М О
Т И В И към Присъда № 174/2016 г. по НЧХД № 483/2016 г. на СлРС, изготвени на 27.10.2016г.
Тъжителката Н.Х.К. е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Г.П. за престъпление по чл. 148 ал.2
вр. ал. 1 т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание тъжителката чрез процесуалният си представител предяви против
подсъдимия П. граждански иск за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди в
резултат на извършеното на 29.01.2016 г. около 17:00 ч. в гр. Ямбол деяние по
чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Разпитан в съдебно
заседание подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения по предявеното
му обвинение. Упълномощения от него защитник моли съда да отхвърли тъжбата,
като признае подсъдимия за невиновен ведно с произтичащите от това последици –
отхвърляне на претендираното от тъжителката
К. обезщетение.
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката Н.К. била регионален
координатор на ПП „НФСБ” за област Ямбол. В същото време била избрана и за
общински съветник от ПП „НФСБ” в Общински съвет – Ямбол . Подсъдимият работил като продавач на
книги в
гр. Ямбол на сергия за антикварни
книги, разположена на улицата до сградата на "НТС" , до входа на
Санитарния магазин в града.
Подсъдимият не познавал тъжителката лично, но
като гражданин на града знаел ,че тя работи като регионален координатор на ПП
„НФСБ” за област Ямбол.От своя страна тъжителката също не познавала подсъдимия
лично ,но знаела ,че лицето симпатизира на ПП”Атака” без да знае дали е член на
посочената партия или не.
На 27.01.2016 г. от името на подсъдимия, в
Общинската избирателна комисия – гр. Ямбол бил входиран сигнал /вх. №
252/27.01.2016 г./ от името на подсъдимия П. за предсрочното прекратяване на
пълномощията на тъжителката по чл. 30
ал. 4 т. 2 от ЗМСМА, като общински съветник. Това
било причината на 29.01.2016г., журналиста
от Телевизия „Скат” – Д.И.И. и оператора Н.Г. Ц. заедно с тъжителката и
съпруга й /недоведен за разпит пред съда, поради отсъствието му от РБългария/ да
решат да проведат интервю с подсъдимия С.Г.П..
На 29.01.2016 г. /петък/, около 17:00 часа екипът на телевизия
"Скат"състоящ се от посочените по- горе двама свидетели , заедно със
съпруга на тъжителката и тъжителката К. посетили
подсъдимия на работното му място-сергия за антикварни книги, разположена на
улицата до сградата на "НТС" - гр.Ямбол, до входа на Санитарния
магазин. Св. Д.И. му задал въпроса „ вие членувате ли в политическа партия някоя
? Може ли да ми кажете „ на което подсъдимият отговорил „Ми не мога да ви кажа
„ .Следващият въпрос отправен към подсъдимият е бил „Не искате или не можете?”
на което П. е отговорил „ Не искам”. След това подсъдимият е заявил следното „
е ми че правите далавери със цигари” , което е било чуто от посочените по – горе лица, включително от
тъжителката . На това изречение тя е отвърнала с въпроса „Правя далавери? И
подсъдимият е потвърдил с „Да”.
Интервюто е било излъчено в новините по телевизия
"Скат" на 29.01.2016г., както и повторено на следващия ден -
30.01.2016 г. /събота/ .
След излъчването му тъжителката започнала да получава питания, включително и
по телефона , в които нейни познати се интересували вярна ли е изнесената
информация. Това за нея било унизително . Наложило й се е да дава обяснения
пред познати и съпартийци , които в лични разговори се интересували доколко
казаното от подсъдимия отговаря на истината.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото. Съдът кредитира показанията на всички
разпитани по делото свидетели, а именно Д.И., Н.Г. Ц., К.Т.П., С.Д.Х., Р.Ж.Б., К.П.П.
и С. Г. С. ,тъй като същите са непротиворечиви помежду си и съответни и на
събраните по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, тъй като същите не противоречат на
събраните гласни писмени доказателства, които съдът прие за основа за
изграждане на фактическата обстановка по делото.П. не отрича ,че е дал интервю
, не отрича казаното за подсъдимата , а именно ,че се занимава с далавери с
цигари, но уточнява ,че думите му са поднесени некоректно, като са били
извадени от контекста на разговора. Твърди, че поведението на тъжителката
спрямо него е било агресивно и в опит да се защити е изнесъл информация, която
знае като гражданин на града във връзка с дела, по които тъжителката е била
подсъдима, като е казал и конкретната реплика. Твърди, че интервюто е излъчено
некоректно, като от същото са изрязани твърденията му за наличие на дела, по които
тъжителката е била подсъдима, а е излъчена единствено и само репликата „се
занимава с далавери с цигари”. Съдът кредитира и показанията на Д.И., Н.Г. Ц.- лицата участвували при вземането и
заснемането на интервюто като ,въз основа на показанията им изгражда приетата
като установена фактическа обстановка относно времето , мястото и начина на
вземане на интервюто , включително поведението на подсъдимия и това на
тъжителката. Кредитира и показанията на св. К.Т.П. , тъй като това е лицето
присъствувало в същото време на сергията за книги като купувач и изнася факти
относно начина на провеждане на интервюто . Тази свидетелка е категорична ,че
подсъдимият е бил изненадан от появата на св. Д.И., св. Н.Г. Ц. и тъжителката както и ,че е бил атакуван
агресивно от последната с въпроси. Това
й твърдение е напълно съответно и на обясненията на самия подсъдим. Действително
в частта относно твърдението ,че не е чула произнасянето на процесната реплика
показанията й са несъответни на останалия доказателствен материал и в частност
на заключението на съдебно- техническата експертиза, но съдът приема това не
като основание за изключване на показанията и в тази част , а като непълнота на
същите предвид създалата се напрегната ситуация.
На следващо място съдът дава вяра и на
показанията на св. Х. като ,въз основа на тях приема за достоверно твърденията на тъжителката,че казаното от подсъдимият я
е поставило в положение да оборва твърдението му , а това е уронило авторитета
й като личност и политик. На последно място съдът кредитира показанията на сочените от подсъдимия
свидетели ,а именно лицата Р.Ж.Б., К.П.П. и С. Г. С. Всеки един от тях е категоричен
,че като гражданин на гр. Ямбол е чувал същото твърдение като това изказано от
подсъдимия, а именно ,че тъжителката се занимава с далавери с цигари.Св. Р. Б.
заявява категорично ,че работи в сфера напълно различна от политическата ,въпреки
което е чувал същото твърдение по адрес на тъжителката. Св. П., който през
2015г. е заемал длъжността областен координатор на партия „Атака също е
категоричен, че е чувал това твърдение от различни граждани на гр. Ямбол
посещавали приемната на партия”Атака „ по време на местните избори през 2015г. В
същата насока са и показанията на св. С., който е категоричен ,че като държател
на питейно заведение е чувал граждани на гр. Ямбол да твърдят ,че тъжителката „се
е занимавала с далавери с цигари и алкохол”. Съдът отчете и факта ,че тримата
свидетели познават подсъдимия и са в добри отношения с него, но това
обстоятелство не го разколеба в достоверността на показанията им предвид наличието
на пълно съответствие между твърденията им . Събраните свидетелски показания от
лицата Б., П. и С. съдът не приема като доказателство за истинността на
процесната реплика, а като такова, водещо до извода, че подсъдимият също като
тях в качеството си на гражданин на град Ямбол е узнал за това твърдение.
Съдът
по реда на чл. 281 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали събрани в хода на досъдебното производство и имащи значение
за разкриване на обективната истина по делото,тъй като същите са относими към
предмета му. Дава вяра на заключението на вещото лице като въз основа на него
приема ,че твърдяната в тъжбата реплика
действително е произнесена от страна на подсъдимия. Съдът следва да отбележи и
факта,че приетата по делото и кредитирана съдебна експертиза е изготвена въз
основа на един брой DVD –R диск,
като същия е идентифициран и посочен подробно като параметри в част „Обекти на
експертизата”,поради което съдът счита ,че същият не следва да бъде изрично
предявен на страните и вещите лица.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
Подсъдимият С.Г.П. не е
осъществила от субективна страна престъпния състав на чл. 148 ал.2 вр. ал. 1 т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147 ал.1 от НК за това, че: На 29.01.2016
г. /петък/ около 17:00 ч. в интервю за новините пред Телевизия „Скат” в гр.
Ямбол, пред входа на антикварна книжарница, находяща се до сградата на
НТС-Ямбол е заявил, че Н.К. „се занимава с далавери с цигари”.
По
делото не се събраха безспорни доказателства за наличие на умисъл у подс. П. в извършване на престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал. 1
т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147 ал.1 от НК, а съгласно разпоредбата на чл. 301 от НПК
присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно
лице за виновно, единствено и само, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин.
По
делото безспорно се установи ,че на 29.01.2016 г. /петък/ около 17:00 ч. в
интервю за новините пред Телевизия „Скат” в гр. Ямбол, подсъдимият П. е заявил, че Н.К. „се занимава
с далавери с цигари”.Установи се също така ,че въпросното интервю е било
излъчено в ефир , което е довело до узнаването му от голям брой лица .
По делото обаче се установи безспорно и
обстоятелството ,че подсъдимият е знаел тази информация като гражданин на гр.
Ямбол. Установи се ,че тази информация е била публично известна не само на
подсъдимия но и на други лица в гр. Ямбол , включително и на разпитаните по
делото свидетели С. , П. и Б.
При така посочените като установени
обстоятелства ,съдът счита ,че с поведението си подсъдимият, макар изрекъл
процесната реплика не е осъществил от субективна страна състава на повдигнатото му обвинение доколкото и пред
съда същия заявява ,че намерението му не е било да клевети тъжителката , а
напротив изрекъл е репликата с намерението си да изрази
гражданската си позиция на
неодобрение. Подсъдимият е целял да докаже , включително пред самата тъжителка
/ доколкото репликата е отправена към
нея , в нейното присъствие и във връзка с задавани му от самата нея въпроси
относно подаден от него сигнал /,че не одобрява личността й , включително и
заради обстоятелството ,че е чувал ,че тя се „занимава с далавери с цигари”
. В тази връзка съдът приема ,че
подсъдимият е вярвал в истинността на това си изказване и не имал умисъл да я
клевети като разпространява неверни за нея обстоятелства .
От
субективна страна клеветата е умишлено престъпление . Във всички случай е
необходима в съзнанието на дееца да са формирани представи относно
неистинността на разгласеното позорящо обстоятелство. В конкретния казус подсъдимият
е считал ,че изнесената от него информация е вярна и изказването й по време на
интервю не клевети, тъжителката , а
напротив изнася истината наяве. Това безспорно изключва наличието както на пряк,
така и на евентуален умисъл у подсъдимия. П. не е искал и не е допускал
настъпването на обществени последици от изречената от него реплика, тъй като за
него е било ясно, че журналиста Д.И., репортера Н. Ц. и самата тъжителка се
намират пред него, тъжителката чува изказаната от него реплика и в случай, че
тя я клевети и обижда би предприела действия тя да бъде изключена от заснетия
материал или такива да не бъде излъчена. До този извод би стигнало всяко лице,
за което е ясно, че е интервюирано в присъствието и със съгласието на
тъжителката. Горепосочените съждения водят до безспорния извод за липса на пряк
и евентуален умисъл у подсъдимия П., поради което съдът прие, че макар извършеното да
осъществява всички признаци от обективна страна на повдигнатото обвинение то не
е виновно по смисъла на чл. 11 от НК, доколкото липсва умисъл за
осъществяването му.
Ето
защо при наличните доказателства ,съдът призна
подсъдимия С.Г.П. за невиновен и го оправда
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал. 1 т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147
ал.1 от НК .
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :
С оглед установеното от
фактическа страна, съдът прие, че следва да отхвърли предявения от Н.Х.К.
против подсъдимия С.Г.П. граждански иск за сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, в
резултат на престъпното деяние ведно със законната лихва от датата на
увреждането като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
гражданския иск без уважение като неоснователен
и недоказан. В конкретния казус се установи, че извършеното от подсъдимия не
представлява престъпление. За да може да се реализира гражданската отговорност
е необходимо да се установи извършен граждански
деликт. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се
поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Съдът, след като прие, че деянието
извършено от подсъдимия не противоречи
на определени правни норми, напротив спомага за реализиране на определен обществено значим интерес /правото
на гражданите да изразяват позиция досежно
начина на управление на длъжностните лица/ счита, че липсата на виновно и
противоправно деяние, не може да обоснове деликтна отговорност.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК , съдът възложи на Н.Х.К.
направените по делото разноски в размер на 393.20 лв. за изготвяне и изслушване
на назначената по делото съдебна експертиза.
Ръководен от гореизложеното съдът,
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: