Р Е Ш Е Н И
Е № 260726
гр. Пловдив, 08.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6923 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от "Топлофикация София" ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от К. В. Г. - ***, чрез процесуален представител
И.Г., с адрес: *** против Д.Г.Т. с ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3170/2019 г. по
описа на ПРС.
На 26.11.2018г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №*** срещу Д.Г.Т. с ЕГН:**********
за сумата в размер на 521,00 лева, от конто 465,72 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г.
- м.04.2018г. отразена в Общи фактури с ^90081807791/31.07.2017г. и
№**********/31.07.2018г., 10,24 лева - законна лихва за забава от 15.09.2017г.
до 13.11.2018г., както и сума за предоставена услуга дялово разпределение в
размер на 38,30 лева - главница м.10.2015г. - м.04.2018г. и 6,74 лева - лихва
от 15.09.2017г. до 13.11.2018г., като претендират и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане,
постановено по гр. дело №3170/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив е
уважено искането за издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание
чл.415, ал.1, т. 1 със съобщение, получено от ищеца на 04.04.2019г. съдията
докладчик по цитираното дело ни е указал, че ищецът може да предяви иск относно
вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. С оглед изложеното, в
законноустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен иск за установяване
на вземането за консумирана и незаплатена топлинка енергия /ТЕ/ срещу Д.Г.Т. с
ЕГН ********** за топлоснабден имот - гр.С. за процесния период.
Ищецът посочва, че
ответникът, в качество си на собственик
на тоштоснабдения имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиента на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от
ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация София АД на клиента за битови нужди в гр. София,
конто се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За
последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на
ТЕ", чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени
редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. е установено, че това е
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено,
че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2014 г. ищцовото дружество начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на дан ни за
дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп
до индивидуалните партиди на битовите клиента в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация
София" ЕАД на съответния адрес. Ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл 139а от ЗЕ
В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ,
собствениците в СЕС в която се намира имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма "Техем
сървисис» ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 140 ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния
имот са начислявани от Топлофикация София ЕАД по прогнозни месечни вноски, като
след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата -Техем сървисис" ЕООД
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За
имота на ответника са издадени изравнителни сметки, конто прилагаме като
доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за
процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от най-старото. С оглед изложеното се моли да се
постанови решение, с което да се признае
за установено по отношение на Д.Г.Т. с ЕГН **********, че дължи на
„Топлофикация София" ЕАД сума в общ размер на 521,00 лева, от конто 465,72
лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. - м.04.2018г. отразена в Общи фактури с
№**********/31.07.2017г. и №**********/31.07.2018г., 10,24 лева - законна лихва
за забава от 15.09.2017г. до 13.11.2018г., както и сума за предоставена услуга
дялово разпределение в размер на 38,30 лева - главница м.10.2015г. -
м.04.2018г. и 6,74 лева - лихва от 15.09.2017г. до 13.11.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно 28.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумите
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В първото по делото съдебно заседание ответникът се
представлява от процесуалния представител адв. Д., който оспорва исковата молба
по основание и размер.
Постъпило е становище и от
третото лице помагач на страната на ищеца Техем Сървисис ЕООД, който не оспорва
представените писмени доказателства и твърди, че дяловото разпределение за
абонат № 61221 е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния
период нормативни актове.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според
който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не
обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ
предвиждат
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на
потребителите. Следователно правото на собственост
или на ползване на върху апартамента води до създаване на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното
дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на
изразходваната топлоенергия.
С
писмо от 25.11.2016 г. ищцовото дружество уведомява ответника, че същият е
вписан, считано от м. октомври 2016 г., като титуляр на партидата за имота,
находящ се в гр. С. Посочва, че същото е направено служебно, тъй като след
придобиването на собствеността на апартамента, ответникът не е уведомил
ищцовото дружество. Сочи се, че към писмото е приложен формуляр за смяна на
партида.
Приет
е като писмено доказателство Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот от 11.06.2012 г., от който е видно,
че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот.
Прието
е като доказателство писмо от топлинен счетоводител, в който се сочи, че
считано от 29.08.2014 г. е извършено вписване в Търговския регистър към Агенция
по вписвания, „ИСТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е с нов едноличен собственик на капитала, а
именно: немския концерн Техем Енерджи Сървисис ГмбХ. Сочи се, че налице промяна
на дружеството – Данувиус ЕООД.
След
вземане на решение от Общото събрание на етажните собственици на 30.05.2002 г.
е сключен договор между Витерра Енерджи Сървизис, ЕИК *********, впоследствие
Иста България ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. С. за извършване на
услугата дялово разпределение. Приет е като писмено доказателство и списък на
абонатите, присъствали на общото събрание.
Приети са като писмени доказателства справки
за абонат *** за периода от 10.2015 г. до 09.2018 г., както и съобщение към
фактура № ********** и съобщение към фактура № ********** за начислени суми
На
01.11.2007 г. е сключен договор между Топлофикация София АД в качеството на
възложител и Техем сървисис ЕООД в качеството на изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация София”ЕАД на потребителите в гр. София. Съгласно чл. 61 от общите условия при промяна
на собствеността новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до Продавача в срока по чл. 12, т. 11 и т.12 заявление за откриване,
промяна на партида по образец. Съгласно
чл. 61, ал. 2 от общите условия, ако новият собственик или ползвател не закрие
партидата си, то продавачът - “Топлофикация
София”ЕАД събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия
собственик или ползвател, съобразно представения нотариален акт за собственост
или ползване. В чл. 65 е предвидено, че при промяна на титуляра на партидата
поради смяна на клиента в сграда – етажна собственост новият собственик се
задължава с всички сметки за имота, издавани след датата на промяна на
собствеността.
Приети
са като писмени доказателства, представените от третото лице помагач Техем
Сървизис ЕООД документи за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г., годишен отчет за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и годишен отчет за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
В
индивидуална справка за отопление и топла вода за клиент Д.Г.Т. е отразено, че
за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. са начислени енергия за топла вода
– 183.242, 871 квтч, като за клиента – 916,344 квтч., енергия за сградна
инсталация за клиента – 2.041, 785 квтч и отопление на имота за клиента –
1.246, 987 квтч. Отразено е наличие на радиатор без уред, който се изчислява по максимална мощност и
топла вода. За същия период е издадена
още една индивидуална справка, като в справките са отразени суми по фактура и
сума за получаване с вкл. ДДС в общ размер от 34,08 лв.
В
индивидуална справка за отопление и топла вода за клиент Д.Г.Т. е отразено, че
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. са начислени енергия за топла вода
– *** квтч, като за клиента – *** квтч., енергия за сградна инсталация за клиента
– *** квтч и отопление на имота за клиента – *** квтч. Отразено е наличие на
радиатор без уред, който се изчислява по
максимална мощност и топла вода. Отразена е сума по фактури и сума за доплащане
в размер от 14,56 лв.
В
отчет за проверка на имота на абоната – ответник по делото, който не е оспорен
и носи подписа на клиент е отразено, че
е извършена проверка на 27.04.2017 г., като е вписано, че радиаторите са
затапени, като има щранг, а в баня/тоалетна е отчетен водомерът със стар отчет 48
и нов отчет 71. Така отразеното относно показанията на водомера напълно
съответства на справката, касаеща периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г.
В
отчет за проверка на имота на абоната – ответник по делото, който не е оспорен
и носи подписа на клиент е отразено, че
е извършена проверка на 18.05.2018г. , като е вписано, че радиаторите са
затапени, като има щранг, а в баня/тоалетна е отчетен водомерът със стар отчет 71
и нов отчет 100. Така отразеното относно показанията на водомера напълно
съответства на справката, касаеща периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че за периода от м. 05.2016
г. до м. 04.2018 г. е извършено плащане в общ размер от 323,14 лв., като не са
погасени задължения в общ размер от 518,42 лв., както следва – 463,15 лв.-
главница ТЕ, 10,23 лв.- лихва за забава, 38,30 лв.- главница дялово
разпределение и 6, 74 лв.- лихва за забава. Вещото лице установява, че сумата общо за връщане на абоната през
отчетния период след изготвяне на изравнителните сметки е в размер на 19,46 лв.
Общият размер на начислената сума за консумирана топлоенергия за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. е 786,29 лв., като от тази сума се приспада общо
погасената от ответника в размер от 323,14 лв. Установена е и лихвата за
забава, която се сочи, че се изчислява върху всяка неплатена месечна сума,
считано от първия ден след срока за плащане за посочените периоди, както следва
мораторна лихва върху главница – сбор от месечни суми за топлинна енергия в
размер от 10,23 лв. и мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в
размер на 6,97 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно
–техническата експертиза се установява, че абонатната станция е групова,
захранва с ТЕ СЕС и е в експлоатация от
преди началото на процесния период. Вещото лице сочи, че няма данни за
увреждане и/или нефункциониране на АС спрямо проектните й параметри. Вещото
лице посочва, че през процесния период са функционирали 1 бр. общи топломери и
1 бр. общи водомери за БГВ, като няма данни за наличие на контролни топломери и
водомери за БГ за отделните топлоснабдени имоти и/или споразумение между
собствениците им за разделяне на ТЕ за разпределение. Вещото лице посочва, че
технологичния разход на ТЕ в АС за единица време е по данни от производителя,
като акт не е съставен – 439, 37 W,
зима – 67,01 W. Вещото лице посочва, че
не са представени данни за изчисляване на инсталираната мощност на „сградната
инсталация“ към АС, от лица по т. 6.1.2 от методиката към Наредба № 16-334/2007
г., при което мощността за отопление към АС може да се изменя – с оглед
изчисленията само с анекс към проекта. След проверка на приетите по делото
писмени доказателства и справки, изискани от ТР „Земляне” и от „Топлофикация София” ЕАД, вещото лице установява, че *** се
топлоснабдява през процесния период с топлоносител гореща вода посредством
блокова абонатна инсталация /АС/ тип
БРУТЕРМ 650/ с мощност на подгревателя за отопление 650 кВт, за битова гореща
вода 250 кВт. Установява се, че
средство за измерване /СИ/ е
монтирано в абонатната станция и се отчита по електронен път в началото на
всеки месец чрез уред четяща глава „терминал”, който снема архивираното в
паметта на уреда показание на ТЕ в 0,00 часа нв абонатната първо число от
съответния месец – колона „показания на топломера ново”, отразена в приложената към приетото заключение справка от
съответния топлорайон. Вещото лице посочва, че разликата между ново и старо
показание на общия топломер е в графата на индивидуалните справки - „отчетена енергия”, която всъщност е
енергията, постъпила в абонатната станция.
От стойността на тази колона се изваждат съответните технологични
разходи от работата на съоръжението, които са за сметка на топлопреносното
предприятие – колона „Загуби в АС”. Получава се количество топлоенергия,
потребена от абонатите през отчетния месец.
Вещото лице посочва, че данните от ТР „Земляне” се използват от
топлинния счетоводител, който разпределя тази енергия между абонатите,
захранвани от АС, съобразно действащата към съответния период нормативна
уредба. Вещото лице посочва, че
отчетените количества след приспадане на технологичните разходи в АС т.е.
разликата е разпределена между потребителите за отопление и БГВ. Същите
стойности на енергията за разпределение
и технологични разходи фигурират и в данъчните фактури. Вещото лице посочва, че топлинен счетоводител
в сградата е фирма „Техем Сървисис” ЕООД, като тя е извършила отчет на
монтираните в имотите на абонатите уреди за дялово разпределение. По тези
отчети е разпределена ТЕ, отчетена от общия топломер. Посочва, че в ап. 16 през
исковия период има само едно работещо отоплително тяло без уредс оценен разход
в банята, за което е изчислена отдадената топлинна енергия, като от разписните
бележки може да се направи извод, че става въпрос за щранг лира. В приетото
заключение е отразено, че на абоната не са начислявани суми за топлинна
енергия, отдадена от други радиатори, поради липса на работещи отоплителни тела
и потребление на топлинна енергия за отопление на имота. Отразено е, че щранг –
лирата е отоплително тяло, което се изчислява от проектанта по част ОВ така, че
да поддържа необходимата температура в дадено помещение според предназначението
му и Нормите за проектиране. Цитира се Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от
06.04.2007 г., съгласно която при щранг – лира без уред за дялово разпределение
инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата
на т. 6.5 т.е. екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.
Вещото лице посочва, че за първия отоплителен период, включен в исковата
претенция е 1204,459 дялови единици, а за втория 1070,844 дялови единици. Тези
единици умножени по специфичния разход на енергия за една единица и действащата
към съответния период цена на топлоенергията, формират сумата за отопление на
имота. Относно сумите за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация то е посочено, че същите са съобразени с нормативните
разпоредби, уреждащи начина на изчисляване. Посочва формулата, по която се
изчислява топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Относно
отопляемия обем на процесния апартамент се сочи, че същият е определен в размер
на 177,34 куб.м. Установява, че за отоплителен период 05.2016 г.- 04.2017 г.-
44 %, а за втория отоплителен период 05.2017 г. до 04.2018 г.- 36 %. Вещото
лице установява след проверка на приетите по делото писмени доказателства и
установеното в съответния топлорайон, че изчислението на дължимите суми за
доставена и разпределена топлинна енергия е извършено съобразно действащите
нормативни документи в областта на енергетиката, изброени в заключението.
Цените са съобразени с приетите решения на КЕВР за съотвения период, а
количеството е определено като се извършва изравняване на прогнозното
потребление спрямо реалното такова. Вещото лице посочва, че в системата на
ищцовото дружество са отразени двама абонати, като за част от исковия период, а
именно: 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г. е М.Т., а за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2018 г. е Д.Т.. Установява се, че
изравняването в процесния период е извършвано на няколко етапа, като за периода
от 05.2017 г. до 04.2018 г. сумата за доплащане е 12,13 лв., а за периода от
05.2016 г. -04.2017 г. е налице сума за получаване в размер от 28,40 лв.
Посочва се, че изравнителните сметки, изготвени от ФДР са изчислени в
съответствие с действащите през този период Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. От приетото
заключение се установява, че за периода от 05.2016 г. до 09.2016 г. не са
начислявани суми за сградна инсталация и отопление на имота, доколкото е извън
отоплителния период. В този период е начислявана дължима сума за битово горещо
водоснабдяване. Сумите са начислявани по прогнозен дял, като след реалния отчет
се прави изравняване. В периода от
05.2017-09.2017 г. отново не са
начислявани суми за топлинна енергия и сградна инсталация, доколкото е извън
отоплителния сезон. Вещото лице в
съдебно заседание посочва, че не следва да се разграничават сумите за топлинна
енергия и сградна инсталация, а същите следва да се посочват общо, доколкото се
касае за прогнозни месечни сметки, а не за такива, отразяващи реално
потребление. Установява се, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника
са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Посочва се, че през исковия период в СЕС е работила АС от
индиректен тип и с технологични разходи за единица време, указани от
производителя. Технологичните разходи за м. 01.2018 г. са в размер на 285 кВт.
Вещото лице посочва, че изчисленията на технологичните разходи от работата на
съоръженията в АС са извършвани съгласно действащите нормативни документи и
правилата за определяне размера на технологичните разходи и са отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер ТЕ преди нейното разпределение.
Вещото лице установява след проверка на находящите се в ищцовото дружество
документи, че общият топломер съответства на одобрения тип в срок за валидност
през процесния период. Метрологичните проверки са последващи и са извършени по
БДС EN 1434 и Наредба за СИ,
съобразно ЗИ.
Процесуалният представител на
ответника оспорва така приетото заключение, като необосновано и непълно. В
случая действително не са представени по делото всички документи, които са
цитирани от вещото лице в заключението, но процесуалният представител на ищеца
не е направил и искането в тази насока. Още повече, че не е депозиран отговор в
срок, а в първото по делото съдебно заседание се оспорват предявените искове по
основание и размер, без да се сочи конкретно дали се оспорва годността на
средствата за търговско измерване, поради и което не е изискано и представяне
на протоколите за монтаж на СТИ, както и свидетелствата им за проверка. Вещото
лице под страх от наказателната отговорност е изложило в заключението си
съотвествие на СТИ. Относно оспорването на начина на изчисляване, то същото е
съобразено с всички приети по делото писмени доказателства, включително и
приложената към заключението справка, която не е оспорена от процесуалния
представител на ответника. Липсата на разграничаване на количествата топлинна
енергия, отдадени от сградната инсталация и тези за отоплително тяло без уред
се дължи на обстоятелството, че за СЕС е прилагано прогнозно отчитане и
изравняване след реален отчет, а в имота има само щранг лира в банята, при
която също не е приложим месечен отчет, а количеството топлинна енергия е
съобразено с цитираните от вещото лице методика С оглед
на така изложеното съдът възприема изцяло заключението на съдебно –
техническата експертиза, като обективно, пълно и компетентно изготвено въз
основа на представените на вещото лице документи. Доколко същото е подкрепено с
достатъчно писмени доказателства обосноваващи изводите на вещото лице
Не се оспорва изрично и от приетия нотариален
акт се установява, че ответникът е собственик на имота през процесния период,
поради и което по силата на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при
общоизвестните общи условия за продажба на топлинна енергия. Съгласно
цитираната разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за доставената топлинна
енергия. В ЗЕ не е предвидено изискване за наличие на индивидуален договор с
всеки абонат в сграда етажна собственост.
Определянето
на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна
енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на
всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща
месечните суми в сроковете, съгласно
общите условия. В случая се установява, че за процесната сграда в режим на СЕС
топлинната енергия се заплаща на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска. Съгласно чл. 33 клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, включително и
прогнозните такива в 45 дневен срок след изитчане на периода, за който се
отнасят.
Съгласно
разпоредбата на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката, клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия
по един от следните избрани от тях начини: на 11 равни месечни вноски и една
изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.
Относно
претендираната сума за доставка на услугата битово горещо водоснабдяване, то
същата се установява, както от приетите по делото писмени доказателства, така и
от приетото заключение на съдебно – техническата експертиза, като претенцията в
размер на сумата от 246, 34 лв.- услуга по доставка на БГВ в процесния
апартамент за периода от 05.2016 г. до 04.2018 г. се явява основателна и
доказана по размер и следва да се уважи изцяло.
Ищецът
претендира и заплащане на топлинна енергия от тяло без уред – отразено в
отчетите, като щранг лира.
В
нормативната уредба обаче е предвидено, че щранг лирата представлява
отоплително тяло, а не част от сградна инсталация. В §1, т. 37 от ДР на Закона
за енергетиката е посочено, че
"Отоплителни тела" са тръбните отоплителни тела и щранг-лири,
глидерните отоплителни тела, плоските отоплителни тела и конвекторите, които са
конструктивни елементи, служещи за отдаване на топлина в помещенията чрез
радиационен и конвективен топлообмен от постъпващия в тях топлоносител. В т.
6.9 от Приложение № 1 на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за
топлоснабдяването е предвидено, че При щранг-лира без уред за дялово
разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се
прилага разпоредбата по т. 6.5., която пък предвижда, че „За сгради - етажна
собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане,
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по
реда: 1) определя се инсталираната
мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат данните
на подобно отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2)
за всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между
дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение за
отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален
специфичен разход за сградата (МСРС); 3) дяловите единици за отоплителните тела
без уреди се получават, като инсталираната мощност на отоплителното тяло без
отчет се умножи с МСРС.
Щранг-лирата
е отоплително тяло, използвано при някои вертикални отоплителни инсталации. В
случая обаче от събраните по делото писмени доказателства не се установява мощността на посочената в отчетите щранг
се касае за щранг лира или за тръби в банята, които преминават „щранг
лира“, като липсват подобни данни и в приетото заключение на съдебно –
техническата експертиза. В тази част вещото лице е работило по предоставените
данни, в които обаче липсва информация относно мощността на тази щранг лира.
Доколкото заключението е своевременно оспорено от ответника и по делото липсват
документи, приети като писмени доказателства и установяващи мощности и наличието на щранг лира в
имота, то съдът не кредитира заключението в тази част. С оглед изложеното съдът приема, че искът за
признаване на установено, че се дължи сума за ТЕ за отопление от тяло без уред
е неоснователен и следва да се отхвърли. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че за процесните периоди в имота на ответника е
начислена общо доставена топлинна енергия от тяло без уред в общ размер от
2.352.148 кВтч., което представлява 39 % от общата начислена сума за доставена
топлоенергия на тяло без уред и начислена енергия, отдадена от сградната
инсталация или сумата от 166,04 лв.
Съгласно чл.149б, ал.3 от ЗЕ е уредено
правилото, че в договора по ал. 1 услугата дялово разпределение се извършва от
и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а. В настоящия случай сме изправени пред втората
хипотеза, при която се дължи заплащане от потребителите на услуга, доставена от
трето лице. В приетия по делото договор от 2007 г. който липсва данни дали е
действал през процесния период, доколкото е предвидено, че се сключва за срок
от 3 години, не е предвидена цена на услугата дялово разпределение. В него се
цитира Приложения, в които се определя цената, но същите не са представени и
приети, като писмени доказателства по делото, поради и което следва да се
отхвърли, като недоказан искът за установяване на дължимост на сумата от 38,30 лв.- главница за периода от м. 10 .2015
г. до м. 2018 г.-, и сумата от 6,74 лв.- лихва върху тази сума за периода от
15. 09.2017 г. до 13.11.2018 г.
Освен
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот,
потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
В
Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на
ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост
се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В горния смисъл е и Решение на СЕС от 05.12.2019
г. по отправени преюдициални запитване, член 27 от
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1
и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), което допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
Приема се също така, че член 13,
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО
и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
В случая вещото лице не разграничава топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, но е посочило процентите за съответния изчислителен период,
като съдът след съответните изчисления установява и размера на дължимата за
периода сума за начислена, отдадена топлинна енергия от сградната инсталация,
както следва: сумата от 259,70 лв. за
периода от 05.2016 г. до 04.2018 г.
От гореизложеното следва, че исковата претенция за заплащане на главница за
отдадена топлинна енергия от сградната инсталация и БГВ за периода от 05.2016
г. до 04.2018 г., които са претендирани общо и съответно отразени общо от
ищеца, е основателна и доказана до размера от общо 506,04 лв., от която сума
ответникът е заплатил обща сума в размер от 323,14 лв., поради и което
претенцията се явява основателна и доказана до размера на сумата от 182,90 лв.
главница. Претенцията за забава съдът счита
за неоснователна за целия период, доколкото от приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е извършвал
плащания по издадените фактури с прогнозни суми, като е спрял да плаща през
април 2018 г. т.е. след издаване на изравнителните сметки. Съгласно чл. 33 от
общите условия, обезщетение за забава се начислява само за сумите по чл. 32,
ал.2 и 3, ако не са платени в 45 дневния срок т.е ответникът е изпаднал в
забава едва на 14.09.2018 г. Претенцията за присъждане на обезщетение за забава
се явява основателно и доказано за периода от 15.09.2018 г. до 13.11.2018 г. На
основание чл. 162 ГПК съдът
определя претенцията чрез използване на
онлайн калкулатор в размер на 3,11 лв. За разликата до пълния претендиран размер
от 10,24 лв., както и за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. искът следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Ищецът е направил разноски в размер на
75 лв. в заповедното производство и 642 лв. в исковото производство, от които
сумата от 75 лв.- държавна такса, сумата от 417 лв.- депозит за СТЕ и сумата от
150 лв.- депозит за ССЕ, като съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. или общо 742 лв. От така претендираните и
направени разноски следва да се присъдят
в полза на ищеца разноски, съразмерно на уважените претенции, както
следва: 26 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 265 лв. в исковото производство.
Ответникът претендира разноски в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от по 300 лв. за заповедното и
за исковото производство, от които съразмерно на отхвърлената искова претенция
следва да му се присъди сумата от 193 лв. за заповедното и сумата от 193 лв. за
исковото производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б сумата
от 182,90 лв.- главница, представляваща неплатена стойност на доставена и
незаплатена ТЕ (отдадена от сградната инсталация и за битово горещо
водоснабдяване) за периода от 05.2016 г. до 04.2018 г. за обект на потребление гр.С.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 26.11.2018 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 3,11 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.09.2018 г. до 13.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3170/2019 г. по описа на ПРС,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б против
Д.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване на установено, че се
дължат сумата от 282,82 лв.- главница, представляваща неплатена стойност на
доставена и незаплатена ТЕ (отдадена от сградната инсталация, за битово горещо водоснабдяване и за топлинна
енергия в имота), представляващо разлика
между първоначално предявения и уважен размер за периода от 05.2016 г. до
04.2018 г. за обект на потребление гр.С., ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 26.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,13
лв. – обезщетение за забава, представляващо разлика между първоначално
предявения и уважен размер, и за периода
от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., както и
за сумата от 38,30 лв.- главница за м.10.2015 г. м.04.2018 г. за
предоставена услуга дялово разпределение и за сумата от 6,74 лв.- лихва за
периода от 15.09.2017 г. до 13.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3170/2019 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА Д.Г.Т.
с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б7 разноски, съразмерно на уважените претенции,
както следва: сумата от 26 лв.- разноски по ч.гр.д. № 3170/2019 г. по описа на
ПРС и сумата от 265 лв.- разноски по гр.д. № 6923/2019
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б да
заплати на Д.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** разноски, съразмерно на отхвърлените
претенции, както следва: сумата от 193 лв.- разноски по ч.гр.д. № 3170/2019 г.
по описа на ПРС и сумата от 193 лв.-
разноски по гр.д. № 6923/2019 г. по описа на ПРС.
Решението е постановено
при участието на трето лице –помагач на страната на ищеца "Техем сървисис“ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ