Решение по дело №2924/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

град София, ………..2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

               ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА 

                                                                                                 СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

с участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 2924 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 44035/13.09.2018г., постановено по гр. д. № 30651/2015г., Софийски районен съд (СРС) е признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Н.Д., че последният дължи сумата от 874,95лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2012г.-м.04.2014г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****ведно със законната лихва върху сумата от 19.02.2015г. до окочателното плащане, както и сумата от 127,99лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2012г.-09.02.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9128/2015г. по описа на СРС.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника, с която се обжалва първоинстанционното решение. Поддържа се, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ може да възникне валидна облигационна връзка по договор за продажба на топлинна енергия само при сключване на писмен договор с потребителя. Също така общите условия към договорите следвало да бъдат изрично потвърдени от потребителя, каквото в случая не е сторено. Посочва се, че сумите за топлоенергия били начисляване по прогнозни цени, а съгласно Директива № 32/2006г. на ЕО прогнозните изчисления трябвало да се заплащат само като действително потребена енергия. Твърди се, че по медицински причини на жалбоподателя не се препоръчва престой в помещения с парно отопление и по тази причина е със свалени радиатори в жилището.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „МХ Елевко“ ООД не е изразило становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за твърдения в исковата молба период поради което дължи заплащане на доставената топлинна енергия. Приел е, че въпреки демонтирането на радиаторите от името, ответникът остава клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, поради което дължи заплащане съразмерно на обема на отопляемите обекти по проект. По отношение размера на дължимите суми, съдът е кредитирал заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представения по делото протокол от общо събрание /л. 15/ и  приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема за обективна и компетентно изготвена, се установява, че сградата, в която се намира жилището на ответника, е присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо ответникът се намира в облигационно правоотношение с ищеца по договор за доставка на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на същия член е предвидена възможност на клиентите, които не са съгласни с общите условия да подадат заявление до топлопреносното предприятие. Ответникът не излага твърдения да се е възползвал от тази възможност или по друг начин да е възразил спрямо общите условия, поради което същите го обвързват без да е нужно писмено да ги приема, тъй като нормата на чл. 150, ал. 2 е специална по отношение на ЗЗД.

По делото е установено, че ответникът е демонтирал радиаторите от жилището си, поради което и същият не дължи заплащане на топлинна енергия за отопление на имота. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ обаче клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ето защо ответникът дължи заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Също така, макар радиаторите в имота да са демонтирани, ответникът не отрича да ползва горещо водоподаване. От представения на л. 97 отчет от 26.04.2014г., на който е положен подпис срещу името на ответника и същият не е оспорен, е видно, че ответната страна по спора се е съгласила показанията на водомера да се отчитат на база „брой лица“ за един потребител. Поради това следва да се приеме, че в имота е осъществявано битово горещо водоснабдяване (БГВ) и се дължи заплащане на неговата стойност. В експертното заключение по СТЕ е посочено, че поради липсата на узаконен водомер в имота, топлинната енергия за БГВ е начислявана на брой лица с разходна норма 140л./денонощие за един потребител. Вещото лице е заключило, че стойността на топлинната енергия за процесния период – м.05.2012г.-м.04.2014г. за битовото горещо водоснабдяване и за отдадена енергия от сградната инсталация възлиза на 874,95лв., като изчисленията са извършени в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007г. Съдът възприема изведените от вещото лице изводи за количеството и стойността на доставената и начислена топлинна енергия. При установяване изпълнението на задължението на ищеца по договора за доставка на топлинна енергия, в тежест на ответната страна по спора е да докаже изпълнение на насрещното си парично задължение по заплащане на цената. Последната не е ангажирала доказателства за осъществяване на този факт, поради което предявените искове следва да бъдат уважени.

Сочените във въззивната жалба заболявания, от които страда ответникът, са ирелевантни за дължимостта на сумите и не следва да бъдат обсъждани.

Като е достигнал до същите изводи, първоинстанцнионният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство, право на разноски има въззиваемата страна, която претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 50лв., което следва да се присъди на страната.

Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44035/13.09.2018г., постановено по гр. д. № 30651/2015г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 165-ти състав.

ОСЪЖДА Г.Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 50 /петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „М.Е.“ ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.