РЕШЕНИЕ
№ 667
07.08.2023г.,
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове:
Росица Чиркалева
Петър
Вунов
при секретаря Мария Койнова в присъствието на
прокурор А. Стоянов като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 560
по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Началник
сектор „Пътна полиция“, против Решение № 92/20.03.2023г.,
постановено по АНД № 21/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че
обжалваното решение противоречи на доказателствата по делото и на установеното
от тях действително положение, като се претендира установеност на вмененото
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1, пр. 1 от ЗДвП. Претендира се, че в хода на административно
наказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения, като
даденото както в АУАН, така и в НП описание на нарушението се сочи, като
отговарящо на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл, като
неправилен се сочи извода на Районен съд Свиленград, че последната разпоредба е
нарушена и само на това основание следва да бъде отменено атакуваното НП.
Претендира се отмяна на решението на Районен
съд Свиленград и потвърждаване на наказателното постановление.Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – И.А.А.,
чрез процесуален представител – адв. А.Г. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира се, че предвид формалността
на административно наказателния процес, всяко
нарушение на имепративните разпоредби относно съдържанието
на АУАН води до отмяна на наказателното постановление. За реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца,
ответната страна следвало да докаже всички признаци от обективна и субективна
страна на деянието. От обективна страна съществен елемент се явявало мястото и
датата на извършване на нарушението и при липсата на безспорната им
установеност, не следвало да се ангажира отговорността на наказаното лице. В
конкретния случай се претендира недоказаност на нарушението по отношение на
мястото на неговото извършване.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита касационната жалба за основателна. Поддържа се становището за
установеност от страна на въззивната инстанция на
всички елементи от състава на вмененото на А. нарушение, както и липсата на
извършено съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното
производство водещо до отмяна на оспореното НП. В защита на държавния интерес
се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с
него наказателно постановление.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.
218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд –
Свиленград е отменил Наказателно постановление (НП) № 22-1253-001883 от
29.11.2022г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Хасково, с което на И.А.А. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
Решението е постановено при напълно изяснена
и правилно установена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Въз основа на същите обаче,
ревизираната съдебна инстанция е достигнала до неверни правни изводи.
За да постанови този резултат районният съд е
приел, че в хода на административно наказателното производство по издаване на
оспореното НП са били допуснати такива съществени нарушения на административно
производствените правила, който са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице и са опорочили производството до степен изискваща отмяна на
издаденото НП.
Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 57, ал.1,
т. 5 от ЗАНН, като е посочил нейната императивност и
правилно е разсъждавал, че при наличие на допуснато нарушение на тази норма,
следва да бъде отменено наказателното постановление. Като неправилен обаче,
касационната инстанция намира извода на ревизираната такава, че в процесния
случай, в действителност е налице нарушение на тази разпоредба.
Съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН „Наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават“.
Касационната инстанция намира, че процесното
наказателно постановление съдържа посочване на всички реквизити императивно
заложени с нормата на посочената разпоредба. В този смисъл не е налице
нарушение на същата норма, което да обосновава отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание.
Дали нарушението е извършено на посочените в
НП дата и място е въпрос по същество и въпрос относно доказаността
на вмененото наказание. В този смисъл районен съд е изложил просторни разсъждения
кога едно нарушение се счита за установено и кога следва са същото да се
ангажира административнонаказателна отговорност, като
същите се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да се преповтарят.
Следва да се посочи, че проверяваната съдебна инстанция е изложила и мотиви по
отношение безспорната установеност на описаното в АУАН и НП нарушение, както от
обективна така и от субективна страна, в случай че не бъдат споделени доводите
за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Касационната инстанция намира, че в
производството пред районен съд са били установени всички факти и обстоятелства
относими по случая. От последните безспорно се установява, че на 20.11.2022г. в
00:50 ч. в гр. Свиленград И.А. *** е управлявал лек автомобил „ Рено Лагуна“ с ДКН Х **** ВТ, като при
извършената му полицейска проверка с Дрегер 7510 фабр. номер ARBA ****, техническото
средство е отчело наличие на 0. 93 промила алкохол в кръвта. Последното деяние
правилно е било квалифицирано като такова по чл. 5, ал.3,т.1 от ЗДвП. За същото
нормата на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвижда именно наложените от
административния орган наказания, които са точно фиксирани по вид и по размер.
При така установените във въззивното
производство факти, настоящата съдебна инстанция намира, че административния
орган е изпълнил задължението си да докаже осъществяването както на
обективните, така и на субективните елементи от състава на вмененото нарушение.
Неотносимо
за състава на вмененото нарушение е обстоятелството дали деянието е било
установено при проверка извършена на ул. „К.“, на ул. „Б.“ или на ул. „Д. Б.“.
На която и от тези улици да е било спряно за проверка наказаното лице, всички
те са в очертанията на гр. Свиленград, което в случая е мястото на извършването
на нарушението „управление на МПС след употреба на алкохол“.
Да, безспорно мястото на
нарушението е елемент от неговия състав от обективна страна. Мястото на
извършване на нарушението в процесния случай има отношение към определяне на
компетентните да извършат проверка органи и по отношение компетентността на
административно наказващия орган. Последните са действали безспорно в рамките
на своите правомощия и нарушение в тази насока не е било допуснато в хода на администратвинонаказателното производство.
Спора в процесния случай е до това,
колко детайлно следва да е описано мястото на нарушението, за да е изпълнено
изискването на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН. В конкретната хипотеза, настоящият
съдебен състав намира, че точната улица, на която е бил спрян за проверка и
тестван с алкотест „Дрегер“
жалбоподателя, след като това е станало безспорно в очертанията на гр.
Свиленград, не е елемент от обективната страна на процесното деяние. Последното
обстоятелство би било такъв елемент, ако деянието е за управление на МПС със
скорост над определената, предвид наличието на допълнително въведени
ограничения в някой участъци или ако е извършено друго нарушения на забрана
въведена по отношение на конкретен участък от пътната мрежа. В случая забраната
за управление на МПС след употреба на алкохол важи за всеки един участък от
пътната мрежа, както в населено, така и в извън населено място. Нарушаването на
тази забрана всякога е нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
Предвид, че оспореното НП съдържа
точно и ясно описание на всички елементи от състав на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП
и последните се установяват като осъществени както от обективна, така и от
субективна страна от привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, проверяваното съдебно решение се явява неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а оспореното НП потвърдено.
При
този изход на спора, на касационния жалбоподател се следват разноски, които
следва да бъдат определени в минимален размер на 80 лв., предвид че
производството не се отличава с правна и фактическа сложност.
Водим
от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №
92/20.03.2023г., постановено по
АНД № 21/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград, като
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 22-1253-001883/29.11.2022г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР.
ОСЪЖДА
И.А. *** да заплати на Областна Дирекция на МВР Хасково сумата
от 80 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.