№ 603
гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220103245 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост
върху 16.77/71.77 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.502.354.7.1 по КККР на гр. Пазарджик, с адрес на имота: гр. Пазарджик,
ул. „******, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива:1, площ 71.77
кв.м.
Ищцата Ж. С. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ул. „****** твърди,
че през 1971 г. наследодателят й С. А. Д. с ЕГН ********** е построил
пристройка към процесния самостоятелен обект /тогава представляващ първи
етаж на еднофамилна жилищна сграда/, в резултат на което към неговата
първоначална площ е прибавена една стая за живеене с площ 16,71 кв.м.
Твърди още, че стаята винаги е била използвана от семейството на
наследодателя й, включващо от самата нея, нейния брат и майка й. След
смъртта на наследодателя наследниците неформално се договорили стаята да
остане за ищцата и това фактическо положение продължавало вече 20 години,
през които тя я владее. Поддържа, че стаята не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект, поради което е придобила по давност съответстващата й
идеална част от пристроения самостоятелен обект. Твърди, че ответницата А.
1
Г. Л. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** се легитимира като
собственик на целия самостоятелен обект с нотариален акт и по този начин
оспорва правото и на собственост върху идеалната част от него. Иска от съда
да установи по отношение на ответницата, че е собственик на 16.77/71.77 ид.
части от самостоятелния обект и претендира разноски.
Ответникът А. Г. Л. счита иска за недопустим, тъй като спорът между
страните за правото на собственост върху имота е разрешен влязло в сила
решение от 23.12.2022 г. по гр. д. №1468/2020 г. на РС-Пазарджик, с което
съдът е отхвърлил предявеният от ищцата иск за съдебна делба на същия
самостоятелен обект. Счита, че това решение има сила на пресъдено нещо
относно наличието на съсобственост, която е пречка за предявяването на
установителен иск за собственост върху идеалните части от него. По същество
оспорва иска при твърдение, че е изключителен собственик на имота, тъй като
го е закупила с два договора за продажба, обективирани в нот. акт №52 от
16.02.2001г., том І, дело №49/2001г. на нотариус при РС – Пазарджик и нот.
акт №46 от 23.05.2018г., том ІV, рег. № 5914, дело №573/2018г. на нотариус А.
И., с рег. №423 в НК. Поддържа, че пристройката, която е увеличила площта
на съществувалия преди нея жилищен етаж, е изпълнена от А. Д. П., дъщеря
му В. А. С. и нейния съпруг Е. И. С.. След това А. Д. П. продал целия
самостоятелен обект на дъщерите си В. А. С. и Ц. А. Т., втората от които е
майка на ответницата, а те от своя страна го продали на нея. Твърди, че още от
пристрояването стаята функционално е свързана с пристроената част, до нея
няма отделен достъп и никога не е владяна от ищцата и нейното семейството,
а е владяна от праводателите на ответницата и от самата нея. Моли искът да
бъде оставен без разглеждане или да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Районният съд въз основа на събраните по делото доказателства и на
закона прие от фактическа и правна страна следното:
Така предявеният иск е допустим, тъй като спрямо него не е формирана
сила на пресъдено нещо с цитираното в писмения отговор решение по гр. д.
№1468/2020 г. на РС-Пазарджик. С това решение съдът е отхвърлил иска на
Ж. С. А., А. С. Д. и М. Д. Д. за делба на процесния самостоятелен обект. В
делбеното производство ищците са твърдели наличието на съсобственост
между тях и собственика на пристроеното жилище, възникнала в резултат на
извършеното от техния наследодател пристрояване след отстъпено право на
2
строеж в негова полза и функционалното присъединяване на пристройката
към жилището. В настоящото производство претенцията за право на
собственост на ищцата Ж. С. А. не се основава на твърдението за извършено
пристрояване, а на твърдението за упражнявано от наследодателя и от нея
самата давностно владение върху реална част от жилището, която не е
обособена като самостоятелен обект, както и на трансформацията на това
владение в право на собственост върху идеална част от цялото жилище,
съответна на площта на владяната реална част от него.
Съгласно т.18 на Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 г. по тълк.
дело №1/2000 г., ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, т. е.
правопораждащите юридически факти. В този смисъл, в съдебната практика
на ВКС се приема последователно, че обективните предели на силата на
пресъдено нещо очертават правоотношението, чието съществуване или
несъществуване е установено по делото и субективното материално право,
което произтича от него, а субективните предели - страните по материалното
правоотношение, както и лицата, които макар и да не са страни са обвързани
от установеното положение.
В т. 9 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№4/2013 г., ОСГТК на ВКС също е изяснено, че обективните предели на СПН,
когато правото е отречено, се разпростират върху фактите от значение за
съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо -
приключване на съдебното дирене, т. е. че правото никога не е съществувало
или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило
или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. Съдебно
решение, което не отрича правото по тези причини, не формира сила на
пресъдено нещо, като процесуална пречка за упражняване правото на иск /чл.
299, ал. 1 ГПК/ при условие, че се основава на обстоятелства, които не са
преклудирани от влязлото в сила решение.
С посоченото в писмения отговор решение е отречено потестативното
право на ищците на делба, тъй като именно то е предмет на иска за делба, а не
установяването на съсобствеността върху имота. Съществуването на правото
на дълба не зависи само от едновременното съпритежаване на вещна от
3
няколко лица, тъй като не всяка съсобствена вещ подлежи на делба /напр.
общите части в сграда в режим на етажна собственост/. Ето защо съдебната
практика трайно приема, че отхвърлянето на иска за делба не прегражда
възможността ищецът да претендира право на собственост върху същата вещ.
По изложените съображения съдът намира иска за допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
С доклада по делото съдът е указал на ищцата, че за основателността на
иска следва да установи своето и на наследодателя й владение върху реалната
част от процесния самостоятелен обект, вкл. начина, по който е установено
владението, както и че е било упражнявано явно, спокойно, несъмнено,
постоянно и непрекъснато в продължение на поне 10 години. За
установяването на посочените обстоятелства ищцата е поискала и съдът е
допуснал двама свидетели при режим на довеждане, които същата не е
осигурила за разпит в две поредни заседания, без да посочи причините за
това.
От показанията на допуснатия по молба на ответницата свидетел С. Г.
Т. се установява, че пристроената стая към жилището на първия етаж на
сграда е свързана функционално посредством врата с това жилище и до нея
няма друг достъп. След пристрояването на стаята наследодателят на ищцата е
надстроил сградата с втори жилищен етаж, в който живее неговото семейство.
Ищцата, нейният наследодател и останалите членове на семейството му
никога не са владели пристроената стая към първия жилищен етаж на
сградата. В това жилище са живели общите наследодатели на страните А. Д. и
С. Д., които още приживе са го прехвърлили на своите дъщери В. С. и Ц. П., а
те от своя страна са го прехвърлили на ответницата.
По делото не се установява ищцата или наследодателят й да са владели
реалната част от процесния самостоятелен обект, поради което искът следва
да се отхвърли без да се обсъждат доводите на ищцата за настъпила
трансформация на упражняваното владение в право на собственост върху
идеална част от жилището.
При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответницата
направените от последната съдебни разноски, които съобразно представените
писмени доказателства и списъка по чл.80 ГПК са в размер на 1000 лв. -
заплатено възнаграждение за един адвокат.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. С. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ул.
„****** по чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника А. Г.
Л. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******, че ищцата е собственик
на 16.77/71.77 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.502.354.7.1 по КККР на гр. Пазарджик, с адрес на имота: гр. Пазарджик,
ул. „******, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива:1, площ 71.77
кв.м.
ОСЪЖДА ищцата Ж. С. А. да заплати на ответника А. Г. Л. съдебни
разноски в размер на 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5