Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 09.11.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Христина Боровинова, в присъствието на прокурор Мария Стоянова от СОП, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 373 по описа за 2020 г. на С. ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 7/11.03.2019 г., постановена по НОХД № 444/2018 г., състав на РС С. е признал подсъдимия Б.Т.И. за виновен в това, че на 13.02.2018 г. за времето от 16.50 ч. до 17.30 ч. в гр. Самоков от лек автомобил „М. ш.“ с рег. № СО **** ВМ е отнел чужди движими вещи, а именно пари на стойност 640 лв. от владението на З. Н. Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от девет месеца и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С присъдата на основание чл. 111, ал. 1 от НПК вещественото доказателство 1 бр. черен на цвят кожен портфейл е върнато на З.Д..
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия И. – адв. П.М. от САК, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението.
Сочи се, че подсъдимият е признат за виновен единствено по твърденията на пострадалия Д., а тези твърдения не се подкрепят от доказателствената съвкупност. Подчертава се, че никой от свидетелите не е потвърдил думите на Д., че в портфейла му е имало такава сума пари, а той самият е отказал пред съда да посочи приятелката си, която би могла да даде сведения за релевантни по делото факти. Твърди се, че гласните доказателства установяват възможността за достъп до автомобила (който не е бил заключен) и на други лица, а изразеното желание на брата на подсъдимия да даде на пострадалия Д. сумата от 400 лв. не може да бъде прието за доказателство в подкрепа на обвинителната теза.
В допълнение към въззивната жалба, депозирано лично от подсъдимия И., се изтъква недостоверността на твърдението на пострадалия, че сумата е била изцяло в купюри по 50 и 20 лева, тъй като от нея пострадалият твърди да е дал на приятелката си 10 лв. Сочи се, че инкриминираната сума е в твърде голям размер, за да бъде приета за „джобни пари“ в района на гр. С., като при това пострадалият е безработен. Иска се постановената присъда да бъде отменена, а делото върнато на РС С. за установяване достоверността на твърденията на пострадалия Д. за притежаваната от него сума.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му. Към аргументите в нея допълнително се изтъква от защитника адв. М. налично противоречие между заявеното от пострадалия относно марката и модела на управлявания от него към момента на деянието лек автомобил и твърденията на разпитаната пред въззивния съд свидетелка С..
Подсъдимият Б.И.
в лична защита се присъединява към становището на защитника си, а в последната
си дума пред съда моли за оправдателна присъда.
Представителят на държавното обвинение – прокурор С. от СОП, намира жалбата за неоснователна, а атакувания съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен. Подчертава се, че първоинстанционният съд е анализирал детайлно показанията на свидетелите А. и С. и убедително ги е отхвърлил като недостоверни и неспособни да внесат съмнение или колебание в обвинителната теза. Счита се, че е изградена непрекъсната верига от косвени доказателства, която води да единствен възможен извод, а именно такъв за виновността на подсъдимия И..
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Срещу подсъдимия Б.Т.И. с внесения за разглеждане в РС С. обвинителен акт е повдигнато обвинение за това, че на 13.02.2018 г. за времето от 16.50 ч. до 17.30 ч. в гр. Самоков от лек автомобил „М. ш.“ с рег. № СО **** ВМ е отнел чужди движими вещи, а именно пари на стойност 640 лв. от владението на З. Н. Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство доказателства, и като съобрази допълнително събраните в хода на въззивното следствие доказателства, настоящата съдебна инстанция счита за установена следната фактическа обстановка:
На 13.02.2018 г. сутринта свидетелят З.Д. отишъл с автомобила си марка „М.“ с рег. № СО **** ВМ, с десен волан, пред дома на свидетеля А. С. в ромската махала на гр. С.. Между двамата имало уговорка да отидат до ОДМВР С. за регистрация на закупен от свидетеля С. лек автомобил марка „Л.“, като свидетелят Д. поради неправоспособността на С. като водач на МПС трябвало да управлява автомобила дотам.
Свидетелят Д. оставил своя автомобил пред дома на свидетеля С. и двамата потеглили към гр. С., но по пътя възникнала неизправност в картера на автомобила „Ланчия“ и двамата спрели до общодостъпен ремонтен канал на ул. „Ихтиманско шосе“ в гр. С., находящ се в местността „Разсадника“, известна и като „турски гробища“. Свидетелят С. се заел с отстраняването на повредата, а свидетелят Д. докарал и своя автомобил и предоставил на Спасов инструменти от него.
По-късно през деня свидетелят Д. се прибрал с автомобила си в дома си в ж.к. „Самоково“, а следобяд тръгнал оттам заедно с приятелката си – свидетелката Г.С., която оставил на спирка за автобусите за к.к. Б., където тя работела по това време. Докато пътували към спирката, свидетелката С. поискала от приятеля си да й даде 10 лв. и той го направил, като извадил от черния си кожен портфейл банкнота от 10 лв. и й я дал. В портфейла му след това останала сумата от 640 лв. в банкноти от по 50 и 20 лв. и монети на обща стойност 1.80 лв. След като дал сумата от 10 лв. на приятелката си, Д. се пресегнал и оставил кожения портфейл на задната седалка на автомобила, в близост до намиращата се там негова черна кожена чантичка. С. слязла на автобусната спирка на бул. „Искър“.
След това свидетелят Д. се отправил отново към ремонтния канал, където бил свидетелят С.. Д. пристигнал там около 16.00 часа, излязъл от автомобила си и го заключил с ключ, който активирал централното заключване. Приблизително тогава с лек автомобил „Ф. г.“ при канала пристигнал и подсъдимият Б.И. (известен като „Половинката“), брат му П.И. и свидетелят Т. А. (с прякор „Башнеята“), като целта им била да ремонтират автомобила.
За приключване на ремонта на автомобила на свидетеля С. оставало да се монтира ремъка на двигателя и С. помолил Д. да доведе автомонтьора А. К., който да стори това. Свидетелят Д. се качил на автомобила си „М.“, за да отиде до автосервиза на ул. „Софийско шосе“ в гр. С., където работел К.. Потегляйки натам, свидетелят Д. видял как подсъдимият Б.И. му маха с ръка и когато спрял, подсъдимият го помолил да отиде с него до автоморга в съседство с местоработата на К., за да потърси резервна част за автомобила си.
Подсъдимият И. се качил на предната лява седалка до Д. и двамата отишли до автосервиза, в който работел К. – около 16.50 часа. Те видели, че автоморгата не работи и затова подсъдимият останал в автомобила, а свидетелят Д. отишъл да търси К.. Портфейлът на Д. останал на задната седалка в автомобила.
След около 5 минути Д. се върнал при автомобила заедно с К. и помолил подсъдимия да се премести на задната седалка на автомобила, за да може Ковачки да седне отпред. Подсъдимият седнал отзад в автомобила, а на предната лява седалка се настанил свидетелят К. и тримата се отправили към ремонтния канал.
Когато пристигнали до ремонтния канал, всички слезли от автомобила и Д. го заключил. Известно време след това подсъдимият И., брат му и свидетелят А. си тръгнали. Когато К. свършил работата по автомобила на С., Д. го върнал с автомобила си до местоработата му. По време на пътуването К. седял на предната седалка в автомобила, без да се обръща или да посяга с ръце назад.
Почти непосредствено след това свидетелят Д. отишъл да зареди автомобила си с газ и установил липсата на сумата от 640 лв. от портфейла на задната седалка. За липсата той уведомил по телефона свидетеля С. и след това двамата отишли до ромската махала в гр. С., където намерили подсъдимия, брат му П.И. и свидетеля Т. А., но всички те отрекли да са вземали липсващата от портфейла сума пари. На следващия ден свидетелят Д. *** за извършената кражба на сумата от 640 лв., дал обяснения по случая и доброволно предал за нуждите на разследването черния на цвят кожен портфейл, от който били откраднати порите, като в портфейла се намирала останалата сума от 1.80 лв. на монети.
Около 10 дни по-късно П.И. предложил на пострадалия Д. да му върне 400 лв. свои пари, тъй като нямал у себе си повече, а брат му бил задържан по друг случай, но Д. не се съгласил и не ги взел.
Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд.
Относно хронологичната последователност на случилото се на инкриминираната дата не се констатират съществени противоречия между отделните доказателствени източници, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд в мотивите към постановената присъда.
Действително, по делото липсват преки доказателства за факта на извършеното от подсъдимия И. отнемане на инкриминираната сума от портфейла на Д.. Установените косвени доказателства, обаче, изграждат редица от факти, анализът на които води до единствения възможен извод, а именно, че подсъдимият Б.И. е отнел посочената по-горе сума пари, в неустановен във времето момент от престоя си в автомобила на пострадалия Д. - когато е останал сам на предната седалка или докато се е возил отзад в превозното средство.
Това е така по следните съображения.
Показанията на свидетеля Д. с основание са кредитирани от съда с доверие, тъй като са последователни, безпротиворечиви и убедителни, както относно наличието на процесната сума в портфейла, така и за обстоятелството, че при престоя на ремонтния канал автомобилът е бил заключен от него и никой друг, освен подсъдимият И., не е имал достъп до задната седалка, на която се намирал портфейлът с парите.
Несъмнено и според въззивния съд от гласните доказателства се установява, че свидетелката С. не е имала досег с портфейла на пострадалия в автомобила. Според Д. приятелката му Г.С. пътувала на предната седалка на автомобила, а той в движение извадил и й дал сумата от 10 лв., без тя да види и без да знае колко пари са останали в портфейла му. В показанията си пред настоящата инстанция допълнително установената свидетелка на практика не съобщава данни от значение за изясняване на случилото се на инкриминираната дата, но заявява, че в периода на връзката й с пострадалия З.Д. се е случвало той да й дава дребни суми пари и да я вози до автобусната спирка (като дотам пътувала обикновено на предната седалка на автомобила му). Освен това, според свидетелката, Д. й споделил за липсата на значителна сума пари именно в периода, за който е предявено обвинението, като тя е сигурна, че в деня, в който й казал за липсата, не е оставала сама в автомобила му. Показанията на С., въпреки известната неопределеност във времето на описаните от нея взаимоотношения между нея и Д. (обяснима логично с изтеклия период от време до разпита пред въззивния съд), напълно подкрепя заявеното от пострадалия пред съда за обичайните за ежедневието им събития. Изтеклият период от време и управляваните от пострадалия Д. различни марки и модели автомобили, в периода на връзката му със С., обясняват и несигурността у свидетелката за това, какъв конкретен автомобил е управлявал пострадалият към инкриминираната дата – поради което не е налице заявеното от защитника адв. М. противоречие между показанията на С. и Д., относно марката на управлявания от него автомобил в процесния ден.
Доказателствата по делото, законосъобразно и правилно анализирани от първоинстанционния съд, изключват и сумата от 640 лв. да е взета от свидетеля К.. Последният не е оставал сам в автомобила на пострадалия в нито един момент - пътуването му към ремонтния канал е било в присъствието на пострадалия и подсъдимия, при което обективно е невъзможно К. да е предприел незабелязани от тях присвоителни действия към паричната сума в намиращия се на задната седалка до подсъдимия портфейл. По обратния път, видно от показанията на пострадалия, свидетелят К. не е посягал назад в автомобила в нито един момент от пътуването.
Показанията на свидетеля Т. А., който се опитва да внесе съмнение в обвинителната теза, излагайки твърдения за възможността раздялата на свидетелите Д. и С. да е провокирана от липсата на паричната сума, подробно са анализирани от първостепенния съд и той аргументирано ги е отхвърли като недостоверни. Настоящата инстанция изцяло споделя този анализ и не счита за необходимо да го преповтаря, като в допълнение към изложеното в мотивите към присъдата следва единствено да се отбележи, че според Д. и С. раздялата им е станала няколко месеца след случая и няма общо с кражбата на паричната сума. От особено значение за недостоверността на показанията на свидетеля А.в тази им част е липсата на кореспонденция и с показанията на свидетеля А. С. – докато А. твърди, че още на следващия ден е узнал от С. за повода за раздялата на Д. и С., то Спасов не споменава в показанията си да е запознат с отношенията в двойката.
Обстоятелството, че Д. е давал инструменти от багажника на автомобила си на С. по времето, когато и двамата се намирали на ремонтния канал, не дава основание за изграждане на извод, или дори предположение, че автомобилът е бил оставян от Д. на ремонтния канал незаключен и до него са имали достъп и други лица. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, Д. е оставил портфейла си на задната седалка при второто си идване на канала (след оставянето на свидетелката С. на спирката), а С. отрича изобщо да е ходил до багажника на автомобила по времето, когато свидетелят К. е бил там и двамата са се занимавали с ремонта на автомобила му. Последното е в противоречие и с твърденията на свидетеля А., че в негово присъствие С. сам е вземал инструменти от автомобила на пострадалия, което е и още един аргумент за недостоверността на заявеното от свидетеля А. за достъпа на други лица до превозното средство.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, според които заедно със свидетелите С. и Д. на ремонтния канал е имало и друго непознато за него момче, те не кореспондират с нито едно от обсъдените по-горе гласни доказателства, поради което първостепенният съд с основание ги е отхвърлил като недостоверни.
В заключение, според настоящата инстанция първоинстанционният съд е направил прецизен анализ на показанията на посочените по-горе свидетели и е достигнал до верен по съществото си извод за наличието на верига от косвени доказателства, установяваща авторството на подсъдимия Б.И. в престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение. В подкрепа на посочения извод е и фактът, че братът на подсъдимия И. след случая е предложил да даде на пострадалия Д. част от отнетата сума вместо подсъдимия, който по това време бил задържан за друго деяние. Анализът на съда, сторен в мотивите към присъдата, е впечатляващо подробен, а направените въз основа на него заключения по фактите са логични, взаимосвързани и обосновани.
Тъй като по
правило банкнотите се разглеждат
като родово определени движими вещи (защото за да се разглеждат като
индивидуално определени такива е необходимо знанието на титуляря или на друго
лице за идентифициращия ги признак сериен номер, какъвто не е настоящият случай),
а и сумата от 640 лева в банкноти от по 20 и 50 лева не е трудна за укриване,
липсата на резултат от проведените оперативно-издирвателни мероприятия за
установяване на парични средства в такъв
размер във владението на подсъдимия И., а така също и за разходването на
необичайни за ежедневието му парични средства, не са от естество да изградят
фактически изводи по конкретния случай - както е отбелязал и контролираният съд,
анализирайки в тази връзка показанията на полицейския служител К. П. и наличия
по делото протокол за претърсване и изземване.
Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от първата инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е доказано по несъмнен начин осъществяването от подсъдимия И. на състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК. Мотивите на съда съдържат необходимия обем от фактически обстоятелства, които са от значение за съставомерността на деянието, и доказателствата, които според първостепенния съд подкрепят възприетата фактическа обстановка. Налице е и посочване на приложимия наказателен закон, а правната квалификация на деянието е формулирана ясно и в съответствие със закона.
Деянието е извършено от подсъдимия И. с пряк умисъл – видно от действията му на инкриминираната дата, той е съзнавал общественоопасния характер на стореното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Правото на защита на подсъдимия Б.И. не е било нарушено в нито един момент от наказателното производство – подсъдимият е ползвал адвокатска защита в лицето на служебен защитник адв. Г. по досъдебното производство, а в съдебната фаза на производството в лицето на адвокат М.; имал е възможността да реализира в пълен обем правата си, гарантирани от разпоредбите на НПК, и се е възползвал от тази възможност както посредством защитниците си, така и чрез личното упражняване на правата си в процеса. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в разпоредбите на НПК.
В хода на проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че за определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия Б.И. районният съд, при приложение на материалния закон, е наложил наказанието лишаване от свобода под средния предвиден размер за това престъпление (предвиденото наказание е до осем години лишаване от свобода) и над минималния съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НК, а именно девет месеца лишаване от свобода. При определяне на наказанието съдът е отчел като смекчаващо отговорността на подсъдимия И. обстоятелство ниската стойност на предмета на престъплението (не надвишаващ значително минималната работна заплата към момента на извършване на кражбата), а като отегчаващо отговорността му такова обремененото съдебно минало. Въззивният съд споделя изцяло така изложените доводи и също приема, че посоченото смекчаващо отговорността обстоятелство не е изключително такова, за да бъде обсъждано приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Наказанието в определения от първоинстанционния съд размер ще е достатъчно да подейства предупредително-възпиращо на подсъдимия И. и той ще се въздържа за вбъдеще от извършване на подобни несъобразени със запретите на закона действия, и в същото време ще изпълни целите и на генералната превенция по отношение на останалите членове на обществото.
Не са налице основания за определяне на наказанието по отношение на подсъдимия в минимален размер, предвид обремененото му съдебно минало, а високата степен на обществена опасност на личността на И. и стойността на отнетата парична сума изключват приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в конкретния случай, както правилно е съобразил и районният съд. Настоящото деяние не е изолиран случай на посегателство върху собствеността в престъпната дейност на подсъдимия, част от която е свързана с посегателства срещу собствеността на гражданите, видно от приложената по делото справка за съдимост.
Поради наличието на предходно осъждане на подсъдимия Б.И. – това по НОХД № 8153/2017 г. на СРС, в сила от 26.01.2018 г., за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и е било приспаднато времето на предварително задържане (считано от 04.07.2016 г. до 02.03.2017 г.), законосъобразно първоинстанционният съд е определил наказанието лишаване от свобода за настоящото престъпление да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗИНЗПС.
Законосъобразно с присъдата на основание чл. 111, ал. 1 от НПК вещественото доказателство 1 бр. черен на цвят кожен портфейл е върнато на собственика З.Д..
Воден от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/11.03.2019 г., постановена по НОХД № 444/2018 г. по описа на РС С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………