МОТИВИ към
присъда № /21.09.2020г., постановена по НОХД № 1933/16год. по описа на СпНС
Подсъдимите М.Ф.
и Х.Е.Х.Х. са предадени на съд по внесен от СП обвинителен акт с вменени им
престъпления както следва:
На подс.М.Ф. е
повдигнато обвинение за две отделни престъпления:
1. За престъпление
по чл.108а ал.1 пр.1 вр. чл.115 вр.
чл.18 вр. чл. 333 вр. чл.330 ал.1 вр.
чл.20 ал. 4 вр. ал.1 НК, а именно за това, че в периода 28.06.2012г.–11.07.2012г.
в гр. Р., гр.В.и с.Р., област Б., в съучастие като помагач с М.Х.Е.Х.- извършитЕ.и
Х.Е.Х.Х. - помагач, умишлено е улеснил М.Х.Е.Х.да извърши престъпления на 18.07.2012г. в
гр.Б. на паркинга пред сградата на летище „С.”, терминал „Пристигащи ”, чрез съвети и разяснения, относно:
периода на туристическия сезон в Реп.България; основните туристически и
курортни комплекси; транспортната мрежа на РБ, осигуряваща вътрешния и
международен обмен на пътници и стоки, видовете транспорт за обществено и лично
ползване, в частност възможностите за наемане на автомобили, вкл. и реда, по
който се легитимират наемателите; маршрутите на пристигане, придвижване и местоположение
на пребиваващите израелски туристи в района на гр.Б. и гр.Н. - хотелите за
настаняване, обичайно посещаваните от тях места за развлечение; езици на
комуникация; функциониране на гранично пропускателния режим в България, мерки
за сигурност в населените места и на летище С. – видеонаблюдение, физическа
охрана и всички други осигуряващи обществената безопасност; действащият
разрешителен режим за взривните вещества и боеприпасите и възможностите за
набавяне на елементи за изработване на самоделни взривни устройства;
съществуващата съобщителна и комуникационна обезпеченост на държавата - функциониращите
на територията й оператори, предоставящи интеренет и телефонни услуги,
с цел да създаде смут и страх в населението на Република България и Република Израел
относно личната
неприкосновеност и сигурността на територията на Реп.България, както
следва:
- по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 НК - умишлено
е направилл опит да умъртви повече от две лица - израелските граждани А. М., роден на ***г. с л.к.*; И. И К., роден
на ***г. с л.к.*; Е. П., роден на ***г.с л.к. *; К. Ш., родена на ***г. с л.к. *; М. Х., роден на ***г.
с л.к. *; А. Ш., роден на ***г. с л.к. *; А.Б.Ш., роден на ***г. с л.к. *; А.А., родена на ***г. в И. .с л.к. *; Й. А.,
роден на ***г. в М. с л.к. *; А. К., родена
на ***г. в И.. с л.к. *; А. Х. К.,
родена на ***г. в И..с л.к. *; Б.Ц.Х.,
роден на ***г. с л.к.
*; В.Т., роден на ***г. в У. с л.к. *; В.Б., роден на ***г. в Р. с л.к. *; Г.С., роден на ***г. в М. с л.к. *; Г.М., родена на ***г. в И. с л.к. *; Г.К., родена на ***г. с л.к.*; Д.Х.Ф., роден на ***г. в И. с л.к. *; Р.Д., родена през 1944г. в Л. с л.к. *;
С.Д., роден на ***г. в И.с л.к. *;
Д.-А.Х., родена на ***г.
в И.с л.к. *; Е.Т., родена на ***г.
в К. с л.к. *; Я.Б.Ш., родена на ***г. в И.с л.к. *; З.Ш.,
роден на ***г. в И.с л.к. *; Й.С.Ш., роден на ***г. в И. с
л.к.*; И.Ш., роден на ***г. в И.с л.к.
*; Л.А., родена на ***г. в И.с л.к. *; Х.Л., родена на ***г. в М. с л.к. *; Л. Ш., родена на ***г. с л.к. *; М.С.,
родена на ***г. в И.с л.к. *; М.Ш.,
роден на ***г. в И. (предишно име С.) с л.к. *; М.С.Ш., родена на ***г. в И.с л.к.*;
М. М., роден на ***г. в И.с л.к. *; Н.М.Б., родена на ***г. в И. с л.к. *; Р.С.,
родена на ***г. с л.к. *; Р.Ш., роден на
*** г. с л.к. *; Р.Ф., родена
на ***г. в И.с л.к. *; Ш.С., роден на ***г. с л.к. *; A., роден на ***г. с л.к. *; В. К., родена на ***г.
в И.с л.к.*; П. М., родена на ***г. в М
с л.к. *; Ш.Х., роден на ***г. с л.к.*; Х.Ш., родена на ***г. и българските
граждани М.А.К. с ЕГН **********,*** и Д.Г.И. с ЕГН ********** и е причинил
смъртта на израелските граждани:А. М., роден на ***г. с л.к. *;
И. И. К., роден на ***г. с л.к. *; Е. П., роден на ***г. с л.к. *; К. Ш.,
родена на ***г. с л.к. *; М.-М. Х., роден на ***г. с л.к. * и българския гражданин М.А.К. с ЕГН ********** ***,
като макар и довършено изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца
общественоопасни последици, по независещи от волята му причини;
- по чл.333 вр. чл.330 ал.1 НК – чрез
взрив, осъществен чрез самоделно взривно устройство, умишлено унищожил и
повредил имущество със значителна стойност, както следва: унищожил автобус марка „БОВА ФХД 12 360” рег.№
*, собственост на ф. С. гр.Б. на стойност 17 500лв. и
повредил автобус марка „МИТЦУБИШИ МАРАТОН”, рег.№ *, собственост на ф.К.-7
ЕООД гр. П.на стойност 10 972,04лв и
автобус „БОВА” рег.№ *, собственост на ф.Д.ООД гр.П.на стойност 12 908,38лв., от което са последвали значителни вреди на стойност 18 021,18лв.за
автобус марка МИТЦУБИШИ МАРАТОН рег.№ *, собственост на ф.К.-7 ЕООД гр.П.и на
стойност 1 881,20 лв. за автобус БОВА рег.№ *,
собственост на ф.Д. ООД, като общата стойност на вредите е в размер на
37 402,38лв.
и от престъплението тероризъм е причинена
смъртта на израелските граждани: А. М., роден на ***г. с л.к. *; И. И. К., роден на ***г. с л.к.*; Е. П.,
роден на ***г.с л.к.*; К. Ш., родена на ***г. с л.к. *;
М. Х., роден на ***г. с л.к.* и на българския гражданин М.А.К. с ЕГН ********** ***
2. За
престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.3 т.1, пр.първо вр. ал.2 пр.
пето вр. ал.1 пр. първо вр. чл.26 ал.1 НК, а именно за това, че в
периода 05.07.12г. - 07.07.2012г. в
гр.Н. и с.Р., област Б. в условията на продължавано престъпление съзнателно се
е ползвал от неистински официален документ,
като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му
съставяне – свидетелство за управление на моторно превозно средство № *,
издадено от щата М., на името на B.J.J./Б.Д.Д./, дата на
раждане ***г. и адрес в Ч., на който е придаден вид , че е издаден от
съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма,
както следва:
- на
05.07.2012г. в гр.Н., в офис на ф.М.ООД, находящ се в гр.Н. ул.„Г. Д.“ № 1 съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ, като от него не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставяне – свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *, издадено от щата М. на името на B.J.J./Б.Д.Д./, дата
на раждане ***г. и адрес в гр.Ч., на който е придаден вид, че е издаден от
съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма;
- на
06.07.2012г. в гр.Н., в офис на ф.М.ООД, находящ се в гр.Н., ул.„Г.Д.“ № 1 съзнателно се ползвал от
неистински официален документ, като от него не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставяне – свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *, издадено от щата М. на името на B.J.J./Б.Д.Д./, дата на
раждане ***г. и адрес в гр.Ч., на който е придаден вид, че е издаден от
съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма;
- на
07.07.2012 г. в с. Р., в офиса на ЕТ С.К.,*** съзнателно се е ползвал от
неистински официален като от него не може да се търси наказателна отговорност
за самото му съставяне – свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *, издадено от щата М. на името на B.J.J./Б.Д.Д./, дата
на раждане ***г. и адрес в Ч., на който е придаден вид, че е издаден от
съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма,
като деянията са
извършени с цЕ.улесняване на престъпление по чл. 108а ал.1 НК.
На подс.Х.Е.Х.Х.
/ E.H.H.H.също е повдигнато обвинение за две отделни престъпления:
1.За
престъпление по чл.108а ал.1, пр.1 вр.
чл.115 вр. чл.18 вр.чл.333 вр. чл.330
ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 НК, а именно за това, че в периода 13.07.2012г.
– 18.07.2012г. в гр.Р., гр.В.и в гр.Н., област Б., в съучастие като помагач с М.Х.Е.Х.-
извършител с М.Ф. - помагач, умишлено
е улеснил М.Х.Е.Х.да извърши престъпления на 18.07.2012г. в
гр. Б. на паркинга пред сградата на летище „С.”, терминал „Пристигащи ”, чрез съвети и разяснения, относно периода
на туристическия сезон в РБ; основните туристически и курортни комплекси;
транспортната мрежа на РБ, осигуряваща вътрешния и международен обмен на
пътници и стоки, видовете транспорт за обществено и лично ползване, в частност
възможностите за наемане на автомобили, включително и реда, по който се
легитимират наемателите; маршрутите на пристигане, придвижване и местоположение
на пребиваващите израелски туристи в района на гр. Б. и гр. Н. - хотелите за
настаняване, обичайно посещаваните от тях места за развлечение; езици за
комуникация; функциониращите на гранично пропускателния режим в РБ, мерки за
сигурност в населените места и на летище С. – видеонаблюдение, физическа охрана
и всички други осигуряващи обществената безопасност; действащият разрешителен
режим за взривните вещества и боеприпасите и възможностите за набавяне на
елементи за изработване на самоделни взривни устройства;съществуващата
съобщителна и комуникационна обезпеченост на държавата - функциониращите на
територията й оператори, предоставящи интеренет и телефонни услуги ,
с цел да създаде смут и страх в населението на Република България и Република Израел
относно личната
неприкосновеност и сигурността на територията на Р. България, както
следва:
- по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 НК - умишлено
е направил опит да умъртви повече от две лица - израелските граждани А. М., роден на
***г. с л.к. *; И. И. К., роден на
***г. с л.к. *; Е. П. роден на ***г. с л.к. *; К. Ш. родена на ***г. с л.к.
*; М.-М. Х., роден на ***г.с л.к. *; А. Ш., роден на ***г. в И..с л.к. *; А.Б.Ш., роден на ***г. с л.к.*; А.А., родена на ***г. с л.к. *; Й. А.,
роден на ***г. с л.к. *; А. К., родена
на ***г. с л.к.*; А. Х. К.,
родена на ***г. в И..с л.к. *; Б.Ц.Х.,
роден на ***г. с л.к.*; В.Т., роден на ***г.с
л.к. *; В.Б., роден на ***г. с л.к.*;
Г.С., роден на ***г. в М. с л.к.*;
Г.М., родена на ***г. в И..с л.к.*;
Г.К., родена на ***г. в И..с л.к.*;
Д.Х.Ф., роден на ***г. в ИзраЕ.с л.к.*; Р.Д., родена през 1944г. в Либия с л.к.*;
С.Д., роден на ***г. с л.к. *; Д.- А.Х., родена на ***г. в И..с л.к.*; Е. Т., родена на ***г. в К. с л.к. *; Я.Б.Ш.,
родена на ***г. с л.к.*; З.Ш., роден
на ***г. с л.к.*; Й.С.Ш., роден на ***г. с л.к.*; И.Ш., роден на ***г.с л.к. *;
Л. А., родена на ***г. в И., номер на лична карта *; Х.Л., родена на ***г. в М.,
номер на лична карта *; Л. Ш., родена на
***г. с л.к. *; М.С., родена на ***г. с л.к.*; М.Ш., роден на ***г. в И.(предишно
име С.) с л.к. *; М.С.Ш., родена на ***г. с л.к.*; М.М., роден на ***г. с л.к.*; Н.М.Б., родена на ***г.
в И.с л.к.*; Р.С., родена на ***г. с л.к.*; Р.Ш., роден на *** г. с л.к.*;
Р.Ф., родена на ***г. в И.с л.к. *; Ш.С.,
роден на ***г. в И. с л.к.*; A., роден
на ***г.с л.к. *; В. К., родена на ***г.с л.к.*; П. М., родена на ***г. в М. с л.к. *; Ш.Х., роден
на ***г. в И.с л.к. *; Х.Ш., родена на ***г. и българските граждани М.А.К. с
ЕГН: ********** *** и Д.Г.И. с ЕГН: ********** и е причинил смъртта на
израелските граждани: А. М., роден
на ***г. с л.к. *; И. И. К., роден на ***г.
с л.к. *; Е. П., роден на ***г.с л.к. *; К. Ш., родена
на ***г.с л.к.*; М. Х., роден на ***г. с л.к. * и българския гражданин М.А.К.
с ЕГН: ********** ***, като макар и довършено изпълнителното деяние, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици,
по незА.сещи от волята му причини;
- по чл.333 вр. чл.330 ал.1 НК – чрез
взрив, осъществен чрез самоделно взривно устройство, умишлено унищожил и
повредил имущество със значителна стойност, както следва: унищожил автобус марка „БОВА ФХД 12 360” рег.№ *, собственост на ф. С. гр.Б.
на стойност 17 500лв. и повредил автобус марка МИТЦУБИШИ
МАРАТОН рег.№ *, собственост на ф.К.-7 ЕООД гр. П.на стойност 10 972,04лв.и
автобус „БОВА” рег.№ *, собственост на ф.Д.ООД гр.П.на стойност 12 908,38 лв., от което са последвали значителни вреди на стойност 18 021,18лв. за
автобус марка МИТЦУБИШИ МАРАТОН рег.№ *, собственост на ф.К.-7 ЕООД гр.П.и на
стойност 1 881,20лв.за автобус БОВА рег.№ *,
собственост на ф.Д.ООД, като общата стойност на вредите е в размер на
37 402,38лв.
и от престъплението тероризъм е причинена
смъртта на израелските граждани: А. М., роден на ***г. с л.к.*; И. И.
К., роден на ***г. с л.к.*; Е. П., роден
на ***г. с л.к.*; К. Ш., родена на ***г. с л.к.*; М. Х.,
роден на ***г. с л.к.* и на българския гражданин М.А.К. с ЕГН: ********** ***
2. За престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.3 т.1, пр.първо вр. ал.2 пр.
пето вр. ал.1, пр. първо вр. чл.26 ал.1 НК, а именно за това, че в
периода 13.07.2012г. – 15.07.2012г. в гр.Н. и в к.к.С.Б.при условията на
продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от неистински официален документ,
като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му
съставяне – шофьорска книжка с № *на името на R.W.R./Р.Р./, адрес: *, дата на
раждане: ***г. и карта за социално осигуряване (*) №
* на името на R.W.R./Р.Р./, на които е придаден вид , че са издадени от
съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма,
както следва :
-На
13.07.2012г. в гр.Н. в х-л „А.“, находящ се в гр. Н. ул.„*” №* съзнателно се
ползвал от неистински официален документ,
като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му
съставяне – шофьорска книжка с №
* на името на R.W.R./Р.Р./, адрес: *, дата на раждане: ***г., на
който е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на
службата му по установения ред и форма
-На
15.07.2012г. в к.к.С.Б.в близост до офиса на „Т.И.“, на паркинг пред магазин „З.“
пред И.Х.И. – служител на „С. к.” гр.П.съзнателно се ползвал от неистински
официален документ, като от него не
може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне - карта за социално осигуряване (* *) № * на името на R.W.R./Р.Р./, на
който е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на
службата му по установения ред и форма,
като деянията са
извършени с цЕ.улесняване на престъпление по чл. 108а ал.1 НК
По настоящото дело
в законноустановения в чл.85 ал.3 НПК преклузивен срок са предявени от всички пострадали
лица граждански искове в условията на солидарност против двамата подсъдими,
като гражданските претенции включват обезщетение за претърпени неимещуствени и имуществени
вреди.С нарочно съдебно определение, постановено в с.з. на 20.09.17г. и в с.з.
на 19.12.17г. за пострадалата П.М. СпНС е приел за съвместно разглеждане
предявените граждански искове и е конституирал всеки един от пострадалите
израелски и български граждани за граждански ищци в настоящото наказателното
производство.
В така
депозирания ОА е изложено подробно фактическо описание на поведението на
двамата подсъдими и са навеждат правни аргументи в подкрепа на повдигнатото
обвинение.Същото се поддържа от участващия по делото прокурор в хода на
съдебните прения, като се изразява становище за доказаност на всяко едно от
процесните престъпления и се отправя искане за постановяване на осъдителна
присъда – отправя се искане всеки един от подсъдимите да бъде признат за
виновен в извършване и на двете вменени му престъпления и за всяко едно от тях
да му бъде наложено максимално предвиденото в закона наказание, като в
последствие и на осн.чл.23 ал.1 НК да се постанови за изтърпяване едно общо
наказание в размер на най-тежкото такова, а именно наказание доживотен затвор.Представителят
на държавното обвинение изразява и мнение за доказаност по основание на
приетите за съвместно разглеждане граждански искове, но не ангажира конкретно
становище относно размера на същите.
Повереникът на
гражданската ищца и частен обвинител Д.И. – адв.И.Д. навежда доводи за
доказаност на процесната престъпна деятелност по отношение на всеки един от
двамата подсъдими, като подобно на участващия прокурор апелира за постановяване
на осъдителна присъда с налагане на най-тежкото наказание.В тази вр. адв.Д.
излага становище, че обстоятелството на причинена в резултат на терористичното
нападение смърт на шест лица и причиняване на физически и психически травми на
множество пострадали лица представлява достатъчно фактическо основание за
налагане на най-тежкото по българското законодателство наказание, а именно „доживотен
затвор“.Изразява и становище за доказаност на гражданската претенция за
обезщетяване на претърпените от пострадалата Д.И. неимуществени вреди и отправя
искане за уважението й в пълния предявен размер от 100 000лв., ведно със
законната лихва.
Повереникът на
всички останали граждански ищци и частни обвинители – адв.М. излага становище,
че съобразно събраните по делото доказателства, двамата подсъдими носят пряка
вина за смъртта на шест лица и за тежките физически и морални вреди, причинени
на всички останали пострадали, като наред с горното при определяне на наказанието
за престъплението по чл.108а ал.1 НК следва да се отчете и генералната
превенция, законодателно заложена за цел на наказанията и приноса й в борбата с
тероризма, поради което отправя искане както за налагане на максимално
наказание, така и за присъждане на обезщетения в максималния претендиран
размер.В подкрепа на това си искане повереникът развива подробни доводи,
акцентирайки на доказателствата, обосноваващи предявените граждански искове.
Защитниците на
двамата подсъдими, в лицето на адв.Ж. за подс.Х.Е.Х.Х. и адв.Г. за подс.М.Ф., в
хода на съдебните прения излагат становище за недоказаност на процесните
престъпления, като доводите им са изцяло съсредоточени само относно
престъплението по чл.108а ал.1 НК – намират, че доказателствата по делото са косвени
такива, но недостатъчни за обосноваване на извършеното престъпно посегателство;
приемат за доказан факта на извършено терористично нападение от страна на
лицето М.Х., но от събраните доказателства не може да се изведе по несъмнен
начин твърдяното от държавното обвинение престъпно помагачество от страна на
подсъдимите лица.При тези съображения защитниците отправят искане за
постановяване на оправдателна присъда и признаване на осн.чл.304 НПК двамата
подсъдими за невиновни в извършване на вменените им престъпления и поради това,
приетите за съвместно разглеждане граждански искове следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
От
фактическа страна :
Подсъдимият М.Ф. е роден на ***г. в гр. К. - А.с., австралийски
гражданин от Л.ски произход, с последен известен адрес на територията на А.с. към 2006г. щат Н. С. У.,
местност А., *. Той притежавал австралийски паспорт № *(в различни времеви
периоди ползва различни имена – рожденото му име е Н.Н.до 08.07.2003г.,
когато го променя на J.D.и с това име се представя до 14.04.2005г.).Подсъдимият
има един брат M.К.и три
сестри – F.H., B.H.и A.H., всяка е. от които била напуснала
A.преди 2012г.Съпругата на подсъдимия се казва С.А.и след датата 18.07.12г.
преимуществено пребивала в ЛИ..Самият подсъдим бил неосъждан, но неговият баща S.H.имал полицейска регистрация в гр.С.за
финансови измами със средства, с които австралийската федерална полиция предполага,
че е финансирал Х..
Подсъдимият М.Ф.
получил добро образование, след което успял да си намери работа в частна фирма,
оперираща на летището в гр.С.и през м.02.2006г. подал документи за получаване
на лиценз за охранител, какъвто му бил издаден своевременно със срок на
валидност до 18.11.2011 г.Много скоро след получаване на горния документ
подсъдимият напуснал A.– на 15.09.2006г. той заминал, твърдейки че отива да учи
в Л. и повече не се завърнал в Австралия.
Подсъдимият М.Ф.
притежавал интернет регистрация в социалната мрежа Ф., където често комуникирал
със свои роднини (братовчеди, сестри и др.) и съхранявал техни снимки, като в
акаунта на единия от тях била съхранена папка със снимки на армията на Х. и
много анти-израелски публикации.През м.06.2012г. той пребивавал в Л., Б.и
именно от там комуникирал със своите роднини и с други лица, между които и М.Х.Ш.,
с когото се познавал от преди инкриминирания период.Лицето М.Х.Ш. бил член на Х.,
а неговият баща А.А.Ш.бил един от ръководителите на Х. в С.и работел, като
репортер в телевизия „*“ на Х..Подсъдимият М.Ф. поддържал контакт с М.Х.Ш. чрез
интернет, включая и в период, през който бил вече на територията на България
през 2012г.
Подсъдимият Х.Е.Х.Х. е роден на ***г. в гр.З.с., Л.,
канадски гражданин от ливански произход.Той притежавал паспорт с № *. През 2010г. се записал в л. международен
университет – специалност инженер.Според канадските власти, са установени на
територията на Канада негови родствени връзки с организацията Х..Подсъдимият Е.Х.Х.
завършил успешно инжинерното си образование.
Лицето М.Е.Х.също бил обвързан с Реп.Ливан– роден
е на ***г. в гр.Б., Л. и притежавал френско и ливанско гражданство.Той също
получил изключително добро образование и имал детайлни познания в областта на
техниката, компютърните технологии и физико-химията.Тези знания и умения Х. придобил
по време на средното си образование във Ф.-Л. лицей В. в Л., който завършил
през м.06.2006г. с обща научна матура с физико-химичен профил с „Много добър“
успех.Към този момент в Л. ясно се откроявала назряващата Израело-ливанската
криза, която ескалирала през м.07.2006г. и се изразявала в разрастващ се въоръжен
конфликт между Израел и представители на военизираната шиитска групировка Х..В
последствие знанията си Х.усъвършенствал
в хода на преминатите от него курсови форми на обучение.За периода
2007г.-2008г. той преминал и специално обучение по обща информатика, в резултат
на което получил от Научния факултет на Л. университет в гр.Б.лиценз по
специалността.На 03.09.2010 г. М.Е.Х.се записал и в Университета К. Б. в гр. Л.,
Ф., като студент първа степен по математика и информатика за учебната 2010-2011
година.По тази специалност той преминал целия курс на обучение и дори
последният положен изпит бил от дата 09.05.12г. Паралелно с горната специалност
Х. се записал на 30.10.2010г. и на курсове чрез задочно обучение, организирани
от Н. к. по и. и п. в Р. А. за получаване на „Ниво ІІІ Анализатор програмист по
информатика”, а през 2011г. записал Ниво ІІ Архитект –Компютърен концептуалист
с опция Информационни системи”, като се явил на няколко изпита в Н. к. по и. и
п. в гр. Л..
М.Е.Х. се занимавал професионално с графичен
дизайн - през 2009г. работел в частна
фирма в Л., занимавайки се с програмиране, създаване на интернет сайтове и
разработване на уеб приложения.През 2010г. работел в компютърна фирма C.I.в гр.Л.,
където представил диплома за първа степен „компютърна наука”, издадена от
Английското дружество за дистанционно обучение ICS. В автобиографията си при
кандидатстване за работата описал, че владее компютърните програми NET и JAVA и специализация в обектно-ориентирано
програмиране.Той владеел и говорел английски език на много добро ниво.На
01.01.2011г. Х.се регистрирал, като
лице, упражняващо свободна професия с дейност „компютърно програмиране”.
Интерес представлява семейството на М.Х., поддържаните
от него връзки и изградената социална среда – неговият баща А. Х.също бил роден
в Л., а майка му С.к.била родена във Ф..Бащата А. Х.поддържал връзки с шиитското
радикално движение Х..Самият М.Е.Х.също членувал в Организацията за външна
сигурност на Х., която организация е част от въоръженото крило на шиитското
движение.Също така близък приятел на семейството било и лицето Р.М., който често
се срещал с Е.Х. в гр.П.и в Л..Р.М. приел шиитството и имал про-ирански
симпатии.Както вече се подчерта, Р.М. познавал много добре Х., поддържал с него
зачестена комуникация, бил му е гарант при наемане на квартири и при намиране
на работа, като дори знаел, че в началото на 2012г. Х. е напуснал работа в
частната фирма.
Съвместното
познанство на Х.и подсъдимите датирало от преди 2012г.Тримата поддържали
контакти не само лично, но и посредством социалната мрежа „Ф.”.Те често пребивавали
в Реп. Л., а Х.и подс.Х.Е.Х.Х. неколкократно по едно и също време 2007г.-2008г.
били и в С..Често контактите по между им
се опосредявали чрез техни близки родственици (напр. А. Х., сестра на М.Х.) и
общи приятели, като за целта отново използвали социалната мрежа „Ф.”.Близостта
им се дължала не само на етническия им произход, но и на общите професионални
интереси. Последното пътуване на Х.до Л. датирало от началото на 2012г. - на
04.01.12г. с полет на френските авиолинии от М. той летял до Б.. През 2012г.
двамата подсъдими и М.Е.Х. имали обща цел, за реализацията на която всеки един
от тях следвало да извърши предварително определени действия.Общата цел на лицата по време на престоя им в
страната се свеждала до подготовката и извършването на терористичен акт на
летище С., гр.Б., като те още преди пристигането си в България притежавали
детайлни познания за географското й разположение, вътрешно-териториално
деление, характеристиките й като туристическа дестинация и съществуващата
съобщителна и комуникационна обезпеченост.
Тримата съучастници пристигнали на територията
на Реп.България независимо един от друг и престоят им продължил през различен времеви
период, но посетените от тях места и маршрутите на предвижване имали пресечни
точки – всеки един от тях през определен период пребивавал в гр.Н. и посетил КК С. б., с.Р. и гр.В., а
двамата подсъдими преминали държавната граница през едно и също място, а именно
през ГКПП Дунав мост и за кратко пребивавали в гр.Р..
На
28.06.2012г. в Реп.България пристигнал подс.М.Ф., който трябвало да придобие
лично и непосредствено впечатление, относно
начина на придвижване на израелските туристи в курортните места в
близост до летище „С.“, да проучи детайлно организацията на пътуванията,
обичайните места на настаняване и развлечение, поведението на тези туристи,
съобразявайки се с принципно демонстрираната от тях бдителност спрямо външни за общността им лица.Събирането
на прецизна информация за точния период на най-голяма концентрация на израелски
граждани по време на туристическия летен сезон в Реп.България, гарантирало
успешното реализиране на планираното престъпление и настъпването на целените и
желани неблагоприятни последици. Индивидуалните възприятия на подс.М.Ф.,
придобити в България през 2012г., след детайлен анализ станали достояние и на останалите
съучастници в предварително планирания терористичен акт.Единствено комплексният
анализ на посочените обстоятелства дал възможност да се изгради пълната картина
на движението на чуждестранните туристи по време на престоя им в България, за
да се избере времето, начинът и
средството за извършване на престъпното деяние.
Безопасното и
незабележимо влизане на територията на Реп. България от двамата подсъдими и лицето
М.Е.Х., а впоследствие и движението във вътрешността на страната, изисквало
знание за гранично-пропускателния режим и съществуващите мерки за сигурност в
района на летище „С.“- гр.Б. и близките населени места – гр. Н., Курортен
комплекс „С. б.“ и с.Р..
За да достигне
до Реп.България, подс.М.Ф. излетял от гр.Б., Реп.Л. на 26.06.2012г. и
пристигнал на летище Ш. в гр.В., П..За целта използвал полските авиолинии ЛОТ –
летял с полет *, пасажер № *; място №*. Още същия ден той продължил пътуването
си с друг полет * на полските самолетни линии по маршрут В. – П., Реп.Ч.,
където останал за една нощ в хотел„И.”.Подсъдимият нямал предварителна
резервация и наел стая в хотела в деня на пристигането си.При регистрацията си
и с цел доказване на своята самоличност той представил международен паспорт.След
това се насочил към Реп.У. и на 28.06.2012г. в 04,00ч. влязъл в Реп.Р. през
ГКПП „К.” с влак, пътуващ по направление В. – Б. – Б..На излизане от гарата в
гр.Б. подсъдимият наел таксиметровия автомобил Дачия Логан с румънски *,
управляван от св.Й.З., като поискал да бъде откаран до гр.Р.. Свидетелят Й.З.
не владеел английски език и по тази причина не комуникирал с клиента си по
време на пътуването.За цената на транспортната услуга те се договорили, като
шофьорът я написал на лист хартия - 100 евро, а клиентът се съгласил с така
предложената цена. Подсъдимият по това време носел със себе си като багаж мъжка
чантичка, тъмна на цвят, чанта с форма и размер на лаптоп и голяма пътна чанта
на колелца.Пътувайки с горепосочения автомобил, подс.М.Ф. пресякъл румънската
граница през ГКПП – Г. и преминал границата на България през ГКПП – Д. на
28.06.2012г. в 18,06ч. При влизането си на територията на страната св.Й.З. първоначално
превозил подсъдимия до неустановен по делото хотел в гр.Р., но подс.М.Ф. не
одобрил същия при огледа му отвън, поради което се насочили към хотел „С.“. Подсъдимият
притежавал детайлни познания за гр.Р. и напътствал св.Й.Д. за посоката на
движение, като му показвал маршрута с ръка.На горепосочената дата подсъдимият
се настанил в хотел С. гр.Р., стая № *, регистрирайки се с истинската си
самоличност.Още същата вечер той разговарял със св.Г.Ч., служителка в хотела, и
от нея получил подробна информация относно пътуващите автобуси по маршрута гр.Р.
– гр.В.и относно предоставяната в хотела интернет услуга, тъй като именно чрез
интернет той контактувал с Х. и го уведомил за успешното си пристигане в
страната, уговаряйки си среща на следващия ден в гр.В..На 29.06.12г. подс.М.Ф.
напуснал хотел С., носейки целия си багаж.Той отишъл до автогара „Ю." в гр.Р.
и с автобус, тръгващ по разписание в 07,15ч. се придвижил до гр. В. На 29.06.2012
г. в гр.В.в района на Автогарата маршрутът на подс.Ф. се пресякъл с този на Х.и
двамата обменили събраната информация, свързана с подготовката на терористичния
акт.
Подсъдимият М.Ф.
не искал да се застоява продължително време на едно и също място, поради което
на 02.07.12г. около 14,00ч. от гр. В.се
върнал в гр.Р., като за целта отново ползвал автобусен транспорт и се придвижил
с автобус с *, собственост на ф. В.б. 2000.Пристигайки в гр.Р. на автогара Ю.,
той наел таксиметров автомобил марка Шкода Фабия с *, управляван от св.Н.Й., с
когото разговарял на английски език.Подсъдимият поискал да бъде закаран до хотел
С., но по съвет на св.Й. променил намерението си и отишъл в хотел Л., където
бил регистриран от св.Е.С. и настанен в стая № *. При регистрацията подсъдимият
се представил с истинската си самоличност и истински официален документ за
самоличност - австралийски паспорт с № *и дата на издаване 29.06.2005г., като
данните от този документ за самоличност били нанесени от св.С. в специалния
регистър, воден за чужденци.Подсъдимият предоставил на свидетелката и два
телефонни номера за връзка в периода на пребиваването му в хотела. Той
ангажирал стаята за общо 6 нощувки, обяснявайки пребиваването си в града с лъжливия
факт, че има приятелка от гр.Р., с която желае да се види.След като бил
настанен в хотела, още същия ден след обяд излязъл и се върнал в хотела отново
на 06.07.12г., около 16.30ч., когато предплатил още няколко нощувки до 12.07.12г.На
07.07.12г. под предлог, че трябва да пътува до гр.С., той излязъл сутринта от
хотела и се върнал чак на 11.07.12г.
Междувременно подс.М.Ф.,
след като напуснал гр.Р., отново се насочил към населените места по Черноморието.На
04.07.12г. той посетил офиса на ф. М.ООД в гр.Н. ул.„Г.Д.“ № 1, където разговарял със св.Ф.Т. и й казал,
че желае да наеме лек автомобил.По този повод св.Т. разговаряла по телефона със
св. Д.Б. и я уведомила за желанието на лицето, като дори му предоставила
телефона лично да разговаря със св.Б., която се уговорила с него на следващия
ден да се срещнат, за да съставят и подпишат договор за отдаване под наем на превозното
средство.На 05.07.12г. в гр.Н. в офиса на ф.М.Т.ООД действително се провела
среща между подс.М.Ф. и св.Д.Б., по време на която среща подсъдимият й
предоставил СУМПС (шофьорска книжка)
№ *, издадена от щата М. на името на Б.Д.Д.(B.J.J.) с вписана дата на раждане ***г. и адрес в гр.Ч.,
като горните данни били вписани от свидетелката в договора за наем.Последната
му поискала паспорт и документ за адресна регистрация на територията на
страната, но тъй като подсъдимият нямал такъв, свидетелката отказала да подпише
съставения вече договор и да му предаде за ползване автомобила.Подсъдимият й
казал, че е настанен в хотел Л., но отхвърлил нейното предложение лично да го
закара до хотела за получаване на горната информация. Свидетелката Д.Б.
уведомила за горното св.Ф.Т., която след това се обадила на св.Р.Д. и по време
на проведения телефонен разговор му казала, че лицето желае да наеме лек
автомобил.На 06.07.2012г. в гр.Н., отново в офиса на ф.М.ООД св. Р. Д. се срещнал с подсъдимия и по време на
проведения разговор последният го уведомил, че желае да наеме автомобил за
кратко време, в рамките на 3-4 дена и ще го ползва в района на гр.Н. и гр.Б..
Свидетелят Д. поискал да види документите му за самоличност и да впише личните
му данни в договора за наем.Подсъдимият М.Ф. му казал,
че в момента не носи в себе си паспорт, тъй като е оставил същия в хотела, но му представил шофьорска книжка (същата, която бил
представил преди това на св.Д.Б.).Шофьорската книжка и външният вид на самия
подсъдим възбудили определено притеснение у св. Р.Д. и той започнал да го
разпитва за притежавани и ползвани от него кредитни карти.Подсъдимият
му казал, че не ползва кредитни карти и желае да плати в брой, което
допълнително засилило притеснението на свидетеля и той отказал да предостави за
ползване искания лек автомобил.
Както вече се посочи по-горе, на същия ден
06.07.12г. около 16.30ч. подсъдимият се върнал в гр.Р. в хотел Л. и предплатил още няколко нощувки, след което на
07.07.12г. отново се върнал на Южното Черноморие, въпреки направеното
изявление, че ще замине за гр.С.
Подсъдимият М.Ф.
***, а се върнал на Южното Черноморие.Той се нуждаел от собствен превоз и поради
това продължил да търси да наеме лек автомобил, но за целта се насочил към
по-малко населено място.На 07.07.12г. той отишъл в с.Р. и посетил офиса на ЕТ „С.К.“***.Разговарял
лично със св.С.К., като изразил пред нея желанието си за наемане на лек
автомобил.Свидетелката го уведомила, че има свободни автомобили и двамата
постигнали съгласие за предоставяне под
наем на л.а.Рено Клио с *, светло сив на цвят за срок от 3 дни.За съставяне на
договора за наем тя поискала от подсъдимия документ за самоличност и същият й
представил неистинско свидетелство за управление на МПС с № *, изд. от щата М.
на името на Б.Д.Д.(B.J.J.) с вписана дата на раждане ***г.
и адрес в Ч..Свидетелката подготвила писмен договор, в който описала наетата
вещ и договорения срок на наема от три дена, след което договорът бил подписан
от нея, в качеството на наемодател и от подсъдимия, в качеството на наемател на
вещта.Той заплатил наемната цена в размер на 90 евро и казал, че в момента е настанен в х-л А. Р. Х. в с.Р. и дори това
обстоятелство лично вписал в съставения наемен договор, след което лично
получил наетия автомобил.На 10.07.12 той отново посетил офиса на горната
свидетелка и я уведомил, че е пътувал до гр.Созопол и гр.В., но тъй като „не си
е свършил работата“, поискал да продължи срока на наема на автомобила за още
три дена.Свидетелката С.К. се съгласила и срокът на наем на вещта бил удължен.Въпреки
това, в последствие на 11.07.12г. подс.М.Ф. върнал предсрочно колата, която
била много мръсна и запрашена и тъй като трябвало да пътува до гр. Н.,
свидетелката му предложила да го закара.Двамата се качили в управлявания от нея
автомобил, тръгнали през с.Р. в посока гр. Н., но по пътя спрели на автомивка
срещу заведение „Б.“, където подсъдимият слязъл и се отправил в неизвестна
посока.
След това
подс.М.Ф. се върнал в гр.Р., освободил наетата стая в хотел Л. и наел таксиметров
автомобил Шкода с *, управляван от лицето Е.С., за да го откара до ж.п.гара „Н"
в гр.Б.Той преминал държавната граница през ГКПП Д. и на 12.07.12г. в 10.10ч.
прекосил и границата на Р. през ГКПП-К., като вече носел със себе си по-малко
багаж.От ж.п. гарата подсъдимият хванал влака за гр.Б., У..На същата дата обаче
12.07.12г. в гр.Б. бил и подс.Х.Е.Х.Х., като макар и за кратко двамата
подсъдими се срещнали и обменили информация относно подготовката на
терористичния акт.Подсъдимият М.Ф. напуснал Р. и отишъл в У., където престоял
няколко дни, след което заминал за П.Той имал резервация за полет * на Полските
авиолинии за маршрута П.-В., а след това за полет от гр.В. до гр.Б.- * за датата
18.07.12г.Подсъдимият обаче променил тази резервация и излетял за Б.на 16.07.12г.,
тъй като вече били взели решение за извършване на терористичния акт именно на
18.07.12г. и не искал да пребивава на оживени места със засилена охрана на тази
дата.
Подсъдимият Х.Е.Х.Х.
пристигнал в РБ през м.07.12г., като подобно на подс.Ф. ползвал заобиколен
маршрут.На 11.07.12г. той летял с полет * от гр.Б.за гр.И, а на 12.07.12г.
летял от гр.И. за гр.Б., където пристигнал сутринта в 09.23ч. и имал време да
се придвижи до ж.п.гара Н. за предварително плануваната среща с подс. Ф..Подсъдимият
Е.Х.Х. се настанил в S.I.H.в Б. за е. нощувка и на 13.07.12г. напуснал страната
през ГКПП – Г., а българската държавна граница преминал през ГКПП . в 09.30ч. на
13.07.12г., като пешеходец.След това, около 09,50ч. наЕЛ таксиметров автомобил Дачия
Логан с *, управляван от св.В.А., и така успял да се придвижил до автогарата в
гр.В..
На 13.07.12г.,
след обяд подс.Х.Е.Х.Х. пристигнал в гр. Несебър и се настанил в семеен хотел,
собственост на свидетелите Н. А. и Б.А. и находящ се в гр.Н. ул.„*” №*,
ползвайки името Р.Р..При регистрирането си в хотела представил неистинска
шофьорска книжка с № * и вписан адрес * и дата на раждане ***г., като именно
данните от този документ били вписани от св.Н. А. в изготвената адресна карта.Снимката
на шофьорската книжка била на мъж със сравнително дълга до раменете коса, но
към момента на регистрация той бил с къса коса и носел.шапка.Подсъдимият нямал
много багаж, носел само и единствено една малка раница със себе си.Бил настанен
в стая № *.Той изначално не знаел колко точно време ще остане в хотела и поради
това, предприел тактика за наемане на стая в хотела само за една нощувка, която
заплащал в брой и в последствие всяка сутрин слизал на рецепцията на хотела и
заявявал желанието си да остане за още една нощувка, която отново заплащал
веднага и в брой.След това подсъдимият излизал извън хотела и винаги носел със
себе си раницата, в която се случвало да носи термос и метален контейнер за
храна.Излизайки сутрин от хотела, той поемал към близката автобусна спирка.Подсъдимият
останал в хотела за общо 5 нощувки, като през това време никой не го посещавал,
а и той самият избягвал разговорите, а когато това не било възможно, подавал
лъжлива информация относно местата, които е посетил – т.напр. лично казал на
св.Б.А., че ходил в гр.С. на фестивал, какъвто обаче въобще не бил провеждан.В
района около самия хотел подс. Х.Ел Х.Х. винаги се придвижвал пеша, въпреки че
разполагал с наето превозно средство.На 14.07.12г. той отишъл в КК С.Б.в офис,
в който работела св.Д.З..Разговарял с нея на английски език – казал й, че е американски
гражданин, живее в САЩ и иска да наеме лек автомобил.Свидетелката Д.З. го
уведомила, че в този момент не разполага със свободни автомобили, но след
няколко дни може да му осигури и предостави под наем л.а. Опел Зафира.Тя решила
да потърси свободни коли и в други фирми.По този повод се обадила и разговаряла
със св.П.Ч., който работел във ф.„С.К.“ гр.П.и който й съобщил, че притежават
свободни коли и се уговорили на следващия ден да се срещнат с подс.Х.Е. Х.Х. в
КК С.Б.на паркинга на супермаркет З., находящ се в близост до офиса на „Т. и.“.
След това подсъдимият се поинтересувал и за хотели в района, въпреки че вече
бил наел стая в хотел „А.“ в гр.Н., като св.Д.З. му препоръчала хотел К..На
15.07.12г. подсъдимият отишъл на уговорената среща и се срещнал със св.И.И.,
пред когото също се представил с имената Р.Р.и му казал, че в момента не носи в
себе си документ за самоличност, който бил оставил в хотела, и поради това, за
съставянето на писмения договор за наем на автомобила му предоставил само листче
с изписани на него личните му данни и карта за социално осигуряване № *. Свидетелят И.И. обаче настоял лично да
види документ за самоличност на подсъдимия, като за целта двамата тръгнали
заедно към хотела.По пътя подсъдимият указал на свидетеля къде точно да спре –
спрели не пред определен хотел, а на едно кръстовище, където подсъдимият слязъл
сам, отдалечил се от мястото под предлог, че отива за документите и след кратко
време се върнал, казал на свидетеля, че не може да му покаже документ за
самоличност, тъй като ключовете от стаята са в неговата приятелка и не е успял
да влезе и да ги вземе.От своя страна св.И.И. му казал, че няма да му предостави
под наем автомобил, като дори отказал и последвалото предложение на подсъдимия
за сключване на договора за наем, без документ за самоличност, но при много
по-висок размер депозит от 1 000лв.След като не успял да наеме лек
автомобил от св.И.И., подс.Х.Е. Х.Х. направил опит да наеме автомобил от друга
фирма.С тази цел на 15.07.12г. той посетил офиса на ф.„А. Т. 97“ ЕООД, находящ
се в гр.П. Управител на фирмата била св.А.П., но подсъдимият разговарял на
английски език с нейния брат св.П.Д., на когото казал, че е от САЩ, живее в
гр.С., в момента е наел квартира в с.Р. и желае да наеме автомобил за четири
дена.Свидетелят П.Д. го уведомил, че може да му предостАВИ под наем автомобил
марка Форд, но не веднага, а на следващия ден.Подсъдимият се съгласил и веднага
заплатил искания му депозит от 50лв.На следващия ден, 16.07.12г., сутринта
около 09.00ч. подсъдимият отново дошъл в офиса на горепосочената фирма, като
отново разговарял със св.П.Д. и му предоставил цветна шофьорска книжка с № *, издадена от щата М., и казал, че
желае да наеме колата само за един ден.Тази промяна на срока на наема, наред с
обстоятелството на изразен категоричен отказ от подсъдимия за преснимане на
шофьорската му книжка и на издаване на този документ от щата М., съпоставено
със заявеното от подсъдимия обстоятелство на местоживеене в гр.С., възбудили
определено подозрение у свидетелят и той отказал да предостави под наем искания
автомобил.
Самият
атентатор М.Х.Е. Х. също наемал за временно ползване леки автомобили, които
често сменял.За периода 01.07.12г.- 09.07.12г. той посетил три пъти офиса на
ф.Р. Т. ООД в КК С. б., находящ се в сградата на А.ц., където се срещнал и
разговарял със св.Ст.Т., пред която се представил с името Ж. Ф.М..На същата
казал, че желае да опознае страната и поради това, се нуждае от лек
автомобил.Свидетелката му поискала документи за самоличност и той й представил
лична карта (канадска) и две шофьорски книжки - е. интернационална шофьорска
книжка и е. американска шофьорска книжка, издадена от съответните компетентни
органи в щата М..Свидетелката преснела така представените й документи и
съставила договор за наем.Лицето посетило горепосочената фирма три пъти и наело
три отделни коли – съответно Хюндай I 20 с * и период на ползване 01.07.12г. – 04.07.12г., Нисан
Микра с * и период на ползване 04.07.12г. – 06.07.12г. и Форд Фиеста с *,
ползван от 06.07.12г. до 09.07.12г. През този период атентаторът, представящ се
с името Ж. Ф. М., наел за ползване стая в семейна къща в гр.Н. ул.* № 17,
собственост на свидетелите А.Я. и Ат.Я..Самата къща се намирала на главен път.При
регистрацията си в хотела той представил американска шофьорска книжка и носел една
раница и един тъмен сак на колелца, предадени му от подс.М.Ф. при срещата им в
гр.В.на 29.06.12г..Подобно на подс.Х., той първоначално наел стаята за два
дена, заплатил в брой, а в последствие на два пъти удължил престоя си, като по
този начин престоял в къщата общо 6 денонощия, като всеки ден излизал от хотела
и често преминавал през един и същ маршрут.
На 18.07.12г.
подс.Х.Е. Х.Х. излязъл в по-късен час в сравнение с обичайния такъв, провел
разговор със св.Н.А. на рецепцията и я уведомил за желанието си да остане още
за една нощувка и заплатил за същата, след което излязъл извън хотела.Около
14.00ч. се върнал в хотела и казал, че напуска и че заминава в посока В.–
София. След това той отишъл на таксиметровата с. *** хотел Ф. П., където наел
таксиметров автомобил Пежо 307 с *, управляван от св.И.С., за да го откара до
Автогарата в гр.В..Свидетелят се съгласил да превози подсъдимия, като по пътя
спрели само в гр.О., където в обменно бюро подсъдимият обменил валута.На
територията на гр.В.той слязъл на автобусна спирка, намираща се непосредствено
пред самата Автогара, след което наел друг таксиметров автомобил, управляван от
св. Д.В., за да го превози до гр.Р..По време
на пътуването те спрели само два пъти – веднъж в района на гр.Р. по повод
извършена полицейска проверка и в района на гр.Ц. К. по настояване на самия
подсъдим, където той изхвърли шофьорската книжка и картата за социално
осигуряване на името на Р.У.Р..От гр.Р. подсъдимият продължил пътуването си
отново с таксиметров автомобил – св.В.А. го откарал до гр.Г., Румъния, където подс.
Х.Ел Х.Х. слязъл и отново сменил таксиметровия автомобил, наемайки л.а. Дачия
Логан за гр.Б., откъдето излетял с по маршрут Б.- И.- Б.
Междувременно
с помощта на двамата подсъдими, М.Х. успял да се снабди с всички части,
необходими му за направата на СВУ, и успял да изготви и самото устройство.Улесняван
от съветите и разясненията на двамата подсъдими, Х. се снабдил с всички
елементи на взривното устройство, достъпни в търговската мрежа - амониево-селитрена
смес, радиостанции марка WEIERWEI
китайско производство, електронно устройство, захранвано с литиево-йонна
батерия и алкална електронна батерия Тошиба, туристически контейнер за храна и
течности, туристическа бутилка пропан бутан и термос, определено количество
лесно запалима течност (бензин и дизел).Той се снабдил и с нужното му
количество тротил, представляващо само по себе си взривно вещество.Повечето работа във връзка със снабдяване с
частите за самоделното взривно устройство (СВУ) и във връзка с проучване на
терена (курортните селища в близост до гр.Н.) била извършена през първата
половина на м.07.12г. от Х. и от подс.М.Ф..В този период Х. излизъл всеки ден
от къщата за гости, като дори имало и дни, в които се прибирал в часовете около
полунощ, и всеки ден носел на гърба си раница, изключая един сравнително кратък
времеви период на 07.07.12г., когато привечер около 20.20ч. отишъл до мястото,
където бил паркирал наетия автомобил и където се срещнал с подс.М.Ф. и двамата
заедно заминали в неизвестна посока (но не много отдалечена), а по-късно около
21.54ч. се прибрал в гр.Н. и вече носел раницата със себе си. Всеки един ден
той ползвал наетия автомобил, но никога не паркирал същия пред самата къща за
гости – паркирал я в странична на ул.* и от там се придвижвал пеша до къщата за
гости.В този период Х.обиколил курортните комплекси С.Б.и Св.В., проучвайки
същите, като пътувал и извън населените урбанизирани територии.В този период
той се срещал и с подс.М.Ф., който му оказвал помощ при снабдяването с части за
СВУ, дори за целта му предоставил и носения от него сак на колелца, и му оказал
помощ при практическия обхот на отделни места по Южното Черноморие, като реално
били правени от тях съвместни огледи и било търсено най-подходящото място за
извършване на терористичния взрив.След заминаването на подс. М.Ф., Х.продължил
да извършва активни действия за подготовка на терористичния акт, но същите в
този период се изразявали най-вече в сглобяването на отделните елементи и изработката
на СВУ, за което бил подпомаган от подс.Х.Ел Х.Х..В периода 11.07.12г. –
16.07.12г. пътуванията на Х.вече не били толкова много на брой, въпреки че
отново притежавал нает лек автомобил – в случая л.а. Рено Клио с *, предоставен
му за временно ползване от св. Р.К..
На датата
18.07.12г., след обяд М.Е. Х. се насочил към летище С., носел раница на гърба
си, в която било поставено СВУ, а отпред носел една по-малка чантичка.Той бил облечен в типично лятно туристическо
облекло – синя спортна фланелка, карирани шорти, бели маратонки Адидас и
бейзболна шапка, като носел и перука с дълга коса и слънчеви очила.В
следобедните часове, около 16.30ч., преминавайки по улиците „*” и „*” в с.Р., той отишъл на таксиметровата с. в с.Р. с
цел осигуряване на таксиметров транспорт.На място разговарял първоначално със
св.Н.К., като на „развален“ английски език поискал да бъде закаран до летището.
Свидетелят К. го насочил към св.Й.Т., който бил първият по ред таксиметров
шофьор и управлявал таксиметров л.а. Опел Зафира с *.Свидетелят Й.Т. също
разговарял с лицето и двамата постигнали договорка за цената на превоза, след
което лицето влязло в автомобила, сядайки на задната седалка и лично поставяйки
внимателно раницата до себе си.По пътя към летището поставения в колата на
свидетеля антирадар сигнализирал за евентуална възможна проверка на скоростта,
което привлякло вниманието на Х. и той дори проверил техническата изправност на
носеното в него взривно устройство.Той пристигнал на летището около 17ч., като целенасочено
слязъл на терминал „Заминаващи“ и незабелязано от св.Й.Т. се насочил към
терминал „Пристигащи“.На гърба си отново бил поставил раницата със СВУ, а
отпред на гърдите си носел м. чантичка.В 17.18ч. Х. влязъл в залата на Терминал
Пристигащи, разгледал поставеното там информационно табло и установил, че
самолетът от гр.Тел Авив с израелски туристи вече е пристигнал.
Международно летище „С.” е разположено на
десет километра североизточно от центъра на гр.Б., в квартал С.. Летището предоставяло
услуги по вътрешни и международни превози на товари и пътници.През 2012г. в
сградата на летището били обособени и две самостоятелни зали (терминали) -
Пристигащи и Заминаващи, като на територията им били разположени търговски
обекти, заведения за хранене и офиси на фирми, осигуряващи допълнителни услуги
за удобството и комфорта на пътниците, в това число и офиси на агенции за
отдаване на автомобили под наем.На общодостъпно за всички посетители място били
разположени светлинни табла, чрез които предварително се оповестявало полетното разписание, а
актуализирана информация се публикувала и на електронната страница на Аерогарата.Подробни
детайли за полетите, се предоставяли и на място от служителите, оказващи помощ
и съдействие на туристите.През лятото на 2012г. основната част от пътниците, ползващи
услугите на летището, били организирани под формата на туристически
групи.Обичайно компактността на всяка група се запазвала по време на целия й
престой в страната ни.Наложена практика
била при пристигане на чуждестранните туристи в страната да се посрещат на
летище С. от представител на съответната туристическа агенция, която осигурявала
превоза на туристите от летището до избраните от тях хотели.
През летния сезон на 2012г. всяка седмица
имало планувани по няколко полета от Израел с израелски туристи, желаещи да
почиват на българското Черноморие.На 18.07.12г. в 16,43 часа на летище С.
пристигнала поредната група израелски туристи с полет от Израел на авиокомпания
„Е. В.” № *, излитащ от Тел Авив в 14,41ч. българско време.Почивката на
повечето туристи от този полет била организирана от българската туроператорска
фирма О. ЕООД с ЕИК *, която фирма осигурила и три автобуса за посрещане и
придвижване на туристите – автобус марка „БОВА ФХД 12 360” с ДК№ *, собственост
на ф.С. ООД гр.Б.; автобус марка „МИТЦУБИШИ МАРАТОН” с ДК№ *, собственост на фирма
К.-7 ЕООД гр.П.и автобус марка „БОВА” с
ДК№ *, собственост на ф.Д.ООД гр.П..И трите автобуса пристигнали на летището
преди полета, като били паркирани на паркинга, разположен точно пред терминал
Пристигащи.Автобус марка БОВА ФХД 12 360 с ДК№ * бил обозначен с № 2 и негов
шофьор бил българският гражданин М.А.К., като паркираният от него автобус бил
разположен по средата между другите два автобуса.Всеки един от трите автобуса
бил ориентиран с предната си част към входа на терминала.
Групата от пристигащи от Израел туристи с
горепосочения полет наброявала общо 47 лица, е.м. част от които имали планувана
обиколка на България, а по-голямата част от туристите следвало да почиват в КК
С. б..След пристигането на полета, туристите преминали паспортна проверка, взели
си багажа и се насочили към автобусите.На българското Черноморие трябвало да
почиват лицата И. И. К.,
роден на ***г. и с лична карта *; А. М., роден на ***г. и с л.к.
№ *; Е. П., роден на ***г. и л.к.№ *; М.-М. Х., роден на ***г. и л.к.№ *; К. Ш.,
родена на ***г. и л.к.№ *; Р.С.,
родена на ***г. и л.к.№ *; Р.Ш., роден на ***г. и л.к.№ *; В. К., родена на ***г. и л.к.№ *; А. К., родена на ***г. и л.к. № *; Я.Б.Ш., родена на ***г. и л.к.№ *; А.Б.Ш.,
роден на ***г.и л.к.№ *; Д.Х.Ф., роден на ***г.
в И. и л.к.№ *;Д.- А.Х.,
родена на ***г. в И. и л.к. № *;
Р.Д., родена през 1944г. и л.к.№
*; Б.Ц.Х., роден на ***г. и л.к.№ *; Г.С., роден на ***г. и л.к. № *; Й. А., роден на ***г. и л.к.№ *; Х.Л.,
родена на ***г. и л.к.№ *; М.Ш., роден на ***г. и л.к.№ *; М.С.Ш., родена на ***
г. и л.к.№ *; Й.С.Ш., роден на ***г. и л.к.№ *; А.Х. К., родена на ***г. и л.к.№ *; А.Ш., роден на ***г. и л.к.№ *; A., роден на ***г. и л.к.№ *; В.Б.,
роден на *** г. и л.к.№ *; И.Ш., роден на ***г. и л.к.№ *; М.М., роден на
***г. и л.к. № *; Л.Ш., родена на ***г. в И. и с л.к.№ *; Г.К., родена на ***г. в И. и с л.к.№ *;
П.М., родена на ***г. и с л.к.№ *; З.Ш., роден на ***г. и с л.к.№ *; Е.Т.,
родена на ***г. и с л.к.№ *; В.Т.,
роден на *** г. и с л.к.№ *; Г.М.,
родена на ***г. и с л.к.№ *; А. А.,
родена на ***г. и с л.к.№ *; Н.М.Б., родена на ***г. и с л.к.№ *; Ш.Х., роден
на ***г. и с л.к.№ *; Р.Ф., родена на ***г. и с л.к.№ *; Л.А., родена на ***г. и
с л.к.№ *; С.Д., роден на ***г. и
с л.к.№ *; М.С., родена на ***г. и с л.к.№ *; Ш.С., роден на ***г. и с л.к.№ *;
Х.Ш., родена на ***г.; Г. Б.Ш., роден
на ***г.; А. Д., роден на ***г.; Г. Д., роден
на ***г. и А.Насриачи, роден на ***г.Последните четирима израелски граждани
решили да ползват таксиметров превоз до КК С.б., поради което успяли много
бързо да напуснат района на летището.Всички останали израелски туристи решили
да се възползват от осигурения им автобусен транспорт, като били насочвани в
кой точно автобус да се качат от св.Д.И., екскурзовод във ф.О. ЕООД гр.В..В
автобуса, управляван от М.А.К. били разпределени да се качат израелските
туристи, които били резервирали стаи в хотел Глобус в КК С.б., а останалите
израелски граждани трябвало да бъдат настанени в хотелите Б.р.б., Ф., К. Г.и Л.,
също находящи се в КК С.б..
В 17,20ч. групата от израелски граждани
продължавала да се придвижва към
автобуса.Някои от тях били достигнали автобуса и поставили куфарите и чантите си в багажното
отделение, други вече били заели местата
си, а част от туристите се намирали пред автобуса. В този момент и двете врати
на багажните отделения били отворени.
В 17,20ч. Х.излязъл от залата на терминал
Пристигащи и сливайки се с останалите туристи, се отправил към паркинга на
летището. Той се приближил до автобус марка „БОВА ФХД 12 360” с ДК№ *и застанал
в близост до багажното отделение, намиращо се в предната дясна част по посока
на движението, непосредствено до предната врата. Той искал да постави в багажната
клетка раницата със СВУ и за целта в 17,24ч. се опитал да извади от там току-що
поставения от пострадалия И.К. куфар.Това му поведение обаче не останало
незабелязано – И.К. го видял и след направената от него забележка, Х. си взел
раницата и отново я поставил на гърба си.Той започнал да се отдалечава от
автобуса и когато се намирал на около един метър вдясно от превозното средство,
задействал самоделното взривно устройство,
поставено в раницата му.Последвал
взрив с мощност над 2 кг. тротилов еквивалент.В резултат на взрива на място
починали най–близко стоящите до епицентъра на взрива лица, а именно шофьорът на
автобуса М.К., И.К., А. М., Е. П., М.-М. Х. и К. Ш., която към този момент била
бременна с първото си дете.На място починал и извършителят на терористичния акт
М.Х.Е. Х..Взривът предизвикал пожар в автобус марка БОВА ФХД 12 360 с ДК№ *
първоначално в багажното отделение, а в последствие и в салона за пътници, в
резултат на което последвал и втори взрив и автобусът бил изцяло унищожен, като
били унищожени и повредени много от личните вещи на туристите, а паркиралите
около него други два автобуса били повредени – съответно на автобус марка
МИТЦУБИШИ МАРАТОН с ДК№ *, собственост на К.-7 ЕООД гр. П., били причинени
вреди на стойност от 18 021,18лв., а на автобус марка БОВА с ДК№ *, собственост на Д.ООД, гр.Пловдив, били причинени вреди на
стойност от 1 881,20лв.
След взривяването на бомбата в автобуса и
последвалия в резултат на това пожар, настъпила паника и хаос на летище С. –
всички намиращи се на територията на летището граждани започнали да бягат в
различни посоки, стремейки се да се отдалечат от горящия автобус; много от
лицата крещели и викали за помощ.Намиращи се вътре в автобуса марка БОВА
израелски туристи много бързо осъзнали, че става въпрос за взривена бомба, и предприели
незабавни действия по напускането му, като започнали да скачат дори и през прозорците
на автобуса и приземявайки се върху изгорелите тела на починалите граждани.Туристите
предприели действия за отдалечаване от горящия автобус, като се насочили към
вътрешността на терминала.Всеки един от израелските граждани, намиращи се във
взривения автобус получили определени травматични увреждания - нарушения на
слуха, вследствие на ударната вълна; изгаряния в различна степен и дихателни
проблеми, вследствие на топлинната вълна и горенето на различни по вид
материали; мекотъканни наранявания (разкъсно-контузни рани, травматични отоци и
други телесни увреждания), вследствие на съприкосновението с осколките (шрапнелите)
от взрива; неасоциирани от взрива травми, настъпили при опита на пострадалите
да се евакуират от автобуса и постравматичен синдром. Всеки един от
горепосочените израелски граждани получил и психични травми, дължими на
преживяното силно наситено емоционално събитие и създадената реална опасност за
собствения им живот и за живота на техни близки, като тези психични увреждания
за различните пострадали имали различно проявление и различна продължителност.Индивидуално
за всеки един от израелските граждани причинените телесни увреждания се
изразяват в следното:
В.К.
и А. К. са майка и дъщеря, които били предприели почивка на българското
Черноморие.В момента на взрива двете вече се били качили в автобуса и били
седнали от лявата страна на седалките, точно зад шофьорското място.Тъй като
предната дясна врата на автобуса била повредена и в стремежа си да напуснат
бързо горящия автобус, се наложило да скочат през прозореца, при което В.К. си
наранила крака – получила закрито размачкване на стъпални костици от II-ра до VI-та на ляво стъпало.Фрактурата на стъпалните
костици довела до трайно затруднение на движението на крака.В.К. била силно
притеснена и за своята дъщеря Амит К., на която трябвало да помогне да напусне
автобуса, тъй като последната била изпаднала в травматичен шок, а също така
получила и съчетана травма, изразена в отворен десностранен пневмоторакс, лезия
на диафрагмата и черния дроб, хемоперитонеум., които травми били изключително
сериозни и застрашавали живота и здравето на свидетелката.Травмите на Амит К. били
причинени от действието на осколките при взрива.Амит К. получила също така и фрактурата
на ребрата, което увреждане се определя като трайно затруднение движението на
снагата с продължителност от около 2 месеца.
Р.С. основно е пострадала от взривната вълна -
получила контузии на тялото, гръдния кош и корема и травматична руптура на лява
тъпанчева мембрана, като нараняванията са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Р.Ш. също бил вече в автобуса в момента на
взрива и успял да го напусне, скачайки през прозореца.При приземяването той си
счупил костта на дясната пета и травмирал дясното си коляно, която травма
наложила изваждането на задни кръстовидни връзки.Той получил и разкъсно-контузна
рана на дясна ръка, която рана довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Фрактурата на костта на петата довела до трайно затруднение
движението на крайника за срок от около 1.5 -2 месеца, а травмата на коляното довела
до трайно затруднение движението на десен долен крайник за около 6-8 седмици с
конкретно продължил оздравителен период повече от е. година.
Я.Б.Ш. и съпругът й А.Б.Ш. също вече били в
автобуса към момента на взрива.Непосредствено след това св.Я.Б.Ш. толкова силно
се уплашила, че се наложило съпругът й да я изведе насила от горящия
автобус.Пострадалата получила разкъсно-контузна рана на лява подколенница,
лезия на
ахилесовото сухожилие, фрактура
на ляв външен малеол, които наранявания били причинени от осколки и за които
наранявания тя претърпяла и оперативно лечение още същия ден в България.В
последствие и вече на територията на Израел продължили медицинските процедури,
както досежно получените физически нараняваня, така и досежно психологическите
такива.Лезията на ахилесовото сухожилие довела до трайно затруднение движението
на ляв долен крайник за срок от около 4 до 6 месеца, а фрактурата на външния
малеол довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от
около 2 - 3 месеца.Раната на лява подколенница съставлява временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.А.Б.Ш. получил фрактура на три стъпални костици
на ляво ходило и е. на дясно ходило, които наранявания били причинени от рязко
огъване на стъпалото по време на взрива. Фрактурата на стъпалните костици
довела до трайно затруднение на движението на долни крайници за срок от около
1.5-2 месеца.
Д.Х.Ф. бил близък приятел с починалите Е.П. и
М. Х..Те пътували заедно от Израел до България и заедно се придвижили до
автобуса.Докато чакали да им дойде редът, за да си сложат куфарите в багажното отделение,
избухнала бомбата, в резултат на което Д.Ф. получил предимно механични травми в
дясната страна на тялото – дясната му очна ябълка била силно наранена и причинила
загуба на зрението с дясно око, причинено му било и 55 % изгаряне на тялото и
крайниците от II и ІII степен, рани от осколки в дясно бедро,
корема, лицето и гръдния кош.Била му поставена диагноза тежък травматичен и
термичен шок.Същият се лекувал изключително продължително време –
непосредствено след взрива бил откаран от парамедици в болница в гр. Б., където
му е оказана първа медицинска помощ, а в последствие продължил лечението си в
Израел, като било проведено включително и оперативно лечение за присаждане на
кожа, съпътствано с голяма физическа болка и последвала физиотерапия.На лицето
била оказана и психиатрична медицинска помощ.
Д.-А.Х. също е пострадала от взрива.Тя се намирал
в дясната задна част на автобуса и след избухването на бомбата се е наложило да
скочи през прозорец, при което си счупила четири пръста на Л.я крак.Тази
фрактура довела до трайно затруднение движението на долния й ляв крайник за
около 4-5 седмици.ДО.Х. била придружавана от своята майка Р.Д. и от сина си Б.Ц.,
който получил само няколко повърхностни
рани от стъклени фрагменти по ръцете.Преживяното обаче оставило силен
негативен отпечатък върху неговата психика и той се превърнал в човек със силно
изразени антиарабски възгледи.Р.Д. след взрива също скочила през прозореца, опитвайки
се да не се приземи върху изгорелите вече тела на други пострадали.Тя скочила
през прозорец, който вече бил счупен и поради това, получила порезни рани по
задната страна на десен долен крайник, палците на ръцете и по главата, както и
драскотини по долни крайници, респ. получила е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.Р.Д. претърпяла и слухово увреждане, като в
последствие слухът й не се възстановил и това наложило постоянното ползване на
слухов апарат.Преживяната психическа травма също била изключително голяма – тя
започнала да изпитва постоянен страх, преустановила социалните си контакти,
появили се и проблеми със съня.
Пострадалият Г.С. имал здравословни проблеми
от преди инкриминираната дата.Той бил инвалид още от преди 18.07.12г., тъй като
бил преживял преди това и друг атентат и поради това, се придвижвал с инвалидна
количка.Към момента на избухване на бомбата той бил в автобуса и поради уврежданията
си, се наложило да изчака всички хора от автобуса да излязат и едва след това
той успял да скочи през прозореца, след което се приземил върху изгорелите тела
на пострадалите.Той получил фрактура на дясната кост на петата и фрактура на ляв
голям пищял и чрез пълзене успял да се отдалечи от автобуса. Горните увреждания
на свидетеля довели съответно до трайно затруднение движението на долен десен
крайник за срок от около 2 месеца и до трайно затруднение движението на долен ляв
крайник за срок от около 3 - 4 месеца, който период бил последван от период на
рехабилитация в специален център за възстановяване в Израел.
В момента на взрива Й.А. вече бил седнал вътре
в автобуса и се намирал в средата от лявата страна.Той напуснал автобуса,
скачайки през счупен прозорец.Неговите увреждания се изразявали в получени рани
на ляв лакът и на среден пръст на ръката, както и звукова травма, която от своя
страна довело до временна загуба на слуха.
Х.Л. получила травматична руптура на
тъпанчевите мембрани, като на ляво ухо руптурата била голяма.Получила и множество
наранявания на меките тъкани на главата и лекостепенно мозъчно
сътресение.Всички тези увреждания не били опасни за живота. Свидетелката
получила и сериозна психологическа травма, като след преживяното тя отказвала в
продължение на две години да излезе от дома си.
На пострадалия М.Ш. били причинени множество разкъсно-контузни
рани по горен и долен ляв крайник, включително и чрез забиване на парченца
стъкло.Уврежданията били получени при скачането на лицето през прозорец на
автобуса.В Израел св.М.Ш. бил подложен на лечение, като физическите травми били
сравнително бързо излекувани.
М.С.Ш. не получила физически увреждания при
взрива, но в резултат на преживяното психоемоционално натоварване във връзка с
инцидента известно време страдала от силно главоболие, като по-сериозна била
психичната травма.
Й.С.Ш. успял да се качи в автобуса преди
взрива и се настанил в дясната страна, непосредствено след задната врата.След
избухването на бомбата той скочил през прозорец на автобуса, в резултат на
което счупил костта на петата на десен долен крайник.Й.Ш. получил и редица
порезни рани по ръцете.Поради фрактурата на костта на петата той се придвижвал
трудно, но при проведеното лечение, счупването зараснало правилно.
След взрива А.Х. К. скочила през счупен
прозорец на автобуса, при което получила навяхване на лява китка и ляво ходило,
ерозии на склерата и роговицата на очите, множество порезни рани от стъклени
осколки по лицето, както и контузия на дясно коляно, подкожно в седалището е
установено малко чуждо тяло.Пострадалата претърпяла и силен травматичен шок,
предизвикан не само от самото избухване на бомбата и последвалия пожар и
всеобща паника, но и от обстоятелството, че при скачането през прозореца на
автобуса се приземила върху главата на починалия Х..
Свидетелят А.Ш. получил следните телесни
увреждания - счупване на две ребра в дясна гръдна половина и остра звукова
травма, довела до загуба на слуха до степен да се налага корекция със слухов
апарат.Този пострадал пристигнал в България, заедно със своята дъщеря Х.Ш.,
която към 18.07.12г. била само на 9 годинки.За да запази живота й, св.А.Ш. я
хвърлил през прозореца на автобуса и тя паднала върху едно от изгорелите тела
на починалите лица.Това последно обстоятелство отключило ясно изразен постравматичния
стрес както за пострадалия А. Ш., така и за неговата дъщеря Х.Ш., която започала
да заеква и станала много затворена, като всеки един от тях се подложил на
продължително психиатрично лечение.
Пострадалите A. и В.Б. били приятели и
пътували заедно до РБ през лятото на 2012г.По време на взрива те стояли един до
друг извън автобуса, до предната му дясна страна.A. получил разкъсно-контузна рана на ляво бедро, нараняване
на главата в областта зад лявото ухо от забит шрапнел, наранявания на четирите
крайника от забити осколки, изгаряния от първа и втора степен по горни крайници
и остра звукова травма, изразена морфологично в кръвонасядане и кръвонапълване
на тъпанчевите мембрани.В следствие на преживяното за лицето възникнали и
психологични проблеми – появили се паник атаки, които се отразили негативно на
целия му живот, включая и на липсата на сексуална активност.В Израел той се е
подложил на медицинско лечение, като всичките му физически наранявания били
излекувани, включая и звуковата травма, която не довела до трайно отслабване на
слуха.В резултат на взрива, В.Б. получил множество телесни увреждания, изразени
в травматичен шок, разкъсно-контузни осколъчни рани по седалището и гърба,
проникващо в коремната кухина нараняване с вход в областта на илиачната кост,
като проектилът бил достиГ.до Л.я бъбрек, 6 % изгаряне II степен на десен горен
крайник, рана на ходилото и увреждане на слуха.
На 18.07.12г. И.Ш. и съпругата му К. Ш.
пристигнали в България.Към тази датата К. Ш. била бременна с първото им
дете.Към момента на взрива те вече се били настанили в автобуса, седяли в прЕ.дясна
част на автобуса.Пострадалият И.Ш. успял много бързо да напусне автобуса и получил
само леки травми, изразяващи се в попадане на чужди тела в тялото и лицето.
Чуждите тела били успешно отстранени и нараняванията много бързо зараснали.И.Ш.
бил диагностициран и с остро посттравматично стресово състояние – от е. страна
той преживял ужаса от избухналата бомба и последвалия пожар и страха за
собствения си живот, а от друга получил емоционално разстройство и поради
смъртта на неговата съпруга и нероденото им дете.След като успял да излезе от
взривения и горящ автобус И.Ш. започнал да търси съпругата си К.Ш., но
безуспешно – той се опитал да се върне в автобуса, но не успял, тъй като
пожарът много бързо се разраснал; търсил съпругата си и между всички лица,
намиращи се на територията на летище С.; в последствие продължил да я търси и в
няколко болници в гр.Б., където били закарани пострадали от взрива лица за
оказване на бърза медицинска помощ, но безрезултатно.Едва на следващия ден той
узнал, че съпругата му К.Ш. е починала на място веднага след избухване на
бомбата. В Израел пострадалият посещавал известно време психолог и приемал
определена медицинска терапия във връзка с посттравматичното стресово състояние,
което протичало с променлив интензитет, в резултат на припомняне на преживяното
при попадане в ситуация, наподобавяща предизвикалото го.
Пострадалият М.М. по време на взрива бил вече
влязъл в автобуса, като веднага след избухване на бомбата скочил през прозорец
и бързо се отдалечил от горящия автобус.Той получил кръвонасядане по долен десен
крайник и в дясната му длан попаднало парченце стъкло.
Л.Ш. също се била настанила в автобуса преди
взрива, като била седнала на седалките от лявата страна по средата.След взрива тя
успяла да излезе през прозореца с помощта на друг пътник.При напускането на
автобуса си наранила палеца на дясната ръка, като раната се замърсила и това
наложило последваща хирургическа обработка.
Г.К. била съпруга на починалия И.К..Двамата
били едни от последните, които се придвижили до автобуса, като И.К. отишъл до
багажното отделение, за да сложи куфарите им, а Г.К. се насочила към прЕ.дясна
врата, за да влезе в автобуса. В момента, в който тя била на стълбите на
автобуса, избухнала взривената от Х. бомба.Г.К. била изключително близо до
епицентъра на взрива и изпаднала за кратко в безсъзнание.Тя получила изгаряне
І-ва степен на дясна ръка, травматичен оток на лицето и клепачите, разкъсно-контузни
рани на ръцете, краката и тялото, счупване в предната медиална стена на десен
максиларен синус и в прЕ.странична стена на Л.я синус, като в резултат на
счупванията, синусните кухини се напълнили с кръв.Ударната вълна причинила и травматичен
шок на лицето и увреждане на слуха.Г.К. получила и травматичен кератит, основно
на дясно око с излив на кръв в прЕ.очна камера, и травматична мидриаза (разширение
на зеницата) на дясното око, като в тази връзка претърпяла оперативно лечение
на окото.Травмата на дясното око била съпътствана с временно трайно намаление
на зрението.След смъртта на съпруга си И.К., се наложило Г.К. сама да полага
грижи и да отгледа непълнолетното им дете.Тя претърпяла изключително голям
травматичен стрес и в продължение на дълго време след това изпитвала страх и
получавала кошмари.Подложила се и на продължително психологично лечение.
При взрива П.М. получила травматична руптура
на лява тъпанчева мембрана с голям, незараснал спонтанно пробив, без да е
уточнено мястото на руптура, както и разкъсно-контузни рани по десен долен
крайник и охлузвания по дясна подбедрица.Увреждането на тъпанчевата мембрана довело
до трайно отслабване на слуха с ляво ухо за период повече от един месец.
В момента на избухване на бомбата З.Ш. се намирал
вече в автобуса и след настъпилата паника и невъзможността да излезе през
вратата на автобуса, се наложило да напусне същия, скачайки през прозореца.В
резултат на това, той получил контузия на дясно стъпало.
Е.Т. и В.Т. били съпрузи.Е.Т. била бременна в
пети лунарен месец.И двамата се намирали във вътрешността на автобуса при
избухване на бомбата.Взривът, възникналият пожар, настъпилата паника и
блъсканица в автобуса предизвикали уплах и силни болки в корема.Тя получила и контузия
на десен лакът и дясно бедро.В.Т. успял да помогне на съпругата си да излязат
от горящия автобус, тъй като нямал сериозни наранявания по тялото.Той получил акустична
травма на средното ухо, морфологично изразила се в кръвонапълване,
кръвонасядане и инфилтриране на тъпанчевите мембрани, без да са перфорирани.
Пострадалата Г.М. също била влязла в автобуса
към момента на взрива.Тя получила порезни рани по ръцете и ляв крак от осколки
от счупените стъкла, както и спукване на дясна тъпанчева мембрана.
Подобно на повечето пострадали, А. А. също
напуснал автобуса след взрива, скачайки през прозореца, като при приземяването
получила порезни рани по ходилата на двата крака.
Ш.Х. скочил през прозореца на автобуса и при
падането получил драскотини и ожулвания по дясна ръка.
При избухването на бомбата Н.М.Б. все още се
намирала извън автобуса, била на първото стъпало на предна дясна врата
(непосредствено след Г.К.), а през това време нейният съпруг А. М. поставял
куфарите им в багажното отделение на автобуса. От взрива Н.М. получила
наранявания от осколки на ляв долен крайник и ляв горен крайник, както и
травматично спукване на дясна тъпанчева мембрана.От последвалия пожар и гъстия
пушек тя имала проблеми с дишането, което наред с нараняването на крака й
изключително много затруднило придвижването й и отдалечаването от горящия
автобус.Н.М. била откарана още същия ден в болница в гр.Б. и получила
медицинска помощ, каквато й била оказана и в последствие в Израел, включая и
пхсихологическа помощ за преодоляване на постравматичния стрес.За тази психическа
травма свидетелката получила и 59 % инвалидност.
Пострадалата Р.Ф. била в автобуса към
втората седалка след шофьора.След взрива се разхвърчали много метални осколки,
от които тя получила наранявания по долните крайници, кървяща рана на ляв
глезен и порезни рани от счупени стъкла по ходилата.
Л.А. била влязла в автобуса и седяла на 4-5
ред вляво към момента на взрива.Тя скочила през близкия прозорец.Получила
порезна рана на дясна длан и леко увреждане на тъпанчевите мембрани без
намаление на слуха.
С.Д. се намирал в задната част на автобуса
при избухване на бомбата, като получил контузия на главата, вследствие на удар
в автобуса.В резултата на преживяната паника и страх за живота си, той е развил
и силно изразен посттравматичен синдром.
В близост до горепосоченото лице, в задната
част на автобуса били седнали и М.С. и Ш.С..Те били сравнително далеч от
мястото на взрива, но въпреки това всеки един от тях получил наранявания,
причинени от осколки от счупени стъкла, вследствие на ударната вълна.Причинените
на М.С. наранявания се изразявали в множество порезни рани по ръцете и краката,
а тези на пострадалия Ш.С. се изразявали в порезни рани по ръцете и горната чат
на тялото.
Х.Ш. също получил телесни увреждания, в
резултат на взрива – получил травми, представляващи предимно мекотъканни
наранявания.
Българската гражД.Д.Г.И. в момента на взрива
била извън автобуса и изпълнявала служебните си задължения по посрещане на
израелските туристи и тяхното разпределение в автобусите. Тя също получила
сериозни наранявания - получила първична двустранна перфорация на тъпанчевата
мембрана.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните по делото доказателства, проверени и
преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13,
чл.14 и чл.107 ал.5 НПК.
Гласните доказателства,
които съдът съобрази при формирането на изводи относно реализираните фактически
обстоятелства са показанията на свидетелите Е.Ш., П.Ю., М.М., В.Б., Н.З., С.С.,
Ж.П., Д.К., Х.Г., И А., Я.К., Н.К., Й.Т., Д.Д., В.Д., Ж.Д., Х.М., Н.А., Б.А., Д.М.,
Т.С., Д.Б., С.С., П.М., В. С, Г.Ч., С. К, П.Д., А.П., ФД.Т., Р.Д., Д.И., И С., С.Т.,
П.Ж., Х.Ф., И.С., И.Т., М.Т., К.Ц., Д.Н., А.Я., А.Я., Д.К., Н.Б., Д.В., И.И., В.Г.,
Д.Д., В.Б., С.Д., П.Г., Р.К., К.Д., В.М., М.Я., З.С., Ю.К., Х.М., Д.И., В.Л., В.И.,
Д.Д., Б.С., Р.Р., Н.Й., Е.К., Т.К., Е С., И.И., В.Б., В.В., Б.Б., Д.В., А.С., С.С.,
С.Н., М.В., М.Д., И.Ш., С.Е., Й.З., Г.Т., Е.А., А.Д., Г.Д., Г Б.Ш, ДИ., Е П., Я.П.,
БХ., О.Х., Д.Х.Ф., В.Б., С. А., Г.К., А.К., А.М., В.К., А К., Р.Д., ДО.Х., И.Ш.,
М.Ф., Н.М., С.Е., Р. Е., Л.Н., Я.Б. Ш., А.Б.Ш., Р.Ш., Г.С., Р.С., П.М., Х.Л., Р.Ф.,
Г.М., А А., Л.А., Й.А., З.Ш., Й.С.Ш., А Ш., Х.Ш., Л.Ш., М.Ш., М.Ш., Ш.С., М.С.,
Р.Л., Е.Х., Л. Х, М.М. и С.Д..При формиране на своите фактически изводи съдът
взе предвид и показанията на анонимните свидетели с идент.№№ 1, 2 и 3, частично
преценени за валиден доказателствен източник.
Формално събраните по делото гласни
доказателства могат да се разделят на няколко групи – съответно първата група
включва показанията на всички свидетели, навеждащи данни за фактическа
обстановка на инкриминираната дата и място непосредствено преди и след взрива; втората
група включва показанията на пострадалите свидетели; отделни групи формират свидетелите,
даващи показания за обективираната от подсъдимите и от М.Х. деятелност;
следващата група свидетели включва тези, които излагат определени факти относно
реализирани по делото процесуални-следствени действия и последната група
включва всички останали разпитани свидетели.
Първата група гласни доказателства обхваща
показанията на свидетелите Е.Ш., П.Ю., М.М., В.Б., Н.З., Ст.С., Ж.П., Д.К., Я.К.,
Ж.Д., Хр.Г., Ст. Н., И.А., Хр.Ф., Д.Д., В.Д., Х.М., П.М., Р.Л., Е.Х., Л. Х, М.Ф..Всеки
един от тези свидетели пребивава на 18.07.12г. на територията на летище С., гр.
Б. по различен повод – напр. свидетелите Е.Ш., П.Ю. и В. Б. с цел привличане на
туристи раздават рекламни флаери; свидетелите Ст.С. и Ж.Д. са таксиметрови
шофьори; свидетелите Д.Д., В.Д., Х.М. и П.М. са шофьори на автобуси, намиращи
се на летището с цел превозване на пристигащите туристи до съответните хотели; свидетелите
Р.Л., Е.Х., Л. Х., М.Ф., С.Е., Р. Е. и Л.Н. са израелски туристи, които обаче
не са включени в кръга на пострадалите лица; а свидетелите М.М., Н.З., Ж.П., Д.
К., Я.К., Хр.Г., И. А. и П.М. извършват различни дейности на територията на
летището и работят в намиращите се там офиси.Всеки един от горепосочените
свидетели сочи факта на избухване на бомба на територията на летище С.,
терминал Пристигащи на 18.07.12г., късния следобед с последвали два взрива един
след друг, като дава и подробно описание на реализираната фактическа обстановка
след това.В контекста на последното свидетелите са единодушни за настъпилата на
летището суматоха, смут, паника и страх, като за визуализация на случилото се
съдът ще посочи само част от дадените показания – напр. св.Е.Ш. твърди „около
мен започнаха хората на ляво, на дясно да тичат … имаше паника … хората
започнаха да викат, да крещят“, св.Ст.С. заявява „хвърчаха ръце, крака, глави …
имаше миризма на взрив и на месо, на барут“, а свидетелите Ж.Д. и Д. Д. наред с
цялостната картина на последиците от взрива навеждат данни и за личното си
емоционално състояние, като съответно първият от тях заявява „започнаха да
пищят хора … ние …стояхме втрещени“ , а св.Д. Д. твърди „загубих говор и
картина“.Според съда, е необходимо изрично да се отбележат и показанията на
свидетелите Р.Л. и М. Ф., като първият от тях твърди „започнаха да хвърчат
разни части и всички хора да се напрягат, стресират и да тичат нагоре-надолу“,
а вторият от двамата горепосочени свидетели заявява „бяхме покрити с части от
хора, течности от хора, от глава до пети“ – показанията носят информация
относно последиците и промените в обективната действителност, настъпването на
които е пряко свързано с факта на избухване на бомбата, като тези последици
създават допълнителни застрашаващи живота и здравето условия, респ. „хвърчат
разни части“, като силата и хаотичността на траекторията на същите допринасят
за създаване на смут и страх в лицата, пребиваващи на територията на летището в
този момент, и обективното проявление на това състояние на страх и паника е именно
соченото от свидетеля движение „на горе-на долу“.Т.е. относно факта на избухване
на бомба на 18.07.12г. на летище С., терминал Пристигащи и относно факта на
действително предизвикан непосредствено след това страх и паника у хората
събраните по делото гласни доказателства са абсолютно непротиворечиви и
еднопосочни, поради което решаващият съд кредитира с доверие същите.Тези гласни
доказателства намират подкрепа и в приобщените към доказателствената съвкупност
СД-та, съдържащи видеозапис на реализираните събития, респ. възприятията на
свидетелите, неминуемо съдържащи и определен субективен оттенък, се подкрепят и
от друг доказателствен източник, ползващ се с абсолютна обективност.
В тази първа група гласни доказателствени
източници правят впечатление и показанията на свидетелите Н.З., Ж.П., Д.К. и М.М.,
първите трима от които работят в системата на МВР, а четвъртият свидетел заема
длъжността ръководител на направление „Контрол на пътници и багажи“ в отдел
Сигурност на летището.Тези свидетели освен факта на настъпила след взрива
паника и страх у населението, навеждат данни и относно пропусквателния режим на
летището към инкриминираната дата.Показанията на горните свидетели досежно даденото
от тях обстоятелствено описание представляват преки доказателствени източници,
тъй като носят информация относно лично реализираната от свидетелите
деятелност, включена в служебните им задължения.Като преки доказателства,
показанията на горните свидетели се ползват с голяма доказателствена сила и
доколкото се наблюдава пълна еднопосочност и обективност в техния разказ, то
съдът приема за достоверни и правдиви тези свидетелски показания.Свидетелите Н.
З. и Ж.П. са служители на Гранична полиция и на 18.07.12г. само те двамата извършват
дейност по проследяване спазването на обществения ред на цялата територия на
летището, като и двамата свидетели са единодушни, че „нямахме физическа
възможност да проверяваме всеки човек“, а това обстоятелство само по себе си е
благоприятстващо и улесняващо извършването на терористичния акт.В контекста на
горното св.Ж.П. уточнява „правя проверки на лица по преценка на риска, ако е
съмнителен, мога да го проверя … проверяват се лица, които се мотаят безцелно“,
но нито този свидетел, нито св.Н.З. извършват проверка на М.Х. и дори нито един
от тях, включая и техните колеги не го е „видял“ (според ползваната от тях
терминология) – налице са обаче безспорни доказателства за действителното
присъствие на Х.на територията на летището и неговото необезпокоявано движение,
като този факт, наред с горепосочения такъв, че нито един от служителите, отговарящи
за сигурността на летището, не го е „видял“ са показател за целенасочено предприетите от Х.действия
и мерки по непривличане на внимание и „сЛ.е с тълпата“, което му поведение се
дължи на съветите и разясненията, предварително дадените му от подс.М.Ф., който
притежава лиценз за охранител и работел в охранителна фирма, оперираща на летището
в гр.Сидни, а базираните на принципа „оценка на риска“ проверки са характерни за
такива големи и населени обекти.Показанията на св.Ж.П. съдържат и друга значима
фактическа информация – според него, паркингът на летището не попада „в строго
охраняемата зона“, като „на паркинга се влизаше свободно, но от вън, като се
влиза има КПП“. Напълно идентични данни излага и св.Д.К., според когото паркингът
към летището попада в т.нар. „обществена зона със свободен достъп“ и тази зона
„подлежи на контрол, доколко се опазва обществения ред“.Т.е. навлизането на
територията на летището и то терминал Заминаващи на таксиметров автомобил,
превозващ турист с багаж не е необичайно и не буди подозрение.Свидетелят М.М.
дава показания и за друг детайл, свързан със сигурността на летището – той
твърди, че се „проверяват всички излитащи пътници и техните багажи“, а
пристигащите пътници не се проверяват, тъй като „те слизат от самолета“, респ.
контролът на терминал Заминаващи е по-засилен в сравнение с този на терминал
Пристигащи.Горепосоченият свидетел също така заявява, че инкриминираната дата
18.07.12г. „е най-слабият ден по трафик в седмицата“. Съдът намира за нужно
изрично да подчертае това последно обстоятелство, доколкото същото е
предопределено от две причини и са възможни две отделни смислови обяснения – на
първо място е възможно да е възникнала определена причина, провокираща по-бързото
реализиране на предварителния план по взривяване на бомба на летището и на
второ място, фактът на избиране на „най-слабия ден“ е пряко свързан с
преследваната от подсъдимите и от лицето М.Х.цел, водещият аспект в която е
именно всяването на смут и страх най-вече в българското население, а
причиняването на смърт на израелски граждани се явява един допълнителен и желан
аспект, предопределен от историческата неприязън (датираща още от 2006г.) на военизираната
шиитска групировка Х. към Израел.Разбира се, чисто хипотетично е възможно и
трето смислово обяснение, а именно съучастниците не се притежавали знание, че
18.07.12г. е най-слабият и ненатоварен по трафик ден в седмицата, но това
обяснение автоматично се отхвърля, тъй като разписанието на самолетните полети
е свободно и общодостъпно, а поведението на Х.на инкриминираната дата, изразено
в бързане при придвижването му до летището и последваща незабавна справка с
информационното табло е обективен показател за това, че същият предварително
притежава знание относно часа на кацане на полета от Тел Авив, което от своя
страна е показател за знание и относно натовареността и интензивността на
полетите точно в този ден.На следващо място и преценявайки всички събрани по
делото доказателства, настоящият съд приема, че в случая изборът на датата
18.07.12г. е умишлен, предварително плануван и целенасочен – все още съдът не е
изложил своя цялостен доказателствен анализ, но въпреки това и в подкрепа на
горното следва да се отчетат показанията на св.В.Л. за действията и усамотението
на Х.в деня, предхождащ атентата, като тези показания ще бъдат обсъдени
подробно по-долу в настоящите мотиви.
Както съдът отбеляза по-горе, формално
изградената първа група свидетели включва и свидетелите Д.Д. и В.Д., шофьори на
автобуси към ф.К. 7 ЕООД. Наред с данните за възникнала в резултат на взрива
суматоха, паника и страх, тези свидетели дават описание на поведението на
пострадалия М.А.К., осъществено в различен времеви момент, но преди избухване
на бомбата. Свидетелят Д.Д. се намира в непосредствена близост до пострадалия в
момента на излизане на израелските туристи от терминала към летището и твърди „М.
започна да нарежда куфарите отдолу в багажното отделение … не видях някой от
пътниците сам да си нарежда куфарите.Аз бях по-малко от минута там“, а св.В.Д. също
разговаря лично с пострадалия и лично възприема действията му, които обаче се
изразяват в продажба на вода и бира в автобуса.От показанията на двамата горепосочени
свидетели съдът изгражда извод за последователността в поведението на М.К.,
респ. първоначално при излизане на израелските туристи от терминала той започва
да им помага, макар и за кратко, за нареждането на куфарите в багажното отделение,
а в последствие влиза вътре в автобуса и продава напитки.Т.е. двамата свидетели
лично възприемат действията на пострадалия, но в различен времеви момент и
именно на това се дължи и различното фактическо описание.Свидетелите В.Д. и Д.Д.,
както и св.П.М. познават М. К. от преди инкриминираната дата и дават напълно
еднопосочни показания относно неговата личност, заявявайки „той е добър,
честен, услужлив човек“, които данни се ползват с характеристиките на
субективни и оценъчни възприятия, но същите са обусловени от обективния факт
„винаги е помагал“.В същото време описаните от свидетелите В.Д. и Д.Д. обстоятелства
касателно действията на пострадалия се припокриват с показанията на
пострадалите израелски граждани, поради което съдът дава в. и приема за
правдиви и достоверни показанията на свидетелите В.Д. и Д.Д., т.е. пострадалият
М.К. действително помага на хората и изпълнява съвестно служебните си
задължения, оказвайки помощ при подредбата на багажа на израелските туристки и
продавайки им разхладителни напитки.
Последното значимо обстоятелство, установимо
от тази първа група гласни доказателствени източници, се съдържа в показанията
на св.Я. К. и касае точния начин на разположение на автобусите на територията
на летището и точното място на избухване на бомбата – според свидетеля, на
инкриминираната дата на паркинга на летището са паркирали 6-7 автобуса, като
„атентатът стана точно в средата на тази редица автобуси, но те бяха много
близо наредени един до друг“.Т.е. при тези фактически данни се заключава, че
мястото на избухване на бомбата е
тактически много добре подбрано, тъй като нейното взривяване именно в средата
на редицата автобуси, които са разположени много близо един до друг, обективно
благоприятства настъпването на повече щети.Съдът се доверява на св.Я.К., тъй
като от е. страна изложените от него факти са резултат на личните му и
непосредствени възприятия, а от друга страна – направеното обстоятелствено
изложение напълно кореспондира с изисканите и предоставени още в хода на ДП
видеозаписи.
Както вече се посочи по-горе, за целите на
настоящото изложение гласните доказателствени източници формално се обособяват
в няколко отделни групи, като самостоятелна такава група образуват свидетелите,
даващи показания за обективираната от двамата подсъдими и от лицето М.Х.деятелност.
Разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Р.Р., Н. Й., Е.К., Т.К., Г.Ч., Е.С., Ф.Т., Д.Б., Р.Д. и С.К.навеждат
конкретни данни за реализираното от подс.М.Ф. поведение, като обстоятелства за
този подсъдим се съдържат и в показанията на св.Й.З., приобщени към
доказателствената съвкупност на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК.
В своя свидетелски разказ св.Й.З. описва
обстоятелства относно пътуването и начина на придвижване на подс.М.Ф. от Реп.
Румъния до РБ – свидетелят твърди, че през лятото на 2012г. извършва
таксиметрова дейност посредством притежаван собствен л.а. марка Дачия Логан с рег.№
*, като в края на м.06.12г. превозва млад мъж, англоговорящ от ж.п. гара север
в гр.Б. до гр.Р., където първоначално посещават точно определен и посочен му от
клиента хотел, но в последствие същият променя желанието си и се отправят към друг
хотел, отново конкретно посочен му от самия клиент.От фактическа страна следва
изрично да се отбележат и показанията на свидетеля „клиентът ми показваше с
пръст из града къде точно да карам“ (т.19, л.16), т.е. гради се заключението,
че на територията на гр.Р. именно клиентът указва точната посока на движение,
което е показател за налични знания за самото населено място, а тези знания от
своя страна реално подпомагат за ориентацията и същите са предварително
придобити, като техният източник (било то интернет, било то при лично
предхождащо посещение и т.н.) е без значение и се приема за правно
ирелевантен.Нужно е също така изрично да се посочат и показанията на св.Й.З. за
притежаван от лицето багаж, а именно мъжка тъмна на цвят чантичка, която „винаги
носеше със себе си“, е. чанта „с формата на тези за лаптоп“ и е. пътна чанта с
две дръжки „с цип по средата, на колелца на едната й страна, също тъмна на
цвят“, като при настаняването в хотел в гр.Р. първоначално носи в себе си само М.та
мъжка чантичка, а в последствие се връща до таксиметровия автомобил и взема
останалия си багаж.В тези последни показания прави впечатление от е. страна
липсата на притежание на раница от лицето, а от друга страна прави впечатление
изключителната прецизност на детайла и конкретиката в даденото от свидетеля
описание, като тази конкретика е признак за достоверност.Действително в
показанията на свидетеля не се съдържат конкретни данни и не се уточнява
самоличността на транспортираното лице, но това не лишава същите от правдивост.Свидетелят
Й.З. уточнява, че се касае за лице от мъжки пол и дава подробно физическо
описание на същото, като видно от приложените по делото справки, изготвени и
изпратени от съответните компетентни румънски следствени органи по повод
изпратена им молба за правна помощ, именно подс.М.Ф. е лицето, което на
28.06.12г. в 18.03ч. излиза от Румъния през ГКПП Гюргево, заедно с
горепосочения свидетел и пътувайки със собствения на същия л.а.Дачия Логан.Т.е.
дадените от св.Й.З. показания касаят подс.М.Ф. и съпоставяйки тези показания в
частта им досежно притежавания от лицето багаж с останалите гласни
доказателства, съдържащи данни за притежавана от същото това лице и раница, то
се заключава, че същата е придобита вече на територията на Реп.България.
Горните фактически данни косвено се подкрепят
от показанията на св.Г.Ч., които показания са прочетени по процесуалния ред на
чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК и поради това, се ползват с доказателствена
валидност.В тези свидетелски показания отново се описва деятелността на подс.М.Ф.
на територията на гр.Р., като е. от сочените дати е именно 28.06.12г.Според
св.Г.Ч., около 19.00ч. на 28.06.12г. в хотел *, находящ се в гр.Р., пристига
подсъдимия, наема стая № 107 само за е. нощувка, интересува се за наличие на
интернет в хотела и за графика на автобусите в посока гр.В., като пояснява пред
свидетелката евентуалната възможност за връщане в гр.Р. след седем дена, а на
следващия ден 29.06.12г. рано сутринта, напуска хотела и повече не се
завръща.Свидетелката изрично уточнява самоличността на подсъдимия, който е
„австралийски гражданин с имена М.Ф.“, като внася яснота относно начина на
узнаване на тази информация, а именно при регистрацията в хотела, извършена от
самата свидетелка, лицето се представя с истинската си самоличност, представяйки
личния си австралийски паспорт, респ. при узнаване на горните факти св.Г.Ч. се
позовава на официален документ за самоличност.От друга страна, описанието на
всички гореизложени обстоятелства се базира на личните и непосредствени
възприятия на разпитаната свидетелка, поради което показанията й се оценяват за
преки доказателствени средства, ползващи се с висока степен на доказателствена
стойност.Тези показания кореспондират както с приложените по делото писмени
документи относно времевия момент на пристигане на подс.М.Ф. на територията на
страната, така и с гореанализираните показания на св.Й.З., поради което
решаващият съд дава в. и кредитира същите.Разбира се, при анА.и съпоставката на
различните доказателствени източници се констатират известни детайлни
несъответствия – например св.Й.З. твърди, че носеният от подсъдимия багаж е
многоброен, а св.Г.Ч. говори само за „е. чантична“, но тук трябва да се отчете
и самото поведение на подсъдимото лице, което според св.Й.З., се изразява в първоначално
влизане в хотела за регистрация, след което се връща до изчакващия го пред
хотела таксиметров автомобил и взема останалия си багаж, а св.Г.Ч. дава
показания само и единствено относно действията на лицето на територията на
хотела в момента на регистрацията.Т.е. показанията на първият от двамата
горепосочени свидетели са по-всеобхватни, докато тези на втората свидетелка са
времево отграничени само за един епизодичен момент, което не се отразява
негативно на тяхната доказателствена достоверност.За пълнота на настоящото
изложение, следва да се отбележат както показанията на св.Г. Ч. на провеждане
на разговор с подс.М.Ф. на английски език, като „чужденецът не говореше добре английски
език“, така и показанията й, че той „ми приличаше на мароканец или иранец“. Тези
твърдения само и единствено в първата им част пресъздават определен факт от
обективната действителност, респ. установява се обстоятелството на провеждане
на разговор на английски език, а в останалата им част твърденията на свидетелката
пресъздават нейната субективна оценка за нивото на владеене на английски език
на подсъдимия и за неговия външен вид, респ. не представляват свидетелски
показания по см. на чл.117 НПК.
Показанията на св.С.К., дадени както пред
настоящия съдеБ.състав, така и тези, прочетени по процесуалния ред на чл.281
ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК се ползват с валидна доказателствена стойност,
поради което следва да бъдат подложени на преценка за достоверност.Свидетелката
заявява факта на притежание на собствена фирма ЕТ „К.“, посредством която
извършва търговска дейност по отдаване под наем на превозни средства, като през
лятото на 2012г. за целта ползва офис, находящ се в с.Р. ул.„* и към този времеви момент притежава
седем автомобила.Свидетелката С.К.навежда подробни данни относно конкретния
начин на реализиране на дейността, относно организацията на работата и относно факта
на предоставяне на лек автомобил под наем на подс.М.Ф. – тя е категорична
досежно въведената практика на изискване от чуждестранните граждани на паспорт
и шофьорска книжка и то преди сключване на договора за наем на МПС и на
предоставяне на клиентите винаги на почистен автомобил; категорична е и досежно
факта на посещение на нейния офис в с.Р. на 07.07.12г. на подс.М.Ф., на когото
отдава под наем л.а. Рено Клио с ДК № *, като за целта и за уточняване
параметрите на договора разговаря с него на „лош“ английски език; той се
представя с името Б.Д.Д.(B.J.J.), уведомява я, че е „чист американец“ и й
представя СУМПС № *, издадено от щата М., САЩ, като именно данните от този
документ са вписани в съставения договор за наем, след което подсъдимият й
заплаща сумата от 90 евро, лично взема автомобила и се отдалечава в неизвестна
посока; според свидетелката, договореният наемен срок първоначално е в рамките
на три дена, но в последствие на 10.07.12г. подсъдимият отново посещава офиса й
с искане за продължаване срока на договора, тъй като „не е свършил работата си,
като е ходил до Созопол и В.“, с което искане свидетелката се съгласява и за
целта се сключва нов писмен договор за отдаване под наем на същия автомобил
марка Рено Клио за още три дена; един ден преди изтичане на наемния договор подсъдимият
посещава офиса на ЕТ в с.Р. и връща автомобила, като същият е „мръсен и много
запрашен“; разговаря със св.С.К.и й споделя намерението си да отиде до гр.Н.,
като тя изразява желанието си да го закара; двамата тръгват с нейния автомобил
и той слиза в гр.Н. пред заведение „*“.На последно място в доказателствения
анализ следва да се посочат и съдържащите се в свидетелския разказ
обстоятелства на изрично заявяване от страна на подсъдимия пред самата
свидетелка на липса на ползван от него мобилен телефон (а при регистрацията си
в хотел *в гр.Р. той представя два мобилни номера за връзка) и на пребиваване в
хотел „**“ в с.Р..Всички горепосочени факти се съдържат най-вече в
свидетелските показания, прочетени по процесуалния ред на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.1 и т.2 НПК, като при преценката за достоверност на същите следва изрично да
се подчертае датата на проведения на ДП разпит, а именно 20.07.12г., респ.
показанията са дадени на дата, значително приближена към времевия момент на
реализиране на описаните събития, на което се отдава и вложената в свидетелския
разказ категоричност, конкретика и наличие на фактически подробности,
съответстващи и на приобщените по делото писмени доказателства, в частност на самите
договори за наем на МПС. Т.е. налични са няколко отделни доказателствени
източници за идентични факти.Констатираната от решаващия съд обстоятелствена
конкретика и установената еднопосочност в различните доказателствени източници
налагат извода за достоверност на съдържащата се в тях фактическа информация,
поради което съдът приема за безспорно доказано реализирането от страна на
подс.М.Ф. на поведение, ползващо се със заявените от св.С.К.обективни
характеристики във времеви и териториален аспект – приема се доказано, че
именно на горепосочените дати и място подсъдимият сключва договор за наем на
МПС, представяйки за целта инкриминираното СУМПС. Специално внимание обаче в
доказателствения анализ следва да се отдели на изрично сочения от свидетелката
факт на „мисля, че беше на 12.07.12г. сутринта между девет и десет часа мъжът
отново дойде … върна ми колата“.Касателно обстоятелството на действително
връщане на наетия автомобил не се спори между процесните страни, но в тази вр.
съдът отчита и доказания факт на напускане пределите на страната от подс.М.Ф.
на 12.07.12г., като в приложените по делото писмени справки се сочи, че в
10.10ч. преминава румънската граница, т.е. отчитайки значителното разстояние
между с.Р. и гр.Р., то обективно е невъзможно лицето да измине същото за кратко
време.Т.е. съдът приема за доказан факта на връщане на наетия автомобил, но не
на горепосочената дата 12.07.12г., а в момент, предхождащ същата, като в тази
връзка дори самата свидетелка изразява определено колебание и несигурност,
ползвайки израза „мисля че беше …“.Тази фактическа неточност обаче не влияе
върху извода за достоверност на показанията на св.С.К.в останалата им част.
Подобно на св.С.К., и свидетелите Ф.Т., Д. Б.
и Р.Д. се занимават с търговска дейност по отдаване на автомобили под наем на южното
Чермонорие, като в техните показания също се съдържат данни за обективираното
на територията на страната поведение на подс.М.Ф..Тримата свидетели сочат
следните факти – на 05.07.12г. подс.М.Ф. посещава офис на ф.М. в гр.Н. ул. Г.Д.
№ 1, където работи св.Ф.Т., с искане за наемане на автомобил; по този повод св.Ф.Т.
се обажда на св.Д. Б., която първоначално разговаря лично с подсъдимия, а в
последствие уведомява св.Ф.Т. за постигнатата договорка за оформяне на
документите и за фактическото предаване на автомобила; по този повод отново на 05.07.12г.
в офиса на св.Ф.Т. действително се провежда среща между св.Д.Б. и подс.М.Ф.,
който се представя с името Д., за сключване на договор предоставя на
свидетелката американска шофьорска книжка, а относно поискания му паспорт
заявява, че е задържан посолството в гр.София; не предоставя никакви координати
за обратна връзка, в случая не предоставя на свидетелката телефонен номер и не
успява да я уведоми за името на къщата за гости, в която твърди, че е отседнал,
като дори отказва да отиде до там заедно със свидетелката и при всички тези
данни последната отказва да му предостави под наем автомобил; след това св.Ф. Т.
позвънява на св.Р.Д. и го уведомява за искането на подсъдимия да наеме
автомобил; св.Р.Д. се отзовава и на 06.07.12г. посещава офиса на ф.М в гр.Н. и се
среща лично с подс.М. Ф.; двамата разговарят, като подсъдимият изразява
желанието си за наемане на лек автомобил за кратък период в рамките на 3-4 дена
и то за да се „движи в района на Несебър и Б.“; св. Р.Д. изисква от него СУМПС
и паспорт, но последният му представя само шофьорска книжка и заявява, че е
забравил паспорта си в хотела; свидетелят настоява да види паспорта, поради
което подсъдимият си тръгва, без да сключи договор за наем на МПС, и повече не
се връща в офиса на ф.М.Т.е. налице са достатъчно конкретни, времево и
териториално ориентирани свидетелски показания относно реализираната от подс.М.Ф.
деятелност, като досежно самоличността на самото лице съдът отчита приобщените
протоколи за разпознаване и дадените показания за ползвано от него име, а
именно „Д“, което име ползва именно подс.М.Ф., съобразно събраните по делото
писмени доказателства, които ще бъдат анализирани по-долу в настоящите мотиви.Съдът
приема за истинни и достоверни показанията на горепосочените трима свидетели – от
е. страна се касае за идентични факти, съдържащи се в няколко отделни
доказателствени източника, а от друга страна пресъздадените факти са възприети
лично и непосредствено от разпитаните свидетели, респ. гласните доказателства
представляват преки такива, поради което се ползват с висока степен на
доказателствена сила.
В хода на съдебното следствие са разпитани и
свидетелите Р.Р., Н.Й., Е.К., Т.К. и Е.С., чиито показания са релевантни по
делото и носят фактическа информация относно пребиваването на подс.М.Ф. на
територията на гр.Р..Тук на първо място се подчертават показанията на св.Р.Р., заемащ
длъжността рецепционист в хотел „Л.“ в гр.Р. и сочещ факта на настаняване в
хотела през лятото на 2012г. на един австралийски гражданин, който в разговор с
други лица от персонала на хотела споделя намерението си за пътуване до
гр.София.С повече конкретика се ползват показанията на свидетеля, дадени по ДП
и приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.281 ал.5
вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК (т.3, л.116).В тези показания свидетелят твърди, че при
регистрирането си в хотела лицето наема стая за „много време“, но не през
цялото време пребивава в хотела; твърди, че лично вижда и разговаря с
подсъдимия, който удължава престоя си в хотела, като дори посещава неговата
стая, която не е разхвърляна и почти няма багаж.При горните данни от фактическа
страна се заключава, че свидетелят сочи с категоричност фактите на действително
наемане от страна на чуждестранен гражданин на стая в хотел Лилия в гр.Р. през
лятото на 2012г., но не през цялото време реално пребивава на територията на
хотела, но не уточнява конкретния времеви период и самоличността на
австралийския гражданин, като този доказателствен дефицит обаче е запълнен от
останалите събрани по делото доказателства, в частност от протокола за
разпознаване и от писмените документи за самата регистрация на подс.М.Ф. в
хотела.Т.е. показанията на св.Р.Р. не са изолирани, а са еднопосочни и
подкрепящи се от други доказателствени източници, поради което съдът кредитира
с доверие същите.Изрично внимание следва да се отдели на показанията на св.Р.Р.
за личното му посещение на ползваната от подсъдимия стая в хотела, където няма
почти никакъв личен багаж и дори при напускане на хотела е установено, че той
не е ползвал оставените хигиенни продукти – тук прави впечатление, че при
първоначалното пристигане в РБ и при настаняването си в хотел *гр.Р.
подсъдимият притежава многоброен багаж (според св. Й.З., това са м. мъжка
чантичка, чанта за лаптоп и сак на колелца), а в последствие при настаняването
си в хотел Лилия след завръщането от гр.В.багажът на лицето е намалял
значително, като определено чантата за лаптоп и сака на колелца липсват и
единственото логично обяснение за това се явява фактът, че багажът е пренесен
при пътуването до гр.В., като подобни вещи притежава М.Х. на 01.07.12г. при
настаняването си в семейния хотел на свидетелите А. Я. *** (видно от записите
от пътни камери), респ. изводимо е обстоятелството на предаване на горните вещи
от страна на подс.М.Ф. на лицето М.Х..
Фактът на пребиваване на територията на гр.Р.
от страна на подс. М.Ф. се съдържа и в показанията на свидетелите Е.К., Т. К.,
Н.Й. и Е.С..Първите две свидетелки лично се срещат с подс.М.Ф. за кратко време,
по повод посещението му в началото на м.07.12г. във фризьорски салон в гр.Р.,
притежаван от св.Е. К..Свидетелите Н.Й. и Е.С. също лично се срещат и
разговарят на английски език с подсъдимия през лятото на 2012г. – двамата
свидетели са таксиметрови шофьори, като чисто хронологически първо св.Н.Й. има
досег с лицето, превозвайки го до хотел Л., узнавайки от него факта, че „имал
работа в Р.“ и лично установявайки обстоятелството на притежание и дори ползване
на мобилен телефон от негова страна; а от показанията на св.Е.С., включая и
тези от ДП, приобщени към доказателствената съвкупност на осн. чл.281 ал.5
вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК се установява факта на наемането му от подсъдимия с цел
превоз до централната ж.п. гара Норт в гр.Б., като лично той уведомява
свидетеля за намерението си да пътува с влак до гр.Прага, а от там със самолет
до гр.Сидни; установява се конкретния преносим багаж, а именно раница и мъжка
черна чантичка; установява се извършена гранична проверка на паспорта на лицето
и на последно място от свидетелските показания се установява и фактът на
действително транспортиране на подсъдимия до ж.п. гара Норд, където той слиза и
за един сравнително продължителен период се оглежда.Последното обстоятелство се
преценява от съда за особено значимо по делото, доколкото именно в същия този
времеви момент, в който подс.М.Ф. пристига в Румъния, ж.п. гара Норд в гр.Б.,
според събраните по делото писмени доказателства (които ще бъдат подробно
анализирани по-долу в настоящите мотиви), на същото място се намира и подс.Х.Ел
Х.Х., пристигайки сутринта рано в Б., като този факт обяснява и поведението на
подс.М.Ф. по оглеждане на обстановката, респ. това поведение, наред с обстоятелството
на пребиваване на двамата подсъдими на едно и също място по едно и също време
се оценява за косвен признак за налична предварителна уговорка по провеждане на
среща между тях.Съдът дава в. на показанията на горепосочените свидетели, тъй
като същите се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, в
частност от всички писмени доказателства относно реалното пребиваване на
подс.М.Ф. на територията на гр.Р. и относно начина му и конкретния маршрут на
придвижване в посока към България и след това.Разбира се, тук прави
впечатление, че приложените писмени доказателства не кореспондират с част от
описаните от св.Е. С. факти и по-точно с направеното пред него от подсъдимия
изказване за предприемане на пътуване с влак от Б. до гр.Прага, а от там вече
със самолет до гр. С.– това изявление не отговаря изцяло на истината и на
обективната действителност; подсъдимият действително пътува до Прага, но
първоначално заминава от Б. за Унгария за няколко дни, след това отива в Прага,
от където лети за Полша, гр.Варшава и то при предварителна резервация на
самолетен билет, а след това отново при предварителна резервация лети за Л.,
гр.Б.с полет *, респ. въобще не посещава гр.Сидни, както е заявил пред св.Е.С..По
делото липсват данни за формирана субективна нагласа у този свидетел за даване
на неверни показания, поради което съдът приема за достоверни показанията му и
в тази им част, независимо че реално те не съответстват на обективната
действителност, тъй като свидетелят навежда данни за узнатите от него факти,
лично споделени му от самия подсъдим.Т.е. базирайки се на горната
доказателствена основа съдът приема, че подс.М. Ф. съзнателно съобщава на
свидетеля неверни обстоятелства досежно конкретния маршрут и конкретната крайна
дестинация на пътуването си, тъй като реално това му поведение и даването на лъжлива
информация би затруднило неговото реално установяване.
В хода на съдебното следствие са събрани и
достатъчно убедителни гласни доказателства относно реализираната от подс.Х.Ел Х.Х.
деятелност на територията на страната.В тази връзка показания дават свидетелите
Н.А., Б.А., Д.Д., Д.Д., Д.М., Т. С., В.А., Д.В., А.С., Д.И., Д.В., И. И. и Г.Т.,
като показанията на всеки един от тези свидетели се ползват с доказателствена годност
и поради това, подлежат на преценка за достоверност.
Свидетелят Г.Т. е румънски гражданин и излага
факта на извършване на таксиметрова дейност, като на 12.07.12г. от летището в Б.
и „доколкото си спомням от полета от И. взех клиент, мъж … имаше раница, която
през целия път беше до него на задната седалка, и е. пътна чанта, която поставих
в багажника на таксито“ и превозва това лице до гр.Б., хотел * (т.19, л.21).
Тези показания са категорични досежно почти всички описани обстоятелства –
налице е категоричност относно конкретната дата, относно маршрута на превоз и
относно притежавания от лицето багаж.Липсва обаче убедителност и категоричност
касателно самоличността на лицето и касателно факта на придвижване на това лице
посредством полет от И., но този доказателствен дефицит се запълва от останалия
доказателствен материал, в случая от писмените справки (т.19), удостоверяващи
обстоятелството на действително ползване от страна на подс.Х.Е Х.Х. на датата
12.07.12г. на самолетен превоз по маршрута И. – Б..Т.е. показанията на св.Г.Т.
не са изолиран доказателствен източник, поради което съдът ги приема за
обективни и достоверни.
Проследявайки чисто в хронологичен план
движението на подс. Х.Ел Х.Х., на следващо място е нужно да се отбележат
показанията на св.В.А., дадени по ДП и приобщени в хода на съдебното следствие
на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК.В тези показания се съдържат следните
съотносими по делото факти: свидетелят управлява таксиметров автомобил Дачия
Логан с ДК№ * и сутринта на 13.07.12г., петък от ГКПП Дунав мост взема „пътник-чужденец“,
желаещ да бъде транспортиран до Автогарата в гр.В.; лицето притежава пътна
чанта, сложена в багажника на автомобила, и раница, „която държеше до краката
си на предната седалка“; по пътя лицето чете „е. дебела книга“, казва на
свидетеля, че „се е запознал по интернет с някакво момиче … и отивал при нея за
е. седмица“, но въпреки това, по време на пътуването не осъществява никакъв
контакт с това момиче; спират само в гр.Цар Калоян за покупка на вода; при
пристигане в гр.В.и по искане на самото лице свидетелят му предоставя своя
визитна картичка, след което лицето влиза в района на Автогарата; в последствие
свидетелят установява, че лицето е забравило книгата си, в която е сложено бордна
карта за полет от Б.до И. на 11./12.07.12г.; на 18.07.12г. свидетелят получава
телефонно обаждане на личния си мобилен телефон и разговаря с „непознат мъж …
шофьор на такси от гр.В.“, който го уведомява за факта на извършван в момента
превоз на чужд гражданин в посока гр.Р. и дори в момента се намират в района на
гр.Разград, като този чужд гражданин желае да бъде превозен от св.В.А. до центъра
на гр.Гюргево, Румъния; свидетелят се съгласява, уговарят си среща на входа на
ГКПП Дунав мост и около 18.00ч. се срещат на уговореното място, след което при
преминаване на българската граница и при извършената в тази вр. проверка лицето
разговаря с полицейския служител и го уведомява, че е канадски гражданин, но
неговият баща е от Л.; по време на пътуването св.В.А. връща на лицето
забравената книга, но не и картончето за чекиране на багаж; на територията на
гр.Гюргево в близост до таксиметрова с. по искане на лицето спират и то след
това се прехвърля в друг таксиметров автомобил.Фактите, описани от св.В. А., се
подкрепят и от други доказателствени източници – съответно фактът на
действително вземане на пътник от ГПКК Дунав мост на 13.07.12г. и на превозване
на пътник през държавната граница на 18.07.12г. косвено се подкрепя от
наличните по делото справки относно точните дати на влизане и излизане от
страната на подс.Х.Е Х.Х., като фактът на реално извършен превоз на този
подсъдим се потвърждава и от приобщената по делото бордна карта на същия, за
която бордна карта показания дава не само св.В.А., но и свидетелите В.Б. и И. И.;
показанията относно заявения от св.В.А. първоначален превозен маршрут гр.Р. -
гр.В.се потвърждават и от многобройните други гласни доказателства досежно
действителното пребиваване на подсъдимото лице на територията на българското
Черноморие.Именно поради констатираната от съда еднопосочност на горните
показания на св. В.А. с останалите събрани по делото доказателства, съдът дава в.
и кредитира с доверие същите.Т.е. приема за безспорно доказан факта на реално
местонахождение на подс.Х.Ел Х.Х. в България в рамките на периода 13.07.12г. –
18.07.12г., като крайната дата на този времеви период съвпада с датата на
осъществяване на бомбения атентат на летище С. в гр.Б., а именно южното
Черноморие се явява и отправната точка на движение на подсъдимия при
напускането му на пределите на страната.Разбира се, за част от описаните от
св.В.А. обстоятелства неговите показания се явяват единственият по делото
доказателствен източник – напр. относно притежавания от подсъдимия багаж по
време на пътуването, като за носената от него раница той проявява особено
внимание и грижа, държейки я по време на цялото пътуване в близост до себе си; относно
крайната дестинация при превоза на 13.07.12г., а именно Автогарата в гр.В.,
което от е. страна е показател за формирано намерение за продължаване на
пътуването, но с друг вид транспорт, а от друга страна се оценява и за проявена
бдителност и създаване на предпоставки, преграждащи възможността за узнаване от
други трети лица на неговата реална крайна дестинация, която в случая е именно
българското южно Черноморие; и относно споделената от подсъдимия причина за
посещение на България, изразена в запознанство по интернет и желание за гостуване
на момиче, която причина се явява невярна такава, с оглед цялостното му последващо
поведение по подпомагане реализирането на бомбения атентат, но именно поради
това му поведение, тази причина се приема от съда за съзнателно и целенасочено
изтъкната, за да прикрие същото.На последно място и в контекста на изтъкнатия
от св.В.А. факт на проведен на 18.07.12г. телефонен разговор с друго непознато
за него лице (в случая св.Д. В.), който му препредава желанието на подсъдимия да
го превози до Б. настоящият съд гради извод за проявената от него бързина за
напускане пределите на страната, обективирана в своевременно създадената за
целта организация, респ. налице са данни за реализирани конкретни действия по
бързото и безпроблемно отдалечаване от мястото на престъплението и преминаване
на държавната граница.В заключение при доказателствения анализ на дадените от
св.В.А. показания следва да се подчертае, че същият не упоменава изрично името
на подс. Х.Е Х.Х. и не уточнява самоличността на превозването от него лице, но
с оглед всички горепосочени доказателства, подкрепящи и допълващи неговите
показания, съдът приема, че в случая изтъкнатите от свидетеля обстоятелства
касаят именно този подсъдим.
В хода на съдебното следствие в условията на
непосредственост са разпитани свидетелите Н.А., Б.А., Д.Д., Д.М. и Т. С., които
навеждат подробни данни относно пребиваването на подс.Х.Е Х.Х. в хотел „А.“ в гр.Н..Свидетелите
Н.А. и Б.А. сочат точния адрес на този хотел, а именно гр. Несебър ул.„*.Пред
настоящия съдеБ.състав всеки един от горните свидетели заявява с категоричност
факта на настаняване на лицето в хотела през м.07.12г., но само св.Б.А. визира точен
времеви период на неговия престой, а именно от 13.07.12г. до ранния следобед на
18.07.12г., но този период не е изначално заявен от лицето още в момента на
регистрацията му на 13.07.12г., а „плащаше нощувка за нощувка“, което обаче
според свидетеля, не е инцидент, а практика и „доста често се е случвало при
студентите“, като се излага и твърдението „в момента на настаняване бях там,
видях документите … регистрира се с лична карта от щата М.“.В контекста на
горните обстоятелства относно момента и начина на настаняване и напускане на хотела
от лицето с повече конкретика се ползват показанията на св.Н. А. от ДП,
прочетени по процесуалния ред на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК (т.3, л.17-л.18) –
в тези си показания свидетелката дава описание на самия хотел, като е от
значение да се посочи факта на местонахождение на рецепцията на първия етаж на
хотела, липсва „топла връзка между хотела и ресторанта – всички влизащи за
хотела могат да минат само през рецепцията“; излага се и обстоятелството на
посещение на хотела на 13.07.12г., около 13ч.-14ч. на „младеж … с шапка –
бейзболна … имаше раница на гърба и още нещо носеше“, който заявява желанието
си за настаняване в хотела, като „каза, че иска да остане за по-дълго време, но
не знае до кога, за това ще плати за е. нощувка“; лицето говори на английски
език и поради това, с него разговаря синът на свидетелката - св. Б.А.; за
регистрацията в хотела му е поискан паспорт, но лицето представя шофьорска
книжка, като св.Б.А. диктува на св.Н.А. личните данни, попълнени от нея в
книгата за гости – „името му, което записахме, е Р.У.Р.“, настанен е в стая №
52; след първата нощувка подсъдимият напуска хотела, но се връща на същия ден и
„каза, че иска още е. вечер да остане“; този подход е ползван от подсъдимия по
време на целия му престой в хотел „А.“ до момента на окончателното му напускане
на 18.07.12г., на която дата той първоначално отива на рецепцията и заплаща на
свидетелката за още е. нощувка, после около 09.00ч. – 10.00ч. излиза от хотела,
след което се връща около 14.00ч. и напуска окончателно, като слиза с „багажа
си … и обясни с ръце, че ще пътува за В., а после в София“ и от там ще напусне
със самолет страната.Относно факта на действително пребиваване на подс.Х.Е Х.Х.
в хотел „А.“ и то за периода 13.07.12г. – 18.07.12г., относно ползвания от него
подход на уговаряне и заплащане на „нощувка за нощувка“ и относно представянето
му за американски гражданин с имена Р.У.Р. показанията на свидетелите Н.А. и Б.
А. са напълно еднопосочни и взаимно подкрепящи се, като кореспондират и с тези
на св.Д.Д., който също работи в хотел „А.“, лично се среща и разговаря с подсъдимия,
като последният се представя с имената „Р.У.Р. … американец от щата М.“.
Единственото констатирано от съда разминаване в показанията на свидетелите Н.А.
и Б.А. е свързано с вида на представения документ за самоличност – съответно
според св.Н.А., при регистрацията си в хотела лицето представя американска
шофьорска книжка, а според св.Б.А., представеният документ е американска лична
карта.В случая се касае за различни показания и то дадени от свидетели,
разполагащи с лични впечатления за реализираните обстоятелства при
настаняването на подсъдимия.Разбира се, не следва да се подценяване и фактът,
че независимо от личното присъствие на двамата свидетели, само и единствено
св.Б.А. знае английски език, разговаря с подсъдимия и прочита вписаните му в
документа лични данни, като ги диктува на св.Н.А. с цел попълване на регистъра
за гости.Следва обаче да се отчете, че обстоятелството на ползване от страна на
подсъдимия на шофьорска книжка при настаняването му в хотела се съдържа в показанията
на св.Н.А., дадени на ДП на 18.08.12г., а тези на св.Б.А. са дадени на
16.05.18г., респ. в момент, значително отдалечен от инкриминираната дата,
докато показанията на св.Н.А. са времево по-приближени към същата, което е
показател за по-ясен и точен спомен за реализираните събития и поради това,
съдът приема същите за достоверни и правдиви.Този извод не се променя дори и с
оглед еднократно заявения пред настоящия съдеБ.състав от св.Н.А. факт на представяне
на личната карта от подсъдимия в момента на регистрация в хотела, тъй като в
тази насока свидетелката внася уточнението на запознаване с публикувана статия със
„снимка на същата лична карта … сравнихме данните с нашия хотелиерски журнал и
установихме, че това е едно и също лице и се обадихме на полицията“. Съдът
отдава споменаването на личната карта в тази част на показанията на определена
грешка и липса на спомен у самата свидетелка, независимо от категоричността на
изказа, тъй като действително след датата на атентата в българските медии
нееднократно и за целите на разследването е публикувана снимка на подс.Х.Е Х.Х.
и ползвания от него на територията на страната документ за самоличност, данните
от който св.Н. А. сравнява с тези, вписани в хотелския журнал, но този документ
не е лична карта (такава въобще не е намерена в хода на разследването), а е
шофьорска книжка и след прочита на показанията от ДП самата свидетелка
потвърждава това обстоятелство.
Свидетелите Н.А., Б.А., Д.Д., Д.М. и Т. С.
навеждат и конкретни данни относно ежедневието и обективираното от подсъдимия
поведение в периода му на престой в хотел „А.“.Според тези свидетели, той всеки
ден излиза от хотела, по данни от св.Д.Д., „нямаше го по цял ден“ и дори пред
св.Н.А. споделя факта на посещение на различни населени места от българското
Черноморие – гр.Созопол, гр.Б., гр.В., като „шапката винаги беше на главата му,
нахлупена“.Т.е. установява се фактът на непрекъснато движение на подсъдимия,
като интерес представляват показанията на св.Д. Д. „случвало се е да се прибира
с кални обувки“ и тъй като това обстоятелство е свързано с друг обективен факт,
а именно „беше накалял пода“, респ. използван е един асоциативен подход при запаметяване
на значимите факти, то съдът го приема за правдиво и достоверно, респ.
движението на подсъдимия не е съсредоточено само и единствено в урбанизираните
територии, не се реализира само и единствено в населените места, а и извън
строителните граници на същите.Интерес относно конкретните дестинации на
движение и посещение на различни места от страна на подсъдимия представляват и
показанията на св.Д. М. - сочи факта на провеждани разговори с лицето, което й
заявява, че е посетил гр.Созопол „единия ден преди обед, но аз в този ден и то
преди обед го видях в Несебър“, респ. налице са доказателства относно
поведението на подсъдимия по подаване на невярна информация, което поведение се
приема от съда за умишлено такова, доколкото и ползваната от лицето самоличност
се явява неистинска такава, а и с оглед настаняването в хотел „А.“, където не е
посещаван никога от други лица, се заключава, че неистински се явява и заявеният
от подсъдимия пред св.В.А. (показанията бяха обсъдени по-горе) повод за
посещение на Реп.България, а именно запознанство в интернет с момиче и
гостуването на същото.
По данни от св.Н.А., при излизане от хотела подсъдимият
винаги се насочва към близката автобусна спирка и „тръгваше в посока към стария
град“ (като в този момент в гр.Н. пребивава и атентаторът Х.); винаги е сам и
никой не го е посещавал в самия хотел; свидетелката не го е виждала да ползва
мобилен телефон, но е виждала да носи в раницата си „термосче и метален
контейнер за храна“ (което се потвърждава и от св.Д.Д.), въпреки че често се
храни и ресторанта към хотела.Касателно притежанието на горните движими вещи е
необходимо да се отбележат и показанията на св.Д.М., която вижда подсъдимия и
заявява „влезе в няколко хранителни магазина и в магазин за домашни потреби“,
респ. налага се заключението за закупуване на тези вещи едва след пристигането
му в гр.Н., като не само закупува същите, но и често ги носи със себе си.Коментирайки
събраните по делото доказателства касателно притежаваните и ползвани от подс.Х.Ел
Х.Х. вещи, съдът намира за нужно да подчертае и показанията на св.Д. Д. „мъжът
имаше лаптоп … зная, че е искал паролата за … безжичния интернет“, като на база
на тези показания съдът гради извод за действителното ползване на интернет от
страна на подсъдимия и то в рамките на времевия престой в хотел „А.“.Всеки един
от горните свидетели е категоричен и относно факта на липса на лично ползван от
подсъдимия автомобил, въпреки че пред св.Б.А., е заявявал обстоятелството на ползване
на такъв, но го паркира на общински паркинг. Т.е. нито един от горните
свидетели не разполага с лични впечатления относно ползвания от подсъдимия
автомобил, което съдът оценява за признак за проявена от негова страна бдителност
и предпазливост, доколкото по делото са събрани доказателства за действителното
ползване на от страна на подс.Х.Е Х.Х. на лек автомобил на територията на Реп. България.
Касателно горното обстоятелство показания
дават и свидетелите П. Д., Д.В. и И.И., които макар и в своя свидетелски разказ
да не споменават името на подсъдимото лице, разпознават същото, видно от
приложените по делото протоколи за разпознаване, които като писмени
доказателствени средства, ще бъдат анализирани по-долу в настоящите
мотиви.Свидетелката Д.В. излага данни за осъществяваната от нея дейност през
лятото на 2012г. – твърди, че работи във ф.*, занимаваща се предимно с недвижими
имоти, но също така извършва и посредническа дейност във вр. с предлагане на
коли под наем; офисът на агенцията се намира в КК С.Б.и „няколко дни преди
18.07.12г.“ същия е посетен от подс.Х.Е Х.Х. с искане за наемане на лек
автомобил; по този повод свидетелката провежда телефонен разговор с агенция,
занимаваща се с тази дейност, и уговаря среща на подсъдимия с представител на
агенцията на следващия ден „от другата страна на улицата“ (респ. на територията
на КК С.Б.в непосредствена близост до работното й място); свидетелката не
присъства лично на тази среща, но след нея разговаря със св.И.И., който я
уведомява, че не е сключен договор за наем на МПС, „защото лицето не е имало
документ за самоличност и е искало да вземе колата, без да представи
документи“; на последно място в показанията на св.Д.В. се съдържат и определени
лични данни, споделени й от самия подсъдими, а именно „каза, че са отседнали в
Несебър и че жена му е на плажа“. Изложените от св.Д.В. факти се потвърждават и
от св.И.И., който описва и допълнителни обстоятелства относно поведението на
подс. Х.Ел Х.Х. – свидетелят работи в агенция за отдаване на автомобили под
наем; по повод разговор със св.Д.В. и в близост до нейния офис в КК С.Б.се
среща с подсъдимия, като срещата се провежда „преди взрива на летището … три дена
преди това“; по време на срещата подсъдимият носи шапка и раница и за попълване
на договора за наем на л.а. представя на св.И.И. „талон с номер на осигуровка в
САЩ, на който пишеше Р.У.Р., но без снимка“; свидетелят отправя искане за
представяне на документ за самоличност, при което подсъдимият нееднократно му
предлага „по-голяма сума депозит за автомобила“; св.И.И. изразява несъгласието
си и поради това, двамата тръгват към хотела на подсъдимия, като за целта той
насочва свидетеля и определя посоката на движение, но не споделя името на
хотела си, въпреки изрично отправения му в тази насока въпрос от самия
свидетел; впоследствие двамата стигат до пътен участък, който е затворен, и
поради това подсъдимият слиза и тръгва сам към хотела, а св.И.И. остава да го
изчака; след кратко време подсъдимият се връща и „каза, че приятелката му е на
плаж, ключът от стаята е в нея и той няма достъп до стаята, за да ми покаже
документите“; след това подсъдимият дори предоставя на свидетеля несъществуващ телефонен
номер за връзка с неговата приятелка и в резултат на всичко това, св.И. не му отдава
под наем лек автомобил.Всички горепосочени факти, описани от свидетелите Д. В.
и И.И., са напълно еднопосочни и взаимно подкрепящи се, поради което съдът дава
в. на техните показания, респ. установява се по безспорен и категоричен начин
обстоятелството на проявено желание и обективирани в тази насока от страна на
подс.Х.Е Х.Х. активни действия по наемане на лек автомобил за ползване на
територията на страната, като за целта се среща последователно с двамата
горепосочени свидетели в КК С.б., представя се с фалшива самоличност и за
целите на сключване на договора за наем на МПС предоставя на св.И.И. американска
карта за социално осигуряване.
Проследявайки в хронологичен времеви аспект
поведението на подс. Х.Е Х.Х., следва да се отбележат и показанията на св.П. Д.,
който през 2012г. работи в обменно бюро „А.“*** и излага данни относно
посещението на подсъдимия на работното му място.В тази вр. свидетелят пояснява датата
на посещението, а именно 15.07.12г., като подсъдимият в личен разговор го
уведомява, че е американски гражданин, „живеел в Бостън, бил отседнал в Р. и
там нямало свободни коли … каза, че от един до три дена му трябва кола“;
липсата на свободни автомобили провокира посещението на подсъдимия в офиса в
гр.П.и на следващия ден 16.07.12г., когато за попълване на договора за наем предоставя
шофьорска книжка; св.П.Д. взема същата и „когато я сложих в скенера, той каза,
че се отказва, отказа колата, даже не си искаше капарото“.Свидетелят П.Д. е
изключително конкретен в своя разказ и изложените от него факти се потвърждават
изцяло от св.А.П., която е негова сестра и на същата дата и място лично
възприема действията на подсъдимия и лично вижда представената шофьорска книжка,
като добавя „по това време дойде съпругът ми и като видя шофьорската книжка
каза, че снимката на книжката не е на същото лице … на снимката косата беше
дълга, а човекът беше много късо подстриган … на снимката пишеше М.“.Даденото
от свидетелката описание на съдържанието на шофьорската книжка напълно
кореспондира с това, отразено на приложената по делото шофьорска книжка на
името на Р.У.Р., респ. налице са няколко отделни доказателствени източника за
едно и също обстоятелство и поради това, съдът дава в. на горните свидетелски
показания.Нещо повече - намерението на подс.Х.Е Х.Х. за наемане на лек
автомобил не е еднократно обективирано и ползваният от него подход и
реализирано поведение е идентично с това, осъществено пред свидетелите Д.В. и
И.И..Показанията на св. П.Д., наред с тези на свидетелите Д.В. и И.И.
представляват сигурна доказателствена основа относно редица съотносими по
делото факти – фактът на посещение на два различни офиса за отдаване на
автомобили под наем и то в две различни населени места (гр.П.и КК С.б.), като
нито едно от тези населени места не съвпада с мястото, където подсъдимият реално
е настанен (гр.Н.), е показател не само за категоричното му намерение за
наемане на превозно средство, но и за явната необходимост от ползване на МПС,
който извод се подкрепя дори и от факта на предлагане на св.И.И. на двойно
по-голям размер капаро; обстоятелствата на посещение на офиси, находящи се
извън гр.Н., където реално подсъдимият ползва хотелска стая, на подаване на невярна
информация на горните трима свидетели относно мястото на пребиваване, относно наличието
на съпруга/приятелка и разбира се, относно собствената му самоличност
(представяйки се за американски гражданин с имена Р.У.Р.) и категорично
изразеният пред св.П. Д. отказ за сканиране на шофьорската книжка са обективен
признак за проявената от подсъдимия изключителна предпазливост при реализация
на горното намерение; на последно място и в подкрепа на всичко гореизложено
досежно наблюдаваните характеристики в поведението на подсъдимия съдът
подчертава и обстоятелството, че той нито посещава офиси за отдаване под наем
на МПС, нито хотели или други места за настаняване, които места в същия този
времеви период реално посещава М.Е Х., което не се оценява за просто
съвпадение, а за един предварително плануван тактически ход.
За поведението на подс.Х.Ел Х.Х. разказват и
свидетелите И.С., Д.В., Д.И. и А.С..В хода на съдебното следствие св.И.С.
твърди, че е таксиметров шофьор и на 18.07.12г. от таксиметровата с. пред хотел
* * в гр. Несебър качва подсъдимия и го превозва до Автогарата в гр.В., като по
пътя спират само и единствено в гр.Обзор с цел обмяна на валута. Свидетелят навежда
абсолютно идентични факти и по ДП, но с повече детайлни подробности, като тези
му показания са приобщени към доказателствената съвкупност и съдът приема за
нужно изрично да отбележи същите само в частта им относно точния часови
диапазон на тръгване от гр. Несебър – в тази вр. показанията на свидетеля са
лишени от категоричност, носят колеблива фактическа информация, която по
настоящото дело се изразява в „беше около 11.00ч.-12.00ч. или ранния следобед“,
а по ДП заявява „около 13 – 14 часа, с точност не помня“ (т.4, л. 21). Т.е. в
контекста на горното се наблюдава известна еднопосочност в изложените данни, а
обстоятелственото разминаване е незначително. Съпоставяйки обаче горните
показания на св.И.С. с тези на свидетелите Н.А. и Б.А., навеждащи данни за
напускане на хотела им от страна на подс.Х.Е Х.Х. около 14.00ч., то съдът
приема, че именно това е ориентировъчния времеви момент на напускане на гр.Н. и
насочване към гр.В., като този времеви момент съответства и на други приобщени
по делото доказателства, в частност на вписания час в приложения по делото
фискален бон от обменното бюро в гр.Обзор с управител св.И.К., чиито показания
не носят значима за делото фактическа информация.Необходимо е да се посочи също
така, че съдържащите се в показанията на св.И.С. обстоятелства се потвърждават
и от св.Д.Д., който също е таксиметров шофьор и често при тази си деятелност
пребивава на таксиметровата с. пред хотел ***в гр.Н.. Показанията на св.Д.Д. са
изключително лаконични, говори се за лятото на 2012г., без повече уточнение, и
се ползват изцяло прякори при описание на дейността на определени лица, като в
тази вр. в случая внимание заслужава фактът, че както св.Д.Д., така и св.И.С.
имат колега на име М и колега, наричан „И.Д.“, като св.Д.Д. говори и за друг
свой колега, а именно за „И.Г“, вземащ пътник до гр.В., като този пътник още
изначално при отправяне на заявката за превоз „каза до летището на В.… мисля,
че имаше раница и куфар“.Т.е. именно горните данни за имената на общите за
двамата свидетели колеги се приемат за основни такива, позволяващи изграждане
на извод, че в случая двамата горепосочени свидетели предоставят еднаква по вид
услуга (таксиметров превоз на пътници), преимуществено работят в гр. Несебър и
двамата навеждат данни за пътуването на подс.Х.Е Х.Х. от гр.Н. до гр. В.на
18.07.12г., независимо от констатираното несъответствие относно крайната точка
на заявения таксиметров превоз – според св.Д.Д., крайната дестинация е летището
в гр.В., а според св.И.С., това е Автогарата в гр.В..Доколкото обаче именно
последният от двамата коментирани свидетели лично разговаря с подсъдимия и
лично извършва желания превоз, то настоящият съдеБ.състав в контекста на
горното обстоятелство приема за достоверни показанията на св.И. С., а не тези
на св.Д.Д..
От събраните по делото доказателства може да
се проследи и да се установи по категоричен и несъмнен начин последващото
поведение на подс.Х.Е Х.Х., като в тази насока следва да се отбележат
показанията на св.Д.В., който също е таксиметров шофьор и който също навежда
данни за датата 18.07.12г.Свидетелят Д.В. сочи следните обективни факти: лятото
на 2012г., около 16.15ч. взема пътник от Автогарата в гр.В.за превоз до гр.Р.; пътникът
притежава куфар и раница, носи в себе си и мобилен телефон и има поставена
бейзболна шапка, „силно захлупена“; по време на пътуването в района около гр. Разград
са спрени от полицейски служители (свидетелите Д.И. и А. С.), които при
направената документна проверка споменават, че превозваното лице е канадски
гражданин, а при последвалата проверка на целия багаж „нямаше нищо особено“,
впечатление на контролните органи прави само открито дамско бельо, принадлежащо
по данни от самото лице, на неговата приятелка; по време на пътуването спират
само веднъж и св.Д. В. разговаря с лицето, което му казва, че идва от
гр.Констанца и заминава за гр.Б., като си „имал шофьор … даде ми визитката му
да му звънна да го чака на границата в Р. и да го закара до Б.“; свидетелят се
обажда на този шофьор (в случая това е св.В.А.) и го уведомява за желанието на лицето;
в последствие превозва същото до уговореното място на срещата в гр.Р..Показанията
на св.Д.В. не са изолиран доказателствен източник, а отделни съдържащи се в тях
факти се потвърждават и от други разпитани по делото свидетели – св.В.А.
потвърждава факта на действително проведен телефонен разговор и действително
поет ангажимент за превоз на лицето до гр.Б., а свидетелите Д.И. и А.С. са
полицейски служители и потвърждават факта на извършена проверка на документите
на лицето и на неговия багаж, в който освен женско бельо, са открити и
„предмети от секс шоп“, като св.А.С. дава подробно описание на тези предмети и
това описание само по себе си се оценява за признак за достоверност в цялост на
сочените факти.Показанията на св.Д.В. се ползват и с нужната конкретика –
свидетелят е категоричен относно всички горепосочени факти и макар да не сочи
точна дата на извършения превоз, заявява „същия ден стана бомбеният взрив“,
респ. налице е е. препратка към събитията на летище С. в гр.Б. от 18.07.12г.,
като дори уточнява часа на срещата си с лицето, което превозва по маршрута гр.В.–
гр.Р., а именно 16.15ч., обвързвайки този точен час с друг конкретен факт от
обективната действителност, в случая „тъкмо беше тръгнал автобусът за Р., който
заминава в 16.00ч., а дъщеря ми беше в този автобус“, респ. споменът за
обстоятелства, странични за самия свидетел, е обвързан и асоцииран със спомен
за факт, касаещ личния живот на свидетеля и именно на това се дължи
конкретиката и категоричността в неговия разказ и именно поради това, съдът
дава в. и кредитира в цялост показанията на св.Д.В..За прецизност при доказателствения
анализ на тези свидетелски показания следва да се подчертае, че свидетелят
въобще не упоменава името на подс.Х.Е Х.Х..Името на този подсъдим обаче
директно се изказва от св.А.С., а св.Д.И. внася уточнението, че същият е
канадски гражданин и доколкото всеки един от тримата свидетели Д.В., Д.И. и А.С.
навеждат данни за едно и също лице, макар и за поведението на това лице в
различен часови диапазон на датата 18.07.12г., то се заключава, че всеки един
от тези свидетели излага данни именно за подс.Х.Е Х.Х., респ. именно той е
лицето, което бърза да напусне пределите на страната на 18.07.12г., като за
целта не използва масовия обществен транспорт, който му осигурява по-голяма
анонимност, но би го забавил, а наема таксиметрови автомобили за по-голяма
бързина.Стремежът на подсъдимия за запазване на анонимност се проявява в
действията му, обективирани при полицейската проверка и изразени, според св.А.С.,
в първоначален отказ за предоставяне на личните документи за самоличност за
проверка. От друга страна поставянето на женско бельо и други секс атрибути в
багажа и даването на обяснение, че тези вещи принадлежат на приятелката му,
която „е останала на морето“ представлява съвсем съзнателен тактически ход от
страна на подсъдимия – видно от събраните по делото доказателства, същият няма
приятелка в страната, респ. умишлено подава невярна информация, а с поставянето
на секс атрибути в багажа реално са взети предварителни мерки за създаване на
едно фалшиво алиби и отклоняване вниманието на контролните органи при е.
евентуална проверка, като съобразно описаната от св.А.С. реакция на
присъстващите при проверката полицейски служители, именно този целен резултат е
постигнат, като подсъдимият е освободен, продължава пътуването си и успява
безпроблемно да напусне пределите на страната.
Както се изтъкна по-горе в мотивите, във
формално обособена само за целите на настоящото изложение отделна самостоятелна
група гласни доказателства се включват всички свидетели, навеждащи определени
данни за атентатора М.Х..В тази вр. на първо място следва да се обсъдят
показанията на свидетелите В.Г., П.Г., В.Б. и С.Д..Всички тези свидетели работят
в хотел „П“, находящ се в гр.В., и единодушно изтъкват обстоятелството на
настаняване в хотела за е. нощувка на американския гражданин Ж Ф.М.. Всеки един
от горните свидетели разказва за краткия си личен контакт с това лице, но най-подробни
и фактически значими се явяват показанията на свидетелите В.Г. и П.Г. и поради
това, съдът ще се съсредоточи върху тях.Двете свидетелки се намират на
рецепцията в хотела в момента на настаняване на лицето, лично възприемат
носения от него багаж, представляващ само е. раница, и лично разговарят с него,
като са единодушни относно факта на притежание на френски акцент, като по
думите на св.П.Г., самото лице казва „че е от щата Луизиана, живял е във
френска колония и за това има френски акцент“.Наблюдават се и определени
различия в описаните от двете свидетелки факти – различията не са многобройни и
на първо място касаят датата на настаняване на лицето в хотел „П“, като съответно
в тази вр. св.П. Г. сочи само „м.юли 2012г., преди взрива на летище С.“, а
св.В.Г. е по-точна и конкретна в изказа си, сочейки датата 29.06.12 г.; на
второ място различията касаят и представения от лицето при регистрацията
документ за самоличност, като показанията на св.П. Г. са колебливи „показа,
мисля че л.к. или шофьорска книжка“, а дадените от св.В.Г. показания в хода на
съдебното следствие носят информация за представена „шофьорска книжка … от щата
М.“, но на ДП същата тази свидетелка говори само и единствено за лична карта,
като дори дава допълнителни подробности „на картата най-отгоре пишеше М. на
латиница и запомних … улицата – F – френско име на улицата,
но в М.“(т.2, л.57).Т.е. показанията на св.В.Г., дадени в хода на цялото
наказателно производство също са колебливи и противоречащи си.Тук съдът намира
за нужно да отвори е. скоба и да отбележи, че разпитът от ДП на горната
свидетелката, като отделно ПСД, е извършен от разследващ полицай при РУП гр.В.,
но доколкото самият разпит е възложен от съответния компетентен орган с нарочно
Постановление за извършване на действия по разследването по делегация (т.2,
л.47), то съдът приема показанията на св.В.Г. за валиден доказателствен
източник.Самата свидетелка, след прочита на показанията й от ДП, заявява, че
изцяло поддържа същите и добавя „по отношение на това дали е лична карта или
шофьорска книжка, по-скоро в медиите се спрягаше, че е шофьорска книжка и може
би за това съм казала така“, респ. самата свидетелка има обяснение за това
разминаване в показанията й и това й обяснение не е лишено от логика.При
преценката за достоверност на тези гласни доказателства обаче следва да се
съобрази и датата на провеждане на самия разпит от ДП - в случая разпитът е
проведен на 19.07.12г. и тази дата е изключително близка до датата 29.06.12г.,
респ. до времевия момент, за който се отнасят самите показания, и това
обстоятелство се явява решаващо такова при доказателствената преценка, като
съдът се доверява именно на показанията на св.В.Г., дадени на ДП и приобщени
към доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК. На
последно място в тези показания се съдържа и още един факт, на който следва да
бъде отделено внимание, а именно „дъщеря ми го попита на къде ще ходи на
следващия ден, а той каза за София“.Доколкото по делото са налични много на
брой и убедителни по съдържание доказателства досежно последващото придвижване
на лицето не в посока гр.София, а към южното Черноморие, то подадените от него
сведения в горния смисъл се явяват неверни такива и съдът ги приема за
показател за умишленото прикриване и създаване на фалшива привидност в действията,
с каквито характеристики се ползва и поведението на двамата подсъдими М.Ф. и Х.Е
Х.Х..В допълнение следва да се посочи, че именно на датата 29.06.12г., сочена
от св.В.Г., в гр.В.се намира и подс.М.Ф., пристигащ от гр.Р., респ. налице са
реални условия, благоприятстващи личния контакт между двамата, като съдът
приема, че такъв действително е осъществен, доколкото подсъдимият заминава от
гр.Р., носейки целия си багаж, а в последствие на 01.07.12г. се връща без
чантата за лаптоп и без сака на колелца, а такива вече притежава М.Х..Тези вещи
обаче не са му предадени веднага на 29.06.12г., тъй като при регистрацията си в
хотел П на тази дата, той не притежава същите, а са му предадени от подсъдимия след
това, но преди датата 01.07.12г., когато вече М.Х. се настанява в хотела на
свидетелите А.Я. *** и част от носения багаж е именно чанта за лаптоп и сак на
колелца.
По делото са разпитани и свидетелите А.Я. и
Ат.Я., които също излагат данни за М.Х. и за действителното му местопребиваване
по южното българско Черноморие през м.07.12г.В тази насока двамата свидетели
дават еднопосочни показания – заявяват факта на притежание на хотел в гр.Н. ул.*,
намиращ се на главен път и в близост до автобусна спирка, отдалечена само на
300 – 400м.; твърдят, че през м.07.12г. в хотела се настанява едно лице,
представящо се с името Ж Ф.М.; при регистрацията в хотела лицето представя американска
шофьорска книжка и първоначално изразява желанието си за настаняване само за
две нощувки, но в последствие още „два или три пъти удължава престоя си“; по
време на престоя си в хотела лицето ползва отделен вход, поради което остава
незабелязан за свидетелите и те реално го виждат само при посещенията му на
рецепцията за отправяне на искане за удължаване срока на престоя си; лицето не
ползва много лични вещи и дори според св.А.Я., „в хотелската му стая нямаше
абсолютно нищо … стаята беше, като неизползвана, даже коментирахме дали изобщо
е идвал да спи в нея, толкова беше чисто“; свидетелите са категорични за и факта,
че „той ходеше само с раничката си“ и за липсата на ползван автомобил от страна
на лицето, като в тази вр. дори св.Ат.Я. описва определена ситуация, при която
случайно вижда лицето и „го поканих да пътува с нас … той отказа“.Всеки един от
двамата горепосочени свидетели разказва за личните си и непосредствени
впечатления, респ. показанията им представляват преки доказателствени средства,
които поради това, се ползват с висока степен на доказателствена сила относно
съдържащите се в тях фактически обстоятелства.При анА.на тези доказателства в
контекста на дължимата преценка на поведението на лицето М.Х., обективирано на
територията на страната, веднага прави впечатление самата локация на неговото
местопребиваване, прави впечатление избора на самия хотел – става дума за
хотел, разположен на главен пътен участък и в близост до автобусна спирка, с
осигурена възможност на гостите да ползват самостоятелен вход за
влизане/излизане от хотела, като всички гореизброени фактори са предпоставка за
бързо, безпроблемно и незабелязано отдалечаване; става дума и за малък семеен
хотел, без излишен персонал (основно в хотела работят само неговите собственици
в лицето на свидетелите А.Я. и Ат.Я.), което също е оценено от Х. при
първоначалното му посещение, като благоприятстващ фактор за запазване на
неговата анонимност и на осъществяваната деятелност, което е постигнато, видно
от твърдението на св.А.Я. „не зная какво е правил през деня“.От фактическа
страна следва да се отчете и конкретния подход на действие на Х. при ангажиране
и отправяне на заявка за продължаване на престоя си в хотела – в случая лицето
не отправя изначална и еднократна заявява относно времетраенето на целия си
престой в хотела, а нееднократно удължава същия, какъвто подход се наблюдава и в
поведението на подс.Х.Е Х.Х. при престоя му в хотел „А.“ и какъвто подход е
признак не само за предпазливост в действията на двете лица, но се и оценява за
показател за това, че продължителността на престоя зависи не от тяхната воля и
желание, а от определен страничен фактор, в случая нужното времетраене на
процеса по подготовка на взривното устройство.На последно място при анализа на
показанията на свидетелите А.Я. и Ат.Я. съдът подчертава изложения от тях
отрицателен факт на липса на ползван от Х. автомобил – нито един от свидетелите
не е виждал лицето да се придвижва посредством автомобил, въпреки че по делото
са налични безспорни доказателства за наемането и реалното ползване на такъв,
т.е. това обстоятелство е прикривано и единственото логично обяснение е
формираното съзнание за това с цел успешното приключване на мисията, за
реализация на която посещава страната.
В кръга на гласните доказателства, съдържащи
фактическа информация за деятелността на М.Х. следва да се включат и
показанията на свидетелите В.Л., Ст.Т., Р.К., Кл.Д., В. М., Хр.М., Бл.С., Н.К.
и Й.Т..
Свидетелите Ст.Т., Хр.М., Кл.Д., В.М. и Р. К.
през 2012г. извършват еднотипна дейност, занимават се с отдаване на автомобили
под наем и при осъществяване на тази си деятелност имат личен контакт с М.Х..Свидетелите
Ст.Т. и Бл. С. работят във ф.„*“ със седалище в гр.Б., изнесено работно място в
сградата на * в КК С.б..В хода на съдебното следствие и двамата свидетели описват
факта на посещение на техния офис от страна на М.Х., като не се констатират
противоречия в обстоятелственото им изложение, но дадените в тази вр. показания
от св.Ст.Т. са сравнително по-подробни и носят повече детайлна информация – тя
твърди, че „няколко дни преди атентата, може би седмица … дойде клиент“ с
искане за наемане на лек автомобил, като се представя с името Ж Ф.М.,
предоставя канадска лична карта и шофьорска книжка и „избра икономична кола …
възможно най-евтината, плати в брой“, като „върна колата в добро състояние …
колата не беше много мръсна, но беше запрашена“.В дадените от свидетелката
показания на ДП и приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал.5
вр.ал.1 т.1 НПК описаната фактическа обстановка е по-разширена и се ползва с
повече конкретни детайли – показанията съдържат факта на наемане в периода
01.07.12г. – 09.07.12г. от страна на лицето Ж Ф. Мартен на общо три автомобила,
съответно л.а. Хюндай, л.а. Форд Фиеста и л.а. Нисан Микра. Доколкото самата
свидетелка потвърждава тези данни, а и същите кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства (самите договори за наем), то съдът ги приема за
правдиви и достоверни такива. Т.е. установява се по изискуемия несъмнен начин,
че лицето наема и реално ползва автомобили на територията на страната, като
това добавя още един щрих в неговото поведение.
Както се посочи по-горе в настоящите мотиви
свидетелите Кл.Д., Хр.М., В.М. и Р.К. също се занимават с отдаване под наем на
превозни средства.През 2012г. свидетелките Хр.М. и В. М. работят в туристическа
агенция „Чарт Еър“, находяща се в гр. В., и наред с основната си дейност
предлагат и посреднически услуги при наемане на автомобили.И двете свидетелки
са категорични относно факта на посещение на техния офис на лице, което „се
представи за американец … каза, че е отседнал на Златни пясъци“ и което лице
отправя искане за наемане на автомобил, „искаше каквото и да е кола“, като в
тази връзка лицето е свързано и препратено към фирмата на св.К.Д.. Касателно
времевия момент на реализиране на горните събития и касателно самоличността на
лицето св.В.Маркова заявява „това стана в четвъртък в седмицата преди атентата
– 12.07.12г. … разпознах го в клипа, който беше излъчен по теЛ.зията“, респ.
налице са категорични данни, препращащи към самоличността на М.Х., тъй като
ноторно известно е, че единственият излъчен по теЛ.зията клип касае именно това
лице.Описаните от свидетелките Хр.М. и В.М. факти косвено се подкрепят и от
показанията на свидетелите Кл.Д. и Р.К.. Тези двама свидетелите работят във ф.„*“
гр.В., като от тях само и единствено св.Р.К. се среща лично с Х. (отново
относно самоличността му е налице препратка към излъчените теЛ.зионни кадри),
като по негови данни срещата се състои в гр.В.в близост до офиса на ф.„*“; сключват
договор за наем за срок от 4 дена, за целите на който договор лицето представя
СУМПС; предоставеният автомобил е Рено Клио с ДК№ *; при връщане на автомобила
двамата се срещат в близост до Автогарата в гр.В.и то по изрично желание на
лицето, „той пожела … било му по-изгодно … и после да си вземе автобуса“.Съдът
се доверява изцяло на горните свидетелски показания, тъй като същите са
еднопосочни, взаимоподкрепящи се и кореспондират с приложените писмени
доказателства, в частност със сключения договор за наем.Т.е. на база на
показанията на всички горепосочени свидетели се установява по безспорен начин
факта на извършвана от Х. деятелност по наемане на няколко отделни автомобила,
като тази деятелност е постоянна такава и се характеризира с периодична смяна
на самите превозни средства, като в същото време прави впечатление и
обстоятелството, че за целта той посещава фирми, находящи се в гр.В., респ. на
северното Черноморие, но реално използва автомобилите преимуществено в района на
южното Черноморие. Ползването на превозни средства осигурява мобилност и
бързина при придвижването на Х., а единственото логично обяснение за честата смяна
на наеманите автомобили е именно предпазливостта в неговите действия, желанието
да остане незабелязан се проявява и във факта на наемане на сравнително нисък
клас и то малки автомобили.Превозните средства са нужни за подготовката и
успешната реализация на предприетата мисия, като обстоятелството на посещение
на няколко и то различни фирми, предоставящи тази услуга, е показател за
бързата ориентация на лицето, резултат от предварително получена информация. Ползването
на превозни средства позволява на Х. необезпокояван да закупува гориво от
бензиностанциите, а част от запалителната система на изработеното взривно
устройство е именно бензин и дизел. Конкретните
маршрути на придвижване на Х.са проследени от разположените в страната пътни
камери и ще бъдат обсъдени в частта на доказателствения анализ на приобщените
писмени доказателства.
От фактическа страна е необходимо да се
отбележат и показанията на св.Кл.Д. „мисля, че имаше телефонно обаждане от
страна на клиента към мен и мисля, че удължи срока с един ден“.Действително в
тези показания липсва категоричност (свидетелят не е сигурен нито за факта на
проведен телефонен разговор, нито за обсъжданата по време на разговора тема),
но съобразно останалия доказателствен материал (имат се предвид приложените по
делото писмени справки), то фактът на реално проведен телефонен разговор между
св.Кл.Д. и М.Х.се установява по безспорен начин.Тук е от значение да се посочи,
че самата СИМ карта се ползва с австрийски телефонен номер, а подс.М.Ф. (а не и
Х.) минава именно през Виена, Австрия при идването си в България, което
обективно предпоставя закупуването на тази вещ, предадена в последствие за
ползване от страна на Х..
По настоящото дело са събрани и доказателства
касателно поведението на М.Х. на датата 18.07.12г.В тази насока показания дава
св.В.Л. – на тази дата той е на почивка в гр.П.и през деня, в ранните
следобедни часове на плажа лично вижда Х., който се намира на разстояние от около
4 м. и „свиреше … на някакъв инструмент, почти погребално свиреше“; след
направена от страна на свидетеля забележка, лицето „стана, облече синя тениска,
взе си раницата и тръгна“.Тези обстоятелствени сведения се градят на личните
впечатления на св.В.Л., като за достоверността на същите съдът отчита упоменатото
близко разстояние от едва 4 метра, отчита факта на липса на поставена шапка
върху главата на Х., което е допълнителен фактор за добра видимост, а на последно
място отчита категоричността в изказа и уверението „аз видях всичко“.Разбира
се, следва да се отбележи, че свидетелят не уточнява нито конкретната дата,
нито самоличността на лицето, но в тази вр. дава достатъчно убедителни
ориентировъчни данни, а именно „след около два часа разбрахме какво се е
случило … това стана преди случката в С. в същия ден, ранния следобед или около
обед … видях по теЛ.зията снимките на мъжа в самото летище и разпознах, че е
човекът, който свиреше на брега“.Т.е. коментираните гласни доказателства
действително касаят лицето М.Х. и реализираното от него поведение
непосредствено преди да се насочи към летище С., което се намира на близко
разстояние от гр.П..
За последващите действия на Х. съдът черпи информация
от показанията на свидетелите Н.К. и Й.Т., които извършват таксиметрова дейност
на територията на с.Р. и които изцяло навеждат данни, времево ориентирани към
датата 18.07.12г.И двамата свидетели са категорични, че на горната дата, в
следобедните часове на таксиметровата с. в центъра на с.Р. пристига Х., като
според св.Н. К. „този човек дойде от посока Несебър“ и на английски език
отправя искане за превоз до летище С..Превозът е извършен от св. Й.Т.
посредством управлявания от него л.а.Опел Зафира с ДК№ *.Свидетелят сочи няколко
значими обстоятелства, които следва изрично да бъдат отбелязани в настоящите
мотиви – сочи факта на притежание от страна на лицето на м. чантичка и на е. раница,
която раница самото лице поставя внимателно до себе си на задната седалка в
таксиметровия автомобил; твърди, че по време на пътуването лицето му казва, че
е американски гражданин и изрично се интересува за колко точно време ще
пристигнат; описва и факта на наличен в автомобила радар детектор „Кобра“, което устройство в района
на с. Ахелой сигнализира за поставен радар за скоростта и това привлича
вниманието на Х. и „той попита не е ли забранено“ и „един или два пъти рови
нещо в раницата“; при пристигане на летище С. свидетелят го оставя на терминал
Заминаващи, въпреки че „той не е поискал да го оставя на терминал Заминаващи“;
в свидетелския разказ се съдържа описание и на последвалите събития, а именно
веднага в момента на пристигане на летището и спиране на терминал Заминаващи „към
колата се приближи един пътник, който дойде с телефон и на дисплея ми показа
табела на едно село … човекът … беше от към моята врата до прозореца … все още
не бях спрял, когато се появи този човек … говореше на английски“ и в този
момент от задна дясна врата на автомобила слиза Х..Показанията на свидетелите
Н.К. и Й.Т. са напълно еднопосочни и кореспондират с приложения по делото
снимков материал, заснет от пътни камери и отразяващ действителното придвижване
на Х.на територията на с.Р., поради което съдът дава в. на тези показания и
приема същите за обективни и правдиви.Тук съотносимата в процесния спор
доказателствена информация се изразява във факта на поредно подаване от страна
на Х. на неверни лични сведения, в случая изявлението му, че е американски
гражданин, и в обстоятелството на притежание от негова страна на раница, към
която проявява особена грижа и внимание и в която „един или два пъти нещо рови“
след активирането на поставения в таксиметровия автомобил радар детектор, като
това му поведение съпоставено с наличните по делото доказателства за наличие на
взривно устройство с определени електронни елементи в самата раница е логично
обяснимо само с факта на направа на проверка на техническата изправност и годност
на самото взривно устройство, на чиито електронни елементи е възможно да е
повлияно в резултат на активацията на антирадарното устройство, като тази
проверка сама по себе си е и показател за наличните знания и умения на лицето в
тази насока.За значим се оценява от решаващия съд и фактът на спиране на
терминал Заминаващи, като лицето умишлено не се противопоставя на това, въпреки
че неговата крайна дестинация е терминал Пристигащи; значим е и факта на поява
на трето лице с неустановена по делото самоличност, което лице се появява
веднага в момента на пристигане и дори по думите на свидетеля „все още не бях
спрял“ – по делото липсват доказателства, че това лице е съучастник на Х. и
появата му точно в този момент не е случайна такава, но въпреки това, обстоятелството
на поява на това лице и отправянето на въпрос към св.Й.Т. са безспорно доказан
факт, на базата на който се гради извод, че именно поведението на това лице
ангажира вниманието на свидетеля и реално от това се възползва Х., давайки му
възможност да излезе от автомобила и да се отдалечи в посока, неизвестна за
самия свидетел, още повече, че последният сам си е създал грешното впечатление
за посещение на терминал Заминаващи.
В хода на съдебното следствие са разпитани и явните
свидетели Кр. Ц., И.И., В.Б., В.В., М.В. и Хр.Ф. и анонимните свидетели с
идент.№№ 1, 2 и 3, чиито показания формално и за целите на настоящото изложение
се отделят в самостоятелна група гласни доказателства, доколкото са обединени
от общия белег на излагане на определени данни за реализирани по делото конкретни
процесуално-следствени действия.В тази група следва да се включат и показанията
на св.Б.Б., приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал. 5 вр. ал.1
т.4 пр.2 НПК. Всеки един от горепосочените свидетели с личните си действия
допринася и спомага за изясняване на обективната истина – т. напр. св.Хр.Ф.,
който е служител на Гранична полиция на летището, на 19.07.12г. намира частично
обгоряла СИМ карта, която предава на разследващите органи (и според СТЕ
– т.11, картата е на мобилен оператор *
–Кралство Мароко, но информация от същата не може да се извлече); св.Кр.Ц.
работи в Инвест банк и предава направени от камерите на банковия офис в гр.П.записи;
св.М.В. е шофьор на тежкотоварен автомобил и случайно на пътен участък преди
гр.Цар Калоян в кошче за боклук намира документи за самоличност на името на Р.У.Р.,
а именно шофьорска книжка и социална осигуровка, които документи предава на
полицейски служители, а свидетелите И.И., В. Б. и В.В. са служители на ДАНС и имат
касателство при намирането и приобщаването към доказателствената маса на
бордната карта на подс.Х.Е Х.Х..При анализа на тези гласни доказателства съдът
само и единствено подчертава, че за соченото от всеки един от горните свидетели
ПСД в хода на разследването е съставен и съответен протокол, респ. налице е
кореспондиращо писмено доказателствено средство, което ще бъде анализирано
по-долу в настоящите мотиви.В допълнение следва да се отбележат и показанията
на св.Б.Б., който въпреки че е служител на БОП,
не притежава качеството на разследващ орган по делото и поради това, не
попада в хипотезата на чл.118 НПК.В своите показания свидетелят разказва за
извършени ПСД и установените на въз основа на тях факти, като в тази им част
показанията представляват производно доказателствено средство, което не следва
да бъде ценено, доколкото е налично първичното такова (напр. показанията на
свидетелите Ст.Т., Хр.М., Р.К. и други, навеждащи данни за наетите от М.Х.
превозни средства).Показанията обаче на св.Б.Б. са единственият доказателствен
източник за факта на предприети незабавни мерки за временно затваряне границите
на Реп. България, непосредствено след атентата на летище С. – според съда, този
факт заслужава внимание, тъй като обяснява и бързината на подс.Х.Е Х.Х. при
напускане пределите на страната, респ. подсъдимият разполага с предварителна
подготовка и част от същата е неговата информираност за правоохранителните
мерки, вземани при подобни ситуации.
Разпитаните по делото анонимни свидетели с
идент.№№ 1, 2 и 3 също излагат данни за определени реализирани в хода на
разследването следствени действия, но наред с това дават показания и относно
личността на двамата подсъдими.Игнорирайки изразеното от тези свидетели лично
мнение, умозаключение и изложената оценъчна дейност на събраните доказателства,
тъй като в тази им част показанията не пресъздават факт от обективната
действителност и поради това, не се ползват с изискуемите по чл.117 НПК
характеристики, съдът отбелязва изявлението на свидетелите за осъществена
координация с партньорските служби в A.и Канада, на база на която се установява
връзката на подсъдимите и членове на техните семейства с „чужда терористична
организация“ – именно това е ползваното от свидетелите словосъчетание, но на
база на останалия доказателствен материал, съдът приема, че споменатата „чужда
терористична организация“ е радикалната шиитска групировка Х.. Нещо повече –
горният извод намира опора и в още едно
обстоятелство, за което липсват представени нарочни доказателства по делото, което
обаче не представлява процесуална пречка, доколкото това обстоятелство е
изводимо от публично достъпен в
медийното пространство документ на ФБР – САЩ, а именно самият документ
представлява утвърдено медийно съобщение
с посочени в обобщен вид извършени процесуално-следствени действия по отношение
на лицето *, което лице при разпит съобщава, че е запознат с атаката на Х. от
2012г. срещу автобус с израелски туристи в гр.Б., разпознава атентатора М.Х. и
изразява факта, че последният членува в „Организацията за външна сигурност на Х.
(това е част от въоръженото крило на организацията), като и самият E.D.също е бил член на тази организация, съобразно направеното самопризнание
(документът е достъпен на информационния сайт на департаментта по правосъдието
на САЩ – https****
Необходимо е да се споменат и показанията на
анонимните свидетели относно установения факт на ползване от двамата подсъдими
на Л.ски документи за самоличност при влизане/излизане от Л., а при посещения
на други държави се ползват съответно канадски паспорт от подс.Х.Е Х.Х. и австралийски
паспорт от подс.М.Ф.. Интерес представлява дейността на анонимните свидетели по
извършване на интернет проверки, като в тази насока е установена индиректна
връзка между М.Х. и двамата подсъдими – връзката е правена чрез профил на А Ел Х.,
сестра на М.Х., но не лично от двамата подсъдими, а посредством техни общи
приятели; установени са в интернет и реакции на отделни лица по отношение на
извършения на летище С. атентат, като в профила на подс.Х.Е Х.Х. негов приятел възхвалява
постъпката на М.Х..Т.е. наблюдава се конспиративност в поведението на
подсъдимите и лицето М.Х., които не поддържат директна връзка, наблюдава се и
едно умно далновидно поведение, доколкото лицата съзнателно подбират и ползват в
различните държави различни документи за самоличност, които не будят риск и
подозрение при граничните проверки, а това е един целен резултат. Съдът няма
основание да се съмнява в показанията на свидетелите с идент. №№ 1, 2 и 3,
поради което дава в. на същите и приема за истинни изложените от тях факти.
Много от събраните по делото гласни
доказателства са несъотносими към процесния спор.В тази вр. следва да се
посочат показанията на свидетелите И.С. и Д.И. (сочат само и единствено факта
на извършване на таксиметров превоз съответно в гр.Н. и гр.П.), свидетелите Д.Н.
и Вл.И. (които са валутни касиери и дават определени данни за служебните си
задължения, извършвани съответно в обменно бюро в гр.Обзор и в гр.В.), св.Н.Б.
(занимава се с отдаване на автомобили под наем и офисът й в гр.Н. е посетен
през м.07.12г. от американски турист, но въобще не излага други подробности,
които да позволят конкретизиране самоличността на лицето), св.В.Славова
(навежда данни за намиращото се на територията на летище С. на 17.07.12г. лице,
чиято визия я впечатлява в негативен аспект и поради това, гради извод че „не
му е мястото там“, но не разпознава нито един от двамата подсъдими, нито лицето
М.Х.); свидетелите А.Д., Г.Д., Г Б.Ш и А.Н. са израелски туристи и пристигат с
полет от Тел Авив на 18.07.12г., но вземат такси и успяват да напуснат летище С.
преди атентата; св.М.Д. през 2012г. се занимава с търговия на спортни облекла,
включително и шапки тип бейзболни, като притежава и търговски обект в гр.Н. и
допуска, че намерената и приобщена, като ВД, червена шапка с надпис „Хонда“ е
закупена от неговия магазин, но това е само едно съмнение, неподкрепено с други
доказателства.Т.е. нито един от горепосочените свидетели не излага конкретна
фактическа информация, съотносима по делото.
Ирелевантна за процесния спор фактическа
информация се съдържа и в показанията на свидетелите Пл.Ж., И.Т., М.Т., М. Я., Зд.С.
и Ю.К..Първите трима свидетели през лятото на 2012г.пребивават в гр.Н. и
излагат данни за поведението на един израелски гражданин на име А, който в
рамките на двумесечен времеви период живее на квартира в притежаван от лицето
Г. З. имот, посещава ежедневно интернет клуба на свидетелите И. Т. и М.Т. с цел
провеждане на разговор по скайп със своя брат и „тръгна си точно преди атентата
… изненадващо си тръгна, не беше предупредил, че ще си ходи“.Следващите трима
свидетели М.Я., Зд. С. и Ю.К. заедно работят в хотел „Д“ в гр.Видин и дават
кратки и лаконични сведения за чужд гражданин, настанен в хотела само за е.
единствена нощувка през лятото на 2012г.Т.е. характерното за показанията на
всички горепосочени свидетели е липсата на детайлност при изложеното фактическо
описание, като предоставената информация е недостатъчна такава за изграждане на
извод за обвързаност на действията на двамата подсъдими и М.Х. с тези две лица,
за които разказват разпитаните свидетели.При това положение и на тази
доказателствена база решаващият съдеБ.състав с категоричност заключава само и
единствено за реализираните от разследващите органи действия по проследяване на
всички възможни версии.
В отделна самостоятелна група гласни
доказателства следва да се обособят показанията на всички пострадали лица, като
тук съдът включва и показанията на св.Е.А., прочетени в хода на съдебното
следствие по процесуалния ред на чл.281ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК.Тази последна свидетелка
работи в туристическа ф.О. и отговаря за направените резервации, като
показанията й са съсредоточени относно създадената организация за посещението
на израелските туристи и посрещането им на летище С. – тя твърди, че са
записани общо 110 човека за почивка в КК С.Б.и отделно са записани 36 човека за
обиколка в България; твърди, че на 18.07.12г. самолетът по разписание трябва да
кацне в 16.50ч., но каца по-рано, в 16.38ч., като тя и още пет нейни колеги, в
това число и пострадалата св.Д.И., се намират на летището, за да посрещнат
туристите; двама от колегите й са определени за екскурзоводи за туристическата
обиколка на страната, а останалите трима следва да придружат туристите в КК С.б.;
за превоза на пътниците са поръчани четири автобуса, като свидетелката познава лично
и четиримата шофьори; пътниците са разпределени по автобусите, според това в
кой хотел трябва да бъдат настанени; в автобуса, управляван от пострадалия М.К.,
трябва да се качат общо 47 израелски туристи, имащи резервации за хотел Г, а в
другите три автобуса пътниците са по-малко на брой; в служебните задължения на
шофьорите на автобусите влиза оказването на помощ на пътниците при поставяне на
носения от тях багаж в багажното отделение на автобуса.Дадената фактическа
информация е изключително подробна и детайлна и съответстваща на останалите
събрани по делото доказателства.Съдът приема показанията на св.Е.А. за правдиви
и достоверни.
Горепосочената свидетелка, наред с всички
пострадали свидетели излага и данни относно поведението на израелските туристи
при пристигането им в Реп.България и относно последиците след активиране на взривното
устройство, но същите са описани по-горе в настоящите мотиви и съответно са
анализирани гласните доказателства в тази насока, поради което тук съдът ще
акцентира най-вече върху претърпените от самите пострадали физически и
психически травми, като в контекста на последните и за икономия при настоящото
изложение съдът подчертава, че всеки един от пострадалите след 18.07.12г. започва
да получава кошмари и да изпитва страхове при пътуване с обществен транспорт (и
дори избягват превоза с такъв) и при посещения на обществени места с много
хора.Съдът отбелязва, че получените от пострадалите наранявания са описани и
анализирани и в изготвените в хода на ДП множество отделни СМЕ (т.65 и т.66),
като именно последните са много по-подробни и се ползват с по-голяма прецизност
и детайлност и поради това, в настоящото изложение съдът ще анализира съвместно
свидетелските показания и приобщените към доказателствената съвкупност
експертизи, като заключенията по всички тези СМЕ относно механизма на
получаване на нараняванията са еднотипни и се изразяват в комплексно действие
на взрив (висока температура и ударна вълна), а за някои пострадали причината
за нараняванията им е действието на режещи и/или остроръбести предмети
(съотносимо е за телесните увреждания на повечето свидетели, скочили през
прозорец на горящия автобус).
Свидетелката Д.И. е екскурзовод във ф.О. и на
18.07.12г. се намира на летище С., като излага редица подробности за
реализираните събития на горната дата и място – тя твърди, че работи предимно с
израелски туристи, тъй като владее иврит; при пристигане на полета от Тел Авив
и след паспортната проверка туристите започват да излизат от самия терминал и
тя, заедно с други свои колеги ги насочват към автобусите, като самата
свидетелка трябва да пътува с автобус, управляван от М.К. и превозващ туристите,
притежаващи резервации за хотел Г в КК С.б.; св.Д.И. се намира в близост до
епицентъра на взрива, в резултат на който е изхвърлена на известно разстояние, по
цялото й тяло има множество охлузвания и множество забити стъкла, а тъпанчетата
на ушите й са спукани (двустранно травматично разкъсване на тъпанчевите
мембрани, което според СМЕ – т.65 л.12, е получено от рязкото повишаване на
налягането следствие на взривната вълна и това увреждане се квалифицира за
временно разстройство на здравето, неопасно за живота), тя е в шок и успява да
се придвижи само с чужда помощ; оказана й първа помощ в Болницата в гр.Б.,
където са извадени стъклата от тялото й и са зашити раните й; претърпява
операция на двете уши, след това в болница в гр.София й правят пластика на
тъпанчето на едното ухо, като тези медицински интервенции са съпътствани със
силна болка в рамките на два месеца; свидетелката лично вижда обгорелите тела
на пострадалите и в последствие след физическото си възстановяване продължава
да работи като ексурзовод и да посреща туристи на летище С., което обаче
предизвиква мъчителни спомени за случилото се.
Свидетелите Една П., Я.П., БХ. и О.Х. са
родители съответно на починалите Е П. и М Х., които към инкриминираната дата са
само на 26 години и които все още не са създали свое собствено семейство и нямат
деца.Горепосочените свидетели навеждат данни за претърпените от тях в резултат
на смъртта на единствените им синове болки и страдания както в чисто
емоционален аспект, така и в материален такъв.Тук на първо място следва да се
посочи обстоятелството на сравнително бързо узнаване от страна на свидетелите
на факта на извършване на атентата, но узнават за смъртта на своите деца едва
след около 40 часа и по думите на св.Е.П. „от този момент нататък животът ни се
разруши“, като загубата си сравнява само с друг тежък исторически факт, „оцелели
сме по време на Холокоста, но загубата на сина ни разруши семейството и живота
ни“ – тези думи са обобщаващи за състоянието на всеки един от горните свидетели,
всеки един от тях преживява тази лична трагедия, съпътствана с депресия, мъка и
стрес, като това им състояние е допълнително подсилено от обстоятелството на
липса на финансова помощ, получавана преди това от сина им.Не е за подценяване в
чисто емоционален план и описаният от свидетелите момент на посещение на
полицейски служители в домовете им с цел вземане на ДНК проби и на пристигането
на ковчезите с телата на починалите с последвалото погребение.Индивидуално за
свидетелите Е. П. и Я.П. следва да се посочи и фактът на промяна на обитаваното
от тях жилище – преди 18.07.12г. те живеят заедно със своя син, с когото дори
съвместно развиват общ семеен бизнес, като след смъртта му се налага ежедневно
да минават покрай гробището на път за работа, а това е свързано с много болка.Показател
за силната емоционална връзка между баща и син, а и за последвалата емоционална
болка се явява и соченият от св.Я.П. факт на намиране на носения на 18.07.12г.
от сина му часовник, който съгласно изявлението на свидетеля „и до ден днешен
стои на моята ръка“.Според съда, показател за степента на лична трагедия в
живота на свидетелите Б.Х. и О.Х. се явява фактът, че депресията на тази
последна свидетелка е толкова силна, че тя отказва да излиза от дома си, а
смъртта на техния син е фактор, оказващ изключително силно влияние върху
здравословното състояние на св.Б.Х., който преди това е диагностициран с рак.
Свидетелката Г.К. също присъства на летище С.
по време на атентата.Тя пътува, заедно със съпруга си И.К., като съдът приема
за нужно да отрази нейните показания както относно поведението на съпруга й,
обективирано непосредствено преди взрива, така и относно реализираните в
последствие събития и състоянието й след смъртта на И.К..В контекста на горното
св.Г.К. в детайлни разказва за пристигането си в България, като след направените
гранични проверки тя и съпругът й се насочват към автобуса, с който трябва да
се придвижат до хотел Г, като в този момент повечето от туристите вече са
настанили в автобуса; И.К. отива до багажното отделение, за да остави куфарите
им, а самата свидетелка се насочва към вътрешността на автобуса, но в този
момент лично вижда „човек при багажника, който се опитваше, като че ли да
нареди куфарите … този човек … не беше шофьорът, беше човек с шапка и
разместваше куфарите и моят съпруг се ядоса, че ни пипа куфарите … направи му
забележка … съпругът ми и този човек си говореха на английски език“; според
свидетелката, тя се намира на първото стъпало на влизане в автобуса, когато
избухва взривното устройство; веднага след това тя губи съзнание, има
наранявания по цялото тяло – изгаряния I степен на дясна ръка, травматичен оток на
лицето и клепачите, разкъсно-контузни рана на ръцете, краката и тялото, счупване
в предната медиална стена на десен максиларен синус и в предната странична
стена на Л.я синус с навлизане на кръв в синусните кухини, нарушено зрение
(основно на дясно око с кръв в предна очна камера и травматична мидриаза);
спукани тъпанчета на двете уши, което води до увреждане на слуха и дори по
настоящем изпитва силна болка и дава пример за такива обикновени житейски неща,
като къпането, които не може да извършва без тапи за уши.Според СМЕ, при тази
пострадала действат и трите фактора на взрива - ударна вълна, топлина и
осколки, водещи съответно до нарушение в слуха, изгаряния и контузни рани по
тялото, като приложеното лечение включва и оперативно такова и
продължителността на оздравителния процес за различните наранявания е различна.Наред
с физическите наранявания, преживяното й носи и душевна болка и страдание, тъй
като умира съпруга й, с когото имат малко дете – към 18.07.12г. дъщеря им Н.К.
е само на 4 месеца и периодът на порастване, без грижата от бащата, е
изключително труден както за самото дете, така и за самата свидетелка; по
нейните думи „до ден днешен имам кошмари и страх“, като за един продължителен
период от четири години посещава психолог.Показанията на тази свидетелка в
частта им относно описания епизод на възникнали словесни пререкания между
нейния съпруг И.К. и лице, което „пренарежда куфарите им“, носят фактическа
информация за действията на М.Х. непосредствено преди да задейства взривното
устройство – тези действия се изразяват в опит на лицето да постави раницата с
взривното устройство в багажното отделение на автобуса.
Свидетелят И.Ш. също е едно от лицата, които
губи свой близък родственик при атентата на летище С..Той пристига в България
със своята съпруга К.Ш., с която са женени от седем години и която към този
момент е бременна в шестия месец с първото им дете.Свидетелят сочи факта, че в
момента на взрива и двамата се намират вътре в автобуса, „седяхме от страната
на взрива“, като той успява да напусне автобуса, но за един продължителен
времеви период не успява нито да намери съпругата си, нито да получи определена
информация за нея – той я търси и „сред живите и починалите“, търси я на
територията на самото летище, после продължава да я търси цяла нощ, като за
целта дори посещава две различни болници в гр.Б., но безрезултатно; едва
сутринта на следващия ден узнава, че К.Ш. е починала; заминава за Израел с
изпратения специален самолет; веднага след това му е оказана медицинска помощ,
поради нараняванията по краката и очите и „след това дойдоха ковчезите от
България“; по данни от самия свидетел, най-тежки са душевните му травми,
диагностициран е с остро посттравматично стресово състояние и в тази вр.
получава психологична и психиатрична медицинска помощ, включваща и
продължително медикаментозно лечение.Получените от свидетеля физически
наранявания са подробно отразени в изготвената СМЕ (т.65, л.65) – касае се за сравнително
леки травми, изразяващи се в наранявания на тялото и лицето в резултат на
взривната вълна.
В хода на съдебното следствие е разпитана и
св.Н.М., която сочи следните обстоятелства: пътува заедно със съпруга си А.М. и
след пристигането си на летище С. отиват до автобуса, който трябва да ги
превози до хотел Г и А.М. поставя куфарите им в багажното отделение на
автобуса, а св.Н.М. се намира „на второто стъпало, когато чух взрива … хората
викаха „атентат, атентат“; получените от нея физически наранявания се изразяват
в увреждане на слуха с руптура на дясна тъпанчева мембрана, дихателни проблеми
и нараняване на долни крайници; получава и постравматичен стрес, за лечението и
овладяването на който е под наблюдение на специалист-психолог; свидетелката навежда
данни и за своя син Р.М., който към 18.07.12г. е само на 10 месеца и тя често
му разказва за неговия баща, в това число и за обстоятелствата, при които е
загинал, но „това ме кара да се върна към онзи момент и това ми причинява болка
… той пита за баща си, тъжи за него и е тъжен, когато ме вижда да плача … сега
продължавам да живея в същото жилище, така не прекъсвам връзката със съпруга
си, а моето дете с баща си“.Т.е. на свидетелката й се налага в чисто
емоционален план да изживява нееднократно реализираните събития, а това
допринася и засилва психичната й травма.Според заключението на СМЕ (т.65,
л.108), физическите наранявания на св.Н. М. се дължат на попаднали осколки по
тялото и на действие на ударната вълна.
Свидетелят Д.Ф. навежда данни за получените
наранявания в резултат на взрива на летище С. и тези данни кореспондират със
СМЕ (т.65, л.15) - свидетелят получава механични травми основно в дясната част
на тялото, дясната очна ябълка е наранена до степен да причини почти пълна
загуба на зрение, получава и 55% изгаряния по тялото, рани от осколки; поради
силната болка от нараняванията, той изпада в тежък травматичен и термичен шок,
изпада в безсъзнание в момента на оказването му на първа помощ, като дори е
включен на командно дишане и се събужда едва след два месеца в болница в
Израел; направени са му няколко операции, включая и такива за присаждане на кожа,
като дори и такива по-опростени манипулации, като смяна на превръзки, са
извършвани с упойка, поради силната болка, а по настоящем при всичките тези
наранявания са му останали много белези по тялото; след болничния престой
лицето преминава и продължителен процес на рехабилитация; според свидетеля, получените
увреждания променят изцяло живота му, преустановява извършваната от него преди
това работа, увреждането на зрението и нараняванията на стъпалата му създават
пречки при управлението на автомобил; поради многото белези, не облича къси
панталони и блузи с къс ръкав; свидетелят излага и факта на получаване на паник
атаки, поради което получава и психиатрична помощ, включваща и прием на
медикаменти.Според заключението на СМЕ, термичната травма (изгарянията)
представлява общо разстройство на здравето, опасно за живота, тъй като без
навременната медицинска намеса, тези изгаряния биха довели до смърт, а относно
причината за нараняванията е заключено, че се изразява в действие на взривното
устройство и в случая действа термичната компонента на взрива.
Показанията на свидетелите В.Б. и A., наред с
изготвените СМЕ, носят информация относно получените от тях наранявания.Съобразно
експертното заключение, св.В.Б. получава разкъсно-контузни осколъчни рани по
гърба и седалището, проникващо в коремната кухина нараняване с вход в областта
на илиачната кост, като проектилът достига в близост до левия бъбрек, изгаряне II степен на десен горен крайник и рана на
ходилото, като наличието на газови колекции в раневите канали позволява на
вещото лице да направи извод за местонахождението на пострадалия в момента на
взрива, а именно същият се намира в близост до взрива, пряко е изложен на
действието на взривната вълна и неговите наранявания са следствие от комплексно
действие на взрива – ударна вълна, осколки и висока температура.За своите
наранявания самият свидетел твърди, че получава увреждане на слуха, „трудно
чувам … пищят ми ушите и това ми пречи да се концентрирам в колежа“; има
проблеми със съня; в резултат на взрива по тялото му попадат много стъкла и
отломки, което по настоящем е причина за множеството белези по тялото му, а
това му създава „неудобство пред моята приятелка“; в психологически план изпитва
„страх от летища и страх от пътуване“.Основните наранявания на св.A. се
изразяват в получени изгаряния от I и II степен по ръцете и краката, рана на бедрото,
получена голяма рана на главата от забит шрапнел и в звукова травма, като
всички тези наранявания се квалифицират за временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; следва болнично лечение, включващо и две оперативни
интервенции; свидетелят преминава и през редица консултации с психолог, поради получавани
паник атаки и дори все още изпитва много страхове, „всяко дребно нещо ме
стресира“, като тези страхове влияят на сексуалния му живот.
Свидетелите А.К., Х.Л, Г.С., П.М. и Р.С. се
познават от преди 18.07.12г.Те пътуват заедно до България и всеки един от тях
навежда подробни данни относно получените физически и психически наранявания,
които данни са еднопосочни с тези, съдържащи се в приобщените към
доказателствената съвкупност СМЕ и медицински документи.От фактическа страна на
първо място съдът намира за нужно изрично да отбележи, че за св.Г.С. това се
явява втори по ред атентат.Всеки един от
горните свидетели към момента на взрива се намира вътре в автобуса и се налага
да скочи през прозореца.В тази вр. св. А К. заявява, „скочих върху човешка
глава … главата на терориста, беше ужасно преживяване“, получава ерозия на
склерата и роговицата на очите, подкожно в седалището е установено чуждо тяло, по
цялото тяло са й причинени наранявания от осколки от взрива и изгаряния,
включая и по лицето, които й остават белези и по настоящем; при скока от
автобуса си чупи глезена на крака, което й създава допълнителни трудности при
отдалечаването от горящия автобус; в период от е. година след това тя посещава
психолог, срещите с който в момента са сведени до веднъж на 6 месеца.При скока
от прозореца св.Г.С. се приземява върху „телата на загиналите и изгорелите“ и чупи
дясна петна кост и ляв голям пищял, като поради тези наранявания на краката,
започва да пълзи, за да се отдалечи от горящия автобус; оказана му е медицинска
помощ, а в последствие в Израел продължава лечението си в рехабилитационен
център.Свидетелката Р.С. и двете й
сестри – свидетелките Х.Л и П.М. получават от ударната вълна множество контузии
на тялото, повечето от които наранявания представляват порезни рани по
крайниците, и загуба на слух, като по-сериозни са психичните им наранявания, за
които също получават лечение, включая и медикаментозно такова.Индивидуално за
св.Х.Л следва да се посочи и полученото лекостепенно мозъчно сътресение, а за
св.П.М. се сочи даденото заключение в СМЕ (т.65, л.93), че увреждането на слуха
се изразява в голяма по размери руптура, която не е зараснала спонтанно и по
медицински показатели това се определя, като трайно отслабване на слуха с ляво
ухо за период повече от един месец.
Свидетелите В.К. и А К. са майка и дъщеря, пътуващи
до България за своята лятна почивка.В показанията си те описват своето
местонахождение към момента на взрива, а именно намират се вече във
вътрешността на автобуса и са седнали на втората седалка след шофьора; описват
и поведението си непосредствено след това и получените наранявания, данните за
които кореспондират със заключенията по изготвените СМЕ - според св.В.К., „веднага ми стана ясно, че
става въпрос за атентат … спомних си за деветдесетте години в Израел, когато
това беше ежедневие“; тя подканя дъщеря си да излязат възможно най-бързо от
автобуса, но последната изпада в травматичен шок и не може въобще да реагира,
поради което цялата активност остава за св.В.К., която успява да излезе от
автобуса и да изведе и дъщеря си, но на вън вече я губи от поглед, като поради
цялата суматоха, никой не й помага и в по-широк план това допринася за
засилване на преживения психически шок; свидетелката при напускане на автобуса получава
закрито размачкване на костиците на двете стъпала и още в България е оперирана
по спешност, а в последствие лечението й продължава в Израел, включая и в
стационарни болнични условия в рамките на три месеца; по настоящем тя
продължава да изпитва физически болки в краката и дори поради това, минава на
половин работен ден; св.А К. получава изгаряния, фрактури на ребрата с
дислокация, отворен дясностранен пневмо-торакс (проникващо в гръдната кухина нараняване),
хемоперитонеум, лезия на диафрагмата и черния дроб, като преобладаващо
нараняванията се квалифицират от в.л. за разстройство на здравето, опасно за
живота и са причинени от действието на осколки при взрива; нараняванията са
изключително болезнени (дори пострадалата започва да крещи от болка), но й
причинява и проблеми с дишането; тази свидетелка също претърпява още в България
оперативно лечение по спешност – претърпява две операции съответно в гр.Б. и в
гр.София; при завръщането си в Израел лечението й продължава в болнични условия,
като в рамките на година и половина след това са й правени няколко операции,
включително и козметична такава.
Свидетелите Р.Д., Д Х. и Б.Ц.Х. са роднини и
пристигат заедно в България.В хода на съдебното следствие са разпитани в
условията на непосредственост само и единствено първите две свидетелки, които
са съответно майка и дъщеря (а Б.Ц.е син на св.Д. Х.), но дадените от тях
показания носят доказателствена информация относно реакцията и причинените
увреждания на всеки един от тях.Видно от описаните от свидетелките Р.Д. и Д.Х.
обстоятелства, към момента на взрива и тримата се намират вътре в автобуса и за
да излязат, скачат през прозореца, като по думите на св.Р.Д., (която по време
на целия разпит е разстроена и непрекъснато плаче) „гледката е потресаваща“,
тъй като виждат на земята две изгорели човешки тела и влагат допълнителни
усилия, за да не скочат върху тях; според изготвената СМЕ (т.65, л.9) и според
показанията на св.Р.Д., при скока от прозореца тя си наранява краката и има
порезни рани, в тялото й попадат много осколки и получава увреждане на слуха,
като от този момент ползва слухов апарат и всички тези наранявания се
квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота; св.Дорит
Х., съобразно нейните показания и съобразно СМЕ (т.65, л.62), също получава счупвания
в ляво стъпало при скока от автобуса, като последващото придвижване и на двете
свидетелки е изключително затруднено и съпътствано с болка; във вр. с
получените физически наранявания и двете свидетелки са подложени на лечение в
ортопедично отделение на болница в Израел, като за претърпената психическа
травма те все още вземат медикаменти; и двете свидетелки са единодушни при
описание на състоянието на Б.Ц.непосредствено след взрива – той е уплашен, изпада
в истерия и започва да крещи, като никой не може да го успокои; преживените
събития са отразяват изключително много на живота му и той напуска Израел, като
по думите на неговата майка св.Д.Х. „се превръща в крайно десен и мразещ
арабите човек“.Съобразно заключението на изготвената СМЕ (т.65, л.59), получените
физически наранявания от пострадалия Б.Ц.Х. се изразяват само и единствено в
рани по ръцете, причинени от разлетелите се от взривната вълна стъклени
фрагменти.
По делото са разпитани и свидетелите Я.Б.Ш. и
А.Б.Ш., които са съпрузи и които пътуват заедно с техния семеен приятел Р.Ш.,
също разпитан в хода на съдебното следствие.Показанията на тези свидетели са
напълно еднопосочни и съдържат подробни факти относно състоянието им в момента
на извършване на атентата и относно получените наранявания – свидетелите
твърдят, че се намират вътре в автобуса в момента на избухване на взривното
устройство, като св.Я.Б.Ш. от силната уплаха е „замръзнала“ и се налага
съпругът й да я изведе, като тя трудно се придвижва и поради разкъсно-контузната
рана с обилно кръвотечение на лява подколеница, лезия на ахилесово сухожилие и фрактура
на крака, заради които наранявания претърпява операция още на територията на
България, а в последствие лечението продължава и в Израел, лезията на сухожилието
води до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от 4 до 6
месеца и на свидетелката е поставена „изкуствена пета“, височината на която
периодично се регулира, а това е „много продължителна и болезнена процедура“;
получава и постравматичен стрес, лечението на който продължава и до настоящия
момент; свидетелите А.Б.Ш. и Р.Ш. също получават наранявания на краката, като
съответно съгл. СМЕ, св.А.Б.Ш. има фрактура на 3-та, 4-та и 5-та стъпална кост
на ляв долен крайник и фрактура на пета стъпална кост на десен крак и му оказана
медицинска помощ чрез консервативна-гипсова имобилизация, а нараняванията на
св. Р.Ш. се изразяват в счупване на дясна петна кост, разкъсно-контузна рана на
дясна ръка, травма на дясното коляно с последващо оперативно изваждане на задни
кръстовидни връзки и в последствие всички тези наранявания са лекувани в
Израел, като претърпява операция на менискус и операция на дясната ръка с
продължителен оздравителен период в рамките на година и половина и през това
време е лишен от трудови доходи.
Свидетелките Р.Ф. и Г.М. са млади момичета,
от чиито показания се установява факта на местонахождението им във вътрешността
на автобуса към момента на взрива; успяват да излязат по единично от автобуса,
като съответно св.Р.Ф. получава наранявания по краката и в цялата й долна част
на тялото има попаднали осколки, а св.Г.М.получава порезни рани от осколки по
цялото тяло, включително и в ушите, като за двете свидетелки по-продължително
се оказва психологичното лечение.
Свидетелите Й. А и Л.А. са съпрузи, които
пътуват до България съвместно с дъщеря си А А. и към момента на взрива всички
се намират вътре в автобуса, като получават следните физически наранявания –
св.А А. получава множество порезни рани със силно кръвотечение по краката, тъй
като й се налага да избяга от местопрестъплението боса, св.Й. А има наранявания
на лявата ръка (получена по негови данни при излизането от автобуса) и звукова
травма с временно намаляване на слуха с ляво ухо, а на св.Л.А. е причинена само
порезна рана на дясна ръка и увреждане на тъпанчевите мембрани, без намаление
на слуха, но всички те получават
сериозни психични травми.
Свидетелите З.Ш., Й.С.Ш., А Ш., Х.С.Ш., Л.С.Ш.
и М.С.Ш. са близки родственици, в показанията на които се съдържат данни за
получените от тях наранявания, като съдът ще отбележи само и единствено
физическите им такива, доколкото психическите им наранявания са идентични с
тези на останалите пострадали свидетели и същите са отбелязани по-горе в
настоящите мотиви.Видно от дадените показания и от заключенията на изготвените
СМЕ (т.65), свидетелите получават наранявания както следва - св.З.Ш. има множество получени от осколки наранявания
по тялото, но по-сериозна е травмата на дясното му стъпало, за лечението на
която преминава през продължително лечение и физиотерапия (като свидетелят не
уточнява конкретното нараняване, но в тази вр. са налични писмени
доказателства, по-точно медицински документи); св.Й.С.Ш. получава множество
рани от осколки по ръцете и фрактура на петната кост на дясното стъпало с
последващо оперативно лечение и дълъг престой в болницата, но по лекарска
препоръка му предстои още е. операция; св.Х.С.Ш. получава порязване на ръката и
увреждане на слуха, но силното емоционално преживяване оказва много по-голямо
влияние върху живота му, като дори причинява и физически проблеми (с
отделителната система), възпрепятства явяването и вземането на матурите от
страна на свидетеля, който поради това все още не е завършил средното си
образование; св.Л.Ш. получава множество порезни рани и изгаряния по тялото, от
които й остават физически белези, получава и увреждане на слуха, като твърди
„спомням си най-страшното нещо – излизайки от автобуса, видях тялото на обгорена
жена, която беше бременна … от шока бях загубила способност да говоря“, изпада
в истерия и започва да плаче и крещи; св.М.С.Ш. получава само „драскотини от
стъклата по краката“ и проблеми със слуха, но специфичното при нея е факта, че
от преди инкриминираната дата страда от болестта на КР.и здравословното й
състояние се влошава в резултат на причинената й психическа травма, като се
налага нееднократно да бъде хоспитализирана и получава медицинска помощ от
психолог в рамките на две години; св.М.С.Ш. за получените физически наранявания
твърди „кървях по краката и ръцете, имах забити стъкла“ (множество
разкъсно-контузни рани), а относно психогическата травма пояснява факта на
получена продължителна медицинска помощ, но въпреки това все още има проблеми
със съня; св.Ави Ш. получава трайно отслабване на слуха с налагаща се корекция
със слухов апарат, счупване на ребра в дясната гръдна половина и на дясната
ръка, като продължава все още да взема медикаменти за постравматичния стрес,
отключен най-вече от това, че „хванах дъщеря си и я хвърлих през прозореца на
вън, тя падна … върху някакво тяло … до ден днешен … имам нощни кошмари как
изхвърлям детето от прозореца, усещам миризмата на изгоряло“; в показанията си този
последен свидетел дава и допълнително описание на състоянието на своята дъщеря Х.Ш.,
която към онзи момент е само на 9 години, много общителна и дори пее в хор, но
след това започва да заеква и става много затворена, като в рамките на е.
година получава психиатрично лечение.
В хода на съдебното следствие лично са
разпитани и свидетелите М.М. и С.Д., като дадените от тях показания относно
получените в резултат на взрива телесни увреждания напълно кореспондират с приложените
експертни заключения и доколкото последните са по-прецизни при формолировката
на причинените наранявания, то съдът ще отбележи същите.В заключението по
изготвената СМЕ (т.65, л.90) относно нараняванията на св.М.М. се сочи, че
същият не е получил съществени наранявания
- причинена му е травма на десен долен крайник, изразена в
кръвонасядания, и травма в дясна длан. Описаните в СМЕ (т.65, л.120)
наранявания на пострадалия С.Д. се изразяват в лека контузия на главата и силно
развит пост-травматичен стрес, като черепната травма е получена от непрякото
действие на ударната вълна (при удар на главата в част от автобуса).Извън
горните факти, двамата свидетели излагат и такива относно конкретните си емоции
непосредствено след терористичното нападение и последиците от същото върху техния
живот и ежедневие – съответно св.М.М. описва трудния начин на излизане от
горящия автобус, което е съпроводено с опит „да не скоча върху лежащите тела на
земята … видях разпръснати части от тела … беше потресаващо, не мога да го
забравя … няма значение какви и колко лекарства взимам, до сега нищо не ми е
помогнало да забравя“, описва приложените му нееднократни медицински
интервенции, като излага и твърдението „смених много работни места“, поради
получаваните паник атаки; а св.С.Д. описва емоционалното си състояние след
преживяната психическка травма, заявявайки „не можех да бъда в затворени
пространства … до ден днешен не се качвам в автобус … страх ме е …промени ми се
живота“, като именно това му психично състояние не му позволява да се върне на
работа за един продължителен времеви период в рамките на 8 месеца след
атентата.
Показанията на всички горепосочени пострадали
свидетели се приемат за достоверни и правдиви такива.Независимо от изявения
правен интерес на тези лица от изхода на делото, предопределен от обстоятелството
на конституирането им, като страна в процеса, то решаващият съд преценява за
обективни всички изложени от свидетелите фактически обстоятелства – за някои от
изложените факти, касаещи създадената обстановка на летище С. непосредствено
след взрива, еднопосочни показания дават и редица други разпитани по делото
свидетели, а сочените физически и психически травми се съдържат и в приложените
по делото медицински експертизи и медицински документи, респ. налице са взаимо
кореспондиращи си доказателствени източници за едни и същи обстоятелства.
По делото са разпитани и свидетелите С.Е., И.Ш.
и Ст. С., представители на търговските дружества съответно „С.“ ЕООД, „*“ ООД и
„*“ ЕООД, собственици на пострадалите автобуси „БОВА *” с ДК.№ *, „БОВА” с ДК№ *
и „МИТЦУБИШИ МАРАТОН” с ДК.№ *.Тези свидетели сочат определени факти относно
нанесените на автобусите материални вреди, но тъй като същите са предмет на
експертен анализ и са подробно описани в изготвените Авто-технически оценителни
експертизи, то съдът приема за безпредметно да обсъжда дадените в тази вр.показания
и само подчертава наличието на еднопосочност между тези отделни доказателствени
източници.Необходимо е обаче да се отбележат показанията на св.С.Е., съдържащи
данни за починалия М.К. – към 2012г. той работи при свидетеля за „втори сезон“,
като се твърди „бяхме много доволни от него … никога не е наказван, даже е
поощряван … беше точен и отговорен човек … той беше в основата на доходите на
семейството“, респ. налице са данни за личността на пострадалия, който е
примерен и отговорен служител, без наказания, и който съвестно се грижи за
своето семейство.Горните показания се базират на личните преки впечатления на
св.Е. и то изградени в рамките на един продължителен двугодишен времеви период,
което е показател за тяхната обективност и достоверност.
В кръга на гласните доказателства следва да
бъдат анализирани и множеството изготвени експертизи, като всяко едно експертно
заключение допринася за изясняване на обективната истина, поради което съдът им
се доверява, отчитайки извършването на съответните технически изследвания по
процесуалния ред на чл.144-чл.152 НПК, специалните знания на вещото лице в
съответната област и обстоятелството на даване на изчерпателни, ясни и
обосновани отговори на изначално поставените въпроси, включително и на допълнителните
такива, поставени в хода на съдебното следствие.
За целите на наказателното производство и за
идентифициране на тленните останки на М.Х.допринасят изготвените по делото ДНК
експертизи и антропологични експертизи (т.5, л.47, л.53, л.84, л.91 и т.74 л.57),
даващи категоричен отговор в тази насока, като за изготвяне на същите
допринасят и изисканите данни за зъБ.статус на лицето(т.31, л.1)
По делото са назначени и няколко
дактилоскопни експертизи (т.6) по отношение на редица приобщени към
доказателствената маса ВД и писмени доказателства (в частност договори за наем
на МПС), но съгласно изготвените заключения по нито е. от изследваните вещи не
е установена дактилоскопна следа от двамата подсъдими или от лицето М. Х..От
това последно лице не е установена дактилоскопна следа и върху банкнотата от
50лв., предадена от св.Й.Т. (т.6, л.88), с която банкнота същият този свидетел
твърди, че му е заплатена транспортната услуга от с.Р. до летище С. – това
обстоятелство обаче не лишава от доказателствена достоверност показанията на
свидетеля в горния смисъл.
Значими за установяване на фактическата
обстановка се явяват изготвените основна и допълнителна Комплексна взриво-техническа
и химическа експертиза (т.9 и т.10), които изследват и определят вида на взривното
вещество, начина на задействане и конструкцията на самоделното взривно
устройство (СВУ).При изготвяне на експертните заключения са прегледани редица
ВД, намерени и иззети от летище С., като по тези вещи се установява наличие на
бризантно взривно вещество тротил и на амониева селитра (т.нар. изкуствена тор),
като последната в процентно съотношение е повече от тротила.Според вещите лица,
тротилът е вещество със средна мощност и е познато под различни форми (пресован
и прахообразен), като има и тротилови пресовки, произвеждани в гр.Смядово, гр.Габрово
и гр.Р., а амониевата се.итра също спада към взривопасните вещества.Тези две
вещества се произвеждат в страната за нуждите на минната промишленост, добива
на инертни материали, строителство на пътища и други.Съобразявайки нанесените
щети, експертите заключават, че е ползван около 2 200 гр. тротилов еквивалент,
а намерените на местопрестъплението много деформирани фрагменти, им дава
основание за изграждане на извод, че са подложени на високо температурно въздействие
и високо налягане от взрива.Също така вещите лица отбелязват, че върху иззетите
пластмасови фрагменти е изолиран частичен надпис, респ. това води до заключение
за ползван портативен радиоприемник за двутонално многочестотно предаване марка
WEIERWEI, като е имало и
две радиостанции – едната радиостанция е била в раницата на гърба на атентатора
и е служела за приемник на сигнала за задействане на СВУ, а втората
радиостанция е била в по-М.та чанта, носена от дееца на врата му.Установени са
и други фрагменти с друг надпис и това позволява направа на извод за ползван и декодер
на кодиран сигнал.Даденото от експертите заключение е категорично - ползвано е
СВУ, задействано дистанционно чрез радиосигнал и следните компоненти:
1.Взривно вещество амониево-селитрена смес
(тротил и амониева селитра) от 2 200грама (като наличието на тези вещества
се установява и от изготвената Химическа експертиза – т.14, л.13)
2.средство за взривяване е електродетонатор
3.задействащ механизъм – радиостанции марка WEIERWEI, китайско производство
4.комутиращ елемент – допълнително електронно
устройство, което служи за декодер на кодиран команден сигнал и на електричен ключ,
затварящ бойната електрична верига на електродетонатора и захранван от литиево-йонна
батерия и алкална ел. батерия Тошиба
5. корпус на взривното вещество – в случая
ползван е туристически контейнер за храна и течности, в което е насипано самото
вещество
6.Запалителни елементи – туристическа бутилка
пропан-бутан и два термоса с поставена в тях лесно запалима течност, като
именно на този компонент най-вече се дължи и възникналия след взрива пожар
7.контейнер за СВУ – черна раница с две
опорни крачета и вместимост 30 литра
Според местонахождението на вещите на атентатора
и на частите от тялото му, вещите лица дават заключение, че СВУ е поставено в неговата
раница, носена на гърба на дееца на височина от 1,20-1,50м. и отстояние от 1,3метра
перпендикулярно на вертикалата на предния десен калник на автобуса, като
преносителят на СВУ е с гръб към багажното отделение на изгорелия автобус.След
направен следствен експеримент, отразен в допълнителната Комплексна
взриво-техническа и химическа експертиза е установен и начина на разположение
на компоненти на СВУ в раницата на преносителя – на дъното на раницата е сложен
контейнера с взривното вещество; пред този контейнер в предната част на
раницата са поставени два термоса, пълни с горивна смес бензин/дизел в
съотношение 1/2 и до тях е бутилката с пропан-бутан; допълнителното електронно
устройство, заедно с радиостанцията WEIERWEI и батерията от 9 V са разположени вляво над
контейнера с взривното вещество; в раницата най-отгоре са поставени и дрехи за запълване
на обема й
Експертите описват и начина на задействане на
СВУ – за целта двете радиостанции предварително са настроени на е. и съща
честота, като и електронното устройство (комутиращият елемент) също е настроено
за съвместна работа с тях; за активиране на СВУ се подава сигнал/код от едната
радиостанция към втората радиостанция, свързана с електронното устройство,
което го декодира (разпознава) и подава сигнал към електрическия ключ, който
реално затваря веригата на електронния декодер и предава детонационен импулс на
взривното вещество, което се взривява.В проведения в с.з. разпит на вещите
лица, същите са категорични, че принципно е възможно и трета радиостанция
(извън тези, носени от Х.) да задейства целия процес на активиране на СВУ, но в
случая взривното устройство е задействано от радиостанцията, поставена в
носената от атентатора чанта.
В Допълнителната експертиза и след направения
следствен експеримент се констатира по достатъчно убедителен начин и точното
местонахождение на починалите лица и разположението им спрямо СВУ, като от
починалите лица само К.Ш. е вътре в автобуса на най-дясната седалка над
началото на багажното отделение, а всички останали са извън автобуса и най-близко
е израелският гражданин И.К. на 0,2м. отстояние от заряда, а най-далеч е
шофьорът на автобуса М.К. на 2,20м. от заряда.
В допълнение на двете Комплексни
взриво-технически експертизи следва да се вземе предвид и изготвената
Ситуативно-техническа експертиза (т.78, л.11), заключението по която внася
допълнителни детайли за реализираната фактическа обстановка, тъй като реално
експертизата прави реконструктивно модулиране на взривния инцидент, а именно по
резултатите от взрива се определя неговата мощност и се реконструира
положението на всички пострадали лица.Тези
вещи лица също застъпват тезата, че СВУ се намира извън автобуса, в неговата
дясна част на нивото на ръба на първия багажен отсек и в момента на
взривяването му е на гърба на дееца, което се потвърждава именно от неговите травми
(от разчленяването на трупа).Наред с горното експертите подчертават и факта, че
основните и най-тежки поражения понасят лицата, намиращи се в пространството
между двата автобуса (това е т.нар. зона на абсолютната смърт и се визират
починалите туристи и шофьора М. К.), следващите по тежест наранявания получават
свидетелите А К. и Д.Ф., намиращи се на пътя на взривната вълна и в зоната на
критичните наранявания, а физическите наранявания на всички останали пострадали
са сравнително по-леки.
Към доказателствената съвкупност са приобщени
и заключения на няколко Съдебно-технически експертизи с обект на изследване
няколко отделни диска, съдържащи записи от различни обекти, като на тази база
се установява движението на М.Х.в страната – установява се точният момент на навлизането му на територията на
летище С. на 18.07.12г., като е превозван от таксиметров автомобил, влизащ в
района на аерогарата в 17.10ч.(т.77, л.3); в отделна СТЕ (т.77, л.11) се
проследява движението на Х. във вътрешността и в района извън терминал
Пристигащи, а именно първоначално лицето влиза в залата на терминал Пристигащи
и се насочва към информационното табло, веднага след това излиза, пресича
намираща се пред входа пешеходна пътека и навлиза в района между паркиралите
автобуси, където в 17.24ч. е взривено СВУ; в същата тази експертиза е отразено
и движението на Х. в с.Р. в часовия диапазон 16.51ч.-16.53ч., непосредствено
преди да се насочи към летището.Експертът е категоричен, че предоставените за
изследване записи не са манипулирани и на всички записи е заснето едно и също
лице.
На експертно изследване са подложени и
приобщените към доказателствената съвкупност документи за самоличност – видно
от СТЕ (т.7, л.7), както американските свидетелства за управление на МПС от
щата М. с №№ * на името на Ж Ф.М. и А * на името на Р.У.Р., така и
американската карта за социално осигуряване (* *) № * са неистински.Изрично се сочи, че трите
документа са отпечатани на цветен принтер марка Неwlett Packard, като отделните печатащи устройства от тази
марка притежават уникални специфики и при направеното сравнително изследване на
документите се установява, че при изработката на същите е ползван един и същ
принтер, респ. налице са обвързващи доказателства за предприетата от М.Х. и от подс.Х.Е
Х.Х. подготовка, включваща и изработката на неистински документи за самоличност
и за целта е ползвано едно и също принтиращо устройство марка НР, модел Соlor Laser Jet 5550 DN, номер на модела *. Касателно последното в
хода на ДП са събрани доказателства, обективирани в официален отговор от
компетентните власти в Реп.Л. по повод изпратени им молба за правна помощ (т.21, л.13 и л.17) – в тази вр. е установено, че принтерът
е доставен на фирма * с адрес в гр.Бейрут, която фирма на 03.04.2007г. го
продава на компания Loginet и при покупката представител на търговска компания-купувач в съставените
за целта документи подава адрес, установен в последствие за адрес на училище „*“,
след справка в което е констатиран отрицателният факт на липса на закупувани
канцеларски материали и принтер от горепосочената фирма-продавач.Т.е. още през
2007г., към момента на закупуване на принтера е подадена невярна информация и
по този начин са създадени предпоставки, преграждащи възможността за
установяване на реалния ползвател на принтиращото устройство.
Горепосочените три документи (СУМПС на името
на Ж Ф.М. и на името на Р.Р.и американска карта за социално осигуряване № *) са предмет на изследване и по
изготвената Графическа експертиза (т.12, л.4) и същата извежда заключението, че
подписите върху документите на името на Ж Ф.М. са положени от едно и също лице,
но подписите върху документите на името на Р.У.Р. (СУМПС и карта за социално
осигуряване) не са положени от едно и също лице, но не може да се идентифицира
техния автор, респ. в подготовката на подс.Х.Е Х.Х. участва и друго трето на
настоящото производство лице.Т.е. налице са данни за неистинност на
инкриминираните документи, като създаването на същите е резултат от обща
съвместна деятелност на различни лица.
По делото е изготвена и СТЕ (т.83, л.35),
съдържаща данни за наименование и местонахождение на интернет доставчици,
обслужващи определени IP адреси, установени в хода
на разследването по пътя на международно-правното сътрудничество (т.81 и т.82),
като за отправна точка в случая е ползван определен идентификационен номер *.Тук
на първо място се отбелязва, че при преглед на самите данни за осъществявана
интернет комуникация се проследява активността на потребител, регистриран с име
D.H. във Ф. *) и ползван от подс.М.Ф..Видно от
приобщените към доказателствената съвкупност писмени материали, регистрацията
на горния профил е направена на 22.09.2009г. и потребителят комуникира с
потребител с име А.Н. (напр. на датите 03.06.12г., 03.06.12г., 13.06.12г.,
15.06.12 и 19.06.12г. – т.82, л.56 и следващите), като и сестрата на подсъдимия
се казва А.Н..В тази насока и съобразно заключението по коментираната СТЕ, IP адресите, ползвани при тази интернет комуникация се намират в Л., Б.и то на
обществени масови достъпни места (напр. *).Наред с това и съобразно наличните
по делото писмени доказателства, през периода на комуникация между горните
потребители подс.М.Ф. реално се намира на територията на Л., респ. всички тези
данни не се оценяват за обикновено съвпадение, а се ползват за сигурна доказателствена
база относно факта на реално осъществявана именно от подсъдимия интернет
комуникация.В тази вр. интерес по делото представлява и обстоятелство, че от
този акаунт (със същия горепосочен идентификационен номер) се извършва и
интернет комуникация с потребител с име *, а за лице с това име са налични
данни за членство в Х., като неговият баща А.А.Ш.е бил един от ръководителите
на Х. в С.и работел, като жуналист на Телевизия „*“ на Х.. Видно от приложените
справки (т.82, л.35), е. от тези комуникации е осъществена на 02.07.12г., като
авторът/търсещото лице е именно М.Ш и според СТЕ, той в този момент се намира в
Л., а кореспондиращото лице/получателят е подс.М.Ф., който към горната дата
вече се намира на територията на България, по-точно в гр.Р. и дори в тази вр.
дадените свидетелски показания носят информация за проявяван интерес от страна
на подсъдимия за наличен интернет в хотел Лилия.
Изследвани са и приложените по делото писмени
договори за наемане на МПС.В тази вр. се отбелязва графическата експертиза на
договор за наем от 07.07.12г. (т.12, л.15), сключен от подс.М.Ф. със св. С.К.–
самият договор представлява тип бланка, съдържаща предварително напечатен текст
и отделени места за допълнително попълване относно самоличността на наемателя на
вещта и характеристиките на същата, като в случая и според експертното
заключение, тази част от договора е попълнена ръкописно на латиница и е положен
подпис от лицето, попълнило и подписало и официален документ, предоставен за
целите на експертизата от съответните компетентни австралийски органи (този
документ касае лице с имена НН, а това е едно от официалните имена, ползвани от
подс.М.Ф.).Т.е. налице са допълнителни доказателства относно факта на ползвана
от подсъдимия фалшива самоличност, като в същото време и тъй като се доказа и
обстоятелството на изписване от това лице и на текста „A.R.H.“, то се заключава за
наведена от него и допълнителна неистинска информация относно мястото на
настаняването му на територията на РБ. В контекста на последното се отбелязва и
фактът, че идентичен адрес се сочи и от М.Х. в сключените от него под името Ж Ф.М.
договори за наем на автомобили.
Нужното внимание следва да се отдели и на
изготвената Лицево-идентификационната експертиза № 13/ДОК-39 (т.7, л.56), в
заключението на която изрично се сочи извода на евентуална идентичност на
лицето, чиято снимка е сложена върху процесното инкриминирано СУМПС на името на
Р.У.Р. и подс.Х.Ел Х.Х..
Следва изрично да се посочи, че към
доказателствената съвкупност са приобщени редица СМЕ, изготвени в хипотезата на
144 ал.2 т.1 НПК и съдържащи заключение за причинените на всеки един от
пострадалите свидетели наранявания (т.65) и съдържащи данни за причината за
настъпилата смърт на пострадалите лица (т.66).В тази вр. част от изготвените
СМЕ са обсъдени по-горе в настоящите мотиви при доказателствения анализ на
дадените от пострадалите свидетели показания, като тук съдът ще отбележи само
експертизите за получени наранявания от лицата, чийто непосредствен разпит не е
проведен в хода на съдебното следствие.Съгласно заключението на СМЕ (т.65,
л.31) относно св.Е.Т., същата към датата 18.07.12г. е бременна в пети лунарен
месец и постъпва в болница по повод болки в корема (със съмнение за заплашващ
аборт, какъвто обаче не настъпва) и по повод контузия на десен лакът и дясно
бедро, като телесните увреждания се дължат на падане.
За установяване нараняванията на В.Т. и
механизма на получаването им съдът черпи доказателствени данни също от
изготвената на ДП експертиза – той получава акустична травма на средното ухо,
без перфорация на тъпанчевите мембрани, което морфологично се изразява в
кръвонапълване, кръвонасядане и инфилтриране на тъпанчевите мембрани и
обективно състоянието на лицето се изразява в намаление на слуха и шум в ушите,
респ. налице е разстройство на здравето, неопасно за живота, като тези
наранявания се дължат на действието на ударната вълна при взрива на летището.
Към доказателствената съвкупност са приобщени
и заключенията на СМЕ (т.65, л.123 и л.127), съдържащи данни относно
причинените на пострадалати М. С. и Ш.С. наранявания.Видно от експертните
заключения, пострадалите лица получават сравнително леки наранявания, изразени
в порезни рани на крайниците, причинени от осколки от счупени стъкла в
следствие на ударната вълна след взрива.
В кръга на изготвените СМЕ е нужно изрично да
се отбележи СМЕ (т.5, л.71) на налични по делото ВД (а именно обгоряла перука,
носена от Х. и иззета при огледа на летище С. и 4 отделни нишковидни обекта,
иззети от един от наетите от Х.автомобили) – даденото заключение е, че
изследваните 4 бр. обекти са човешки косми от различни лица и те не са сходни с
тези от перуката, респ. автомобилът не е ползван само и единствено от Х., а и
от други лица, което е още е. косвена данна за ползването на този автомобил от
различни лица, включая и в периода на наем (което доказателство кореспондира и
с приложения снимков материал от записи на пътни камери).
В хода на съдебното следствие са изслушани и
съответно приети за доказателство по делото, като обективни и неоспорени от
процесните страни, отделни СМЕ касателно починалите лица, включая и касателно
М. Х. и в своето изложение съдът ще наблегне най-вече на причината за смъртта
на тези лица.На първо място се отбелязва, че съгласно СМЕ (т.66, л.12) и в
резултат на оглед на тленните останки на М.Х. се установява, че взривът,
причинил разчленяване на тялото, е бил в непосредствен контакт с тялото и след
взривяване на експлозива е последвало разрушаване на торса до ниво таз и
изтръгване на главата, като лицето не е било в автобуса към момента на взрива.На
следващо място съдът подчертава, че в заключенията на СМЕ (т.66) относно на
българския гражданин М.К. и относно починалите израелските туристи са подробно
описани както получените от тях наранявания, включая и тези, довели до
настъпване на смъртта, така и причината за тези наранявания.За целите на
настоящото производство съдът подчертава изградения от експертите извод, че
смъртта на всяко едно от лицата е резултат от различни травми, но същите са
причинени от действието на взрив с неговата взривна и топлинна компонента.
Значима за изграждане на фактическите изводи
по делото се явява Експертизата в областта на ДНК профилирането (т.5, л.59) –
същата изследва приложената по делото шофьорска книжка и картата за социално
осигуряване, и двата документа на името на Р.У.Р., като според заключението, върху
първия обект се установява само клетъчен материал на мъж, а върху втория обект
се установява смес от клетъчен материал (мъжки и женски в различно съотношение)
и то на повече от две лица и съгл. т.4, изолираният в по-голямото количество клетъчен
материал формира ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила, определен в друга
Експертиза (т.5, л.47), а последната изследва именно ВД, относими към тленните
останки на самия атентатор.Т.е. налице са доказателства за реален досег от
страна на М.Х. с вещи, ползвани от подс.Х.Е Х.Х. и то в рамките на времевия му
престой на територията на страната.
Видно от изготвените Автотехнически
Оценителни експертизи (основна и допълнителна такава – т.11, л.113 и л.123 и
т.84 л.3), реалните материални щети, нанесени върху автобус БОВА * с ДК№ *, възлизат
на 17 500лв.; стойността на автобус Митцубиши възлиза на
10 972,04лв., а причинените му материални щети са оценени на
18 021,18лв.; стойността на автобус БОВА с ДК№ * възлиза на
12 908,38лв. и са му причинени щети в размер на 1 881,20лв.
В хода на ДП са изготвени и
няколко експертизи, които не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка (напр. Химическа експертиза в т.14 л.81, техническа експертиза т.11
л.93 и др.) – тези експертизи са само показател за обширната дейност по
разследването в насока проучване на всяка е. възможна версия.
Гореустановената фактическа обстановка се
подкрепя и от приобщените по делото писмени доказателства, ползващи се с
доказателствена годност, тъй като са събрани по установения в НПК процесуален
ред и в хода на съдебното следствие са предявени на процесните страни по реда
на чл.283 НПК – справки за влизане/излизане от страна на двамата подсъдими;
изпратени от Австралийската федерална полиция и от канадската полиция
(съответно за подс.М.Ф. и за подс. Х.Ел Х.Х.) удостоверителни документи за
истинската самоличност на двамата подсъдими, като тук е нужно изрично да се
посочи, че съгласно тези документи подс.М.Ф. легално ползва в различен времеви
период (уточнен по-горе) имената Н.н.и J.d.(т.30, л.23 и сл.); изпратен е и официален отговор на съдебна поръчка от
Ф. с лични данни и адреси за лицето М.Х.Ел Х., като от същите е видно, че на
04.01.12г. с полет на Еър Франс той пътува по маршрут Марсилия - Б.(т.72, л.8 и
сл.); справки от мобилните оператори и от различни интернет доставчици, като в
тази насока съдът подчертава писмо от ф.СпектрумНет със съдържащи се данни за
транзитиран на 14.07.12г. телефонен трафик от Телеком Австрия Груп (с код *),
без информация за номера на повикващия, като разговорът е насочен към тел.№ * (стационарен
номер в гр.В., офис на св.Кл.Д.) и е проведен разговор за времето 10:25:07ч. –
10:27:46ч. (т.8, л.95), като в контекста на тези данни следва да се направи е.
препратка към показания на св.Кл.Д. за провеждане на телефонен разговор с Х. с
цел удължаване срока на наетия автомобил и да се подчертае доказаният факт на
преминаване през Австрия, пътувайки за РБ, само и единствено на подс.М.Ф.,
респ.последният има обективната възможност да закупи СИМ карта на австрийски
оператор и я предава на Х., който я е ползвал, т.е. налице са косвени
доказателства за осъществена връзка между горния подсъдим и самия атентатор.
Тук съдът отбелязва и приобщените към
доказателствената съвкупност документи, отразяващи действията по идентификация
на починалите израелски граждани – касае се за съвместни действия на
българските разследващи органи и представители на израелската служба DIFS (Служба за идентификация на лица към израелската полиция), като са идентифицирани
пострадалите М.К., А.М., И.К., Е П., М М Х. и К.Ш. - израелските граждани са идентифицирани чрез различни
методи, включая и ДНК съпоставка, за което дават показания и част от
разпитаните свидетели.Следва да се подчертае и приложеният списък на
израелските туристи, предоставен от ф.О. (т.1, л.177) и съдържащ данни за
самоличността на лицата, пристигнали в РБ на 18.07.12г. с полет от Тел Авив.
По законноустановения процесуален ред са
приобщени и редица документи, удостоверяващи реалното пребиваване на двамата
подсъдими и на лицето М.Х. на територията на страната и удостоверяващи един от
аспектите на тяхната дейност.Имат се предвид сключените договори за наем на МПС
- договор за наем на л.а. с наемодател ЕТ С. К.и наемател Брайън Д Джеймисън, в
който договор е вписано свидетелство да правоуправление № А * (т.6, л.117); предаденият
договор за наем на л.а. Пежо 307 № * от 06.07.12 с наемател Б.Д. (т.6, л.36-л.37),
като договорът е подписан от наемодателя, но не и от наемателя; три броя договори
за наем на МПС с наемодател * * ООД и наемател Ж Ф.М., като в договорите
изрично е посочено, че лицето е американски гражданин и е настанен в * (т.6,
л.62-л.68); договор за наем на л.а. от 12.07.12, сключен между Ж Ф.М. и св.Р.К.
(т.6, л.101).
Налице са и документи относно настаняването
на подсъдимите и на М.Х. в различни хотели в България - Копие от тетрадката с
данните на Ж Ф.М., настанен в хотел „П“ гр.В.(т.2, л.59); страница от книга за регистрации със записани
от св.А.Я. данни за настанен в хотела турист с имена Жак Ф.М. и срок на
пребиваване от 01.07.12г. до 06.07.12г. (т.52, л.116); адресна карта за
чужденец, издадена от х-л „Л“ гр.Р. на името на подс.М.Ф. с посочени данни за
неговата самоличност, а именно дата и място на раждане ***г. A.и паспорт № *,
издаден на 29.06.05г. със срок на валидност до 29.06.15г., като в адресната
карта е вписан престой на лицето от
02.07.12г. до 12.07.12г. (т.3, л.110)
Необходимо е изрично да се посочи и
приложеното картонче с надпис „Туркиш Аъерлайнс Бординг Пасс“ с № ЕТ */1,
издадено на името на подс.Х.Ел Х.Х. (т.4, л.16) – удостоверява факта на
придвижване на подсъдимия от Б.до И. на 11.07.12г., а видно от приобщения към
доказателствената съвкупност списък на пътниците на авиокомпания Търкиш
еърлайнс (т.19) подсъдимият в последствие пътува отново със самолет по курс И.-Б.
на 12.07.12г. и по курс Б.-И. на 19.07.12, като за целта ползва електронен
билет на собственото си име Х.Ел Х.Х..По пътя на международната правна помощ от
Румъния е получена по делото информация за влизане/излизане и престой в
страната на подсъдимия – в нарочен протокол от 27.02.13г. и в резултат на
извършена проверка в базата данни на румънската полиция, се установява, че канадският
гражданин Х.Ел Х.Х. влиза в Румъния на 12.07.12г. в 09.23ч. през летище Отопени
с полет ТНУ 1043 И.-Б. и лично попълва „Известие за пристигане и отпътуване“
(приложено по делото), излиза от Румъния пеша на 13.07.12г. в 9.30ч. през ГКПП
Гюргево, на 18.07.12г. в 18.38ч. отново влиза в Румъния от България през ГКПП
Гюргево с л.а. Меган № * и на 19.07.12г. през летището напуска страната с полет
Б. - И..Установено е също така, че на датите 12/13.07.12г. и 18/19.07.12г. Х. е
отсяда в х-л * в гр.Б., без предварителни резервации и плащане в брой в евро, по
време на престоя си не ползва телефон на хотела.Тук следва да се посочат и
допълнителните данни, установени от румънските разследващи органи и
предоставени по настоящото ДП – изискана е подробна информация за самолетни
билети за авиокомпания Туркиш еърлайнс с посочване на факта, че на 11.07.12г. в
гр.Бейрут, Л. е закупен самолетен билет на името на подс.Х.Ел Х.Х. с първоначално
заявени дати за пътуване 11.07.12г. по маршрут Б.– И. и на 12.07.12г. по
маршрут И. - Б. (които са спазени) и дати за обратен полет на 22.07.12г. по
маршрут Б. - И. и на 22.07.12г. по маршрут И. - Бейрут.Според подадената от
румънските разследващи органи информация, в последствие на 19.07.12г. подсъдимият
заявява промяна на датата на връщане и билетът веднага на горната дата е
преиздаден за маршрут Б. - И. и на 20.07.12г. за маршрут И. - Б.– промяната е заявена
и заплатена в брой лично от подсъдимия в офиса на Турските авиолинии в гр.Б. (л.22).Тук
възниква въпросът дали тази промяна в датата на отпътуване е предварително
плануван тактически ход или промяната е наложена от определено внезапно
възникнало и непредвидено от подсъдимия обстоятелство, като този въпрос е пряко
обвързан от друг такъв, а именно въпросът дали датата 18.07.12г. е
предварително планувана за осъществяване на терористичния акт или същата е
предоставена на личната преценка на Х.и подсъдимите, съобразно факта на
приключване на приготвлението на СВУ. В тази вр. на първо място се отчита, че терористичният
взрив е извършен на 18.07.12г. и още на тази дата подсъдимият бързо напуска
пределите на България, като логични се явяват и последващите му действия по бързото
напускане и отдалечаване от съседните на България държави; от друга страна по
делото липсват конкретни фактически данни (преки или косвени) за настъпване на
определено събитие (извън терористичния взрив на летище С.), провокирало
бързото и дори внезапно (според показанията на свидетелите Н.А. и Б.А.)
напускане на подс. Х.Е Х.Х. на пределите на страната и именно поради това,
съдът приема, че датата 18.07.12г. не е изначално определена; съобразно
предварителните самолетни резервации на подсъдимия, може да се каже, че е
фиксиран само крайният срок на извършване на терористичния акт и според този
срок е планувано и поетапното пребиваване в РБ на двамата подсъдими; респ.
конкретната дата на извършване на престъплението е предоставено на преценката
на самите извършители на деянието и е предопределена от момента на изработване
на СВУ, а това от своя страна е показател, че самото СВУ е изработено на
територията на страната. Лишено е от логика поведението по продължително във
времето съхраняване на готовото вече взривно устройство, тъй като това
обстоятелство само по себе си създава риск за откриване на същото и за провал
на плануваното престъпно деяние.В същото време самият факт на бързо напускане
на България от страна на подс.Х.Е Х.Х. представлява и косвено доказателство
относно обстоятелството на налично у същия знание за приключване на процеса по изработване
на СВУ и за налично предварително знание относно точния момент на взривяване на
същото, към който момент с цел укриване и избягване на задържането му той
напуска хотел „А.“ и с таксиметров превоз се насочва към граница и успява да напусне страната, преди
затварянето на държавните граници.
В горепосочения протокол от 27.02.13г.
румънските власти предоставят и официална информация относно влизане/излизане от
страната на подс.М.Ф. - на 28.06.12г. в 04.00ч. той влиза в Румъния от Унгария,
през ГКПП Куртич с влак, пътуващ по маршрут Виена-Будапеща-Б., още същия ден на
28.06.12г. в 18.03ч. излиза от Румъния през ГКПП Гюргево с л.а.Дачия Логан,
управляван от св.З.Й; на 11.07.12г. в 18.00ч. подсъдимият напуска България и
отново влиза в Румъния през ГКПП Гюргево с л.а. Шкода с румън.регистрация,
веднага след отива на ж.п.гара Б. север и в 19.20ч. си закупува билет, като на
12.07.12г. в 10.10ч. излиза от Румъния през ГКПП Куртич с влак, пътуващ по
направление Тимишоара север – Будапеща, респ. подс.М.Ф. и при влизането и при
излизането от България ползва един и същи маршрут на придвижване, като
маршрутът е съвсем различен от този, ползван от подс. Х.Е Х.Х. и от Х..На
следващо място и отчитайки горната доказателствена информация, съдът гради
извод за пребиваване на територията на Румъния, Б. макар и за кратко на датата
12.07.12г. и на двамата подсъдими, което им предоставя реална възможност за
личен контакт и обмяна на информация относно извършените подготвителни действия
за терористичния акт.
По делото са налице и писмени доказателства,
проследяващи движението на подс.М.Ф. в период преди и след пребиваването му в
страната.В тази вр. в предоставени официални данни от полските разследващи
органи (т.19, л.132 и сл.) се съдържа фактът, че на датата 26.06.12г.
подсъдимият лети по маршрут Б.– Варшава и веднага на същата дата заминава за
Чехия, със самолет до Прага, от където се придвижва до Виена и от там по горепосочения
маршрут се придвижва до България; в последствие на 16.07.12г. той се връща се в
Полша с полет от Прага (каца във Варшава в 21.25ч.) и отново със самолет
напуска Варшава за Бейрут, което се потвърждава и от приложения по делото
списък на пътниците (т.19, л.139-143).В допълнение следва да се посочат и фактите,
съдържащи се в депозиран по делото официален отговор от Чехия по повод
изпратена съдебна поръчка (т.22), че за периода 29.05.12г. – 30.05.12 г. в
Чехия, в хотел Интерконтинентал пребивава лице с име БД (самоличност, ползвана
от подс.М.Ф.), като това лице има и резервация за периода 17.07.12г. - 18.07.12г.,
която по-късно анулира; също така подс.М.Ф. има и резервация за полет по
маршрута Варшава -Б.на датата 18.07.12г., като и тази резервацията е променена и
то лично от него, ползвайки истинската си самоличност, и той замина със самолет
на 16.07.12г. за Бейрут, както се посочи по-горе.Тук отново датата 18.07.12г.
не е случайна; съвпада с датата на терористичния взрив и според съда, именно
това е причината за анулиране на резервацията, респ. лицето притежава знание за
точния момент на терористичния акт и с цел осуетяване установяването на неговото
местонахождение и укриване извън държава, от която би могло да бъде екстрадирано,
анулира направената резервация.
Съобразно цялата горепосочена доказателствена
информация и проследявайки маршрутите на движение на двамата подсъдими прави
впечатление фактът, че отправната точка за всеки един от тях е гр.Бейрут, Л., преминават
през различни държави както непосредствено преди влизането си в България, така
и след това и крайната точка на пътуването им отново е гр.Бейрут, Л., което
обстоятелство, наред с всички други данни за обвързаността им с Л., не се
приема за случайно такова; същото е целенасочено, доколкото именно в Л. е
ситуирано ръководството на организацията Х., което би им предоставило обективни
условия за укриване, а така също и именно в Л. е отпочната и подготовката на
тяхната деятелност (с оглед доказателствата за изготвяне на ползваните
неистински документи именно в Л.).От друга страна избраният маршрут и начин на
придвижване на подсъдимите гарантира анонимност, дискретност, по-трудна
индивидуализация и проследяване при последваща проверка.
Към доказателствената съвкупност са приобщени
и редица медицински документи (т.26, т.27, т.54, т.58, т.59 и др.), съдържащи
конкретни данни за получените от пострадалите лица наранявания, за приложеното
им лечение (както на територията на РБ, така и на територията на Израел) и за
конкретния оздравителен период на всеки един от тях.Тези медицински документи
са изключително много на брой и обемни по съдържание и доколкото по отношение
на горните обстоятелства не се спори между процесните страни, то настоящият съд
приема за излишно подробно да описва и анализира тяхното съдържание, а само и
единствено подчертава, че медицинските документи изцяло кореспондират и
подкрепят събраните по делото гласни доказателства, в частност множество СМЕ и
показания на пострадалите свидетели.За прецизност на настоящото изложение
следва обаче да се отбележат представените в хода на съдебното следствие и
издадени от Националния осигурителен институт на Израел поименни документи за
всеки един от пострадалите, в които документи фигурира определената им степен
на инвалидност (т.9 л.2956-л.3055) – на св.З.Ш. е определена 20% постоянна инвалидност,
на Б.Ц.Х. 16% инвалидност, на Е. Т. 15,65% инвалидност, на В.Т. 10% инвалидност,
на Л.А. 20% инвалидност, на Й. А 21% инвалидност, на АА 5% инвалидност, на А Ш.
22 % постоянна инвалидност, на Х.Ш. 5 %
инвалидност, на Й.Ш. постоянна инвалидност 28%, на Л.Ш. 20% инвалидност, на М Ш.
20% инвалидност, на М.Ш. 19% инвалидност, на Д.Ф. 99% инвалидност, на Х.Л 33%
инвалидност, на Р.Ш. 28% инвалидност, на А.Б.Ш. 13% инвалидност, на Я.Б.Ш. 19%,
на Д ДА Х. 19%, на Р.Д. 20% постоянна инвалидност, на Г.К. 68% инвалидност, на И.Ш.
30% инвалидност, на Н.М. 59% инвалидност, на П.М. 3% инвалидност, на М.М. 12%
инвалидност, на А К. 30% инвалидност, на С.Д. 10% инвалидност, на В.Б. 33%
инвалидност, на A. 5% инвалидност, на Г.М.12% инвалидност, на А К. 33%
инвалидност, на В.К. 42% инвалидност и на Г.С. 100% инвалидност.
При цялостен анализ на всички представени
медицински документи съдът заключава, че съдържащата се в същите доказателствена
информация напълно съответства на обсъдените по-горе гласни доказателства.От
друга страна всеки един от тези документи е издаден от съответен компетентен
орган и е приобщен към доказателствената съвкупност по законно установения
процесуален ред, респ. ползва се с формална доказателствена сила, а по същество
съдът не намира основание да постави под съмнение изложените в тях фактически
обстоятелства и приема за безспорно доказан факта на причинени телесни
увреждания на пострадалите лица (индивидуални за всеки един от тях и подробно
описани по-горе в мотивите).
По делото са налични и редица писмени
доказателствени средства, съдържанието на които следва да бъде посочено.Имат се
предвид протоколите, отразяващи извършени действия по разследването – протоколи
за разпознаване, протоколи за доброволно предаване и протоколи за претърсване и
изземване.Отчитайки извършването на описаните в протоколите действия по
разследването по процесуалния ред на чл.161-162 НПК, отчитайки формалната
законова издържаност на тези писмени доказателствени средства (съставени са от компетентен
разследващ орган, притежават всички изискуеми реквизити и съответната
предварителна или последваща съдебна санкция) и отчитайки съдържанието на
самите протоколи, съдът обосновава обстоятелството, че на посочените дати, на
посочените места и от посочените лица са били иззети подробно описаните вещи – различни
документи (обсъдени в частта на доказателствения анализ на писмените
доказателства), СИМ карта, компютър, дрехи, плажна кърпа, маратонки и други.Т.е.
доказано е обстоятелството на законосъобразно извършване на тези действия по
разследването и тяхното коректно отразяване в съставените за целта протоколи,
като следва да се подчертае фактът, че именно посредством този способ по делото
са приобщени и карта със снимка на името на Джак Ф. Мартен с надпис М. и № J 249982, шофьорска книжка с № * и карта
за социално осигуряване № * на името на Р.Р. (т.6, л.22).
В кръга на писмените доказателствени средства
са приобщени и редица протоколи за разпознаване – т.напр. свидетелите С.К, Ф. Т.,
Д.Б., Р.Д., Г.Ч. и Р.Р. разпознават подс.М.Ф. (т.3, л.41, л.32, л.37, л.45,
л.104 и л.117), свидетелите Б. А., Н.А., Д.В. и И.И. разпознават подс.Х.Е Х.Х.
(т.4, л.35, л.39, л.51 и л.59), а редица свидетели (напр. А. Я. и Ат.Я.)
разпознават и атентатора М.Х..
За изчерпателност в доказателствения анализ
съдът отбелязва и обстоятелството на налични по делото редица Протоколи от
18.07.12г. (т.1), съгласно съдържанието на които определени служители от
болничното заведение в гр.Б. доброволно предават вещи на свои пациенти
(преимуществено дрехи), но самоличността на последните не е изрично уточнена –
касае се за пострадали от взрива лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ,
но липсва конкретизация на имената на същите.
Валидната доказателствената стойност на
протоколите за претърсване на недвижими имоти и изземване на вещи и валидната
доказателствена стойност на протоколите за доброволно предаване предопределят и
доказателствената годност на приобщените по реда на чл.284 НПК веществени
доказателства.За такива по см.на чл.109 НПК се оценяват наличните по делото СД
с данни за придвижване на двамата подсъдими и най-вече с данни на придвижването
на М.Х., части от отделни елементи на СВУ, дрехи на Х. и подс.Х.Е Х.Х. и др.Иззетите
ВД са съотносими към предмета на доказване.Същите са предмет на изследване по
назначените по ДП различни експертизи, приобщени към доказателствената
съвкупност и обсъдени подробно по-горе в настоящите мотиви.Извън това, съдът
следва да отбележи и приобщеното към доказателствената съвкупност СД, съдържащо
видеозаснемане на движението на лицето М.Х. на територията на гр.Н. и онагледяване
на обективираното от него поведение.В тази насока прави впечатление проявената
изключителна активност на атентора в рамките на времевия период от 01.07.12г.
до 10.07.12г. – той излиза всеки ден и всеки ден ползва наетите от него
превозни средства, като от снимковия материал са установява и фактът на
нееднократно съвместно пътуване от страна на М.Х. с още едно лице.Според съда,
това лице е именно подс.М.Ф. – този извод се базира на доказания факт на пребиваване
на последния в е. значителна част от горния период в с.Р., което населено място
се намира в близост до гр.Н., а според събраните гласни доказателства, както М.Х.,
така и подсъдимият са необщителни, изключително „затворени“, винаги се движат
сами и не контактува с никой, респ. поддържат по-близки отношения и личен
контакт само с лица, запознати и подпомагащи ги за реализацията на тяхната
дейност.На база на приложения снимков материал се констатира и фактът на
постоянно всекидневно придвижване от страна на Х. с раница на гърба, но само с
едно единствено изключение, а именно на датата 07.07.12г., когато в късния
следобед той излиза от хотела без раница, след това за кратко е установено
придвижването му с автомобил, заедно с още едно лице, а веднага след това той вече
се завръща към хотела пеша и с раница на гърба - в тази раница на 18.07.12г. е
поставено СВУ и поради тази й значимост, той винаги я носи със себе си и би я
поверил само и единствено на лице, запознато с планувания терористичен акт и
оказващо му помощ за това, а единственото такова лице в този момент в страната
е подс.М.Ф..Т.е. съдът приема наличие на достатъчно категорична доказателствена
информация относно реализирана съвместна деятелност от страна на подс.М.Ф. и
лицето М.Х.
От правна страна :
Анализът на събраните по делото годни
доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприетите факти,
изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване съгл. чл.102 НПК за всяко едно от двете процесни престъпления.С оглед на гореизложеното от
фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
По отношение престъплението по чл.108а ал.1
пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18 вр. чл.333 вр.
чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал. 4 вр. ал.1 НК
Това
престъпление е вменено и на двамата подсъдими, като съгласно обвинителната
диспозиция се наблюдават определени различия в обективните съставомерни
елементи, в частност в инкриминирания времеви период и инкриминирано място.
Събраните по
делото доказателства доказват по изискуемия съгл. чл.303 ал.2 НПК категоричен и
безспорен начин факта на осъществяване от страна на подсъдимите М.Ф. и Х.Ел Х.Х.
на престъпния състав по чл.108а ал.1
пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18 вр. чл.333 вр.
чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК.Съгласно тази разпоредба
наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило признаците на състава и
респ. в конкретния случай реализирало помагачески действия по отношение на
лицето М. Х. за извършване на терористичен акт.В конкретния случай и с оглед приобщените
гласни и писмени доказателства, съдът приема за доказано авторството на
визираното по-горе престъпление против републиката, предмет на повдигнатото
обвинение.Авторството на едно престъпление е неразривно свързано с
изпълнителното деяние, а за същото, като обективен съставомерен елемент ще се
изложат мотиви по-долу.Тук съдът подчертава, че са налице доказателства за
обективирано от двамата подсъдими поведение и то към инкриминирания времеви
период, което поведение запълва характеристиките на процесното престъпно такова.Доказано
е обстоятелството на реализирано активно сътрудничество от страна на
подсъдимите при подготовката на терористичното нападение както в насока избор
на конкретно място и конкретен времеви момент, снабдяване на елементи за СВУ и изработка
на същото, така и в насока всички останали съпътстващи горните мероприятия
действия.
В своето
изложение от правна страна съдът подчертава липсата на спор между процесните
страни за редица елементи от обективната страна на престъпния състав, поради
което на първо място ще бъде отделено спорното от безспорното.Не се спори
относно факта на действително извършено от страна на лицето М.Х. на датата
18.07.12г. в гр.Б., летище С. терминал Пристигащи престъпление тероризъм по см.
на чл.108а НК, обективирано посредством осъществяване на престъпления по чл.115 НК и по чл.333 НК, реализирани чрез терористичен взрив и целящи създаване на
смут и страх в населението на Реп. България и Реп. Израел.
В българския НК
липсва легална дефиниция на понятието тероризъм, но съгласно даденото от
академичната общност определение, тероризмът представлява политически
мотивирано и конспиративно организирано насилствено действие, насочено към
решаване на конкретни политически цели.Идентични квалифициращи характеристики
на понятието са залегнали и в Конвенцията на Съвета на Европа за
предотвратяване на тероризма (ДВ бр.54/2007г.).Именно поради горните признаци, тероризмът
е криминализиран за престъпление по глава първа от особената част на НК, респ.
обект на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с охрана
на създадения държавен ред в републиката.Практически тероризмът се изразява в
осъществяване на определен терористичен акт, който представлява и престъпление
по НК, като съгл. бланкетната норма на чл.108а ал.1 НК тероризмът включва само
изрично посочените в същата инкриминирани деяния – последните са изчерпателно
изброени, като изрично са визирани и престъпленията по чл.115 НК и чл.333 НК,
запълващи от обективна страна и процесното престъпление, вменено на двамата
подсъдими.
В контекста на
горното и с оглед конкретиката по настоящото дело, съдът подчертава, че
терористичното престъпление е обективирано чрез осъществяване на противозаконен
акт на насилие, изразен в извършване на противоправни деяния по чл.115 НК и
чл.333 НК, застрашаващи телесната неприкосновеност на множество лица, създадено
е състояние на терор и са нанесени сериозни материални вреди с политическа цел.В
тази вр. повечето събрани в хода на съдебното следствие доказателства са преки
такива – видно от множеството свидетелски показания, от писмените
доказателствени средства и от приобщените ВД (в частност СД-та, съдържащи
записи от поставени камери), на датата 18.07.12г. в гр.Б., летище С., Терминал
Пристигащи е взривено СВУ, задействано от лицето М.Х..По делото е доказан по
безспорен начин точния времеви момент на пристигане на лицето на територията на
самото летище, доказан е и фактът на придвижването му до автобус БОВА * с ДК№ *, собственост на ф.С. и
предприемане на действия по поставяне на раницата със СВУ в багажното отделение
на автобуса, след неуспеха на които действия лицето взема раницата си, поставя
я на гърба си и задейства взривното устройство (по описания по-горе начин,
изцяло базиран на заключението по назначените Комплексни взриво-технически
експертизи).Налице са и категорични доказателства относно обстоятелството на
настъпила смърт на българския гражданин М. К. и на израелските граждани И.К., Е
П., М Х., А.М. и К.Ш., всеки един от които, наред със самия атентатор, се
намира в т.нар. зона на абсолютната смърт, според Ситуативно-техническа
експертиза и според заключението на изготвените отделни СМЕ в частта им относно
механизма на причиняване на смъртта. Доказано е и обстоятелството, че след
взривяване на СВУ и последвалия пожар е изцяло унищожен автобус БОВА * с ДК№ *,
собственост на ф.С. и на стойност от 17 500лв., а на намиращите се в
непосредствена близост до него автобуси са причинени материални вреди –
съответно на автобус марка Митцубиши Маратон с ДК№ *, собственост на К.-7 ЕООД,
щетите са в размер на 18 021,18лв. и на автобус Бова с ДК№ *,
собственост на Д.ООД, щетите са в размер на
1 881,20лв., респ. общата стойност на причинените щети възлиза на 37 402,38лв.Т.е.
по делото е доказана причинно-следствената връзка между поведението на М.Х. и настъпилите
вредни последици, изразени в причинена смърт на горепосочените лица и в нанасяне
на материални щети в горепосочения общ размер, като тази обвързаност между
причина и следствие е въздигната в съставомерен обективен елемент.
Всички
горепосочени обективни характеристики в поведението на М.Х.запълват по отделно
от обективна страна престъпните състави на чл.115 вр.чл.18 НК и чл.333
вр.чл.330 ал.1 НК.
Касателно
престъпното деяние по чл.115 НК от правна страна съдът подчертава следното:
Събраните по делото доказателства се ползват с изискуемата конкретика относно инкриминираната
дата 18.07.12г. и относно инкриминираното място гр.Б., летище С. терминал Пристигащи.Налице
са и множество на брой и убедителни по съдържание доказателства относно изпълнителното
деяние и начина на неговото извършване.Материалната норма на чл.115 НК въздига
в изпълнително деяние умишленото действие „умъртви“, респ. законодателят
набляга на престъпния резултат (причиняване на смърт), който би могъл да бъде
постигнат посредством различни действия.В конкретния случай оценката на
поведението на дееца по задействане на СВУ се възприема от съда за обективно
проявление на изпълнителното деяние по чл.115 НК. Самият механизъм на
извършване на деянието се установява на базата на е. широка доказателствена
основа – свидетелски показания, писмени доказателствени средства (в частност
протоколи за оглед на местопрестъпление, в резултат на което са установени и
отделните елементи на СВУ) и експертни заключения.В тази насока съдът
подчертава описаната от св.Г.К. фактология по възникнал словесен спор между
съпругът й И.К. и непознато за нея лице, което лице не е част от групата на
пристигналите израелски туристи (показател за което е фактът на проведен
разговор с него на английски език) и което лице по даденото от свидетелката
описание е М.Х., като поводът за възникналия спор са действията на това лице по
„разместване на куфарите“ и направен опит за поставяне в багажното отделение на
автобуса на раницата със СВУ. Тези показания са приети за достоверни такива, с
оглед изложения по-горе доказателствен анализ, като същите кореспондират и със
заключенията по назначените Комплексни
взриво-технически експертизи.Фактът на произведен взрив с последвал
бързо разраснал се пожар се описва и от всички разпитани по делото свидетели,
присъствали лично на мястото на извършване на престъпното деяние и поради това
притежаващи качеството на очевидци.Т.е. при тези фактически данни се налага
правният извод за осъществено от страна на М.Х. активно поведение по извършване
на терористичен взрив, обективиран чрез задействане на СВУ на оживено място, в присъствието
и в непосредствената близост на множество лица.Именно тези обстоятелства се
оценяват от съда за обективна предпоставка, благоприятстваща причиняване на
смърт на всички намиращи се в автобуса и в близост до същия лица – българските
граждани Д.И. и М.К. и всички израелски туристи А.М., И.К., Е П., К.Ш., М-М Х., А Ш., А.Б.Ш.,
А А., Й.А., А К., А Х К.,
Б.Ц.Х., В.Т., В.Б., Г.С., Г.М.,
Г.К., Д.Х.Ф., Р.Д., С.Д., Д.-А Х., Е.Т., Я.Б.Ш., З.Ш., Й.С.Ш., И.Ш., Л.А., Х.Л, Л. Ш., М. С., М.Ш., М.С.Ш.,
М. М., Н.М.Б., Р.С., Р.Ш., Р.Ф., Ш.С., A., В. Кoза, П. М., Ш.Х., Х.Ш..Обстоятелствата,
свързани с конкретната фактическа обстановка в момента на задействане на СВУ,
са показател за целения от дееца резултат, а именно причиняване на смърт на
всички горепосочени лица.Благодарение обаче на реакцията и намесата на И.К.,
отразена по-горе, извършителят взема раницата си от багажното отделение и едва
след това задейства СВУ, причинявайки смъртта само на шестте горепосочени
лица.Т.е. изпълнителното деяние е довършено, но въпреки това не са настъпили
предвидените в закона и желани от дееца общественоопасни последици и то по
независещи от волята му причини.Престъплението по чл.115 НК е резултатно такова
и в конкретния случай действително е настъпила смъртта, но само на част от
намиращите се на местопрестъплението лица, което съобразно доказателствата, не
кореспондира с волята на извършителя и именно поради това, съдът приема, че
деянието е останало във фазата на опита.Причиненото престъпно въздействие
(взривяване на СВУ с доказаното количество тротилов еквивалент и то в
сравнително затворен отсек между двата автобуса допринася за усилване ефекта на
взривната вълна, като задействането на СВУ в затвореното багажно отделение на
автобуса, както е било първоначалното намерение на Х., би довело до много
повече щети) по принцип разполага с реалната възможност да причини смъртта на всички
пострадали, тъй като е извършено по начин и със средства, практически
разполагащи с обективните характеристики за това.Смъртта на всички пострадали обаче
не е настъпила, не поради отказ на дееца, а поради адекватна реакция на починалия
И.К. - именно фактът на оказан определен натиск върху Х. да вземе раницата от
багажното отделение намалява целения ефект от произведения взрив.При тези
фактически данни се налага изводът за недовършеност на престъплението, но по
независещи от дееца причини.В случая престъплението е недовършено, тъй като не
е настъпил законово предвидения съставомерен резултат, целен от субекта на
престъплението. Довършването на изпълнителното деяние и непостигането на
целения резултат квалифицират престъплението като такова, приключило във фазата
на довършения опит, съгл. легалната дефиниция на чл.18 ал.1 НК.
Касателно
престъпното деяние по второто запълващо състава на бланкетната норма на чл.108а
ал.1 НК престъпление, а именно това по чл.333 вр. чл.330 ал.1 НК от правна
страна съдът подчертава следното:
Съгласно
горните разпоредби, водещ за това деяние се явява начинът на реализирането му –
законът изисква осъществява на престъпното посегателство посредством общоопасен
начин или с общоопасни средства. В случая по делото е доказан фактът на
местонахождение на автобусите с марка Бова ФХД с ДК№ *, Митцубиши Маратон с ДК№ * и Бова с ДК№ * на датата 18.07.12г. на
територията на летище С., гр.Б., като същите са наети от ф.О. за превоз на
пристигащите израелски туристи.Доказано е и обстоятелството на извършен на
горната дата и място терористичен взрив – от страна на М. Х.е задействано СВУ,
което се взривява и предизвиква пожар в автобус марка БОВА ФХД 12 360 с ДК№ *, собственост на ф. С.. Последният в този момент е
паркиран между другите два автобуса, а именно автобус марка Митцубиши Маратон с
ДК№ *, собственост на К.-7 ЕООД и автобус марка Бова с ДК№ *, собственост на Д.ООД,
като разположението на тези автобуси, отстоящи на сравнително кратко разстояние
един до друг представлява обективен факт, допринасящ за разпростиране на пожара
върху всички тях – по отношение на този факт не се спори между процесните
страни, но също така той е и доказателствено подкрепен, установява се на базата
на заключението по назначената Пожаро-техническа експертиза, като следва да се
отчетат и множеството свидетелски показания и протоколи за оглед на
местопрестъпление, ведно с приложения към тях снимков материал, съдържащи
категорична доказателствена информация за възникналия пожар и причинените в
резултат на това щети върху горните три автобуса. Видно от доказателствата по
делото, трите автобуса са паркирани в следната поредност – автобус марка Бова с
ДК№ *, до него е автобус марка Бова * с ДК№ * и след това е автобус марка
Митцубиши Маратон с ДК№ *. Съобразно доказателствената информация, СВУ е
взривено в разстоянието между автобус БОВА * с ДК№ * и автобус Митцубиши
Маратон с ДК№ * (Х. се намира в по-голяма близост до първия от тях) и именно
поради това, вредите в по-голям размер са причинени на тези два автобуса.Видно
от приобщената към доказателствената съвкупност Оценителна експертиза, вредата
върху автобус марка Бова * с ДК№ * е толкова голяма, че същият не би могъл да
бъде ползван по предназначение, респ. вещта е унищожена и причинената щета се
оценява на 17 500лв., приравнена е на стойността на самия автобус, а причинените
на другите два автобуса материални щети са съответно в размер на 18 021,18лв.
за автобус марка Митцубиши Маратон с ДК№ * и в размер на 1 881,20лв. за
автобус Бова с ДК№ *, респ. общата стойност на причинените щети възлиза на
37 402,38лв., което запълва характеристиките на съставомерния елемент по
чл.330 ал.1 НК, а именно значителна стойност на опожареното имущество.
С оглед на гореизложеното
в контекста на възникналите конкретни последици от престъпните деяния по чл.115
вр.чл.18 НК и по чл.333 вр. чл.330 ал.1 НК, се заключава, че процесното
престъпление по чл.108а ал.1 НК е резултатно такова и съставомерният резултат
се съизмерява с факта на причинена смърт на част от пострадалите лица и с факта
на причинени значителни имуществени вреди в горепосочения общ размер.
Престъпният
състав на престъплението против републиката изисква и наличие на специална цел
– същата е определена от законодателя в условията на алтернативност, респ. за
съставомерността на деянието е достатъчно наличието на е. от визираните хипотези.В
конкретния случай държавното обвинение инкриминира целта по създаване на смут и
страх в населението на Реп.България и Реп.Израел.Обект на тази реакция и това
светоусещане, според нормата на чл.108а ал.1 НК, е „населението“, респ. касае
се за един колективен обект и законът в тази насока не поставя определени
ограничения, свързани с териториалната, етническа или религиозна принадлежност.Съобразно
всички характеристики на процесното престъпление и на понятието тероризъм, съдържанието
на емоционалното състояние на смут включва разстройство в дейността на
членския състав на обществени организации и обществени институции и дезорганизация
на начина им на работа (макар и временен), като промяната в обществените
структури неминуемо води до промяна на обществените нагласи и на общественото
доверие в засегнатите организации и институции.В понятието страх, включено
в инкриминираната цел по чл.108а ал.1 НК, законодателят визира не
индивидуалната, а масовата реакция на населението и психологическия ефект от
терористичното нападение.В конкретния случай и съобразно доказателствената
съвкупност по делото, съдът приема за налична целта по създаване на страх и
смут в населението на Реп.България и населението на Реп.Израел, като тази цел е
водеща в действията на атентатора М. Х., който извършва много прецизна преценка
на мястото и времето на извършване на терористичния акт.Дори за показател
относно формираната цел се приема доказаното количество взривно вещество,
поставено в СВУ, което количество обективно предопределя настъпването на повече
вредни последици.В тази насока на първо място се отчита обстоятелството на
извършване на терористичния акт на територията на България, като на
инкриминираното място летище С. в гр.Б. присъстват редица български граждани и
множество израелски туристи, респ. присъстват изцяло цивилни граждани.Отчита се
и инкриминираната дата 18.07.12г., т.е. в разгара на летния сезон, когато
страната е посещавана от много чуждестранни туристи, показател за което са и
многото чартърни полети от Израел. Обстоятелството на посещение с цел почивка
на израелските граждани е признак за доверието им и създаденото у тях чувство на
сигурност на територията на България.
Касателно създадената
ситуация на летище С. непосредствено след избухване на СВУ по делото са събрани
напълно еднопосочни гласни доказателства – свидетелите са единодушни за настъпилата на летището суматоха, смут,
паника и страх, като за визуализация на случилото се съдът отново ще посочи показанията
на св.Е. Ш. „около мен започнаха хората на ляво, на дясно да тичат … започнаха
да викат, да крещят“, показанията на св.Ст.С. „хвърчаха ръце, крака, глави …
имаше миризма на взрив и на месо, на барут“, показанията на св.Р.Леви
„започнаха да хвърчат разни части и всички хора да се напрягат, стресират и да
тичат нагоре-надолу“ и тези на св.М. Ф. „бяхме покрити с части от хора,
течности от хора, от глава до пети“.Тези показанията онагледяват състоянието на
всички лица, намиращи се на местопрестъплението, респ. касае се за едно масово
състояние, пряко свързано с факта на избухване на СВУ и с допълнително
създадените застрашаващи живота и здравето условия, доколкото силата и
хаотичността на траекторията на всички „хвърчащи“ предмети допринасят за
създаване на страх в лицата, пребиваващи на територията на летището в този
момент, като тази реакция значително нараства при намаляващите възможности за
изход.Създадена е е. страхова психоза, изразена във високата степен на реалност
за евентуалното сериозно застрашаване на живота и здравето.Касае се за
терористично нападение чрез взрив и последвал бързо разраснал се пожар, при
което възможността за индивидуална реакция в насока отстраняване или намаляване
на негативните последици за живота и здравето на лицата е силно занижена. Доколкото
в най-новата българска история няма друго подобно терористично нападение, то
горното страхово състояние се разпростира и върху лица, които реално не
присъстват на мястото на взрива и показател за това е последвалия обществен
отзвук.Коментирайки наличието на съставомерната за престъплението по чл.108а
ал.1 НК цел и в частност създаденото състояние на смут с отразеното по-горе
съдържание, съдът подчертава и доказания факт на действително последвало
разстройство и известна дезорганизация в определени обществени институции –
напр. настъпва дезорганизация в начина на работа на самото летище, което
обслужва вътрешни и международни полети на пътници и товари, но след атентата е
необходимо за известно време да се ограничи достъпа на граждани (с цел
отстраняване на причинените щети, в това число извозване на повредените
автобуси и пострадалите лица и с цел запазване на местопрестъплението, с оглед
последвалите действия по разследването); настъпва известна промяна и в работата
на местните болнични заведения, които макар и временно следва с приоритет да
окажат помощ на многото пострадали.При всичко гореизложено се заключава, че
извършеният терористичен акт води до дестабилизация на обществения ред в
държавата.
За прецизност и изчерпателност на настоящото
изложение съдът подчертава също така, че липсата на отправени в случая
конкретни политически искания не лишава обективираното на 18.07.12г. от Х.
поведение от характеристиките на терористично такова.В тази вр. следва да се
посочи, че в международната правна доктР.се отграничават и т. нар. „чисти
терористи“, за които е характерно упражняването на насилие, заради самото
насилие.От друга страна реалното създаване на смут и страх в населението води
до дестабилизация на обществения ред и именно в това се изразява политическата
цел, тъй като терористичният акт е насочен към нарушаване на политическия ред
като цяло.
При всичко
гореизложено, се налага изводът, че М.Х. с поведението си на 18.07.12г. осъществява
престъпния състав на чл.108а ал.1 НК. Т.е. именно той е извършителят на горното
престъпление и поради това, наложително бе в настоящите мотиви съдът да
анализира обективираните от него действия.
Инкриминираната
деятелност обаче на Х. е практически подпомогната от тази на двамата подсъдими
и именно в този аспект е съсредоточен процесния спор.В случая видно от
обвинителната диспозиция, се касае за предварително престъпно помагачество – двамата
подсъдими в различен времеви период, преди датата 18.07.12г. умишлено улесняват извършителя чрез даване на
съвети и разяснения относно всички обективни фактори (изчерпателно посочени от
държавното обвинение в процесния ОА), които реално допринасят за успешната
реализация на престъплението по чл.108а ал.1 НК.
Съобразявайки събраните
в хода на съдебното следствие доказателства и установените на тази база фактически
обстоятелства, съдът заключава, че престъплението по чл.108а ал.1 НК,
обективирано посредством престъпните деяния по чл.115 Нк и по чл.333 вр.чл.330
ал.1 НК, не би могло да бъде извършено по този доказан конкретен начин (взривяване
на СВУ) и на конкретно доказаното място и време без участието и активната
деятелност на двамата подсъдими, чиято дейност, реализирана преди самото
терористично нападение представлява помагаческа такава по см. на чл.20 ал.4 НК.В
тази насока по делото са налични доказателства, които обаче са косвени такива,
но процесуалният закон не забранява постановяването на осъдителна присъда само
и единствено на базата на косвени доказателства.При наличието на косвени
доказателства следва да се отчете тяхната безспорност, интензивност и
обвързаност.Следва да се установи по безспорен начин неразривната фактическа и
логическа връзка на косвените доказателства, при които да не е възможен друг
извод, освен този на осъществяване на деянието от настоящите подсъдими.
Конкретните
доказани действия на подсъдимите във връзка с осъщественото от Х. престъпно
деяние своеобразно могат да се разделят на три етапа:
Първият етап обективно
се изразява в действия по влизане в страната и в тази вр. благоприятстващ
фактор се явява този, че се касае за активния летен сезон (особено по Черноморието),
когато туристите са много и от най-различни националности и поради това, не привличат
внимание. Пребиваването на двамата подсъдими на територията на страната е
доказано по безспорен начин, като установеният в тази връзка времеви период
напълно се припокрива с инкриминирания такъв за всеки един от тях – съответно
подс.М.Ф. се намира в България за времето от 28.06.12г. до 11.07.12г., а подс.Х.Ел
Х.Х. от 13.07.12г. до 18.07.12г.Налични са конкретни доказателства относно влизането
на подсъдимите в страната, като дата и маршрут на придвижване както преди
самото преминаване на държавната граница, така и в последствие във вътрешността
на страната.По-горе в настоящите мотиви са изложени подробни данни относно
маршрута на придвижване на подсъдимите лица преди влизането им в РБ, като тук съдът
лаконично ще отбележи доказаният факт, че както те, така и атентаторът Х.,
ползват за отправна точка Л., гр.Б.и ползват заобиколен, а не директен маршрут
и то различен за всеки един от тях.Характерно в поведението на двамата
подсъдими е обстоятелството на преминаване на държавната граница през ГКПП
Дунав мост, като за целта ползват истинската си самоличност – смисълът на тези
им действия се изразява в това, че граничният контрол е много по-завишен в
сравнение с този при ползване на определени услуги във вътрешността на страната
и ползването на истинска самоличност от подсъдимите при преминаване на
държавната граница предопределя успешното им влизане в България, а противното
би застрашило и би създало пречки за реализация на процесното престъпление.Подсъдимият
М.Ф. представя истински документ за самоличност и при регистрацията си в хотел *гр.
Р..Едва в последствие двамата подсъдими и извършителят Х. ползват неистински
американски шофьорски книжки, като дори прави впечатление, че снимките върху
тези документи са на самите лица, но с ползваната от тях при движението им в страната
дегизировка (в случая поставена перука).
Вторият
отграничен етап в престъпната деятелност на подсъдимите се изразява в
логистична подготовка, допринасяща и улесняваща извършването на терористичното
нападение.Основната задача на логистиката е оптимална организация на подготовката
за престъпното посегателство, включително снабдяване и доставка на необходимите
материали на точното място и време при предварително зададени количествени и
качествени критерии.В случая следва да се посочи, че подобни подготвителни
действия са извършени не само на територията на страната, а и преди
това.Логистичната подготовка за осъществяване на престъплението по чл.108а ал.1 НК включва всички реализирани действия по проучване на най-подходящото време и
място за реализация на терористичния акт, набавяне на елементите за СВУ,
неговата изработка и дори укриването му до момента на ползването му по
предназначение. Комуникацията в случая е най-важният момент и в тази вр. прави
впечатление доказаният факт, че още в първия момент при влизането си в
страната, при настаняването си в хотел *гр.Р. подс.М.Ф. се интересува за
наличие на интернет, като реално ползва такъв, с оглед доказателството по
делото за носен от него лаптоп.Тук следва да се посочи, че по-голямата част от
подготовката по набавяне на материали за изработка на СВУ е извършена именно по
време на престоя на горния подсъдим в страната.Този извод се гради на база на
доказателствената информация относно внесения от него в страната багаж и
относно обективираното от Х. поведение, което е много по-динамично и повече
мобилно активно през периода до 10.07.12г., в сравнение след това – в тази вр.
се подчертават доказаните факта, че подс.М.Ф. пристига с раница, с чанта за лаптоп
и със сак на колелца, като още при първото си пътуване на 29.06.12г. от гр.Р.
до гр.В.и до с.Р. носи със себе си целия този багаж, а в последствие при
завръщането си в гр.Р. на 02.07.12г. повечето от тези вещи липсват, като в
същото време вещи от идентичен вид вече притежава М.Х. (притежанието на чанта
за лаптоп и сак на колелца е най-видимо установимо от приложените по делото
записи); а на следващо място се отбелязва, че видно от приложените по делото
записи от пътни камери, Х. именно в началото на м.07.12г. пътува изключително
често, ползвайки наети автомобили.Необходимо е също така да се отчете и
обстоятелството на ползване в този период от страна на Х. на наета стая в хотел
в гр. Несебър, който се намира изключително близо до с.Р., където пребивава
подс.М.Ф. и където според доказателствата, прави нееднократни опити за наемане
на МПС.Т.е. налице са обективни предпоставки, благоприятстващи осъществяването
на личен контакт между двете лица с цел съгласуване на действията.Нещо повече –
съдът приема за доказан факта на реално осъществяван такъв личен контакт;
разбира се в тази насока събраните по делото доказателства са косвени, но
следва да се има предвид обективираната от лицата конспиративност във
взаимоотношенията им, която конспиративност е в завишена степен, доколкото е и съзнавана
от тях предпоставка за успешното осъществяване на престъпното посегателство, а
това съответно влияе и на доказателствената наситеност, която е с по-занижен
интензитет в сравнение с изискуемата такава за веригата от косвени
доказателства, според константната съдебна практика.Реалният личен контакт
между Х. и подс.М.Ф. се извлича на първо място от факта на тяхното
местонахождение по едно и също време на едно и също място (напр. на 29.06.12г.
подсъдимият пристига от гр.Р. в гр.В.и на същата тази дата М.Х. се настанява в
хотел П в гр.В.), като тук наред с обстоятелството на изключително близкото
разстояние между гр.Н. и с.Р., се има предвид и обстоятелството на нееднократно
предприетото от тях съвместно пътуване (от снимковия материал от записите на
пътни камери се установява, че нееднократно Х. пътува с още едно лице, а според
събраните гласни доказателства, той е затворен човек, винаги се движи сам и не
контактува с никой друг, респ. допуска до себе си и поддържа личен контакт само
с лица, запознати и подпомагащи го за реализацията на неговата дейност, а такова
лице е именно подс.М. Ф., който в този времеви период пребивава в страната);
отново в контекста на горното и отново на база на приложения снимков материал,
се констатира и фактът на постоянно всекидневно придвижване от страна на Х. с
раница на гърба, но само с едно единствено изключение, а именно на датата 07.07.12г.,
когато в късния следобед той излиза от хотела без раница, след това за кратко е
установено придвижването му с автомобил, заедно с още едно лице, а веднага след
това той вече се завръща към хотела пеша и с раница на гърба (в тази раница на
18.07.12г. е поставено СВУ и поради тази й значимост, той винаги я носи със
себе си и би я поверил само и единствено на лице, запознато с планувания
терористичен акт и оказващо му помощ за това). Друг косвен факт за общо
извършваните подготвителни действия се приема от съда и този, че както Х., така
и подс.М.Ф. извършват активни действия по наемане на превозни средства,
представяйки се неистинска самоличност, и лично вписват в договорите за наем на
МПС за мястото на тяхното пребиваване в РБ хотел *, което представлява лъжливо подадена
информация, т.е. наблюдава се абсолютна идентичност в линията на поведение.Този
извод касае и деятелността на подс.Х.Е Х.Х., който също обективира намерението
си за наемане на МПС и нееднократно посещава агенции, предоставящи тази услуга,
като се представя с неистинска самоличност и имената Р.У.Р..Тук следва да се
подчертае, че с оглед горното поведение на двамата подсъдими и атентатора М.Х.
се налага заключението за необходимост от ползване на превозни средства, която
необходимост е породена и свързана със самата дейност на лицата и преследваната
от тях цел – проучването на конкретно място за извършване на престъплението и
снабдяването с вещи, нужни за изработка на СВУ изисква динамичност и мобилност
в придвижването, а при ползване на наети автомобили в сравнение с ползването на
обществен транспорт се запазва анонимността на подсъдимите от е. страсна, а от
друга предоставя основателна причина при посещение на бензиностанции за
закупуване на бензин и дизел, ползвани за изработката на СВУ.
Доказаният
факт на обективирана много по-голяма динамика от страна на Х. в периода до
10.07.12г. (в тази насока отново за доказателствен източник се ползват записите
от пътните камери), включая и съвместно с подс.М.Ф., който е работел на летище
в гр.С.и притежава лиценз за охранител се оценява от съда за показател за
извършено от тях съвместно проучване на възможността за извършване на
плануваното терористично нападение именно на летище С. в гр. Б..Позовавайки се
на своите знания и практически опит, подсъдимият предоставя на Х. нужните
съвети, разяснения и указания относно точния момент и място за задействане на
СВУ, като тези му указания реално допринасят за постигане на преследваната
инкриминирана цел – видно от доказателствата по делото, Х. пристига на летището
в момент, когато самолетът с израелски туристи вече е кацнал; придвижва се с
такси до самото летище и слиза на терминал Заминаващи, а не на терминал
Пристигащи; в последствие много бързо се ориентира в обстановката, правейки
справка с информационното табло, насочвайки се към пространството между
паркиралите автобуси и опитвайки се да постави раницата със СВУ в багажното
отделение на един от тях (а не във вътрешността на терминала, където самата
раница, като безпризорен багаж, би направила впечатление).Т.е. Х. притежава
яснота относно краткото разстояние между с.Р. и летище С., притежава
предварително знание за точния момент на пристигане на самолета (но на
18.07.12г. самолетът от Тел Авив каца по-рано) и притежава знание за плана на
летището и рзположението на отделните терминали.Според съда, това му поведение
се дължи изцяло на предоставените му от подс.М.Ф. съвети и указания.
В контекста на
горното и относно обсъждания факт на реализирани лични срещи между подсъдимите
и атентатора М.Х. съдът подчертава, че показател за осъществяван такъв личен
контакт на подс. Х.Е Х.Х. и самия извършител се явява и обстоятелството,
изводимо от изготвените експертизи, на констатиран ДНК материал на Х. върху
американската осигурителна карта на името на Р.Р.и ползвана от подс.Х.Е Х.Х. по
време на престоя му в страната.
Както вече се
отбеляза по-горе, част от подготовката за извършване на терористичното нападение
включва и набавянето на различните предмети, представляващи елементи за
изработката на СВУ, като прави впечатление ползването на обичайни за туристите
предмети, чието закупуване в страната е напълно възможно, а именно телефон,
термос, метален съд за храна, батерия.В тази вр. по делото са налице и преки
доказателствени източници – съобразно свидетелските показания, подс. Х.Е Х.Х. посещава
магазин за домашни потреби и реално притежава термос и контейнер за храна, а
всеки един от подсъдимите ползва на територията на страната наети автомобили,
което предопределя и закупуването на гориво (бензин и дизел), без предизвикване
на излишно внимание.За прецизност на настоящото изложение и във вр. с
изработката на СВУ съдът отбелязва липсата на доказателства (дори икосвени)
относно начина на снабдяване и източникът на веществата за неговия основен
елемент, а именно взривно вещество
амониево-селитрена смес, състоящото се от тротил и амониева селитра – в тази
вр. по делото са извършени редица ПСД, но безрезултатно, като въпреки това
съдът намира, че с тези вещества подсъдимите и Х. се снабдяват именно на
територията на страната, а не ги пренасят през държавната граница, доколкото
тротилът е силно взриопасно вещество и преносът му по време на едно продължително
пътуване създава опасност и застрашава живота на лицата, а в същото време
преносът на тротил създава и условия за установяване и задържането на лицата
при извършена прецизна гранична проверка (а всяка е. от горните възможности поставя
под съмнение и извършването на самото престъпление).Отчитайки горното и
доколкото в конкретния случай при извършване на терористичното нападение е
доказано по безспорен начин ползването на тротил и амониева селитра, като
съставки на взривното вещество, то съдът, базирайки се на този факт и приемайки
го за е. сигурна доказателствена основа, приема наличие на е. неразривна
фактическа и логическа връзка – ползването на тези вещества се предхожда от
момента на тяхното снабдяване и смесване, а последното се дължи на поведението
на подсъдимите и лицето М.Х., което се приема за реализирано, макар и по
неустановен начин, но в момент на местопребиваване на лицата в РБ и преди
извършването на самия терористичен акт на 18.07.12г.
Касателно
реално извършената от подс.Х.Е Х.Х. престъпна помагаческа дейност следва да се
отчетат доказателствата по делото относно придобито от него инжинерно
образование, позволяващо му извършване на конкретни действия по изработката на
СВУ и свързването на отделните елементи.По делото е доказано по безспорен начин
факта на много по-продължително пребиваване в страната на подс. М.Ф., което е
логически обяснимо с възложените му действия по проучване на обстановката,
избиране на място за терористичното нападение и снабдяване с елементи за
взривното устройство, а подс.Х.Е Х.Х. следва да изработи самото устройство,
което не изисква такъв дълъг престой.Самото СВУ е изработено съвместно от подс.Х.Е
Х.Х. и лицето М.Х. – последният притежава познания в областта на физико-химията
(нужни за смесване на взривните веществата) и компютърните технологии, което
наред с инжинерните и технически познания на подсъдимия (нужни при свързването
на електродетонатора със задействащия механизъм и декодера) практически
допринася при изработката на всички останали елементи на СВУ.Т.е. екипът от
двамата подсъдими и атентатора М.Х. образуват е. идеална група за осъществяване
на процесното престъпление, като всеки един от тях има ясно отграничени функции
при реализация на общата престъпна дейност и същите са предварително
разпределени – подс.М.Ф. е работел на летище, като охранител, и следва да
проучи и избере конкретно място за осъществяване на престъплението и да осигури
е. значителна част от елементите за СВУ; подс.Х.Е Х.Х. има инжинерно
образование и опит и следва да изработи СВУ, а М.Х. притежава физико-химични
знания и отговаря за смесването на химичните вещества и следва да извърши
самото престъпление.
Както се
отбеляза по-горе в мотивите, част от логистичната подготовка е извършена извън
пределите на РБ и в случая касае най-вече дейността по набавяне на неистински
документи, ползвани от подсъдимите и от М.Х. при влизане в страната.Набавянето
на документи гарантира в голяма степен успеха на терористичното нападение зад
граница, като на тези документи не само следва да е придаден автентичен вид, а
следва и да са адекватни за условията, в които ще се ползват, улеснявайки
движението на лицата – в случая документите се ползват в България и много
по-голямо доверие създават американски документи; същите не будят подозрение,
тъй като в страната през летния сезон пребивават и други американски граждани.При
изграждане на извода за реализирана логистична дейност и извън страната съдът
се позовава на експертните заключения по назначените СТЕ и на получаната
официална информация от разследващите органи в Л. – установено е по безспорен
начин факта на ползвано едно и също принтерно устройство (и то не само като вид
и модел, а като напълно индентично по индивидуализиращи технически данни), като
това устройство е ползвано на територията на Л. за изработка на неистинските
документи за самоличност, ползвани от атентатора М.Х. и от подс.Х.Е Х.Х..Според
съда, логистичната дятелност, реализирана извън пределите на България, включва
и едно предварително проучване на условията в страната и този извод изцяло се
основава на доказаните по делото факти; в частност има се предвид движението на
подсъдимите на територията на страната, което движение не е хаотично такова, а
се наблюдават елементи на последователност, логическа обвързаност и
информираност - напр. изборът за влизане в страната през сухоземна граница е
напълно логичен, тъй като летищните проверки са много по-прецизни, което е
предопределено именно от вида транспорт; идвайки от Румъния не преминават
държавната граница през Видин, а избират ГКПП Дунав мост, тъй като
придвижването от тази точка до южното Черноморие е по-бързо; всеки един от
подсъдимите ползва горния маршрут, като имат и териториални допирни точки с
атентатора М. Х.; друг доказан факт, според показанията на св.Й З., е този, че
в гр.Р. именно подс.М. Ф. му дава конкретни указания за придвижване до хотел
Сплендит.
Своеобразно
оформения за целите на настоящото изложение трети етап от престъпната дейност
включва самото осъществяване на терористичния акт, но в тази насока съдът изложи
подробни правни доводи по-горе в мотивите, обсъждайки събраните доказателства
за извършителството на престъплението от страна на М.Х..Този етап не касае
инкриминираното поведение на двамата подсъдими, на които е вменена само
деятелност по престъпно помагачество.
При всички
гореизложени доказателства, повечето от които са косвени по своята същност, се
установяват по безспорен и несъмнен начин конкретните действия на двамата
подсъдими и тези на атентатора М. Х., които действия са в причинно-следствена
връзка с възможността за настъпване на инкриминирания съставомерен резултат по
чл.108а ал.1 НК. Съдържащата се в косвените доказателства фактическа информация
е оценена от съда за сигурна и точна, почиваща на сведения за конкретни
обстоятелства, без да е вероятна и хипотетична.Доказа се фактът на предприети
конкретни подготвителни действия и се доказа извършването на самото престъпно
деяние.
От субективна
страна за престъплението по чл.108а ал.1 НК: Законодателят изисква наличие на
пряк умисъл за извършване на престъпление и показател за това е не само
наличието на специална цел по създаване на смут и страх в населението, но и
препращането към нормата на чл.115 НК, визираща умишлено причиняване на смърт,
респ.изисква се наличие на съзнание за обществено опасния характер на
престъпното деяние, съзнание за обществено опасния характер на деянието и на последиците
от него, свързани с нарушение на установения политически и обществен ред в
държавата, предвиждане на тези последици и желание за тяхното настъпване –
нарушавайки законовите порядки в обществото, постигат съставомерната
инкриминирана цел.Т.е. вината винаги е свързана с определено психично състояние
на дееца, отразяващо неговото субективно отношение към обществено-опасния
характер на деянието и целените вредни последици.Наличието на пряк умисъл се
установява на база на реализираните от подсъдимите действия и е относим към
отделните обективни съставомерни елементи.В тази вр. на първо място се
отбелязва фактът на притежавано от всеки един от тях знание за съпричастността
на останалите лица, показател за което е именно предварителното разпределение
на функциите им и доказателствената информация за лично провеждани срещи.Характеристиките
на умисъла се извеждат от комплексната оценка на всички обстоятелства, предшестващи
инкриминираното поведение – ползване на заобиколен машрут за придвижване до
страната; извършени конкретни подготвителни действия по снабдяване с неистински
документи за самоличност (тези подготвителни действия са целеви, документите са
предназначени само за ползване в страната и показател за това е изхвърлянето им
от подс.Х.Ел Х.Х. в района на гр.Цар Калоян на излизане от България); избор на
място, средства и начин за реализиране на престъпното посегателство, изискващо изработка
на СВУ, чиито особености и елементи реално могат да причинят визираните в
чл.115 НК и чл.333 вр.чл.330 ал.1 НК вреди, които са съзнавани и желани.Именно
изработването на СВУ и неговото използване се приема от съда за обективно
проявление на предварително взетото решение за причиняване на смърт на
множество лица, като тук следва да се подчертае и недопустимостта на евентуален
умисъл при опит, а както вече се отбеляза по-горе, в случая престъпното
посегателство е приключило във фазата на опита.Прекият умисъл е проследим дори
и в изключително конспиративните действия на подсъдимите – прикриват истинската
си самоличност, ползвайки неистински документи и дори подс. Х.Е Х.Х. се
възпротивява на предприетите от страна на св.П. Д. действия по преснимане на
шофьорската книжка; навеждат допълнителни лъжливи обяснения за посещението си в
страната (подс.М. Ф. излага твърдение за запознанство по интернет с момиче от
България, а подс.Х.Е Х.Х. заявява пред св.И.И., че е в страната съвместно със
съпругата си); не контактуват с други лица (извън наложителните ситуации по
наемане на МПС и стая в хотел), ползват дегизировка (перука, очила, поставена
бейзболна шапка, закриваща лицето им и дори облеклото им с нищо не се различава
от това на другите туристи, показател за което е и оприличаването им на туристи
от страна на всички разпитани по делото свидетели).Показател за престъпния
умисъл дори е както поведението на подс.Х.Ел Х.Х. по бързото и изненадващо
напускане на хотел „А.“ и на пределите на страната, така и извършената от него промяна
на датата на предварително закупените билети за полетите до И., а в последствие
и до Бейрут, като извършването на идентична деятелност е доказано и по
отношение на подс.М.Ф..Т.е. съдът приема за доказано наличето на пряк умисъл
при реализация от страна и на двамата подсъдими на процесната престъпна
деятелност.
При горните
мотиви съдът призна двамата подсъдими за виновни в извършено престъпление
против републиката по чл.108а ал.1 пр.1
вр. чл.115 вр. чл.18 вр. чл.333 вр.
чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал. 4 вр. ал.1 НК.
Извън всичко
гореизложено относно ангажираната наказателна отговорност на двамата подсъдими
за престъплението против републиката, в хода на съдебното следствие се наведоха
доводи от страна на държавното и частно обвинение за извършване на
престъплението по поръчение и с активното участие на радикалната шиитска
групировка Х..Подобна фактическа мотивировка липсва в процесния ОА и това
обстоятелство не е въздигнато в обективен елемент от престъпния състав на
чл.108а ал.1 НК и поради това, същото не е включено в предмета на доказване,
съгл. нормата на чл.102 НПК.Независимо от това, съдът дължи отговор на
изложените аргументи и анализ на събраните в тази насока доказателства.Тук
основно съдът се ръководи от доказания факт на реално извършено терористичо
нападение, а тероризмът е форма на организирано насилие, представлява
целенасочена и преднамерена дейност и цели отслабване не само на реалната
държавна власт, но и на потенциалните възможности на държавата.При това
положение възникват въпросите – Кой финансира терористичното нападение?; Кой
осъществява планирането (в общия широк план) и организацията за извършване на
престъплението (тъй като макар и да участват само три лица, то се касае за
създадена единна организационна схема на придвижване, комуникация,
разпределение на ролите и осъществяване на деянието); Кой подпомага участниците
в престъплението ? (свързано с осигуряване на условия за поддържане на връзка
между тях и на осъществяване на подготвителни мероприятия, доколкото по делото
се доказа начина и мястото на изготвяне на неистинските документи на Х. и подс.Х.Е
Х.Х., но без тяхното лично участие в това мероприятие).
В контекста на
горното се отчита фактът на извършване на терористичния акт на територията на
РБ, а липсват данни за определена обвързаност на субектите на престъплението с
България в насока възникнал определен личен повод, в индивидуален аспект за
всеки един от тях, при изграждане на мотивацията им за извършване на
престъпление. Отчита се и обстоятелството на засягане телесната
неприкосновеност на множество български и израелски граждани, като в чисто
исторически план са налице данни за конфликт между Л. и Израел и то с участието
на Х. – имат се предвид изложените по-горе факти относно ескалиралата Израело-Л.ска
криза, прераснала във въоръжен конфликт с участие на представители на
военизираната шиитска групировка Х. и то през м.07.2006г., към който момент М.Х.
се намира в Л. и притежава непосредствени впечатления.Необходимо е да се
отчетат и всички събрани по делото данни за определена семейна обвързаност на
двамата подсъдими и на извършителя М.Х. с горепосочената радикална организация
и доказаният факт на поддържана от подс.М.Ф. интернет комуникация с членове на
тази организация и то в период, много близък до датата на извършване на
терористичния акт (имат се предвид материалите в т.81 и т.82 и СТЕ в т.83 за
комуникация с лицето М.Х.Ш., член на Х.).Разбира се, следва да се отчетат и
събраните доказателства относно придвижването на двамата подсъдими – всеки един
от тях, тръгва от Бейрут, Л. и по заобиколен маршрут пристига в България, като
в последствие отново се завръща в Л., на територията на която държава е
ситуирано ръководството на самата организация, а М.Х. е сочен за член на „Организацията за външна сигурност на Х.“
(което е част от въоръженото крило на организацията), според лицето *.Друг
значим факт се явява и този, че именно в Л. е закупен принтерът, ползван за
изработка на ползваните от М.Х. и от подс.Х Е Х.Х. неистински документи, като с
оглед характеристиките на тези документи (придаден им е вид на американски
документи за самоличност, издадени от щата М.) и при съпоставка на същите с
тези на ползвания от подс.М. Ф. документ (също СУМПС от щата М.), се заключава,
че същото устройство е ползвано и за изготвяне на документа на този последен
подсъдим.
Базирайки се на
всички горепосочени фактически обстоятелства и на тяхната логическа
взаимовръзка, съдът изгражда обосновано подозрение за участието на Х. в
престъплението по чл.108а ал.1 НК (доколкото този факт не е предмет на
повдигнатото обвинение, то съдът ще се позове само на подозрение).Възникването
на намерение за осъществяване на терористичен акт в РБ от лица с различна
националност (подс.М.Ф. е роден в Австралия, а подс.Х.Е Х.Х. и М.Х. са родени в
Л., но пребивават съответно и в Канада и във Ф.) и по отношение на лица с
различна националност и религия изисква единомислие и съгласуваност на едно
сравнително високо ниво, каквото може да предостави само един колективен орган
с изразена организационна структура.Доколкото нито един от двамата подсъдими и извършителят
М.Х. не са обвързани с България, то съдът приема, че терористичното нападение
им е възложено за цел и обектът на престъпно посегателство е избран от трето
лице/организация, като в тази вр. косвените данни навеждат на шиитската
групировка Х.. Подготовката на престъпното деяние включва и избор на самите
участници в същото, а групата, формирана от двамата подсъдими и лицето М. Х. се
явява достатъчна такава, с оглед техните знания и практически умения, както
вече се подчерта по-горе от правна страна.Съдът приема, че именно друг трети
субект, извън участниците в престъплението, ги свързва в едно общо престъпно
формирование и обединява усилията им, като също така осигурява и предоставя
финансирането на самото престъпление – същото изисква наличен финансов ресурс
(за осигуряване пътуването на подсъдимите, за наемане на МПС и то нееднократно,
за изработка на неистински документи за самоличност и за закупуване на
елементите за СВУ), а нито един от тримата участници не разполага със
значителни парични средства, видно от данните за техните банкови сметки, като е
осигурено и последващото укриване на двамата подсъдими и то в международен
аспект (въпреки предприетите обширни мерки за тяхното задържане, местонахождението
им не е установено и същите все още не са задържани, което би могло да се
постигне само при наличие на странична помощ и активна подкрепа от
лице/организация, притежаваща ресурс за това).
По отношение престъплението по чл.316 вр.
чл.308 ал.3 т.1, пр.първо вр. ал.2 пр.пето вр. ал.1 пр.първо вр. чл.26 ал.1 НК
Това
престъпление също е вменено и на двамата подсъдими с определени различия
относно инкриминирания времеви период и инкриминираното място, като съобразно
приетото от съда за установено от фактическа страна се заключава, че същото е
доказано по несъмнен и безспорен начин.
Решаващият
съдеБ.състав намира, че от приобщените към доказателствената съвкупност писмени
и гласни доказателства, се извличат достатъчно убедителни и данни относно авторството
на деянието. Съгласно наказателната норма на чл.316 НК, субект на
престъплението е всяко едно наказателно-отговорно лице, обективно реализирало
престъпния състав с изискуемия престъпен умисъл за ползване на неистински
документ.Съдът намира, че с поведението си на в рамките на инкриминирания
период подсъдимите М.Ф. и Х.Е Х.Х. са осъществили престъпния състав на
процесното престъпление – съзнателно са се ползвали от неистински официални
документи, за съставянето на който не може да им се търси наказателна
отговорност.С оглед събраните доказателства, се установява по безспорен начин,
че именно подсъдимите са субект на извършване на визираното престъпление.Те
лично представят документа пред съответното длъжностно лице (в агенциите за
отдаване на автомобили под наем, а подс.Х.Е Х.Х. и в хотел „А.“ гр. Несебър) с
цел удостоверяване на тяхната самоличност и с цел наемане за временно и
възмездно ползване на превозни средства.
В случая
документът, предмет на престъпното посегателство, са шофьорски книжки, а за
подс.Х.Е Х.Х. и американска карта за социално осигуряване, като самите
документи са конкретизирани от държавното обвинение и изрично са посочени
индивидуалните им характеристики.От обективна страна на първо място следва да
се посочи, че понятието документ носи съдържанието на конкретно писмено
изявление на определено лице и притежава пряко или косвено правно
значение.Доколкото винаги самият документ е отразен върху съответна материална
основа, то на същия е придадено едно трайно съществуване. Документът винаги има
касателство към материално-правните отношения, но има и процесуално-правно
значение, тъй като представлява доказателство за отразеното в него изявление, доколкото
документите се създават с цел ползването им, съобразно техните функции и
значение.
Според
повдигнатото обвинение на двамата подсъдими, в случая се касае за официален
документ по см.чл.93 т.5 НК с удостоверителни функции, а именно СУМПС и
американска карта за социално осигуряване – документ, материализиращ изявление
на определено длъжностно лице в кръга на неговата компетентност относно
самоличността и шофьорската правоспособност на друго лице (в случая двамата
подсъдими), а и относно факта на неговото социално осигуряване, като съдържанието
на този документ отразява и съществуващи извън него факти (име, дата на
раждане, адрес).Именно тези последни факти, касаещи самоличността на
подсъдимите (като лице-титуляр на документа) и отразаени в инкриминираните
документи, се явяват неистина и не съответстват на обективната действителност –
в шофьорска книжка № *, издадена от щата М., е посочено името на B.J.J.(Б.Д.Д.), дата
на раждане ***г. и адрес в Ч., като е поставена снимката на подс.М.Ф., който е
роден на ***г. в гр.К., А.с.; а в шофьорска книжка № *е вписано името R.W.R.(Р.Р.), адрес *, и дата на раждане ***г. и в картата
за социално осигуряване (* *) №
* също е вписано името на R.W.R.(Р.Р.), като в СУМПС е поставена снимката на
подс.Х.Е Х.Х., роден на ***г. в гр.*, Л., респ. видно е, че в документите са
вписани неверни факти.Според приобщените към доказателствената съвкупност СТЕ
(т.7, л.7), на тези документи е придаден автентичен вид – придаден им е вид, че
са издадени от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по
установения ред и форма.В допълнение съдът се позовава и на постъпилия
официален отговор от разследващите органи в САЩ по повод отправена им молба за
правна помощ (т.19 л.158), като американските власти са категорични относно
неистинското съдържание на тези документи и в тази насока навеждат подробна
аргументация – относно шофьорската книжка на името на Б.Д.Д.(ползвана от
подс.М.Ф.) се излагат данни за недействителност на посочения адрес на оператора
и данни за несъответствия за поставения на същата номер, който би трябвало да
започва с буквата „J“,
тъй като тя съответства на първата буква от фамилното име на оператора, според
автентичния му лиценз от щата М.; а относно инкриминираните документи на името
на Р.У.Р. се твърди, че вписания в шофьорската книжка адрес на лицето * * не съществува и че номерът на картата за
социално осигуряване * е определен за съвсем друго лице, което е починало към
инкриминираната дата.Т.е. ползваните от двамата подсъдими документи
представляват неистински такива по см. на чл.93 т.6 НК. Неистинността на
документа е свързана с неговото авторство, т.е. соченият привиден автор на документа
е различен от този, който действително го е съставил и в тази вр. освен
експертните заключения в допълнение следва да се отчетат наличните по делото
официални данни за ползване при отпечатването на документите на принтиращо
устройство, закупено в Л., като са създадени предпоставки за прикриване на
истинския купувач (сочи се име на училище, което не е закупувало устройството).От
друга страна всички горепосочени характеристики на горните документи запълват инкриминирания
обективен елемент по чл.308 ал.2 НК.
Съставът на
престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.1 НК визира изпълнителното деяние по
съзнателно ползване на неистински официален документ, респ. деянието се
обективира посредством едно активно поведение.Ползването означава употреба на
документа, като определено доказателство относно вписаните в него параметри, и
то като редовен документ, с оглед на претендираното му правно значение.Изисква
се представяне от страна на дееца на неистинския документ с определена
заблудителна цел.Престъплението е довършено именно с факта на употребата му по
предназначение, с представянето му пред друго лице, като не е нужно
настъпването на определена вреда за интересите на това друго лице.Престъплението
е извършено дори и в хипотезата на констатиране и разкриване на нередовността на документа още в
момента на неговото представяне и в хипотезата на непостигане на целения от
дееца резултат (в случая сключване на договор за наем на МПС). Неколкократното
неправомерно ползване на един и същ документ представлява продължавано
престъпление по см. чл.26 ал.1 НК
В контекста на
горното и видно от събраните по делото
доказателства, двамата подсъдими реализират съставомерното инкриминирано деяние.Подсъдимият
М.Ф. представя неистинско СУМПС № *, издадено от щата М. с вписано име B.J.J.(Б.Д.Д.), дата
на раждане ***г., адрес в Ч. и с поставена негова снимка. Документът е
представен с цел доказване на неговата самоличност и придобита шофьорска
правоспособност, удостоверяването на които обстоятелства се изисква при сключване
на договор за наем на МПС. Именно с тази цел, той представя документа в
различен времеви момент на свидетелите Д.Б., Р. Д. и С.К, всеки един от които
извършва търговска дейност по отдаване под наем на превозни средства – пред
тези свидетели подсъдимият изразява желанието си за наемане на лек автомобил и
за изготвяне на договора за наем им представя горепосоченото неистинско СУМПС.
Реално договор е сключен само между подс.М.Ф. и св.К., в качеството й на собственик
на ЕТ „К.“, като в договора са вписани посочените в неистинския документ данни
за самоличността на дееца.Самият договор е приобщен към доказателствената
съвкупност и от същия, наред с показанията на св.С.К.се извличат данни за
датата и мястото на сключването му, а именно 07.07.12г. в с. Р., т.е. налице са
доказателства относно инкриминираната дата и място, представляващи
самостоятелни обективни елементи от престъпления състав.
Кактко се
отбеляза по-горе, подс.М.Ф. представя неистинското СУМПС и пред свидетелите Д.Б.
и Р.Д. с цел сключване на договор за наем на лек автомобил.Такъв договор обаче
не е сключен, тъй като свидетелите проявяват определено съмнение относно
истинността на инкриминирания документ, ведно с поведението на подсъдимия.Това
обстоятелство обаче не изключва наказателната отговорност на дееца, тъй като
последният с действията си реализира инкриминираното изпълнително деяние – с
факта на представяне на неистинската шофьорска книжка с цел създаване на заблуда
относно своята самоличност деянието е довършено.Поведението на свидетелите по
отказ от сключване на договор за наем и предоставяне на МПС се явява странично
такова за процесното престъпление.
По делото са
събрани и категорични доказателства относно инкриминираната дата и място –
видно от показанията на свидетелите Ф.Т., Р.Д. и Д.Б., подс.М.Ф. посещава офиса
на ф.М.ООД в гр.Н. ул.Г.Д. № 1 на 05.07.12г. и на 06.07.12г., като на първата
от тези две дати се среща, разговаря и представя неистинския документ на св.Д.Б.,
но нейният отказ провокира провеждането на среща на същото място със св.Р.Д. на
06.07.12г., по време на която среща и за доказване на своята самоличност и
придобита шофьорска правоспособност той отново представя инкриминираното СУМПС.
Касателно
деятелността на подс.Х.Ел Х.Х. в контекста на процесното документно
престъпление съдът подчертава наличието на доказателства относно обективните
съставомерни елементи – видно от показанията на свидетелите Н.А. и Б.А., на
13.07.12г. той посещава х-л „А.“, находящ се в гр.Н. ул.„* и им представя шофьорска книжка с № * на името на R.W.R./Р.Р./, * и дата на раждане ***г., като тези
данни относно самоличността му са вписани в регистъра на гости на хотела; а
видно от показанията на свидетелите Д.В. и И.И., на 15.07.12г. в к.к.С.Б.в
близост до офиса на „Тръст инвест“, на паркинг пред магазин „Зора“ подсъдимият
се среща със св.И.И. – служител на ф.С.К. гр.П.и му предоставя карта за социално осигуряване (* *) № * на името на R.W.R./Р.Р./ с цел сключване
на договор за наем на лек автомобил, но въпреки това такъв не е сключен, поради
възникнали определени подозрения у самия свидетел.Т.е. налице са доказателства
досежно факта на реализирана на горепосочените дати и място активна деятелност
от страна на подсъдимия, като тази деятелност запълва характеристиките на
съставомерното изпълнително деяние по съзнателно ползване на неистински
официален документ по см. на чл.93 т.5 и т.6 НК (в случая два отделни документа
– съответно СУМПС и карта за социално осигуряване), като ползването на всеки
един от тези документи е целево, а именно удостоверяване самоличността на дееца
и създаване на заблуда в тази насока.
От обективна
страна следва да се отбележи, че престъплението, предмет на настоящото
обвинение не съдържа като съставомерен елемент съставянето на неистинския
официален документ, поради което в тази насока съдът само и единствено ще
отбележи, че по делото действително липсват доказателства за реалното съставяне
на инкриминирнаните документи от страна на двамата подсъдими.
В случая и
съобразно доказателствата по делото, съставомерните деяния са осъществени с цел
улесняване на престъплението по чл.108а ал.1 НК, респ. налице са доказателства
относно обективния съставомерен елемент по чл.308 ал.3 т.1 НК.Тук решаващият
съд на първо място препраща към гореизложените правни доводи касателно
извършване от страна на двамата подсъдими на престъплението по чл.108а ал.1 НК
и то в условията на престъпно помагачество по см. на чл.20 ал.4 НК. Наемането
на превозни средства и фактическото настаняване на подсъдимите в хотели на
територията на България представлява предварително планувана от тях деятелност,
спомагаща за реализиране на престъплението против републиката.В тази вр. съдът
отчита проявената от тях упоритост при наемане на МПС – нееднократно посещават
агенции, занимаващи се с такава дейност, а подс.М.Ф. успява да наеме лек
автомобил, като превозните средства предоставят нужната им мобилност на
действията, извършвани при избор на място за осъществяване на терористичния акт
и при снабдяване с елементите, ползвани за изработка на СВУ.
На последно
място от обективна страна съдът отбелязва, че вмененото на двамата подсъдими
документно престъпление е извършено и в условията на продължавано такова см.на
чл.26 ал.1 НК – налице са няколко отделни престъпни деяния (съответно общо три
деяния за подс.М. Ф. и две деяния за подс.Х.Е Х.Х.), които осъществяват по
отделно състава на едно и също престъпление и които деяния са реализирани при
еднородност на фактическата обстановки и при еднородност на вината.Тук се има
предвид доказания факт на неколкократно ползване на неистински официален
документ на различни дати, места и пред различни лица, като с всяко едно от
тези деяния се цели създаване на заблуда относно самоличността на подсъдимите и
създаване на обективни предпоставки, допринасящи за реалното подпомагане на
престъплението по чл.108а ал.1 НК.
От субективна
страна: С оглед събраните поделото доказателства, съдът приема, че престъплението
е извършено от всеки един от двамата подсъдими в условията на пряк умисъл - субектите
съзнават обществено опасния характер на деянието си и на последиците от него и
желаят настъпването на тези последици.Именно прекият умисъл е въздигнат в субективен
съставомерен елемент, показател за което е ползваният от законодателя термин
„съзнателно“ ползване на неистински докумен.Тук следва да се посочи, че и
двамата подсъдими притежават знание за какво са им необходими инкриминираните документи
и за какво ще бъдат използвани.Субектите притежават знание за всички данни
относно своята самоличност (име, дата и място на раждане), като дори при
преминаване на българската границата ползват истински официален документ, но
въпреки реалното наличие на такъв представят на всяка е. от инкриминираните
дати неистински документ за самоличност.Подсъдимите съзнават, че допринасят за
създаване на един лъжлив документооборот.Те притежават и знание досежно
последиците, които биха настъпили при използването на документа (непосредственият
резултат се явява този по създаване на заблуда относно тяхната самоличност, а
от там и реално наемане на МПС и стая в хотел, а в по-широк план се цели
създаване на благоприятстващи реализацията на престъплението по чл.108а ал.1 НК
предпоставки) и е целял настъпването именно на тези последици.
По наказанията :
При решаване
на въпроса за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите М.Ф. и Х.ЕЕл
Х.Х. за извършено престъпление по чл.108а ал.1 вр.чл.115 вр.чл.18 вр.чл.333
вр.чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК съдебният състав определи размера на
наказанието съобразно разп. на чл.54 НК и воден както от общата разпоредба на
чл.35 ал.3 НК, изискваща съответност на наказанието на извършеното престъпление,
така и от принципните положения, залегнали в практиката при определяне на
справедливо наказание.
Материалната
норма на чл.108а ал.1 НК в хипотезата на причинена смърт предвижда наказание
ЛСВ за срок от 15 години до 30 години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна, респ. досежно вида на наказанието законът не предоставя възможност
за преценка на решаващия съд, като такава възможност е налична само и
единствено относно размера на наказанието ЛСВ. В конкретния случай на първо
място се съобрази високата степен на обществена опасност на самото
престъпление, но тъй като това обстоятелство е отчетено и от самия законодател
при определяне на границите на предвиденото наказание, то горното се взе
предвид само в насока вложените усилия и умения, с оглед конкретиката на
случая, по извършване на престъпната дейност – касае се за престъпление, реализирано
при наличието на две отделни престъпни деяния (това по чл.115 НК и по чл.333
вр.чл.330 НК, а всяко едно от тях по отделно е достатъчно за запълванена
престъпния състав по чл.108а ал.1 НК), като при осъществяване на самото
изпълнително деяние са вложени специални умения и усилия от страна на
подсъдимите, респ. последните изминават един дълъг път при придвижването си до
България, извършват специална предварителна подготовка (предварително си
набавят неистински документи за самоличност и предварително се разпределят
функциите), самият инкриминиран период (различен за всеки един от подсъдимите)
е сравнително дълъг и в течение на този период извършват обширна деятелност,
като всяко едно от действията им запълва състава на престъпното помагачество по
чл.108а ал.1 вр.чл.20 ал.4 НК. Разбира се, съдът съобрази и самия начин на
осъществяване на престъпното посегателство (а именно чрез активиране на СВУ на
оживено място) и факта на настъпила в резултат на престъплението смърт на шест
лица и причинени сериозни физически и психически увреждания на множество други
лица.Отчетоха се и подбудите на двамата подсъдими – намерение за създаване на
смут и страх в населението посредством причиняване на смърт, което е признак и
за тяхното отношение към човешкия живот, като основна законно защитима ценност.
Съотношението
престъпление-наказание не е свързано и предопределено само и единствено от
обекта на престъпно посегателство и от обществената опасност на престъпното
деяние, а следва да е насочено и към реалното постигане на визираните в нормата
на чл.36 НК цели в аспект на индивидуалната и генерална превенция.Както е имал
възможност да обърне внимание Върховният съд на РБ в Р 526-1996-I н.о. „Генералната превенция се постига посредством справедливост на
наказанието, т.е. съответствие тежестта на престъплението. А индивидуалната
превенция изисква максималното съобразяване на наказанието с личността на
престъпника. Конкретното съотношение между двете превенции, определено за
конкретното престъпление,е необходимо условие за справедливо наказание“.Т.е.
независимо, че в случая подсъдимите М.Ф. и Х.Е Х.Х. осъществяват престъплението
в хипотезата на чл.20 ал.4 НК, то цялостното
им обективирано поведение във вр. с това престъпление е в много широки граници,
което обуславя налагането на еднакво по размер наказание и на двамата
подсъдими.В случая процесното престъпление се явява най-тежкото такова в
най-новата история на България, като след 18.07.12г. рискът от извършване на
терористични действия в страната вече не е нулев и именно поради всичко
гореизложено, съдът приема, че следва да определи наказанието изцяло при превес
на отегчаващите вината обстоятелства.При тези доводи настоящият съд наложи на двамата
подсъдими нй-тежкото по българското законодателство наказание, а именно доживотен
затвор, без замяна.
Касателно
наказанието за престъплението по чл.316 вр.чл.308 ал.3 т.1, пр.първо вр. ал.2 пр.пето вр. ал.1 пр.първо вр. чл.26 ал.1 НК съдът
отново се ръководи от общите правила на чл.54 НК и наложи максимално
предвиденото в закона наказание ЛСВ за срок от 10 години.В тази вр. се отчете
на първо място обстоятелството на извършване на процесното престъпление в
условията на продължавано такова по см. на чл.26 ал.1 НК, респ. всеки един от
подсъдимите проявява е. престъпна упоритост и нееднократно извършва деятелност
по престъпно ползване на неистински официален документ.Продължаваното
престъпление, като усложнена престъпна дейност е с по-висока степен на
обществена опасност, в сравнение с еднократно извършеното престъпление и при
всички хипотези обуславя по-тежкото наказание. (Решение № 23 от 27.01.1998 г.
на ВКС по н. д. № 539/97 г., III н. о.).
При определяне на наказанието съдът съобрази
и възприе за отегчаващо вината обстоятелство и процесуалното поведение на
двамата подсъдими.В случая наказателното производство се проведе в условията на
задочно такова, като въпреки положените усилия от страна на разследващите
органи (дори и в международен аспект) местонахождението на същите не е
установено.Видно от събраните по делото доказателства, подсъдимите М.Ф. и Х.Е Х.Х.
обективират стремежа си за запазване в тайна на своята самоличност, а
последният също така извършва и действия по бързо напускане пределите на
страната на 18.07.12г.Тези действия на подсъдимите лица са явен признак за формираното
от тях желание за избягване от наказателно преследване и укриване.
В допълнение при определяне на наказанието за
документното престъпление съдът подчертава, че материалната норма на чл.308
ал.3 т.1 НК въздига в съставомерен елемент само целта по улесняване
извършването на престъплението против републиката, но в случая и при определяне
на конкретното наказание съдът взе предвид факта на действително улесняване на
горното престъпление, т.е. преследваната от подсъдимите цел е постигната и те
реално подпомагат извършеното терористично нападение, в резултат на
осъщественото документно престъпление и именно това обстоятелство се явява
водещо такова при налагане на възможно най-тежкото наказание на подсъдимите
лица, а именно ЛСВ за срок от 10 години.
По отношение на двамата подсъдими е налице
хипотезата на чл.23 ал.1 НК, очертаваща законовите изисквания за определяне
изтърпяването на едно общо наказание.В случая всеки един от двамата подсъдими е
признат за виновен в извършване на две отделни престъпления – това по чл.108а
вр.чл.115 вр.чл.18 вр.чл.333 вр.чл.330 ал.1 вр.чл.20 ал.4 НК и по чл.316
вр.чл.308 ал.3 т.1 вр.ал.2 вр.ал.1 НК в условията на реална съвкупност, поради
което и на осн.чл.23 ал.1 НК съдът определи за изтърпяване едно общо наказание
в размер на най-тежкото такова измежду двете отделни наказание за горните две
престъпления, а именно на подсъдимите М.Ф. и Х.Ел Х.Х. се определи за
изтърпяване наказание доживотен затвор без замяна.
По предявените граждански искове:
При горния изход на делото доказани по
основание се явяват предявените граждански искове, но само и единствено
претенциите за неимуществени вреди, а тези за претърпените имуществени вреди съдът
приема за недоказани по размер, поради което остави без уважение същите.За
последните следва да се отбележи, че касаят редица направени разходи от страна
на пострадалите лица – разходи за самолетни билети, разходи за хотел, разходи
за положени медицински грижи, стойност на унищожени вещи и дори разходи за
погребение, като досежно така претендираните парични суми, запълващи по
стойност направените разходи, не се ангажираха никакви доказателства.Този извод
е съотносим към всички граждански претенции за претърпени имуществени вреди и
съдът приема за излишно да конкретизира в подробности същите.
Гражданската претенция за неимуществените
вреди е с правно основание чл.45 ЗЗД, чийто фактически състав включва
елементите на осъществено противоправно и виновно поведение, настъпване на
вреда и причинна връзка между първите два елемента.Разпоредбата на чл.45 ЗЗД
дори регламентира и презумпцията за наличие на вина (като субективен елемент) до
доказване на противното.Т.е. презумпцията е оборима, но в конкретния случай, с
оглед приетото за доказано от съда, се налага изводът за наличие на реализирано
виновно поведение от страна на подсъдимите М.Ф. и Х.Е Х.Х..Действително
последните причиняват с престъпното си поведение вреди от неимуществен характер
на всеки един от гражданските ищци и тези вреди са причинени виновно, поради
което следва да понесат гражданска отговорност за тях.
С оглед конкретиката по делото за реализирано
престъпление против републиката с настъпил престъпен резултат причиняване на
смърт на 6 лица и причиняване на физически и психически увреждания на множество
други лица (всичките конституиране за граждански ищци в процеса), настоящият съдеБ.състав
приема предявените граждански претенция за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди за доказана по основание, а за някои от приетите за
съвместно разглеждане искове и за доказана по размер.При ангажиране на
гражданската отговорност на деликтно основание съдът съобрази доказания факт на
причиняване на увреждането съвместно от двамата подсъдими и поради това съгл.
нормата на чл.53 ЗЗД, те следва да отговарят солидарно за това.Присъденият
размер на претендираното парично обезщетение се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 ЗЗД, като тук изначално следва да се посочи, че за размера на същото
за всеки един от гражданските ищци-израелски граждани съдът съобрази и нормата
на чл.105 ал.3 от Кодекса за международно частно право, регламентираща
изключение от общото правило на чл.105 ал.1 от същия Кодекс относно
задълженията, произтичащи от непозволено увреждане.В случая съдът съобрази
факта на настъпване на самия деликт на територията на РБ, но по отношение на граждани,
пребиваващи изцяло в друга държава, а именно в Реп.Израел и поради това, се
доказва наличието на обстоятелства, запълващи законовия критерий „значително
по-тясна връзка с друга държава“, въведен в разп. на чл.105 ал.3 от Кодекса за
международно частно право, което позволява определяне на размера на паричните
обезщетение според законодателството на Израел.В тази вр. обаче от страна на
повереника на гражданските ищци не се представиха по делото конкретни данни и
единствените такива, отчетени от съда, касаят покупателната способност на
израелската валута, информация за която бе почерпена от общодостъпни източници.
Извън
горното общоприложимо принципно положение относно всички пострадали-израелски
граждани, съдът взе предвид и следната конкретика:
Видно от доказателствата по делото, в
резултат на престъплението по чл.108а ал.1 НК настъпва смъртта на израелските
граждани А.М., И. И К., И П., К.Ш и М-М Х. и на българския гражданин М.А.К.. Тук общ факт,
съотносим за всички граждански искове, предявени от правоимащите лица съгл.
Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на ВС на РБ, е този на причинена
смърт на млади хора и обстоятелствата, свързани с начина на настъпване на
смъртта, а именно чрез взрив и последвал пожар, което води до разчленяване и
опожаряване телата на починалите.Това последно обстоятелство от своя страна е
предпоставка за последващо погребение на починалите в затворени ковчези, което
е допълнителна предпоставка за засилване емоционалния шок на гражданските ищци-наследници
на починалите.
Специално по отношение на починалата К.Ш.
съдът отчита и факта, че същата към момента на смъртта е била бременна с
първото си дете, респ. съпругът й И.Ш. в един и същи ден губи съпругата си и
нероденото си дете.Този свидетел не получава сериозни физически увреждания, но
преживяната психологическа травма е изключително наситена и показател за
степента на същата е факта на продължаващо и по настоящем лечение.Видно от
писмените доказателства, той е диагностициран
с остро посттравматично стресово състояние и получава психологична и
психиатрична медицинска помощ, включваща и продължително медикаментозно лечение.При
тези доказани факти съдът уважи частично два от предявените от св.И.Ш. искове –
уважи иска за лично претърпени от свидетеля неимуществени вреди и осъди
подсъдимите да му заплатят
солидарно сумата от 1 050 000лв., а така също уважи и иска на
свидетеля, предявен в качеството му на законен наследник на починалата К.Ш., в размер
от 9 500 000лв., като в останалата част до пълния претендиран размер
отхвърли тези два иска, съблюдавайки законовия въздигнат принцип за
справедливост.
Лицата Е П. и М-М Х. към датата
18.07.12г. са само на 26 години; младежи, които все още не са създали свое
собствено семейство, все живеят съвместно с родителите си и им оказват
ежедневна помощ, включая и финансова такава.Степента и
интензитета на преживяната от гражданските ищци (родители на починалите лица) психологическа
травма и емоционалната й наситеност се установява от показанията на самите
граждански ищци Е П., Я.П., Б.Х. и О Х., които много бързо узнават за самия
атентат, но в последствие преживяват едно сравнително продължително драматично
очакване до момента на уведомяването им за настъпилата смърт.Отчита
се обстоятелството на настъпила драстична промяна в живота на гражданските ищци
след смърта на техните деца, като всеки един от починалите Е П. и М Х. са единствени
синове – както се отбеляза по-горе, Е П. и Я.П. променят
местоживеето си (причините за това са подробно изложени по-горе), а св. О Х. не
напуска дома си в продължение на две години, което й поведение се дължи на трагичната
загуба на нейния син, като в същото време в продължение на този дълъг период
св.Б.Х., който е болен от рак, следва да се грижи и за нея, независимо
преживяваната собствена скръб.При тези фактически
данни съдът уважи частично предявените от тях граждански претенции и осъди
солидарно подсъдимите да им заплатят на всеки един от тях сумата от 10 000 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното й изплащане, като са отхвърлени
гражданските искове в останалата част до пълния предявен размер от 22 000
000лв.
В горепосочения размер от
10 000 000лв. са уважени и гражданските претенции на И.М.К. и Й.М.К.,
родители на починалия А.М., и гражданските претенции на Я.К. и Р К., родители
на починалия И.К..Всяко едно от двете горепосочени починали лица е родено през
1984г. и към датата на деянието са още на много млада възраст; А.М. пристига в
България с приятелите си Е П. и М Х. с цел лятна почивка, респ. родителите му
го изпращат с положителен емоционален заряд (дори на летището в Тел Авив си
правят снимки), а само няколко часа по-късно настъпва неговата смърт; починалият
И.К. пристига със съпругата си Г.К. също с цел почивка, като към момента на
взрива той се намира най-близо до атентатора М.Х..Водещите фактори при
присъждане на паричното обезщетение са изложени по-горе и са идентични с тези,
съотносими за всички починали – млада възраст на починалия, което презумира
бъдеща переспектива, начин на настъпване на смъртта и фактът на невъзможност за
провеждане на погребение с открит ковчег.При тези мотиви съдът уважи
предявената от всеки един от горепосочените ищци гражданска претенция в размер
на 10 000 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното й изплащане.В останалата му част допълния
претендиран размер гражданските претенции се явяват недоказани.
Относно гражданските претенции на Г.К. (иск
за лично претърпени от престъплението вреди и иск в качеството на наследник на
починалия И.К.) и относно претенцията на Н.К., дъщеря на И.К., съдът отбелязва
следното: Касателно лично претърпените от св.Г.К. неимуществени вреди се
претендира сумата от 2 625 000лв. и искът е уважен изцяло.В тази
насока се отчитат всички получени увреждания от страна на самата свидетелка,
която към момента на задействане на СВУ се намира на второто стъпало на
автобуса, т.е. намира се сравнително близо и това обстоятелство предопределя и
множеството й физически наранявания (последните са описани подробно по-горе в
мотивите и за икономия в изложението няма да бъдат отново преповтаряни, като
тук съдът дебело набляга само на броя на тези наранявания); част от
нараняванията са тежки и според СМЕ, при тази пострадала действат и трите
фактора на взрива - ударна вълна, топлина и осколки, водещи съответно до
нарушение в слуха, изгаряния и контузни рани по тялото, като приложеното
лечение включва и оперативно такова, а продължителността на оздравителния
процес за различните наранявания е различна.Т.е. за лечение на физическите
травми са предприети различни мерки, включая и оперативно лечение, което само
по себе си е съпътствано с физическа болка и страдание, като е налице един
продължителен оздравителен период и все още не са отшумели последиците от тези
наранявания (напр. поради травмата на тъпанчевата мембрана, свидетелката
изпитва все още силна болка и следва често да ползва тапи за уши, в това число
и при извършване на обичайни дейности, като вземане на душ).
Наред с физическите наранявания, св.Г.К.
претърпява и силна психическа травма, обусловена от факта на причинена смърт на
съпруга й и мотивираща предявения от нея отделен граждански иск.
Обстоятелството на настъпила смърт на И.К. представлява и фактическа мотивира
на предявения от неговата дъщеря Н.К. граждански иск.В тази насока съдът
съобрази доказателствата за преживяната от ищците силна душевна болка и
страдание, които все още не са отшумели - към 18.07.12г. Н.К. е само на 4
месеца и тази й възраст предопределя липсата на реален спомен за своя баща; периодът
на порастване, без грижата от бащата, е изключително труден както за самото
дете, така и за самата свидетелка; по нейните думи „до ден днешен имам кошмари
и страх“, като за един продължителен период от четири години посещава психолог.Свидетелката
Г.К. е принудена сама да се грижи за своето дете, като полаганата грижи е както
финансова такава, така и емоционално-възпитателна.Справедливостта при
определяне на присъдения размер на гражданския иск изисква съобразяване на
горните факти и за репариране на вредните последици от същите съдът уважи
предявения от Г.К. иск за сумата от 6 000 000лв., а в останалата част до
пълния предявен размер от 11 000 000лв. отхвърли гражданската претенция,
като недоказана по размер.Съдът уважи и предявения от Н.К. иск за сумата от
8 000 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, а в останалата му част до пълния предявен размер от 11 000 000лв.
отхвърли гражданската претенция, отново с основен мотив липса на ангажирани
доказателства.
За съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство са приети и няколко отделни граждански иска от св.Н.М.
– съответно отправя се претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди, възникнали в резултат на лично получени телесни увреждания, и гражданска
претенция за претърпени неимуществени вреди, в резултат на приченаната смърт на
съпруга й А.М..Това последно обстоятелство мотивира и предявения граждански иск
от Р.М., син на починалия А.М..В тази вр. съдът съобрази доказаните факти както
относно лично получените от св.Н.М. физически травми, а именно увреждане на
слуха с руптура на дясна тъпанчева мембрана, дихателни проблеми и нараняване на
долни крайници, така и относно причинения й постравматичен стрес, за лечението
и овладяването на който е под наблюдение на специалист-психолог.По делото се
доказа и обстоятелството, че към датата 18.07.12г. Р.М. е само на 10 месеца,
респ. не помни своя баща, като това налага св.Н.М. често да му разказва за него,
а тва й причинява допълнителна болка и страдание и дори често плаче.Т.е. налице
са доказателства относно завишената степен и интензитет на изживяваната и по
настоящем болка и страдание от тези двама свидетели.Тези доказани факти, наред
с конкретиката при причиняване на уврежданията и съпътстващите я паника и страх
по време на извършване на инкриминираното деяние, обуславят крайното решение на
съда, който уважи частично исковете на Н.М. и съответно осъди подсъдимите
солидарно да й заплатят сумите от 1 000 000лв. и от
6 000 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.Съдът осъди подсъдимите да заплатят на Р.М. сумата от
8 000 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди.Според
съда, така присъдените парични обезщетения се явяват съответни и справедливи на
причинените вреди, поради което в останалата част до пълния претендиран размер
отхвърли гражданските претенции на горните свидетели.
Както се отбелза по-горе, в резултат на
терористичното нападение, настъпва и смъртта на
българския гражданин М.А.К., като в тази насока е предявен граждански
иск само от един от неговите наследници, а именно от неговия баща А У.К. с претендиран
размер на иска 568 000лв., който съдът уважи изцяло. Тук съдът отчете
конкретиката по делото относно обстоятелствата при настъпване смъртта на
лицето, отчете преживяната болка и страдание от гражданския ищец и дори
съобрази личността на самото починало лице – в контекста на преценените
обстоятелства при смъртта на М.К. освен горните фактори, единни за всички
починали лица и изразени в начина на причиняване на смъртта, следва да се вземе
предвид факта, че починалото лице на 18.07.12г. изпълнява и то съвестно
трудовите си задължения, т.е. намира се на територията на летище С., тъй като е
ангажиран с превоза на израелските туристи; починалото лице е единствен син на
гражданския ищец и е бил негова единствена опора; а според събраните по делото
гласни доказателства, самият М.К. е дисциплиниран служител, който не отказва
помощ на своите колеги и който е награждаван за съвестното изпълнение на
възложените му задачи.При всички тези данни съдът прие за основателен и доказан
гражданския иск.
Относно конкретния уважен от съда размер на
всички останали граждански искове се взеха предвид обстоятелствата досежно
конкретно причинените на пострадалите телесни увреждания, приложената
медицинска терапия и продължителност на оздравителния процес, който процес в
контекста на причинената психическа травма все още не е приключил, видно от
показанията на разпитаните свидетели и дори от тяхното поведение по време на
самия разпит по настоящото дело (някои от свидетелите директно заявяват факта
на приемане и по настоящем на медикаментозна терапия и провеждане на срещи с
психолог, а някои от свидетелите при възникналия спомен за случилото се при
своя разказ проявяват безпокойство и плачат).Отчете се и доказаното обстоятелство,
че всеки един от пострадалите след 18.07.12г. започва да получава кошмари, да
изпитва страхове при пътуване с обществен транспорт (и дори избягват превоза с
такъв) и при посещения на обществени места с много хора, респ. пострадалите
изпитват страх при извършване на обичайни ежедневни дейности.
Конкретно за пострадалия А Ш. – според
събраните гласни и писмени доказателства, същият получава трайно отслабване на
слуха с налагаща се корекция със слухов апарат (т.е. постоянни последици),
счупване на ребра в дясната гръдна половина и на дясната ръка; от
доказателствата се извлича и интензитетът на преживения силен постравматичния
стрес, отключен както от самата обстановка след взрива (твърди, че все още
усеща миризмата на изгоряла човешка плът) и от изпитаната несигурност за собствения
си живот, така и от това, че е принуден да „хвърли през прозореца“ своята
дъщеря Х.Ш., която към този момент е само на 9 години и се нуждае от помощ и
която в резултат на тези му действия пада върху едно от телата на починалите
лица, като в тази насока той все още получава кошмари.Горните данни детайлно
онагледяват и преживения стрес от самата Х.Ш. – този стрес е предопределен от
възрастта й и също има трайни последици, тъй като тя започва да заеква,
преустановява някои от ежедневните си занимания (напр. преди това е пеела в
детски хор) и преустановява контактите си с други лица (дори и с тези от
близкото й обкръжение), което провокира и предоставеното й продължително
психиатрично лечение.Именно водим от горните мотиви, съдът осъди двамата
подсъдими да заплатят солидарно на А Ш. сумата от 770 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а на Х.Ш. да
заплатят сумата от 350 000лв.
Относно
гражданския иск на пострадалите А.Б.Ш. и Я.Б.Ш. за претърпени неимуществени
вреди: Тези свидетели са съпрузи, като видно от гласните доказателства по
делото, св.Я.Б Ш. непосредствено след
взрива изживява силна уплаха и поради това не може да реагира адекватно; тя е
„замръзнала“ и се налага съпругът й А.Б Ш. да я изведе от горящия автобус; свидетелката
получава разкъсно-контузната рана с обилно кръвотечение на лява подколеница,
лезия на ахилесово сухожилие и фрактура на крака, което затруднява
придвижването й; тя претърпява операция още на територията на България, а в
последствие лечението й продължава и в Израел, като включва поставяне на
„изкуствена пета“, височината на която периодично се регулира, а това е „много
продължителна и болезнена процедура“; получава и постравматичен стрес,
лечението на който продължава и до настоящия момент; св.А.Б Ш. получава
наранявания на краката и фрактура на няколко стъпални кости и му оказана
медицинска помощ чрез консервативна-гипсова имобилизация; при тези лични за св.А.Б
Ш. наранявания за него оказването на помощ на съпругата му Я.Б Ш. е свързано с
изключително напрежение и съпътствано със силна физическа болка, оценени от
съда за допълнителен фактор относно причинените му психични увреждания.При
горните доводи съдът уважи изцяло предявения от тези пострадали граждански
искове – съответно за пострадалия А.Б Ш. в размер на 455 000лв. и
за пострадалата Я.Б Ш. в размер на
665 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съдът уважи
изцяло и гражданската претенция на свидетелите А А., Й.А. и Л.А., съответно в
размер на 350 000лв., 735 000лв. и 700 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.В тази вр. се отчетоха безспорните
доказателствата по делото относно получените от тях телесни увреждания, които
не са сериозни такива (порезни рани за всеки един от тях и звукова травма за
последните двама свидетели); отчете се сравнително краткия оздравителен период;
отчете се и конкретиката относно начина на причиняване на самите увреждания
(терористичен взрив); съдът съобрази и изживения силен емоционален шок,
предопределен не само от самия факт на извършване на терористично нападение, но
и от настъпилата след това всеобща паника, като в тази насока следва да се има
предвид, че горните трима пострадали са семейство и грижата и безпокойството им
се разпростира не само относно личното им индивидуално оцеляване, но и относно цялостното
им такова, като семейство.
Досежно
гражданските претенции на свидетелите А К. и В.К. съдът отбелязва следното:
Както се отбеляза по-горе, тези свидетели са майка и дъщеря, пътуват заедно и
след избухване на СВУ св.В.К. следва да положи грижи не само за собственото си
оцеляване, но и за това на дъщеря си А К., която изпада в травматичен шок и
получава по-сериозни наранявания, т.е. налице са и допълнителни фактори за
преживения от св.В.К. стрес.Всяка е. от двете горепосочени свидетелки получава
медицинска помощ още на територията на страната, като лечението им продължава и
в Израел – нараняванията на св.А К. (описани по-горе) са много сериозни и
животозастрашаващи, поради което претърпява две операции съответно в гр.Б. и в гр.София, а в Израел лечението й
продължава в болнични условия, като в рамките на година и половина след това са
й правени няколко операции, включително и козметична такава, а пострадалата е
на млада възраст; св.В.К. също е оперирана по спешност в гр. Б., а на
територията на Израел й е приложено лечение в стационарни условия, като дори по
настоящем продължава да изпитва физическа болка и поради това, минава на
половин работен ден, което съответно рефлектира на получаваните от нея трудови
доходи.Т.е. доказани са по безспорен начин получените от двете свидетелки
телесни увреждания, които имат за последица и претърпени болки и
страдания.Водим от горното и от законово регламентираното правило на чл.52 ЗЗД
за репариране на неимуществените вреди по справедливост, съдът осъди солидарно
двамата подсъдими да заплатят на св.А К. сумата от 900 000лв., като
отхвърли гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от
1 155 000лв., а на св.В.К. да заплатят сумата от 900 000лв., а в
останалата част до пълния предявен размер от 1 470 000лв. отхвърли гражданската
претенция.
Пострадалият А
Х К. също отправя претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди.Приетият
за съвместно разглеждане иск е в размер на 930 000лв.Водещи при определяне
размера на присъденото обезщетение се явяват физическите и психически
увреждания на лицето – същите са многобройни и се изразяват в ерозия на склерата и роговицата на очите, фрактура
на глезена, наранявания от осколки от взрива и изгаряния по цялото тяло,
включая и по лицето, които остават белези и по настоящем на свидетеля и
посттравматичен стрес, лекуван от психолог.При преценката за интензитета на
психичните вреди съдът взе предвид и изрично доказания факт на скачане от
страна на пострадалата от горящия автобус, при което се приземява върху главата
на М.Х., а това допълнително подсилва преживяната стресова ситуация.Именно
поради това, съдът уважи изцяло гражданския иск.
Относно
гражданските претенции на пострадалите Б Ц Х., Р.Д. и Д Х. съдът отчете следните доказани факти: Свидетелката Р.Д.
получава наранявания на краката, множество порезни рани от осколки и увреждане
на слуха, като от този момент ползва слухов апарат, респ. нараняванията се квалифицират
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.В по-голяма степен
са обаче психичните травми от преживяното и лично самата тя определя
обстановката след взрива за „потресаваща“, което е провокирано от визуалната
гледка на изгорели човешки тела и както тя, така и другите двама горепосочени
свидетели влагат допълнителни усилия, за да не скочат върху тях.Показател за
психичните травми е и самото поведение на св.Р.Д., която по време на целия
разпит е разстроена и непрекъснато плаче.Свидетелката Д Х. получава счупвания в
ляво стъпало при скока от автобуса, което затруднява последващото й придвижване,
съпътствано е с болка и със страх относно възможността за отдалечаване от
горящия автобус и запазване на живота им.И двете свидетелки са подложени на
лечение в ортопедично отделение на болница в Израел, като за претърпената
психическа травма те все още вземат медикаменти.Относно претърпените от св.Б Ц
вреди съдът отчете факта, че физическите увреждания не са много и застрашаващи
живота му (получава само порезни рани), но психичното му състояние е
изключително влошено – той е уплашен, изпада в истерия и започва да крещи, като
никой не може да го успокои; преживените събития са отразяват изключително
много на живота му и той напуска Израел, като по думите на неговата майка св.Д.Х.
„се превръща в крайно десен и мразещ арабите човек“.При тези данни съдът прие
за основателни и доказани по размер гражданските претенции на горните трима
пострадали, поради което уважи изцяло същите – съответно присъди на Б Ц Х. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 700 000лв., на Р.Д. обезщетение в размер на 500 000лв.
и на Д Х. обезщетение в размер на
700 000лв.
Съобразявйки
установеното от фактическа и правна страна настоящият съдебен състав уважи
изцяло предявените от пострадалите В. Б.
и A. граждански искове.В тази насока съдът отчете доказания по безспорен начин
факт на получени и то многобройни наранявания от страна на св.В.Б., като някои
от тези наранявания са животозастрашаващи и изключително сериозни, което се
дължи на прякото действие на взривната вълна и физическите му наранявания са
следствие от комплексно действие на взрива – ударна вълна, осколки и висока
температура; отчете се и обстоятелството на претърпяно продължително лечение,
съпътстващо с редица болезнени процедури, като дори и по настоящем свидетелят
все още поняса негативните последици от причинените му увреждания (напр.
звуковата травма все още не е отшумяла, което създава допълнителни усложнения в
обучителния процес на лицето, а също така по тялото на пострадалия все още има
и редица останали белези).На последно място съдът взе предвид и претърпения
посттравматичен стрес, който както се отбеляза нееднократно в мотивите се
преценява за значим фактор при уважаване на гражданските претенции на всички
пострадали.
Относно гражданската претенция на пострадалия
С.А. съдът съобрази сериозните физически и психически увреждания – касае се за множество
травми, като е. от физическите такива представлява голяма рана на главата от забит шрапнел,
съобрази се и продължителния оздравителен период, включващ и две оперативни
интервенции, а за получаваните паник атаки се съобрази и факта на проведени
редица консултации с психолог, като лицето все още изпитва много страхове и тези страхове влияят
на сексуалния му живот.При горните мотиви съдът осъди солидарно двамата
подсъдими да заплатят на св.В.Б. сумата от 1 155 000лв., а на св.С.А.
сумата от 350 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди
Изцяло е
уважен и гражданския иск на пострадалите Г. С в размер на 350 000лв., Х.Л в размер на 1 155 000лв., П.М. в
размер на 350 000лв. и Р.С. в размер на 350 000лв.Касателно
гражданската претенция на св.Г.С. съдът подчертава, че за същия това се явява
втори по ред преживян терористичен атентат, като той получава сравнително леки
физически увреждания, но същите наред с тези, налични за пострадалия от преди
инкриминираната дата за него възникват усложнения, възпрепятстват придвижването
му и отдалечаване от мястото на взрива, а това е фактор, засилващ страха и
допринасящ за интензитета на психичната травма.Свидетелките Р.С., Х.Л и П.М.
получават от ударната вълна множество контузии на тялото, повечето от които
наранявания представляват порезни рани по крайниците, и загуба на слух, като
по-сериозни са психичните им наранявания, за които също получават лечение,
включая и медикаментозно такова.Индивидуално за св.Х.Л съдът отчете и
напредналата й възраст, полученото мозъчно сътресение и факта на изживяван все
още страх, респ. уврежданията й са по-сериозни в сравнение с тези на другите
две свидетелки и поради това, съдът й присъди парично обезщетение в по-голям
размер.
За гражданския
иск на пострадалия Д.Х.Ф.: По делото е
събрана доказателствена информация за получените от него наранявания и съдът
приема за безспорно доказан този факт.Самите наранявания са подробно описани
по-горе в настоящите мотиви, като тук съдът набляга само на тяхната многобройност,
като най-сериозна е термичната травма (изгарянията), квалифицирани от вещото
лице, като общо разстройство на здравето, опасно за живота, тъй като без
навременната медицинска намеса, тези изгаряния биха довели до смърт.Съдебният
състав при определяне размера на присъденото обезщетение е воден и от
извършените по отношения на свидетеля редица медицински процедури – направени
са му и няколко операции, включая и такива за присаждане на кожа, които са
съпътствани със силна болка и например такива по-опростени манипулации, като
смяна на превръзки, са извършвани с упойка.Доказани са и настъпилите за
пострадалия психични увреждания, които се дължат не само на самия факт на лично
възприемане на цялата обстановка, непосредствено след взрива и последвалите
паник атаки (медикаментозно лекувани в един продължителен период), но и на
причинените физически травми, в резултат на които той получава редица белези по
тялото, водещи до промяна на начина му на живот (например избягва обличане на
блузи с къс ръкав и т.н.).Видно от събраните по делото доказателства, св.Д.Ф.
се намира изключително близо до мястото на взривяване на СВУ и това обуславя
значителните му и сериозни наранявания, които обстоятелства от своя страна са
решаващи за присъждане на претендираното обезщетение от
3 500 000лв..
Съдът уважи
изцяло и предявените граждански искове от всички останали пострадали лица, като
тук отново показател за степентта на изживяната болка и страдание са самите
физически и психически наранявания, продължителността на оздравителния процес и
последиците, настъпили за живота на гражданските ищци.
Индивидуално
за свидетелките Г М.и Р.Ф. съдът отчита обстоятелството на получени сравнително
леки физически увреждания (предимно порезни рани и звукова травма), като
по-сериозни са причинените психични увреждания, дължими на възникналата след
взрива фактическа обстановка, съпътствана с паника и страх за самите свидетелки
и довела до прилагане на съответното медицинско лечение. Тези фактори мотивират
съда да присъди парично обезщетение в размер от 420 000лв. на св.Г М.и в
размер на 700 000лв. за св.Рон Ф..
Относно свидетелите З.Ш., Й.С.Ш., Л.С.Ш., М.Ш.,
Ш.Х., М.С.Ш., Ш.С. и Малка С.: при преценката на гражданската претенция съдът
взе предвид конкретните наранявания, като физическите такива за всеки един от
горните свидетели не са сериозни и животозастрашаващи такива – в случая
свидетелите получават порезни рани и различни травми на долни и горни крайници
(конкретизирани по-горе). По-сериозни са обаче психичните им увреждания –
отново показател в случая е самият факт на възпримане на цялата обстановка след
взрива, като допълнителен засилващ страха им фактор се явява този по проявено
взаимно притеснение за успешното отдалечаване от мястото на взрива, тъй като
горните свидетели са близки родственици.Психичната травма е безспорно доказана,
като същата оказва сериозни последици за живота на пострадалите (напр. за св.Х.С.Ш.
възникват физически проблеми с отделителната система и възпрепятства явяването
на матурите, поради което същият все още не е завършил средното си образование).
В контекста на гражданската претенция съдът
прецени и наранявания на свидетелите М.М. и С.Д. – отново не се касае за
сериозни физически увреждания, но е налице силно развит пост-травматичен стрес,
провокиран от емоционалното състояние на пострадалите по време на осъществяване
на самото престъпление и непосредствено след това, съпътствано с гледката на „разпръснати
части от тела“.Свидетелите получват медицинско лечение, в това число и
медикаментозно такова за психичната травма, но показателно е отчетеното от съда
изявление на на св.М.М. „няма значение какви и колко лекарства взимам, до сега
нищо не ми е помогнало да забравя“ и на св.С. Д. „до ден днешен не се качвам в автобус … страх
ме е …промени ми се живота“, като поради психичното си състояние, последният за
един продължителен времеви период в рамките на 8 месеца след атентата не може
да продължи да осъществява трудовите си задължения.
При горните
мотиви съдът уважи изцяло граждански искове на пострадалите – съответно в
размер на 350 000лв. за св.С.Д., в
размер на 1 008 000лв. за св.З.Ш., в размер на 980 000лв. за св.Й.Ш.,
в размер на 700 000лв. за св.Л.Ш., в размер на 350 000лв. за св.М С. сумата от 350 000лв., в
размер на 665 000лв. за св.М.Ш., в размер на 700 000лв. за св.М.С.Ш., в размер на 420 000лв. за св.М.М.,
в размер на 350 000лв. за св.Ш.С. и в размер на 175 000лв. за св. Ш.Х.
Съдът прецени
за доказани по основание и размер и гражданските искове на свидетелите Р.Ш., Е.Т. и В.Т.. Относно исковата претенция
на св.Р.Ш. се отчетоха доказани физически наранявания, изразени в счупване на
дясна петна кост, разкъсно-контузна рана на дясна ръка и травма на дясното
коляно, отчете се обстоятелството на последващо оперативно изваждане на задни
кръстовидни връзки, претърпяна операция на менискус и операция на дясната ръка
с продължителен оздравителен период в рамките на година и половина.Съдът взе
предвид и изживения посттравматичен стрес, като в тази насока водещи се явяват
конкретната фактическа обстановка в резултат на извършеното терористичното
нападение.Както самите физически и психически наранявания, така и процесът на
приложената медицинска интервенция са съпътствани с болки и страдания за самия
свидетел, за обезщетяване на които съдът присъди обезщетение в размер на
претендираното такова, а именно 980 000лв.
Индивидуално
за гражданските искове на свидетелите Е.Т. и В. Талавлаев съдът, освен всички
горепосочени обстоятелства, идентични за всички пострадали, съобрази и
доказания факт, че горната свидетелка
към датата 18.07.12г. е бременна в пети лунарен месец и постъпва в болница по
повод болки в корема (със съмнение за заплашващ аборт), респ. налице е
застрашаване не само на живота на самите граждански ищци, но и този на
нероденото им дете, което е допълнителен фактор отнсно причинената им болка и
страдание. Останалите физически увреждания на св.Е.Т., както и физическите
наранявания на св.В.Т. не са сериозни такива, видно от изготвените СМЕ, и се
квалифицират за разстройство на здравето, неопасно за живота.Тези свидетели
обаче също претърпяват психична травма, като всичко гореизложено мотивира съда
при уважение в цялост на гражданските им претенции и съответно се присъди
обезщетение в размер на 525 000лв. на св.Е.Т. и обезщетение в размер на
350 000лв. за св.В.Т..
На последно
място съдът подчертава, че прие за основателен и доказан по размер и
гражданския иск на св.ДИ.. В хода на съдебното следствие се доказа факта, че
същата претърпява редица телесни увреждания, като извън многото порезни рани,
най-сериозна е звуковата травма, за лечението на която претърпява операция на двете уши с последвала пластика на тъпанчето на
едното ухо, като тези медицински интервенции са съпътствани със силна болка в
рамките на два месеца. Доказан е по безспорен начин и фактът на причинени
психични увреждания, базирани не само на личната за пострадалата физическа
болка, но и на цялата обстановка непосредствено след взрива, включая и
възприетата от нея гледка на обгорелите тела на пострадалите.При тези доводи
съдът осъди солидарно двамата подсъдими да заплатят на св.Д. И. сумата от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В съответствие
с разп. на чл.189 ал.3 НПК в тежест на двамата подсъдими съдът възложени и
направените по делото разноски, включително и сумата от 5 893 240лв.,
представляваща държавна такса върху уважения общ размер на гражданските искове.
Относно
приобщените към доказателствената съвкупнвост ВД: С постановената Присъда съдът
се произнесе и по отношение на ВД, е. от които следва да останат по делото
(касаят множество СД, създадени и предадени от редица институции с цел
доказателствена обезпеченост), а друга част от ВД следва да бъдат унищожени по
съответния ред след приключване на наказателното производство, доколкото
представляват биологични останки, движими вещи (дрехи), принадлежащи на подс.Х.Е
Х.Х., и движими вещи, чиято собственост не бе установена, поради тяхната
значителна повреда при извършване на престъпното деяние по чл.108а ал.1 НК.
При горните
мотиви съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
Приемо-предавателен протокол от 03.09.12г., ведно с плик с
надпис: „*, 23 БР.;