Р Е Ш Е Н И Е № 343
гр.ВРАЦА,12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение,в публично заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Мария
Аджемова
Членове: Пенка Т.Петрова
Мл.съдия: Магдалена Младенова
при секретаря Лилия Горчева,като разгледа докладваното от съдията Пенка
Т.Петрова въззивно гр.дело №500 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 05.08.2019г., подадена
от Гаранционен фонд гр.София, чрез процесуален представител адв.Е.Г. от ВрАК,
срещу решение на РС-Враца от 19.07.2019г., постановено по гр.д.№ 5042/2018г., с
което е отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл.288 ал.12 КЗ/отм./. Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и
неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния акт ,и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивника иск.
Противната страна чрез особен представител адв.В.Л.
оспорва въззивната жалба.Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната
инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес,в установения
от ГПК срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във
връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Районен съд-Враца е сезиран с обективно съединени искове предявени от Гаранционен
фонд гр.София, чрез адв. Е.Г. *** против Е.К.М. ***, с които по
реда на регресната отговорност се иска осъждане на ответника да заплати сумата
в размер на 1650 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по преписка с регистрирана щета №110698 от 05.11.2013г. за
настъпило на 25.10.2013г. в гр.Роман ПТП по вина на
ответника М.. Поддържа се, че ответникът М. в нарушение на чл.260 от КЗК/отм./,
сега чл.490 от КЗ, е управлявал увреждащия автомобил без действие на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Сочи се, че ответникът
е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд, но задължението не е
погасено. Към исковата молба са представени писмени доказателства:документ за
платена държавна такса; констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №16741/28.10.2013г.,
съставен от началник на РУП Роман-А.М.; уведомително писмо с рег. №18989,
екз.2/09.12.2013г. по опис на РУП Роман; уведомление за щета с вх. №07-07-1/05.11.2013г.
от Т.Т.;доклад по щета за имуществени вреди №110698/05.11.2013г.; техническа експертиза и заключителна
техническа експертиза по щета;платежно нареждане от 10.02.2014г. за платено
обезщетение по щета 110698/2013г.;регресна покана с изх.№ ГФ – РП
618/23.10.2014г., обратна разписка и пълномощно.
В първоинстанционното
производство ответникът Е.М. е призован по реда на чл.47 ал.6 ГПК, и на
основание чл.25 ЗПрП му е назначен особен представител, в лицето на адв.В.Л. ***
на разноски на ищеца.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК адв.Л. е
депозирал писмен отговор,с който предявените искове са оспорени по основание и
размер.Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Наведени са
доводи, че по делото не е представено пълномощно от пострадалия Т.Т., с което е
упълномощен В.Т. да получи плащане по щетата.
За да отхвърли предявеният иск, РС Враца е
приел, че изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение поначало е дължимо на
увреденото трето лице, а именно собственика на лек автомобил
"Ауди-80" с рег. №ВР ****АМ – Т.В.Т..
Но по делото не е представено пълномощно, по силата на което Т.Т. е упълномощил
В.Т. да получи сумата по щетата. В мотивите си, съдът е приел още, че
посочената от ищеца регресна покана, в която е посочено нотариално заверено
пълномощно от 07.02.2014 г. с упълномощител Т.Т. и упълномощено лице В.Т. не
дава достатъчно основание на съда да приеме, че такова пълномощно действително
съществува. Въз основа на тези изводи, първоинстанционният съд е приел, че искът
е неоснователен, тъй като застрахователното обезщетение е изплатено на лице,
което не е имало правно основание да го получи ,и ищецът не се е суброгирал в
правата на третото увредено лице срещу причинителя на вредата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.
288 ал.1 т.2, б."а" КЗ/отм./ Гаранционен фонд изплаща обезщетения
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. За успешно провеждане на
иска по чл. 288 ал.12 КЗ (отм.), е необходимо по
делото да се установи осъществено от страна на ответника непозволено увреждане,
състоящо се в причиняване на пътнотранспортното произшествие на територията на
РБългария, в резултат на което е увредено чуждо имущество, да се установи, че
към датата на деликта ответникът няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и, че в полза на
пострадалия фондът е изплатил застрахователно обезщетение, за определяне и/или
изплащане на което са сторени разходи от ищеца.
От представените по
делото доказателства безспорно е установено, че на 25.10.2013г. около 22. 20
часа в гр. Роман, на кръстовището на ул. "Романова крепост" и
"Александър Стамболийски" е настъпил инцидент, при който участник № 1
-лек автомобил марка "Ситроен Ксантия", с рег. № СА **** СХ,
собственост на М.К.И., управляван от ответника Е.М., последният неправоспособен
водач, с алкохолно съдържание в кръвта 0, 80 промила, не е спрял на пътен знак
Б-2 и е отнел предимството на участник № 2 -лек автомобил марка
"Ауди-80" с рег. № ВР **** АМ, собственост на Т.В.Т., управляван от водача
В.В.Т., при което участник № 2 е претърпял щети, повредени са 2 бр. фарове, 2
бр. пътепоказатели-предни, предна броня, преден ляв калник, преден десен
калник, радиатор, предно панорамно стъкло и други, както и са пострадали лицата
В.Т., В.Т. и М.Н.. От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с рег. №16741/28.10.2013г., съставен от началник на РУП Роман-А.М.
е установено, че лек автомобил марка "Ситроен Ксантия", с рег. № СА ****
СХ, управляван от виновния водач-ответника М., не е имал валидна
застрахователна полица "Гражданска отговорност".
От приложеното по
делото уведомително писмо с рег. №18989, екз.2/09.12.2013г. по опис на РУП
Роман, на виновния водач - ответника М. са съставени наказателни постановления
за нарушения на Закона
за движението по пътищата: за неспазване на предписанията на пътните знаци,
за неносене на необходими документи, за управление на лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта от 0, 5 промила до 1, 2 промила включително,
за управление на лек автомобил, за който няма действаща застраховка
"Гражданска отговорност", като всички наказателни постановления са
влезли в сила след прилагане на законовата фикция за връчване по чл.
58 ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
От всичко изложено,
съдът намира, че по делото е установено осъществено от страна на ответника М. непозволено
увреждане, състоящо се в причиняване на пътнотранспортното произшествие на
територията на РБългария, в резултат на което е увредено чуждо имущество, както
и,че към датата на деликта ответникът не е имал сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Единственият
спорен момент е дали в полза на
пострадалия Гаранционния фонд е изплатил застрахователно обезщетение. За да отхвърли
предявеният иск РС Враца е приел,че по делото не е представено пълномощно, по
силата на което пострадалото лице Т.Т. е упълномощил редовно лицето В.Т., получило
сумата по щетата. В мотивите си, съдът е приел още, че посочената от ищеца
регресна покана, в която е отбелязано нотариално заверено пълномощно от
07.02.2014 г. с упълномощител Т.Т. и упълномощено лице В.Т. не дава достатъчно
основание на съда да приеме, че такова пълномощно действително съществува. Въз
основа на тези изводи, първоинстанционния съд е приел, че искът е
неоснователен, тъй като застрахователното обезщетение е изплатено на лице,
което не е имало правно основание да го получи,и ищецът не се е суброгирал в
правата на третото увредено лице срещу причинителя на вредата.
Настоящият съдебен
състав намира, че така изведения от РС Враца извод е неправилен.
От представеното по
делото преводно нареждане от 10.02.2014г. ,се установява, че Гаранционния фонд
е извършил плащане в размер на 1650 лв., на името на В.Д.Т., но като основание
в същото е посочено плащане за обезщетение по щета №110698/2013г. Видно от
представените по делото доказателства, пострадалото лице – Т.Т. е подал уведомление за щета с вх.
№07-07-1/05.11.2013г. и въз основа на него е образувано преписка по щета с №110698/2013г.,
по която съответно е извършено плащането. В обобщение на изложеното, въззивният
съд намира, че ищецът по безспорен начин е доказал изплащане на обезщетение,
представляващо стойността на причинени имуществени вреди. С факта на плащането
ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице
е и неопровергано писмено доказателство, имащо обвързваща съда доказателствена
сила, от което се установява фактическия състав на непозволеното увреждане по
отношение поведението на ответната страна. Отношенията между страните по
упълномощителната сделка,според настоящия състав са ирелевантни за спора,и най
малко въззиваемият може да се позовава на тях и да черпи права/от тях/, и от
собственото си виновно поводение.При това положение предявеният иск се явява
основателен и доказан. Районният съд е допуснал нарушение на процесуалните
правила при анализа на събраните доказателства, което е довело до неправилност
на постановения съдебен акт, с който искът е отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен.Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1650 лв. на ищеца, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.Доводите на особения представител на
въззиваемия,въззивната инстанция намира за неоснователни.Вземането е станало
изискуемо след изплащане на процесната сума – 10.02.2014г.,от която дата до
предявяване на иска не са изминали 5 години.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред първоинстанционния съд деловодни разноски в размер
от 511,50 лева и сумата в размер на 34550 лв. разноски пред въззивната
инстанция.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 656
от 19.07.2019 г., постановено по гр. дело № 5042/2018 г. по описа на РС Враца,и
вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Гаранционен Фонд гр. София, представляван заедно от
Изпълнителните директори Б.М. и С.С., със съдебен адрес:***, офис 9 сумата в
размер на 1650 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд по щета № 110698/05.11.2013
г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Гаранционен Фонд гр. София, представляван заедно от
Изпълнителните директори Б.М. и С.С., със съдебен адрес:***, офис 9 сумата представляваща направените разноски по
делото в размер на 511,50 лева за първоинстанционното производство и сумата в
размер на 345,50 лв. за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.