 по описа за
2019 год. на ВОС, съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл. 140, ал.1 ГПК.
Производството е
образувано по иск от Е.И.Т., с ЕГН:**********,***, със съдебен адрес:***, офис
3, в качеството й на процесуален
представител по реда на чл.32 от ГПК на В.С.В., с ЕГН: **********,***, ПРОТИВ Г.Й.Г.,
с ЕГН:********** и с адрес: *** иск с правно основание чл.92 от ЗЗД и цена на
иска 22 027,16 USD.
В исковата си молба ищеца
твърди, че на 31.07.2014 год. е сключил с ответника Договор за заем, по силата
на който той, като заемодател му е предоставил в заем сума в размер на 72 352
USD /седемдесет и две хиляди триста петдесет и два щатски долара/, със срок на
договора една година и с падеж за връщане 31.07.2015 год.
В т. 4.1. и т. 5.1. страните са договорили, че
с подписването на договора ответника декларира получаването на заемната сума, а
самия договор служи, като разписка за това, а съгласно чл. 3.1 ответника е поел
задължението да заплати възнаградителна лихва по договора, в размер на 1 %
/един процент/ месечно изчислен върху заемната сума.
На падежната дата обаче,
сумата описаната по-горе не е била върната, нито пък е била заплатена
уговорената възнаградителна лихва. И до този момент, ответникът не е изпълнил
задължението си по договора.
Ищеца в качеството си на
кредитор, упражнил правата си по издадения в негова полза запис на заповед и е
подал, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК.
Въз основа на подаденото
заявление е образувано ЧГД № 11 616 от 2018 год. по описа на Районен съд гр.
Варна, и е издадена Заповед № 5794 от 31.07.2018 год. за изпълнение на
паричното задължение. Ответника е възразил по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу
издадената заповед, а ищеца е предявил иск за установяване съществуване на
вземането, по смисъла на чл. 422, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искът на ищеца е бил уважен,
с Решение № 463 от 28.05.2019 год. по търг. дело № 1741/2018 год. по описа на
Окръжен съд - гр. Варна, TO, IV-ти състав.
От събраните по търг. дело
№ 1741/2018год. доказателства, безспорно е установена автентичността на
договора и са приети за доказани изявленията на страните, направени в него, а
именно: че е постигнато съгласие между страните да се обвържат в каузално
правоотношение при условията, описани в договора за паричен заем от 31.07.2014 год.,
както и че заемната сума е била предадена на заемателя, декларирано от същия в
т. 4.1 от договора.
Наличието на валидно
главно задължение по договора за заем е предпоставка за възникване и на
акцесорните задължения, свързани с него. Такова задължение се явява и
уговорената между страните в точка 5.6. от Договора, неустойка при забава на
заемателя за връщането на заемната сума, в който случай дължи неустойка в
размер на 0,2% върху заемната сума за всеки просрочен ден.
В заповедното производство ищеца не е претендирал
неустойки за неизпълнение и забава, което според неговите твърдения обуславя
интереса му от предявяването на настоящия иск за заплащане на дължимата
неустойка, предвидена в договора за заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В настоящия
случай, се касае за конкретно договорена мораторна неустойка, обезпечаваща изпълнението
на задължението на заемодателя да върне в срок получения от него заем и
обезщетяващо за заемодателя, като изправна страна по договора. Т.е. ответникът,
като неизправната страна по договорното задължение следва да понесе
отговорността си за неустойка, в следвие на виновно си неизпълнение.
Уговорената неустоечна клауза за забава е в
размер на 0,2% върху заемната сума или 72 352 х 0.2% = 144,70 USD на ден и към
29.07.2019г. - датата на предявяване на настоящата искова молба, размерът на
дължимата неустойка, изчислена съобразно т.5.6 (предл. второ) от Договора е в
размер на 158 446 USD, изчислена за три години или 1095дни - забава.
С настоящата молба ищеца предявява частичен
иск, с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер
на 22 027,16 USD /двадесет и две хиляди двадесет и седем долара и шестнадесет
цента/, представляваща част от общо дължимия размер на неустойката от 158 446
USD, за горепосочения период от три години.
С исковата молба ищеца е заявил петитум, с
който моли съда да постанови решение, с което да:
ОСЪДИ
ответника Г.Й.Г. с ЕГН: ********** да заплати на ищеца В.С.В. с ЕГН: *********
на основание чл. 5.6. от Договора за заем сключен на 31.07.2014, сумата от 22 027,16
USD/двадесет и две хиляди двадесет и седем долара и шестнадесет цента/,
представляваща част от договорна неустойка за забава, дължима в размер на 0,2%
на ден върху заетата сума от 72 352щатски долара, за периода от 29.07.2016г. до
29.07.2019г., която неустойка е в общ размер на 158 446 USD /сто петдесет и
осем хиляди четиристотин четиридесет и шест щатски долара/.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, ако намерите искът,
ако съдът отхвърли искът с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
ОСЪДИ ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от
22 027,16 USD /двадесет и две хиляди двадесет и седем долара и шестнадесет
цента/, като обезщетение за забава за неизпълнение на паричното си задължение,
в размер на законната лихва върху заетата сума от 72 352 щатски долара, за
периода от 29.07.2016 год. до 29.07.2019 год.
Ищеца претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, Г.Й.Г., действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.
Николай Банков - ВАК и съдебен адрес:***.
Ответника не оспорва обстоятелството, че е
проведено заповедно производство по по ч.гр.д. № 11616/2018 г. по описа на ВРС,
по което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, срещу която
длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в срок.
Не оспорва обстоятелството че между страните
е влязло в сила Решение № 463/28.05.2019г. по т.д. №1741/2018 год. по описа на
ВОС, с което е уважен предявеният положителен установителен иск, за признаване
на установено между страните, че Г.Й.Г. дължи на В. Стойков В. сумата от 81 035
щатски долара, въз основа на издаден от него Запис на заповед от 31.07.2014
год. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2018 год.
Ответника оспорва предявеният иск, като
неоснователен както по основание така и по размер.
Твръди , че неустоечната клауза уговорена в
т. 5.6 от Договор за паричен заем от 31.07.2014г. е нищожна. Съгласно клаузата
на чл. 5.6 от Договор за паричен заем от 31.07.2014г.( страните са договорили
че при неплащане на минимум 45 360 щ.д. от заемната сума до 31.07.2015 год.
заемателя се задължава да заплати неустойка в размер на 27 000 щ.д. Страните са
договорили, че дължимостта на неустойка в размер на 27 000 щатски долара не
изключва дължимост на неустойка в размер на 0.2% от заемната сума за всеки
просрочен ден. Ответника твръди, че в договора са уговорени различни видове
неустойка и те могат да се кумулират само ако се отнасят до форми на
неизпълнение, които не се поглъщат. Поради тази причина не може да се търси
неустойка за забава, ако е настъпило пълно неизпълнение, за което също е
предвидена неустойка.
В случая при забава от страна на ответника за
плащане на сумата от 45 360 щ.д. последния ще дължи неустойка от 27000 щ.д. и
за същата забава след 31.07.2015 год. заемателят ще дължи неустойка от 0.2%
дневно. Подобно кумулиране на договорената неустойка за един и същ вид
неизпълнение, а именно забава в плащането е недопустимо, поради което клаузите
на текстовете на чл.5.6 са нищожни.
Ответника твръди, че неустоечната клауза
уговорена в т.5.6 от Договор за паричен заем от 31.07.2014 г. е нищожна поради
противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.
92, ал.1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват, законодателят е уредил две от функциите на
неустойката- обезпечителна и обезщетителна.
Не съществува спор в съдебната практика и
правна доктрина, че като форма на договорна отговорност неустойката има и
санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е допустима,
предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни
граници.
Тази наказателна функция несъмнено намира
приложение тогава, когато размерът на същата е по-голям от размера на
претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следва да е в
съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави.
Последните не допускат и използването на
договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора
и един от корективите на последното е предвидената от законодателя в чл.26,
ал.1, пр.З ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна.
Преценката за нищожност се извършва към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение па поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.
Ответника твръди, че предвид конкретния
случая неустойката в размер от 0.2 % или по 144.70% на ден е значително над
обичайния предвидим размер на вредите, които кредиторът на парично вземане би
претърпял.
В годишен порядък обезщетението достига 73%,
при лихвени равнища на основния лихвен процент на БНБ към момента на договаряне
под 1%.
Заедно с Договорът за заем е подписан и запис
на заповед, с което издателя обезпечава същото задължение в размер на 81 035
щатски долара (главница в размер на 72 352 щатски долара и месечна лихва от 1 %
за една година в общ размер от 8 682,24 щатски долара /12x723,52/), които
представляват обичайните вреди от неизпълнение.
Ответника твръди, че уговарянето на такъв
висок размер несъмнено сочи, че заемодателят е предложил на заемателя клауза,
целяща покриване не само на вредите, които могат да бъдат понесени, но и на
значителна горница, чието плащане не може да се обоснове само с целта да се
стимулира длъжника да изпълни навреме, а цели генериране на допълнително
плащане, което кредиторът би получил само за да санкционира длъжника за
неизпълнението.
В условията на евентуалност ответника прави
възражение за прекомерност, като отправям искане по изложените в предходната
точка съображения, претендираната неустойка да бъде намалена, като в тази връзка
бъдат съобразени действително претърпените вреди.
В условията на евентуалност ответника твърди,
че претенцията за неустойка е неоснователна по причина, че кредиторът е
упражнил правото си на избор претендирайки обезщетение за забава върху
вземането си по реда на чл.86 от ЗЗД.
Ищецът сам посочва решение № 463/28.05.2019г.
постановено по т.д. №1741/2018г. от Окръжен съд гр. Варна, влязло в законна
сила.
По правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично
задължение с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото
неизпълнение.
В отговора се твръди, че сключения Договор за
паричен заем от 31.07.2014 г., който е обезпечен с процесния запис на заповед,
е нищожен поради липса на съгласие, защото не е подписан от ответника.
По изложените съображения ответника твръди,
че предявеният евентуален иск на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 22
027.16 щатски долара, като обезщетение забава неизпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва върху заетата сума от 72 352 щатски
долара, за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. е частично недопустим,
доколкото с Решение № 463/28.05.2019г. по т.д. №1741/2018г. B0C вече се е
произнесъл по дължимостта на законната лихва. В евентуалност моля същия да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговора ответника е направил и възражение за
изтекла погасителна давност на вземането за неустойка на основание чл.111, б.
„в" от ЗЗД
Ответника моли съда да отхвърли предявеният
иск от В.С.В. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД и искът правно осоноваине
чл.86 от ЗЗД.
За да се произнесе,
съобразно задълженията си по чл. 140 и сл. ГПК, съдът съобрази следното:
С исковата молба е
предявен предявени обективно съединени иск за неустойка с правно основание
чл.92 от ЗЗД- неустойка като обезщетение за вредите от неизпълнението на
сключения предварителен договор, без да е нужно те да се доказват и в условията
на евентуалонст иск за обезщетение за забава с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
Фактическите
твърдения на ищеца, обосноваващи основателността на иска с правно основание
чл.92 от ЗЗД е неизпълнение от страна на ответника на поетото от него
задължение по договора от 31.07.2014 год.
В тежест на ищеца съдът
възлага да установи, че е изправна страна по договора, че ответника не е изпълнил задълженията си по
договора по пътя на прякото и пълно доказване, както и размер на обезщетението
за забава.
Съдът
възлага в тежест на ответника да докаже въведените от него възражения.
Съдът намира, че приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което искането за прилагането им следва да бъде уважено, на основание чл.140, ал.2 от ГПК.
С оглед
на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за
доклад:
Предявеният иск е с правно основание
чл.92 от ЗЗД и заявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл.86
от ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл.92 от ЗЗД, подлежат на установяване следните факти: наличие на действителен договор,
клауза за неустойка, предвидената неустой за какво неизпълнение е предвидена на
частично или пълно неизнпълнение на задължение по договора, неизпълнение страна
на ответника за което е предвидена неустойка и че ищеца е изправна страна по
договора, дата на падежа и по иска с првано осонвание чл.86 от ЗЗД ищеца следва
да докаже-размера на законната лихва върху главницата от датата на падежа до
датата на предявяване на вдземането пред съд /по заповед за изпълнение/.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА
на ищеца, че в негова тежест е да установи посочените по-горе обстоятелства.
На основание чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК приема
за доказани и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
Проведено заповедно производство по по
ч.гр.д. № 11616/2018 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в
срок.
Влязло в сила Решение № 463/28.05.2019г. по
т.д. №1741/2018 год. по описа на ВОС, с което е уважен предявеният положителен
установителен иск, за признаване на установено между страните, че Г.Й.Г. дължи
на В. Стойков В. сумата от 81 035 щатски долара, въз основа на издаден от него
Запис на заповед от 31.07.2014 год. ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.07.2018 год.
На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА като писмени
доказателства по делото приложените с
исковата молба и отговора, като по тяхното приемане съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2019 год. от 15.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от
настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се
връчат и преписи от писмения отговор на ответника с приложенията.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят
писмено становище по доклада на иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата
на чл. 140, ал.3 ГПК, че съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на
възникналия спор - медиация или друг способ за доброволно уреждане.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: