№ 235
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600261 по описа за 2022 година
Производство по реда на Глава 22, вр. чл.306, ал.1, т. 4 от НПК.
Образувано по подадена на 07.06.2022 г. частна жалба от осъдения
А.И.И. против Определение № 402 от 16.05.2022 г. по нохд № 2295/2021 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното закрито съдебно заседание е
осъден да заплати на НБПП - С. сумата от 500 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената му правна помощ по ДП № *г.
по описа на РУП – А., по ЧНД № 2076/2021г. и по ЧНД № 512/2021г. по описа
на ОС –Пловдив определено с Решение № ПВ-4378-4121 от 15.03.2022г. на
НБПП - С..
В жалбата са изложени само общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение на окръжния съд, като се набляга
и на обстоятелството, че не е посочена и банкова сметка, по която да преведе
присъдените разноски. Затова се предлага извършването на проверка от
въззивната инстанция на проведеното съдебно производство и евентуалната
отмяна на горепосоченото определение.
На Окръжна прокуратура – Пловдив е изпратено съобщение за
постъпилата частна жалба, но не е изразила становище.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилата частна
жалба и материалите по делото, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима, защото е подадена в законоустановения 7
дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но е
неоснователна.
Първостепенният съд, след като се е запознал с материалите по делото и
с решението на НБПП, напълно обосновано е приел за установено, че адв.
Е.Н. е определен и назначен за служебен защитник на осъдения А.И. още на
досъдебното производство № *г. по описа на РУП - А.. От този момент и във
връзка с делата по вземане на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ по ЧНД № 2076/2021г. на ОС- Пловдив и ВЧНД № 2076/2021г. на АС
– Пловдив, последният е предоставил правна помощ на обв. И.. Впоследствие
при решаването на делото със споразумение по НОХД № 2295/2021г. на ОС –
Пловдив подс. И. е бил представляван от друг упълномощен защитник – адв.
П.К., която му е предоставила правна помощ, обезпечавайки неговите
процесуални права, като с влязъл в законна сила съдебен акт /определение с
характера на присъда/, същият е признат за виновен и осъден по повдигнатото
му обвинение.
Според ТР №4/2010г. от 19.02.2010г. по т.д. №4/2009г. на ОСНК на
ВКС, винаги когато подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, впоследствие следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати
в полза на Националното бюро за правна помощ, направените разноски по
заплащане на възнаграждение за адвокатско възнаграждение на служебния му
защитник в случаите на задължителна защита.
Обстоятелството, че подсъдимият много по-късно е разбрал за това, че
дължи подобни разноски, без да се конкретизира начина им на издължаване,
няма отношение към обосноваността и законосъобразността на постановения
съдебен акт за тяхното присъждане. И това е така, защото по въпросите
свързани с определянето на разноските по делото, съгласно чл.306, ал.1, т.4 от
НПК първоинстанционният съд се произнася с допълнително определение в
закрито съдебно заседание, като не е предвидено призоваването на осъденото
лице, за разлика от предходните хипотези от т.1 до т.3. Пред него остава
възможността за въззивен контрол по чл.306, ал.3 от НПК, от която се е
възползвал с разгледаната пред настоящата инстанция частна жалба.
Поради тези причини и напълно законосъобразно Пловдивският
окръжен съд, на основание чл. 189, ал.3 от НПК с атакуваното определение е
2
осъдил А.И. да заплати и разноските за служебно ангажирания му защитник,
които съставляват възнаграждението, изплатено на адв. Е.Н. за
предоставената от негова страна правна помощ в досъдебната фаза от
наказателното производство по делото.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че
следва да се остави без уважение подадената жалба от осъдения А.И., като се
потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Пловдив, като
обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл.306, ал.3 от
НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 402 от 16.05.2022 г. по НОХД №
2295/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3