№ 5661
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505715 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 20056542 от 07.09.2022 г. на СРС, 123 състав, постановено по гр. д. №
28831/2020 г., е ОТХВЪРЛЕН осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, предявен от
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Д.З. срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. от САК за заплащане на
сумата от 1861,45 лева, представляваща непогасено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 10117030105750 от
2017 год. във връзка с ПТП, реализирано на 09.07.2017 год. в гр. София, между МПС лек
автомобил марка „Тойота“, модеб „Карола“ с рег. №**** и МПС лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №**** по вина на водача на МПС с рег. №****, с
включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.07.2020 год. до окончателното й
изплащане. Ищецът е осъден на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на ответника сума в
размер на 410 лева, представляваща разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ищецът „Застрахователно акционерно дружество А.“
АД, ЕИК ****, който в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба,
с която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Основното
възражение на въззивника е относно преценката на събрания по делото доказателствен
материал. Въззивникът смята, че съдът неправилно е разчел и преценил доказателствата
както поотделно, така и във връзката им едни с други. Въззивникът смята, че
първоинстанционния съд неправилно е стигнал до извода за недоказаност на вината,
кредитирайки показанията на разпитания на страната на ответника свидетел, които
единствено са в противоречие с останалите доказателства по делото и по – конкретно
1
подписания двустранен констативен протокол от ПТП, заключението на вещото лице по
съдебно – автотехническата експертиза и показанията на разпитания свидетел на страната
на ищеца. Счита, че на база анализа на последните се стига до установяване на един и същи
механизъм на ПТП, в разрез на което са единствено показанията на свидетеля на страната на
ответника. Моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с
което да уважи изцяло претенциите на ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
**** не подава отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Ищецът „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д.З. твърди, че на 09.07.2017 г. в гр. София е реализирано ПТП с участието на
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Карола“ с рег. №**** и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №****, като съгласно съставения Двустранен
констативен протокол виновен за ПТП е водачът на МПС с рег. №****. Твърди, че МПС с
рег. №**** е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане "Каско на
МПС", а собственикът на МПС с рег. №**** е застраховал гражданската отговорност на
водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал преписка по щетата във връзка с
инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството и МПС с рег. №**** е
възстановен при доверен сервиз на застрахователя, като извършеният ремонт е фактуриран
на стойност 1846,85 лв. Ищецът е изплатил с преводно нареждане цитираните суми на
09.10.2017 г. Излага твърдения, че е отправена покана към ответното дружество за
доброволно плащане на задължението, но такова плащане и към момента не е извършено.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. от САК поддържа
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и лекият автомобил, който се
твърди да е виновен за настъпването на процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП, противоправното и виновно поведение от страна на водача на застрахованото при
ответното дружество МПС, причинно следствената връзка между щетите и настъпилото
ПТП, както и размера на претендираните щети. В тази връзка посочва и че пострадалото
МПС не е в изправно състояние към момента на настъпване на инцидента. Въвежда и
твърдения, че са начислявани услуги и ремонти в повече, поради което определената сума е
завишена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
2
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен, респ. уважен предявения регресен иск с правно основание чл.411 КЗ и за да е
възможно ангажиране отговорността на ответното дружество, е необходимо доказване
кумулативното осъществяване на четири елемента от фактическия състав на
суброгационното право. На първо място, валидно застрахователно правоотношение към
датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на
процесния автомобил. На второ място, настъпване на застрахователно събитие, причинено
от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответника. На трето място, възникване на гражданска
отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената
връзка между ПТП и причинените вреди). На четвърто място, плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане. Съдът намира, че направените разходи за заместващ автомобил
представляват пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане и които подлежат на обезщетяване по застраховка "Гражданска
отговорност".
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се ангажира
гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по
причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено
договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко
деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т. е. между вредата и деянието
има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/,
свързано с резултата т. е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици.
Следователно от значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на делинквента, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗдвП за участниците в движението
не съществува задължение да подпишат такъв протокол, а имат тази възможност единствено
при наличие на предпоставките, предвидени в същата, а именно – да са налице само
имуществени вреди и между тях да е постигнато съгласие. Допълнителен аргумент е
следващата буква „в“ на цитираната разпоредба, която урежда процедурата в случаите,
когато такова съгласие не е постигнато.
Несъмнено, двустранния констативен протокол е частен документ и като такъв се ползва
само с формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), но не и с материална
доказателствена сила, което прави задължително за съда преценката му да се основава на
вътрешно убеждение, съобразно всички събрани по делото доказателства. Въпреки това,
когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен
протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото,
настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме, че отразените в двустранния
3
констативен протокол факти са се осъществили. (Решение № 9566 от 6.06.2023 г. на СРС по
гр. д. № 62482/2022 г.; Решение от 13.09.2013 г. на СРС по гр. д. № 10985/2012 г. и др.).
С отговора на исковата молба, подаден от ответника, ответното дружество изрично
заявява, че оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и че вината за настъпването му
е поведението на водача на застрахования при него автомобил, което по същество
представлява оспорване на фактите, отразени в двустранния констативен протокол, в
изложения по – горе смисъл. Следователно, задължение на съда в подобна хипотеза е да
прецени отразеното в двустранния констативен протокол съобразно останалите данни и
доказателства по делото. Ответното дружество не е представя нови доказателства и не прави
нови доказателствени искания, които да са от естество да разколебаят заключението на
вещото лице, респ. извода за механизма на настъпване на МПС.
При така установеното, представеният двустранен протокол от датата на ПТП, който е
подписан от участниците в него, е годен да установи механизма на ПТП, а от там и относно
нанесените щети и причинно-следствената връзка между ПТП и щетите, тъй като
документът съдържа необходимите реквизити за време, място и обстоятелствата, при които е
настъпило застрахователното събитие. Следователно, тези елементи от фактическия състав
за ангажиране отговорността на застрахователя следва да се приемат за установени.
Гласните доказателства, събрани чрез разпитания по делото свидетел, поискан от страна
на ответника, не допринасят за внасяне на колебание в изводите на съда относно механизма
на настъпване на ПТП и резултат от чие виновно и противоправно поведение настъпва ПТП.
Запознавайки се със съдържанието на разпитания по делото свидетел И. е видно, че
първоначално дори отрича да е участвал някога в пътно – транспортно произшествие и едва,
когато му се представя двустранния констативен протокол излага какво си спомня от
процесното събитие. Свидетелят през цялото време е несигурен относно хронологията и
начина на настъпване на събитията, обстановката около мястото на произшествието и т.н.,
като през цялото време се поправя и променя твърденията си относно местоположението на
автомобилите, посоката на движение, дали са биле в статично положение или са се движили
и т.н. Не е възможно водачът на автомобила, застрахован при дружеството – ищец
едновременно да е „седял“ на паркинг от дясната страна на водача на автомобила,
застрахован при дружеството – ответник и да е „влизал“ в същия този паркинг, намиращ се
от дясната му страна. Предвид изложеното, въззивният съд счита, че показанията не могат
да се приемат за достоверни, тъй като липсва последователност и е налице противоречивост
в изложеното от свидетеля. Нещо повече, единственото, за което свидетелят не се
разколебава, респ. не променя твърденията си е, че положения подпис върху двустранния
констативен протокол е негов, като е без значение, че потвърждава подписа отново след
представяне на двустранния протокол в съдебното заседание, в което е разпитан.
Настоящият състав, въз основа на анализа на събраните по делото свидетелски
показания, преценени в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал,
стига до извода, че районния съд е стигнал до неправилни фактически изводи. Без мотиви са
кредитирани показанията на свидетеля И., които противоречат на останалите събрани по
делото доказателства, но в същото време не стават ясни съображенията на съда, поради
които не взема предвид показанията на другия разпитан свидетел – Й.. Напротив
показанията на свидетеля И. противоречат на изложеното от него в съставения двустранен
констативен протокол, в който изрично е посочено, че водачът на Фолксваген Голф е
продължил направо. Такава е и схемата на ПТП изготвена от двамата водачи, като очевидно
не са имали разногласие относно механизма за настъпване на ПТП. Нещо повече, с оглед
мястото, на което е настъпило ПТП, а именно в лентата за насрещно движение, както и
вредите, които са установени по двата автомобила, не може да се възприемат като
достоверни показанията на свидетеля И., предвид изложеното по – горе в решението.
Показанията на свидетеля Й. кореспондират с представените по делото доказателства и
съответства на отразеното в двустранния констативен протокол.
По делото пред първоинстанционния съд е прието и неоспорено от страните заключение
на вещото лице по назначената съдебно – автотехническа експертиза. Преценено съобразно
4
правилото на чл. 202 ГПК, въззивният съд счита, че същото е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно, като вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, поради което и следва да се кредитира като правилно и обосновано.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка, така
както е изложена от първоинстанционния съд, е неправилна. Въззивният съд счита, че
ищецът, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК, в условията на пълно и главно доказване е установил, че е са реализирани елементите
от фактическия състав на чл.411 КЗ, респ. за ангажиране на отговорността на дружеството -
ответник. При това положение на основание чл.271 от ГПК въззивният съд отменя изцяло
първоинстанционното решение.
По разноските:
При този изход на спора въззивника има право на направените от него разноски в
размер на 200 лв. съобразно правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.
78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци
се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
поради което единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт
е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на процеса. В такъв
случай, не е необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското
възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна заплаща на
процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за
поръчка. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от юрисконсулт са
регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство и защита по
граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. На
въззивника следва да се заплатят и 37,30 лева, представляващи държавна такса, съгласно
представения списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20056542 от 07.09.2022 г. на СРС, 123 състав, постановено по гр.
д. № 28831/2020 г., е ОТХВЪРЛЕН осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, предявен
от „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Д.З. срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. от САК за заплащане на
сумата от 1861,45 лева, представляваща непогасено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 10117030105750 от
2017 год. във връзка с ПТП, реализирано на 09.07.2017 год. в гр. София, между МПС лек
автомобил марка „Тойота“, модеб „Карола“ с рег. №**** и МПС лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №**** по вина на водача на МПС с рег. №****, с
включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.07.2020 год. до окончателното й
изплащане, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. от САК на основание
чл.411 КЗ да заплати на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Л.М.-Л. сумата от 1861,45 лева, представляваща непогасено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца
под № 10117030105750 от 2017 год. във връзка с ПТП, реализирано на 09.07.2017 год. в гр.
5
София, между МПС лек автомобил марка „Тойота“, модеб „Карола“ с рег. №**** и МПС
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №**** по вина на водача на МПС с
рег. №****, с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.07.2020 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. от САК да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Л.М.-Л. сумата от 200 лева, представляваща разноски за заплатено възнаграждение на
юрисконсулт и 37,30 лева, представляваща заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6