РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Русе, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело №
20214501000324 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х.С.Х. от гр. Разград чрез адв.
Н.Й. срещу решение № 260541 от 19.07.2021г., постановено по гр. д. № 4699
по описа на РРС, в частта, с която са уважени исковете и е признато за
установено съществуването на вземането на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Л.“ 10,
бул. “Д-р П. Д.” №****, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, към него за сумите 7000 лв главница за периода от 05.09.2018г. до
05.08.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит № CARU-
16296808/09.08.2018г., заедно със законната лихва, считано от 02.06.2020г. до
окончателното изплащане, 3027.80 лв договорна лихва за периода от
05.09.2018г. до 02.01.2020г., 249.67 лв лихва (обезщетение) за забава за
периода от 06.09.2018г. до 01.06.2020 г. Счита решението в обжалваната част
за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
1
материалния закон и процесуалните правила, за което излага подробни
съображения. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и постановено ново
решение, с което заявените претенции да бъдат отхвърлени изцяло като бъдат
присъдени направените за двете инстанции разноски.
Препис от въззивната жалба е изпратен на ответника по тази
въззивната жалба - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на адреса на
управление. Депозиран е отговор, в който са развити доводи за
неоснователност на жалбата. Моли решението на първонстанционния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Постъпила е и втора въззивна жалба от ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр. София, чрез пълномощник юр. Станчева,
която е срещу решение от 15.09.2021г., по гр. д. № 4699 по описа на РРС, с
което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното
решение № 260541/19.07.2021 г. по същото гр. д. № 4699 по описа на РРС в
частта за разноските и за допълването му с банкова сметка на ответника, по
която да преведе присъдените разноски.
Препис от втората въззивна жалба е изпратен на въззиваемия по
тази въззивна жалба - Х.С.Х. от гр. Разград. В срок е депозиран отговор, в
който са развити доводи за неоснователност на същата. Счита, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото искане и не са налице
предпоставките за отстраняване на допусната непълнота на съдебния акт,
каквато не и налице.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на двете решения, както
и на тяхната правилност, с оглед посоченото във въззивните жалби,
Окръжният съд намира за установено следното:
И двете въззивни жалби са подадени в законния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Обжалваните решения са валидни и допустими.
Безспорно е установено от представените доказателства, че на
09.08.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. ", Париж,
Франция и Х.С.Х. от гр. Разград е сключен Договор за потребителски
2
паричен кредит, CARU-16296808, по силата на който дружеството е
предоставило на ответника за потребителски цели кредит в размер на 7 000,00
лева. Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието
на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.
24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,
съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/. При извършената самостоятелна служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор, въззивният съд
констатира следното: При сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т.
11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на
3
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Така соченото нарушение е
съществено, а не формално, както е посочил в мотивите си
първоинстанционният съд, в резултат на което е формирал и неправилни и
незаконосъобразни правни изводи.
Настоящият съдебен състав счита, че на първо място не е спазено
изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай
след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на
договора е използван шрифт Garamond с размер 11. Дори и да се приеме, че е
налице възможна грешка при извършване на сравнението или че
отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно размера
на шрифта категорично е налице по отношение на приложения към договора
сертификат и ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията на
кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит“, които са
съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК
за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая
сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат
уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника
застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че
същият съставлява елемент и е част от договора, по отношение на който
трябва да са спазени посочените законови изисквания. Аналогично е
положението и по отношение на посочените ОУ.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
4
сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план,
който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски
кредит между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД София и Х.С.Х. от гр.
Разград е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
В случая видно от приетата и неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, реално по разрешения кредит от 7 000,00 лв на
Х.С.Х. от гр. Разград е преведена сумата от 6 860, 00 лв., след като са
приспаднати 140,00 лв за такса „ангажимент“, която е недължима на
основание чл. 23 ЗПК и съответно не дължи нейното плащане. Извършено е
само едно плащане от страна на Х. в размер на 71,10 лв, поради което
неиздължената част възлиза на 6 788,90 лв /6 860,00 лв – 71,10 лв/.
Както правилно е изложил РРС, предвид уважаването на главния
иск, не се дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск, за разглеждането на който между впрочем не е заплатена и
дължимата държавна такса.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение № 260541 от
5
19.07.2021г., постановено по гр. д. № 4699 по описа на РРС, в частта, с която е
уважен иска и е признато за установено съществуването на цедираното от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. ", Париж, Франция вземане на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. “Л.“ 10, бул. “Д-р П. Д.” №****, офис-сграда “Лабиринт“,
ет.2, офис 4, ЕИК *********, към него за сумите 7000 лв главница за периода
от 05.09.2018г. до 05.08.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит
№ CARU-16296808/09.08.2018г., заедно със законната лихва, считано от
02.06.2020г. до окончателното изплащане, 3027.80 лв договорна лихва за
периода от 05.09.2018г. до 02.01.2020г., 249.67 лв лихва (обезщетение) за
забава за периода от 06.09.2018г. до 01.06.2020 г., като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено, и вместо него да бъде
постановено друго такова, с което да бъде уважена заявената претенция за
признаване установено дължимостта само на главница в размер на 6 788,90
лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК,
съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид на това, с оглед изхода на спора по същество на
делото относно съществуването на претендираното вземане по обжалваното
решение № 260541 от 19.07.2021г., постановено по гр. д. № 4699 по описа на
РРС в тежест на въззиваемата страна са направените от въззивния
жалбоподател разноски в заповедното, първоинстанционното и настоящото
производство съобразно и пропорционално на отхвърлената част от
претенциите.
По отношение на жалбата на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД гр. София срещу решение от 15.09.2021г., по гр. д. № 4699 по описа на
РРС, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на
постановеното решение № 260541/19.07.2021 г. по същото гр. д. № 4699 по
описа на РРС в частта за разноските и за допълването му с банкова сметка на
ответника, по която да преведе присъдените разноски, настоящият съдебен
6
състав намира същата за неоснователна и изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд. Не са налице твърдения за допуснати погрешни
изчисления на разноските или непроизнасяне по този въпрос в решението по
същество на спора, което да доведе до неговото изменение или допълване.
Постановеното по делото допълнително решение от 15.09.2021г. като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260541 от 19.07.2021г., постановено
по гр. д. № 4699 по описа на РРС, в частта, с която е признато за установено
съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Л.“ 10, бул. “Д-р П. Д.”
№****, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, ЕИК *********, към Х. С. Х.,
ЕГН **********, за разликата над 6 788,90 лв до предявения размер за
лв главница за периода от 05.09.2018г. до 05.08.2022г. по Договор за
потребителски паричен кредит №CARU-16296808/09.08.2018г., заедно със
законната лихва, считано от 02.06.2020г. до окончателното изплащане,
3027.80 лв договорна лихва за периода от 05.09.2018г. до 02.01.2020г.,
249.67 лв лихва (обезщетение) за забава за периода от 06.09.2018г. до
01.06.2020г., като ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.
ОСЪЖДА Х. С. Х., ЕГН ********** от гр. Разград да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. “Л.“ 10, бул. “Д-р П. Д.” №****, офис-сграда “Лабиринт“,
ет.2, офис 4, ЕИК ********* сумата от 601,34 лв разноски по компенсация за
производствата пред РРС и РОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8